Hail: Hair Metal

Posted on 15/11/2010 by Assenoff

Факта, че слушам основно хеви метъл, не ми пречи да се кефя и на избрани по-лигави, комерсиално насочени, „леки и меки“ стилове в рока. Въпреки явното позьорско поведение и грубо кичозния стил на обличане, някои от Hair Metal групите имат прекрасни изпълнения! Не само като музика, но и със страхотни смислени текстове. Ще си позволя да перифразирам един от коментарите под някое от тези, или от подобни изпълнения в тубата:

Към днешните, съвременни младежи и девойки тийнейджъри. През 80’те и на нас често ни се струваше, че живота и обществото са скапани, мизерни, подтиснически, безсмислени и въобще – лайняни. Но знаете ли какво? Ние се стремяхме да не прекаляваме с изпадането в безпомощно мрънкаща депресия или в опити да се разсеем/игнорираме проблема – по-често ние ПРАВЕХМЕ нещо по въпроса!

От изброените състави съм дал по две връзки, като общо взето се стремях едната да е по-бързичка и популярна песен, а другата – някоя от типичните за онова време, непреходни, класически и прекрасни балади (е, не всички). Power ballad, Metal ballads rule :).

80’s hair metal – enjoy!

Bonfire:
Sword And Stone
You Make Me Feel
Cinderella:
Gypsy Road
Nobody’s Fool
Skid Row:
Youth Gone Wild
18 and Life
Bon Jovy:
Runaway
Bed Of Roses
Twisted Sister:
We’re Not Gonna Take It
I Wanna Rock
Motley Crew:
Same Ol’ Situation
Kickstart My Heart
Def Leppard:
Let’s Get Rocked
Love Bites
Aerosmith:
Love In An Elevator
Livin’ On The Edge
Kiss:
I Was Made For Loving You
Forever
Alice Cooper:
Poison
Love’s A Loaded Gun
Quiet Riot:
Cum On Feel The Noize
The Wild And The Young
W.A.S.P.:
I Wanna Be Somebody
L.O.V.E Machine
Europe:
The Final Countdown
Dreamer
Guns ‘N Roses:
You Could Be Mine
Don’t Cry

(Граждански) договор бланка

Posted on 30/06/2009 by Assenoff

Бланките, които се продават по книжарниците, не ми харесват – прекалено сгъчкано, всичко трябва да се попълва на ръка, пък и на едно място е цитиран параграф, който е невалиден. Бланката на Сиела бива, може да се попълва и в самата програма, и да се експортва в текстови формат, но не ми харесва визуално как стои. Затова пускам тук този вариант на Договор за извършване на работа чрез личен труд, който преписах и сглобих. Сваляне в RTF формат.

Има още →

Носталгичен гейминг: DOOM I & II

Posted on 10/06/2009 by Assenoff

Doom II - Hell on Earth - Cover
(copyright notice: авторските права върху изображението са на id Software)

Doom I & II са според мен най-добрите компютърни (PC) „пуцалки“, FPS (single player) за всички времена, нищо, че дърти – от преди 15 години! Екшън от старата школа в първо лице – да се избият всичките гадини, преди да те претрепят (много), или се изпозастрелят приятелите/беглите познати/непознатите, доказвайки кой е по-добрият зад клавиатурата и монитора :). Дуум е революционен за времето си, разпространява се за отрицателно време, променя лицето на гейминга завинаги и полага стандарти, които се спазват и до днес! (Тези клишета най-вероятно съм ги прочел някъде, но описват много добре отношението ми към играта).

Има още →

1 Windows и 21 безплатни (някои дори СВОБОДНИ) програмки и допълнения

Posted on 19/01/2009 by Assenoff

Човек, колкото и добре да живее, понякога му се налага да инсталира (преинсталира, поправя, настройва, актуализира …) уиндоус. Миналата седмица познат ми донесе машинката си, на която операционната система беше здраво омазана. До степен в device manager да няма НИКАКВИ устройства – нищо не се виждаше … както и в мрежовите връзки. По блогове и форуми намерих няколко възможни причини и предложени решения, но нищо не вършеше работа. Освен това антивирусната му не беше актуализирана скоро, и логично имаше прилично количество зарази и буболечки, и то от по-новичките. System recovery – изключен. И звук нямаше … Прецених, че по-малко време ще ми отнеме да му направя чисто нова инсталация, отколкото да се боря с настоящата боза.

Само че не бях предвидил времето, необходимо за търсенето и поставянето на останалите необходими програми – разните приложения, без които голият Windows не върши никаква работа, нали, както си е out of the box :).

