Assenoff

Не съм писал от много време, това просто като констатация, иначе не съм се загубил, нищо ми няма. И направо продължавам, все едно нищо не е станало …

Вчера се сдобих с този “звяр”:

Който заедно с двуядрения интелски процесор E2160 @ 1.80 GHz, работещ в момента на 2.16 GHz, двата гигабайта РАМ на 800 MHz шина и големия сериал АТА 2 хард диск, всичко това върху подходящо дъно, правят една доста сериозна машина :) …

Има и мултиформатна DVD записвачка, както и една джаджа с много “дупки” за SM, xD, SD/MMC, miniSD, CF/MD, MS и MS Duo карти.

Няма флопи, не ми и трябва.

Чудех се дали захранването, което е от световно неизвестната марка speeze, модел EE-ATX-400W  (дори го обсъждах с приятел) ще съумее да се справи с товара. Е, за момента всичко се държи чудесно!

Имах и леки притеснения как федора ще се оправи с новите драйвери, открити на сайта на nvidia. Нямам голям опит с подмяната на видеокарти под линукс, наложи се първо да стартирам с някакъв универсален дисплей адаптер, после ръчно да спра X средата, нататък нямах грижи :).

Няколкочасовият тест до момента показва, че Battlefield 2 и Call of Duty 4 вървят на максимални настройки при 1280 х 1024 изключително гладко.

А да ми е честито!

Старата либофф ръжда не ‘фаща :). Днес следобяд започва поредния, седми рунд на първата българска масова онлайн игра Bulfleet. Въпреки, че по някое време миналата година се отказах от играта, и от администрирането на вселена Хардкор (сега спийд/speed), бях запазил акаунта си във форума и от време на време помагах (или поне не пречех, хихик), въобще се опитвах да съм в час. И съответно беше неизбежно да се изкуша, като чета за новите промени.

А те са доста, свързани са с динамизирането на геймплея: има нова раса със съответния специфичен кораб, който може да извършва и пиратски полети, нови полезни функции на бомбардировачите, промени в начина на формиране на класацията, използването на ваканциите, изцяло и коренно променена система за битки, както и подробни доклади, проучванията на различните видове системи, оръжия и защити ще влияят по различен начин на съответните корабии наземни установки, които изискват тези проучвания, въоръжението и бронята на защитата и флотата ще си влияят по различен начин, тоест се стимулира по-разнообразната флота, мотивацията вече ще влияе на бавните полети вместо на атаката-защитата, съществени изменения и изпълване със смисъл на външната политика на съюзите при обявяването на алианс или война, и други. Ако не се лъжа, вече може да се атакува със шпионски сонди, както и вече всички щитове ще дават рециклаж.

Да не пропусна да спомена за новата, подобрена, удобно структурирана и подробна система за помощ и информация по всички аспекти от играта.

Който се интересува - да ме търси с обичайния ник Serial_H в съюз Heavy Metal, и ако не е от приятелски съюз - да внимава!

Дали ще ми е интересно е въпрос, на който няма еднозначен отговор. Сълно ме съмнява старите съюзници да започнат, и не мога да предвидя дали въобще ще завърша рунда. Масата потребители в играта са общо взето на ниво тийнейджъри избиващи комплекси (или поне се държат като такива). Надявам се неприятните емоции да са малко, а кефа да е достатъчен, че да оправдае губенето на време и висенето по нощите …

При всички положения - браво на разработчика River Run, на глав(д)ния администратор Хера, въобще - на целия екип, че се занимава да изслушва, филтрира и прилага на практика осъществимите предложения на опитните играчи и колеги. Пожелавам много приходи от нанокредити, безаварийно работа на машините и софтуера, и липса на проблеми с комуникациите и ISP-тата.

Поздрав с Gamma Ray - Into The Storm. Успех!

