Рибля чорба са най-яката югославска/сръбска рок група. Уникалния вокал на Бора, романтично рокерска музика, страхотни текстове. За който ги разбира, де ;). Избрани клипове от тубата (youtube):
Тия дни, докато търсих нещо друго из къщи, видях една стара касетка на Доро. От ония едновремешните, не много законни компилации на Унисон ;). Отдавна нямам (работещ) касетофон, но пък Интернет е наблизо. Просто трябваше да си припомня нейния уникален вокал, страхотната комбинация от женско излъчване и тежък звук. Не случайно я наричат Heavy Metal Queen! Може би най-успешната дама в доминираната от мъжаги метъл сцена. Е, с изключение на Таря, но тя е съвсем друга бира, коренно различни са. Бившата Найтуиш пее опера, а Doro Pesch – метъл. Tarja е съвременна, Доро е класика. Може нищо да не отбирам от стилистика, визия и мода, но като външен вид повече ме кефят черните дънки, кожени якета, вериги, капси, гривни и други железа, отколкото вечерните, бални облекла.
Това е първия ми, сравнително успешен опит да кача видео в тубата. Аматьорско е до немай-къде :). Имах леки проблеми с формата, в който беше записан оригинала, но след известни справки и експерименти нацелих вариант, който е що-годе нормален, пък и се вижда. Има съвсем леко разминаване между видеото и звука – предполагам, че е неизбежно. Китарата е моето си дърво, програмата за китарни ефекти е безплатната Guitar FX. За по-голяма плътност и обемност на звученето ползвах като „подложка“записаната от преди това бас линия – със същия инструмент и софтуер, само че в почти акустичен вариант, с приличен компресор, надути баси, изцяло махнати високи и намалени средни честоти.
Лиценза на „произведението“ е същият, както на блога – CC by-nc-sa. Бая рових в официалния хелп на youtube, но никъде не намерих нормален начин да укажа, че НЕ ДЪРЖА НА COPYRIGHT ПРАВА, а умишлено се отказвам от някои – което е и всъщност криейтив комънс договора. В коментара съм писал, не знам обаче доколко е юридически валидно. Не ща пълни авторски права бе, ей, алоу-у-у! Иначе е пълно със сусурнайсе обяснения за копирайт нарушения, кога, какво се предприема, как трябвало да се внимава к’во се качва, да се искат „официални“ разрешения, как се докладвало … Купчина правни бози и простотии, тия са се вманиачили, ебаси! То не са само те, де, всичката паплач смучещи пиявици от така наречената музикална индустрия само с това се занимава …
Опа, стоп – казвам на себе си – тая тема няма да я продължавам, ама текста нека остане, иначе за к’во съм го писал – просто един повод да си изплюя мнението ;).
Айде, нека да бъде и като отговор на отдавнашната инициатива на Велян Play for traffic. Не знам доколко е актуална, и аз като него няма да каня конкретни блогъри да се включват. Който каквото иска, както си ще. Само че аз не плейвам (играя, свиря :)) за трафик, а само за кеф, и като част от ютюб тест.
Още няколко видео неща, което драсвам тук, че да се сещам. Или ако трябва, и милионите коментатори да ме подсещат :). Крайно време е да изровя дъртите видео касетки и да цифровизирам двете си телевизионни участия. Едното е в предаване, правено за казармената телевизия, докато бях в ШЗО-то в Плевен – музикалната част поне. А другото е за местната Видинска телевизия, беше някакво анти-дрога филмче, полу-документално, направено единствено с гол ентусиазъм. Може да са аматьорски, наивни, ама мен си ме кефят, и няма да е лошо да присъстват в Интернет.
А, и като имам път към апартамента на родителите ми, да не забравя да помъкна фотоапарата, че да се снимам как дрънкам и на пианото.
Тома е победителя в последния мюзик айдъл. Торнлий са канадска група. Парчето им е от 2004 год. Открийте разликите в музиката.
vs
Тома за първия си сингъл:
„Парчето „Герой“ стана супер яко и е много мое, моето си парче!“
Георги Янев (група „Каффе“, музикален продуцент на Тома):
„Парчето звучи супер модерно, музиката е на едни много талантливи момчета от Канада.“
Песента „Герой“ е записано в Monte Studio, където са записвани всички неща на Графа, последния албум на Мария Илиева и т.н.
Мастерингът е направен в Щатите от саунд инженер с повехнала гениалност – Брайън Гарднър, носител на Грами, работил по последния албум на една относително съвременна група, както и за някои групи от миналия век.
Продукцията е на Вирджиния Рекърдс.
КОМЕРСИАЛНИ ПРЕТЕНЦИОЗНИ БЕЗДАРНИ ПЛАГИАТИ! Трябваше ли първата му „официална“ песен да е копие? гавър кавър версии … Язък за Тома :(. Да направи каквато там боза трябва според договора, и да бяга по-далеч от разните Станислави Амутлиеви, Жоровци, Графове … а ако може и от България.
Първа спирка – германската столица, май?
Люси (No Angels, жури в music idol 2), на финала, след обявяването на победата на Тома, когато водещите уж се шегуват с него дали иска да подпише с Virginia records, вика „Не, не!“ (не звучеше като шега). Малко по-късно, при включен усилен микрофон на всеослушание:
„И аз имам подарък. Тях двамата ги каня във Берлин за уикенд, и за посещение във Universal records!“
Уточнение: не слушам точно post-grunge/hard rock, и не е моя заслугата за откриването на съвпадението – прочетох го в коментарите под клипа във vbox7.
