Тома

ноември 9th, 2008

Тома е победителя в последния мюзик айдъл. Торнлий са канадска група. Парчето им е от 2004 год. Открийте разликите в музиката.

vs

Тома за първия си сингъл:
“Парчето “Герой” стана супер яко и е много мое, моето си парче!”

Георги Янев (група “Каффе”, музикален продуцент на Тома):
“Парчето звучи супер модерно, музиката е на едни много талантливи момчета от Канада.”

Песента “Герой” е записано в Monte Studio, където са записвани всички неща на Графа, последния албум на Мария Илиева и т.н.

Мастерингът е направен в Щатите от саунд инженер с повехнала гениалност - Брайън Гарднър, носител на Грами, работил по последния албум на една относително съвременна група, както и за някои групи от миналия век.

Продукцията е на Вирджиния Рекърдс.

КОМЕРСИАЛНИ ПРЕТЕНЦИОЗНИ БЕЗДАРНИ ПЛАГИАТИ! Трябваше ли първата му “официална” песен да е копие? гавър кавър версии … Язък за Тома :(. Да направи каквато там боза трябва според договора, и да бяга по-далеч от разните Станислави Амутлиеви, Жоровци, Графове … а ако може и от България.

Първа спирка - германската столица, май?

Люси (No Angels, жури в music idol 2), на финала, след обявяването на победата на Тома, когато водещите уж се шегуват с него дали иска да подпише с Virginia records, вика “Не, не!” (не звучеше като шега). Малко по-късно, при включен усилен микрофон на всеослушание:
“И аз имам подарък. Тях двамата ги каня във Берлин за уикенд, и за посещение във Universal records!”

Уточнение: не слушам точно post-grunge/hard rock, и не е моя заслугата за откриването на съвпадението - прочетох го в коментарите под клипа във vbox7.
Още нещо - взаимстването не е незаконно, напротив - песента била платена на авторите. Всъщност по-горе никъде не съм написал, че е крадена. Заглавието в свежо.нет е подвеждащо. Съжалявам, че alkatraz е останал с такова впечатление, може би просто е искал да напише нещо, което да привлече вниманието. На мен обаче не ми пука за “свежия” трафик, така че ми е все тая дали ще коригира заглавието или не. Отговорността за техните публикации не е моя. Всичко останало обаче важи, и възмущението ми остава.

Спомен от УебТех и надежда за Списание точка ком версия 2.0

ноември 6th, 2008

Чаша от WebTech 2005

Бого Шопов пита дали някой си спомня за WebDevMagazine, списание точка ком или УебТех. Да, помня ги! Именно на WebTech 2005 видях и чух на живо Столмън, здрависах се с НЕГО и разменихме 5 приказки :). Завързах и малко, но полезни контакти на живо. Доколкото си спомням, успях да проследя почти всички изказвания и презентации. А списанията - в почти всеки брой намирах по нещо полезно и интересно - от чисто практическа гледна точка, и като анализ, обобщение и аргументирани опити за предвиждане на тенденции.

Значи - има шанс! В момента са много малко качествените периодични издания на български - вече се възмущавах от Computer Bild, болшинството останали с нищо не са по-добри. Задълбочените, верни, специфични аналитични материали, практически полезните неща … хубавите статии са малко. Затова и бих приветствал инициативата за възраждане на подобен вид издание - независимо от формата!

Искам списание точка ком версия 2.0 :).

Сменям си телефона

ноември 4th, 2008

Поради различни причини вече не ползвам глобулския номер 0898 944 880. Та който го знае - да ме задраска. Повтарям - на 0898 944 880 НЕ отговарям аз! Като реша кой точно номер да ползвам за основните си телефонни контакти, ще пратя един масов СМС на хората в списъка. Ако междувременно пропусна някой, и той ме чете, да драсне един мейл :).

Веселият блог :)

ноември 2nd, 2008

Се намира на http://uhaaa.com/blog. Има любопитни, ценни, забавни и свежи неща: изображения - снимки, колажи; видео клипове и текстове. Почти няма авторско съдържание, може би с изключение на съпътстващите обяснения - Тери, Мая и Микромакс добавят всякакви весели случки, описания, курози, които са срещнали из необятния Интернет. За което им благодаря - имат страхотни попадения, на които не съм попадал преди :). В сайта има публикации за почти всеки вкус, дори и за такива като мен, с шантаво чувство за хумор. Определено ми повдига … тонуса и ме разсейва приятно дори и когато съм в необичаен стрес или унило настроение.

Enjoy! :)

Най-подходящия (скриптов, динамичен?) език за програмиране на MMORPG?

