Bajaga – Ruski voz (Баяга – Руски влак)

Попадна ми една песничка и се сетих за незабравимите спомени от лятото на ’88 година в Слънчев бряг, свързани с тази страхотна романтична балада на Bajaga (Wiki) – култовия сръбски поп-рокаджия – Ruski voz (YouTube):

Voz, pospani voz za Harkov, Gomelj, Lenjingrad
Znam kako je nocas dalek Beograd
Nece moci nikada olovka i hartija
Ni svi ruski postari ne mogu ti doneti
Pismo koje pisem ja, marka s likom Lenjina
A u pismu jedina tuga sto me razara

Nije votka rakija
Mada nocas udara
Tuga mi je velika
Velika ko Rusija
Ja ne mogu poslati
Ljubav jer se ne salje
Nit’ sam mogo’ poneti
Sobom tvoje poljupce

Voz,u vozu izguzvana lica putnika
Ti si tamo negdje iza onih planina
Dal’ si mozda zaspala il’ si budna kao ja
Dal’ te muce nemiri il’ te nista ne muci
Kada budes citala pismo koje pisem ja
Tajna bice skrivena iza ovih redova

Nije votka rakija
Mada nocas udara
Tuga mi je velika
Velika ko Rusija
Ja ne mogu poslati
Ljubav jer se ne salje
Nit’ sam mogo’ poneti
Sobom tvoje poljupce

в ogg vorbis формат

NOISEHUNTER – класически германски хеви метъл!

Актуализация 03.05.2010 год. – поради липса на място на хоста ми, местя файловете. Спокойно, не са загубени, просто вече не са при мен. Който се интересува и иска да си ги дръпне – да пише един мейл, ще му дам директна връзка :).

Noisehunter – Time To Fight 1986
Noisehunter – Spell Of Noise – 1988
Noisehunter – Too Young To Die – 1989

Имат още един албум, който е уж е техен, ама не баш, издаден през 2004 (дванадесет години след практическото разпадане на групата, или седем години след официалното прекратяване), но не си струва да се споменава.

Предисторията от моя гледна точка – за тях разбрах преди двадесет години от радиопредаването „Неделя 88“ (по-късно ’89, ’90, ’91) на БНР „Хоризонт“. Единственото по онова време (с изключение на югославското „Програм двеста два“), в което пускаха по-тежка музика. Тогава имаше касетофони, двукасетъчни дори ;), и всяка неделя след 22 часа аз дебнех час и нещо – два с пръст върху Record бутона. Не че underground касетките не минаваха рано или късно (всъщност, доста по-рано от останалата част от България) през местната метъл общност. Но често качеството след многото презаписи беше кофти, пък и човек не можеше да си поръчва предварително или да преслушва и подбира – информацията беше малко, „работеше се“ „на кило“ …

Та дебнейки кога най-после говорителя ще приключи с анонса си, започвам записа веднага, често без да имам никаква представа за групата или стила, като едва след края на предаването се прави подбор и презапис на по-ценното. А конкретната песен на Noisehunter беше „Back To Rock“.

Обаче … Оказва се, че групата е относително популярна основно в Германия (тогава ФРГ), отчасти в някои страни на западна Европа, въпреки че са били първите, на които им е било позволено официално да свирят на живо в Източна Германия. И въпреки, че са имали много концерти на бая места; въпреки, че отзивите за тях са били доста похвални.

Моят Мързел, постепенното ми обезкуражаване от липсата на информация за Noisehunter, отпадането на касетките като основен музикален носител логично доведоха до изпадането им в забрава, и тоталната им липса в плейлистата ми някак си не се усещаше …

Докато преди няколко дни, говорейки с с най-добрия ми приятел (който междувременно ми сийдна Necronomicon), се присетих и го попитах дали, аджеба, през тия години е намерил нещо съществено по мрежата за „ловците на шум“. Е, той не беше успял, но аз се справих – и то НЕ чрез mp3fiesta! :)

Малко повече информация – неофициална страничка на английски и испански, както и уики на немски.

Изключително съм доволен от себе си, и за да се кефят/куфеят и други фенове на истинския, натурален, класически, изчистен немски хеви метъл, да спестя ровичкането – качих при мен (виж най-горе) трите им албума.

