Favourite Naruto songs – video (list & links)

Актуализирано в края на 2010, тъй като част от първоначално поставените клипове са свалени от youtube поради нарушение на „авторски права“. Що за глупост, явно скоро праводържателите няма да разберат, че този начин на конфронтация с потребителите е безсмислен – след съвсем кратко търсене намерих отново всички клипове. Този път, обаче, слагам и връзки към видеотата и във VBOX7. А за всеки случай ги свалих и на файлове :).

По принцип не съм аниме фен. Обаче покрай сина ми взе да ми харесва Naruto, та си изтеглих и от известно време го гледам упорито. Различните сезони почват и завършват с различни песни, част от които доста ми харесват. Установих, че японците имат добри попадения, част от рок музиката им (и по-тежките неща) са свежи, непосредствени, изпети и направени с много хъс, и се усеща нещо специфично, което не мога да го формулирам точно … При всички положения е приятно разнообразие от начина, по който европейските и американски групи изпълняват песните си. Разликата в самите клипове също – тези японски, които си харесах, изглеждат по-ръбати, непрофесионални, но пък има някаква … искреност ли, как да го кажа, която изглежда безвъзвратно загубена в западните клипове. Ето за какво става дума:

Mass Missile – „Ima Made Nando Mo“: YouTube, VBOX7

Asian Kung – Fu Generation – „Haruka Kanata“: YouTube, VBOX7

Flow – „Go! (Fighting Dreamers)“: YouTube, VBOX7

Stance Punks – „No Boy No Cry“: YouTube, VBOX7

Raiko – „Alive“: YouTube, VBOX7

Orange Range – „Viva Rock Japanese“: YouTube, VBOX7

Тези са само от Наруто, все още не съм стигнал до трите филма, едва след това ще тегля и Naruto Shippuuden (Наруто – „Ураганни Хроники“, така май се превежда).

Soundtrack-a – в музиката вътре, в самите епизоди също има добри неща, ще си направя mp3 подборка :).

Носталгично видео – олд скуул български рок и метъл; или „моят“ хеви метъл – част втора

Измина малко повече от година, когато писах сравнително подробно за музикалните си предпочитания към тежката музика. Сега по-накратко представям избрани клипове от скромното българско рок и хеви метъл минало.

Започвам с нещо леко – Подуене блус бенд (добре де, не е рок, но е блус, да кажем) с песента „Среднощно кръчме“ – може да е наивистична, клипа е поредица от картинки, но музиката и текста много ме кефят:

Разбира се, не може без ФСБ – „След 10 години“:

Тангра – „Малкият град“ – прекрасно:

Непреходни са Щурците – „Рок в минало време“ и „Клетва“:

Великите Сигнал – „Късно е“:

Задължително трябва да присъстват и Конкурент – „Дай ми време“:

Незабравимата група Фактор с емблематичното, актуално дори и днес парче „Приятели“:

Началото на българския пънк, може би – смешниците Контрол с „Най-щастливият ден“ (клипа бива, горе-долу):

Бунтарката със голям глас Милена Славова, същински непосредствен и въздействащ пънк-рок – „Месо“ (видеото е само една снимка на фона на музиката):

Минавам на по-тежка вълна – страховитите Ера – с песните „Градът“ и „Басня“. Направо ме разтърсиха, като ги чух за първи път преди двадесет и кусур години – тогава направо се чудех как властта се е съгласила да ги запишат, че и да ги разпространяват официално:

Тук е мястото да спомена за БТР. Нарочно ги изписвам така, както са били първите девет години от създаването си през 1984, а не с точките, както са сега – Б.Т.Р. През март 1993 излиза най-успешния им албум „Bending The Rules“ – много добър български хеви метъл със страхотния вокал на Христо Ангов. Aудио на песента „Магура, за съжаление на английски и с ниско качество: BTR – „Magura street“. Ето и клип на една от по-скорошните им песни „Играта“, която се максимално се доближава до бързия, тежък звук от миналото:

Здраво разтръсквам глава, припомняйки си първата група с чисто хеви метъл звучене и поведение (имам дори тяхна плоча с албума „Гладиатор“ от 1988 година) – Импулс и песента „Гладиатор“:

И завършвам мощно с може би най-добрата българска метъл банда – Ахат и „Огнени души“:

There ain’t no way to stop us
And you’ll never kill our pride
‘CAUSE IT’S NOT ONLY MUSIC
IT’S A CHOSEN WAY OF LIFE!

