Hail: Hair Metal

Факта, че слушам основно хеви метъл, не ми пречи да се кефя и на избрани по-лигави, комерсиално насочени, „леки и меки“ стилове в рока. Въпреки явното позьорско поведение и грубо кичозния стил на обличане, някои от Hair Metal групите имат прекрасни изпълнения! Не само като музика, но и със страхотни смислени текстове. Ще си позволя да перифразирам един от коментарите под някое от тези, или от подобни изпълнения в тубата:

Към днешните, съвременни младежи и девойки тийнейджъри. През 80’те и на нас често ни се струваше, че живота и обществото са скапани, мизерни, подтиснически, безсмислени и въобще – лайняни. Но знаете ли какво? Ние се стремяхме да не прекаляваме с изпадането в безпомощно мрънкаща депресия или в опити да се разсеем/игнорираме проблема – по-често ние ПРАВЕХМЕ нещо по въпроса!

От изброените състави съм дал по две връзки, като общо взето се стремях едната да е по-бързичка и популярна песен, а другата – някоя от типичните за онова време, непреходни, класически и прекрасни балади (е, не всички). Power ballad, Metal ballads rule :).

80’s hair metal – enjoy!

Bonfire:
Sword And Stone
You Make Me Feel
Cinderella:
Gypsy Road
Nobody’s Fool
Skid Row:
Youth Gone Wild
18 and Life
Bon Jovy:
Runaway
Bed Of Roses
Twisted Sister:
We’re Not Gonna Take It
I Wanna Rock
Motley Crew:
Same Ol’ Situation
Kickstart My Heart
Def Leppard:
Let’s Get Rocked
Love Bites
Aerosmith:
Love In An Elevator
Livin’ On The Edge
Kiss:
I Was Made For Loving You
Forever
Alice Cooper:
Poison
Love’s A Loaded Gun
Quiet Riot:
Cum On Feel The Noize
The Wild And The Young
W.A.S.P.:
I Wanna Be Somebody
L.O.V.E Machine
Europe:
The Final Countdown
Dreamer
Guns ‘N Roses:
You Could Be Mine
Don’t Cry

Чалга и Метъл

Pero Defformero - Goran Biševac

Какво става, като се смесят сръбски турбо фолк и груб хеви метъл? Получава се Pero Defformero! Не че са някаква „новина“ де – оказва се, че дори са свирили в София края на миналата година, но за мен са откритие. Уникални музиканти са, до преди да ги видя в ютубата дори и не предполагах колко успешна и забавна може да е подобна симбиоза. И то от коренно различни, привидно несъвместими стилове!

От една страна е типичния прецизно барнат лигаво-мазен – и на визия, и на пеене – вокал, с гнусен (любим на други) бабаитско-борческо-тежкарско-кичозно-помпозно-кръчмарски вид и характерни за чалгата извивки/потрепвания на гласа. А че има глас – има, спор няма.

Същевременно всичко останало – китари-бас-барабани-синтезаторен-саунд, и не на последно място външен вид – е наистина тежък, брутален, безкомпромисен, твърд и скоростен хеви метъл. По-скоро траш, отколкото пауър, не липсват и прогресив елементи, и всичко това с много съвременно звучене, гарнирано с щипка тъмен готик.

Леле-мале, как им нашляпах етикетите, като същински музикален критик, който се взима на сериозно :). Още в същия претенциозен дух – тези умишлено търсени контрасти на противоположностите постигат целта си – а именно да пародират музикалните и визуални безумия на турбо фолка и неговата аудитория. Пълна подигравката с чалга културата, кефи максимално. Както китаристът и основен мозък зад бандата Саша Фриш казва в интервю:

Стефан Топузов: – … предполагам, че повечето хора, които ви слушат, се чудят дали сте метъли, които се ебават с турбо фолка, или обратното?
Саша Фриш: – Оооо! Винаги се ебаваме с турбо фолка!

Освен горния, професионално направен клип на песента „Стигнахме края на пътя“ (Dosli smo do kraja puta), много ми харесаха Готическа красавица (Gotičarka), „Žalim draga ispalo je sranje“ (това няма да го превеждам :)) и Отиваш си (Odlaziš). И последна връзка – myspace профила на групата.

