Open TTD

Open Transport Tycoon Delux е транспортна икономическа игра с отворен код (GNU GPL 2.0), клонирана и пренаписана възможно най-близо до TTD на Microprose, автор на оригинала – Chris Sawyer. Преоткрих я наскоро, като пихме кафе с приятеля, написал почти изцяло и поддържащ Speditor.NET – беше си дошъл за малко до Видин. Оригиналната игра е за DOS, с впечатляваща за времето си графика, изкуствен интелект, КАЧЕСТВЕНА! Най-добрата икономическа симулация, която все пак става за игра, която съм играл. По-късните версии на тайкуун – най-вече съм играл на railroad tycoon – макар и визуално много по-изпипани, нещо не можаха да ми харесат.

Open TTD върви на BeOS, FreeBSD, Linux, MacOS X (universal), MorphOS, OpenBSD, OS/2, Windows. Преди обаче да се подкара играта, е необходимо да се поставят някои файлове от оригиналната игра в data/ директорията:

sample.cat
trg1r.grf
trgcr.grf
trghr.grf
trgir.grf
trgtr.grf

Тъй като май е доста трудно да се намери и да се купи официално оригиналния TTD, в тази тема на добре поддържания им форум има актуален списък с почти всичко необходимо. Както и директна връзка към оригиналните файлове и графики.

Има поддръжка за много езици, български включително. Ако обаче надписите при първоначалния екран са от сорта на ????????? ??? (обикновено при windows), то значи TTD не се разбира със системния шрифт, могат да се променят настройките в конфигурационните файлове. Има добро и доста полезно readme, както и изключително подробно и пълно OpenTTD Wiki.

Накратко – играта се осъществява на карта (дали готова, или генерирана на случаен принцип по определени параметри, има и редактор, разбира се) с разнообразен релеф, съотношение суша-вода, разнообразни налични индустрии и различни по големина и разположение населени места. Почва се с 200К нисколихвен заем от банката. Идеята е транспортната ни компания да просперира, като превозва различните видове ресурси, стоки, хора и поща. Транспортните средства са камиони, автобуси, влакове, самолети, хеликоптери и кораби.

Общо взето камионите и автобусите се използват много рядко – товарят малко, възвръщаемостта е ниска, бавни са. Въпреки, че е по-евтино да се построи спирка и депо, и че се използва част от наличната пътна мрежа, този вид транспорт няма смисъл да се използва. Истината е във влаковете! Там обаче инвестициите излизат по-солено – гарите са по-големи, трябва да се строят железопътни линии, мостове и тунели (по-големите от тях наистина излизат скъпо), самите локомотиви и вагони са скъпи. Но пък си струва! След построяването на линия, купуването на влак и пускането му, при примерно 60-70 % средно извозвани стоки, ресурси, пътници или поща, се изплаща за половин година! Всеки вид ресурс си има определен вид вагон за превозването му. Нали, не можем да натоварим желязна руда във вагон за пшеница. Освен това, на колкото по-голямо разстояние се превозват нещата, толкова по-скъпо ни плащат. Но и не бива да се бавим и да претоварваме първоначално слабите локомотиви с прекалено много вагони, или да ги караме да изкачват големи наклони – защото с течение на времето стойността на превозените неща намалява (графиката е различна за различните ресурси, пощи, хора или стоки), тоест ако пътя между дестинациите отнеме прекалено дълго време – респективно намалява заплащането ни.

Има различни показатели на трудността, които могат да се променят. При ниско ниво на трудност конкурентните компании започват с няколко месеца след нас, скоростта им на строеж е ниска, а интелигентността – средна, максималния заем е двойно по-голям, лихвата е ниска, икономиката е стабилна, редуцирани са природните бедствия, приходите от субсидираните от кметствата превози са тройно по-големи, влаковете обръщат автоматично и в края на линията, и на гарите, цените на земите и конструкциите са сравнително ниски, вероятността за повреди в машините е ниска, и т.н.