Редакция: А-а, де – как успя прекалено „умния“ WordPress да ми скапе валидния код … Изключил съм автоматичната поправка! По принцип целия текст го писах в html режим, възползвайки се от поста на Йовко за валиден youtube код, иначе с vbox7 нямах проблеми. И по някаква причина, не помня защо, цъкнах на „Визуален редактор“. И после – мазало, изведнъж в кода се появиха бозавите глупости, които по подразбиране според двата видео портала трябвало да се напишат на страницата, за да се вмъкне клипа в публикацията. Добре, че има post revisions :).

Bajaga – Ruski voz (Баяга – Руски влак)

Попадна ми една песничка и се сетих за незабравимите спомени от лятото на ’88 година в Слънчев бряг, свързани с тази страхотна романтична балада на Bajaga (Wiki) – култовия сръбски поп-рокаджия – Ruski voz (YouTube):

Voz, pospani voz za Harkov, Gomelj, Lenjingrad
Znam kako je nocas dalek Beograd
Nece moci nikada olovka i hartija
Ni svi ruski postari ne mogu ti doneti
Pismo koje pisem ja, marka s likom Lenjina
A u pismu jedina tuga sto me razara

Nije votka rakija
Mada nocas udara
Tuga mi je velika
Velika ko Rusija
Ja ne mogu poslati
Ljubav jer se ne salje
Nit’ sam mogo’ poneti
Sobom tvoje poljupce

Voz,u vozu izguzvana lica putnika
Ti si tamo negdje iza onih planina
Dal’ si mozda zaspala il’ si budna kao ja
Dal’ te muce nemiri il’ te nista ne muci
Kada budes citala pismo koje pisem ja
Tajna bice skrivena iza ovih redova

Nije votka rakija
Mada nocas udara
Tuga mi je velika
Velika ko Rusija
Ja ne mogu poslati
Ljubav jer se ne salje
Nit’ sam mogo’ poneti
Sobom tvoje poljupce

в ogg vorbis формат

NOISEHUNTER – класически германски хеви метъл!

Актуализация 03.05.2010 год. – поради липса на място на хоста ми, местя файловете. Спокойно, не са загубени, просто вече не са при мен. Който се интересува и иска да си ги дръпне – да пише един мейл, ще му дам директна връзка :).

Noisehunter – Time To Fight 1986
Noisehunter – Spell Of Noise – 1988
Noisehunter – Too Young To Die – 1989

Имат още един албум, който е уж е техен, ама не баш, издаден през 2004 (дванадесет години след практическото разпадане на групата, или седем години след официалното прекратяване), но не си струва да се споменава.

Предисторията от моя гледна точка – за тях разбрах преди двадесет години от радиопредаването „Неделя 88“ (по-късно ’89, ’90, ’91) на БНР „Хоризонт“. Единственото по онова време (с изключение на югославското „Програм двеста два“), в което пускаха по-тежка музика. Тогава имаше касетофони, двукасетъчни дори ;), и всяка неделя след 22 часа аз дебнех час и нещо – два с пръст върху Record бутона. Не че underground касетките не минаваха рано или късно (всъщност, доста по-рано от останалата част от България) през местната метъл общност. Но често качеството след многото презаписи беше кофти, пък и човек не можеше да си поръчва предварително или да преслушва и подбира – информацията беше малко, „работеше се“ „на кило“ …

Та дебнейки кога най-после говорителя ще приключи с анонса си, започвам записа веднага, често без да имам никаква представа за групата или стила, като едва след края на предаването се прави подбор и презапис на по-ценното. А конкретната песен на Noisehunter беше „Back To Rock“.

Обаче … Оказва се, че групата е относително популярна основно в Германия (тогава ФРГ), отчасти в някои страни на западна Европа, въпреки че са били първите, на които им е било позволено официално да свирят на живо в Източна Германия. И въпреки, че са имали много концерти на бая места; въпреки, че отзивите за тях са били доста похвални.