Първо загубих малко време в търсене по торентите на читав Windows XP SP3 с работещ product key, който да минава валидизация. Нямаше шанс да мине на някоя линукс дистрибуция – компютъра се ползва основно за игри. Както и за музика, видео, чат, интернет … Типичен домашен компютър. Та, след инсталацията се почват камарата ъпдейти и поне три рестартирания, доколкото се сещам … може и повече да са. Предвидливо погледнах какво е точно дъното и видео картата, и се бях подготвил с драйвери. Добре, че нямаше някакъв по-екзотичен хардуер. Има и интерфейс на български, по желание :).

След това, карам наред с останалите абсолютно безплатни, някои дори свободни програмки:

Антивирус: предпочитам Avast! home edition (има и на български), но може и AVG free edition (английски само).
Браузър: Mozilla Firefox (на български), и задължително към него след това се инсталира добавката Adblock Plus.
Защита на някои важни за операционната система файлове, от шпионски модули и добавки, от разни проследяващи компоненти: Spybot-S&D (може да се превключи на български).
Архиватор и дезархиватор с поддръжка на повечето популярни формати: много са, аз предпочитам 7-Zip или IZArc. И двете имат български интерфейс.
Фонетична кирилица.
Офис пакет: текстообработка, таблици, презентации и прочие – OpenOffice.org (на български).
Foxit като четец на PDF файлове .
Flash player.
Shockwave player.
Java (Sun microsystems).
Обработка на изображения: тук избора е голям. Предпочитам GIMP (българския интерфейс се включва при настройка на GTK+ на Bulgarian), но на някои им изглежда прекалено сложен и неестествен с плаващите прозорци и многото възможности. По-интуитивни и елементарни за ползване, макар и с по-малко възможности са Photoscape или Paint.NET. Освен ГИМП, друг на български не намерих.
Кодеци/декодери, възпроизвеждане на видео: също голям избор, аз предпочитам K-Lite Codec Pack – препоръчвам свалянето на пълната версия (full), при инсталацията по подразбиране е с Media Player Classic – читав плеър.
Възпроизвеждане на музика: класическия Winamp 2.95 (тук имаше връзка конкретно към файла за сваляне, но тъй като поради неясно каква причина вече не е достъпен от там, където беше, промених линка на гугъл търсене на тази версия на уинамп-а) или предпочитания от мен Foobar 2000.
Запис на CD/DVD: ImgBurn. Тук имаше директна връзка към файла с българския интерфейс, но от сайта не позволяват такова линкване. Просто от същия линк се сваля (Bulgarian 1.0.0.7 11th April 2009 21.5 KB Night_Raven Click Here, файла е bulgarian.zip) и се дезархивира в „\папката-където-е-инсталирана-програмата-примерно-C:\Program Files\ImgBurn\Languages“
Торент клиент: µTorrent, за интерфейс на български се копира файла utorrent.lng в директорията, в която е инсталиран и се рестартира.
Скайп: – на български.
„Свалячка“: free download manager – предпочитам FDM Lite версията като по-лека и без излишни претрупани функции. Добавка за езици, има и български.
Създаване на PDF файлове: CutePDF. Writer-а изисква да има PS2PDF конвертор като например препоръчвания Ghostscript.
Чат клиент: Miranda IM – поддържа IRC, ICQ, MSN, YAHOO и други.
Българско – английски речник: SA Dictionary.
Емулация на CD/DVD: Daemon tools lite, подсещам – при инсталацията да НЕ се маркират рекламите и подмяната на стартовата страница.

Нещо да съм пропуснал? Преценихме, че за момента няма нужда от софтуер за рипване на музика или DVD, иначе има и такива – и свободни, или просто безплатни.

Като цяло ми отне доста повече време от предвижданото – сравнението с процеса на инсталация и настройване на линукс/БСД дистрибуции като fedora или open suse или ubunty или FreeBSD беше неизбежно. И категорично в полза на свободния софтуер. Реторична чуденка … кога ли Microsoft ще пуснат дистрибуция, в която да има интегрирани повечето от необходимите за работа и забавление неща, не само „чиста“ операционна система?

Издирва се Румен Динев (Dexter)

Posted on 07/08/2008 by Assenoff

(клик на снимките за по-голям размер)

Молба за информация и помощ – чрез приятел от фото форум.

От 17 дни 28-годишния Румен Динев от София е в неизвестност. Младият мъж бе обявен за издирване от столичното Шесто РПУ, но до този момент явно няма резултати от официалното полицейско издирване. Роднини и близки организираха самостоятелна кампания – разлепват из страната плакати със снимка на Румен и молба за съдействие.