Декември миналата година трябваше да се праща документ - важно и спешно писмо, с доста информация - на няколко институции, между които и община Видин. По електронна поща - e-mail, като най-бърз и сигурен начин за конкретната ситуация. Факсовете обикновено са размазани, куриерът-шофьор беше по други задачи, а и без това върху материала трябваше да се работи. Ефективно и бързо, като го има в готов за редакция електронен текстов документ в RTF формат, без да се налага някой да го разчита или преписва или да се диктува. Няма да се отплесвам в описание на предимствата на този вид комуникация. Поради важността си и документа, и самият имейл бяха подписани с електронен подпис - като удостоверение за “официалността”. В един момент дойде при мен секретарката с оригинален проблем - не се знае коя е актуалната електронна поща на общината. Подсмихвайки се и мърморейки авторитетно “няма проблем” се заех със задачата, без да зная какво ме очаква.

Като начало изненада - няма актуален функциониращ сайт на община Видин. Първо открих три броя - стари, дървени, кекави. Някъде из тях имаше изписани два адреса на електронна поща - и двата неработещи. После попаднах на последния вариант за портал, който ту го има, ту го няма. А когато е на линия, работят едва една десета от секциите, очевидно набързо скалъпена и зарязана работа. Търсенето в Интернет продължи, и някъде към четвърта страница от google резултатите попаднах на част от неофициален раздел на държавен вестник. Към информацията за обществена поръчка беше изтипосана електронна поща на общината за контакт, която изглеждаше различна от предишните, но нещо не ми вдъхваше доверие (все пак се оказа актуална).

За да съм сигурен, започнах да въртя телефони. Където вече ме разбиха. Отне ми половин час и десетина телефонни разговора, за да се добера до информацията! От шест (6!) човека в общината - секретар, счетоводител, директор на дирекция, технически сътрудник, още някакъв - не разбрах на каква длъжност, и администратор (или поне човек, който се занимава с компютрите) - чак последният знаеше коя им е електронната поща. Предишните ме мотаеха, прехвърляха ме, изчаквах ги … На въпроса “Защо все пак не погледнете някоя Ваша стандартна хартиена или компютърна бланка за изходяща поща, там не го ли пише” не получих отговор - никакъв. На въпроса кой, как и кога проверява електронната поща - също. На молбата ми да го пратя на личната поща на някой от служителите, с които говорех (с цел да свършим все пак работата по-бързо), също не бе откликнато. Дори и компютърджията не знаеше точно, та се наложи да го почакам и него, докато разцъка нещо си там, да погледне някакви документи (по телефона ясно се чуваше шумоленето на хартии, кликането по клавиатурата), преди да ми продиктува това:

mayorvidin@vidin.net
mayorvidin@gmail.com

Та ако искате електронна кореспонденция с Община Видин - забравете. Да, на горните адреси може да бъде изпращана електронна поща. Толкоз - нищо повече. Кога ще бъде прочетена, и дали въобще някога ще и бъде обърнато внимание - това никой не знае. Дори и самите служители, кметове, заместници, ръководители, изпълнители и прочие отговорни и безотговорни лица не знаят. Защото все пак се наложи към края на работния ден шофьора да се “разходи” с четири листчета до тях; въпреки, че изрично казах на администратора, че след минутки ще им пратим нещо, да го погледнат и започнат работа.

Теоретично за настоящото безхаберие в общината, въобще за цялата им “работа” (ха-ха) носи отговорност предишния кмет. Но защо ли съм песимистично настроен и към новия?

Между другото, актуална информация за Видин и областта има на този портал (но няма имейли).

Като никога, този път надградих блог платформата часове след излизането на версия 2.3.2 - обикновено все си намирам нещо другo за правене, но този път мързелът ми не се обади :)

Оправен е бъг, който би могъл да бъде използван за показване на черновите, също така някои съобщения за грешки за премахнати поради възможността от тях да се получи информация за структурата на таблиците в базата данни, има и други поправки.

Като малък бонус е въведена възможността да се създаде собствена страница за грешка, ако има проблем при връзката към базата данни, която да бъде показвана вместо страницата по подразбиране.

Повече подробности - в официалното съобщение (на английски).