За музикалния избор и работата

Този текст започна като коментар към предишна публикация; след това еволюира в съдържание, което задължително трябваше да присъства като коментар в блога на Майк Рам; и крайна сметка заслужава да бъде в отделен пост. Благодаря на Владо и Тери за включването, Мишел още го чакам :).

Краткия текст в „Албумите за необитаем остров“ претърпя многократни (болезнени?) редакции – започнах още в момента в който видях връзката към блога ми. Предизвикателството беше голямо, и подходих по следния начин – направих възголемичък списък с любимите си групи и албуми, и започнах всеки ден да слушам по един. Преди лягане си отбелязвах удовлетворението, или досадата от непрестанното повтаряне – един вид експеримент :). На следващия ден си пусках за последен път албума от предния ден, следейки за реакцията си (себепознаването ми е по принцип бъгаво, както и да е), и преминавах към следващия.

Друг важен фактор беше доколко музиката пречи или не на работата ми. Тук едно голямо отклонение. Слушането на хубава музика – в истинският смисъл на думата – пречи на творческата работа. Понякога пречи дори и на механичните повторяеми действия, които не изискват замисляне. Разбира се, имам в предвид работата на компютър. При чисто механичната работа, свързана с физическо натоварване или сръчност в ръчен труд – опъване на мрежи, монтаж и демонтаж на хардуер, носене на кашони, цепене на дърва, поддръжка на парно, миене на съдове и прочие – влиянието на музиката е силно благотворно! Примерно:

Hail And Kill (Manowar „Kings of Metal“ 1988) feat. no-battle axe (Assenoff 2007)
[Joey DeMaio, Ross The Boss, Mario Assenoff]

Brothers I am calling from the valley of the kings
With nothing to atone
A dark march lies ahead, together we will ride
Like thunder from the sky
May your sword stay wet like a young girl in her prime
Hold your hammers high
(0. По време на бавното лирично въведение се загасва цигарата, отключва се дърварника, подреждат се двете пънчета на удобно разстояние – за сядане и за поставка, слушалките се закрепват възможно най-стабилно, дошъл е момента за „съсредоточаване“ и начало на истинският труд)

Blood and death are waiting (1. закрепване на големичко парче дърво върху пънчето)
like a raven in the sky (2. прицелване и замахване с брадвата)
I was born to die (3. удар, брадвата се дърпа леко, двете парчета падат отстрани)
Hear me while I live (1.)
As I look into your eyes (2.)
None shall hear a lie (3.)
Power and dominion (1.)
are taken by the will (2.)
By divine right hail and kill (3.)

Hail, Hail, Hail, Hail and Kill, Hail and Kill (Нацепените до момента парчета се подреждат в спретната купчинка отстрани, за да се освободи място за следващите, щото вече става претрупано)

Обаче когато се налага да се анализира комплексен мрежови трафик от няколко устройства и сървъра, да се реагира на критични съобщения, да се променят скриптове, така че хем да са съвместими с новите изисквания, хем старите неща да не се чупят, да се дебъгват проблеми (и да се създават нови) … хубавата музика ми пречи! Или примерно както в един момент неочаквано ме нахендриха да търся проблема тук:

8059dc0: ff 35 f4 15 0e 08 pushl 0x80e15f4
8059dc6: ff 25 f8 15 0e 08 jmp *0x80e15f8
8059dcc: 00 00 add %al,(%eax)
8059dce: 00 00 add %al,(%eax)
8059dd0: ff 25 fc 15 0e 08 jmp *0x80e15fc
8059dd6: 68 00 00 00 00 push $0x0
8059ddb: e9 e0 ff ff ff jmp 0x8059dc0
8059de0: ff 25 00 16 0e 08 jmp *0x80e1600
8059de6: 68 08 00 00 00 push $0x8

Трудно, докато звучи „How many tears flow away / To become a sea of fears / How many hearts are torn apart / Till another torment starts/ But before the world / Turns into a sun / All cruelty and violence / On Earth will be dead and gone“. Обаче 20 минути тишина и спокойствие след финалния крясък на Кай хванах грешката :).

