Безплатна Battlefield 1942™

Battlefield logo

По повод 10тата годишнина от излизането на първото „Бойно поле“ (Battlefield video game series) EA пускат безплатно играта Battlefield 1942. Това е оригиналната версия от 2002 год., с вградени необходимите актуализации и кръпки. Направени са минимални корекции, за да може играта да е съвместима с Origin клиента. Хубаво е да се знае, че НЕ е съвместима със старата, диск-базирана версия, но това не е голям проблем. С малко повечко четене и стабилна широколентова връзка всеки може да си настрои, популяризира и пусне сървър. Ако рязко се повиши натоварването на системите в следствие на новопоявилите се голямо количество играчи, може да се очакват мрежови проблеми със свързаността.

За съжаление разширенията The Road To Rome и Secret Weapons Of WWII не са включени. Все пак има малък 150 MB бонус – колекция от концептуални графики и други изображения, които DICE екипа е направил преди повече от 10 години: Download. Играта в оригиналният си вид е чудесен мултиплеър шутър. Тия дни мисля да си я припомня :).

Източник.

3-D secure (Verified by Visa) sucks

Once in a while I shop online – mostly games, software and services – when there are huge promotions and discounts. In the last year and a half I’ve purchased digital items from several sites and portals. None of them supports 3-D secure (Verified by Visa):

Amazon.com
Store.steampowered.com
GoG.com
Desura.com
G2PLAY.net
Pulsar.bg

In theory this XML-based protocol is supposed to improve security of online transaction. But practice has proven that it’s counterproductive garbage.

In my personal opinion, implementing it hurts both companies and consumers, and only benefits the banks themselves. It causes issues, which impacts sales. While fraud is more difficult with 3DSecure in place, all liability in case of fraud rests upon me as the consumer. To my knowledge banks get the best out of the deal, but sell this as a security feature. It does provide security, but not sharing my card details and login information does (objectively) the same thing. And if someone steals my card information, they can just use the card on a non-3DS service to steal and launder my money.

Basically 3DS is not secure. It has some issues (Wikipedia). It’s useless and hurts both customers and sellers/traders.

За ползата от компютърните курсове

Аз смятам (лично мнение), че няма смисъл от няколко десетки часа обучение на някакъв вид компютърна грамотност или работа с по-специализиран софтуер. Ако на човек редовно му се налага да работи с компютър или дадена специфична програма, ще се оправи и ориентира по някакъв начин, ще-не-ще, с малко помощ от приятели, колеги, печатни материали, Интернет и т.н. – без да плаща. А ако не тренира наученото, то ползата от курсовете е никаква. Ако има желание, няма лошо да се ходи на компютърно обучение, но може и без него. Единствената причина, поради която в миналото имаше смисъл от тях е заради официалния документ. Само дето в 21 век на никой не му пука има ли „тапия“ или няма – важното е да се върши възложената работа, по възможност бързо и качествено. Обаче! Напълно възможно е аз да греша, затова ето едно по-различно мнение, което ще се опита да разсее тези мои заблуди:

1. Моля, представи се накратко, кой си ти и за какво се бориш :) ?
Здравей, Марио! Благодаря за поканата за интервю и предоставената възможност да разкажем накратко за нас и нашата мисия.
Казвам се Виктор Бойчев и съм организатор и главен виновник за идеята и реализацията на www.it-kursove.com. Имам 9 години преподавателски опит по ИТ и Информационни технологии в софийски частни училища, като дори в момента съм лектор. Като професионална реализация съм уеб и графичен дизайнер на свободна практика, извършвам популяризация, уеб маркетинг и имам още няколко странични проекта. В свободното си време /колкото и да е малко/ обичам да пътувам с приятелката ми, да плувам и спортувам, да слушам различна музика.