И честита нова 2008 година на тези, които ме четат, и на WordPress екипа! :)

Коледата си бяхме в къщи, по семейному, спокойно и приятно. И доста свинско месце, благодарение на родителите, да са живи и здрави, и вкусно сготвено от жена ми! Наистина прясното и току-що опечено/задушено месо от домашно прасе няма нищо общо със замразение боклуци, които се продават по магазините. А пък домашната гроздова над 55 градуса … хм, да видим двулитровата дамаджана докога ще стигне …

Сина ми се опита да дигне температура, размина ни се, обаче останаха гадните сополи и кашлица … Явно е кофти синузит, щото нослето му не е спряло да тече камара време. Иначе сменихме няколко терапии, какви ли не силни и слаби лекарства предписваше педиатърката … всуе. Повече или по-малко кашлица, сополи, минахме и вируса с разтройство (аз също), въобще “веселба”. Днес трябваше да го водя на рентгенова снимка в обедната почивка, не успях, щото точно тогава служебната работа беше презглава, и бях скастрен от половинката - повече или по-малко справедливо. Утре се надявам да не е късно, защото не е само снимката - трябва и месното УНГ величие да е на работа и да ни прегледа.

Подаръци имаше за всички от сърце :). Много играчки за наследника, по списък, намерихме почти всичко, и този път не са откровени боклуци, засега няма нито една потрошена, което е добро постижение! За мен имаше облекло, което по друг повод трудно бих се навил да обикалям и да търся, сега поне набързо си накупих необходимите неща. Благоверната също се прояви, но доста скромно откъм харчене - благодаря и за което, като знам какво можеше да бъде :)

Видях се с Милен, който за кратко си беше във Видин. Да кажем, че е било микро-блогърска среща :). В разговоря нямаше много технически термини, както може да се очаква при среща на двама сисадмини. Общо взето възгледите ни са близки по разни въпроси - от съученици-познати, през свободен-несвободен софтуер, хардуер, избутване на висше, до кръчми … Нямахме чак толкоз много време да задълбаваме. Интересно ми беше съвпадението, че е имал кратка “кариера” в хранително-ресторантьорския бизнес по време на студентството си: тръгнал от мияч на чинии, издигнал се до помощник готвач! Аз също съм минал по този път, само че по различно време на друго място. Надявам се да не ми се сърди, че споделям публично този момент от живота му, ако каже - го махам, да не черним автобиографията. Присъединявам се към поканата - ако има други блогъри/блогващи от Видин и региона, да се чустват добре дошли на среща следващата коледа!

Има някакъв уеб паяк от tvsetmp3.com - сакън, да НЕ се клика там, сайта се опитва да ръгне буболечка от типа JS/Downloader.

На работата климатика не бачка. Не знам какъв сакатлък направиха пишман майсторите, но по време на поправката успяха да скапят и дограмата. В резултат сега от горе до долу на прозореца има над сантиметър цепнатина, през която не само студ и вятър, а и снежинки може да прехвърчат. Обърнал съм всичките машини със захранванията към себе си, както и духалката е постоянно включена на половин киловат. Температурата не успява да се качи над 15 градуса. За осем часа работен ден не съм си стоял в стаята повече от два часа общо … и това е много.

Покрай занимавката с компютъра на един познат ми попадна Need for Speed - Hot Pursuit 2. Въпреки, че е старичка, игрицата си я бива - няма кой-знае какви изисквания, неангажираща е, и най-вече колите НЕ се трошат. Отдавна не бях пускал състезтателен симулатор, изкефих се, и добре се позабавлявахме със сина ми. Ето едно видео на двойна скорост - далеч съм от доброто шофиране с клавиатура, единият пряк път го подминах, звука не се чува много добре, и като за капак е в quick time формат, но дава някаква представа.

Този текст започна като коментар към предишна публикация; след това еволюира в съдържание, което задължително трябваше да присъства като коментар в блога на Майк Рам; и крайна сметка заслужава да бъде в отделен пост. Благодаря на Владо и Тери за включването, Мишел още го чакам :).