По подразбиране началната година е 1950, когато са налични 3 вида парни локомотиви. Първият е много евтин, сравнително надежден, но слабичък и относително бавен – става за кратки разстояния, с малко завои, без изкачвания. Вторият е почти двойно по-скъп, много надежден, по-бърз, и почти двойно по-мощен – добър за средни и далечни разстояния, но пак да не се претоварва с прекалено много вагони, и изкачванията да не са големи, както и да не се прекалява със завоите по линията. Последния е най-скъп, но не особено надежден, за сметка на това е най-бърз и мощен, но и поддръжката му е по-скъпа. Да се ползва когато изкачванията и завоите са неизбежни.

С началото на играта в single player ПЪРВОТО нещо е да се кликне иконката за пауза – най-горе най-ляво. Гледа се картата подробно, внимателно, задълбочено, аналитично, с водене на записки, ако трябва – наличните индустрии, разстоянията между тях, релефа, откъде може да се мине със заобикаляне, и откъде с мост/тунел, къде са по-големите градове, вероятните маршрути … Това е може би най-важната част от играта – в този момент се изграждат стратегическите планове за следващите няколко години от развитието.

А възможностите са много! Примерно ако се сложи гара до гора, от там ще превозваме дърва към фабриката за дърва (дъскорезница), където ще се преработват в потребителски стоки, които ще трябва да се извозват към някой достатъчно голям град, че да приема такива стоки. Обикновено градове с население над 1000 започват да приемат goods. Трудно е да се нацели така положението на гарата в малък град, че хем да е по-близо до центъра (ако в включена опцията highlight, гарата показва каква площ покрива), че да обхваща повече сгради с население, хем да не се разруши голяма част от града, че да се освободи място за такава гара. Ако прекалим с разрушаването, кметството ни забранява да строим каквото и да било за доста дълго време, което си е кофти отвсякъде. Може да установим, че към същата дъскорезница може да докараме дърва от още една гора, която е по-далеч. Така че гарата в дъскорезницата е препоръчително да е с четири линии – по една за двете гори, една за извозване на произведените стоки, и една резервна – ако се наложи да снабдяваме друг град, или ако се появи още някаква гора. Хубаво е да не се смесват и преплитат железопътните линии и маршрути – по принцип могат да се регулират с внимателно пресмятане и поставяне на разширения, отклонения и задължителните семафори, но е прекалено голяма играчка всичко да се стикова и напасне идеално. В общия случай въпреки разходите е по-добре да има отделни линии за всеки вид превозван ресурс – така няма да има забавяне в доставките и всичко е лесно за проследяване и контролиране.

Има и доста по-сложни схеми – примерно желязната руда се превозва до леярната, откъдето се произвежда стомана, която се превозва до фабриката, в която също се приемат пшеница и жива стока, и откъдето се произвеждат стоки, които да се закарат до големите градове, където се появяват все повече пътници и поща, които искат да пътуват към други големи градове, и така нататък :).

Примерно аз започвам с превозване на въглищата от каменовъглена мина до електроцентрала. Подбирам такива, които да са на … хм, средно разстояние, и да няма голяма разлика в надморската им височина. Построявам гара с една линия до мината и гара с три линии до електроцентралата. Нарочно – най-вероятно наоколо има още мини, а електроцентралите са малко, така че няколко в повече никога не са излишни. Дължината на тези гари е около 5 квадратчета – напълно достатъчно, по принцип за този вид и 4 стигат, но винаги се презастраховам с резервни :). На всяко квадратче на гарата се събират две единици – примерно на 5-те квадратчета се сбират 1 локомотив и 9 вагона. Или 2 локомотива и 8 вагона, и т.н. Свързвам ги, строейки железопътни линии по такъв начин, че да има възможно най-малко завои, същевременно пътят да е къс, и да няма изкачвания – къде с мостове, къде с тунели, щом се налага. Строя депо. Купувам от локомотива със средни показатели, пет или шест вагона за въглища. Давам му първоначално да отиде и да се напълни до горе в гарата на мината (full load), и след това да се разтовари на гарата при електроцентралата (unload). Интервала, в който локомотивите минават през депото за ремонт, по подразбиране е 150 дни – това може и да не се пипа при лесното ниво на трудност.

