„Моят“ хеви метъл – част първа

Този текст претърпя многократни редакции в голям интервал то време – започна като опит си за изразяване на обещаните отдавна (ех, липса на време …) лични впечатления от концерта на Gamma Ray в Каварна, премина през моето виждане за предисторията, свързана с Kai Hansen, Helloween, в последствие Gamma Ray, и (може би) ще завърши като историческо описание на увлечението ми по музикалния жанр „Хеви Метъл“ (тази чернова стои вече два месеца!) от няколко части.
В интернет има много – и официални, и неофициални – сайтове касаещи отношенията между членовете на тиквите, музиката и насоката на развитие, оценки от критици и от многобройни фенове. Настоящото драскане е лично мнение – не безпристрастно, но обективно за мен самия :). Хайде сега „ле-е-еко“ назад във времето …

Края на подготвителен, или осми клас – не помня точно – скучая в жегата на измислена сбирка по случай приключването на годината. В един момент класната стая във английската гимназия се огласява от странно приятни скоростни режещи звуци, котрастиращи ярко на фона на предишните диско и сръбско бози, пускани на касетофона. Приближавам се плътно до скапаното хитачи и се заслушвам с буквално всички сили, опитвайки се да разбера какво, аджеба, е това и защо е толкова готино? И се включва гласът:

If you’re out there all alone

And you don’t know where to go to

Come and take a trip with me

To future world …

Звучи страховито добре, никога до сега не съм слушал нещо подобно, което да ме грабне „от раз“ и да ми задържи неотклонно вниманието до края! Дори и не се усещам кога започвам да потропвам и да се подрусвам в бързия ритъм и да се опитвам да тананикам мелодията и текста на припева, нищо,че ги възприемам за първи път … След края на песента се намесва някаква съученичка и сменя касетката. А аз – леко задъхан и стреснат – питам – какво стана, защо го спираш, това е супер, сигурно има още … Получавам презрителен поглед с обяснение от сорта, че се съгласили да пуснат тези нови записи от касетката от Пешо (съученик) по изключение и не знаели какво е там и едва дочакали края, щото никой не харесвал метъл … Това изявление ме учудва – все пак имам някаква музикална култура след шест години пиано и солфежи и мога да преценя – като техника на изпълнение, като композиция и мелодия – кое е скапано и кое бива. Свивам рамене и се споглеждаме примирено с въпросния Пешо – явно масовата настройка в класа е непреодолима, пък и наистина жанра метъл (за разлика от по-лекия рок) не е толкова популярен. Естествено, взимам на заем касетката и си я презаписвам (тогава проблем беше намирането на нормални касетки дори – купувах ги на доста високи цени от някакъв тираджия, поръчвах десетки бройки и ги чаках седмици) на наскоро купения за много пари двукасетъчен SHARP. Helloween е групата, която ме запали по Heavy Metal – не съм угаснал и до сега! А албума е

Hellowen_Keeper_of_the_Seven_Keys_Part_1

От другия леко странен съученик в класа ни – Георги – намирам предишния им албум, в който Kai Hansen все още пее:

HelloweenWallsofjericho

Това е! Ето я перфектната музика и идеалния албум за мен! Нямам достатъчно суперлативи да опиша усещането ми от Walls of Jericho. Слушал съм го досега стотици пъти (Ride the SkySend me a sign, wanna leave it all behind / I’ll be leaving the hands of doom / Rearrange the master plan, take the future in my hands / To be free and not trapped anymore … Ch: Ride the sky, ride the sky / Give me wings to fly, ride the sky), и никога няма да ми омръзне да го слушам … А все още, като чуя китарния риф в началото на Future World от първия Keeper of the Seven Keys – усещането е все още в мен – прясно, като че ли го чувам като първия път :)

Последва, разбира се, обогатяване на музикалната ми колекция през годините – с повечето известни имена от „златната ера“ на heavy metal (и почти всички други подвидове като trash, death, hard-grindcore, speed, black, power, gothic) след средата на’80-те – и включително до сегашния момент. Black Sabbath, Saxon, Iron Maiden, Judas Priest, Manowar, Metallica, Slayer, Venom, W.A.S.P., Death, Necronomicon, Riot, Messiah, Ingwie Malmsteen, Accept, Overkill, Dio, Megadeath, Black Sabbath, Anthrax, King Diamond, Testament, Kreator, Sodom, Warlock, Running Wild, Razor, Sepultura, Destruction, Morbid Angel, Obituary, Napalm Death, Tiamat, Celtic Frost, Bathory, Dream Theater, Queensryche, Paradise Lost, Anathema, Therion, S.O.D, Suicidal Tendencies, Faith No More, Annihilator, Grave Digger, Metal Church, Pantera (Savatage, Deep Purple?)… Ера, Конкурент, Ахат, ранните Б.Т.Р, Импулс, (Контрол, Сигнал?). Както и Nightwish, Stratovarius, HammerFall, Blind Guardian, Lake of Tears, The Gathering, Rammstein …

(Между другото, единствените две плочи, които имам, са The last in line на Dio и Гладиатор на Импулс) .