2. Как стигна до идеята от лектор в училище да провеждаш подобен вид ИТ курсове?
Може да ти стане странно, но винаги съм се опитвал да въвеждам Photoshop като учебно съдържание, дори в 8-9 клас. И резултатът е, че дори за 8-10 часа занимание учениците се пристрастяват към този софтуер и определено им става интересно да го изучават. Проблемът е, че в нашата образователна система има спуснати задължителни програми от Министерството на образованието и те не дават почти никаква свобода на преподавателя да разнообрази или да вкара свежи и полезни знания. Другият основен проблем е, че преподавателите стават все по-възрастни и все повече се дистанцират от съвременните знания и нужди на младото поколение. Питай един 50-55 годишен учител по ИТ как да си направите Facebook cover, или как да си свалите любимото клипче от YouTube, питайте го какво е Web2, какво е Google play… Не искам да продължавам, за да не обидя 95% от колегите си.
Разбира се те не са виновни – учили са информатика преди 30-ина години. Почти никой от младото поколение не иска да влиза в системата на ИТ образованието, парите не са стимул, а и държавата почти е абдикирала. Това е една спирала, в която се движим надолу вече 20 години и всяка следваща реформа в образованието го „закопава“ все повече. Много е писано и говорено по тази тема, и проблемите са много.

В този ред на мисли се зароди идеята да организирам компютърни курсове, които дават нов шанс на тези хора, които са го пропуснали в училище. Това е именно възможността да придобият модерни и полезни знания за съвременните компютърни системи, мултимедия и дизайн, уеб разработка, 3Д майсторство. За нашите компютърни и ИТ курсове каним лектори-професионалисти, които имат практически опит, работят с клиенти, знаят хитрините и детайлите на софтуера и занаята, който практикуват. Има една хубава дума – чалъм. Целта на нашите курсове е да покажем на курсистите чалъма…

3. След приключване на обучението, „изпитваш“ ли обучаемите какво са научили? И даваш ли някакъв документ, примерно както е IT card, или предпочиташ да наблегнеш на практичността на придобитите компютърни умения?
Най-важното, за да сме доволни от свършената работа след приключване на всеки курс, е че сме научили още няколко човека. На първо място са знанията, практическите умения, натрупания опит, радостта на хората, че знаят нещо ново и интересно от света на компютърните науки.
Да, даваме и сертификат. В него отразяваме с обща оценка нивото на придобитите умения на всеки курсист, резултатите от теста в края на курса, резултатите от самостоятелните работи в групата, както и тези от домашните задания след всяка лекция.

4. Програмата Фотошоп струва около 1000 лева. Какъв е смисъла да учиш хората да работят на продукт, който най-вероятно никога няма да могат да си позволят? Какво мислиш за алтернативен софтуер, който върши почти същите неща, но е с отворен код (безплатен), както и за подобни продукти с много по-ниска цена?
Идеята на компютърните курсове е да подготвим хора, които са начинаещи или напреднали и желаят да се самоусъвършенстват. Хора, които търсят възможност, реализация и самочувствие да кандидатстват за дадена позиция, като професионалисти. Само със завършването на един курс не се става професионалист. Трябва още много четене, много практика, много провали и започване на чисто, но по-добре да се почне от някъде. Относно софтуера, почти всеки знае как да се сдобие с 30-дневна пробна версия на любимата програма и да я разучава в къщи, а когато започне работа, грижата за лицензирания софтуер е на работодателя.
Относно софтуерът с отворен код принципно съм ЗА, особено за домашни нужди. Но когато става въпрос за професионални и качествено изработени материали, продуктите на Adobe, Corel или Autodesk нямат алтернатива. Тези фирми въвеждат стандартите, те дърпат напред цялата индустрия. Всички печатни, експониращи и други устройства се съобразяват с тези стандарти. Мисля че, в България няма професионална рекламна агенция или печатница, която да ползва Gimp. Ако има ще остана приятно изненадан, особено ако създават качествени продукти.