Проблема в качествената музика, която ме кефи, е … че е хубава! Харесва ми, заслушвам се, припявам си мрънкайки, тактувам си (което отстрани понякога изглежда като бързи несинхронизирани спазматични движения), и съвсем зарязвам съсредоточаването над това, което работя в момента. Естествено постепенно се потапям и музикалната сила ме поглъща. Намаляването на звука не помага – хубавото си е хубаво, напрягам се излишно, за да чуе кое как звучи, дразня се, че въздействието не е пълно, и в крайна сметка пак увеличавам децибелите. Ако пък по случайност конкретния проблем ме е погълнал, след кратко време установявам, че съм пропуснал страхотното соло и финала на предишната песен, и се дразня. Разсейвам се, връщайки плеъра направо в началото на песента, като вече внимавам да не пропусна въздействащата част, и пак резултата е забавяне на работата.

Музика за фон, лека, неангажираща – глупости на овали! Или разсейва, пречи, дразни; или е поносима, дори хубава; следователно трябва да се увеличи и изслуша старателно, напълно, с кеф.

Обратно по темата за методологията на избора. Оказва се, че целодневното слушане на цял албум на някои иначе известни, добри, качествени групи писва. Имат много, наистина голямо количество песни, които си заслужават повторното слушане, но не са концентрирани в една компилация, а за съжаление останалото от албума е не толкова качествен пълнеж; или пък имат наистина малко на брой песни, които са ми въздействащи и си заслужават. Поради тази причина отпаднаха Judas Priest, Death, Iron Maiden, Manowar, Accept, Running Wild, Metal Church, Stratovarius, Hammerfall, Deep Purple, Scorpions, Messiah, Black Sabbath, Bon Jovy, Doro & Warlock, Slayer, Venom, W.A.S.P., S.D.I., Kreator, Megadeth, Edguy, Paradise Lost, Therion, Rammstein, Sepultura, Uriah Heep, Бьело Дугме, Рибля Чорба, Сигнал, Ахат, Вагнер, Морис Равел, Бах, Моцарт, Чайковски, Андю Лойд Уебър, Ку-Ку бенд, etc …

В заключение – със споменатите в началото изключения или слушам музика, или работя – двете неща не вървят добре заедно. За по-нататъшно разсъждение остава какво друго може да се прави (освен работа в широк смисъл), докато се слуша музика?

Добавка – лаская се с мисълта, че имам сравнително богата музикална култура (след 8 години пиано и солвфеж), относително добър слух и изграден критичен вкус; пиша го за да подплатя термина слушане на музика с повечко съдържание и по-богати нюанси за това, което имам в предвид. Демек уж чувам и възприемам доста повече, отколкото средностатистическия слушател. Част от избраните неща не са перфекти като смесване, или като изпълнение, анализирал съм ги многократно и знам недостатъците им; обаче име нещо, усещането за пълно себераздаване в писането на текстовете, музиката и изпълняването на композициите; искреност и надъханост, която заличава техническите несъвършенства.

God gave rock and roll to you, gave rock and roll to you
Put it in the soul of everyone (Kiss)

Няколко албума, които бих взел на необитаем остров

По инициатива на Майк Рам:

Правилата са прости – (1) всеки участник цитира тези правила, (2) цитира този пост, (3) цитира този, който го е посочил, (4) изброява 7-те си любими албума (може повече или по-малко), като споделя и нещо повече за тях или за избора си и (5) посочва (предизвиква) поне трима други блогъри да направят същото. Естествено, ако някой не е посочен, а иска да се включи в играта, е добре дошъл.

Само че няма да се огранича със 7 албума, защото някои от издадените композиции не се вместват в понятието „албум“, а други – които са от примерно 2 части – са смислово и музикално свързани, пък и седем са ми малко малка цифра :). Нека да бъдат 12 групи, а?

