Чалга и Метъл

Pero Defformero - Goran Biševac

Какво става, като се смесят сръбски турбо фолк и груб хеви метъл? Получава се Pero Defformero! Не че са някаква „новина“ де – оказва се, че дори са свирили в София края на миналата година, но за мен са откритие. Уникални музиканти са, до преди да ги видя в ютубата дори и не предполагах колко успешна и забавна може да е подобна симбиоза. И то от коренно различни, привидно несъвместими стилове!

От една страна е типичния прецизно барнат лигаво-мазен – и на визия, и на пеене – вокал, с гнусен (любим на други) бабаитско-борческо-тежкарско-кичозно-помпозно-кръчмарски вид и характерни за чалгата извивки/потрепвания на гласа. А че има глас – има, спор няма.

Същевременно всичко останало – китари-бас-барабани-синтезаторен-саунд, и не на последно място външен вид – е наистина тежък, брутален, безкомпромисен, твърд и скоростен хеви метъл. По-скоро траш, отколкото пауър, не липсват и прогресив елементи, и всичко това с много съвременно звучене, гарнирано с щипка тъмен готик.

Леле-мале, как им нашляпах етикетите, като същински музикален критик, който се взима на сериозно :). Още в същия претенциозен дух – тези умишлено търсени контрасти на противоположностите постигат целта си – а именно да пародират музикалните и визуални безумия на турбо фолка и неговата аудитория. Пълна подигравката с чалга културата, кефи максимално. Както китаристът и основен мозък зад бандата Саша Фриш казва в интервю:

Стефан Топузов: – … предполагам, че повечето хора, които ви слушат, се чудят дали сте метъли, които се ебават с турбо фолка, или обратното?
Саша Фриш: – Оооо! Винаги се ебаваме с турбо фолка!

Освен горния, професионално направен клип на песента „Стигнахме края на пътя“ (Dosli smo do kraja puta), много ми харесаха Готическа красавица (Gotičarka), „Žalim draga ispalo je sranje“ (това няма да го превеждам :)) и Отиваш си (Odlaziš). И последна връзка – myspace профила на групата.

Пак повтарям – комбинацията им се е получила много добре! Ако фронтмена беше някакъв характерен за метълa вокал със съответстващото за хард и хеви културата облекло, поведение и стил на пеене, ефекта щеше да е … мижав. Донякъде над средностатистическите банди, но нищо запомнящо се, нито иновативно, нито провокиращо. Докато сега Pero Defformero са нещо, което си заслужава гледането и слушането.

В заключение да изтърся гранд финале репликата – докато ги има, фолкО нЕма да Умре!

folk is not dead

Доро Пеш – хеви метъл кралица (Doro Pesch- Heavy Metal Queen)

Doro Pesch live in 2006

Тия дни, докато търсих нещо друго из къщи, видях една стара касетка на Доро. От ония едновремешните, не много законни компилации на Унисон ;). Отдавна нямам (работещ) касетофон, но пък Интернет е наблизо. Просто трябваше да си припомня нейния уникален вокал, страхотната комбинация от женско излъчване и тежък звук. Не случайно я наричат Heavy Metal Queen! Може би най-успешната дама в доминираната от мъжаги метъл сцена. Е, с изключение на Таря, но тя е съвсем друга бира, коренно различни са. Бившата Найтуиш пее опера, а Doro Pesch – метъл. Tarja е съвременна, Доро е класика. Може нищо да не отбирам от стилистика, визия и мода, но като външен вид повече ме кефят черните дънки, кожени якета, вериги, капси, гривни и други железа, отколкото вечерните, бални облекла.

Започвам със списъка от youtube връзки:

Мегахитът All We Are

Най-добрият кавър на A Whiter Shade of Pale

Една от великите балади Rare Diamond

И друга страхотна балада, нищо, че е на немски – Für immer

Уха-а, Fight for Rock

Класическото I Rule the Ruins

Един от по-скорошните дуети с Удо Дикшнайдер – Dancing With an Angel

Жесток кавър на Дио – Egypt (the chains are on)

комбинацията с Judas Priest е убийствена – Breaking the law (Както и само нейното изпълнение на Breaking The Law)

Официален сайт.