Моят Мързел, постепенното ми обезкуражаване от липсата на информация за Noisehunter, отпадането на касетките като основен музикален носител логично доведоха до изпадането им в забрава, и тоталната им липса в плейлистата ми някак си не се усещаше …

Докато преди няколко дни, говорейки с с най-добрия ми приятел (който междувременно ми сийдна Necronomicon), се присетих и го попитах дали, аджеба, през тия години е намерил нещо съществено по мрежата за „ловците на шум“. Е, той не беше успял, но аз се справих – и то НЕ чрез mp3fiesta! :)

Малко повече информация – неофициална страничка на английски и испански, както и уики на немски.

Изключително съм доволен от себе си, и за да се кефят/куфеят и други фенове на истинския, натурален, класически, изчистен немски хеви метъл, да спестя ровичкането – качих при мен (виж най-горе) трите им албума.

За музикалния избор и работата

Този текст започна като коментар към предишна публикация; след това еволюира в съдържание, което задължително трябваше да присъства като коментар в блога на Майк Рам; и крайна сметка заслужава да бъде в отделен пост. Благодаря на Владо и Тери за включването, Мишел още го чакам :).

Краткия текст в „Албумите за необитаем остров“ претърпя многократни (болезнени?) редакции – започнах още в момента в който видях връзката към блога ми. Предизвикателството беше голямо, и подходих по следния начин – направих възголемичък списък с любимите си групи и албуми, и започнах всеки ден да слушам по един. Преди лягане си отбелязвах удовлетворението, или досадата от непрестанното повтаряне – един вид експеримент :). На следващия ден си пусках за последен път албума от предния ден, следейки за реакцията си (себепознаването ми е по принцип бъгаво, както и да е), и преминавах към следващия.

Друг важен фактор беше доколко музиката пречи или не на работата ми. Тук едно голямо отклонение. Слушането на хубава музика – в истинският смисъл на думата – пречи на творческата работа. Понякога пречи дори и на механичните повторяеми действия, които не изискват замисляне. Разбира се, имам в предвид работата на компютър. При чисто механичната работа, свързана с физическо натоварване или сръчност в ръчен труд – опъване на мрежи, монтаж и демонтаж на хардуер, носене на кашони, цепене на дърва, поддръжка на парно, миене на съдове и прочие – влиянието на музиката е силно благотворно! Примерно:

Hail And Kill (Manowar „Kings of Metal“ 1988) feat. no-battle axe (Assenoff 2007)
[Joey DeMaio, Ross The Boss, Mario Assenoff]

Brothers I am calling from the valley of the kings
With nothing to atone
A dark march lies ahead, together we will ride
Like thunder from the sky
May your sword stay wet like a young girl in her prime
Hold your hammers high
(0. По време на бавното лирично въведение се загасва цигарата, отключва се дърварника, подреждат се двете пънчета на удобно разстояние – за сядане и за поставка, слушалките се закрепват възможно най-стабилно, дошъл е момента за „съсредоточаване“ и начало на истинският труд)

Blood and death are waiting (1. закрепване на големичко парче дърво върху пънчето)
like a raven in the sky (2. прицелване и замахване с брадвата)
I was born to die (3. удар, брадвата се дърпа леко, двете парчета падат отстрани)
Hear me while I live (1.)
As I look into your eyes (2.)
None shall hear a lie (3.)
Power and dominion (1.)
are taken by the will (2.)
By divine right hail and kill (3.)

Hail, Hail, Hail, Hail and Kill, Hail and Kill (Нацепените до момента парчета се подреждат в спретната купчинка отстрани, за да се освободи място за следващите, щото вече става претрупано)

Обаче когато се налага да се анализира комплексен мрежови трафик от няколко устройства и сървъра, да се реагира на критични съобщения, да се променят скриптове, така че хем да са съвместими с новите изисквания, хем старите неща да не се чупят, да се дебъгват проблеми (и да се създават нови) … хубавата музика ми пречи! Или примерно както в един момент неочаквано ме нахендриха да търся проблема тук:

8059dc0: ff 35 f4 15 0e 08 pushl 0x80e15f4
8059dc6: ff 25 f8 15 0e 08 jmp *0x80e15f8
8059dcc: 00 00 add %al,(%eax)
8059dce: 00 00 add %al,(%eax)
8059dd0: ff 25 fc 15 0e 08 jmp *0x80e15fc
8059dd6: 68 00 00 00 00 push $0x0
8059ddb: e9 e0 ff ff ff jmp 0x8059dc0
8059de0: ff 25 00 16 0e 08 jmp *0x80e1600
8059de6: 68 08 00 00 00 push $0x8

Трудно, докато звучи „How many tears flow away / To become a sea of fears / How many hearts are torn apart / Till another torment starts/ But before the world / Turns into a sun / All cruelty and violence / On Earth will be dead and gone“. Обаче 20 минути тишина и спокойствие след финалния крясък на Кай хванах грешката :).

