Модемите на БТК … или нещо друго?

От снощи нещо ми се загуби връзката с блога. Примерно около 2-3 часа през нощта. Тъй като тъй или иначе беше време за лягане, не ми се занимаваше. Тази сутрин решавам да проверя от офиса – същата работа – „Проблем при зареждане на страница“. И в момента е така, това започнах да го пиша през някакво недъгаво прокси (все пак е със secure connection). Първо проверих хоста ми – проблема не е при него. Една бърза tracert проверка показва след третата точка от мрежата на БТК Request timed out. Само един път успя да стигне до четвъртата точка, веднага след което изплю Destination host unreachable. Обикновено това е някъде по високите нива в софийската централа на БТК – мястото, където пакета напуска България и би трябвало да стигне до … Франкфурт, да кажем.

Явно пада голямо филтриране ли, скапване на международни връзки ли … или нещо друго? Нещо „оперативно интересно“ в определени IP адреси, може би? Защото почти всичко останало, което се сетих да цъкна – български, американски, европейски, азиатски, какви ли не сайтове – се отваряха нормално и бързо. Обаче. Физически хоста ми се намира в Хонг Конг. И като цъкна на примерно хонгконгското летище, или на хонгконгския университет – същата работа. Защо ли предимно при БТК става така? И защо с техните модеми? И защо само на конкретна област от IP адреси?

Ъпдейт – след поразително бързо свързване с поддръжката – чаках по-малко от 5 минути (за разлика от предишния път), и след спиране, чакане няколко секунди и пак пускане на модема, нещата се оправиха. На въпроса ми защо все пак се получава така получих отговора, че модема трябва от време на време да се рестартира, за да може да се обнови сесията. И че трябвало примерно по един път в седмицата да се рестартира модема. Профилактично …

Хубаво, за момента проблема е заобиколен. Далеч съм от мисълта, че е решен – да рестартирам модем през ден за мен не е решение. Но има нещо странно … и донякъде подозрително. Особено на фона на актуалните дискусии за анонимността в Интернет. Откакто в работата сме на BTC ADSL, проблемите с връзката са били минимални. Мога смело да заявя, че до тази година услугата си работеше почти идеално. Как може месеци наред, половин година дори, модема да не е пипван – буквално? И да работи без никакъв проблем? И изведнъж, ей-така, от нищото – и в къщи, и в работата – някои Интернет области стават недостъпни … И се оправят след рестартирането. Нещо не виждам практически смисъл от това да рестартирам модема при мен, след като проблема е на по-високо ниво. Какво ли може да правят в централата на БТК, и то точно когато пакетите напускат България … Но е факт, че след рестартирането се оправи … И международната връзка към Хонг Конг се появи.

Живо ме интересува какво може да е това нещо, което BTC са променили по конфигурациите си и в системата, което да налага рестартиране на модема през ден. А досега не се е налагало. И май само с чуденето ще си остана … Някакви предположения? Или просто ставам прекалено параноичен (това понякога не е недостатък) :).

БТК обслужване …

Посетете дабълю дабълю дабълю точка би-ти-си точка би-джи , където можете да откриете често задавани въпроси, адреси на магазини и полезни съвети – лесен, бърз и удобен начин да откриете информацията, от която се нуждаете.

Тъпа музика … хмм, йее (женски гласец тип бритни) … същата скапана музика …

В момента имаме голямо натоварване. Вашето обаждане е важно за нас. Моля, изчакайте или позвънете по-късно.

Тъпа музика … хмм, йее (женски гласец тип бритни) … същата скапана музика …

Съжаляваме за забавянето. Моля, изчакайте.

Тъпа музика … хмм, йее (женски гласец тип бритни) … същата скапана музика …

И това в продължение на над половин час! Имах идея какво ме очаква – от някои не-случайно намерени писания в блогове (например при Д. Василев, Иван Желев, Оггин и Миглен), както и от личен опит знам, че има задължителни 15 (петнадесет) минути изчакване, преди да се обади някой. И това независимо дали са бизнес или домашни потребители, без значение дали става дума за повреди, или проблем с АДСЛ, или каквото и да е … Тридесет минути чакане са прекалено много време.

Не съм засичал с точност до секундата колко чаках, но ето какво правих през това време:

Включих газовия котлон, налях олио в тигана, извадих пет яйца от хладилника и ги опържих. Изядох ги с домат и хляб, нарязах си няколко парчета салам и добавих майонеза. После включих компютъра, погледнах блога, пощата, ай-ес-кю, играта. Потърсих в Интернет и намерих безкрайно много места, където БТК не се споменава с добро. Излязох на терасата и изпуших една цигара. Върнах се и започнах да пиша настоящото писание. Интересното в цялата тази прозаична дейност е, че всичко това го направих с една ръка (дясната)! Просто защото другата беше заета да държи непрекъснато телефона до ухото ми, да не би да пропусна нещо …

Що е то: малоумна телекомуникационна компания (бивш монополист), измъчваща клиентите си тридесет минути на телефона на изчакване? В България ли? Познахте – БТК, разбира се!

Аман от скапано обслужване :(.

Иначе отговарящите са учтиви, това поне го признавам.