Краткия текст в “Албумите за необитаем остров” претърпя многократни (болезнени?) редакции - започнах още в момента в който видях връзката към блога ми. Предизвикателството беше голямо, и подходих по следния начин - направих възголемичък списък с любимите си групи и албуми, и започнах всеки ден да слушам по един. Преди лягане си отбелязвах удовлетворението, или досадата от непрестанното повтаряне - един вид експеримент :). На следващия ден си пусках за последен път албума от предния ден, следейки за реакцията си (себепознаването ми е по принцип бъгаво, както и да е), и преминавах към следващия.

Друг важен фактор беше доколко музиката пречи или не на работата ми. Тук едно голямо отклонение. Слушането на хубава музика - в истинският смисъл на думата - пречи на творческата работа. Понякога пречи дори и на механичните повторяеми действия, които не изискват замисляне. Разбира се, имам в предвид работата на компютър. При чисто механичната работа, свързана с физическо натоварване или сръчност в ръчен труд - опъване на мрежи, монтаж и демонтаж на хардуер, носене на кашони, цепене на дърва, поддръжка на парно, миене на съдове и прочие - влиянието на музиката е силно благотворно! Примерно:

Hail And Kill (Manowar “Kings of Metal” 1988) feat. no-battle axe (Assenoff 2007)
[Joey DeMaio, Ross The Boss, Mario Assenoff]

Brothers I am calling from the valley of the kings
With nothing to atone
A dark march lies ahead, together we will ride
Like thunder from the sky
May your sword stay wet like a young girl in her prime
Hold your hammers high
(0. По време на бавното лирично въведение се загасва цигарата, отключва се дърварника, подреждат се двете пънчета на удобно разстояние - за сядане и за поставка, слушалките се закрепват възможно най-стабилно, дошъл е момента за “съсредоточаване” и начало на истинският труд)

Blood and death are waiting (1. закрепване на големичко парче дърво върху пънчето)
like a raven in the sky (2. прицелване и замахване с брадвата)
I was born to die (3. удар, брадвата се дърпа леко, двете парчета падат отстрани)
Hear me while I live (1.)
As I look into your eyes (2.)
None shall hear a lie (3.)
Power and dominion (1.)
are taken by the will (2.)
By divine right hail and kill (3.)

Hail, Hail, Hail, Hail and Kill, Hail and Kill (Нацепените до момента парчета се подреждат в спретната купчинка отстрани, за да се освободи място за следващите, щото вече става претрупано)

Обаче когато се налага да се анализира комплексен мрежови трафик от няколко устройства и сървъра, да се реагира на критични съобщения, да се променят скриптове, така че хем да са съвместими с новите изисквания, хем старите неща да не се чупят, да се дебъгват проблеми (и да се създават нови) … хубавата музика ми пречи! Или примерно както в един момент неочаквано ме нахендриха да търся проблема тук:

8059dc0: ff 35 f4 15 0e 08 pushl 0x80e15f4
8059dc6: ff 25 f8 15 0e 08 jmp *0x80e15f8
8059dcc: 00 00 add %al,(%eax)
8059dce: 00 00 add %al,(%eax)
8059dd0: ff 25 fc 15 0e 08 jmp *0x80e15fc
8059dd6: 68 00 00 00 00 push $0x0
8059ddb: e9 e0 ff ff ff jmp 0x8059dc0
8059de0: ff 25 00 16 0e 08 jmp *0x80e1600
8059de6: 68 08 00 00 00 push $0x8

Трудно, докато звучи “How many tears flow away / To become a sea of fears / How many hearts are torn apart / Till another torment starts/ But before the world / Turns into a sun / All cruelty and violence / On Earth will be dead and gone”. Обаче 20 минути тишина и спокойствие след финалния крясък на Кай хванах грешката :).

Проблема в качествената музика, която ме кефи, е … че е хубава! Харесва ми, заслушвам се, припявам си мрънкайки, тактувам си (което отстрани понякога изглежда като бързи несинхронизирани спазматични движения), и съвсем зарязвам съсредоточаването над това, което работя в момента. Естествено постепенно се потапям и музикалната сила ме поглъща. Намаляването на звука не помага - хубавото си е хубаво, напрягам се излишно, за да чуе кое как звучи, дразня се, че въздействието не е пълно, и в крайна сметка пак увеличавам децибелите. Ако пък по случайност конкретния проблем ме е погълнал, след кратко време установявам, че съм пропуснал страхотното соло и финала на предишната песен, и се дразня. Разсейвам се, връщайки плеъра направо в началото на песента, като вече внимавам да не пропусна въздействащата част, и пак резултата е забавяне на работата.

