Чалга и Метъл

Pero Defformero - Goran Biševac

Какво става, като се смесят сръбски турбо фолк и груб хеви метъл? Получава се Pero Defformero! Не че са някаква „новина“ де – оказва се, че дори са свирили в София края на миналата година, но за мен са откритие. Уникални музиканти са, до преди да ги видя в ютубата дори и не предполагах колко успешна и забавна може да е подобна симбиоза. И то от коренно различни, привидно несъвместими стилове!

От една страна е типичния прецизно барнат лигаво-мазен – и на визия, и на пеене – вокал, с гнусен (любим на други) бабаитско-борческо-тежкарско-кичозно-помпозно-кръчмарски вид и характерни за чалгата извивки/потрепвания на гласа. А че има глас – има, спор няма.

Същевременно всичко останало – китари-бас-барабани-синтезаторен-саунд, и не на последно място външен вид – е наистина тежък, брутален, безкомпромисен, твърд и скоростен хеви метъл. По-скоро траш, отколкото пауър, не липсват и прогресив елементи, и всичко това с много съвременно звучене, гарнирано с щипка тъмен готик.

Леле-мале, как им нашляпах етикетите, като същински музикален критик, който се взима на сериозно :). Още в същия претенциозен дух – тези умишлено търсени контрасти на противоположностите постигат целта си – а именно да пародират музикалните и визуални безумия на турбо фолка и неговата аудитория. Пълна подигравката с чалга културата, кефи максимално. Както китаристът и основен мозък зад бандата Саша Фриш казва в интервю:

Стефан Топузов: – … предполагам, че повечето хора, които ви слушат, се чудят дали сте метъли, които се ебават с турбо фолка, или обратното?
Саша Фриш: – Оооо! Винаги се ебаваме с турбо фолка!

Освен горния, професионално направен клип на песента „Стигнахме края на пътя“ (Dosli smo do kraja puta), много ми харесаха Готическа красавица (Gotičarka), „Žalim draga ispalo je sranje“ (това няма да го превеждам :)) и Отиваш си (Odlaziš). И последна връзка – myspace профила на групата.

Пак повтарям – комбинацията им се е получила много добре! Ако фронтмена беше някакъв характерен за метълa вокал със съответстващото за хард и хеви културата облекло, поведение и стил на пеене, ефекта щеше да е … мижав. Донякъде над средностатистическите банди, но нищо запомнящо се, нито иновативно, нито провокиращо. Докато сега Pero Defformero са нещо, което си заслужава гледането и слушането.

В заключение да изтърся гранд финале репликата – докато ги има, фолкО нЕма да Умре!

folk is not dead

Тери Пратчет – Пощоряване, Дребнио волен народ (Going postal, The wee free men)

Малко късно, но все пак да споделя – поради прекалено дългото безхаберие на Вузев си дръпнах и прочетох две от последните книги на Пратчет. На първоначалните места, където са публикувани от ентусиасти преводачи и редактори (огромно благодаря на тия хора!), вече не могат да бъдат намерени. Причините – сами можете да се досетите.

Но хубавите неща не могат да бъдат забранени и скрити в 21ви век, в Интернет. „Пощоряване“ я намерих тук, а „Дребнио волен народ“ – тук. За да не се загубят (dump.ru и hit.bg не са от най-надеждните), ги копирам и при мен – Going postal и The wee free men.

Ако Вузевата все пак ги издаде някога на български, ще си помисля дали да ги махам. Най-вероятно – няма :).

Носталгичен гейминг: DOOM I & II

Doom II - Hell on Earth - Cover
(copyright notice: авторските права върху изображението са на id Software)

Doom I & II са според мен най-добрите компютърни (PC) „пуцалки“, FPS (single player) за всички времена, нищо, че дърти – от преди 15 години! Екшън от старата школа в първо лице – да се избият всичките гадини, преди да те претрепят (много), или се изпозастрелят приятелите/беглите познати/непознатите, доказвайки кой е по-добрият зад клавиатурата и монитора :). Дуум е революционен за времето си, разпространява се за отрицателно време, променя лицето на гейминга завинаги и полага стандарти, които се спазват и до днес! (Тези клишета най-вероятно съм ги прочел някъде, но описват много добре отношението ми към играта).

