Чета тази статия в Капитал и обмислям как да си изкажа реакцията … ще бъде както дойде ;)
„медиа планьорите в рекламните агенции трябва да открият втората най-привлекателна демографска група – тази на младите мъже между 18 и 34 години. От всичко това криейтив отделът трябва да извади есенцията, която вълнува и (простете за израза) импонира най-много на тези хора, и да я вплете в посланията си към тях.“
Въпреки че миналата година преминах горната граница на тази целева група, накратко ще кажа само: Благодаря, но НЕ. А надълго …
Като начало отношението ми към рекламите като цяло, и в частност – на начина им на представяне, е твърдо отрицателно. Независимо дали с в интернет, телевизионни, по радио ефир, хартиени, диплянки, билбордове … Отбягвам ги и ги игнорирам всячески. Една от причините да се информирам основно от интернет източници е именно лекотата, с която (тук) мога да филтрирам и премахвам рекламните послания. В редките случаи, когато гледам телевизия, рекламните паузи служат за превключване на каналите. Проблема там е, че по същото време и повечето от останалите канали също имат реклами. Грамаданските и натрапчиви билбордове, както и всякакви по-малки форми като брошурки и листовки, примерно, съм свикнал да ги игнорирам до такава степен, че … Ще се отклоня за да разкажа един показателен случай.
Трябва да се срещна с човек, с когото не се познаваме на живо, в район на града, където не съм ходил от няколко години. Човека ми определя за ориентир „големия плакат на каменица до кръстовище ХХХ“. Аз пристигам няколко минути преди уговорения час на кръстовището, но не виждам реклама на каменица. Обикалям кръстовището, пресичам на пет места, след това се подпирам се на някакъв тънък метален стълб – там, откъдето започнах обиколката, вадя цигарите и започвам да се оглеждам, с надявам се изражение на търсещ интерес. Обръщам внимание на човек, застанал на няколко метра от мен до близнака на моя метален стълб – и той изглежда търси някой. Изважда телефона си и набира номер. След няколко секунди звъни моят телефон. Дори и не си правя труда да го поглеждам, направо се поздравихме. Аз го питам къде е тази реклама, за която ми говореше, и обяснявам как не съм я видял … в резултат получавам „особен“ поглед, сякаш се чуди дали не е някакъв вид шега. Представям си как съм изглеждал в неговите очи – пристига някакъв, оглежда се, застанал точно на мястото на срещата, и незнайно защо започва да обикаля кръстовището. След това пак застава ТОЧНО под рекламата и твърди, че не я е видял …
Та специално за мен има защо да се притесняват рекламистите. Май пропуснах да спомена, че хартиени вестници не чета. А рекламите на онлайн изданията ги блокирам – дразнят ме. И замисляйки се – наистина, няма как да достигнат до мен посланията им, а и не ми и трябват. Едната от висшите ми тапии е за маркетинг, тъй че имам и поне теоретична представа за проблемите на „горките“ медиа партньори. Между другото, инстинктивната ми реакция, когато нещо все пак успее да проникне през психологично-сензорния ми firewall, е именно на отхвърляне. Ако някакъв продукт ми направи впечатление вследствие на реклама – то е задължително отрицателно. Между другото, в крайната цена на продукта естествено са включени разходите за рекламната му кампания, и аз отказвам да бъда заливан с едностранно поднесена непълна натрапчива дразнеща неестетична груба (продължава се изброяването на негативните прилагателни) информация, че и да си плащам за това!
Каменица в дадения пример – не я харесвах преди, сега още по-малко.
От останалите неща – на кафе ходя рядко, на ресторант – също, не се интересувам от спорт, мото-авто … нито от приключения, от филми – рядко, виж , за музиката – тук вече може и да ме хванат, но е малко вероятно.
Има и друго – просто не ща да бъда прицел на някой, който иска да ми продаде нещо-си-там. Нито пък да попадам в някакви обобщени демографски групи.
Да хвърля и един поглед върху картинката – www, интернет връзка, компютър – 100 %. Кабелна телевизия – налична. Обаче останалите неща – гледане на телевизия, всекидневници, ресторант, радио, шофиране, кафе – средно 5 % … и това е много, нека да са 2 %.
Търсите ли ме все още, рекламисти? Няма смисъл …И определено има защо да се притеснявате. Ще цитирам Дъглас Адамс – „Какво имаме да губим“ – публикуван и на български в посмъртно издадената книга със събрани някои произведения „Сьомгата на съмнението“ (връзка към английския текст, просто книгата не ми е под ръка), касаещ наложителната смяна на моделите на промотиране, търсене и предлагане в съвременния интернет свят (има и очевидна връзка със заплащането на труда на твореца и други интересни неща ;)):
„That’s one model of how online magazines work and it is, of course, absolutely free to readers. There’s another which will probably arrive as soon as it becomes possible to move virtual cash around the Internet, and that will involve readers being billed tiny amounts of money for the opportunity to read popular Web pages. Much less than you would, for instance, regularly spend on your normal newspapers and magazines because you wouldn’t have to be paying for all the trees that have to be pulped, the vans that have to be fuelled and the marketing people whose job it is to tell you how brilliant they are. The reader’s money goes straight to the writer, with a proportion to the publisher of the Web site, and all the wood can stay in the forests, the oil can stay in the ground, and all the marketing people can stay out of the Groucho and let decent folk get to the bar.“
Частичен мой превод/преразказ:
… Възможността читателите да дават малка (символична) такса за възможността да четат популярни уеб страници. Драстично по-малко пари, отколкото, например, се дават редовно за нормални (хартиени) вестници и списания, защото не трябва да се плаща за всичките дървета, които ще трябва да са изкоренени и преработени, за горивото на камионите, които ще разнесат продукцията от бълващите печатници, и за хората от маркетинга, чиято основна работа е да ви убеждават колко са велики. Парите на читателя отиват директно при автора, малка част от тях за поддържащия уеб страницата, всичките растения си остават в горите, където им е мястото, петрола си остава във земята, а всичките рекламисти са вън от клуб Гручо, отстъпвайки мястото си на бара за истинските стойностни хора.
Не че разбрах извадката от вестника, явно трбява да си обогатя речника, но определено и аз се дразня от многото и то непрофесионално направени реклами. Избягвам да ми се натрапва каквото и да е, под форма която не ме кефи. Гледам с голямо удоволствие разните реклами които са събрани в хумористичните предавания и се чудя, нямат ли нашите „рекламосъздатели“ малко повече фантазия поне нещо да ни грабне…
От друга страна като се замисля…от скоро имам канал с по кабеларката без реклами. Открих че до някъде съм свикнал с рекламите, защото ми дават пауза да посетя джон, или да се уверя че съм на правилния канал. А така зяпаки без прекъсване пропускам разни неща.
Евала за хубавия разбор.
Pingback: Assenoff » Blog Archive » Видин - София - Варна - Каварна - и обратно