Реклама срещу потребител – (квалификационен) рунд 0

Продължавам тази дискусия и изразявам мнението си по-пространно (8300 символа без празните).

Проблема според мен е в съвременната концепция за реклама и приложението и.

Аз държа да съм общо взето информиран, а не рекламо-читател-ползвател-цел. Каква е по принцип целта на рекламата? Зависи от гледната точка …

Та от вашата гледна точка може би идеята на рекламата е да се популяризира фирма/търговска марка/друго, да се накарат потребителите да ползват конкретен продукт или услуга за сметка на друг? Да се повлияе на избора в полза на този, който има по-успешна (не задължително по-скъпа) рекламна кампания? Или да започнат да ползват нов продукт/услуга, да убедите потребителите в ползата, смисъла и качествата на новото нещо? Аз не мисля така.

Да свършите част от работата на рекламодателите срещу още по-малка част от техните приходи? Вероятно.

Интересувате ли се въобще какво точно рекламирате на сайтовете си? Имате ли критичен подход и избирателност? Имате ли контрол върху рекламите, които се появяват? Ще се откажете ли от реклама на продукт/услуга, която не ви се нрави, но за която ще ви се плати в пъти повече? Интересува ли ви въобще предмета/обекта/субекта на рекламата? Ако отговора на въпросите в последния параграф е по-скоро не, то не се изненадвайте на отношението ми към рекламите.

От моя гледна точка рекламата не ми помага в 99 % от случаите, поради изброените и други причини – например вградената липса на обективност. Част от мненията на рекламонезависимите хора, които чета, също не за безпристрастни, но има голяма разлика в нюансите. Рекламодателят никога не би казал недостатъците на продукта/услугата доброволно. Дори и да ги признае, би ги омаловажил. Той набляга на предимствата. В примера с евтиния цифров фотоапарат – да кажем, че има десет (относително) независими изследвания/анализи на този пазарен сегмент. Корпорация1 рекламистът ще цитира тези, които поставят продукта му в челото. Ако е на второ или трето място, ще каже „В топ 3“. Ако е на първо място, дали пак ще каже същото :). По-вероятно е да раздуха новината, показвайки все пак снизходително уважение към конкуренцията, например „В последното проучване на независимия/авторитетен АБВ нашите евтини цифрови фотоапарати са на първо място, изпреварвайки такива качествени и доказани марки/продукти като Корпорация2 и Корпорация3“. Стриктно погледнато, той не лъже – просто не споменава в своята рекламна кампания за класирането в другите изследвания. И друг съществен нюанс – въпреки че авторитета и искреността на тези, които изготвят анализите, са важни, за него по-голямо значение има популярността в съответния потребителски сегмент на тези анализатори.

Целта на рекламиста не е да ме информира, а да пробута възможно най-голямо количество. Това му е работата, за това му плащат. И колкото повече пробута, толкова повече ще му платят. Има пряк личен интерес. Дори и да ползва фотоапарат на не толкова известната Корпорация5, защото е малко по-качествен, надежден, здрав, съвместим, удобен, лек, непретенциозен, екологичен, лесен за работа, с достъпни консумативи и малко по-евтин, това негово лично предпочитание няма да види публичност. А ако се разчуе, тежко му. Примери много …

За поносимите, не толкова преки, груби, крещящи, лъжливи реклами – да, има и такива. Има корпорации, за които бързата краткосрочната печалба и масираната агресивна реклама не са оправдани. В тях обикновено се използват термини като присъствие, настъпване, овладяване, доминиране на пазарен сегмент/дял/ниша, набляга се на качеството, търсят се все по-конкретни категории потребители, правят се психологически профили, разработват се наистина дългосрочни стратегии. Техните реклами са много по-изпипани, някои дори имат естетическа и художествена стойност, смислени са, дори приятни и интересни. Не са натрапващи се, дори са дискретни. И какво от това? Крайната им цел е абсолютно същата. И много по-различна от моята.

Всичко това изглежда нормално от гледна точка на рекламодателя, но на мен не ми изнася. Той иска да ме убеди да купя негов фотоапарат – и евентуално да продължа да купувам и други негови продукти и услуги. А аз искам евтин, качествен, надежден, здрав, съвместим, удобен, лек, непретенциозен, екологичен, лесен за работа, с достъпни консумативи цифров фотоапарат. Бих направил някои разумни компромиси в изискванията си. Чрез рекламите си Корпорация1 се опитва да ме убеди, че точно техния е най-близо до това, което търся. Същото правят и другите корпорации. Обаче аз събирам още информация от не толкова зависими от рекламата източници – лични впечатления на хора, които реално са използвали (все още използват) тези или подобни продукти. Също и лично мои, преки, физически впечатления в магазина – обектив да се фокусира, ръка да щракне, кабелче да се пъхне. Рекламите на Корпорация1 не ме информират, че има по-евтини от техните апарати. Нито, че техните евтини продукти са крехки. И че лекият апарат е неудобен. И че нямат модел за работа с лява ръка. И че нямат официални драйвери за линукс. И че гаранцията на интересуващите ме продукти е само една година. И …

