Та тъй, от началото на настоящата седмица съм отпуска, та чак до края на другия месец. Демек – „голямата годишна ваканция“. В работата няма големи спешни недовършени неща, а няколкото дребни проблема ги реших с едно идване за половин час. Служебната поща се пренасочва към една от личните, направих пълен архив на всичко по мрежата, тествах VPN-а …

Голяма част от хората чакат с нетърпение подобни отпуски с цел да избягат от натовареното ежедневие, стреса, да се заредят с енергия, и т.н. в този дух. Не, че на мен не ми е приятно, само че. Харесвам работата си, стреса не е чак толкова голям, натоварването е съвсем нормално, няма напрежение и хаос. Дори и да има, аз не го усещам по този начин. Факта, че за известно време няма да ходя на работа, не предизвиква голяма разлика в душевната ми нагласа.

Неприятното е, че много скоро семейно трябва да се занимаваме със сериозен здравословен проблем на много близък човек (самият той все още не знае, че се обсъжда вероятност изхода да е … летален). Нищо фатално все още не е станало, за късмет проблема е хванат в ранен стадий, създаваме стройна и последователна организация на действие, очакваме всичко да мине успешно … стига толкоз за това.

Тъщата, освободена от „задължението“ да гледа внука си, сега има повече време да се занимава с нейните си неща, например това (клик на снимките за по-голям размер):

Радващото е, че прекарвам значително повече време със сина си, разхождаме се по градинките във Видин:

Вписвам се в игрите му:

Като стана дума за войници, напреднах доста в

Бях си я купил отдавна, постепенно задобрявах, играта е твърдо най-добрия онлайн мултиплеър шутър – изключително реалистична, отвсякъде! Е, има сравнително високи хардуерни изисквания; добре, че видеокартата ми се справя без никакви проблеми с максимални настройки на качеството. Разбира се, опита на останалите участници в конфликтите по разнообразните и прецизно балансирани карти е много важен, но това, което гарантира успеха, е отборната игра. В BF2 „самотните вълци“ нямат шанс. Цялата тактика и стратегия е изградена около доброто организиране на взводовете и работата им в екип. Поне аз така си превеждам squad, въпреки, че според нашата армейска организация като че ли отделение е по-правилно – или поне речника ми казва, че platoon е взвод … Както и да е. Има си и командир (commander), който има допълнителни организационни екстри и други възможности
– примерно сканиране на картата за врагове, обстрел с артилерия, пускане на разузнавателни безпилотни самолети … Доста често разликата в качествата на командира са решаващи за крайния изход на битката. Важно е и разбира се взводните да са дисциплинирани, той също да ги слуша, както и самите взводове да се съобразяват със заповедите си. Иначе като показатели (живот, броня, въоръжение, „спринт“) командира е най-обикновен войник като всички останали, в зависимост от това, какъв кит си избере. Само че ако си върши работата както трябва, командирският екран заема цялата му енергия, и обикновено той се скатава на скришно място и почва да действа. Не случайно на повечето официални и престижни сървъри има съобщения от сорта „Fighting commander is not allowed – it’s a full time job“;
„Fighting commander is allowed, but do your job“. Има и доста сървъри, на които командира не е разрешен. Тогава вече става много важна добрата комуникация между взводовете и вътре в тях, стиковане на целите и избирането на съответния кит. Аз най-често играя картечар (който същевременно снабдява останалите с амуниции), но понякога, когато се налага съм и медик (който лекува и съживява), assault (заради хубавото оръжие и бронята), противотанков боец, и прочие. Между другото, в част от сървърите са забранени превозните средства и авиацията, в други са разрешени – въобще избор голям. Една от най-популярните карти за infantry only е Strike on Karkand.
В цялата игра действието се развива в съвсем близко бъдеще – примерно след 2-3 години, като оръжията, превозните средства, самолетите и хеликоптерите са почти точно копие на реалните, масово използващите се в момента на въоръжение в съвременните армии. Това, което е променено във характеристиките им е направено само заради баланса в различните лагери,които са три – United States Marine Corps (USMC – до болка познато), Middle East Coalition (MEC – изключително с руско оръжие), и китайските People’s Liberation Army (PLA – с тях почти не съм играл).
С напредването в играта има повишаване в ранг, като на определени „точки“ се разкриват различни нови, често по-добри оръжия.
В момента аз съм Gunnery Sergeant Serial_Healer – на връзката към тракера има и много други статистики, не се престаравайте в четене – все още ме убиват повече, отколкото аз убивам :).

Преди време ходихме на един от новите басейни във Видин – Диана, намиращ се в промишлената зона, близо до Химията – нещо не ни беше харесало. Стандартен правоъгълен голям дълбок басейн и по-малък детски без екстри; водата леко хладка за вкуса ми – 26-27 градуса; сравнително чиста, но с лек неприятен цветови оттенък; претрупано барче; разрешава се влизането на всякакви клиенти, включително и с естествен мургав тен; дори и при липса на места се пускат хора с намаление, което логично води до неприятна навалица; децата влизат с намаление; тревата е поизсъхнала и бодлива.

Затова със сина ми се насочихме решително към басейна на хотел Анна Кристина (безплатна реклама, хи-хик).

Представа си нямам за хотелската част и обслужването (освен че са скъпи), но басейна с чиста съвест го препоръчвам като най-добрия във Видин и околността:

Имат твърда сегрегационна политика (моя редакция: или нещо от сорта, лично НЕобективно впечатление), тоест – цигани НЕ се допускат (моя редакция: или поне се обезкуражават ефективно, а може би и просто да не идват поради цените или незнание). Водата е разкошна – и като цвят, и като температура – 28 градуса. Големия басейн е с бъбрековидна форма, има три нива на дълбочина, като най-дълбокото ми стига до над брадичката. На две места има стъпала, като при едните има шуртящи близко до повърхността струи вода, нещо като воден масаж. Детския басейн е кръгъл, има малка водна пързалка, останалото се вижда на снимките:

Има точно определен брой шезлонги, с масичка и чадър, внимателно преценени така, че дори и при максимално запълване няма неприятна навалица. Децата влизат безплатно. А при липса на свободни места – просто повече хора не се допускат. Барчето е приятно, цените са … нормални като за хотел. Всичко се поддържа чисто. В големия басейн не са разрешени пльосванията трупешката – при първото по-сериозно разплискване спасителя дискретно се приближава и прави приятелска забележка, досега не съм видял някой да повтори.

Добавено по-късно: оказва се, че гостите на хотела също си плащат за басейна, което може да се окаже неприятна изненада. Не знам защо са решили така, но не прави добро впечатление – досега във всички хотели, в които съм бил, ползването на басейна (ако има такъв) е включено в цената.

Като заключение – нетипична моя снимка по бански, без очила :)

Остава ни до края на август само да отидем и на море, и на планина!