Проблема в качествената музика, която ме кефи, е … че е хубава! Харесва ми, заслушвам се, припявам си мрънкайки, тактувам си (което отстрани понякога изглежда като бързи несинхронизирани спазматични движения), и съвсем зарязвам съсредоточаването над това, което работя в момента. Естествено постепенно се потапям и музикалната сила ме поглъща. Намаляването на звука не помага – хубавото си е хубаво, напрягам се излишно, за да чуе кое как звучи, дразня се, че въздействието не е пълно, и в крайна сметка пак увеличавам децибелите. Ако пък по случайност конкретния проблем ме е погълнал, след кратко време установявам, че съм пропуснал страхотното соло и финала на предишната песен, и се дразня. Разсейвам се, връщайки плеъра направо в началото на песента, като вече внимавам да не пропусна въздействащата част, и пак резултата е забавяне на работата.

Музика за фон, лека, неангажираща – глупости на овали! Или разсейва, пречи, дразни; или е поносима, дори хубава; следователно трябва да се увеличи и изслуша старателно, напълно, с кеф.

Обратно по темата за методологията на избора. Оказва се, че целодневното слушане на цял албум на някои иначе известни, добри, качествени групи писва. Имат много, наистина голямо количество песни, които си заслужават повторното слушане, но не са концентрирани в една компилация, а за съжаление останалото от албума е не толкова качествен пълнеж; или пък имат наистина малко на брой песни, които са ми въздействащи и си заслужават. Поради тази причина отпаднаха Judas Priest, Death, Iron Maiden, Manowar, Accept, Running Wild, Metal Church, Stratovarius, Hammerfall, Deep Purple, Scorpions, Messiah, Black Sabbath, Bon Jovy, Doro & Warlock, Slayer, Venom, W.A.S.P., S.D.I., Kreator, Megadeth, Edguy, Paradise Lost, Therion, Rammstein, Sepultura, Uriah Heep, Бьело Дугме, Рибля Чорба, Сигнал, Ахат, Вагнер, Морис Равел, Бах, Моцарт, Чайковски, Андю Лойд Уебър, Ку-Ку бенд, etc …

В заключение – със споменатите в началото изключения или слушам музика, или работя – двете неща не вървят добре заедно. За по-нататъшно разсъждение остава какво друго може да се прави (освен работа в широк смисъл), докато се слуша музика?

Добавка – лаская се с мисълта, че имам сравнително богата музикална култура (след 8 години пиано и солвфеж), относително добър слух и изграден критичен вкус; пиша го за да подплатя термина слушане на музика с повечко съдържание и по-богати нюанси за това, което имам в предвид. Демек уж чувам и възприемам доста повече, отколкото средностатистическия слушател. Част от избраните неща не са перфекти като смесване, или като изпълнение, анализирал съм ги многократно и знам недостатъците им; обаче име нещо, усещането за пълно себераздаване в писането на текстовете, музиката и изпълняването на композициите; искреност и надъханост, която заличава техническите несъвършенства.

God gave rock and roll to you, gave rock and roll to you
Put it in the soul of everyone (Kiss)

Няколко албума, които бих взел на необитаем остров

По инициатива на Майк Рам:

Правилата са прости – (1) всеки участник цитира тези правила, (2) цитира този пост, (3) цитира този, който го е посочил, (4) изброява 7-те си любими албума (може повече или по-малко), като споделя и нещо повече за тях или за избора си и (5) посочва (предизвиква) поне трима други блогъри да направят същото. Естествено, ако някой не е посочен, а иска да се включи в играта, е добре дошъл.

Само че няма да се огранича със 7 албума, защото някои от издадените композиции не се вместват в понятието „албум“, а други – които са от примерно 2 части – са смислово и музикално свързани, пък и седем са ми малко малка цифра :). Нека да бъдат 12 групи, а?