  1. Helloween – 1985, 1987 и 1988 – „The Mini LP„, „Walls Of Jericho„, „Keeper of the Seven Keys Part I“ и „Keeper of the Seven Keys Part II„;
  2. Gamma Ray – 1995 и 1999 – „Land Of The Free“ и „Powerplant„;
  3. Avantasia – 2001 – „The Metal Opera Part I & II„;
  4. Blind Guardian – 1988, 1989, 1990 и 1992 – „Battalions of Fear„, „Follow the Blind„, „Tales from the Twilight World“ и „Somewhere Far Beyond„;
  5. Nightwish – 2001 – „From Wishes To Eternity“ (DVD компилация);
  6. Metallica – 1988 – „… And justice For All„;
  7. Pink Floyd (в българското уики) – 1973, 1975 и 1979 – „The Dark Side Of The Moon„, „Wish You Were Here“ и „The Wall„;
  8. Queen – 1981, 1991, 1999 – „Greatest Hits„, „Greatest Hits II“ и „Greatest Hits III
  9. Savatage – 1991 – „Streets – A Rock Opera„;
  10. Yngwie Malmsteen – 1988 – Odyssey;
  11. Rainbow – 1997 – The Very Best of Rainbow;
  12. Dio – 1984 – „The Last In Line

За част от изброените вече съм писал тук, тук и тук, а останалите – в уикипедия и по мрежата има достатъчно информация. Достатъчно е да кажа, че това е накратко музиката, която лично според мен е издържала проверката на времето, както и за мен ще е достатъчна да преживея с нея 10 години без нищо друго за слушане! ИСТИНСКА МУЗИКА! А изборът беше тежък, труден, и със сигурност съм пропуснал още много ценни изпълнители и компилации, но все пак трябваше да спра по някое време с изброяването, нали :).

Сега, няколко човека, чийто избор ще ми е интересен … Хмм, да видим … нека да са тези тримата:

Тери (Тервел Няголов в БГлог);

Мишел (оптимистично оптимизираният с оптимално оптично устройство);

Владо (и Бо Георгиеви).

Леки музикални разочарования

Avantasia – Lost in Space. EP на два диска. Целият албум „Scarecrow“ ще излезе края на януари догодина, това било нещо като предварителен разширен сингъл. Дори и да е така – в момента състоянието не ми харесва! Едни от най-честите сравнения на новия Тобиас Самет (Tobias Sammet) са с … Бон Джови! Парчетата са нещо като хард-рок, софт метъл – лигави вокали, яко клавишни, няма мощ, тръпка … Композициите звучат, все едно са писани мелодийки за класации, демек – комерс. Никакъв power metal не е това. И нищо, ама въобще нищо общо с предишната авантасия. Метъл опера – my ass! Тоби подчертава, че това било умишлено съставено от неща, които ще се възприемат по-добре от „масовата“ публика. А големия, истински албум щял да бъде доста по-тежък, и да сме били търпеливи, и щяло да има истинската атмосфера и усещане, както преди 6 години … Казва, че никога не е робувал на комерсиалните тенденции, че това било негово лично виждане и е нормално да има разлика и развитие на творчеството. А дано, засега няма да го отписвам напълно. Но подозренията, надигнали се в мен като мазна манджа след препиване – след последния албум на групата му Edguy „Superheroes“ – остават. Дано наистина не прахосва таланта си за глупости! Сетих се, че Майк Рам е писал за кефа от това да ги види на живо в София, и е останал с отлични впечатления от тях. Надеждата не е загубена значи, ще чакам, няма как :).

Nightwish – Dark Passion Play. Новата вокалка, макар и по-привлекателна на вид, няма нищо общо с Таря (Tarja Turunen) като глас . А Найтуиш без нея просто не приличат на себе си. Не че е лош албума – различен е. Съвсем по друг начин звучи стила, все едно са друга група. При повторно прослушване не е зле, но не е нищо особено. Не е това, което очаквам от тях. Един различен вокал променя коренно звука и цялостното впечатление, нормално е. Вече писах при longanlon. На фона на предишния богат, изчистен, обемен, всеобхватен, драматичен оперен сопран, Анет (Anette) звучи пискливо, немощно, непрофесионално, размята се в крайностите, няма собствен стил, колеблива е, несигурна, и си личи. Сравнението е неизбежно. „Запазената марка“ на Nightwish – това, с което бяха уникални и което правеха най-добре – са именно комбинацията от тежък метъл звук и класически оперен вокал. При липсата му стават обикновена, поредна, още една група претенциозен имитатор. Честно казано, вокалите на Марко (Marco) ми звучат по на място в този албум :). Според официалната информация Таря е била изгонена заради това, че не е обръщала почти никакво внимание на групата, и се е занимавала прекалено много със себе си и собствената кариера, била капризна и егоистична … Възможно е да е така, или не точно – все пак вероятно краските са сгъстени от разрива им. Но лично аз съжалявам много, че не са могли да намерят компромис и да я задържат. Не съм следил как върви албума в класациите и какви са мненията. Само си мисля, че по-добре би било да се съобразят с „капризите“ на този, който им придава уникалност. Де да беше … В заключение – Nightwish ги отписвам – там надежда за мен няма.