На 21 юли Румен Динев е напуснал вилата си в кв. „Симеоново“ с лек автомобил „Пежо 206“, сив металик, с регистрационен номер С 49 92 ХТ. Оттогава няма сведения за него.

Румен Динев в висок 180 см, слаб, с кафяви очи, леко чуплива къса черна коса и продълговато лице. Облича се спортно. Постоянен адрес – ж.к. “Младост” в столицата.
Румен Динев е свързан с Балчик. На провелия се в града през месец май тази година фотопленер две от трите му включени в изложбата снимки бяха отличени с награди.

Моля, който разполага с актуална информация за човека, да се обади на тел. 166, 02-982-17-60, 02-982-17-55 или в най-близкото управление на РПУ.

При проблем с живак, например счупен термометър

Posted on 08/07/2008 by Assenoff

Актуализирано.

Вече няколко пъти се налага да обяснявам на хора, които по различни причини са потрошили живачен термометър (такива термометри вече не се продават, или поне не би трябвало), и се безпокоят за последствията, чудят се какво да правят … Още първия път потърсих информация в нета, разпитах местните медицински специалисти, събирайки тези достоверни и практически проверени съвети:

Няма нужда от паника. В битовите термометри се използва така наречения метален живак, при него има опасност само ако се вдишват парите му с години наред, или ако има продължителен пряк контакт с кожата. По-опасните органични живачни съединения са изключително рядко срещани и е почти невъзможно да се сблъскате с тях при нормален живот :).
Все пак трябва да се внимава и да се действа стегнато и целенасочено.
Ако има малки деца наоколо (това естествено важи за всякакви възрасти, но децата са най-важните, нали), изведете ги от помещението. Ако не сте били там в момента, разпитайте ги спокойно, сериозно, старателно, без да им се карате – целта е да разберете възможно най-точно кога е станала случката, имали ли ли са пряк допир с подвижните блестящи топчета, как се чувстват.
Ако са си играли с тях – незабавно се изхвърлят дрехите, а малчуганите се измиват обилно с вода и сапун.
Ако са вдишали от живачните пари, се извеждат на чист въздух и се оставят в покой, да не рипат и подскачат наоколо, и да не се струпва камара народ около тях. (виж т.6)
Ако има допир с лигавицата на устата (поглъщане) или с очите, се изплакват обилно с вода, поне десет минути. (виж т.6)
(От т.4 и т.5) При последните два случая трябва да се потърси лекарска помощ – може да тръгнете с такси или собствен транспорт към някоя близка болница, или към филиал на спешната помощ. Може и да им се обадите и да ги чакате. Добре е още при телефонния разговор с тях да опишете ситуацията, настоявайки за консултация с токсиколог. Идеята е докато се придвижвате до там, през това време те да са се обадили на токсиколога, който се предполага, че е на разположение; или да са го извикали, ако е дежурен на място, с цел да спестите време.
Едва след като сте се погрижили за хората, обръщате внимание на помещението. Отварят се всички прозорци, с цел да стане течение и да се проветри. Внимателно се оглежда мястото, където се е разпилял живака.
Подготвяте си „инструментите“ за механично събиране на живака. Вероятно преди това ще ви се наложи посещение в аптеката за сяра на прах или манганов разтвор, както и пипета с гумен накрайник. Вършат работа и тънка лопатка, лейкопласт, влажна тоалетна хартия, дъвка дори, и вездесъщите сапун и вода. И съд, който се затваря добре (желателно е херметически).
Парчетата от термометъра с поставят в съда.
Достатъчно големите, видими капчици се събират с пипетата. Малките – с лейкопласта или тоалетната хартия. Ако живака е попаднал върху килими, мокети или подобни порести материали – лошо, най-добре да се изхвърлят. Ако живака се е наврял в цепнатини, например на дюшеме или паркет – не е лесно да се почисти. С ножче разширете цепнатината достатъчно (без да избутвате живака по-навътре), за да може с върха на пипетата и лейкопласта да достигнете и оберете всички капчици.
След като старателно сте огледали и почистили, щедро посипвате мястото със сярата или мангановия разтвор. След известно време, примерно половин-един час, отново почиствате внимателно и събраното (заедно с парцала за почистване) поставяте в съда. Където вече би трябвало да са и събраните преди това капки живак, парчетата хартия, лейкопласта, пипетката. Мястото се измива със сапун и гореща вода, може да добавите и сода.
Поради по-високата повърхностна кинетична енергия на течния живак има вероятност сярата да не направи химична реакция. Но поне помага за локализирането на живака и механичното му събиране, както и ограничава изпаренията. Разлятия живак сам по себе си не е опасен, опасни са изпаренията му. И на колкото по-малки топченца е, толкова по-бързо се изпарява. Като най-добър метод за събиране се препоръчва използването на метличка от медни жици, почистени с азотна киселина, но този комплект инструменти не се осигурява лесно ;).
Оставяте помещението да съхне и да се проветрява с отворени прозорци два дни, без да спите вътре.
Боклуците от съда не би трябвало да се изхвърлят в контейнерите. Но освен на градското сметище, или в пункт за стари метали, не се сещам как трябва да се процедира с живака …

