Лапайте ни патките (Докторс Гого Бенд) текст

Накъдето се обърнеш ‘се шибани ченгета –
Нема хора – ‘сички станаха ушета!
У селото ми даже попа, даскала и кмета
Наверно фигурират в некв‘и досиета!
Искам в парламента да влетя с гранатомета,
Путки майни, бесепе-та, депесе-та,
Седесе-та, резесе-та, ‘секви се-та
Да им ревна: псета, мрете у клозета!!!

Пр.
Лапайте ни патките! Лапайте ни патките! (4)
Лапайте ни патките! НЕ-МИ-ТИ-ТЕ! Лапайте ни патките! НЕ-МИ-ТИ-ТЕ! (4)

Не видите ли, че гащите са се съдрали –
Мизерстваме, прасетата са се насрали!
Месищата ни ръфате като чакали!
Дечицата ни болни – кучета ги яли!
Останали са само мангали и джагали
Да обикалят тия нови магистрали!
Искате да ви дадеме медали,
А ние просто мамата сме ви ебали!!!

Пр.

– Фостата коври!!! (и нещо като лийд)

Пр.

Лапайте ни патките!Лапайте ни патките!

Hills of Rock 2018 рекапитулация

Във Пловдив МНОГО трудно се намират свободни места в хотелите за дните на фестивала. Два месеца предварително почти всичко беше заето. Наложи се първия ден да спим в един хотел, а следващите два дни – в друг. Става дума за нормални цени между 50 и 100 лева на вечер в стая за двама. Иначе имаше някакви свободни места за по 200 и повече … не, благодаря. А за самите дни на концертите цените са буквално двойни. Извод – при подобни фестивали, когато датите се знаят отдавна, е силно препоръчително да се запазват хотелски стаи половин година предварително. Или да се ползва къмпинга.
Пловдив е голям и хубав град. Изглежда чист, поддържан, има достатъчно зеленина, добра инфраструктура, икономика, транспорт и т.н. Забележителности … да, има някакви. Всъщност има доста, за който се интересува, и е някаква „столица“ на културата в Европа за 2018 или 2019 или нещо подобно. Градът изглеждаше ОЩЕ по-приятен с плъзналите навсякъде хеви метъл фенове. Направо ми се пълнеше душата като гледах черните тениски с лого/надпис на всякакви знайни и незнайни рок и метъл групи. По улиците, в центъра, в предградията, по кафенетата, кръчмите и баровете, по моловете и магазините, по полянките, в хотелите, около хотелите, покрай реката … навсякъде! Още по-радващ беше факта, че имаше много, ама МНОГО млади хора, слушащи праведната музика. Възрастовата граница – примерно от около 10 до 60+ години. Факт! (Друг страничен факт – нямаше цигани. Досега съм бил на … двадесет, тридесет рок / метъл концерти и на никой от тях не съм видял нито един циганин. Интересно наистина).
Организацията беше приемлива. Образуваха се „тапи“, но движението общо взето беше добре организирано. Цените на продуктите за консумация на територията на фестивала бяха неоправдано високи. Половин литър българска минерална вода – 3 лева. Половинка гадна наливна бира – 4 лева. Сандвич тип бургер – между 12 и 18 лева. Егати!
И сега най-важното – музиката! За който е бил там (или на подобен метъл концерт) знае какво е. Аз не мога и няма дори да правя опит да описвам усещането. От десетките подгряващите групи на мен най-много ми харесаха Battle Beast и Jinjer. От хедлайнърите – Sabaton направиха прилично шоу, каквото си правят всеки път. Judas Priest бяха сравнително статични, но в музикално и техническо отношение се представиха много добре. Iron Maiden бяха страхотни, невероятни във всяко едно отношение. Алтернативната сцена и „На тъмно“ не съм гледал/слушал.
Догодина – пак, евентуално, в зависимост от това кои групи ще идват.