Има още

Need for Speed Undercover

need for speed undercover bugatti

need for speed undercover bugatti

Хайде по колите! Екранната снимка е от края на играта – да, наистина „леко“ се оттърквам в някакъв полицейски автомобил, движейки се с 425 км/ч в насрещното движение! И взимам резки завои под прав ъгъл с 200 … Скорост, адреналин, преследвания, бягства, състезания, малко предателства, и най-накрая – хепи енд. Дванадесетото издание на Need for Speed – Undercover (под прикритие).

Играта бива. Става, горе-долу, струва си да се „превърти“ един път. Но нищо повече. Един вид микс от Most wanted и Carbon … с елементи от Undeground :). Pro street дори няма да го коментирам – беше провал отвсякъде. Това, обаче, е добро – има подобрение. В Интернет има достатъчно ревюта, и аз няма да напиша нищо кой-знае колко по-различно от общия хор.

Колебая се как да оценя управлението на автомобилите. Ако можех да покарам с волан, вероятно бих казал, че е по-добро от предишните серии. С клавиатура обаче ми беше по-трудно. И свикването не беше лесно, но се справих учудващо добре.

И за съжаление – бързо … Стигнах до края за около 30 часа игрово време. Заедно с „минаването“ и на пропуснатите задачи след официалното превъртане и кредитите.

Графиката е прилична, но нищо ново. По принцип NFS сериите нямат големи системни изисквания. Карбон с ниски настройки върви на четири годишна машина! Сегашния ми компютър се справя с Undercover перфектно: всичко на макс при разделителна способност 1024×768.

Историята е накъсана, съшита с бели конци. В мост уонтед и карбон са се справили много по-добре.

Видеотата смучат. Въпреки, че технически, как да го напиша, визуално са добре, текста е изкуствен до немай-къде, както и обстановката, и облеклото, и поведението. Мацките не ми харесаха – нито една, за разлика от Emmanuelle Vaugier (youtube).

Повечето състезания и задачи са лесни, веднъж като му хванах цаката и научих горе-долу маршрутите. Има си определени ключови места и трикове, които гарантират победата, дори и с кекав автомобил. Е, разбира се, има и такива, които се наложи да ги преиграя по десетина пъти, докато успея, но бяха малко.

Автомобилите – нищо не отбирам от коли, дори книжка нямам … Не че това има нещо общо, де :). Не ползвах нито един американски – кофти управление, ниска максимална скорост. От японските два нисана – първия, с който започва играта (разкарах го максимално бързо), и Nissan Skyline. Който се позадържа. Другите бяха европейски. Повечето време движех с порше, и по-точно с Porsche 991 GT3 RS. По някое време в началото бях с Lotus Elise. И в последните състезания, бягства от полицаи и разрушавания с Bugatti Veyron 16.4.

Противниците и полицейските коли са направени абсурдно тежки! Без това да се отразява на маневреността и скоростта им. Бутат ме и ме завъртат без никакъв проблем, нямам шанс. Случайния трафик – същата работа. Не бях свикнал … Налага се да карам много внимателно, че да избягвам най-вече автомобилите на конкурентите (защото понякога им хрумва да ме блъснат, стремейки се да карат по оптималния маршрут, което в повечето случаи води до рестарт на състезанието), както и другите участници в движението. Иначе, потрошавам полицейска кола, като се нахакам в блокада под определен ъгъл, или дебна най-кекавите – първите патрулки – по изчанчен начин. Естествено, pursuit breakers (това на български?) обектите спасяват положението – като падне кран или ламарини или тръби, всичко около мен измира (без моето возило, нали).

Ефекта на диазотния оксид (nitrous oxide, NOS, нитро) е намален. В предните версии обикновено го настройвах на максимална сила, за сметка на продължителността, и увеличаването на скоростта беше … драматично! В Undercover се оказва, че е по-добре да го ползвам в другата крайност – максимална продължителност.

Горе-долу това е, което се сещам да споделя. В играта имам достатъчно пари да пробвам още два от по-екстремните европейски автомобили (Tier 1), след което най-вероятно ще я изтрия. За край – малко статистика:

need for speed undercover stats career

need for speed undercover stats career

need for speed undercover stats game

need for speed undercover stats game

need for speed undercover stats pursuit

need for speed undercover stats pursuit

Булфлийт смуче, Геймфордж – по-малко

Или – Bulfleet sucks, Gameforge – less. GF са по-известни с масовата онлайн php базирана игра ogame, но конкретното сега ще ги насоля заради ikariam. Булфа е на XS Software. Само че германците най-вероятно ще прокопсат, за разлика от нашенците. Защо ли .. чети нататък ;).

Има още

Веселият блог :)

Се намира на http://uhaaa.com/blog. Има любопитни, ценни, забавни и свежи неща: изображения – снимки, колажи; видео клипове и текстове. Почти няма авторско съдържание, може би с изключение на съпътстващите обяснения – Тери, Мая и Микромакс добавят всякакви весели случки, описания, курози, които са срещнали из необятния Интернет. За което им благодаря – имат страхотни попадения, на които не съм попадал преди :). В сайта има публикации за почти всеки вкус, дори и за такива като мен, с шантаво чувство за хумор. Определено ми повдига … тонуса и ме разсейва приятно дори и когато съм в необичаен стрес или унило настроение.

Enjoy! :)

Как да дам хапче на коте?

Нашето малко коте

Имаме си коте. Малко. Неопределена порода ;). Взехме го преди месец и нещо – много е симпатично, добро, гальовно, игриво. Живее на двора, върти се ту покрай нас, ту покрай тъщата – дори на нея повече и досажда, защото май тя повече го храни :).

Сега проблема е как да му дадем хапчето – дори половин хапче, към пет милиметра в диаметър. Опитах, като го маскирах в някакъв мек колбас – не стана. Усети го и го изплю, като все пак изяде останалата част от салама. Опитахме и насила, да му отворим устата и да го бутнем между зъбите – пак не стана, с езичето го плюе.

Та търся съвет – как да накараме котето да си изяде лекарството?

Favourite Naruto songs – video (list & links)

Актуализирано в края на 2010, тъй като част от първоначално поставените клипове са свалени от youtube поради нарушение на „авторски права“. Що за глупост, явно скоро праводържателите няма да разберат, че този начин на конфронтация с потребителите е безсмислен – след съвсем кратко търсене намерих отново всички клипове. Този път, обаче, слагам и връзки към видеотата и във VBOX7. А за всеки случай ги свалих и на файлове :).

По принцип не съм аниме фен. Обаче покрай сина ми взе да ми харесва Naruto, та си изтеглих и от известно време го гледам упорито. Различните сезони почват и завършват с различни песни, част от които доста ми харесват. Установих, че японците имат добри попадения, част от рок музиката им (и по-тежките неща) са свежи, непосредствени, изпети и направени с много хъс, и се усеща нещо специфично, което не мога да го формулирам точно … При всички положения е приятно разнообразие от начина, по който европейските и американски групи изпълняват песните си. Разликата в самите клипове също – тези японски, които си харесах, изглеждат по-ръбати, непрофесионални, но пък има някаква … искреност ли, как да го кажа, която изглежда безвъзвратно загубена в западните клипове. Ето за какво става дума:

Mass Missile – „Ima Made Nando Mo“: YouTube, VBOX7

Asian Kung – Fu Generation – „Haruka Kanata“: YouTube, VBOX7

Flow – „Go! (Fighting Dreamers)“: YouTube, VBOX7

Stance Punks – „No Boy No Cry“: YouTube, VBOX7

Raiko – „Alive“: YouTube, VBOX7

Orange Range – „Viva Rock Japanese“: YouTube, VBOX7

Тези са само от Наруто, все още не съм стигнал до трите филма, едва след това ще тегля и Naruto Shippuuden (Наруто – „Ураганни Хроники“, така май се превежда).