Ще се радвам на полезни добавки към текста.

Източници:

Ако счупите термометър (съветите на Маги);

Промишлени отрови (Гражданска защита, най-долу на страницата);

Разлях живак! (клубовете на дир.бг);

РИОКОЗ – Видин

Токсиколог в МБАЛ „Св. Петка“ АД – гр. Видин

За музикалния избор и работата

Posted on 23/12/2007 by Assenoff

Този текст започна като коментар към предишна публикация; след това еволюира в съдържание, което задължително трябваше да присъства като коментар в блога на Майк Рам; и крайна сметка заслужава да бъде в отделен пост. Благодаря на Владо и Тери за включването, Мишел още го чакам :).

Краткия текст в „Албумите за необитаем остров“ претърпя многократни (болезнени?) редакции – започнах още в момента в който видях връзката към блога ми. Предизвикателството беше голямо, и подходих по следния начин – направих възголемичък списък с любимите си групи и албуми, и започнах всеки ден да слушам по един. Преди лягане си отбелязвах удовлетворението, или досадата от непрестанното повтаряне – един вид експеримент :). На следващия ден си пусках за последен път албума от предния ден, следейки за реакцията си (себепознаването ми е по принцип бъгаво, както и да е), и преминавах към следващия.

Друг важен фактор беше доколко музиката пречи или не на работата ми. Тук едно голямо отклонение. Слушането на хубава музика – в истинският смисъл на думата – пречи на творческата работа. Понякога пречи дори и на механичните повторяеми действия, които не изискват замисляне. Разбира се, имам в предвид работата на компютър. При чисто механичната работа, свързана с физическо натоварване или сръчност в ръчен труд – опъване на мрежи, монтаж и демонтаж на хардуер, носене на кашони, цепене на дърва, поддръжка на парно, миене на съдове и прочие – влиянието на музиката е силно благотворно! Примерно:

Hail And Kill (Manowar „Kings of Metal“ 1988) feat. no-battle axe (Assenoff 2007)
[Joey DeMaio, Ross The Boss, Mario Assenoff]

Brothers I am calling from the valley of the kings
With nothing to atone
A dark march lies ahead, together we will ride
Like thunder from the sky
May your sword stay wet like a young girl in her prime
Hold your hammers high
(0. По време на бавното лирично въведение се загасва цигарата, отключва се дърварника, подреждат се двете пънчета на удобно разстояние – за сядане и за поставка, слушалките се закрепват възможно най-стабилно, дошъл е момента за „съсредоточаване“ и начало на истинският труд)

Blood and death are waiting (1. закрепване на големичко парче дърво върху пънчето)
like a raven in the sky (2. прицелване и замахване с брадвата)
I was born to die (3. удар, брадвата се дърпа леко, двете парчета падат отстрани)
Hear me while I live (1.)
As I look into your eyes (2.)
None shall hear a lie (3.)
Power and dominion (1.)
are taken by the will (2.)
By divine right hail and kill (3.)

Hail, Hail, Hail, Hail and Kill, Hail and Kill (Нацепените до момента парчета се подреждат в спретната купчинка отстрани, за да се освободи място за следващите, щото вече става претрупано)

Обаче когато се налага да се анализира комплексен мрежови трафик от няколко устройства и сървъра, да се реагира на критични съобщения, да се променят скриптове, така че хем да са съвместими с новите изисквания, хем старите неща да не се чупят, да се дебъгват проблеми (и да се създават нови) … хубавата музика ми пречи! Или примерно както в един момент неочаквано ме нахендриха да търся проблема тук:

8059dc0: ff 35 f4 15 0e 08 pushl 0x80e15f4 8059dc6: ff 25 f8 15 0e 08 jmp *0x80e15f8 8059dcc: 00 00 add %al,(%eax) 8059dce: 00 00 add %al,(%eax) 8059dd0: ff 25 fc 15 0e 08 jmp *0x80e15fc 8059dd6: 68 00 00 00 00 push $0x0 8059ddb: e9 e0 ff ff ff jmp 0x8059dc0 8059de0: ff 25 00 16 0e 08 jmp *0x80e1600 8059de6: 68 08 00 00 00 push $0x8

Трудно, докато звучи „How many tears flow away / To become a sea of fears / How many hearts are torn apart / Till another torment starts/ But before the world / Turns into a sun / All cruelty and violence / On Earth will be dead and gone“. Обаче 20 минути тишина и спокойствие след финалния крясък на Кай хванах грешката :).