    Thousands of cars and a million guitars
    Screaming with power in the air
    We’ve found the place where the decibels race
    This army of rock will be there

    To ram it down, ram it down
    Straight through the heart of this town
    Ram it down, ram it down
    Razing the place to the ground
    Ram it down

Hail: Hair Metal

Факта, че слушам основно хеви метъл, не ми пречи да се кефя и на избрани по-лигави, комерсиално насочени, „леки и меки“ стилове в рока. Въпреки явното позьорско поведение и грубо кичозния стил на обличане, някои от Hair Metal групите имат прекрасни изпълнения! Не само като музика, но и със страхотни смислени текстове. Ще си позволя да перифразирам един от коментарите под някое от тези, или от подобни изпълнения в тубата:

Към днешните, съвременни младежи и девойки тийнейджъри. През 80’те и на нас често ни се струваше, че живота и обществото са скапани, мизерни, подтиснически, безсмислени и въобще – лайняни. Но знаете ли какво? Ние се стремяхме да не прекаляваме с изпадането в безпомощно мрънкаща депресия или в опити да се разсеем/игнорираме проблема – по-често ние ПРАВЕХМЕ нещо по въпроса!

От изброените състави съм дал по две връзки, като общо взето се стремях едната да е по-бързичка и популярна песен, а другата – някоя от типичните за онова време, непреходни, класически и прекрасни балади (е, не всички). Power ballad, Metal ballads rule :).

80’s hair metal – enjoy!

Bonfire:
Sword And Stone
You Make Me Feel
Cinderella:
Gypsy Road
Nobody’s Fool
Skid Row:
Youth Gone Wild
18 and Life
Bon Jovy:
Runaway
Bed Of Roses
Twisted Sister:
We’re Not Gonna Take It
I Wanna Rock
Motley Crew:
Same Ol’ Situation
Kickstart My Heart
Def Leppard:
Let’s Get Rocked
Love Bites
Aerosmith:
Love In An Elevator
Livin’ On The Edge
Kiss:
I Was Made For Loving You
Forever
Alice Cooper:
Poison
Love’s A Loaded Gun
Quiet Riot:
Cum On Feel The Noize
The Wild And The Young
W.A.S.P.:
I Wanna Be Somebody
L.O.V.E Machine
Europe:
The Final Countdown
Dreamer
Guns ‘N Roses:
You Could Be Mine
Don’t Cry

Чалга и Метъл

Pero Defformero - Goran Biševac

Какво става, като се смесят сръбски турбо фолк и груб хеви метъл? Получава се Pero Defformero! Не че са някаква „новина“ де – оказва се, че дори са свирили в София края на миналата година, но за мен са откритие. Уникални музиканти са, до преди да ги видя в ютубата дори и не предполагах колко успешна и забавна може да е подобна симбиоза. И то от коренно различни, привидно несъвместими стилове!

От една страна е типичния прецизно барнат лигаво-мазен – и на визия, и на пеене – вокал, с гнусен (любим на други) бабаитско-борческо-тежкарско-кичозно-помпозно-кръчмарски вид и характерни за чалгата извивки/потрепвания на гласа. А че има глас – има, спор няма.

Същевременно всичко останало – китари-бас-барабани-синтезаторен-саунд, и не на последно място външен вид – е наистина тежък, брутален, безкомпромисен, твърд и скоростен хеви метъл. По-скоро траш, отколкото пауър, не липсват и прогресив елементи, и всичко това с много съвременно звучене, гарнирано с щипка тъмен готик.

Леле-мале, как им нашляпах етикетите, като същински музикален критик, който се взима на сериозно :). Още в същия претенциозен дух – тези умишлено търсени контрасти на противоположностите постигат целта си – а именно да пародират музикалните и визуални безумия на турбо фолка и неговата аудитория. Пълна подигравката с чалга културата, кефи максимално. Както китаристът и основен мозък зад бандата Саша Фриш казва в интервю:

Стефан Топузов: – … предполагам, че повечето хора, които ви слушат, се чудят дали сте метъли, които се ебават с турбо фолка, или обратното?
Саша Фриш: – Оооо! Винаги се ебаваме с турбо фолка!

Освен горния, професионално направен клип на песента „Стигнахме края на пътя“ (Dosli smo do kraja puta), много ми харесаха Готическа красавица (Gotičarka), „Žalim draga ispalo je sranje“ (това няма да го превеждам :)) и Отиваш си (Odlaziš). И последна връзка – myspace профила на групата.