Play for fun (first youtube video)

Това е първия ми, сравнително успешен опит да кача видео в тубата. Аматьорско е до немай-къде :). Имах леки проблеми с формата, в който беше записан оригинала, но след известни справки и експерименти нацелих вариант, който е що-годе нормален, пък и се вижда. Има съвсем леко разминаване между видеото и звука – предполагам, че е неизбежно. Китарата е моето си дърво, програмата за китарни ефекти е безплатната Guitar FX. За по-голяма плътност и обемност на звученето ползвах като „подложка“записаната от преди това бас линия – със същия инструмент и софтуер, само че в почти акустичен вариант, с приличен компресор, надути баси, изцяло махнати високи и намалени средни честоти.

Лиценза на „произведението“ е същият, както на блога – CC by-nc-sa. Бая рових в официалния хелп на youtube, но никъде не намерих нормален начин да укажа, че НЕ ДЪРЖА НА COPYRIGHT ПРАВА, а умишлено се отказвам от някои – което е и всъщност криейтив комънс договора. В коментара съм писал, не знам обаче доколко е юридически валидно. Не ща пълни авторски права бе, ей, алоу-у-у! Иначе е пълно със сусурнайсе обяснения за копирайт нарушения, кога, какво се предприема, как трябвало да се внимава к’во се качва, да се искат „официални“ разрешения, как се докладвало … Купчина правни бози и простотии, тия са се вманиачили, ебаси! То не са само те, де, всичката паплач смучещи пиявици от така наречената музикална индустрия само с това се занимава …
Опа, стоп – казвам на себе си – тая тема няма да я продължавам, ама текста нека остане, иначе за к’во съм го писал – просто един повод да си изплюя мнението ;).

Айде, нека да бъде и като отговор на отдавнашната инициатива на Велян Play for traffic. Не знам доколко е актуална, и аз като него няма да каня конкретни блогъри да се включват. Който каквото иска, както си ще. Само че аз не плейвам (играя, свиря :)) за трафик, а само за кеф, и като част от ютюб тест.

Още няколко видео неща, което драсвам тук, че да се сещам. Или ако трябва, и милионите коментатори да ме подсещат :). Крайно време е да изровя дъртите видео касетки и да цифровизирам двете си телевизионни участия. Едното е в предаване, правено за казармената телевизия, докато бях в ШЗО-то в Плевен – музикалната част поне. А другото е за местната Видинска телевизия, беше някакво анти-дрога филмче, полу-документално, направено единствено с гол ентусиазъм. Може да са аматьорски, наивни, ама мен си ме кефят, и няма да е лошо да присъстват в Интернет.
А, и като имам път към апартамента на родителите ми, да не забравя да помъкна фотоапарата, че да се снимам как дрънкам и на пианото.

Носталгично видео – олд скуул български рок и метъл; или „моят“ хеви метъл – част втора

Измина малко повече от година, когато писах сравнително подробно за музикалните си предпочитания към тежката музика. Сега по-накратко представям избрани клипове от скромното българско рок и хеви метъл минало.

Започвам с нещо леко – Подуене блус бенд (добре де, не е рок, но е блус, да кажем) с песента „Среднощно кръчме“ – може да е наивистична, клипа е поредица от картинки, но музиката и текста много ме кефят:

Разбира се, не може без ФСБ – „След 10 години“:

Тангра – „Малкият град“ – прекрасно:

Непреходни са Щурците – „Рок в минало време“ и „Клетва“:

Великите Сигнал – „Късно е“:

Задължително трябва да присъстват и Конкурент – „Дай ми време“:

Незабравимата група Фактор с емблематичното, актуално дори и днес парче „Приятели“:

Началото на българския пънк, може би – смешниците Контрол с „Най-щастливият ден“ (клипа бива, горе-долу):

Бунтарката със голям глас Милена Славова, същински непосредствен и въздействащ пънк-рок – „Месо“ (видеото е само една снимка на фона на музиката):

Минавам на по-тежка вълна – страховитите Ера – с песните „Градът“ и „Басня“. Направо ме разтърсиха, като ги чух за първи път преди двадесет и кусур години – тогава направо се чудех как властта се е съгласила да ги запишат, че и да ги разпространяват официално:

Тук е мястото да спомена за БТР. Нарочно ги изписвам така, както са били първите девет години от създаването си през 1984, а не с точките, както са сега – Б.Т.Р. През март 1993 излиза най-успешния им албум „Bending The Rules“ – много добър български хеви метъл със страхотния вокал на Христо Ангов. Aудио на песента „Магура, за съжаление на английски и с ниско качество: BTR – „Magura street“. Ето и клип на една от по-скорошните им песни „Играта“, която се максимално се доближава до бързия, тежък звук от миналото:

Здраво разтръсквам глава, припомняйки си първата група с чисто хеви метъл звучене и поведение (имам дори тяхна плоча с албума „Гладиатор“ от 1988 година) – Импулс и песента „Гладиатор“:

И завършвам мощно с може би най-добрата българска метъл банда – Ахат и „Огнени души“:

There ain’t no way to stop us
And you’ll never kill our pride
‘CAUSE IT’S NOT ONLY MUSIC
IT’S A CHOSEN WAY OF LIFE!

Редакция: А-а, де – как успя прекалено „умния“ WordPress да ми скапе валидния код … Изключил съм автоматичната поправка! По принцип целия текст го писах в html режим, възползвайки се от поста на Йовко за валиден youtube код, иначе с vbox7 нямах проблеми. И по някаква причина, не помня защо, цъкнах на „Визуален редактор“. И после – мазало, изведнъж в кода се появиха бозавите глупости, които по подразбиране според двата видео портала трябвало да се напишат на страницата, за да се вмъкне клипа в публикацията. Добре, че има post revisions :).

NOISEHUNTER – класически германски хеви метъл!

Актуализация 03.05.2010 год. – поради липса на място на хоста ми, местя файловете. Спокойно, не са загубени, просто вече не са при мен. Който се интересува и иска да си ги дръпне – да пише един мейл, ще му дам директна връзка :).

Noisehunter – Time To Fight 1986
Noisehunter – Spell Of Noise – 1988
Noisehunter – Too Young To Die – 1989

Имат още един албум, който е уж е техен, ама не баш, издаден през 2004 (дванадесет години след практическото разпадане на групата, или седем години след официалното прекратяване), но не си струва да се споменава.

Предисторията от моя гледна точка – за тях разбрах преди двадесет години от радиопредаването „Неделя 88“ (по-късно ’89, ’90, ’91) на БНР „Хоризонт“. Единственото по онова време (с изключение на югославското „Програм двеста два“), в което пускаха по-тежка музика. Тогава имаше касетофони, двукасетъчни дори ;), и всяка неделя след 22 часа аз дебнех час и нещо – два с пръст върху Record бутона. Не че underground касетките не минаваха рано или късно (всъщност, доста по-рано от останалата част от България) през местната метъл общност. Но често качеството след многото презаписи беше кофти, пък и човек не можеше да си поръчва предварително или да преслушва и подбира – информацията беше малко, „работеше се“ „на кило“ …

Та дебнейки кога най-после говорителя ще приключи с анонса си, започвам записа веднага, често без да имам никаква представа за групата или стила, като едва след края на предаването се прави подбор и презапис на по-ценното. А конкретната песен на Noisehunter беше „Back To Rock“.

Обаче … Оказва се, че групата е относително популярна основно в Германия (тогава ФРГ), отчасти в някои страни на западна Европа, въпреки че са били първите, на които им е било позволено официално да свирят на живо в Източна Германия. И въпреки, че са имали много концерти на бая места; въпреки, че отзивите за тях са били доста похвални.

Моят Мързел, постепенното ми обезкуражаване от липсата на информация за Noisehunter, отпадането на касетките като основен музикален носител логично доведоха до изпадането им в забрава, и тоталната им липса в плейлистата ми някак си не се усещаше …

Докато преди няколко дни, говорейки с с най-добрия ми приятел (който междувременно ми сийдна Necronomicon), се присетих и го попитах дали, аджеба, през тия години е намерил нещо съществено по мрежата за „ловците на шум“. Е, той не беше успял, но аз се справих – и то НЕ чрез mp3fiesta! :)

Малко повече информация – неофициална страничка на английски и испански, както и уики на немски.