Проблема в качествената музика, която ме кефи, е … че е хубава! Харесва ми, заслушвам се, припявам си мрънкайки, тактувам си (което отстрани понякога изглежда като бързи несинхронизирани спазматични движения), и съвсем зарязвам съсредоточаването над това, което работя в момента. Естествено постепенно се потапям и музикалната сила ме поглъща. Намаляването на звука не помага – хубавото си е хубаво, напрягам се излишно, за да чуе кое как звучи, дразня се, че въздействието не е пълно, и в крайна сметка пак увеличавам децибелите. Ако пък по случайност конкретния проблем ме е погълнал, след кратко време установявам, че съм пропуснал страхотното соло и финала на предишната песен, и се дразня. Разсейвам се, връщайки плеъра направо в началото на песента, като вече внимавам да не пропусна въздействащата част, и пак резултата е забавяне на работата.

Музика за фон, лека, неангажираща – глупости на овали! Или разсейва, пречи, дразни; или е поносима, дори хубава; следователно трябва да се увеличи и изслуша старателно, напълно, с кеф.

Обратно по темата за методологията на избора. Оказва се, че целодневното слушане на цял албум на някои иначе известни, добри, качествени групи писва. Имат много, наистина голямо количество песни, които си заслужават повторното слушане, но не са концентрирани в една компилация, а за съжаление останалото от албума е не толкова качествен пълнеж; или пък имат наистина малко на брой песни, които са ми въздействащи и си заслужават. Поради тази причина отпаднаха Judas Priest, Death, Iron Maiden, Manowar, Accept, Running Wild, Metal Church, Stratovarius, Hammerfall, Deep Purple, Scorpions, Messiah, Black Sabbath, Bon Jovy, Doro & Warlock, Slayer, Venom, W.A.S.P., S.D.I., Kreator, Megadeth, Edguy, Paradise Lost, Therion, Rammstein, Sepultura, Uriah Heep, Бьело Дугме, Рибля Чорба, Сигнал, Ахат, Вагнер, Морис Равел, Бах, Моцарт, Чайковски, Андю Лойд Уебър, Ку-Ку бенд, etc …

В заключение – със споменатите в началото изключения или слушам музика, или работя – двете неща не вървят добре заедно. За по-нататъшно разсъждение остава какво друго може да се прави (освен работа в широк смисъл), докато се слуша музика?

Добавка – лаская се с мисълта, че имам сравнително богата музикална култура (след 8 години пиано и солвфеж), относително добър слух и изграден критичен вкус; пиша го за да подплатя термина слушане на музика с повечко съдържание и по-богати нюанси за това, което имам в предвид. Демек уж чувам и възприемам доста повече, отколкото средностатистическия слушател. Част от избраните неща не са перфекти като смесване, или като изпълнение, анализирал съм ги многократно и знам недостатъците им; обаче име нещо, усещането за пълно себераздаване в писането на текстовете, музиката и изпълняването на композициите; искреност и надъханост, която заличава техническите несъвършенства.

God gave rock and roll to you, gave rock and roll to you
Put it in the soul of everyone (Kiss)

Отношение към експеримент със Свободен софтуер в държавната администрация; общ фон; един windows validation trick :)

Posted on 20/12/2007 by Assenoff

Имаме четири нови компютъра – три работни станции с добри параметри и един преносим компютър. За лаптопа май няма да мога да се преборя с прозорците, но поне Firefox, Open Office и Gimp ще сложа. Също и задължителните в случая Spybot S&D, ZoneAlarm (безплатната версия), Avast!, фонетичната кирилица на инженера, ако има нещо друго – тогава ще му мисля, за начало стига. Не съм решил още каква точно дистрибуция да сложа на другите три машинки. Колебая се в момента между Оупънсусе и Убунту. Слак е изключено, Мандрива нещо не ме кефят … Някакви съвети?

