За музикалния избор и работата

Този текст започна като коментар към предишна публикация; след това еволюира в съдържание, което задължително трябваше да присъства като коментар в блога на Майк Рам; и крайна сметка заслужава да бъде в отделен пост. Благодаря на Владо и Тери за включването, Мишел още го чакам :).

Краткия текст в „Албумите за необитаем остров“ претърпя многократни (болезнени?) редакции – започнах още в момента в който видях връзката към блога ми. Предизвикателството беше голямо, и подходих по следния начин – направих възголемичък списък с любимите си групи и албуми, и започнах всеки ден да слушам по един. Преди лягане си отбелязвах удовлетворението, или досадата от непрестанното повтаряне – един вид експеримент :). На следващия ден си пусках за последен път албума от предния ден, следейки за реакцията си (себепознаването ми е по принцип бъгаво, както и да е), и преминавах към следващия.

Друг важен фактор беше доколко музиката пречи или не на работата ми. Тук едно голямо отклонение. Слушането на хубава музика – в истинският смисъл на думата – пречи на творческата работа. Понякога пречи дори и на механичните повторяеми действия, които не изискват замисляне. Разбира се, имам в предвид работата на компютър. При чисто механичната работа, свързана с физическо натоварване или сръчност в ръчен труд – опъване на мрежи, монтаж и демонтаж на хардуер, носене на кашони, цепене на дърва, поддръжка на парно, миене на съдове и прочие – влиянието на музиката е силно благотворно! Примерно:

Hail And Kill (Manowar „Kings of Metal“ 1988) feat. no-battle axe (Assenoff 2007)
[Joey DeMaio, Ross The Boss, Mario Assenoff]

Brothers I am calling from the valley of the kings
With nothing to atone
A dark march lies ahead, together we will ride
Like thunder from the sky
May your sword stay wet like a young girl in her prime
Hold your hammers high
(0. По време на бавното лирично въведение се загасва цигарата, отключва се дърварника, подреждат се двете пънчета на удобно разстояние – за сядане и за поставка, слушалките се закрепват възможно най-стабилно, дошъл е момента за „съсредоточаване“ и начало на истинският труд)

Blood and death are waiting (1. закрепване на големичко парче дърво върху пънчето)
like a raven in the sky (2. прицелване и замахване с брадвата)
I was born to die (3. удар, брадвата се дърпа леко, двете парчета падат отстрани)
Hear me while I live (1.)
As I look into your eyes (2.)
None shall hear a lie (3.)
Power and dominion (1.)
are taken by the will (2.)
By divine right hail and kill (3.)

Hail, Hail, Hail, Hail and Kill, Hail and Kill (Нацепените до момента парчета се подреждат в спретната купчинка отстрани, за да се освободи място за следващите, щото вече става претрупано)

Обаче когато се налага да се анализира комплексен мрежови трафик от няколко устройства и сървъра, да се реагира на критични съобщения, да се променят скриптове, така че хем да са съвместими с новите изисквания, хем старите неща да не се чупят, да се дебъгват проблеми (и да се създават нови) … хубавата музика ми пречи! Или примерно както в един момент неочаквано ме нахендриха да търся проблема тук:

8059dc0: ff 35 f4 15 0e 08 pushl 0x80e15f4
8059dc6: ff 25 f8 15 0e 08 jmp *0x80e15f8
8059dcc: 00 00 add %al,(%eax)
8059dce: 00 00 add %al,(%eax)
8059dd0: ff 25 fc 15 0e 08 jmp *0x80e15fc
8059dd6: 68 00 00 00 00 push $0x0
8059ddb: e9 e0 ff ff ff jmp 0x8059dc0
8059de0: ff 25 00 16 0e 08 jmp *0x80e1600
8059de6: 68 08 00 00 00 push $0x8

Трудно, докато звучи „How many tears flow away / To become a sea of fears / How many hearts are torn apart / Till another torment starts/ But before the world / Turns into a sun / All cruelty and violence / On Earth will be dead and gone“. Обаче 20 минути тишина и спокойствие след финалния крясък на Кай хванах грешката :).

Проблема в качествената музика, която ме кефи, е … че е хубава! Харесва ми, заслушвам се, припявам си мрънкайки, тактувам си (което отстрани понякога изглежда като бързи несинхронизирани спазматични движения), и съвсем зарязвам съсредоточаването над това, което работя в момента. Естествено постепенно се потапям и музикалната сила ме поглъща. Намаляването на звука не помага – хубавото си е хубаво, напрягам се излишно, за да чуе кое как звучи, дразня се, че въздействието не е пълно, и в крайна сметка пак увеличавам децибелите. Ако пък по случайност конкретния проблем ме е погълнал, след кратко време установявам, че съм пропуснал страхотното соло и финала на предишната песен, и се дразня. Разсейвам се, връщайки плеъра направо в началото на песента, като вече внимавам да не пропусна въздействащата част, и пак резултата е забавяне на работата.

Музика за фон, лека, неангажираща – глупости на овали! Или разсейва, пречи, дразни; или е поносима, дори хубава; следователно трябва да се увеличи и изслуша старателно, напълно, с кеф.

Обратно по темата за методологията на избора. Оказва се, че целодневното слушане на цял албум на някои иначе известни, добри, качествени групи писва. Имат много, наистина голямо количество песни, които си заслужават повторното слушане, но не са концентрирани в една компилация, а за съжаление останалото от албума е не толкова качествен пълнеж; или пък имат наистина малко на брой песни, които са ми въздействащи и си заслужават. Поради тази причина отпаднаха Judas Priest, Death, Iron Maiden, Manowar, Accept, Running Wild, Metal Church, Stratovarius, Hammerfall, Deep Purple, Scorpions, Messiah, Black Sabbath, Bon Jovy, Doro & Warlock, Slayer, Venom, W.A.S.P., S.D.I., Kreator, Megadeth, Edguy, Paradise Lost, Therion, Rammstein, Sepultura, Uriah Heep, Бьело Дугме, Рибля Чорба, Сигнал, Ахат, Вагнер, Морис Равел, Бах, Моцарт, Чайковски, Андю Лойд Уебър, Ку-Ку бенд, etc …

В заключение – със споменатите в началото изключения или слушам музика, или работя – двете неща не вървят добре заедно. За по-нататъшно разсъждение остава какво друго може да се прави (освен работа в широк смисъл), докато се слуша музика?

Добавка – лаская се с мисълта, че имам сравнително богата музикална култура (след 8 години пиано и солвфеж), относително добър слух и изграден критичен вкус; пиша го за да подплатя термина слушане на музика с повечко съдържание и по-богати нюанси за това, което имам в предвид. Демек уж чувам и възприемам доста повече, отколкото средностатистическия слушател. Част от избраните неща не са перфекти като смесване, или като изпълнение, анализирал съм ги многократно и знам недостатъците им; обаче име нещо, усещането за пълно себераздаване в писането на текстовете, музиката и изпълняването на композициите; искреност и надъханост, която заличава техническите несъвършенства.

God gave rock and roll to you, gave rock and roll to you
Put it in the soul of everyone (Kiss)