Изключително съм доволен от себе си, и за да се кефят/куфеят и други фенове на истинския, натурален, класически, изчистен немски хеви метъл, да спестя ровичкането – качих при мен (виж най-горе) трите им албума.

Няколко албума, които бих взел на необитаем остров

По инициатива на Майк Рам:

Правилата са прости – (1) всеки участник цитира тези правила, (2) цитира този пост, (3) цитира този, който го е посочил, (4) изброява 7-те си любими албума (може повече или по-малко), като споделя и нещо повече за тях или за избора си и (5) посочва (предизвиква) поне трима други блогъри да направят същото. Естествено, ако някой не е посочен, а иска да се включи в играта, е добре дошъл.

Само че няма да се огранича със 7 албума, защото някои от издадените композиции не се вместват в понятието „албум“, а други – които са от примерно 2 части – са смислово и музикално свързани, пък и седем са ми малко малка цифра :). Нека да бъдат 12 групи, а?

  1. Helloween – 1985, 1987 и 1988 – „The Mini LP„, „Walls Of Jericho„, „Keeper of the Seven Keys Part I“ и „Keeper of the Seven Keys Part II„;
  2. Gamma Ray – 1995 и 1999 – „Land Of The Free“ и „Powerplant„;
  3. Avantasia – 2001 – „The Metal Opera Part I & II„;
  4. Blind Guardian – 1988, 1989, 1990 и 1992 – „Battalions of Fear„, „Follow the Blind„, „Tales from the Twilight World“ и „Somewhere Far Beyond„;
  5. Nightwish – 2001 – „From Wishes To Eternity“ (DVD компилация);
  6. Metallica – 1988 – „… And justice For All„;
  7. Pink Floyd (в българското уики) – 1973, 1975 и 1979 – „The Dark Side Of The Moon„, „Wish You Were Here“ и „The Wall„;
  8. Queen – 1981, 1991, 1999 – „Greatest Hits„, „Greatest Hits II“ и „Greatest Hits III
  9. Savatage – 1991 – „Streets – A Rock Opera„;
  10. Yngwie Malmsteen – 1988 – Odyssey;
  11. Rainbow – 1997 – The Very Best of Rainbow;
  12. Dio – 1984 – „The Last In Line

За част от изброените вече съм писал тук, тук и тук, а останалите – в уикипедия и по мрежата има достатъчно информация. Достатъчно е да кажа, че това е накратко музиката, която лично според мен е издържала проверката на времето, както и за мен ще е достатъчна да преживея с нея 10 години без нищо друго за слушане! ИСТИНСКА МУЗИКА! А изборът беше тежък, труден, и със сигурност съм пропуснал още много ценни изпълнители и компилации, но все пак трябваше да спра по някое време с изброяването, нали :).

Сега, няколко човека, чийто избор ще ми е интересен … Хмм, да видим … нека да са тези тримата:

Тери (Тервел Няголов в БГлог);

Мишел (оптимистично оптимизираният с оптимално оптично устройство);

Владо (и Бо Георгиеви).

„Моят“ хеви метъл – част първа

Този текст претърпя многократни редакции в голям интервал то време – започна като опит си за изразяване на обещаните отдавна (ех, липса на време …) лични впечатления от концерта на Gamma Ray в Каварна, премина през моето виждане за предисторията, свързана с Kai Hansen, Helloween, в последствие Gamma Ray, и (може би) ще завърши като историческо описание на увлечението ми по музикалния жанр „Хеви Метъл“ (тази чернова стои вече два месеца!) от няколко части.
В интернет има много – и официални, и неофициални – сайтове касаещи отношенията между членовете на тиквите, музиката и насоката на развитие, оценки от критици и от многобройни фенове. Настоящото драскане е лично мнение – не безпристрастно, но обективно за мен самия :). Хайде сега „ле-е-еко“ назад във времето … Има още

Метъл опера – Avantasia – EP на 19.10.2007

Новoтo за мен е, че Nuclear Blast ще издадат на деветнадесети ноември EP на Avantasia – дългоочакваното (от 2002!) продължение на концептуалния „Метъл опера“ проект на младия (’77) и енергичен Tobias Sammet, вокал и фронтмен на германската пауър метъл група Edguy. Събитие, което чакам с голямо нетърпение и кеф, защото в новия албум ще участват култови личности и музиканти: Има още