Фона, на който ще направя експеримента, е интересен. В мислещата българската блог общност предимно се заклеймява усърдно последната сделка на Ники Василев за прозорците в ДА, дискутират се бройки, пари, левове-долари-евра (така ли е множественото число на евро?). Естествено обичайните заподозрени вероятно са си разпределили тлъсти комисионни, което е неизбежно; въпреки, че е нагло, неморално, най-вероятно и незаконно. Обсъжданията са не само в блоговете – проявяват се и по форуми, конвенционални медии, ще се занимават и юристи и съдилища … Екшън! Което е добре, похвално, стъпки – малки и големи – в правилната посока, въпреки оправдания песимизъм у повечето привърженици на Свободния софтуер. Бого Шопов очаква „мазало“ в утрешната онлайн дискусия по темата (аз също, ако формата и начина на „чат“ не е променена), в която интересно защо няма представители на най-важната (и най-некадърна, без извинение!) структура, която се занимава с информационни и комуникационни технологии на държавно ниво – ДАИТС?

Конкретно за администрацията, в която работя – онзи ден бях на среща в ресорното министерство, споделих накратко намеренията си. Преди това дискутирахме проблема за разнообразните файлове, формати и липсата на стандарти за обмен на данни в цялата държава, като ние конкретно не сме изключение от общия хаос. Оказа се, че първо трябвало на европейско ниво да се приеме подобна стандартизация (имам предвид за определена конкретна специфична област), след което да се възприеме/имплементира чрез посредничеството на работни групи, надзиравани от ДАИТС.

Оказва се също, че би трябвало да сме част от опорната мрежа на държавната администрация, имало било оптични кабели до всички регионални и областни центрове. Реално от 28 областни регионални представителства само два (2) са вързани! За връзването на другите в момента отговаря … ДАИТС. Та за момента ще се справяме както и досега – кой какъвто локален интернет доставчик намери.

Зададе се и казуса защо организация като НЗОК (като структура здравната каса е странно отроче – нищо общо с държавната администрация, както и да е) имат пълен достъп в реално време до базата данни на ГРАО, а ние нямаме, и ни се отказва? Определено ни трябва. Може би защото връзката на НЗОК е свръх-сигурна, криптирана, сървърите и комуникациите са много надеждно защитени ли? Глупости на търкалца … Който не е поискал, той не ги е кракнал (касата). Според началството след като се вържем към опорната мрежа на ДА, било много вероятно веднага да ни бъде осигурен достъп до тази информация, че и интернета щял да бъде без ограничение … Смех през сълзи …

За сигурността на личните данни и прилагането на законодателството няма какво да пиша, щото ще трябва да псувам грубо :(.

Между другото, в министерството няколко поредни години се отказват пари на компютърджийската дирекция за комплексно антивирус-защитна стена-прочие решение. Харчат се за какви ли не глупости, само и само да не са за IT. Сефте. Явно лобито им и вътрешно-външните контакти никакви ги няма. И още едно между другото – съотношението между работата и простотиите, с които се налага да се занимават колегите, и заплащането им, е отврат. Това надали изненадва някого де.

На дискусията липсваше представител на цяла една паралелна структура, в която няколко десетки (може и стотици да са) човека – „специалисти“ в различни компютърни и комуникационни области – се занимават по правилник и длъжностни характеристики именно със софтуер, мидълуер и хардуер, свързани с дейността ни. Част от тях поддържат! един софтуер за регистрация под DOS …

Бях попитан от началника на дирекция „Електронно …“ защо ще инсталирам друг софтуер, при положение, че те имат налични повече от заявените уиндоус и офис лицензии, и могат да ми отделят без проблем четири от тях? Дискусията не продължи дълго, и след като бях набеден в опит да се правя на интересен, защото част от продуктите са твърдо вързани с IE и Windows, се отказах от участие. Демонстративно си разопаковах два аналгина и преглътнах на сухо със съответната гримаса ;).

А валидацията на прозорците – до момента с един единствен код (който уж е валиден само за една машина – преписал съм го от ОЕМ стикера на кутията) съм инсталирал над десет (10) компютъра, които се актуализират и до момента работят без проблем. Не знам на какво се дължи. Надали на това, че започвам инсталациите от XP SP1, по-вероятно е, че на този със лепенката изрично съм забранил на проверяващия скрипт достъп до външната мрежа – да не се опитва да гледа дали някой друг не ползва същия код. Важното е, че работи!