октомври 30th, 2008

Чудя се, донякъде абстрактно … седя, и си мисля … (по някое време осъзнавам, че само седя; оказва се обаче, че всъщност джуркам все пак някаква висша мисловна дейност, но на друго, различно от съзнателното ниво, егати изречението в скоби, както и да е) кой ли ще да е тоя най-подходящ за масова онлайн игра динамичен език за програмиране?

Искам да подчертая, че тук не визирам такива бездушни маркетингови машини за пари от сорта на УоУ, нито подобни собственически формати както тъпото диабло, примерно.

Имам в предвид игри от сорта на Ogame, Bulfleet, Omerta, Eve Online, Runescape, Ultima Online, Lineage 2, и т.н. в този дух.

В този вид игри има редица особености - който е имал повечко време вземане-даване с тях, знае. Като начало, имаме хиляди играчи на един сървър/свят/вселена или каквато е там мерната единица на съответната игра. В някои случаи десетки хиляди. За стотици хиляди не съм чувал, но нищо чудно просто да не съм достатъчно информиран. Дори и в момента да няма, в недалечно бъдеще тази цифра обаче си е съвсем реална. Проблеми се появяват, когато всичките се изсипят онлайн в кратък, много близък интервал от време, и започнат активно да цъкат по строежи, конструкции, изследвания, войни, бойни единици, търговии, разузнавания, организации и комуникации … Това генерира огромен, трудно компресиращ се и кофти за управляване и разпределяне трафик. Освен това, натоварва страшно и самият софтуер, както и машините, дето се грижат за игрите. И на последно място създава работа на хората, дето се предполага, че трябва да се грижат цялата галимация да не се смърънгяса тотално :).

Грубо опростяване и обобщение, но върши работа, май. Сега - за хардуера - не е голям проблем. Винаги може да се добавят още памет, процесори, клъстери, нови машини дори. За някои от дейностите хора също ще се намерят - дори и за без пари, буквално! Най-големи ядове обаче в един момент започва да създава софтуера. Избора на среда, скриптов/динамичен език за програмиране. Сървърна технология.

Какво става в най-натоварените часове? 5 000 потребителя, които са едновременно онлайн, и като цъкнат нещо, в зависимост от върнатия резултат пак цъкат, за да стане нещо друго, и това го правят по 20 пъти в минута. Ако данните са само текст - има си трикове. Ако има и изображения - тегаво, но все пак и там има заобиколни решения. А ако всичко това е свързано в динамична триизмерна координатна система? Бр-р-р- … не ми се мисли :).

Изброявам няколко по-популярни, без да се задълбочавам в достоверни изследвания.

PHP - върши работа, но не е подходящ за НАИСТИНА ГОЛЕМИ натоварвания. Колкото ще да е бърз хардуера, и да е фино тунинговано апачито, и оптимизиран самият код - при няколко хиляди човека издъхва.

Perl - по-добро, особено, що се отнася до текст. Но и той си има кусури, не знам как би се оправил в примерната ситуация … трудно ще е, вероятно.

Python - това не знам, може ли да се използва ефективно с такава цел?

JavaScript - не, не е шега - само че не смея да предвиждам резултатите при такива натоварвания …

Ruby (on Rails, or without them) - това веднъж като зареди, и ако не му се подават глупости, може и да се справи … или не?

Други?

Осъзнавам, че има прекалено други фактори, които влияят - много важен е избора на структурата и формата на база данните, чистотата и оптимизацията на самият писан код, конфигурацията на сървърите, платформите, много са. Разбира се, винаги го има фактора пари - даже е още по-важен на фона на световната финансова криза. Да приемем, че в случая няма чак такова значение. Нека все пак разходите да бъдат … разумни? Бива, разбрахме се. Много неща са навързани, отговора не може да бъде прост и елементарен … но все пак, може да се опита с нещо семпло.

Искам да попитам всички - седящите, четящите, мислещите, знаещите, можещите, предполагащите и съмняващите се - кой според вас е най-подходящият език за програмиране на масова онлайн игра и защо?

Как да дам хапче на коте?

октомври 18th, 2008

Нашето малко коте

Имаме си коте. Малко. Неопределена порода ;). Взехме го преди месец и нещо - много е симпатично, добро, гальовно, игриво. Живее на двора, върти се ту покрай нас, ту покрай тъщата - дори на нея повече и досажда, защото май тя повече го храни :).

Сега проблема е как да му дадем хапчето - дори половин хапче, към пет милиметра в диаметър. Опитах, като го маскирах в някакъв мек колбас - не стана. Усети го и го изплю, като все пак изяде останалата част от салама. Опитахме и насила, да му отворим устата и да го бутнем между зъбите - пак не стана, с езичето го плюе.

Та търся съвет - как да накараме котето да си изяде лекарството?

