В съвременния окабелен и компютъризиран свят съществува невероятно разнообразие от софтуерни продукти. Почти като океан: подводни и мощни течения, бурни води и спокойни заливи, с най-различни по форма, размер и технология на придвижване плавателни съдове. И на всеки се е налага при избора на „превозно средство“, било то тромав танкер или водни ски, да натисне бутона „Съгласен“, за да се качи на борда. Но колко от нас изчитат това лицензионно споразумение, за какво всъщност става дума в него?
Ако продължа с аналогията, отговорността за управление и използване на яхтата е изцяло на крайния потребител. За целта на статията се запознах най-подробно с над 200 подобни документа. Условно са разделени в три групи, като игрите умишлено са пропуснати, някои от по-съществените продукти са изброени както следва:
Свободен софтуер:
Avant Browser, SpyBot S&D, Active Perl, Mozilla Thunderbird, Mozilla Firefox, Free BSD, Open Office, 7-Zip, Apache, FreeRAM , SA Dictionary, WinGet, PHP, Squid, BIND DNS, Refreshlock, RegCleaner, RivaTuner;
Ограничен, Обвързан, Безплатен, Не-Свободен софтуер:
Acrobat Reader, I.R.I.S. OCR, Java2 SDK, Real Player, Mail Washer Pro, HP Printer Drivers & Software, Qualcomm Eudora, Ati Software, Daemon Tools, RAD Video Tools, Win2PDF, MS Media Player, MS Internet Explorer, WinAmp, Snapshot Viewer, QuickTime, DirectX, FlashGet, Reget, DotNet FX, Norton Ghost, eTrust EZ Antivirus PE, Flash Player, Nvidia drivers, AVG Antivirus Free;
Комерсиален софтуер:
Dreamweaver – Macromedia, Flash – Macromedia, Photoshop – Adobe, NOD32 antivirus – ESET LLC, MS Windows 98 – Microsoft, MS Windows 2000 – Microsoft, Simple DNS Plus – JH Software, Sambar Server – Sambar Technologies, WinGate – QBIK, 3DMark05 (from 99) – Futuremark, Nero AG – Ahead, WinRar – Eugene Roshal, Zone Alarm Pro – Zone Labs, Outpost Firewall Pro – Agnitum, PCCilin’ – Trend Micro, Kaspersky antivirus – Kasperski labs;
Има многообразни EULA, с големи разлики и в обема, и в яснотата на изразите. Зависи дали софтуера е свободен или комерсиален или с някакъв междинен статут (моля читателите да предложат по-прецизна и кратка формулировка от ООБНС – Ограничен, Обвързан, Безплатен, Не-Свободен). Но се оказва, че текстовете, касаещи гаранциите, отговорността и рисковете, изписани обикновено с главни букви: WARRANTIES, DISCLAIMER, LIABILITIES, AS IS, са почти идентични. Дори забелязах явно и директно копиране, и то на продукти, стоящи в полюсите на разглежданата тема.
Основните моменти, с които „мореплавателят“ се съгласява, са следните:
– Получава продукта яхта „какъвто е“;
– Осъзнава е опасността от нараняване/удавяне;
– Отказва да търси отговорност от производителя/дистрибутора;
– Няма да иска възстановяване на парите си от пропуснати ползи или евентуални загуби;
– Наясно е с непредвидимите последствия от качването на борда;
– Ще променя настройките и двигателя на свой риск, ако въобще има достъп до тях;
– Може да няма достъп и до управлението;
– Няма гаранция, че ще стигне до там, закъдето е тръгнал;
– Нито за колко време ще се придвижи;
– Дори знае, че плавателният съд може въобще да не става за придвижване по вода;
– Ако не е съгласен с някоя част на споразумението, може да не се качи на борда; тогава ще си получи обратно парите, като не забравя, че транспортните разходи са за негова сметка.
Всъщност лицензионните споразумения са особен вид юридически перфектно изготвени договори. Целта е при взимането на решение за инсталация и претърпяването на загуби, дано не се случва, следващо отнасянето на въпроса до съда, потребителя да чуе: „Вие бяхте предупредени и сте се съгласили с условията на лиценза, така че моля поемете си разходите по претърсването на дъното самички“.