Камен Кацата 1994 „Страхът на гаргите“

Камен Кацата Добрах до единствения албум на Камен Кацата „Страхът на гаргите“! Велик Български Блусмен, пее от цялата си душа и сърце! Освен това е прекрасен човек. Поклон, да е жив и здрав. А текстовете … страхотни :). Най-искрени благодарности на човека, който го намери, вече го поздравих. Завиждам (не точно благородно) на софиянци, че имат възможността поне от време на време да го чуят и видят на живо.

Приятно слушане … (Освен 40-те МБ емпетройки, изписах и текстовете както ги чувам – вероятно има грешки, сори за което. А от „Ball and chain blues“ нищо не мога да сглобя, което да е поне смислено …)

1. Блусмен
2. Боли ме главата
3. Достоен дърт дингил
4. Barbeque man
5. I’m not in love (anymore)
6. Bye, bye baby
7. Г-жа бившата
8. Имен ден
9. Ball and chain blues
10. Утре помисли добре(й)
11. Тя (наистина) всичко можела

Любим уиндоус аудио плеър – Foobar2000

Foobar2000 screenshot

Твърде често ми се налага да работя и да се забавлявам под уиндоус (което не е проблем), и реших сега да представя първокласния, номер едно за мен аудио плеър със отворен код (LGPL за базовата версия, допълнителните компоненти са с отделни и понякога различни лицензи), който ползвам от няколко години – Foobar2000. За това ме подсети и човека, който ще ми намери албума на Камен Кацата във FLAC формат, и се чудеше кой плеър да използва. Има и базиран на wordpress блог, в който обаче не е писано от няколко месеца – последната новина там е за версия 0.9.1, докато последната стабилна, и налична на официалния сайт е 0.9.4.5.

Базовата функционалност на плеъра идва с поддръжка на MP1, MP2, MP3, MP4, MPC, AAC, Ogg Vorbis, FLAC / Ogg FLAC, WavPack, WAV, AIFF, AU, SND, CDDA, WMA; пълна unicode поддръжка; усъвършенствани възможности за промяна на таговете; промяна на клавишните комбинации, търсене на информация за албума и песните от freedb, еквалайзер, конвертор, рисемплър, поддръжка на rar-zip-gzip архиви и много други. Най-същественото предимство обаче е отворената архитектура, която позволява (чрез използването на PanelsUI) да се добавят и използват голямо количество външни компоненти, с което плеъра да придобие вида, показан на скрийншота. Например изображения на албумите, показване на текстове, абсолютно всички поддържани файлови формати, визуализации, промяна на разположението и външния вид, дървовиден изглед, библиотеки с музика, статистическа информация, усъвършенствано управление на звука, всички видове кодеци, будилник и настройка на времето, дистанционно управление, страшно много са.

Системни изисквания (за базова версия без добавки): Уин2К или по-нов, 200MHz процесор AMD K5 или Pentium или подобен (препоръчва се 500MHz Athlon или Pentium III), 32MB RAM, 800х600 разделителна способност.

Форума е ценно и често посещавано място за решаване на проблеми и обмяна на информация, има и полезна страничка в уики. А за ентусиастите – SDK.

Foobar2000

Forever autumn

Weff Wayne's musical version of the War of the Worlds Поздрав за един много специален човек с това 50 мегабайтово avi от музикалната версия на Джеф Уейн на „Война на световете“, в изпълнение на страхотния Джъстин Хейуърд от The Moody Blues:

JOURNALIST: For three days I fought my way along roads packed with refugees, the homeless, burdened with boxes and bundles containing their valuables.
All that was of value to me was in London, but by the time I reached their little
red-brick house, Carrie and her father were gone.

FOREVER AUTUMN

The summer sun is fading as the year grows old
And darker days are drawing near
The winter winds will be much colder
Now you’re not here.