Най-хубавото е, че играта поддържа мултиплеър – има активни много сървъри, населени, които се поддържат, с различни правила. Друго си е човек да се състезава с истински, реални конкуренти – хора, не компютърно генерирани. Или да си прави подли номерца (когато са разрешени) с тях :). Там разликата е, че бутона пауза не може да се използва – което си е нормално и логично.

И последно – внимание, една пълноценна игра продължава минимум 5 часа, понякога стигайки и до двадесет часа! И докато на сингъл плеър има бутон, с помощта на който може да се „превърта“ времето с петорно по-голяма бързина, то в онлайн играта просто трябва да се чака търпеливо :).

Screenshots

Отпуска, Battlefield 2, басейни

Та тъй, от началото на настоящата седмица съм отпуска, та чак до края на другия месец. Демек – „голямата годишна ваканция“. В работата няма големи спешни недовършени неща, а няколкото дребни проблема ги реших с едно идване за половин час. Служебната поща се пренасочва към една от личните, направих пълен архив на всичко по мрежата, тествах VPN-а …

Голяма част от хората чакат с нетърпение подобни отпуски с цел да избягат от натовареното ежедневие, стреса, да се заредят с енергия, и т.н. в този дух. Не, че на мен не ми е приятно, само че. Харесвам работата си, стреса не е чак толкова голям, натоварването е съвсем нормално, няма напрежение и хаос. Дори и да има, аз не го усещам по този начин. Факта, че за известно време няма да ходя на работа, не предизвиква голяма разлика в душевната ми нагласа.

Неприятното е, че много скоро семейно трябва да се занимаваме със сериозен здравословен проблем на много близък човек (самият той все още не знае, че се обсъжда вероятност изхода да е … летален). Нищо фатално все още не е станало, за късмет проблема е хванат в ранен стадий, създаваме стройна и последователна организация на действие, очакваме всичко да мине успешно … стига толкоз за това.

Тъщата, освободена от „задължението“ да гледа внука си, сега има повече време да се занимава с нейните си неща, например това (клик на снимките за по-голям размер):

Част от градинката в къщи

Радващото е, че прекарвам значително повече време със сина си, разхождаме се по градинките във Видин:

Фонтанче във Видин

Вписвам се в игрите му:

Игра с фигурки на войници

Като стана дума за войници, напреднах доста в

Battlefield 2

Бях си я купил отдавна, постепенно задобрявах, играта е твърдо най-добрия онлайн мултиплеър шутър – изключително реалистична, отвсякъде! Е, има сравнително високи хардуерни изисквания; добре, че видеокартата ми се справя без никакви проблеми с максимални настройки на качеството. Разбира се, опита на останалите участници в конфликтите по разнообразните и прецизно балансирани карти е много важен, но това, което гарантира успеха, е отборната игра. В BF2 „самотните вълци“ нямат шанс. Цялата тактика и стратегия е изградена около доброто организиране на взводовете и работата им в екип. Поне аз така си превеждам squad, въпреки, че според нашата армейска организация като че ли отделение е по-правилно – или поне речника ми казва, че platoon е взвод … Както и да е. Има си и командир (commander), който има допълнителни организационни екстри и други възможности
– примерно сканиране на картата за врагове, обстрел с артилерия, пускане на разузнавателни безпилотни самолети … Доста често разликата в качествата на командира са решаващи за крайния изход на битката. Важно е и разбира се взводните да са дисциплинирани, той също да ги слуша, както и самите взводове да се съобразяват със заповедите си. Иначе като показатели (живот, броня, въоръжение, „спринт“) командира е най-обикновен войник като всички останали, в зависимост от това, какъв кит си избере. Само че ако си върши работата както трябва, командирският екран заема цялата му енергия, и обикновено той се скатава на скришно място и почва да действа. Не случайно на повечето официални и престижни сървъри има съобщения от сорта „Fighting commander is not allowed – it’s a full time job“;
„Fighting commander is allowed, but do your job“. Има и доста сървъри, на които командира не е разрешен. Тогава вече става много важна добрата комуникация между взводовете и вътре в тях, стиковане на целите и избирането на съответния кит. Аз най-често играя картечар (който същевременно снабдява останалите с амуниции), но понякога, когато се налага съм и медик (който лекува и съживява), assault (заради хубавото оръжие и бронята), противотанков боец, и прочие. Между другото, в част от сървърите са забранени превозните средства и авиацията, в други са разрешени – въобще избор голям. Една от най-популярните карти за infantry only е Strike on Karkand.
В цялата игра действието се развива в съвсем близко бъдеще – примерно след 2-3 години, като оръжията, превозните средства, самолетите и хеликоптерите са почти точно копие на реалните, масово използващите се в момента на въоръжение в съвременните армии. Това, което е променено във характеристиките им е направено само заради баланса в различните лагери,които са три – United States Marine Corps (USMC – до болка познато), Middle East Coalition (MEC – изключително с руско оръжие), и китайските People’s Liberation Army (PLA – с тях почти не съм играл).
С напредването в играта има повишаване в ранг, като на определени „точки“ се разкриват различни нови, често по-добри оръжия.
В момента аз съм Gunnery Sergeant Serial_Healer – на връзката към тракера има и много други статистики, не се престаравайте в четене – все още ме убиват повече, отколкото аз убивам :).

Преди време ходихме на един от новите басейни във Видин – Диана, намиращ се в промишлената зона, близо до Химията – нещо не ни беше харесало. Стандартен правоъгълен голям дълбок басейн и по-малък детски без екстри; водата леко хладка за вкуса ми – 26-27 градуса; сравнително чиста, но с лек неприятен цветови оттенък; претрупано барче; разрешава се влизането на всякакви клиенти, включително и с естествен мургав тен; дори и при липса на места се пускат хора с намаление, което логично води до неприятна навалица; децата влизат с намаление; тревата е поизсъхнала и бодлива.

Затова със сина ми се насочихме решително към басейна на хотел Анна Кристина (безплатна реклама, хи-хик).

Фасадата на хотел Анна Кристина Видин

Представа си нямам за хотелската част и обслужването (освен че са скъпи), но басейна с чиста съвест го препоръчвам като най-добрия във Видин и околността:

Басей в хотел Анна Кристина Видин снимка 1

Имат твърда сегрегационна политика (моя редакция: или нещо от сорта, лично НЕобективно впечатление), тоест – цигани НЕ се допускат (моя редакция: или поне се обезкуражават ефективно, а може би и просто да не идват поради цените или незнание). Водата е разкошна – и като цвят, и като температура – 28 градуса. Големия басейн е с бъбрековидна форма, има три нива на дълбочина, като най-дълбокото ми стига до над брадичката. На две места има стъпала, като при едните има шуртящи близко до повърхността струи вода, нещо като воден масаж. Детския басейн е кръгъл, има малка водна пързалка, останалото се вижда на снимките:

Басей в хотел Анна Кристина Видин снимка 2

Има точно определен брой шезлонги, с масичка и чадър, внимателно преценени така, че дори и при максимално запълване няма неприятна навалица. Децата влизат безплатно. А при липса на свободни места – просто повече хора не се допускат. Барчето е приятно, цените са … нормални като за хотел. Всичко се поддържа чисто. В големия басейн не са разрешени пльосванията трупешката – при първото по-сериозно разплискване спасителя дискретно се приближава и прави приятелска забележка, досега не съм видял някой да повтори.

