На село

Уикенда прекарахме в селото на родителите ми, да видим малкия. Не бях ходил там от … забравих колко, но много време – май миналата година пропуснах, може би от по-миналата не бях стъпвал. Нямам и особено желание, освен „при други равни условия“, но това е друга тема … Въпреки, че първите си седем години съм прекарал почти изключително там (не съм ходил на детска) под усилените грижи на баба и дядо. Не беше лошо, но тогава си беше за тогава. Това ми е и дежурния отговор на въпроса къде ми се губят първите седем години – което си е самата истина :). Както и да е. Нещата изглеждат почти непроменени – както са били преди 30 години, а съдейки по спомените на по-дъртите – дори както преди 50-60. Снимах доста, пускам повечето неща (не само хубавите, има и безинтересни/бездарни) тук, затова е и тага -more- (клик върху снимките за по-голям размер) :).

Транспорта от Видин до Златия е много зле – особено за нас, като нямаме лично МПС (нито книжки, нито планове за моторизиране). До самото село – 85 км. – директен автобус/влак/метеор няма. Намира се приблизително по средата между Лом и Козлодуй, но малко в страни от „главния“ път. На 5 км. от река Дунав, в подножието и на склона на плодородната област (плато?) „Златия“. С жена ми излязохме по-рано от работа, за да хванем „плевенския“ автобус, тръгващ в 14:45 от автогарата във Видин, който пътьом да ни спре на Вълчедръм – най-близката до Златия спирка от маршрута му до Плевен. Бусче Пежо, вози общо взето поносимо, работещ климатик, само дето е тясно. Пътят до село Добри Дол е добре, след това почват мъките. Особено зле е участъка около село Орсоя, където има многогодишно свлачище и на различни периоди от време асфалта (и селото, сградите, инфраструктурата … всичко) се мести настрани, пропада … Има една многозначителна приказка „Пропаднал като Орсоя“. От град Лом, през село Мокреш до град Вълчедръм, където ни чакаше баща ми с жигулата, за да ни закара до самото село.

Както и очаквах: комбинация от обработена и дива природа, много зеленина (въпреки частичния недостиг на вода), много животинки, също и немотия, тук-там повечко мръсотия, голямо спокойствие (въпреки неуредените неща), прекрасен чист въздух.

Синьото небе:
синьо небе

Официалния „централен“ площад на село Златия, около него са и по-нормалните кръчми и магазини:
паметник на площада

Както винаги, семейство щъркели си бяха свили гнездо на върха, (това е най-голямото оптично приближение, на което е способно апаратчето, опитах и с цифрово, но не е добре):
семейство щъркели

Асфалтирана е само централната улица, до нашата къща се стига по този „черен път“:
черен път

Повечето зеленина покрай „пътя“ е от бодливия (но затова пък вкусен за магаретата) вид:
магарешки бодил

Е, налага се да изчакаме малко останалите участници в движението:
стадо гъски

Така изглежда имота от другата страна на пътя (да, има къща, и не, никой не живее там):
къща в зеленина

Мощна руска машина е паркирана пред по-горните съседи:
руски трактор

А ние сме най-накрая в къщи:
двор отпред

Мда-а, позната гледка до каменното корито:
каменно корито

Това се намира „под коша“ (сайванта) от едната страна:
под коша отляво

И от другата:
под коша отдясно

Освен лук, дърва и другите видни инструменти и/или откровени пластмасови и дървени боклуци, там се съхраняват и царевицата, пшеницата, ечемика, житото, боба и слънчогледа.