I watch the birds fly south across the autumn sky
And one by one they disappear

I wish that I was flying with them
Now you’re not here.

Like the sun through the trees you came to love me

Like a leaf on a breeze you blew away

Through autumn’s golden gown we used to kick our way
You always loved this time of year
Those fallen leaves lie undisturbed now
’cause you’re not here
’cause you’re not here
’cause you’re not here

JOURNALIST: Fire suddenly leapt from house to house, the population panicked and ran – and I was swept along with them, aimless and lost without Carrie. Finally, I headed Eastward for the ocean, and my only hope of survival – a boat out of England.

Like the sun through the trees you came to love me
Like a leaf on a breeze you blew away

A gentle rain falls softly on my weary eyes

As if to hide a lonely tear
My life will be Forever Autumn
’cause you’re not here
’cause you’re not here
’cause you’re not here

JOURNALIST: As I hastened through Covent Garden, Blackfriars and Billingsgate, more and more people joined the painful exodus. Sad, weary women, their children stumbling and streaked with tears, their men bitter and angry, the rich rubbing shoulders with beggars and outcasts. Dogs snarled and whined, the horses’ bits were covered with foam… and here and there were wounded soldiers, as helpless as the rest.

We saw tripods wading up the Thames, cutting through bridges as though they were paper – Waterloo Bridge, Westminster Bridge… One appeared above Big Ben.

MARTIANS: Ulla!

JOURNALIST: Never before in the history of the world had such a mass of
human beings moved and suffered together. This was no disciplined march – it was a stampede – without order and without a goal, six million people unarmed and unprovisioned, driving headlong. It was the beginning of the rout of civilization, of the massacre of mankind.

A vast crowd buffeted me towards the already packed steamer. I looked up enviously at those safely on board – straight into the eyes of my beloved Carrie! At sight of me she began to fight her way along the packed deck to the gangplank. At that very moment it was raised, and I caught a last glimpse of her despairing face as the crowd swept me away from her.

Like the sun through the trees you came to love me
Like a leaf on a breeze you blew away.

Through autumn’s golden gown we used to kick our way

You always loved this time of year
Those fallen leaves lie undisturbed now
’cause you’re not here
’cause you’re not here
’cause you’re not here

MARTIANS: Ulla!

(c) Забележка – авторските права май са на Ollie Record Productions. Официален сайт на Jeff Wayne’s Musical Version of The War of The Worlds.

In the mood *

* Got nothing to do with Glenn Miller ;)

Life and Times of a Bonus Track (5MB mp3 full)

Poor artist went to a label, truckloads of money in mind
Rich artist left the building
Cause all the labels had been standing in line
And so they signed

Artist wrote rock’n roll history
Concentrated on an album so strong
But business claimed limited editions
Insisting on additional songs

That was the time when I had been born
When I first saw the light of day
And even if you got a different opinion
From my point of view – needless to say –
That I’m happy to be
Even if you don’t want me to be
The world wouldn’t go round without me

I’m a bonus track on my way to Japan
And I’m gonna be spread on the Internet
I’m a bonus track, to Brazil and back
Enjoying worldwide fame

They’ll screw the industry, pay no royalty
Burn me on CD, all illegally
Chinese bootlegs, Russian piracy
Cuthroat Germans they all copy me
And I don’t give a shit, to me it’s all the same
As long as I get all the fame
And the girls know my name

I don’t give a fucking shit, no, I don’t give a shit
Don’t give a fucking shit, no, no…
Not a single little fucking shit
Oh this is it… This is it! It!
I’m a bonus traaaaaaaaaaaaack…

(c) Edguy – King of Fools (2004 single)

Raw Ride (1.3MB mp3 partial)

Shooting through the dark
Taking bend after bend
Pistons are pumping hard
I’m gonna ride to the end

Twilight’s coming slow
Like a jackal on attack
But I know I have to go
To go on and show my back

Riding hard, riding fast
Full speed ahead, hear my engine’s blast
Spinning wheels roll down the road
I’m a bundle of power, see my rims glow

Raw ride
On burning wheels tonight

I have to break free, to live on my own way tonight
I don’t give a goddamn, what you want to force upon me
Fuck you!!!

(c) Running Wild – Under Jolly Roger (1987 album)