Друг интересен момент на някои комерсиалните продукти е, че при международен проблем изрично посочват, че делото се разглежда първо от регионално, след това федерално, и едва накрая от международно законодателство. Понякога при опасения от интернационални конфликти някои „по-специални“ държави изрично се посочват: САЩ, Китай, Япония …
Не е случаен и едва читаемият шрифт, както е съзнателно и малкото прозорче, което виждаме. Прекалено често ми се е налагало да правя copy-paste в текстообработваща програма, за да разбера за какво става дума.
Правило при не-свободният софтуер е EULA да са документи от по десетина страници, изпълнени с професионален жаргон, често за разгадаването на който са необходими правни познания. Голяма е разликата в лицензиите на свободния софтуер, които също са юридически издържани, но с изчистен текст, стройна структура, с ясни правила за всички. Липсата на гаранция се споменава на всяка съществена стъпка. Затова правя следния смел извод:
При свободния софтуер EULA са максимално справедливи.
Тогава замисляме ли се защо използваме комерсиални продукти в ежедневната си работа при наличието на алтернативи? Свободен софтуер, по правило безплатен; не-свободен, с ограничена функционалност или скъпо платен – никой вид не дава гаранции. Добрата поддръжка на комерсиалните продукти е широко рекламирана, но удивително често е практически неизползваема. Добрите и популярни проекти с отворен код имат солидна документация и доста по-бърза реакция при отстраняване на проблеми.
Добра практика е преди да изберем софтуер за необходимата си дейност, да разгледаме какво се предлага на пазара. Да сравним възможностите, предимства и недостатъци, съвместимост, цена. Да свършим това безпристрастно, с оглед на конкретните си потребности и съобразявайки се със винаги недостатъчните финансови ресурси. След това текстовете на EULA няма да ни изненадват. С други думи, може да стигнем до другия бряг, който е на 500 метра от нас или с луксозен и безбожно скъп лайнер, или с компактна моторна лодка с навес. Но във всички случаи е добре не само да се информираме за метеорологичните условия, преди да тръгнем на път, но и да знаем как да си задържим главата над водата.
Имам силното подозрение, че темата за EULA няма да е интересна на потребителите, използващи нелицензиран софтуер. Причините за интелектуалното пиратство са далеч не само финансови, да не навлизам вече в друга тема. Но използвайки софтуерните продукти с отворен код, имаме уникалната възможност да работим по-спокойно, вместо да рискуваме с незаконни копия на комерсиални продукти.
В съвременното общество има редица специфични и много тясно специализирани области, като космически изследвания, ядрени реактори, животоподдържащи системи или такива за управление на самолети например, в които е невъзможно приложението на модела на свободния софтуер. Техните лицензионни споразумения са комплексни юридически документи, като част от тях дори не са достъпни, и няма да ги разглеждам в настоящият материал.
Съществува и един проблем, който ми прави впечатление – практическата липса в Българското законодателство на подобна тематика. С изключение на GNU GPL и Microsoft споразуменията, не съм виждал друг EULA на български език. Въпреки своите положителни страни, Закона за авторското право и сродните му права има да наваксва в това отношение.
(Неактуално: Интересно ще ми бъде да споделите и други мнения по въпроса, затова, моля, присъединете се към дискусията във форума на сайта на издателство „Компютри“, секция „Общо за софтуера“. А като тъй или иначе сте там, попълнете анкетата и разгледайте останалите секции на форума, който постепенно се превръща в приветливо и много полезно място за обмяна на идеи и опит.)
Искам най-искрено да благодаря на Тодор Балабанов за съдействието му при подготвяното на този материал.
За финал нека си зададем следния въпрос:
В края на краищата толкова ли ни е необходимо да се придвижваме по вода?
Марио Асенов
contact-at-assenoff-dot-net
забележка: Някои от изброените софтуерни продукти са регистрирани търговски марки на техните собственици.
Наистина си го изяснил много точно и изчерпателно. Безплатният софтуер е наистина хубаво нещо, но за съжеление безплатен обяд няма. За мен професионалните програми засега нямат аналог в безплатен вариант. Хората са свикнали със своите инструменти на труда и трудно биха се съгласили да ги заменят с безплатеният им вариант.