Изглед към „задния двор“ и кучето-стражар:
заден двор

Открай време проблем през летните месеци е водата. Налична е два часа сутрин (безбожно рано) и два часа след обяд. Като се има в предвид, че първоначално до идването и по тръбите „шурти“ въздух, а към края струята е почти незабележима, това прави общо около 3 часа вода на ден. През това време трябва да се полеят всичките растения (а в двора те са много) и да се заредят наличните съдове:
пластмасови бутилки

Въпреки, че все пак водоснабдяване има, канализация – няма. Решението е естествено, логично и нормално за региона: old school външен кенеф (дупка в земята, две напречни дъски, покрива е пожелателен), но с екстри (забележка – да подсетя нашите да добавят ароматизатор и плакат):
външен кенеф

Под чардака:
под чардака

Почти веднага след пристигането се освежих с ябълки „петровки“ – малки, но невероятно сладки и вкусни:
ябълки петровки

Едната писана дойде да ме инспектира (име: Пипишко):
котка пипишко

И след това си полегна на сянка:
котка лежи

Другата котка се задоволи да ме разучи от разстояние, решила да не изневерява на мързела си в жегата:
другата котка лежи

А Пипишко съвсем се разчепи:
котка се протяга

Фасадата на къщата:
къща отпред

Прозорец на първия етаж:
прозорец

Стълбите към втория етаж (дървената стълба е към тавана):
стълбище

Комуникациите – скоро не бях виждал функциониращи телевизионни антени:
ТВ антени

И работещ телевизор „Юность 402В“ (е, в момента на снимката е изключен; но гарантирам лично, че функционира!):
телевизор юност

Отоплението през зимата е с печки на твърдо гориво във всяка стая, в която се живее – засега обаче уреда е изнесен навън:
печка циганска любов

В задния двор освен дървата, колците и клечките:
дърва, колци и клечки

И царевичака изненадващо откривам бостан – преди го нямаше:
бостан

С хубави пъпеши и дини:
диня

Така изглеждат стопанските постройки, гледани от задния двор. Все пак има пътечка, малко напред и после у лево:
стопански постройки в зеленина

Внимателно провирайки се, открих това … насекомо, нещо от сорта на водно конче, но май не съвсем?
водно конче ?

Имаше и плитки дупки в земята, с тунелчета май, не знам от какво ще да са – към 5-6 см. в диаметър:
дупчица

Осведомих се и за теленцето (наистина е относително малко):
теле

Прасенцето (ох, леле, пържоли!):
прасе

И кокошките:
кокошки

Не липсваха и оси, налазили окапалите поради презряване сливи:
оси върху сливи

Самата слива:
сливи

Имаме си и орех:
орех

Черници:
черници

Малини (презряли вече):
малини

Круши (те пък са още зелени):
круша

Грозде (също неузряло):
грозде

Праскови:
праскови

Кайсии:
кайсия

Ябълки:
ябълка

Зеле:
зеле

Син домат:
син домат

Пипер:
пипер

Чушки:
чушки

Това не знам какво е, но пак е някаква подправка Моркови:
моркови

Магданоз (мерудия):
магданоз

Краставици:
краставици

И разбира се – домати (с колците):
домати

И още много най-различни растения в двора. Имаме и градина, която е в другия край на селото, с още повече неща, но там не снимах. А на нивата, която е горе, на полето, не ходихме.

По-късно, като се захлади, тръгнахме на безцелна обиколка из селото с жената и сина, и видяхме тази интересна пейка:
пейка

Естествена неподдържана морава:
морава

Паркирано характерно селско превозно средство:
каруца

С мощност една конска сила:
бял кон

И приятно оформено дворче с добре направена алея, варосан стълб на борчето и кратунки на импровизираната оградка:
хубаво дворче

А привечер отидохме с колата до близкото село Долни Цибър на Дунава (с 99.9% циганско население):
Дунав Цибър

На кея, където преди е спирал метеора, сега има бар, само че нямаше никой там:
бар кея

Между другото, острова срещу селото е някакъв резерват:
табелка резерват

Разходихме се до малкото останали лодки; преди Долни Цибър е бил едно от „най-рибарските“ селца в околността, но с измирането и изселването на българите и турците, са останали не повече от десетина истински рибари (навремето са били стотици):
дървена лодка

По брега е пълно с малки жабки:
малка жаба

Иначе по Дунав имаше относително голямо движение – за краткото време, докато бяхме там, минаха два кораба – единия:
един кораб по Дунава