Favourite Naruto songs - video (list & links)

октомври 1st, 2008

По принцип не съм аниме фен. Обаче покрай сина ми взе да ми харесва Naruto, та си изтеглих и от известно време го гледам упорито. Различните сезони почват и завършват с различни песни, част от които доста ми харесват. Установих, че японците имат добри попадения, част от рок музиката им (и по-тежките неща) са свежи, непосредствени, изпяти и направени с много хъс, и се усеща нещо специфично, което не мога да го формулирам точно … При всички положения е приятно разнообразие от начина, по който европейските и американски групи изпълняват песните си. Разликата в самите клипове също - тези японски, които си харесах, изглеждат по-ръбати, непрофесионални, но пък има някаква … искреност ли, как да го кажа, която изглежда безвъзвратно загубена в западните клипове. Ето за какво става дума:

Mass Missile - “Ima Made Nando Mo”

Asian Kung - Fu Generation - “Haruka Kanata”

Flow - “Go! (Fighting Dreamers)”

Stance Punks - “No Boy No Cry”

Raiko - “Alive”

Orange Range - “Viva Rock Japanese”

Тези са само от Наруто, все още не съм стигнал до трите филма, едва след това ще тегля и Naruto Shippuuden (Наруто - “Ураганни Хроники”, така май се превежда).

Soundtrack-a - в музиката вътре, в самите епизоди също има добри неща, ще си направя mp3 подборка :).

Модемите на БТК … или нещо друго?

септември 26th, 2008

От снощи нещо ми се загуби връзката с блога. Примерно около 2-3 часа през нощта. Тъй като тъй или иначе беше време за лягане, не ми се занимаваше. Тази сутрин решавам да проверя от офиса - същата работа - “Проблем при зареждане на страница”. И в момента е така, това започнах да го пиша през някакво недъгаво прокси (все пак е със secure connection). Първо проверих хоста ми - проблема не е при него. Една бърза tracert проверка показва след третата точка от мрежата на БТК Request timed out. Само един път успя да стигне до четвъртата точка, веднага след което изплю Destination host unreachable. Обикновено това е някъде по високите нива в софийската централа на БТК - мястото, където пакета напуска България и би трябвало да стигне до … Франкфурт, да кажем.

Явно пада голямо филтриране ли, скапване на международни връзки ли … или нещо друго? Нещо “оперативно интересно” в определени IP адреси, може би? Защото почти всичко останало, което се сетих да цъкна - български, американски, европейски, азиатски, какви ли не сайтове - се отваряха нормално и бързо. Обаче. Физически хоста ми се намира в Хонг Конг. И като цъкна на примерно хонгконгското летище, или на хонгконгския университет - същата работа. Защо ли предимно при БТК става така? И защо с техните модеми? И защо само на конкретна област от IP адреси?

Ъпдейт - след поразително бързо свързване с поддръжката - чаках по-малко от 5 минути (за разлика от предишния път), и след спиране, чакане няколко секунди и пак пускане на модема, нещата се оправиха. На въпроса ми защо все пак се получава така получих отговора, че модема трябва от време на време да се рестартира, за да може да се обнови сесията. И че трябвало примерно по един път в седмицата да се рестартира модема. Профилактично …

Хубаво, за момента проблема е заобиколен. Далеч съм от мисълта, че е решен - да рестартирам модем през ден за мен не е решение. Но има нещо странно … и донякъде подозрително. Особено на фона на актуалните дискусии за анонимността в Интернет. Откакто в работата сме на BTC ADSL, проблемите с връзката са били минимални. Мога смело да заявя, че до тази година услугата си работеше почти идеално. Как може месеци наред, половин година дори, модема да не е пипван - буквално? И да работи без никакъв проблем? И изведнъж, ей-така, от нищото - и в къщи, и в работата - някои Интернет области стават недостъпни … И се оправят след рестартирането. Нещо не виждам практически смисъл от това да рестартирам модема при мен, след като проблема е на по-високо ниво. Какво ли може да правят в централата на БТК, и то точно когато пакетите напускат България … Но е факт, че след рестартирането се оправи … И международната връзка към Хонг Конг се появи.

Живо ме интересува какво може да е това нещо, което BTC са променили по конфигурациите си и в системата, което да налага рестартиране на модема през ден. А досега не се е налагало. И май само с чуденето ще си остана … Някакви предположения? Или просто ставам прекалено параноичен (това понякога не е недостатък) :).

Носталгично видео - олд скуул български рок и метъл; или “моят” хеви метъл - част втора

септември 17th, 2008

Измина малко повече от година, когато писах сравнително подробно за музикалните си предпочитания към тежката музика. Сега по-накратко представям избрани клипове от скромното българско рок и хеви метъл минало.