  1. Helloween – 1985, 1987 и 1988 – „The Mini LP„, „Walls Of Jericho„, „Keeper of the Seven Keys Part I“ и „Keeper of the Seven Keys Part II„;
  2. Gamma Ray – 1995 и 1999 – „Land Of The Free“ и „Powerplant„;
  3. Avantasia – 2001 – „The Metal Opera Part I & II„;
  4. Blind Guardian – 1988, 1989, 1990 и 1992 – „Battalions of Fear„, „Follow the Blind„, „Tales from the Twilight World“ и „Somewhere Far Beyond„;
  5. Nightwish – 2001 – „From Wishes To Eternity“ (DVD компилация);
  6. Metallica – 1988 – „… And justice For All„;
  7. Pink Floyd (в българското уики) – 1973, 1975 и 1979 – „The Dark Side Of The Moon„, „Wish You Were Here“ и „The Wall„;
  8. Queen – 1981, 1991, 1999 – „Greatest Hits„, „Greatest Hits II“ и „Greatest Hits III
  9. Savatage – 1991 – „Streets – A Rock Opera„;
  10. Yngwie Malmsteen – 1988 – Odyssey;
  11. Rainbow – 1997 – The Very Best of Rainbow;
  12. Dio – 1984 – „The Last In Line

За част от изброените вече съм писал тук, тук и тук, а останалите – в уикипедия и по мрежата има достатъчно информация. Достатъчно е да кажа, че това е накратко музиката, която лично според мен е издържала проверката на времето, както и за мен ще е достатъчна да преживея с нея 10 години без нищо друго за слушане! ИСТИНСКА МУЗИКА! А изборът беше тежък, труден, и със сигурност съм пропуснал още много ценни изпълнители и компилации, но все пак трябваше да спра по някое време с изброяването, нали :).

Сега, няколко човека, чийто избор ще ми е интересен … Хмм, да видим … нека да са тези тримата:

Тери (Тервел Няголов в БГлог);

Мишел (оптимистично оптимизираният с оптимално оптично устройство);

Владо (и Бо Георгиеви).

Леки музикални разочарования

Avantasia – Lost in Space. EP на два диска. Целият албум „Scarecrow“ ще излезе края на януари догодина, това било нещо като предварителен разширен сингъл. Дори и да е така – в момента състоянието не ми харесва! Едни от най-честите сравнения на новия Тобиас Самет (Tobias Sammet) са с … Бон Джови! Парчетата са нещо като хард-рок, софт метъл – лигави вокали, яко клавишни, няма мощ, тръпка … Композициите звучат, все едно са писани мелодийки за класации, демек – комерс. Никакъв power metal не е това. И нищо, ама въобще нищо общо с предишната авантасия. Метъл опера – my ass! Тоби подчертава, че това било умишлено съставено от неща, които ще се възприемат по-добре от „масовата“ публика. А големия, истински албум щял да бъде доста по-тежък, и да сме били търпеливи, и щяло да има истинската атмосфера и усещане, както преди 6 години … Казва, че никога не е робувал на комерсиалните тенденции, че това било негово лично виждане и е нормално да има разлика и развитие на творчеството. А дано, засега няма да го отписвам напълно. Но подозренията, надигнали се в мен като мазна манджа след препиване – след последния албум на групата му Edguy „Superheroes“ – остават. Дано наистина не прахосва таланта си за глупости! Сетих се, че Майк Рам е писал за кефа от това да ги види на живо в София, и е останал с отлични впечатления от тях. Надеждата не е загубена значи, ще чакам, няма как :).