Музика за фон, лека, неангажираща - глупости на овали! Или разсейва, пречи, дразни; или е поносима, дори хубава; следователно трябва да се увеличи и изслуша старателно, напълно, с кеф.

Обратно по темата за методологията на избора. Оказва се, че целодневното слушане на цял албум на някои иначе известни, добри, качествени групи писва. Имат много, наистина голямо количество песни, които си заслужават повторното слушане, но не са концентрирани в една компилация, а за съжаление останалото от албума е не толкова качествен пълнеж; или пък имат наистина малко на брой песни, които са ми въздействащи и си заслужават. Поради тази причина отпаднаха Judas Priest, Death, Iron Maiden, Manowar, Accept, Running Wild, Metal Church, Stratovarius, Hammerfall, Deep Purple, Scorpions, Messiah, Black Sabbath, Bon Jovy, Doro & Warlock, Slayer, Venom, W.A.S.P., S.D.I., Kreator, Megadeth, Edguy, Paradise Lost, Therion, Rammstein, Sepultura, Uriah Heep, Бьело Дугме, Рибля Чорба, Сигнал, Ахат, Вагнер, Морис Равел, Бах, Моцарт, Чайковски, Андю Лойд Уебър, Ку-Ку бенд, etc …

В заключение - със споменатите в началото изключения или слушам музика, или работя - двете неща не вървят добре заедно. За по-нататъшно разсъждение остава какво друго може да се прави (освен работа в широк смисъл), докато се слуша музика?

Добавка - лаская се с мисълта, че имам сравнително богата музикална култура (след 8 години пиано и солвфеж), относително добър слух и изграден критичен вкус; пиша го за да подплатя термина слушане на музика с повечко съдържание и по-богати нюанси за това, което имам в предвид. Демек уж чувам и възприемам доста повече, отколкото средностатистическия слушател. Част от избраните неща не са перфекти като смесване, или като изпълнение, анализирал съм ги многократно и знам недостатъците им; обаче име нещо, усещането за пълно себераздаване в писането на текстовете, музиката и изпълняването на композициите; искреност и надъханост, която заличава техническите несъвършенства.

God gave rock and roll to you, gave rock and roll to you
Put it in the soul of everyone (Kiss)

Имаме четири нови компютъра - три работни станции с добри параметри и един преносим компютър. За лаптопа май няма да мога да се преборя с прозорците, но поне Firefox, Open Office и Gimp ще сложа. Също и задължителните в случая Spybot S&D, ZoneAlarm (безплатната версия), Avast!, фонетичната кирилица на инженера, ако има нещо друго - тогава ще му мисля, за начало стига. Не съм решил още каква точно дистрибуция да сложа на другите три машинки. Колебая се в момента между Оупънсусе и Убунту. Слак е изключено, Мандрива нещо не ме кефят … Някакви съвети?

Фона, на който ще направя експеримента, е интересен. В мислещата българската блог общност предимно се заклеймява усърдно последната сделка на Ники Василев за прозорците в ДА, дискутират се бройки, пари, левове-долари-евра (така ли е множественото число на евро?). Естествено обичайните заподозрени вероятно са си разпределили тлъсти комисионни, което е неизбежно; въпреки, че е нагло, неморално, най-вероятно и незаконно. Обсъжданията са не само в блоговете - проявяват се и по форуми, конвенционални медии, ще се занимават и юристи и съдилища … Екшън! Което е добре, похвално, стъпки - малки и големи - в правилната посока, въпреки оправдания песимизъм у повечето привърженици на Свободния софтуер. Бого Шопов очаква “мазало” в утрешната онлайн дискусия по темата (аз също, ако формата и начина на “чат” не е променена), в която интересно защо няма представители на най-важната (и най-некадърна, без извинение!) структура, която се занимава с информационни и комуникационни технологии на държавно ниво - ДАИТС?