Добавено по-късно: оказва се, че гостите на хотела също си плащат за басейна, което може да се окаже неприятна изненада. Не знам защо са решили така, но не прави добро впечатление – досега във всички хотели, в които съм бил, ползването на басейна (ако има такъв) е включено в цената.

Като заключение – нетипична моя снимка по бански, без очила :)

Аз по бански без очила :)

Остава ни до края на август само да отидем и на море, и на планина!

Днес е ден на системния администратор – честито

SysAdminDay

По-здрави на всички колеги, и по-специално на Милен!

Преведен текст за добрия системен администратор, както и грубо шегаджийската една седмица от живота на системния администратор :).

На село

Уикенда прекарахме в селото на родителите ми, да видим малкия. Не бях ходил там от … забравих колко, но много време – май миналата година пропуснах, може би от по-миналата не бях стъпвал. Нямам и особено желание, освен „при други равни условия“, но това е друга тема … Въпреки, че първите си седем години съм прекарал почти изключително там (не съм ходил на детска) под усилените грижи на баба и дядо. Не беше лошо, но тогава си беше за тогава. Това ми е и дежурния отговор на въпроса къде ми се губят първите седем години – което си е самата истина :). Както и да е. Нещата изглеждат почти непроменени – както са били преди 30 години, а съдейки по спомените на по-дъртите – дори както преди 50-60. Снимах доста, пускам повечето неща (не само хубавите, има и безинтересни/бездарни) тук, затова е и тага -more- (клик върху снимките за по-голям размер) :). Има още

Цитати от Тери Пратчет – „Нощна стража“

Да знаеш, трудно се говори за кванти на език, с който отначало маймуните са си съобщавали къде има зрели плодове.

Ще бъде нещо като … … като сън – вяло довърши Ваймс. Метача грейна. – Много добре! Да! Не е вярно, но е направо чудесна лъжа!

“ – Двайсет и пет долара, иначе ставам и си излизам през тази врата. Вероятно досега нито един арестант не бе изричал това на никой от съществуващите светове.“

Аз, запетая, скоба, името на наемания на служба, скоба, тържествено се заклевам в името на, скоба, предпочитаното от наемания на служба божество, скоба, да спазвам и да налагам спазването на законите и правилниците на град Анкх-Морпорк, запетая, да оправдавам доверието на гражданството и да браня поданиците на Негово, наклонена черта, Нейно, скоба, ненужното да се зачертае, величество, скоба, името на властващия в момента монарх, скоба, без страх, запетая, да преследвам злосторниците и да пазя от тях невинните, запетая, като съм готов да отдам живота си за това дело, точка. Нека горепосоченото божество ми е свидетел, точка. Боговете да пазят краля, наклонена черта, кралицата, скоба, ненужното да се зачертае, скоба точка.“ … „В джоба си усещаше ободряващата тежест на значката, а в ума си – огромната, неимоверно огромната свобода на клетвата. Управник след управник бе пропускал да открие що за хитроумна клетва е тя …“

– Не съм луд престъпник – увери го Ваймс. Запита се защо го каза, а после се запита и кого ли се мъчи да успокои. – Все едно, скоро ще се приспособиш – отвърна Лоун“

Там имат някои новаторски схващания за медицината. Например смятат, че е добра идея здравето на пациентите да се подобрява.

„Подобно на всички дребни кримки и стражниците се гордееха, че има бездни, в които не биха пропаднали. Всеки иска под него да има и други, ако ще и да са само дъждовни червеи.“

“ … законът за оръжията. С тях се извършваха такъв брой престъпления, че според разсъжденията на Суинг намаляването на оръжията трябваше да ограничи и престъпността.
Ваймс се питаше дали онзи е седнал в леглото посред нощ и сам се е прегърнал от радост, че е измислил това. Конфискувай всички оръжия и престъпността ще намалее. Имаше логика. И би свършило работа, стига да имаше достатъчно ченгета … да речем по три на всеки гражданин.
Колкото и да е изумително, бяха предадени камари от оръжия. Само че имаше един препъни камък, някак изплъзнал се от вниманието на Суинг – престъпниците не се подчиняват на закона. Това горе-долу е длъжностната характеристика на занятието им. Изобщо не смятаха да правят улиците по-безопасни за други, освен за самите себе си. И дори не можеха да повярват в случващото се. Все едно всеки ден беше за тях Прасоколеда.“