Пак повтарям – комбинацията им се е получила много добре! Ако фронтмена беше някакъв характерен за метълa вокал със съответстващото за хард и хеви културата облекло, поведение и стил на пеене, ефекта щеше да е … мижав. Донякъде над средностатистическите банди, но нищо запомнящо се, нито иновативно, нито провокиращо. Докато сега Pero Defformero са нещо, което си заслужава гледането и слушането.

В заключение да изтърся гранд финале репликата – докато ги има, фолкО нЕма да Умре!

folk is not dead

Края на 60те

The Moody Blues – Nights in White Satin

Mary Hopkin – Those Were the Days

Tom Jones – Delilah

Procol Harum – A Whiter Shade of Pale

Engelbert Humperdinck – Release Me

Engelbert Humperdinck – Spanish Eyes

Engelbert Humperdinck – My Way

Tom Jones & Engelbert Humperdinck & Billy Preston – The Games People Play

Del Shannon – Runaway („Crime Story“ soundtrack)

Riblja Čorba

Рибля чорба са най-яката югославска/сръбска рок група. Уникалния вокал на Бора, романтично рокерска музика, страхотни текстове. За който ги разбира, де ;). Избрани клипове от тубата (youtube):

Anđele

Kada padne noć (upomoć)

Ostani djubre do kraja

Avionu slomiću ti krila

Kad Sam Bio Mlad

Kako je lepo biti glup

Jebi ga

Zelena Trava Doma Mog

Poslednja pesma o tebi

Доро Пеш – хеви метъл кралица (Doro Pesch- Heavy Metal Queen)

Doro Pesch live in 2006

Тия дни, докато търсих нещо друго из къщи, видях една стара касетка на Доро. От ония едновремешните, не много законни компилации на Унисон ;). Отдавна нямам (работещ) касетофон, но пък Интернет е наблизо. Просто трябваше да си припомня нейния уникален вокал, страхотната комбинация от женско излъчване и тежък звук. Не случайно я наричат Heavy Metal Queen! Може би най-успешната дама в доминираната от мъжаги метъл сцена. Е, с изключение на Таря, но тя е съвсем друга бира, коренно различни са. Бившата Найтуиш пее опера, а Doro Pesch – метъл. Tarja е съвременна, Доро е класика. Може нищо да не отбирам от стилистика, визия и мода, но като външен вид повече ме кефят черните дънки, кожени якета, вериги, капси, гривни и други железа, отколкото вечерните, бални облекла.

Започвам със списъка от youtube връзки:

Мегахитът All We Are

Най-добрият кавър на A Whiter Shade of Pale

Една от великите балади Rare Diamond

И друга страхотна балада, нищо, че е на немски – Für immer

Уха-а, Fight for Rock

Класическото I Rule the Ruins

Един от по-скорошните дуети с Удо Дикшнайдер – Dancing With an Angel

Жесток кавър на Дио – Egypt (the chains are on)

комбинацията с Judas Priest е убийствена – Breaking the law (Както и само нейното изпълнение на Breaking The Law)

Официален сайт.

Play for fun (first youtube video)

Това е първия ми, сравнително успешен опит да кача видео в тубата. Аматьорско е до немай-къде :). Имах леки проблеми с формата, в който беше записан оригинала, но след известни справки и експерименти нацелих вариант, който е що-годе нормален, пък и се вижда. Има съвсем леко разминаване между видеото и звука – предполагам, че е неизбежно. Китарата е моето си дърво, програмата за китарни ефекти е безплатната Guitar FX. За по-голяма плътност и обемност на звученето ползвах като „подложка“записаната от преди това бас линия – със същия инструмент и софтуер, само че в почти акустичен вариант, с приличен компресор, надути баси, изцяло махнати високи и намалени средни честоти.

Лиценза на „произведението“ е същият, както на блога – CC by-nc-sa. Бая рових в официалния хелп на youtube, но никъде не намерих нормален начин да укажа, че НЕ ДЪРЖА НА COPYRIGHT ПРАВА, а умишлено се отказвам от някои – което е и всъщност криейтив комънс договора. В коментара съм писал, не знам обаче доколко е юридически валидно. Не ща пълни авторски права бе, ей, алоу-у-у! Иначе е пълно със сусурнайсе обяснения за копирайт нарушения, кога, какво се предприема, как трябвало да се внимава к’во се качва, да се искат „официални“ разрешения, как се докладвало … Купчина правни бози и простотии, тия са се вманиачили, ебаси! То не са само те, де, всичката паплач смучещи пиявици от така наречената музикална индустрия само с това се занимава …
Опа, стоп – казвам на себе си – тая тема няма да я продължавам, ама текста нека остане, иначе за к’во съм го писал – просто един повод да си изплюя мнението ;).