Конкретно за администрацията, в която работя - онзи ден бях на среща в ресорното министерство, споделих накратко намеренията си. Преди това дискутирахме проблема за разнообразните файлове, формати и липсата на стандарти за обмен на данни в цялата държава, като ние конкретно не сме изключение от общия хаос. Оказа се, че първо трябвало на европейско ниво да се приеме подобна стандартизация (имам предвид за определена конкретна специфична област), след което да се възприеме/имплементира чрез посредничеството на работни групи, надзиравани от ДАИТС.

Оказва се също, че би трябвало да сме част от опорната мрежа на държавната администрация, имало било оптични кабели до всички регионални и областни центрове. Реално от 28 областни регионални представителства само два (2) са вързани! За връзването на другите в момента отговаря … ДАИТС. Та за момента ще се справяме както и досега - кой какъвто локален интернет доставчик намери.

Зададе се и казуса защо организация като НЗОК (като структура здравната каса е странно отроче - нищо общо с държавната администрация, както и да е) имат пълен достъп в реално време до базата данни на ГРАО, а ние нямаме, и ни се отказва? Определено ни трябва. Може би защото връзката на НЗОК е свръх-сигурна, криптирана, сървърите и комуникациите са много надеждно защитени ли? Глупости на търкалца … Който не е поискал, той не ги е кракнал (касата). Според началството след като се вържем към опорната мрежа на ДА, било много вероятно веднага да ни бъде осигурен достъп до тази информация, че и интернета щял да бъде без ограничение … Смех през сълзи …

За сигурността на личните данни и прилагането на законодателството няма какво да пиша, щото ще трябва да псувам грубо :(.

Между другото, в министерството няколко поредни години се отказват пари на компютърджийската дирекция за комплексно антивирус-защитна стена-прочие решение. Харчат се за какви ли не глупости, само и само да не са за IT. Сефте. Явно лобито им и вътрешно-външните контакти никакви ги няма. И още едно между другото - съотношението между работата и простотиите, с които се налага да се занимават колегите, и заплащането им, е отврат. Това надали изненадва някого де.

На дискусията липсваше представител на цяла една паралелна структура, в която няколко десетки (може и стотици да са) човека - “специалисти” в различни компютърни и комуникационни области - се занимават по правилник и длъжностни характеристики именно със софтуер, мидълуер и хардуер, свързани с дейността ни. Част от тях поддържат! един софтуер за регистрация под DOS …

Бях попитан от началника на дирекция “Електронно …” защо ще инсталирам друг софтуер, при положение, че те имат налични повече от заявените уиндоус и офис лицензии, и могат да ми отделят без проблем четири от тях? Дискусията не продължи дълго, и след като бях набеден в опит да се правя на интересен, защото част от продуктите са твърдо вързани с IE и Windows, се отказах от участие. Демонстративно си разопаковах два аналгина и преглътнах на сухо със съответната гримаса ;).

А валидацията на прозорците - до момента с един единствен код (който уж е валиден само за една машина - преписал съм го от ОЕМ стикера на кутията) съм инсталирал над десет (10) компютъра, които се актуализират и до момента работят без проблем. Не знам на какво се дължи. Надали на това, че започвам инсталациите от XP SP1, по-вероятно е, че на този със лепенката изрично съм забранил на проверяващия скрипт достъп до външната мрежа - да не се опитва да гледа дали някой друг не ползва същия код. Важното е, че работи!

Та, за експеримента - интересно колко време ще издържи, как колегите ще възприемат нещо различно, определено мисля да се занимая сериозно с хората, които ще тестват, ще се въртя покрай тях, докато не свикнат. Малко трудно ще ми бъде да си сдържам нервите - не ставам за обучаващ - но поне ще опитам. Време е да направя нещо повече от досегашното - само Mozilla Firefox & Thunderbird. А, и рутера е на Smoothwall. И доста други има, но само на моя компютър и малко на сървъра. Ще се опитам да въведа на някои избрани работни места и Open Office. Служителя въобще не го интересува на каква платформа работи и какъв продукт използва, стига да може лесно и бързо да си свърши работата. Може би преминаването на държавната администрация към отворен код и/или Свободен софтуер да стане отдолу-нагоре, а? Или някъде от средата …

Ще поживеем, ще видим :). Вкарвам си таралеж в гащите с тая публикация, но се надявам в дългосрочен план да е за добро!