Soundtrack-a – в музиката вътре, в самите епизоди също има добри неща, ще си направя mp3 подборка :).

Носталгично видео – олд скуул български рок и метъл; или „моят“ хеви метъл – част втора

Измина малко повече от година, когато писах сравнително подробно за музикалните си предпочитания към тежката музика. Сега по-накратко представям избрани клипове от скромното българско рок и хеви метъл минало.

Започвам с нещо леко – Подуене блус бенд (добре де, не е рок, но е блус, да кажем) с песента „Среднощно кръчме“ – може да е наивистична, клипа е поредица от картинки, но музиката и текста много ме кефят:

Разбира се, не може без ФСБ – „След 10 години“:

Тангра – „Малкият град“ – прекрасно:

Непреходни са Щурците – „Рок в минало време“ и „Клетва“:

Великите Сигнал – „Късно е“:

Задължително трябва да присъстват и Конкурент – „Дай ми време“:

Незабравимата група Фактор с емблематичното, актуално дори и днес парче „Приятели“:

Началото на българския пънк, може би – смешниците Контрол с „Най-щастливият ден“ (клипа бива, горе-долу):

Бунтарката със голям глас Милена Славова, същински непосредствен и въздействащ пънк-рок – „Месо“ (видеото е само една снимка на фона на музиката):

Минавам на по-тежка вълна – страховитите Ера – с песните „Градът“ и „Басня“. Направо ме разтърсиха, като ги чух за първи път преди двадесет и кусур години – тогава направо се чудех как властта се е съгласила да ги запишат, че и да ги разпространяват официално:

Тук е мястото да спомена за БТР. Нарочно ги изписвам така, както са били първите девет години от създаването си през 1984, а не с точките, както са сега – Б.Т.Р. През март 1993 излиза най-успешния им албум „Bending The Rules“ – много добър български хеви метъл със страхотния вокал на Христо Ангов. Aудио на песента „Магура, за съжаление на английски и с ниско качество: BTR – „Magura street“. Ето и клип на една от по-скорошните им песни „Играта“, която се максимално се доближава до бързия, тежък звук от миналото:

Здраво разтръсквам глава, припомняйки си първата група с чисто хеви метъл звучене и поведение (имам дори тяхна плоча с албума „Гладиатор“ от 1988 година) – Импулс и песента „Гладиатор“:

И завършвам мощно с може би най-добрата българска метъл банда – Ахат и „Огнени души“:

There ain’t no way to stop us
And you’ll never kill our pride
‘CAUSE IT’S NOT ONLY MUSIC
IT’S A CHOSEN WAY OF LIFE!

Редакция: А-а, де – как успя прекалено „умния“ WordPress да ми скапе валидния код … Изключил съм автоматичната поправка! По принцип целия текст го писах в html режим, възползвайки се от поста на Йовко за валиден youtube код, иначе с vbox7 нямах проблеми. И по някаква причина, не помня защо, цъкнах на „Визуален редактор“. И после – мазало, изведнъж в кода се появиха бозавите глупости, които по подразбиране според двата видео портала трябвало да се напишат на страницата, за да се вмъкне клипа в публикацията. Добре, че има post revisions :).

Разни снимки от Видин

Графити (уж), табели, обява, котка, морско свинче, боклуци, тротинетка, notebook ASUS EEPC и други, които са ми се сторили интересни за снимане :). Това моя първи пост (моя редакция по-късно – и последен!), в който използвам вградения gallery feature на WordPress.