Пак повтарям – комбинацията им се е получила много добре! Ако фронтмена беше някакъв характерен за метълa вокал със съответстващото за хард и хеви културата облекло, поведение и стил на пеене, ефекта щеше да е … мижав. Донякъде над средностатистическите банди, но нищо запомнящо се, нито иновативно, нито провокиращо. Докато сега Pero Defformero са нещо, което си заслужава гледането и слушането.

В заключение да изтърся гранд финале репликата – докато ги има, фолкО нЕма да Умре!

folk is not dead

Края на 60те

The Moody Blues – Nights in White Satin

Mary Hopkin – Those Were the Days

Tom Jones – Delilah

Procol Harum – A Whiter Shade of Pale

Engelbert Humperdinck – Release Me

Engelbert Humperdinck – Spanish Eyes

Engelbert Humperdinck – My Way

Tom Jones & Engelbert Humperdinck & Billy Preston – The Games People Play

Del Shannon – Runaway („Crime Story“ soundtrack)

Riblja Čorba

Рибля чорба са най-яката югославска/сръбска рок група. Уникалния вокал на Бора, романтично рокерска музика, страхотни текстове. За който ги разбира, де ;). Избрани клипове от тубата (youtube):

Anđele

Kada padne noć (upomoć)

Ostani djubre do kraja

Avionu slomiću ti krila

Kad Sam Bio Mlad

Kako je lepo biti glup

Jebi ga

Zelena Trava Doma Mog

Poslednja pesma o tebi

Доро Пеш – хеви метъл кралица (Doro Pesch- Heavy Metal Queen)

Doro Pesch live in 2006

Тия дни, докато търсих нещо друго из къщи, видях една стара касетка на Доро. От ония едновремешните, не много законни компилации на Унисон ;). Отдавна нямам (работещ) касетофон, но пък Интернет е наблизо. Просто трябваше да си припомня нейния уникален вокал, страхотната комбинация от женско излъчване и тежък звук. Не случайно я наричат Heavy Metal Queen! Може би най-успешната дама в доминираната от мъжаги метъл сцена. Е, с изключение на Таря, но тя е съвсем друга бира, коренно различни са. Бившата Найтуиш пее опера, а Doro Pesch – метъл. Tarja е съвременна, Доро е класика. Може нищо да не отбирам от стилистика, визия и мода, но като външен вид повече ме кефят черните дънки, кожени якета, вериги, капси, гривни и други железа, отколкото вечерните, бални облекла.

Започвам със списъка от youtube връзки:

Мегахитът All We Are

Най-добрият кавър на A Whiter Shade of Pale

Една от великите балади Rare Diamond

И друга страхотна балада, нищо, че е на немски – Für immer

Уха-а, Fight for Rock

Класическото I Rule the Ruins

Един от по-скорошните дуети с Удо Дикшнайдер – Dancing With an Angel

Жесток кавър на Дио – Egypt (the chains are on)

комбинацията с Judas Priest е убийствена – Breaking the law (Както и само нейното изпълнение на Breaking The Law)

Официален сайт.

Play for fun (first youtube video)

Това е първия ми, сравнително успешен опит да кача видео в тубата. Аматьорско е до немай-къде :). Имах леки проблеми с формата, в който беше записан оригинала, но след известни справки и експерименти нацелих вариант, който е що-годе нормален, пък и се вижда. Има съвсем леко разминаване между видеото и звука – предполагам, че е неизбежно. Китарата е моето си дърво, програмата за китарни ефекти е безплатната Guitar FX. За по-голяма плътност и обемност на звученето ползвах като „подложка“записаната от преди това бас линия – със същия инструмент и софтуер, само че в почти акустичен вариант, с приличен компресор, надути баси, изцяло махнати високи и намалени средни честоти.