По инициатива на Майк Рам:

Правилата са прости - (1) всеки участник цитира тези правила, (2) цитира този пост, (3) цитира този, който го е посочил, (4) изброява 7-те си любими албума (може повече или по-малко), като споделя и нещо повече за тях или за избора си и (5) посочва (предизвиква) поне трима други блогъри да направят същото. Естествено, ако някой не е посочен, а иска да се включи в играта, е добре дошъл.

Само че няма да се огранича със 7 албума, защото някои от издадените композиции не се вместват в понятието “албум”, а други - които са от примерно 2 части - са смислово и музикално свързани, пък и седем са ми малко малка цифра :). Нека да бъдат 12 групи, а?

1. Helloween - 1985, 1987 и 1988 - “The Mini LP“, “Walls Of Jericho“, “Keeper of the Seven Keys Part I” и “Keeper of the Seven Keys Part II“;
2. Gamma Ray - 1995 и 1999 - “Land Of The Free” и “Powerplant“;
3. Avantasia - 2001 - “The Metal Opera Part I & II“;
4. Blind Guardian - 1988, 1989, 1990 и 1992 - “Battalions of Fear“, “Follow the Blind“, “Tales from the Twilight World” и “Somewhere Far Beyond“;
5. Nightwish - 2001 - “From Wishes To Eternity” (DVD компилация);
6. Metallica - 1988 - “… And justice For All“;
7. Pink Floyd (в българското уики) - 1973, 1975 и 1979 - “The Dark Side Of The Moon“, “Wish You Were Here” и “The Wall“;
8. Queen - 1981, 1991, 1999 - “Greatest Hits“, “Greatest Hits II” и “Greatest Hits III“
9. Savatage - 1991 - “Streets - A Rock Opera“;
10. Yngwie Malmsteen - 1988 - Odyssey;
11. Rainbow - 1997 - The Very Best of Rainbow;
12. Dio - 1984 - “The Last In Line“

За част от изброените вече съм писал тук, тук и тук, а останалите - в уикипедия и по мрежата има достатъчно информация. Достатъчно е да кажа, че това е накратко музиката, която лично според мен е издържала проверката на времето, както и за мен ще е достатъчна да преживея с нея 10 години без нищо друго за слушане! ИСТИНСКА МУЗИКА! А изборът беше тежък, труден, и със сигурност съм пропуснал още много ценни изпълнители и компилации, но все пак трябваше да спра по някое време с изброяването, нали :).

Сега, няколко човека, чийто избор ще ми е интересен … Хмм, да видим … нека да са тези тримата:

Тери (Тервел Няголов в БГлог);

Мишел (оптимистично оптимизираният с оптимално оптично устройство);

Владо (и Бо Георгиеви).

Цъфнала е нова интернет зала. На разстояние 100 метра има още три, както и да е. И тъй като явно само интернет не стига, има и “ксерокс” (което май значи копиране, щото вътре няма нищо на Xerox), и компютри нови и втора употреба.

Интересна е и офертата за “суперкомпютър” - с видеокарта GeeForce и TFT със 17 инчов viswable екран, мишка делукс … каквото и да значи това.

Обаче най-ценното предстои - под промоционалната цена от 60 стотинки за седмичен интернет(?), се купуват гори, ливади; има и някакви сглобяеми къщи за 1 месец, което вече не го разбрах. Продава се и телевизор, както и Сони (това не е ясно какво е, но е за 220 лв.). Надявам се да се вижда добре и закачената изписана на ръка бележка “Изкупни цени. Тук съм в 13 14 часа.”

Уникално съвместяване на дейностите … в скоро време очаквам плод и зеленчук, малко по-късно и ядрени бойни глави втора употреба :).