Ако трябва обаче да си ги класифицирам по най-харесвани, списъка ще започва така:

  1. Helloween (до ’88 включително)и Gamma Ray
  2. Blind Guardian
  3. Metallica (до ’91), Judas Priest, Accept, Manowar, W.A.S.P. Messiah, Running Wild, Dio, Riot, Nightwish, Ingwie Malmsteen, Slayer, Razor, Metal Church, нататък вече се колебая …
  4. Останалите от списъка плюс още доста, които може би съм забравил ;)

През 1991 кандидатствам в два университета – УНСС и Варненския (не знам как се казва сега). Следобяда преди деня на изпита намирам във варненски магазин на „Унисон“ (сеща ли се някой за тях?) новият албум на Helloween – „Pink Bubbles Go Ape„. Въпреки странното име и неестествена обложка, го купувам, без да се замисля … За да установя с огромно разочарование няколко часа по-късно, че това НЕ са Helloween … Естествено, нося със себе си няколко касетки, между които и стария „Walls of Jericho“. Разликата е драстична. Да, името на групата е същото, някои от членовете – също, но музиката … това не е този метъл, който аз харесвам и очаквам :(. Нямам нищо против композициите, не са лоши песните, и цялостната концепция бива, но не и под името Helloween.

На 15 септември 1991 Sodom правят първият за България ОГРОМЕН концерт на западна група. Според различни източници на стадиона са били между 20 000 и 25 000 човека! Това остана за мен едно от най-вълнуващите преживявания на концерт на живо. Сравнимо с Metallica доста години по-късно, последният Gamma Ray и празнуването на 30-тия ми рожден ден в Stones (тази кръчма вече не съществува). А преди това … из цяла София още от сутринта пъплеха и пиеха групички дългокоси фенове с характерно облекло, подготвяйки се за събитието. Особено впечатляваща беше групата от няколкостотин човека, която вършееше по Витошка. Интересно беше, че за концерта имаше всякакви възрастови групи и хора с най-разнообразни вкусове – такива, на които не им пука за Sodom, но които имат поне малко общо с по-тежката музика. А ние с Р., О. и В. преговаряхме старите албуми в компанията на бири … много бири ;). Първата подгряваща група бяха старите Б.Т.Р, ако не се лъжа; сещам се, че преди Sodom пяха Ера и Милена – дори се били изказали, че ще откраднат шоуто .. хихик :). Е, справиха се много добре, но нищо не можеше да се сравни с рева на тълпата при излизаното на хедлайнерите! И като се започна … Няма начин, не ми достигат изразни средства да изразя усещането на хилядите хора, крещящи:

  • Remeber … the fallen

Тръпката, адреналина и цялостното удовлетворение от подобни концерти не могат да се сравнящ с нищо!.

По-късно, вече студент в София, откривам Gamma Ray с албумите „Heading for Tomorrow“ и „Sign no More„. По това време не следя толкова отблизо метъл сцената, но като цяло първия албум ми прави много добро впечатление. И има защо – прочитайки името на автора на музиката, текстовете и основен китарист на групата – Kai Hansen. Бившия лидер на Helloween явно прави именно това, с което те не се справиха – добър хеви метъл. Решавам, че ще следя развитието и на двете групи.

През 1993 Helloween издават „Chameleon„, а Gamma Ray – „Insanity and genious„. И докато хамелеона си е направо поп-рок (прогресив рок) и макар и музикално добър, няма вече нищо общо с метъла, то Кай Хансен е направил това, което умее да прави най-добре – power metal. Но ВСЕ още нещо ми липсва …

А „омекотяването“ и размиването на оригиналните „тикви“ идва от вокала Michale Kiske, който все повече намразва високоволтовия звук и концепция на хеви метъла и след неуспеха на последните два албума е изгонен. Въпреки това човека остава един от най-известните вокали с уникалния си висок и чист глас и техника на пеене, с много фенове и почитатели. Историята му е предадена по интересен начин тук (ще трябва да го преведа някога, ценно е …).

И идва важната 1995 година, когато излиза

Land of the Free - Gamma Ray

Още първите звуци ме хвърлят в екстаз – боже мой, той пее! За 10 години Кай Хансен е задобрял много, характерния му висок „драпащ“ силен глас е овладян и му личи с какъв кеф и удовлетворение изпълнява песните. И в комбинацията с перфектно композираните бомбастични типично power metal звучащи парчета … Невероятно!