5. На кои версии на Уиндоус и МС Офис ще обучаваш желаещите? Знаем, че има големи разлики между ХР и Уин7, както и между офис пакетите преди 2003 и след 2008. И отново, какво мислиш за безплатните операционни системи и офис пакети с отворен код?
Версиите на операционната система, колкото и да са различни, като визия, толкова начините за работа и функционалности са почти еднотипни. Пак ще спомена, че в нашите компютърни курсове ще показваме чалъма. Всъщност, дали иконката се казва „Add/Remove Programs“ или „Uninstall a program“ това е маловажно, но ще бъде споменато. Една от целите ни е да научим курсистите как сами да учат, как да създават логически връзки и как дори сами да намират функции и настройки, за които не е останало време в курса. Целта на всеки курс /без значение дали езиков или компютърен/ е да даде стабилна база от знания и практически умения. Който е мотивиран, ще учи и чете допълнително, или ще се запише на следващото ниво, за да допълни знанията си.

5. Разкажи ми по-подробно за системата Lan Classroom. Имаш ли вече някой проведен курс с нея? Къде на друго място се прилага: официален сайт, предимства, препоръки?
Знаеш ли как протича един учебен час по ИТ в повечето училища? Преподавателят говори или пише нещо на дъската, в най-добрия случай показва нещо на проектор. Няколко ученика с повече амбиции или висока степен на прилежност го слушат и се опитват да запомнят нещо. За останалата част от класа има „по-интересни занимания“ като Facebook, Skype, сайтове с онлайн или флаш игри, YouTube, а защо не игра на 3-5-8… Ефективност нулева…
Системата Lan Classroom „клонира“ картината от преподавателския монитор и я показва на всички студентски дисплеи. С това се изолират всички външни фактори и дразнители. Отрязва се достъпът до клавиатура, мишка или периферни устройства и учениците или курсистите не могат да правят нищо друго, освен да гледат и учат. Системата е най-подходяща за ИТ обучение и компютърни курсове понеже там е важно да се наблюдават действията на лектора и получените резултати. Чрез Lan Classroom е възможен и пълен контрол над компютрите в мрежата: включване, изключване, наблюдение на действията на курсистите и степента на справяне с поставена задача, показване на картина от студентски компютър на всички останали, задаване на домашна работа, чат връзка в реално време…
Аз преподавах и продължавам да я ползвам почти 5 години. Много мои колеги също я ползват.

6. Какви са ти предварителните очаквания за хората, които ще се запишат твоите обучения – ученици, студенти, ентусиасти, напреднали потребители, държавни служители, частни фирми, други?
Добре дошли са всички с желание за учене, с интерес към новите технологии, с нужда за развитие или опит за нова професионална реализация. Надяваме се, че нашите компютърни курсове ще отговорят на всички тези изисквания и ще бъдем максимално полезни. На твоите читатели и приятели пожелавам да разгледат сайта ни и ако имат нужда от ИТ обучение да заповядат при нас: Сайтът, където могат да се осведомят или запишат за компютърни курсове е www.it-kursove.com

7. Някакви твои заключителни думи?
Ще цитирам Бенджамин Франклин – „Инвестицията в знание винаги носи най-добрата лихва“

HP Pavilion wireless problem (orange LED light) solved

A neighbour in the upper floor laboratory has several years old HP Pavilion. Recently she came to me with a problem – the wireless suddenly went dead. The led indicator was constantly orange – meaning that no matter how she positioned the switch, the wireless network card was permanently off line. Looked in the device manager and found found only LAN network adapter – nothing more.

I ran a variety of tests, did a lot of diagnostics – primary software since I had to make sure it’s not a driver or operating system issue. Disabled all power saving features, removed HP wireless assistant, tried to do thing manually, etc. Even updated the BIOS but nothing seemed to help. It is a widespread and quite known issue – a motherboard-wireless problematic connection and lack of power supply to the wireless network card in a lot of HP notebooks/laptops. After some serious Internet digging finally found on Techspot’s forums the only solution that worked for me:
I fixed orange light HP/Compaq wireless problem

The basic idea is that rising the temperature inside the machine to the risky 80C for 10 minutes somehow „repairs“ the broken power link between the wireless adapter and other chipset components. The guy in the forum post achieved this using software stability test that stresses the CPU/GPU, covering the vents and thus generating enough heat inside the machine. Having in mind the high potential damage this overheat procedure might cause I borrowed from the laboratory above their temperature measuring device with silicon sensors and off-chip processing (a kind of advanced thermometer). Disconnected all cables, removed the battery, disassembled the notebook, positioned the thermometer sensors, and gradually started heating specific areas inside the laptop by a hair dryer with narrow airflow concentrator.

The first several attempts were unsuccessful because I do not feel comfortable sustaining high temperatures in a computer for a long time. Started with small steps – 70C for a minute, 75 for 2 minutes, etc. A time consuming process since I paused after each try to let the system cool down, reconnect, power up and wait to see if something new happens. Finally when I kept the temperature at 80C for 4 minutes, reconnected and started the notebook, the device manager greeted me with „new hardware found“ – the wireless was live!

Actually I am amazed that this solution worked at all! The bad news is that if the computer is turned off and cooled down to room temperature, most of the time the wireless adapter will be lost again. Repeating the heating procedure (no matter how it’s achieved) usually does it’s magic, but it’s not a permanent solution. Leaving it constantly on, working non-stop 24/7 is always an option – still it’s just avoiding the problem, not final resolution.

Best advice – actually two of them :)
1. Buy external USB Wireless adapter – it should be no more than 20$.
2. Avoid giving money for HP / Compaq portable products!

Origin cloud storage syncing sucks

Not only EA’s cloud sync is poorly implemented – their support sucks as well. The best way to resolve Origin’s synchronisation problems is to avoid the service.

I own Mass Effect 3 for maybe a month. Already finished my first playthrough on hardcore difficulty setting and now playing on insane. Also battled cooperatively in a lot of multiplayer matches (mostly on bronze difficulty, a few on silver, and none on gold or platinum) and so far I love it! Not being a fan of Origin client (yes, I know it’s still in beta), gave it a try – allowed it to keep my in-game advance synced on their cloud storage service. All was well until yesterday – after I closed the game Origin started syncing but suddenly stopped at 5% and ultimately failed. Tried again, restarted the client – same thing.

I still remember a stupid solution that Origin support offered once. I had this annoying visual issue with double cursor – the in-game and windows default both showed in Dead Space when the game was launched through origin client. The helper suggested I reinstall the chipset drivers!? Luckily for me when the game was started with it’s own executable file all was fine.

So armed with patience I contacted the support through live chat. The helper was incompetent and the result was zero – as expected. The full text (see below) may be read for two minutes but the real conversation lasted more than half an hour! As you can see the guy from EA / Origin did his best to get rid of me. Denied all responsibility and apart from some lame and senseless suggestion did nothing to help me.

Luckily Origin cloud syncing in Mass Effect 3 affects only single player advance and achievements. That is a good thing because if I want to play the game on other computers I may simply copy needed files/directories on a flash drive. Or make my own „cloud“ storage – manually uploading, downloading and updating them on the encrypted part of my ftp. The multiplayer status in-game is Origin/EA independent and works fine.

To be honest there are some guys in Origin/EA who actually work towards really helping the client. It’s a matter of pure luck to get a competent one who can do something to solve a problem. It usually takes no more than ten tries though. As far as I can tell, the only logical conclusion is that for a single real specialist/expert EA hires 9 random persons. Gives them a bunch of predefined answers and instructs them to politely discourage customers from contacting live chat support.

That is why Electronic Arts deserves some of the flame they get. Such support practice is bad – better stop it and and least try to be honest. If there is a problem sometimes it’s better to admit it and try to resolve it.

Or stick to the successfully build image of suckers.

Here is the full chat I had with Origin support (sorry for the typos; only my name is edited):

You are now ready to chat with Arjun K.
Arjun K:
Thanks for contacting EA Help! My name is Arjun K how may I help you?
you:
Hi. Is there a problem with mass effect 3 cloud storage?
you:
Hello there, do you understand my question?
Arjun K:
Hi
Arjun K:
(*My*name*) please elaborate your issue.
you:
I’ve been playing ME3 for several hours, and when I finished, the Origin client tried to automatically update my cloud storage – and failed
you:
After another try, I went offline, than back online adn tried again – and failed again
you:
Do you need any more information?
Arjun K:
Thank you for the information.
Arjun K:
Please right click on bf3 in origin and select repair.
you:
I’m sorry I do not own bf3
Arjun K:
Sorry I meant ME3
you:
Okay
you:
it said there are no missing or corrupt filed and the game is up to date
Arjun K:
Please click on the „i“ button which you see when you place the pointer on ME3.
you:
OK
Arjun K:
Do you see the cloud storage option there?
you:
yes
Arjun K:
It seems that you are away from the Keyboard, please let me know if we are still connected.
you:
I’m not away form the keyboard, I’m waiting on you to tell me how ot fix my issue
you:
So what do I do now?
Arjun K:
When you click on the „i“ what do you see in the cloud storage is it enabled?
you:
Yes it is enabled
you:
next?
Arjun K:
is your cloud storage able to update now?
you:
WHne I click Play, it starts by syncing cloud data, stops at 5%. When I click „restoer save“ – same result: it says cloud storage cannot be synced.
you:
I do not want to play wihtout syncing. I will lose all these hours of recent gameplay
Arjun K:
Please reinstall origin
you:
You’re kidding. please stop making jokes and tell me ho to use origin’s cloud storage
Arjun K:
Please reinstall origin and then see if the issue still persists
Arjun K:
Thank you for contacting EA. Is there anything else I can help you with today?
you:
Before doing that cne you please answer me these questions: is there a problem with mass effect 3 servers, or with origin servers, or with it’s cloud storage mechanism?
Arjun K:
No there is no problem at all however I would like to apologize for the inconvenience caused.
you:
IT took you 5 minutes to tell me „click the button“, but you’ve managed to check the servers, to diagnose network and verify clodu storage sync in just 5 seconds?
Arjun K:
If you need help with anything else, please feel free to contact us anytime!
you:
If I reinstall origin does it mean I will have to download and install all current EA games that I play?
you:
Wait, don’t reply – you answer probably will be wrong. Thank yuo for your time. good bye.

Дунавски плаж – с. Кошава, Видинско, 2012

Много рядко ходим на плаж на Дунав (предпочитаме басейните), и тази година не беше изключение. Във Видин няма нормален плаж, в смисъл на плажна ивица. „Официалният“ плаж на града е до крепостта Баба Вида, и земята до водата е хем кална, хем камениста. А пясъка се намира малко по-горе, насипан в оградено място. Преди можеше да се ходи на така наречения „влашки“ плаж, който се намираше извън града, малко по-нагоре по течението – там, където беше къмпинга. При лятното маловодие дори можеше съвсем спокойно да се стигне до близкия остров. За съжаление сега на това място има мост. Или поне го има откъм българската страна. И последната от важните причини, поради която не ходим на Дунава е, че водата изглежда мръсна.

Това лято се отчетохме само веднъж – с две приятелски семейства отидохме на село Кошава (тук в Google maps). Намира се на около 20 км. североизточно от Видин. Селцето е с 300-400 души постоянно население, най-известно е с гипсовата мина. Но през лятото, когато нивото на Дунав спадне, се открива голяма плажна ивица със страхотен фин пясък. И през почивните дни населението се удвоява :). Случвало се е бройката на паркираните до дигата и между тополите коли да достигне три цифрено число! Хората отиват със сериозно къмпинг оборудване – а не като нас само с чадъри, хавлии и плажни чанти. Опъват се палатки, цвърчат скари, джиткат се бъгита по дюните, бръмчащи генератори захранват хладилниците и телевизорите, хвърчат моторни лодки, джетове, дори и водни ски. Дълбочината на дъното се увеличава съвсем плавно, постепенно и бавно – дори и на 10 метра от брега водата стига до кръста.

