Дискусията тръгна от причината, заради която Мишел си направи upgrade на видеокартата. Визуализирането на филмче за една предстояща игра на Майкрософт – оказа се, че не е обикновено видео, нито проблема е в самият кодек, а в High Definition Video -то, което ламти за процесорна мощ, но както и да е. За играта ми е думата – пиша тук, там вече се изясни казуса.
Значи минаваш я веднъж и толкоз … One night stand :). Явно идеята е да направят качествен хитов продукт преди всичко за конзолата си. ОК. Ще върви само под виста и хикс-бокс – кофти, но разбираемо. Предполагам, че избраният жанр ще е интересен за singleplayer – лошо няма. Само че ми се струва тъпо отвсякъде заявявенето, че няма да има Multiplayer. Честно казано, аз предпочитам един класически Doom2 deathmatch (с достоен противник/противници) с безобразната си за съвременните критерии графика. Или quake – първия. Дори и Warcraft II. Предстоящото галениче на Майкрософт Remedy Games ще има страхотната визия, супер-реалистична графика и достойна за трилър фабула и ще бъде по-по-най гладно за хардуер (тяхно твърдение). Обаче дали това ще бъде хубава игра, която да се играе с удоволствие? Има нещо неуловимо в правенето на игри, които да изкефят човек, и което повечето гейм дизайнери, кодери и идеалисти не успяват да локализират. Защото не е измеримо с шейдъри, пиксели, херцове, пари и рекламни кампании. На всички бивши и настоящи колоси в гейм индустрията Майкрософт (Remedy Games) им липсват добри игри, които да доставят удоволствие – въпреки огромните им човешки, финансови, интелектуални и маркетингови ресурси.
Сещам се и за Far Cry – която помня, че също беше гладна за хардуер, имаше страхотна графика, не лоша интрига, но … служеше преди всичко за тест :). Както и последния Doom – така и не го изиграх до края, а за тестване на компютърни конфигурации – става.
Обаче! Дори и неизпипаната, слаба (singleplayer) игра има шанс да достави удоволствие, когато се включи един от най-важните фактори – а именно multiplayer режим. Просто все още няма начин да бъде създаден и внедрен в компютърно генерираните противници в игрите такъв интелект, който да е сравним с човешки разум – пък бил той и геймърски атрофирал :). Сблъсъка или сътрудничеството с други, реални, живи хора, дори и през интерфейса на някаква геймка, доставя такива емоции, които никой компютърен алгоритъм не може да наподоби или да предизвика.
Отдавна мина времето, когато геймърите имаха ореол на неспособни на сериозна странична мисъл асоциални самотни чудаци. Компютърните и конзолни игри понякога създават устойчиви общества, субкулури дори. В съвременния свързан свят една претенциозна игра на претенциозна компания няма да има успех дори и пред непретенциозните обработени масови играчи, ако остане singleplayer. Халал да им е. А аз винаги ще се опитвам да намирам време за някой multiplayer.
П.С. Обмислям и инвестирането в Battlefield II, но това е друга тема ;).