Започвам с нещо леко - Подуене блус бенд (добре де, не е рок, но е блус, да кажем) с песента “Среднощно кръчме” - може да е наивистична, клипа е поредица от картинки, но музиката и текста много ме кефят:

Разбира се, не може без ФСБ - “След 10 години”:

Тангра - “Малкият град” - прекрасно:

Непреходни са Щурците - “Рок в минало време” и “Клетва”:

Великите Сигнал - “Късно е”:

Задължително трябва да присъстват и Конкурент - “Дай ми време”:

Незабравимата група Фактор с емблематичното, актуално дори и днес парче “Приятели”:

Началото на българския пънк, може би - смешниците Контрол с “Най-щастливият ден” (клипа бива, горе-долу):

Бунтарката със голям глас Милена Славова, същински непосредствен и въздействащ пънк-рок - “Месо” (видеото е само една снимка на фона на музиката):

Минавам на по-тежка вълна - страховитите Ера - с песните “Градът” и “Басня”. Направо ме разтърсиха, като ги чух за първи път преди двадесет и кусур години - тогава направо се чудех как властта се е съгласила да ги запишат, че и да ги разпространяват официално:

Тук е мястото да спомена за БТР. Нарочно ги изписвам така, както са били първите девет години от създаването си през 1984, а не с точките, както са сега - Б.Т.Р. През март 1993 излиза най-успешния им албум “Bending The Rules” - много добър български хеви метъл със страхотния вокал на Христо Ангов. Aудио на песента “Магура, за съжаление на английски и с ниско качество: BTR - “Magura street”. Ето и клип на една от по-скорошните им песни “Играта”, която се максимално се доближава до бързия, тежък звук от миналото:

Здраво разтръсквам глава, припомняйки си първата група с чисто хеви метъл звучене и поведение (имам дори тяхна плоча с албума “Гладиатор” от 1988 година) - Импулс и песента “Гладиатор”:

И завършвам мощно с може би най-добрата българска метъл банда - Ахат и “Огнени души”:

There ain’t no way to stop us
And you’ll never kill our pride
‘CAUSE IT’S NOT ONLY MUSIC
IT’S A CHOSEN WAY OF LIFE!

Редакция: А-а, де - как успя прекалено “умния” WordPress да ми скапе валидния код … Изключил съм автоматичната поправка! По принцип целия текст го писах в html режим, възползвайки се от поста на Йовко за валиден youtube код, иначе с vbox7 нямах проблеми. И по някаква причина, не помня защо, цъкнах на “Визуален редактор”. И после - мазало, изведнъж в кода се появиха бозавите глупости, които по подразбиране според двата видео портала трябвало да се напишат на страницата, за да се вмъкне клипа в публикацията. Добре, че има post revisions :).

Pingbacks & trackbacks налични! И голямо благодаря на Ники :)

септември 16th, 2008

Още откакто съществува блога ми бях забелязал, че при мен не се появяват pingbacks и trackbacks - отникъде, въобще. Не беше чак такава голяма грижа, но е неприятно някак си, неколегиално, ако може така да се каже. Доскоро преглъщах проблема, омаловажавах го, зарязвах го … От време на време се чудех защо става така, по-отдавна и на Мишел му беше направило впечатление. Опитах се сам да се справя, четох повърхностно тук и там, разрешавах всички препратки и коментари, гледах по всички достъпни опции на блога, пипах по позволените за редакция файлове на хоста ми … ВСУЕ!

Преди да направя последната решителна стъпка - връзка със съпорта на ICDSOFT - реших да се обърна към WordPress гуру за помощ. Описах накратко проблема, дадох малко инфо за някои (според мен) ключови файлове и настройки. Още същия ден човека отговори, почти от раз уцели проблема и решението му.

В .htaccess се добавя:

<Files xmlrpc.php>
SecFilterInheritance Off
</Files>

С което се позволява на xmlrpc.php файла (мисля, че той отговаря за pingbacks & trackbacks) да работи безпрепятствено и да не се филтрира от mod_security (уеб базирана защитна стена с отворен код, която върви като модул към апачито). Ясно ми е, че хоста ми е наблегнал много на сигурността с доста рестриктивни настройки, но настоящото мисля да не е чак такъв риск ;).

Голямо БЛАГОДАРЯ на Ники Бачийски! Ще се доуточним по мейла кога, къде и с какво да го черпя :).

РЕДАКЦИЯ: Моля всички, които прочетат това, и които са писали блог постове, публикации, в които е имало връзки към мои неща, ако имат възможност, да ги сейвнат пак - за да може да се актуализира информацията за trackback-а.

Мдам, много скромна молба :).