Леки музикални разочарования

Avantasia – Lost in Space. EP на два диска. Целият албум „Scarecrow“ ще излезе края на януари догодина, това било нещо като предварителен разширен сингъл. Дори и да е така – в момента състоянието не ми харесва! Едни от най-честите сравнения на новия Тобиас Самет (Tobias Sammet) са с … Бон Джови! Парчетата са нещо като хард-рок, софт метъл – лигави вокали, яко клавишни, няма мощ, тръпка … Композициите звучат, все едно са писани мелодийки за класации, демек – комерс. Никакъв power metal не е това. И нищо, ама въобще нищо общо с предишната авантасия. Метъл опера – my ass! Тоби подчертава, че това било умишлено съставено от неща, които ще се възприемат по-добре от „масовата“ публика. А големия, истински албум щял да бъде доста по-тежък, и да сме били търпеливи, и щяло да има истинската атмосфера и усещане, както преди 6 години … Казва, че никога не е робувал на комерсиалните тенденции, че това било негово лично виждане и е нормално да има разлика и развитие на творчеството. А дано, засега няма да го отписвам напълно. Но подозренията, надигнали се в мен като мазна манджа след препиване – след последния албум на групата му Edguy „Superheroes“ – остават. Дано наистина не прахосва таланта си за глупости! Сетих се, че Майк Рам е писал за кефа от това да ги види на живо в София, и е останал с отлични впечатления от тях. Надеждата не е загубена значи, ще чакам, няма как :).

Nightwish – Dark Passion Play. Новата вокалка, макар и по-привлекателна на вид, няма нищо общо с Таря (Tarja Turunen) като глас . А Найтуиш без нея просто не приличат на себе си. Не че е лош албума – различен е. Съвсем по друг начин звучи стила, все едно са друга група. При повторно прослушване не е зле, но не е нищо особено. Не е това, което очаквам от тях. Един различен вокал променя коренно звука и цялостното впечатление, нормално е. Вече писах при longanlon. На фона на предишния богат, изчистен, обемен, всеобхватен, драматичен оперен сопран, Анет (Anette) звучи пискливо, немощно, непрофесионално, размята се в крайностите, няма собствен стил, колеблива е, несигурна, и си личи. Сравнението е неизбежно. „Запазената марка“ на Nightwish – това, с което бяха уникални и което правеха най-добре – са именно комбинацията от тежък метъл звук и класически оперен вокал. При липсата му стават обикновена, поредна, още една група претенциозен имитатор. Честно казано, вокалите на Марко (Marco) ми звучат по на място в този албум :). Според официалната информация Таря е била изгонена заради това, че не е обръщала почти никакво внимание на групата, и се е занимавала прекалено много със себе си и собствената кариера, била капризна и егоистична … Възможно е да е така, или не точно – все пак вероятно краските са сгъстени от разрива им. Но лично аз съжалявам много, че не са могли да намерят компромис и да я задържат. Не съм следил как върви албума в класациите и какви са мненията. Само си мисля, че по-добре би било да се съобразят с „капризите“ на този, който им придава уникалност. Де да беше … В заключение – Nightwish ги отписвам – там надежда за мен няма.