Дискусията тръгна от причината, заради която Мишел си направи upgrade на видеокартата. Визуализирането на филмче за една предстояща игра на Майкрософт – оказа се, че не е обикновено видео, нито проблема е в самият кодек, а в High Definition Video -то, което ламти за процесорна мощ, но както и да е. За играта ми е думата – пиша тук, там вече се изясни казуса.
Значи минаваш я веднъж и толкоз … One night stand :). Явно идеята е да направят качествен хитов продукт преди всичко за конзолата си. ОК. Ще върви само под виста и хикс-бокс – кофти, но разбираемо. Предполагам, че избраният жанр ще е интересен за singleplayer – лошо няма. Само че ми се струва тъпо отвсякъде заявявенето, че няма да има Multiplayer. Честно казано, аз предпочитам един класически Doom2 deathmatch (с достоен противник/противници) с безобразната си за съвременните критерии графика. Или quake – първия. Дори и Warcraft II. Предстоящото галениче на Майкрософт Remedy Games ще има страхотната визия, супер-реалистична графика и достойна за трилър фабула и ще бъде по-по-най гладно за хардуер (тяхно твърдение). Обаче дали това ще бъде хубава игра, която да се играе с удоволствие? Има нещо неуловимо в правенето на игри, които да изкефят човек, и което повечето гейм дизайнери, кодери и идеалисти не успяват да локализират. Защото не е измеримо с шейдъри, пиксели, херцове, пари и рекламни кампании. На всички бивши и настоящи колоси в гейм индустрията Майкрософт (Remedy Games) им липсват добри игри, които да доставят удоволствие – въпреки огромните им човешки, финансови, интелектуални и маркетингови ресурси.
Сещам се и за Far Cry – която помня, че също беше гладна за хардуер, имаше страхотна графика, не лоша интрига, но … служеше преди всичко за тест :). Както и последния Doom – така и не го изиграх до края, а за тестване на компютърни конфигурации – става.
Обаче! Дори и неизпипаната, слаба (singleplayer) игра има шанс да достави удоволствие, когато се включи един от най-важните фактори – а именно multiplayer режим. Просто все още няма начин да бъде създаден и внедрен в компютърно генерираните противници в игрите такъв интелект, който да е сравним с човешки разум – пък бил той и геймърски атрофирал :). Сблъсъка или сътрудничеството с други, реални, живи хора, дори и през интерфейса на някаква геймка, доставя такива емоции, които никой компютърен алгоритъм не може да наподоби или да предизвика.
Отдавна мина времето, когато геймърите имаха ореол на неспособни на сериозна странична мисъл асоциални самотни чудаци. Компютърните и конзолни игри понякога създават устойчиви общества, субкулури дори. В съвременния свързан свят една претенциозна игра на претенциозна компания няма да има успех дори и пред непретенциозните обработени масови играчи, ако остане singleplayer. Халал да им е. А аз винаги ще се опитвам да намирам време за някой multiplayer.
П.С. Обмислям и инвестирането в Battlefield II, но това е друга тема ;).
Доколкото знам, играта не е на Microsoft, а на Remedy Games (създателите на Max Payne 1 & 2) – освен ако MS не са закупили наскоро Remedy? (за което не съм чул…)
А иначе, знам доста игри, които са single player, и въпреки това доставят голямо удоволствие на играещите – Max Payne; The Black Mirror; NiBiRu; Fahrenheit… :-)
А че Alan Wake ще е ужасно лакома за ресурс, то е ясно… Но пък може би историята и графиката и музиката и геймплеят ще си струват покупката на нова бърза машина… кой знае? Така или иначе, игрите са може би 50 или дори 70% отговорни за развитието на компютрите и бързодействието им:))
Съгласен, коригирам. Останах с такова впечатление, защото Remedy Games се скъсаха да хвалят сътрудничеството с Microsoft и да убеждават че това ще е идеалната ОС за играта. Прочетох, че разработката на играта много се ускорила щом дошли големите пари от майкрософт – почти в прав текст.
Хубаво, а колко от тия игри си ги играл singleplayer? При повторното им изиграване до каква степен са ти задържали вниманието? А представи си някоя от тях реализирана в Multiplayer … :)
Най добър геймплей се прави с геймъри – между геймъри. Колкото и да е advanced & hard & realistic изкуствения интелект, не може да се сравнява. Пак за Far Cry – имаше моменти, когато с удоволствие съм гледал генерираните пейзажи, и се размотавах с джипката, или с лодката … Но за кратко – все пак идеята на играта е да надхитриш лошите, грубо казано. А ако лошите бяха от другата страна на интернет връзката, а не някакви числа в процесора – щеше да е много по-забавно и интересно.
Историята – ако е интересна написана на книга – може би, но тогава по-добре да си купя книгата.
Музиката също е важна, съгласен. Но пак един саундрак може да се консумира отделно.
Дано наистина да направят магията да съчетаят всичките тези неща, че да се наложи и ти да помогнеш на развитието на хардуерната индустрия :)
Ами някои игри се играят по веднъж ;-)
Макс Пейн съм го играл повече от веднъж… беше си зарибяваща игра:)
Far Cry беше хубава, пробвал съм я (НЕ СЪМ по first-person shooters, но се правят изключения, понякога;-) – но спрях, когато се появиха едни мутирали чудовища които ме изяждаха, бе значение, дали стрелям по тях или не… Така играта ми спря :-D
За Remedy само положителни отзиви… колкото до парите, радвам се че MS са дали пари, може би играта ще си струва, ако съдя по графиката :)
@Assenoff:
И аз съм съгласен с Мишел – някои игри се купуват, за да се изиграят веднъж :-).
Дали е по-хубаво да се играе срещу машинен интелект или други играчи зависи от целта, с която съм седнал да играя. Аз лично предпочитам да играя срещу компютър – защото основната ми цел при игрането е малко да се разведря от стреса на deadlines и нещата, които трябва да бъдат свършени, и искам не да се напъвам да побеждавам банда 15-годишни, чиято основна цел в живота е да станат най-добрите на еди коя си Multiplayer игра… За мен основният кеф от дадена игра е да виждам нови „местности“, оръжия и единици, а не непременно да победя съперник-човек.
А Microsoft имат и хубави игри – първите две части на Age of Empires ми бяха любими игри преди няколко години. Но аз много си харесвам стратегии – за мен почти нищо не може да бие идеята на оригиналната Civilization на Sid Meyer, по която се зарибих още през 1992-а…
Хм не веднъж сме виждали релийзи на игри които „за в началото“ нямат мултиплейър … Нямат и обявен такъв за в бъдеще … Но пък след време се появяват…