Целия албум е концептуален – безспорно най-доброто от Gamma Ray. Пряк конкурент на Walls of Jericho. Има красиви мелодии, бързи рифове, мощен ритъм, разнообразни преходи, и типични текстове:

So we travel on at speed of light
And the gods will light our way
Gotta change our part in the masterplan
For another break in the race

And the trumpet sound will soon be heard
As the dead in mind awake
And the joyfull saints will guide us
On the onward flight that we take

Oh, I’ve seen a million
Leaving right away from here
Abandoned time and places of a world
Built out of fear
The quest is drawing near
The mistery of fear is just about to clear

What we need right now, is a miracle on earth
Let our hearts cry out, so our voices can be heard
Let us walk away together
From the never ending rain,
‘Til the sun will shine for all of us again

Take my hand and you will see,
The mirror of your destiny
So many came to read the signs,
To understand their meaning
Now I see it’s you and me,
So try to understand
And we will walk the road of life
Together hand in hand
I do not dare, I do not dare
But something’s calling me
For those who dared could not break free
The one who will succeed,
I wonder, is it me?

Give us a chance to live,
Give us a chance to die,
Give us a chance to be free,
Without fire from sky
Give us a chance to love,
Give us a chance to hate
Give us a chance, before you kill us all
Before you kill us, kill us all
Before you kill us all, before you kill us all
Before you kill us all

И разбира се характерните скоростни прецизни мелодични двойни сола:

  • [SOLO: Kai/both/Kai]
  • [SOLO: Dirk/both/Dirk]
  • [SOLO: both/Kai/Dirk]
  • [SOLO: Kai/Dirk/Kai/Dirk]
  • [MELODY: both/Dirk]
  • [SOLO: Dirk/Kai]
  • [SOLO: Kai/both/Kai]

За отбелязване е и участието на Michi Kiske в една изцяло изпълнена от него песен. Има и нетипично явление – страхотната балада Farewell. Всъщност всички композиции са уникални и си заслужават слушането – няма пълнеж, няма излишни неща. Единственото, с което леко отстъпва да ’85, е … как да го напиша … свежестта може би. В Walls of Jericho звученето е младо, нахъсано, непосредствено, в изпълнението хората влагат душата си! Но пък зрелостта води до професионализъм, така че нищо не се губи :).

Година преди това Helloween с новия вокал Andi Deris са издали „Master of the rings„, с който се опитват сравнително успешно да се завърнат към корените си, като същевременно звучат „съвременно“. Не бих казал – вокала ми звучи прекалено лигаво (като стил на пеене), и нещо на самия звук не му стига – може би бързина, или „тежест“. През 1996 издават „Time of the Oath„, който е доста по-добре, но все пак не може да се сравнява със следващия Гама Рей „Somewhere out in space„.

Например това – Man on a Мission (Gamma Ray ’95) как звучи в сравнение с Perfect Gentleman (Helloween ’94). Е, моите предпочитания и вкус са ясни :).

Пак в началото на студентството си откривам и Blind Guardian благодарение на Riva sound. Албумите им до 1992 се включват перфектно в стила, който харесвам най-много, и заслужено печелят второто място в личната ми класация.

С течение на годините се появяват все-повече вариации на жанра, намирам огромно количество групи и изпълнители, които ми харесват повече или по-малко. Списъка ми с любими състави и албуми се променя, но първите остават неизменни.

През 1999 излиза

Gamma Ray - Powerplant

With a burning hot desire
Like a supersonic blast
We have come to show the world
That we have come to last
There ain’t no way to stop us
And you’ll never kill our pride
‘Cause it’s not only music
It’s a chosen way of life

Следва продължение …

9 мнения по „„Моят“ хеви метъл – част първа

  1. Много готино и много лично!
    Може би и аз трябва да напиша нещо подобно, но моето запознанство с по-твърдата музика започна по-рано и моите идоли са едни хора, които днес вече са в пенсионна възраст :-)

  2. Пиши, пиши – колкото по-дърти, толкова повече за споделяне и по-интересно :)
    По-здрав с „Light in the Black“!

  3. Поздравления,

    докото четох припознах себе си :))

    ИЗКЕФИ МЕ !!!

  4. Пиши и за No world order и за Majestic. Велики албуми. Много им се кефя и основно тях слушам като пътувам. А новия Land of the Free II успя ли да го чуеш? Това си беше „Love at first listening“. Звучат много свежо и позитивно, невероятен албум, няма грам пълнеж. Любопитно ми е да прочета какво мислиш.

  5. Готина работа, четейки неща, които съм преживял с душата си на фона на Farewell от Land of the Free! И все пак ми е интересно да драснеш нещо за House of Lords!? Иначе ме стопли!

    Течо

  6. House of pain – 1992 и Same as it ever was 1994 Литературата на ново стъпало…

  7. Плохо говорю на вашем языке, но хэви-метал люблю и даже очень
    Не понимаю, откуда такие споры!

  8. Pingback: Assenoff » Blog Archive » Носталгично видео - олд скуул български рок и метъл; или “моя

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *