Това писание идва с месец и половина закъснение, съжалявам за което. Накратко – приблизително по едно и също време се отказах от играта в MMORPG-тата огейм (немска) и булфлийт (българска), а известно време след това – и от администрирането във вселена Хардкор на Bulfleet. Същевременно премахвам категориите Bulfleet и Admin от блога си. И отметките във bookmarks. А информацията от локалните ми хард дискове (в къщи и на работа) … безполезната е изтрита, а административната и тази със сантиментална стойност – архивирана :).
Част от причините за отказването ми от Ogame са описани (на английски, естествено) в частта „Довиждане“ на техния форум. А най-съществената несподелена там причина е липсата на смисъл да играя играта на конкуренцията, след като съм се отказал от Bulfleet администрирането.
За булфлийта – Накратко казано, престана да ми бъде интересна играта. Няма го желанието, нито качествените съюзници и врагове от предишните рундове. Няма ги играчите. Няма го този геймплей, заради който си струваше стоенето по нощите, краденето от съня, постоянното преаранжиране по важност на семейни, лични и служебни задължения. Има доста нови неща за две години – протекции, платен ваканционен мод, астероиди, корабна борса, банка, мотивиране, два прага на атака, пиратски полети, специалности … може и да съм изпуснал нещо. Но всичките тези програмни новости (както и визуалните промени, и по-добрите хардуерно сървъри) НЕ могат да заменят човешките личности, които всъщност правят играта. Силата на подобен вид игри е в общността около тях. Във отношенията, комуникацията между живите хора, между лидерите, които дават тон … Защо всъщност се играят MMORPG-та (Massive Multiplayer Online Role Playing Games)? Защо се играе конкретно Bulfleet? Ако собственика и екипа на играта успеят да си отговорят поне отчасти на тези въпроси, но честно, аргументирано и безпристрастно, то тогава булфа ще се превърне в изненадващ дори и международен феномен.
Ако помечтая малко – по някаква невероятна случайност Zodiac, Yu-Gi-Oh, Bunis, Peev, Dimorese, Kolinem, Niki_god, Nasko_1973, Helloween и аз – Serial_H – се събираме в началото на някой рунд и възстановяваме съюза Heavy Metal, с приятелите от Hellwings на Guess_Who и MimoZza, Red Army на Vladdd и Porter, Black Death (The Empire впоследствие) на KKostov (Darth Sidious или Darth Vader по-късно, не помня кой ;)) и Kasiopeia на Mark_bg и Dragiev; и да играят Anichka, Astalavista, Kaos, Troll, Freeico, Haosa, Otmastitel … и още много от известните, „легендарни“ играчи от предишни рундове … Тогава бих се включил с удоволствие за един рунд. Но описаната ситуация е невъзможна, затова и ще си остане като мечта.
Не казвам, че сега играта е по-лоша – моето си е просто една сантименталност за времената, когато „мъжете бяха мъже, жените – жени, а малките космати същества от алфа кентавър – истински малки космати същества от алфа кентавър“. Сегашното разнообразие, сегашните играчи, възрастовта им група и разсъжденията им, целостната обстановка по вселените … нещо не се вписват в представата ми за добре прекарано време пред компютъра. Всъщност развитието на играта е неизбежно. А с популяризирането и масовостта – и логично падането на качеството. Лично мнение, естествено :)
А след горните изводи и разсъждения администрирането на хардкора се превърна в бреме, в задължение, по-досадно и неприятно дори от ранното ставане сутрин за работа. И щом установих, че се чуствам изключително добре след като няколко дни поред не бях влизал в администрацията и акаунта … си направих задълбочена равносметка. Удовлетворението и ползата станаха недостатъчни да оправдаят нервите, отговорността, усещането за безполезност на усилията и голямата загуба на реално време, което може да бъде попиляно по по-полезен и приятен начин.
Все пак, няма да е сбогом, а довиждане … И всичко най-хубаво на продължаващите играчи, играчки, колеги и колежки ;)
Престрашил си се, виждам :)
Не следя какво става в играта, тъй като след псувните от главния администратор Каос, аз изтрих акаунта си там. Малко след това получих и бан по ІР… Може би защото не исках да отвръщам на псувнята с псувня, а защото направих точно това, за което толкова са настоявали всички администратори в играта – градивна и аргументирана критика. Е, не им понесе – бан и довиждане!
Марио, все пак те разбирам. Ти си един от многото ХОРА, които си тръгнаха от играта. Да, точно така – ХОРА! Играчи много, претенции още повече… Хора не останаха в тази игра.
Аз няма да се впускам в подробности, моите мисли веднъж ги изложих. Който успя – прочете. След това всичко изчезна… Но няма значение. Значение има само това, че подобни изповеди, като твоята, зачестиха. И уви, ще има още доста такива.
