Бланките, които се продават по книжарниците, не ми харесват – прекалено сгъчкано, всичко трябва да се попълва на ръка, пък и на едно място е цитиран параграф, който е невалиден. Бланката на Сиела бива, може да се попълва и в самата програма, и да се експортва в текстови формат, но не ми харесва визуално как стои. Затова пускам тук този вариант на Договор за извършване на работа чрез личен труд, който преписах и сглобих. Сваляне в RTF формат.
(Граждански) договор бланка
30.06.2009Хора с увреждания и европейски пари
27.06.2009Както Владдд ми каза по ICQ – „започнах борба с вятърни мелници :)“. Написал е писмо до г-н Захариев, директор на НЦСР – Национален Център за Социална Рехабилитация, съдебно регистрирана като сдружение с нестопанска цел и представителна организация на национално равнище.
http://bg.netlog.com/vladd_d/blog/blogid=13838#blog
Накратко – безпардонно, грубо отношение към хората с увреждания, заради които уж се прави семинара в Белгия. Тип „няма ли най-накрая да се разкарат, тия, невалидните …“. Формално отчитане на дейност. Усвояване на европейски пари, оправдание да се напише отчета. Безотговорност. Безнаказаност. Безхаберие. Невежество. Наглост.
Много цитати:
Прочетете остатъка от публикацията »
Тери Пратчет – Пощоряване, Дребнио волен народ (Going postal, The wee free men)
18.06.2009Малко късно, но все пак да споделя – поради прекалено дългото безхаберие на Вузев си дръпнах и прочетох две от последните книги на Пратчет. На първоначалните места, където са публикувани от ентусиасти преводачи и редактори (огромно благодаря на тия хора!), вече не могат да бъдат намерени. Причините – сами можете да се досетите.
Но хубавите неща не могат да бъдат забранени и скрити в 21ви век, в Интернет. „Пощоряване“ я намерих тук, а „Дребнио волен народ“ – тук. За да не се загубят (dump.ru и hit.bg не са от най-надеждните), ги копирам и при мен – Going postal и The wee free men.
Ако Вузевата все пак ги издаде някога на български, ще си помисля дали да ги махам. Най-вероятно – няма :).
Нова заглавна картинка (header)
17.06.2009И така, реших да променя заглавната картинка на блога си. Винаги съм харесвал темата по подразбиране, но от известно време обмислях как да персонализирам това изображение. Настоящото не е мое дело – много съм зле с визуалния дизайн, нямам никакъв вкус по отношение на съчетание на цветовете, нито пък съм толкова опитен с разните програми за обработка на изображения. Намери се обаче млад ентусиаст от форума на икариам, който ми изтърпя капризите, и се опита да задоволи изискванията ми с наличния материал, който му предложих. Според мен, се е справил съвсем добре. Според аматьорското ми мнение – дори отлично! Надписа трябва да иде малко в дясно, да е центриран, има още едно-две съвсем дребни неща за доизглаждане, но като цяло засега ще остане в този вид.
Това, което исках е, да има музика-ноти, хеви метъл, свободен софтуер, компютри и технологии, фантастика и моя снимка. Нещата, от които се интересувам, и малко четкане на егото :). Човека ми представи няколко концептуални варианта, избрах този. Използвам момента да му благодаря за отделеното време, за търпението, и да му пожелая успешно развитие в областта на графичния дизайн! Ако пожелае, ще сложа връзка към негово място в Интернет, или сайт, или портфолио, или към някой негов профил, някъде, където иска. Засега – толкова :D.
Моля, който прочете това- да каже харесва ли му или не. Субективно или безпристрастно, професионално или аматьорско, естетически или не – кажете, става или не става, кое може да се промени, да се направи по друг начин, или е тотално сбъркано. Или е перфектно :). Ще се радвам на всякакви мнения! (Руският спам е изключение, но той и без това се филтрира от Акисмет).
Ето я самата картинка:

Остана една подробност да уточня как се прави – да бъде връзка към блога ми http://assenoff.net – преди, като имаше текст, той беше линк. Сега е само изображение … Май трябваше да се човърка по файлове на WordPress, нещо такова … ще видя по-късно.
Носталгичен гейминг: DOOM I & II
10.06.2009
(copyright notice: авторските права върху изображението са на id Software)
Doom I & II са според мен най-добрите компютърни (PC) „пуцалки“, FPS (single player) за всички времена, нищо, че дърти – от преди 15 години! Екшън от старата школа в първо лице – да се избият всичките гадини, преди да те претрепят (много), или се изпозастрелят приятелите/беглите познати/непознатите, доказвайки кой е по-добрият зад клавиатурата и монитора :). Дуум е революционен за времето си, разпространява се за отрицателно време, променя лицето на гейминга завинаги и полага стандарти, които се спазват и до днес! (Тези клишета най-вероятно съм ги прочел някъде, но описват много добре отношението ми към играта).
НИЕ …
04.06.2009Теглиме торенти
Плюем президенти
Харизваме горички
На достойни чички
Ходим на сафари
По Дунав за комари
ЛОвиме шарани
Ядем ги на дивани
Гледаме и драми
С хубавите мами
И какички с големи
Очи като бадеми
Пиеме и бира
Когато се намира
Ракия и шкембе
И чушки за мезе
Ходиме по нужда
Както и по чуждо
Малко и голямо
Весело, засмяно
Плюскаме и свинско
Не дават медицинско
Псуваме зловещо
И пърдим горещо
Всеки ни изчука
И оня със чибука
ДухАхме под вода
СтанАхме вир-вода
Не можем да живеем
Нито пък да пеем
Нямаме пари
Пълни маскари
Мракът дойде
19.04.2009Стига толкоз цигари
09.04.2009
Правя опит за отказване на цигарите. Причините са общо взето финансови – последното поскъпване вече идва нанагорно на семейния бюджет. Здравословните аспекти също не са за пренебрегване. Все още не мисля, че тютюнопушенето е чак толкова вредно, особено в сравнение с някои други неща, които консумираме или въздействията, на които сме подложени в съвременния живот. Но, както и да е.
Това на снимката е наистина последното за момента тютюнево изделие, което изпуших. Вярно, не е цигара – пура е, виси в шкафа от камара време, и онзи ден, вечер, по-точно, реших да я изпуша като за последно с малко домашна ракийка.
Ще видим дали ще издържа на изкушението. Навика е трудно преодолим … Лично се уверих, че пристрастяването към пушенето не е толкова на физиологична основа, колкото на психологическа. Пуша от около двадесетина години. Така, като го написах изглежда ужасно много! Но, въпреки всичко, мисля, че е преодолимо. Дано да успея :).