И в крайна сметка избирам това, което ще си купя въпреки рекламите, не благодарение на тях. И благодарение на логиката, здравия разум, обективното сравнение и трезвата преценка на потребностите и реалните си възможности избирам това, което ми трябва. Подход, който е пагубен за 99 % от рекламистите и техните работодатели. А какво ли става, ако не намеря достатъчно евтин цифров фотоапарат, който да задоволява дори и компромисно изискванията ми? Елементарно – просто не си го купувам. Техен проблем в подхода …

Все пак има полза от проучването, което съм направил, колкото и да е повърхностно. Видял съм, че рекламата на Корпорация1 не особено тактично заобикаля реалните недостатъци на продукта си. Корпорация2 също, но поне не е толкова напориста. Рекламите на Корпорация3 са по-незабележими, те имат стратегически подход към бъдещите цели; фино се промъква идеята, че ако пак реша да търся апарат, ще хукна първо при тях. Корпорация4 залага на добрата си репутация (в миналото) и твърди, че продължавала традициите на качествени евтини и прочие продукти … А реклами на Корпорация5 – просто не са достигнали до мен.

От друга страна аз съм натрупал полезна информация по проблема и я споделям свободно. Помагам и на себе си, и на другите хора да направят съзнателен разумен избор. Имам вече опит и го предавам – следващото ми търсене на евтин цифров фотоапарат ще протече по-бързо и ще доведе до по-прецизни резултати. Това може би ще облекчи и процеса на търсене и избор и при други потребители. И светът полека може да стане едно ма-а-алко по-добро място :).

Не са много случаите, когато рекламата е дискретна, интересна или естетически издържана. За съжаление повечето са: груби; тъпи; нагли; грозни; досадни; заблуждаващи; дразнещи; … мога да изреждам още прилагателни. И щом предизвикват в мен неприятни усещания, без реална полза, защо да се примирявам с тях?

Онлайн (Интернет) и офлайн рекламите. Моят начин за спасяването от тях извън Интернет съм описал тук – не много подробно, но цитирания в онзи пост пример е показателен. За съжаление, рекламата офлайн е по-трудно да бъде игнорирана без загуба на друга, потенциално важна сензорна информация. Онлайн обаче е осъществимо и препоръчително. Затова и съм много доволен от съществуването на програми като AdBlock + за FireFox, чрез които успявам лесно и безпроблемно да филтрирам излишната и често дразнеща рекламна информация.

Няколко думи за дразнещите опити на рекламата да промени моите потребности и желания. Не искам фотоапарат, който ми коригира цветовата информация според пет твърдо вградени настройки! Или който с едно натискане на копче разпечатва. Или който шерва автоматично снимките. Или червен с жълти кантове. Или ултра тънък. Или издържащ под вода. Или с огромен милионцветен екран. Или издържащ до десет часа (но при изключен дисплей, не повече от снимка на минута и само със усилените фирмени батерии). Или с аудио и видео плеър. Или с вградени хладилник, климатик и тоалетна … Само с няколко лева повече, само при нас … Аз самият съм преценил какво точно ми трябва и каква е горната граница на парите, които съм готов да дам. Зная и какви компромиси бих могъл да направя с претенциите си. Оскъпяващи, пречещи и безполезни за мен възможности и екстри не са ми необходими.

Между другото, нали никой не се съмнява, че цената на рекламната кампания е включена при калкулирането на цената на продукта? Логично е да не горя от желание да купувам продукт/услуга, заплащайки скъпата му реклама.

Накратко за издръжката (на сайт). Формулировката не е особено коректна – издържа се по-скоро собственика на сайта, не самият сайт, нали ;). А как той ще си набавя насъщния въобще не ме интересува – стига да не ми пречи. Ако рекламите му, връзките към него, добавките не ме дразнят, ако са дискретни, или поне интересни – добре. За съжаление това е рядко срещано явление – в почти всички случаи имам проблем с пряко и косвено генерирания от такива сайтове рекламен поток, и го решавам лесно и просто – използвайки подходящи и достъпни софтуерни решения. Минимален е риска да пропусна наистина стойностна информация – ако тя наистина е качествена, рано или късно ще се натъкна на нея и без рекламите.

Съзнавам, разбира се, че живея в консуматорски ориентирано, капиталистическо, комерсиално, потребителски-безкритично общество. И съвременната концепция за целите на рекламата е неразривно свързана с този факт. И че изоставащите рекламодатели губят. И че Google и подобните на AdSense инициативи правят най-доброто за себе си, за да се възползват от това. Също както и разработчиците и дизайнерите на сайтове. Тези аспекти на съвременния свят не ми пречат да съм на мнението:

Рекламата във вида, в който е днес, ограничава свободния ми избор. Чрез игнорирането и аз си запазвам и увеличавам комфорта; удовлетвореността; качествените, стойностни за мен познания; СВОБОДАТА.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.