Та, за експеримента – интересно колко време ще издържи, как колегите ще възприемат нещо различно, определено мисля да се занимая сериозно с хората, които ще тестват, ще се въртя покрай тях, докато не свикнат. Малко трудно ще ми бъде да си сдържам нервите – не ставам за обучаващ – но поне ще опитам. Време е да направя нещо повече от досегашното – само Mozilla Firefox & Thunderbird. А, и рутера е на Smoothwall. И доста други има, но само на моя компютър и малко на сървъра. Ще се опитам да въведа на някои избрани работни места и Open Office. Служителя въобще не го интересува на каква платформа работи и какъв продукт използва, стига да може лесно и бързо да си свърши работата. Може би преминаването на държавната администрация към отворен код и/или Свободен софтуер да стане отдолу-нагоре, а? Или някъде от средата …

Ще поживеем, ще видим :). Вкарвам си таралеж в гащите с тая публикация, но се надявам в дългосрочен план да е за добро!

Достъпен качествен български хостинг

Posted on 28/11/2007 by Assenoff

Този материал престоя доста в черновите ми, време е да види бял свят. Настоящия обзор е актуален към края на ноември 2007 год. и се базира основно на информацията, дадена на сайтовете/порталите на изброените хостинг компании, базирани в България. Оценявани са по няколко критерия:

Цена на услугата (да е евтина);
Какви основни (базови) компоненти включва, като абсолютен минимум решавам, че ще е това:
дисково пространство – 1 GB
Хоствани домейни – 1
Поддомейни – 10
ftp акаунти – 10
пощенски кутии – 10
MySQL бази данни – 10
Паркирани домейни – 5
Месечен трафик – 20 GB
PHP 5, PERL, PYTHON – поддръжка
Backup – ежедневно
Вид и качество на поддръжката;
Начална страница – визия (дизайн) и доколко е достъпна (лесно видима) нужната информация;
Екстри и допълнителни услуги;
Асенов оценка – лично мое (относително субективно) мнение по различни фактори, невключени в горния списък. Като ъптайм, или изградено отношение въз основа на мнения от приятели, познати, колеги, може и напълно непознати, или като начин на плащане, или като тестови период. Или като видя някъде неограничен брой бази данни, ftp акаунти, поддомейни, email кутии и прочие – услугата директно заминава в несериозните кандидати – съжалявам, но мразя да ме лъжат – абсурдно е да ми обещават подобни неща за 5 – 10 – 15 лева на месец!

От сериозните кандидати останаха тези:

ICDSOFT
HOSTBULGARIA
SUPERHOSTING.BG
INBG hosting
host.bg

За съжаление отпаднаха icn.bg и fcolor.bg поради нереалистичните им обещания – иначе техните услуги са добри, поддръжката е навременна, покриват всички останали изисквания, че и ги надвишават, и като цяло евтините им услуги са качествени и стабилни. Имам добри лични впечатления и от двата, така че стига да не прекалявате с използването на „неограничените“ им пощи, поддомейни, бази данни и ftp акаунти – всичко е наред. Ако догодина все пак ревизират политиката си и забравят понятието неограничен – може и да се преборят за челото на класацията ми.

Ето ги и безапелационно отпадналите (не заслужават и връзка) : icq.bg, e-varna.net, tophost.bg, icsbg.net, goto.bg.

По същество.

1. Най-ниски са цените на INBG Hosting и HOSTBULGARIA, следвани от SUPERHOSTING.bg и host.bg, най-скъпа е услугата на ICDSOFT.

2. host.bg не покриват базовите изисквания – с един ftp акаунт, една MySQL база данни и 9 GB месечен трафик са неконкурентноспособни, освен това липсва информация за паркирани домейни и възможност за брой поддомейни. HOSTBULGARIA са начело със 100 GB трафик, 30 бази данни, 1000 пощи и 100 поддомейна. Една идея след тях са INBG Hosting. Към края са SUPERHOSTING.bg и ICDSOFT.

3. ICDSOFT печелят убедително по критерия гарантирана денонощна поддържка. Единствени от конкуренцията имат онлайн система, която гарантира отговор до един час. В повечето случаи има отговор до 10 минути! Разбира се, работят и по телефон и чрез електронна поща. Следват SUPERHOSTING.bg с телефонна и email поддръжка, същото и за host.bg. HOSTBULGARIA и INBG Hosting издишат – никаква информация за поддръжката.