Изкарахме приятно през този летен следобед на Дунав, и по-добре да пусна сега публикацията, че да не остане да виси в черновите няколко години (като една предишна). Ето и няколко снимки, клик за по-голям размер:

Дунавски плаж с. Кошава, Видинско, снимка 01

Дунавски плаж с. Кошава, Видинско, снимка 01

Дунавски плаж с. Кошава, Видинско, снимка 01

Дунавски плаж с. Кошава, Видинско, снимка 01

Дунавски плаж с. Кошава, Видинско, снимка 01

Дунавски плаж с. Кошава, Видинско, снимка 01

Дунавски плаж с. Кошава, Видинско, снимка 01

Евтин геймърски лаптоп?

Acer laptop

Нека още отначало да поясня – според мен такова животно нЕма! Трите думи в заглавието накуп – въпреки, че привличат вниманието – са в абсолютно противоречие. Две по две понятията са съвместими. Има достатъчно евтини лаптопи, както и евтини геймърски компютри. Дори се произвеждат преносими компютри, на които тръгват повечето съвременни игри с ниско качество и доста компромиси – което не ги прави „игрови“. Но не са евтини, като тези с по-ниските цени обикновено имат нужда от допълнителни приставки.

Съвременните триизмерни игри са сравнително тежки и имат по-сериозни изисквания. Трябва мощен хардуер, който да издържи на натоварването – и по-точно процесор и видеокарта, консумиращи много енергия. И памет, твърди дискове, дънна платка, върху която се монтират всичките неща, че и съответното захранване. А това от своя страна води до голямо количество отделяна топлина, която трябва да бъде разкарана от компютъра чрез радиатори и вентилатори. И ето го противоречието – по подразбиране един лаптоп се конструира и произвежда с цел възможно най-малко количество консумирана енергия и малки по размер компоненти. Първо, за да могат да се съберат в минимално пространство многото джаджи. Второ, за да може все пак в теснотията на един ноутбук да има някакво охлаждане. И трето, за да може компютърът да издържи по-дълго време на батерии. Логично от всичко това страда производителността на цялата машина.

Не случайно има цели серии от отделно произвеждащи се мобилни версии на различните видове хардуер. Така процесорите за лаптопи се правят с понижени характеристики, орязани са по най-различни начини, за да не загряват чак толкова много и да са по-малки. Същото важи и за видео ускорителите (ако въобще ги има отделно, не говоря за вградените видеокарти). И за дънните платки, паметта, хардовете, захранването … Когато всичко това е осакатено по обективна необходимост, не може да се очаква примерно Skyrim да върви плавно с прилични ефекти, да не говорим пък едновременно да се записва HD видео на геймплея.

Лаптопа на снимката е купуван миналата година за сина на колега, с подобни на този мобилен компютър характеристики. Добре си спомням как се опитвах да го разубеждавам, когато се консултира с мен относно трудния избор. Принципно, на теория, той се беше съгласил с аргументираното ми мнение, че една геймърска машина следва да е десктоп изпълнение. Но не успя да убеди детето си, което си беше втълпило, че иска новият компютър да е преносим – демек лаптоп. И се примириха с факта, че някои от най-тежките съвременни игри въобще няма да тръгнат.

Въпреки моите предупреждения, останаха доста изненадани от температурата, която разви машината след половин час игра на някакъв Need for Speed. Едно място на бюрото – точно до изхода за вентилация на лаптопа – така се беше нагорещило, че не можеше да се пипне с голи ръце! Та като си представиха колко ли градуса е вътре в машината, и какво би станало след примерно 5 часа игра през лятото, набързо се наложи да направят още един разход: охладителна поставка за преносими компютри. Не помня точния модел, който избраха, но беше с един голям вентилатор – бавнооборотен, с цел намаляване на шума.