Айде, нека да бъде и като отговор на отдавнашната инициатива на Велян Play for traffic. Не знам доколко е актуална, и аз като него няма да каня конкретни блогъри да се включват. Който каквото иска, както си ще. Само че аз не плейвам (играя, свиря :)) за трафик, а само за кеф, и като част от ютюб тест.

Още няколко видео неща, което драсвам тук, че да се сещам. Или ако трябва, и милионите коментатори да ме подсещат :). Крайно време е да изровя дъртите видео касетки и да цифровизирам двете си телевизионни участия. Едното е в предаване, правено за казармената телевизия, докато бях в ШЗО-то в Плевен – музикалната част поне. А другото е за местната Видинска телевизия, беше някакво анти-дрога филмче, полу-документално, направено единствено с гол ентусиазъм. Може да са аматьорски, наивни, ама мен си ме кефят, и няма да е лошо да присъстват в Интернет.
А, и като имам път към апартамента на родителите ми, да не забравя да помъкна фотоапарата, че да се снимам как дрънкам и на пианото.

Тома

Тома е победителя в последния мюзик айдъл. Торнлий са канадска група. Парчето им е от 2004 год. Открийте разликите в музиката.

vs

Тома за първия си сингъл:
„Парчето „Герой“ стана супер яко и е много мое, моето си парче!“

Георги Янев (група „Каффе“, музикален продуцент на Тома):
„Парчето звучи супер модерно, музиката е на едни много талантливи момчета от Канада.“

Песента „Герой“ е записано в Monte Studio, където са записвани всички неща на Графа, последния албум на Мария Илиева и т.н.

Мастерингът е направен в Щатите от саунд инженер с повехнала гениалност – Брайън Гарднър, носител на Грами, работил по последния албум на една относително съвременна група, както и за някои групи от миналия век.

Продукцията е на Вирджиния Рекърдс.

КОМЕРСИАЛНИ ПРЕТЕНЦИОЗНИ БЕЗДАРНИ ПЛАГИАТИ! Трябваше ли първата му „официална“ песен да е копие? гавър кавър версии … Язък за Тома :(. Да направи каквато там боза трябва според договора, и да бяга по-далеч от разните Станислави Амутлиеви, Жоровци, Графове … а ако може и от България.

Първа спирка – германската столица, май?

Люси (No Angels, жури в music idol 2), на финала, след обявяването на победата на Тома, когато водещите уж се шегуват с него дали иска да подпише с Virginia records, вика „Не, не!“ (не звучеше като шега). Малко по-късно, при включен усилен микрофон на всеослушание:
„И аз имам подарък. Тях двамата ги каня във Берлин за уикенд, и за посещение във Universal records!“

Уточнение: не слушам точно post-grunge/hard rock, и не е моя заслугата за откриването на съвпадението – прочетох го в коментарите под клипа във vbox7.
Още нещо – взаимстването не е незаконно, напротив – песента била платена на авторите. Всъщност по-горе никъде не съм написал, че е крадена. Заглавието в свежо.нет е подвеждащо. Съжалявам, че alkatraz е останал с такова впечатление, може би просто е искал да напише нещо, което да привлече вниманието. На мен обаче не ми пука за „свежия“ трафик, така че ми е все тая дали ще коригира заглавието или не. Отговорността за техните публикации не е моя. Всичко останало обаче важи, и възмущението ми остава.

Favourite Naruto songs – video (list & links)

Актуализирано в края на 2010, тъй като част от първоначално поставените клипове са свалени от youtube поради нарушение на „авторски права“. Що за глупост, явно скоро праводържателите няма да разберат, че този начин на конфронтация с потребителите е безсмислен – след съвсем кратко търсене намерих отново всички клипове. Този път, обаче, слагам и връзки към видеотата и във VBOX7. А за всеки случай ги свалих и на файлове :).