Nightwish – Dark Passion Play. Новата вокалка, макар и по-привлекателна на вид, няма нищо общо с Таря (Tarja Turunen) като глас . А Найтуиш без нея просто не приличат на себе си. Не че е лош албума – различен е. Съвсем по друг начин звучи стила, все едно са друга група. При повторно прослушване не е зле, но не е нищо особено. Не е това, което очаквам от тях. Един различен вокал променя коренно звука и цялостното впечатление, нормално е. Вече писах при longanlon. На фона на предишния богат, изчистен, обемен, всеобхватен, драматичен оперен сопран, Анет (Anette) звучи пискливо, немощно, непрофесионално, размята се в крайностите, няма собствен стил, колеблива е, несигурна, и си личи. Сравнението е неизбежно. „Запазената марка“ на Nightwish – това, с което бяха уникални и което правеха най-добре – са именно комбинацията от тежък метъл звук и класически оперен вокал. При липсата му стават обикновена, поредна, още една група претенциозен имитатор. Честно казано, вокалите на Марко (Marco) ми звучат по на място в този албум :). Според официалната информация Таря е била изгонена заради това, че не е обръщала почти никакво внимание на групата, и се е занимавала прекалено много със себе си и собствената кариера, била капризна и егоистична … Възможно е да е така, или не точно – все пак вероятно краските са сгъстени от разрива им. Но лично аз съжалявам много, че не са могли да намерят компромис и да я задържат. Не съм следил как върви албума в класациите и какви са мненията. Само си мисля, че по-добре би било да се съобразят с „капризите“ на този, който им придава уникалност. Де да беше … В заключение – Nightwish ги отписвам – там надежда за мен няма.

Камен Кацата 1994 „Страхът на гаргите“

Камен Кацата Добрах до единствения албум на Камен Кацата „Страхът на гаргите“! Велик Български Блусмен, пее от цялата си душа и сърце! Освен това е прекрасен човек. Поклон, да е жив и здрав. А текстовете … страхотни :). Най-искрени благодарности на човека, който го намери, вече го поздравих. Завиждам (не точно благородно) на софиянци, че имат възможността поне от време на време да го чуят и видят на живо.

Приятно слушане … (Освен 40-те МБ емпетройки, изписах и текстовете както ги чувам – вероятно има грешки, сори за което. А от „Ball and chain blues“ нищо не мога да сглобя, което да е поне смислено …)

1. Блусмен
2. Боли ме главата
3. Достоен дърт дингил
4. Barbeque man
5. I’m not in love (anymore)
6. Bye, bye baby
7. Г-жа бившата
8. Имен ден
9. Ball and chain blues
10. Утре помисли добре(й)
11. Тя (наистина) всичко можела

Любим уиндоус аудио плеър – Foobar2000

Foobar2000 screenshot

Твърде често ми се налага да работя и да се забавлявам под уиндоус (което не е проблем), и реших сега да представя първокласния, номер едно за мен аудио плеър със отворен код (LGPL за базовата версия, допълнителните компоненти са с отделни и понякога различни лицензи), който ползвам от няколко години – Foobar2000. За това ме подсети и човека, който ще ми намери албума на Камен Кацата във FLAC формат, и се чудеше кой плеър да използва. Има и базиран на wordpress блог, в който обаче не е писано от няколко месеца – последната новина там е за версия 0.9.1, докато последната стабилна, и налична на официалния сайт е 0.9.4.5.

Базовата функционалност на плеъра идва с поддръжка на MP1, MP2, MP3, MP4, MPC, AAC, Ogg Vorbis, FLAC / Ogg FLAC, WavPack, WAV, AIFF, AU, SND, CDDA, WMA; пълна unicode поддръжка; усъвършенствани възможности за промяна на таговете; промяна на клавишните комбинации, търсене на информация за албума и песните от freedb, еквалайзер, конвертор, рисемплър, поддръжка на rar-zip-gzip архиви и много други. Най-същественото предимство обаче е отворената архитектура, която позволява (чрез използването на PanelsUI) да се добавят и използват голямо количество външни компоненти, с което плеъра да придобие вида, показан на скрийншота. Например изображения на албумите, показване на текстове, абсолютно всички поддържани файлови формати, визуализации, промяна на разположението и външния вид, дървовиден изглед, библиотеки с музика, статистическа информация, усъвършенствано управление на звука, всички видове кодеци, будилник и настройка на времето, дистанционно управление, страшно много са.

Системни изисквания (за базова версия без добавки): Уин2К или по-нов, 200MHz процесор AMD K5 или Pentium или подобен (препоръчва се 500MHz Athlon или Pentium III), 32MB RAM, 800х600 разделителна способност.

Форума е ценно и често посещавано място за решаване на проблеми и обмяна на информация, има и полезна страничка в уики. А за ентусиастите – SDK.

Foobar2000