„Убиецът безшумно прескачаше от покрив на покрив, докато не се отдалечи от врявата около участъка на стражата. Бихме могли да наречем движенията му котешки, само че не спираше да опръска с пикня разни ъгълчета.“

„… стегна ръцете си около него и прошепна „Спипах те!“, човекът явно свърши в панталона си онази работа, която милата му майчица преди четирийсетина години го бе учила дълго да не прави.“

„Беше силно газиран и затова се радваше на огромна популярност. Със съответното поощрение и обучение едно момче би могло накрая да изпее с оригване целия първи куплет на националния химн още след първата глътка. А това е важно светско умение, ако си само на осем години.“

„Хората на страната на Народа неизменно оставаха разочаровани, каквото и да се случи. Откриваха, че Народът не е склонен да бъде благодарен, признателен, прозорлив или послушен. Народът по-скоро беше дребнав, тесногръд, не особено умен и дори подозрително настроен към умните. Затова пък децата на революцията винаги се натъкваха на твърде стар проблем – не само управниците са неподходящи (това си е очевидно), ами и Народът не е какъвто трябва.“

„Ченгетата винаги са малцинство, затова МОЖЕШ да си ченге само когато хората са съгласни. Ако променят гледната си точка и им светне, че си поредния типичен идиот със значка, която не струва и едно пени, накрая се превръщаш в петно на паважа.“

– А вашите хора трезви ли са, почтено ли живеят? – не отстъпваше жената. – Когато нямат друг избор, госпожо. Това като че ли я удовлетвори …“

– Е, поне можем да постигнем съгласие за Истината, Свободата и Справедливостта, нали? Наоколо закимаха. Всички ги искаха. Не струваха нищо.“

– Това не е война! Човек мята камък, завива зад ъгъла и пак е почтен гражданин! Няма правила!

– … Какво има вътре?
– Яхния –
повтори Дилбър. – Толкова е силна, че ще ви се сгъстят космите по гърдите.
– Да, виждам, че по някои мръвки вече е поникнала четина.

– Господин Дилбър, налага се да извините моя редови стражник –
промълви Ваймс. – Горкото момче е възпитавано да не яде яхния, която му намига.

„Едри сълзи потекоха по бузите му, измиваха мръсотията и откриваха долния слой мръсотия.“

„Насърчи го фактът, че коларят имаше вид на човек, който ще даде правилния отговор само в шест от десет случая, ако го попитат как се казва.“

„Мученето започна ниско и се извиси. Беше първичен звук, какъвто се е разнасял над древната тундра и е осведомявал първите хора, че към тях се е понесла или вечерята, или смъртта им, но и в двата случая е освирепяла.“

„Това означаваше, че жителите на Републиката може да са на гладен режим по отношение на важни неща като власт, банкови услуги и спасение на душите, затова пък са напълно осигурени с неща от първа необходимост като храна и напитки.
Хората са готови да чакат дълго спасението на душите си, но не и вечерята си.“

„Присъстващите на увеселението се поразпръснаха и гостите се замислиха над прастария въпрос как да държат чиния и чаша, а в същото време да отхапват, без да си помагат с малките стъклени поставки за чаши, закачащи се отстрани на чиниите, защото така биха заприличали на четиригодишни дечица. Заниманието изисква голямо внимание и може би това обясняваше голямата самовглъбеност на множеството.“

„Имаха трудности и с придвижването. Каруците, задържани извън града, напираха да стигнат до целта, преди от яйцата да се излюпят пиленца или млякото да вкисне толкова, че да се надигне и само да измине остатъка от пътя. Ако в Анкх-Морпорк имаше улична мрежа, това щеше да е задръстване. Но понеже нямаше, според сержант Колън „Всеки не можеше да помръдне заради всички останали“.“

– Можете да ни отнемете живота, но не и свободата! – изврещя той.
Хората на Карсър се споглеждаха, озадачени от най-необмисления боен вик в историята на вселената. Ваймс виждаше как мърдаха устните, докато се опитваха да проумеят ставащото.