По принцип не съм аниме фен. Обаче покрай сина ми взе да ми харесва Naruto, та си изтеглих и от известно време го гледам упорито. Различните сезони почват и завършват с различни песни, част от които доста ми харесват. Установих, че японците имат добри попадения, част от рок музиката им (и по-тежките неща) са свежи, непосредствени, изпети и направени с много хъс, и се усеща нещо специфично, което не мога да го формулирам точно … При всички положения е приятно разнообразие от начина, по който европейските и американски групи изпълняват песните си. Разликата в самите клипове също – тези японски, които си харесах, изглеждат по-ръбати, непрофесионални, но пък има някаква … искреност ли, как да го кажа, която изглежда безвъзвратно загубена в западните клипове. Ето за какво става дума:

Mass Missile – „Ima Made Nando Mo“: YouTube, VBOX7

Asian Kung – Fu Generation – „Haruka Kanata“: YouTube, VBOX7

Flow – „Go! (Fighting Dreamers)“: YouTube, VBOX7

Stance Punks – „No Boy No Cry“: YouTube, VBOX7

Raiko – „Alive“: YouTube, VBOX7

Orange Range – „Viva Rock Japanese“: YouTube, VBOX7

Тези са само от Наруто, все още не съм стигнал до трите филма, едва след това ще тегля и Naruto Shippuuden (Наруто – „Ураганни Хроники“, така май се превежда).

Soundtrack-a – в музиката вътре, в самите епизоди също има добри неща, ще си направя mp3 подборка :).

Носталгично видео – олд скуул български рок и метъл; или „моят“ хеви метъл – част втора

Измина малко повече от година, когато писах сравнително подробно за музикалните си предпочитания към тежката музика. Сега по-накратко представям избрани клипове от скромното българско рок и хеви метъл минало.

Започвам с нещо леко – Подуене блус бенд (добре де, не е рок, но е блус, да кажем) с песента „Среднощно кръчме“ – може да е наивистична, клипа е поредица от картинки, но музиката и текста много ме кефят:

Разбира се, не може без ФСБ – „След 10 години“:

Тангра – „Малкият град“ – прекрасно:

Непреходни са Щурците – „Рок в минало време“ и „Клетва“:

Великите Сигнал – „Късно е“:

Задължително трябва да присъстват и Конкурент – „Дай ми време“:

Незабравимата група Фактор с емблематичното, актуално дори и днес парче „Приятели“:

Началото на българския пънк, може би – смешниците Контрол с „Най-щастливият ден“ (клипа бива, горе-долу):

Бунтарката със голям глас Милена Славова, същински непосредствен и въздействащ пънк-рок – „Месо“ (видеото е само една снимка на фона на музиката):

Минавам на по-тежка вълна – страховитите Ера – с песните „Градът“ и „Басня“. Направо ме разтърсиха, като ги чух за първи път преди двадесет и кусур години – тогава направо се чудех как властта се е съгласила да ги запишат, че и да ги разпространяват официално:

Тук е мястото да спомена за БТР. Нарочно ги изписвам така, както са били първите девет години от създаването си през 1984, а не с точките, както са сега – Б.Т.Р. През март 1993 излиза най-успешния им албум „Bending The Rules“ – много добър български хеви метъл със страхотния вокал на Христо Ангов. Aудио на песента „Магура, за съжаление на английски и с ниско качество: BTR – „Magura street“. Ето и клип на една от по-скорошните им песни „Играта“, която се максимално се доближава до бързия, тежък звук от миналото:

Здраво разтръсквам глава, припомняйки си първата група с чисто хеви метъл звучене и поведение (имам дори тяхна плоча с албума „Гладиатор“ от 1988 година) – Импулс и песента „Гладиатор“:

И завършвам мощно с може би най-добрата българска метъл банда – Ахат и „Огнени души“:

There ain’t no way to stop us
And you’ll never kill our pride
‘CAUSE IT’S NOT ONLY MUSIC
IT’S A CHOSEN WAY OF LIFE!

Редакция: А-а, де – как успя прекалено „умния“ WordPress да ми скапе валидния код … Изключил съм автоматичната поправка! По принцип целия текст го писах в html режим, възползвайки се от поста на Йовко за валиден youtube код, иначе с vbox7 нямах проблеми. И по някаква причина, не помня защо, цъкнах на „Визуален редактор“. И после – мазало, изведнъж в кода се появиха бозавите глупости, които по подразбиране според двата видео портала трябвало да се напишат на страницата, за да се вмъкне клипа в публикацията. Добре, че има post revisions :).