И другия:
друг кораб по Дунав

Изгледахме залеза с кеф:
залез на Дунав

Наистина красиво:
залеза на Дунава

И тъй като задуха, стана мрачновато и студено:
дунавски вълни

Прибрахме се. По време на вечерята котката нещо зяпаше и дебнеше, така и не разбрахме какво:
котката дебне

И ни фиксираше с очи като фарове – буквално:
гледаща котка

На другия ден малко преди обяд отидохме на плаж на Дунава, по пътя срещнахме класически комбайн:
комбайн

На плажа имахме съседи:
стадо крави на плаж

На острова имаше и хора на палатки:
остров в Дунав срещу Цибър
Човека във водата е баща ми – който въпреки, че е на 63 години, е в чудесна кондиция и с по-добра фигура от мен ;). Не случайно – бил е треньор по плуване, и не си е позволил да се отпусне …

Докато се плацикахме, покрай нас мина, бавно пърпорейки, симпатична дунавска … яхта?
дунавска яхта
Малко завидяхме на хората – сигурно е голямо удоволствие да се шматкаш безгрижно по реката с такава уютна лодка :).

Иначе храната беше чудесна – майка ми прекара доста време в готвене, всички имахме апетит, а вкуса на салатата от прясно откъснати, истински натурално отгледани домати и краставици е несравним! Жалко само, че сина ми не обича плодове, зеленчуци и месо … Но си умира за боклуци от сорта на кроасани, чипсове, банички, солети, шоколади и прочие. Все пак, с убеждаване и малко изнудване успяваме да го накараме да хапне и полезни неща.

На другия ден вече се налага да си тръгнем, този път с „козлодуйския“ автобус, който всъщност представлява ЗИЛ ПАЗ 672, чието купе е преправено (а това друса ужасно, особено на задните седалки, с него пътя до Видин е към 2,5 – 3 часа):
червен автобус ПАЗ 672

Баща ми ни закара до разклона на „големия мост“, откъдето да го хванем (не минава през Златия):
големия мост над цибрица

Реката Цибрица минава там:
река Цибрица

Както и през селото ми. Малко по-нагоре има яз, който става за къпане, но не успях да го снимам – само обрасли брегове:
Цибрица

Голямото слънчогледово поле наблизо на фона на хълма:
поле и хълм

И така напуснахме този регион на дунавската хълмиста равнина:
дунавска хълмиста равнина

Back to the city :).

22 thoughts on “На село

  1. Тази подправка, дето не я знаеш каква е, е всъщност моркови.

    Леко снизходителен ми се стори текстът, а не видях причина. Иначе много ми напомни на мойто детство. Положението с водата, плодните дръчета, зеленчуците…. Аз, за разлика от теб, се надявам моите деца да имат подобно детство. Поне що се отнася до зарзавата и чистия въздух.

  2. много хубав фоторепортаж, пресъздал си атмосферата напълно

  3. Автобуса не е преправен ЗИЛ а ПАЗ 672.
    Двигателя е ЗМЗ-53/-77 същия като на ЗИЛ-130 и ЗИЛ-375

  4. @alex3 – мерси за инфото.
    @voxy – благодаря.
    @Владо – поправих морковите.
    А текста е такъв, просто защото така го чувствам. Не съм споменал мухите, комарите, бълхите, калта в гьоловете, пепелта и прахта, проникващи навсякъде, и прочие чисто природни неща.
    Нямам нищо против селото или подобен начин на живот, просто не искам да се отказвам от удобствата на града, който при добра светлина може да бъде наречен цивилизация.
    Сигурно има начин нещата да бъдат съчетани успешно …

  5. Ха – трактора е още там :) Аз ходих преди около година ;)

  6. Страшно репортажче – от първата до последната снимка! Котката кърти мивки с тоя поглед. Онова насекомо Е водно конче – няма съмнение!
    Вече разбрах и каква е разликата между пипер и чушки. Винаги съм намирал странно използването на „пипер“, но това се обяснява със софийският ми произход – е, сега знам малко повече!

  7. Харесаха ми снимките от Долни Цибър – напомниха ми на моето детство – там съм израснал и сега си ходя често при родителите ми, които са българи – 1% си е един процент:) Иначе добре пресъздадена селска идилия.