4. ICDSOFT печелят и по критерия начална страница/портал. Много приятна, изчистена, ненатрапчива визия, с ясни препратки към най-важната и често търсена информация. Следват host.bg – някак си са по-некомфортно „режещи“ цветове, информацията – доколкото я има – е лесно видима, но има и някои излишни неща. HOSTBULGARIA са следващите – само чист текст, видими препратки, но се набляга на услугата регистрация на домейн, която в случая не ме интересува. Към края е INBG Hosting – неподходящо разпределение на текст и картинки, неприемливи цветове, иначе ориентирането е лесно. А визията на SUPERHOSTING.bg е ужасна. Цветове, шарении, кич, все едно продават втора употреба лаптопи или дамски очила на блондинки … В някакъв момент имаше полу-гoли кaкички, сега поне ги няма. Информацията е има, горе-долу са видими препратките, но пък трябва да се скролва три екрана до края на страницата.

5. Конкуренцията е доста изравнена по отношение на допълнителните екстри, които се предлагат към базовите параметри. И все пак ICDSOFT са с една идея напред, следвани плътно от SUPERHOSTING.bg. HOSTBULGARIA и INBG Hosting са следващи и са почти изравнени, на края са host.bg

6. Фаворит според личната ми субективна преценка на други фактори са ICDSOFT, следвани от SUPERHOSTING.bg. В края с голяма разлика стоят host.bg, HOSTBULGARIA и INBG Hosting.

Малко за методиката. Всеки един от критериите е с различна тежест. Цената е х5. Базовите изисквания х8. Поддръжката х10. Началната страница х3. Допълнителните екстри х6. Личното ми мнение х4. В класирането първия получава 5 точки, следващия – 4, после 3, 2, последния – 1 точка.

Крайното финално класиране:

1. – 136 точки

2. – 122 точки

3. – 115точки

4. – 89 точки

5. – 78 точки

Вместо финал – да се има в предвид, че личния ми блог не се хоства на нито едно от изброените места :). И още нещо – материала е предназначен преди всичко за евтин български хостинг. Без прекалено високи изисквания, насочеността е към ниската цена и задоволително качество, без големи натоварвания. За наистина посещаван корпоративен/фирмен сайт/портал решенията и възможностите са доста по-различни и по-разнообразни.

Успех и късмет в разумния избор!

(с)(сс) Текста е под още по-либерален лиценз (за разлика от обичайния) – Криейтив Комънс Признание 2.5 – тоест с произведението може да се прави всичко (копира, разпространява, излъчва, адаптира), включително и с комерсиална цел, като единственото условие е признаване на авторството ми чрез връзка (линк) към тази страничка.

Любим уиндоус аудио плеър – Foobar2000

Posted on 27/11/2007 by Assenoff

Отговор

Foobar2000 screenshot

Твърде често ми се налага да работя и да се забавлявам под уиндоус (което не е проблем), и реших сега да представя първокласния, номер едно за мен аудио плеър със отворен код (LGPL за базовата версия, допълнителните компоненти са с отделни и понякога различни лицензи), който ползвам от няколко години – Foobar2000. За това ме подсети и човека, който ще ми намери албума на Камен Кацата във FLAC формат, и се чудеше кой плеър да използва. Има и базиран на wordpress блог, в който обаче не е писано от няколко месеца – последната новина там е за версия 0.9.1, докато последната стабилна, и налична на официалния сайт е 0.9.4.5.

Базовата функционалност на плеъра идва с поддръжка на MP1, MP2, MP3, MP4, MPC, AAC, Ogg Vorbis, FLAC / Ogg FLAC, WavPack, WAV, AIFF, AU, SND, CDDA, WMA; пълна unicode поддръжка; усъвършенствани възможности за промяна на таговете; промяна на клавишните комбинации, търсене на информация за албума и песните от freedb, еквалайзер, конвертор, рисемплър, поддръжка на rar-zip-gzip архиви и много други. Най-същественото предимство обаче е отворената архитектура, която позволява (чрез използването на PanelsUI) да се добавят и използват голямо количество външни компоненти, с което плеъра да придобие вида, показан на скрийншота. Например изображения на албумите, показване на текстове, абсолютно всички поддържани файлови формати, визуализации, промяна на разположението и външния вид, дървовиден изглед, библиотеки с музика, статистическа информация, усъвършенствано управление на звука, всички видове кодеци, будилник и настройка на времето, дистанционно управление, страшно много са.

Системни изисквания (за базова версия без добавки): Уин2К или по-нов, 200MHz процесор AMD K5 или Pentium или подобен (препоръчва се 500MHz Athlon или Pentium III), 32MB RAM, 800х600 разделителна способност.

Форума е ценно и често посещавано място за решаване на проблеми и обмяна на информация, има и полезна страничка в уики. А за ентусиастите – SDK.

Assenoff

Моето виртуално място

Архив на категория: Статийки