Лиценза на „произведението“ е същият, както на блога – CC by-nc-sa. Бая рових в официалния хелп на youtube, но никъде не намерих нормален начин да укажа, че НЕ ДЪРЖА НА COPYRIGHT ПРАВА, а умишлено се отказвам от някои – което е и всъщност криейтив комънс договора. В коментара съм писал, не знам обаче доколко е юридически валидно. Не ща пълни авторски права бе, ей, алоу-у-у! Иначе е пълно със сусурнайсе обяснения за копирайт нарушения, кога, какво се предприема, как трябвало да се внимава к’во се качва, да се искат „официални“ разрешения, как се докладвало … Купчина правни бози и простотии, тия са се вманиачили, ебаси! То не са само те, де, всичката паплач смучещи пиявици от така наречената музикална индустрия само с това се занимава …
Опа, стоп – казвам на себе си – тая тема няма да я продължавам, ама текста нека остане, иначе за к’во съм го писал – просто един повод да си изплюя мнението ;).

Айде, нека да бъде и като отговор на отдавнашната инициатива на Велян Play for traffic. Не знам доколко е актуална, и аз като него няма да каня конкретни блогъри да се включват. Който каквото иска, както си ще. Само че аз не плейвам (играя, свиря :)) за трафик, а само за кеф, и като част от ютюб тест.

Още няколко видео неща, което драсвам тук, че да се сещам. Или ако трябва, и милионите коментатори да ме подсещат :). Крайно време е да изровя дъртите видео касетки и да цифровизирам двете си телевизионни участия. Едното е в предаване, правено за казармената телевизия, докато бях в ШЗО-то в Плевен – музикалната част поне. А другото е за местната Видинска телевизия, беше някакво анти-дрога филмче, полу-документално, направено единствено с гол ентусиазъм. Може да са аматьорски, наивни, ама мен си ме кефят, и няма да е лошо да присъстват в Интернет.
А, и като имам път към апартамента на родителите ми, да не забравя да помъкна фотоапарата, че да се снимам как дрънкам и на пианото.

Тома

Тома е победителя в последния мюзик айдъл. Торнлий са канадска група. Парчето им е от 2004 год. Открийте разликите в музиката.

vs

Тома за първия си сингъл:
„Парчето „Герой“ стана супер яко и е много мое, моето си парче!“

Георги Янев (група „Каффе“, музикален продуцент на Тома):
„Парчето звучи супер модерно, музиката е на едни много талантливи момчета от Канада.“

Песента „Герой“ е записано в Monte Studio, където са записвани всички неща на Графа, последния албум на Мария Илиева и т.н.

Мастерингът е направен в Щатите от саунд инженер с повехнала гениалност – Брайън Гарднър, носител на Грами, работил по последния албум на една относително съвременна група, както и за някои групи от миналия век.

Продукцията е на Вирджиния Рекърдс.

КОМЕРСИАЛНИ ПРЕТЕНЦИОЗНИ БЕЗДАРНИ ПЛАГИАТИ! Трябваше ли първата му „официална“ песен да е копие? гавър кавър версии … Язък за Тома :(. Да направи каквато там боза трябва според договора, и да бяга по-далеч от разните Станислави Амутлиеви, Жоровци, Графове … а ако може и от България.

Първа спирка – германската столица, май?

Люси (No Angels, жури в music idol 2), на финала, след обявяването на победата на Тома, когато водещите уж се шегуват с него дали иска да подпише с Virginia records, вика „Не, не!“ (не звучеше като шега). Малко по-късно, при включен усилен микрофон на всеослушание:
„И аз имам подарък. Тях двамата ги каня във Берлин за уикенд, и за посещение във Universal records!“

Уточнение: не слушам точно post-grunge/hard rock, и не е моя заслугата за откриването на съвпадението – прочетох го в коментарите под клипа във vbox7.
Още нещо – взаимстването не е незаконно, напротив – песента била платена на авторите. Всъщност по-горе никъде не съм написал, че е крадена. Заглавието в свежо.нет е подвеждащо. Съжалявам, че alkatraz е останал с такова впечатление, може би просто е искал да напише нещо, което да привлече вниманието. На мен обаче не ми пука за „свежия“ трафик, така че ми е все тая дали ще коригира заглавието или не. Отговорността за техните публикации не е моя. Всичко останало обаче важи, и възмущението ми остава.