Още нещо – взаимстването не е незаконно, напротив – песента била платена на авторите. Всъщност по-горе никъде не съм написал, че е крадена. Заглавието в свежо.нет е подвеждащо. Съжалявам, че alkatraz е останал с такова впечатление, може би просто е искал да напише нещо, което да привлече вниманието. На мен обаче не ми пука за „свежия“ трафик, така че ми е все тая дали ще коригира заглавието или не. Отговорността за техните публикации не е моя. Всичко останало обаче важи, и възмущението ми остава.
По принцип не съм аниме фен. Обаче покрай сина ми взе да ми харесва Naruto, та си изтеглих и от известно време го гледам упорито. Различните сезони почват и завършват с различни песни, част от които доста ми харесват. Установих, че японците имат добри попадения, част от рок музиката им (и по-тежките неща) са свежи, непосредствени, изпяти и направени с много хъс, и се усеща нещо специфично, което не мога да го формулирам точно … При всички положения е приятно разнообразие от начина, по който европейските и американски групи изпълняват песните си. Разликата в самите клипове също – тези японски, които си харесах, изглеждат по-ръбати, непрофесионални, но пък има някаква … искреност ли, как да го кажа, която изглежда безвъзвратно загубена в западните клипове. Ето за какво става дума:
Тези са само от Наруто, все още не съм стигнал до трите филма, едва след това ще тегля и Naruto Shippuuden (Наруто – „Ураганни Хроники“, така май се превежда).
Soundtrack-a – в музиката вътре, в самите епизоди също има добри неща, ще си направя mp3 подборка :).
Измина малко повече от година, когато писах сравнително подробно за музикалните си предпочитания към тежката музика. Сега по-накратко представям избрани клипове от скромното българско рок и хеви метъл минало.
Започвам с нещо леко – Подуене блус бенд (добре де, не е рок, но е блус, да кажем) с песента „Среднощно кръчме“ – може да е наивистична, клипа е поредица от картинки, но музиката и текста много ме кефят:
Разбира се, не може без ФСБ – „След 10 години“:
Тангра – „Малкият град“ – прекрасно:
Непреходни са Щурците – „Рок в минало време“ и „Клетва“:
Великите Сигнал – „Късно е“:
Задължително трябва да присъстват и Конкурент – „Дай ми време“:
Незабравимата група Фактор с емблематичното, актуално дори и днес парче „Приятели“:
Началото на българския пънк, може би – смешниците Контрол с „Най-щастливият ден“ (клипа бива, горе-долу):
Бунтарката със голям глас Милена Славова, същински непосредствен и въздействащ пънк-рок – „Месо“ (видеото е само една снимка на фона на музиката):
Минавам на по-тежка вълна – страховитите Ера – с песните „Градът“ и „Басня“. Направо ме разтърсиха, като ги чух за първи път преди двадесет и кусур години – тогава направо се чудех как властта се е съгласила да ги запишат, че и да ги разпространяват официално:
Тук е мястото да спомена за БТР. Нарочно ги изписвам така, както са били първите девет години от създаването си през 1984, а не с точките, както са сега – Б.Т.Р. През март 1993 излиза най-успешния им албум „Bending The Rules“ – много добър български хеви метъл със страхотния вокал на Христо Ангов. Aудио на песента „Магура, за съжаление на английски и с ниско качество: BTR – „Magura street“. Ето и клип на една от по-скорошните им песни „Играта“, която се максимално се доближава до бързия, тежък звук от миналото:
Здраво разтръсквам глава, припомняйки си първата група с чисто хеви метъл звучене и поведение (имам дори тяхна плоча с албума „Гладиатор“ от 1988 година) – Импулс и песента „Гладиатор“:
И завършвам мощно с може би най-добрата българска метъл банда – Ахат и „Огнени души“:
There ain’t no way to stop us
And you’ll never kill our pride ‘CAUSE IT’S NOT ONLY MUSIC
IT’S A CHOSEN WAY OF LIFE!
Редакция: А-а, де – как успя прекалено „умния“ WordPress да ми скапе валидния код … Изключил съм автоматичната поправка! По принцип целия текст го писах в html режим, възползвайки се от поста на Йовко за валиден youtube код, иначе с vbox7 нямах проблеми. И по някаква причина, не помня защо, цъкнах на „Визуален редактор“. И после – мазало, изведнъж в кода се появиха бозавите глупости, които по подразбиране според двата видео портала трябвало да се напишат на страницата, за да се вмъкне клипа в публикацията. Добре, че има post revisions :).
Попадна ми една песничка и се сетих за незабравимите спомени от лятото на ‘88 година в Слънчев бряг, свързани с тази страхотна романтична балада на Bajaga (Wiki) – култовия сръбски поп-рокаджия – Ruski voz (YouTube):
Voz, pospani voz za Harkov, Gomelj, Lenjingrad
Znam kako je nocas dalek Beograd
Nece moci nikada olovka i hartija
Ni svi ruski postari ne mogu ti doneti
Pismo koje pisem ja, marka s likom Lenjina
A u pismu jedina tuga sto me razara
Nije votka rakija
Mada nocas udara
Tuga mi je velika
Velika ko Rusija
Ja ne mogu poslati
Ljubav jer se ne salje
Nit’ sam mogo’ poneti
Sobom tvoje poljupce
Voz,u vozu izguzvana lica putnika
Ti si tamo negdje iza onih planina
Dal’ si mozda zaspala il’ si budna kao ja
Dal’ te muce nemiri il’ te nista ne muci
Kada budes citala pismo koje pisem ja
Tajna bice skrivena iza ovih redova
Nije votka rakija
Mada nocas udara
Tuga mi je velika
Velika ko Rusija
Ja ne mogu poslati
Ljubav jer se ne salje
Nit’ sam mogo’ poneti
Sobom tvoje poljupce