– Грешиш!
Пет стрели се забиха тежко …“

Bulfleet – нов рунд, вселена 1

Старата либофф ръжда не ‘фаща :). Днес следобяд започва поредния, седми рунд на първата българска масова онлайн игра Bulfleet. Въпреки, че по някое време миналата година се отказах от играта, и от администрирането на вселена Хардкор (сега спийд/speed), бях запазил акаунта си във форума и от време на време помагах (или поне не пречех, хихик), въобще се опитвах да съм в час. И съответно беше неизбежно да се изкуша, като чета за новите промени.

А те са доста, свързани са с динамизирането на геймплея: има нова раса със съответния специфичен кораб, който може да извършва и пиратски полети, нови полезни функции на бомбардировачите, промени в начина на формиране на класацията, използването на ваканциите, изцяло и коренно променена система за битки, както и подробни доклади, проучванията на различните видове системи, оръжия и защити ще влияят по различен начин на съответните корабии наземни установки, които изискват тези проучвания, въоръжението и бронята на защитата и флотата ще си влияят по различен начин, тоест се стимулира по-разнообразната флота, мотивацията вече ще влияе на бавните полети вместо на атаката-защитата, съществени изменения и изпълване със смисъл на външната политика на съюзите при обявяването на алианс или война, и други. Ако не се лъжа, вече може да се атакува със шпионски сонди, както и вече всички щитове ще дават рециклаж.

Да не пропусна да спомена за новата, подобрена, удобно структурирана и подробна система за помощ и информация по всички аспекти от играта.

Който се интересува – да ме търси с обичайния ник Serial_H в съюз Heavy Metal, и ако не е от приятелски съюз – да внимава!

Дали ще ми е интересно е въпрос, на който няма еднозначен отговор. Сълно ме съмнява старите съюзници да започнат, и не мога да предвидя дали въобще ще завърша рунда. Масата потребители в играта са общо взето на ниво тийнейджъри избиващи комплекси (или поне се държат като такива). Надявам се неприятните емоции да са малко, а кефа да е достатъчен, че да оправдае губенето на време и висенето по нощите …

При всички положения – браво на разработчика River Run, на глав(д)ния администратор Хера, въобще – на целия екип, че се занимава да изслушва, филтрира и прилага на практика осъществимите предложения на опитните играчи и колеги. Пожелавам много приходи от нанокредити, безаварийно работа на машините и софтуера, и липса на проблеми с комуникациите и ISP-тата.

Поздрав с Gamma Ray – Into The Storm. Успех!

Няколко албума, които бих взел на необитаем остров

По инициатива на Майк Рам:

Правилата са прости – (1) всеки участник цитира тези правила, (2) цитира този пост, (3) цитира този, който го е посочил, (4) изброява 7-те си любими албума (може повече или по-малко), като споделя и нещо повече за тях или за избора си и (5) посочва (предизвиква) поне трима други блогъри да направят същото. Естествено, ако някой не е посочен, а иска да се включи в играта, е добре дошъл.

Само че няма да се огранича със 7 албума, защото някои от издадените композиции не се вместват в понятието „албум“, а други – които са от примерно 2 части – са смислово и музикално свързани, пък и седем са ми малко малка цифра :). Нека да бъдат 12 групи, а?

  1. Helloween – 1985, 1987 и 1988 – „The Mini LP„, „Walls Of Jericho„, „Keeper of the Seven Keys Part I“ и „Keeper of the Seven Keys Part II„;
  2. Gamma Ray – 1995 и 1999 – „Land Of The Free“ и „Powerplant„;
  3. Avantasia – 2001 – „The Metal Opera Part I & II„;
  4. Blind Guardian – 1988, 1989, 1990 и 1992 – „Battalions of Fear„, „Follow the Blind„, „Tales from the Twilight World“ и „Somewhere Far Beyond„;
  5. Nightwish – 2001 – „From Wishes To Eternity“ (DVD компилация);
  6. Metallica – 1988 – „… And justice For All„;
  7. Pink Floyd (в българското уики) – 1973, 1975 и 1979 – „The Dark Side Of The Moon„, „Wish You Were Here“ и „The Wall„;
  8. Queen – 1981, 1991, 1999 – „Greatest Hits„, „Greatest Hits II“ и „Greatest Hits III
  9. Savatage – 1991 – „Streets – A Rock Opera„;
  10. Yngwie Malmsteen – 1988 – Odyssey;
  11. Rainbow – 1997 – The Very Best of Rainbow;
  12. Dio – 1984 – „The Last In Line

За част от изброените вече съм писал тук, тук и тук, а останалите – в уикипедия и по мрежата има достатъчно информация. Достатъчно е да кажа, че това е накратко музиката, която лично според мен е издържала проверката на времето, както и за мен ще е достатъчна да преживея с нея 10 години без нищо друго за слушане! ИСТИНСКА МУЗИКА! А изборът беше тежък, труден, и със сигурност съм пропуснал още много ценни изпълнители и компилации, но все пак трябваше да спра по някое време с изброяването, нали :).

Сега, няколко човека, чийто избор ще ми е интересен … Хмм, да видим … нека да са тези тримата:

Тери (Тервел Няголов в БГлог);

Мишел (оптимистично оптимизираният с оптимално оптично устройство);

Владо (и Бо Георгиеви).

Много в едно

Цъфнала е нова интернет зала. На разстояние 100 метра има още три, както и да е. И тъй като явно само интернет не стига, има и „ксерокс“ (което май значи копиране, щото вътре няма нищо на Xerox), и компютри нови и втора употреба.

max_inet.jpg

Интересна е и офертата за „суперкомпютър“ – с видеокарта GeeForce и TFT със 17 инчов viswable екран, мишка делукс … каквото и да значи това.

superpc.jpg

Обаче най-ценното предстои – под промоционалната цена от 60 стотинки за седмичен интернет(?), се купуват гори, ливади; има и някакви сглобяеми къщи за 1 месец, което вече не го разбрах. Продава се и телевизор, както и Сони (това не е ясно какво е, но е за 220 лв.). Надявам се да се вижда добре и закачената изписана на ръка бележка „Изкупни цени. Тук съм в 13 14 часа.“

woods_tv_here.jpg

Уникално съвместяване на дейностите … в скоро време очаквам плод и зеленчук, малко по-късно и ядрени бойни глави втора употреба :).

Камен Кацата 1994 „Страхът на гаргите“

Камен Кацата Добрах до единствения албум на Камен Кацата „Страхът на гаргите“! Велик Български Блусмен, пее от цялата си душа и сърце! Освен това е прекрасен човек. Поклон, да е жив и здрав. А текстовете … страхотни :). Най-искрени благодарности на човека, който го намери, вече го поздравих. Завиждам (не точно благородно) на софиянци, че имат възможността поне от време на време да го чуят и видят на живо.

Приятно слушане … (Освен 40-те МБ емпетройки, изписах и текстовете както ги чувам – вероятно има грешки, сори за което. А от „Ball and chain blues“ нищо не мога да сглобя, което да е поне смислено …)

1. Блусмен
2. Боли ме главата
3. Достоен дърт дингил
4. Barbeque man
5. I’m not in love (anymore)
6. Bye, bye baby
7. Г-жа бившата
8. Имен ден
9. Ball and chain blues
10. Утре помисли добре(й)
11. Тя (наистина) всичко можела