  8. Много ме впечатли този фоторепортаж, върна ми в годините на моето детство. Красиво е родното ми село, но защо е така забравено от днешните управници…Липсата на удобни превозни средства ме карат да го посещавам много рядко …Толкова ли е трудно да се пусне един директен автобус от Видин за Козлодуй , но той да минава и през Златийте…Предполагам, че това е мечтата на много от нас , напуснали родното си място по волята на съдбата.

  9. искам да благодаря на автора на този репортаж.Варнаме 6 гогини назат когато мама и татко ме пращаха в Златия ваканциите при баба сега вече нямам вазможност да ходя толкова често сега ходя само 1 път в годината да видя моята баба.селото е прекрасно.:)

  10. Ми в момента съм тук и да доста добре се е получило та даже теб май те познавам :D :) .

  11. Дали не се познаваме?
    По бащина линия съм от Златия- Божановите- горе.
    Една хубава двуетажна къща, но празна…
    Скъса ми сърцето докато гледах снимките. Този хубав район опустя.

    Опитвам се да си спомня иманата на трите села , които след като са се обенили е станало Златия.
    Хубав край- хубави хора

  12. Всъщност аз не познавам фамилиите там, но ако кажа на дядо ми, почти със сигурност ще се сети. Казва се Марин, но е по-известен в селото с прякора „Обов“ :). А баба ми беше Мария Маркова.

    Мисля, че усещам, и разбирам много добре носталгията на коментиращите. Но за мен село Златия престана да бъде притегателна сила някъде по време на пубертета …

  13. Ако нашите деца видят /поне да видят/ и 1/10 от това на снимките, ще бъда много щастлив. Не защото е нашето детство, а защото всичко е толкова естествено, тихо и спокойно!

  14. И аз искам да благодаря за страхотният репортаж.Моето детство също премина в това прекрасно село, каквото беше в миналото.По майчина линия съм от Мъшаловите.Дядо ми се казваше Страхил и баба ми Цана.Наистина ме върнахте назад в спомените ми.Беше страхотно време, с много истински неща около нас .Не мога да го предложа на моите деца Уви.

  15. Здравейте,

    Искам да благодаря за това изживяване което ме върна 10 години назад, когато всяко лято ходех за по 3-4 месеца на село.
    Селото ми е Вълчедръм ,то е град но за мен ще си остане село,моето любимо място.

    Дано някога този край отново да се засели и да има живот както съм слушал от майка ми която е от там.

    Поздрави на всички от този край .

  16. Златия това са Куле,Калугер махала и Игнатово . Мойте родители са от Станево и Разград така,че познавам тамошната действителност много добре .Помня преди 89-та година колко много хора живееха във въпросните села исега колко са останали.

  17. Прочетох с голям интерес …
    Аз съм от Англия и са закупили място в Станево и се надявам да се премести в къщата през 2013 г..
    Вие имате красива и спокойна страна ….

  18. Особено ми е приятно да споделя за това, което прочетох и видях като снимков материал. Аз съм от същото село, живяла съм на същата улица до VІІІ клас, дори се вижда нашата къща (на тази снимка, където има коментар ,,Е, налага се да изчакаме малко останалите участници в движението:“). Внучка съм на баба Елена и дядо Прино, казвам се Елка. Татко ми Цветан Станев е бил учител и директор в училището в Златия. Аз също нямам много време да отида до село, но 1-2 пъти в месеца опитвам, защото там се чуствам спокойно. Поздравявам кмета Ал. Панов за това, че прави усилия в селото много неща да са добре. Поздравявам всички хора от това село, да са живи и здрави !

  19. Здравейте, дали съществува ПАЗ-а от вашия разказ? Ако имате някаква информяция бихте ли ми писали на мейла? Благодаря Ви предварителто!

  20. Еххх спомени.Последното ми ходене в Златия беше 2001 година.А как ми се ходи пак.Там ми минаха първите седем години при баба и дядо ми.Той беше известен в селото с прякора Флоро Съдията:-)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.