Да-а, разбирам те …
Включвам те в списъка със играчи, заради които някога бих се върнал там :)
Между другото, не искам четящите това да останат с грешното впечатление, че съм нещастен от фактите. Не съжалявам за времето, отделено на Bulfleet и съм доволен от това, което беше.
Малко отклонение, за да си допълня тезата.
Jesuit в http://bglog.net/Games/13857 разсъждава за българската гейм журналистика, позовавайки се на кумира си Kieron Gillen:
„Един от най-големите, съвременни гейм-журналисти и мой личен кумир.
Човека е ОГРОМЕН – вярвайте ми зная какво говоря …“ В есето си „The New Games Journalism“ Gillen пише (умишлено измествам фокуса и акцента на произведението му с цитатите):
„Тhe worth of a videogame lies not in the game, but in the gamer. What a gamer feels and thinks as this alien construct takes over all their sensory inputs is what’s interesting here, not just the mechanics of how it got there.“
Мой свободен превод:
„Качеството на (видео)играта зависи от играча, не от самата игра. Важното е какво чуства и мисли играча, когато извънземните му превземат сензорните станции, а не техническия начин, по който се е стигнало до тази ситуация.“
Това важи в още по-голяма сила за текстово базираните масови онлайн игри тип булфлийт. Те не могат да се сравняват по виузални показатели, по сценарий и по много други неща с десктоп базираните игри. Разчита се на въображението на играча – да си представя как се събира ресурса му, как се конструират бойните единици, полета на скоростните космически кораби, сблъсъка на 1000 кръстосвача със 150 унищожителя, събирането на останките от тях. Предимството им е в комуникацията, конфликтите и съюзите, безкористната или платена помощ, предателствата и всякакви други действия с живи, реални хора (играчи) в една виртуална среда, но със съвсем човешки отношения. За тях е важно успехите и нещастията им в играта да бъдат забелязвани и оценявани, затова и форума към играта, например частта Bulfleet Tribune има съществено значение.
Печелившата формула е успешното регулиране на социалните функции в общността на играта, а не гоненето на техническо/визуално съвършенство.
Strategic management.
Вярно е, че играчите правят играта, оттам идва тръпката и атмосферата :)
А за Utopia какво мислиш, пробвал ли си?
Сериал (за мен си оставаш с този ник – така се запознахме), задочно :)
няма да кометнирам доводите за решението ти, моите уважения за това което си решил и което правиш….
Желая ти много успешна реализация в това с което си се захванал ….
ако има нещо, и мога да бъда с нещо полезен – обаждай се.
Приятни и успешни дни ;)
@CX – само съм чувал, не съм опитвал. Ще мине още време, преди да се заема с някоя MMORPG.
@CORWIN – коментирай, няма лошо :). И благодаря, успех и на таб.
Здравей,
Човек и добре да живее, рано или късно, къса с Булфа. Важното е че спомените остават. Хората и удоволствието изчезнаха, един по един се отказаха от играта.
Пожелавам ти късмет в начинанията и много здраве на семейството ти :).
До нови срещи.
Участвах в бетата на Imperia online.
Доста добра беше играта, но просто за да си от първите трябваше много време да си онлайн, а сега ми е навъзможно това.
Извивях същото на 2 пъти в Ultima Online :)
Малко е кофти, но се свиква. Важното е поне да запазиш ICQ/Jabber/Skype контактите с които си играл и да си пишете от време на време някой глупост :)
@Beldin – мдаа, лично аз си харесвам спомените; благодаря за пожеланията.
@Димитър – това е настолно правило, ако човек иска да постигне забележим успех – например висока класация. Малко повече по въпроса за постиженията и мотивацията:
И в двете игри точките се трупа(ха) на база похарчен ресурс. Лично на мен това винаги ми е изглеждало неестествено – тоест че най-добрия е този, който е похарчил най-много!? И по този начин логично се стимулираше пасивната игра – копаене на мини, ограбване на слаби-беззащитни-неактивни и чужди рециклажи … Летенето по по-трудни цели, динамиката бяха на втори план.
Лично аз никога не съм играл за класация, за мен тръпката беше в преследването, в комбинациите със приятели и съюзници, обединени примерно за победата над по-силен враг.
За щастие в момента булфлийт си има „бойна“ вселена, в която класацията е по бойни точки – тоест стимулират се именно летците.
Огейм се придържат към правилото НИКОГА да не спират по-старите вселени, само пускат нови … Направо се чудя, какъв стимул имат новите играчи да започнат игра във ранна вселена, където разликите са десетки милиони точки!
@Евгени – разбира се, всички контакти се пазят. И все още не съм се отказал от форума на булфлийт :)
Една не много нова вест, но никой не я е споделил тук още – Огейм вече си има и българска версия :) Разбира се, играя там. По-точно съм се регистрирал и водя кроткото живуркане на ракетчик и миньор (неприсъщо за мен в този род игри)… Но така е, няма време за всичко :)
Писал съм още в началото на
ноемвриоктомври, но не като отделна новина :)Аз съм тук… Случайно засяках блога на училище, като се върна вкъщи ще пиша нещо повече. АЗ СЪМ ЖИВ!!! :D
skype: bunis_bg
В ICQ от 300+ акаунта 200 ми бяха булфлийтаджийските приятели.
Появете се! :)
ПП:
Вече съм на 18 години :)
Я па т`ва манечкото станало на 18 :) Да взема да си пусна кукуто и да го бъзна нещо ли? (емотиконка на чешещ се по темето Стоян)
И въпреки всичко изписано по-горе – след половин година пак се регнах :)
http://assenoff.net/?p=135
В bulfleet и ogame няма нови и стари играчи…
Който е започнал 1 път не се е спрял или се е спрял за известно време и пак е започнал :)
Случайно попаднах още по стредата на първи рунд. От тогава се отказвам няколко пъти, и винаги се връщам.
Успех на новото поприще.
Ко прайш, луд? :p
Драсни някой друг ред, да се похвалиш как си, що си. ;)
(Коментар на автора) ОК :)
Pingback: Assenoff » Blog Archive » Bulfleet - нов рунд, вселена 1
Ех , Марио много правилно си го написал най-хубавото в bulfleet го правеха играчите :) Имаше направо незабравими безсънни мигове :))
Хехе, интересно :)
Стигнах до извода, че играта окончателно сдаде и вече и да иска човек неможе да играе. Реших да поровя в гоогле за да видя какво остана след нея :) Попаднах тук!
Най-фрапантното е последното, което си писал. А защо? Защото точно то ме светна „Как играта замря“.
Решаваш пак да играеше и те пак те отказват :(
Онзи ден видях, че акаунта ми…след почти месец без надзор…все още е в топ100 на първа вселена. Два дни играя и нищо :(
И аз съм на мнението че играчите правят играт аз сега играя една игра на MMORPG и като цяло сега влизам в играта за протокола колкото да видя как вървят нещата да пусна някои сгради за строеж и да пусна 1-2 съобщения на масовото.
Сега съм в голям много голям съюз но я няма тръпката от играта няма го удоволствието което го имаше преди 1г. когато бях в 5 пъти по малък съюз мисълта ми е че имаше лаф имаше за ко да се говори всички се знаехме докато в големия съюз почти не се познаваме и само следваме „заповеди „.
Беше ме натиснала носталгията,но не по играта а по играчите….и гледам а?????????моето скромно име от бета версията /най хубавото нещо което някога съм играл он лайн/на Булфлиит тука описано……
За уточнение аз съм KKostov от съюз Black Death в последствие Darth Vader от The Empire…на последният съюз/събран грижливо от мен/ комадир беше Darth Sidious . С него и с другото ми другарче Оперон още сме в скайпа неразделни /а и не само в скайпа/….
Стана ми толкова мило, че бих си говорил даже с Вашик….дето ми беше върл враг и дето Ю джи он му пръсна планетата със ЗНС под целият флот иииихиххихихииххихихиихиххи а аз седя в службата и чакам за втори удар:):):):):)
Беше ми много приятно да прочета това писание….и да си спомня за отминалите времена.
Здравейте,
И мен ме гони носталгията по Булфа, въпреки, че от трети рунд шурободжанащината ми дойде в повече. Хванах края на първи рунд и играх много през втори. От края на втори нататък от време на време се регистрирах / в трети рунд и хардкора май два пъти/, но хората които правеха играта привлекателна и готина ги нямаше. Огаме ми хареса повече, но и там играта се прави от хора, а не от сам човек. Вече не играя и не ми се играе, макар че бивш летец няма :) Има много промени и нямам нито времето нито желанието да играя. Липсват ми старите съотборници и ако някога прочетат това да знаят, че ги поздравявам и се надявам някога някъде да се засечем.
И мен също ме гонят спомените за различни игри, от които по една или друга причина сме се отказвали. Виждаме технологиите с каква скорост се развиват, така, че е нормално да искаме да виждаме ново и все по ново. Качеството , ефектите са коренно различни от предишните. Напълно съм съгласна, че само играчът прави играта такава каквато е. Ако ги няма, то и играта би била напълно невъзможна да съществува и да успее да пробие особено сред такава силна конкуренция.