И още един типичен недостатък на преносимите компютри – този охладител за лаптоп се захранва през USB порт. А техния модел има само един такъв порт, от който включения хардуер може да черпи нормално за работата си (или зареждането) захранване. Всички останали USB портове са с драстично намалени напрежения. Опитах се да включа външен хард диск на някое от другите USB-та – никакъв шанс.

Зная, че има модели лаптопи и допълнителни джаджи, с които дори и на преносим компютър може да се играе Battlefield 3 с максимални настройки, като едновременно с това се прави компресирано видео. Все пак, и аз съм гледал и съм си мечтал за Alienware :). Само че лично на мен ми изглеждат неоправдано, ужасно скъпи. Което ме води до заключението, с което почнах:

Евтин геймърски лаптоп НЯМА!

Нов лиценз: CC BY 2.5 BG

I’ve change my license to creative commons attribution. It’s valid for all previous and future publications, materials, images, text, unless stated otherwise.

Накратко: промених лиценза на блога си на Криейтив Комънс – Признание 2.5 България. Прецених, че ограниченията на предишния лиценз са излишни. Съгласно новия договор единственото, което искам при използване на мои материали, е аз да бъда посочен като автор с връзка (линк) към блога ми. Няма проблем „произведенията“ ми да бъдат преработвани, използвани комерсиално, копирани и прочие – достатъчно е да бъде изпълнено цитираното условие.

Това важи за всички мои предишни и следващи авторски материали като текст, изображения, и други – въобще за цялото мое предишно и бъдещо съдържание; освен ако в самата публикация не е изрично посочено нечие друго авторство или по-различно условие.

Естествено промених линка на CC иконката и съдържанието в служебната част долу в дясно. Кратката страничка, към която сочи връзката е само опростено резюме – това е пълния текст на договора.

Почивка 2008 (София, Троян, Шипково, Чифлик)

Тази чернова виси от няколко години – сега ми скимна да я пусна. Става дума за ходенето ни в Троянския Балкан, и по-точно до с. Чифлик през лятото на 2008 год.; има и снимки – клик за по-голям размер.

Уговорката беше жената и сина да идат до там директно – с автомобил на един добри познати, които бяха тръгнали на море. Те трябваше да останат да ме изчакат в Шипково, като се настанят в предварително резервирания за един ден хотел. Тъй като за мен нямаше място в автомобила, трябваше да пътувам с автобус. Не знам защо решихме, че няма голямо значение (от гледна точка на изгубено време и похарчени пари) дали ще мина през Плевен или през София. И така, хващам рано в неделя сутрин първия автобус на Алексиев, с няколко стотин MB музика и придремвания стигам към девет и нещо на централната автогара в София. Оказва се, че най-скорошния автобус до Троян е в дванадесет и половина. Какво да правя през това време … Първо малко ползване на безплатният Интернет на гарата:

Бутоните горе, над топчето, което играе ролята на мишка, са съответно лев и десен … като десният е изключен. Също така клавиатурата няма клавиши от сорта на ALT, CTRL и други, не намерих начин за превключване между кирилица и латиница, иначе достъпа беше с прилична скорост. Нямаше опашка, само изчаках преди мен една лелка да си провери пощата в абв. Мотах се, гледах и четох разни други неща из мрежата, и странно – все още никой не се нареди зад мен, очаквах при безплатен нет, и то на централна автогара, едва ли не да има опашка до вратата. Другия … „киоск“ ли, айде нека терминал да е, въпреки че редеше реклами на фирмата-доставчик, нещо не му работеше топчето, мишката де.

До обяд – време много. Потърсих някакви поносими фантастики в тамошната книжарница – йок, само модно фентъзи на кило (на тон по-скоро) или прекалено стари шлагерни класики или малоумни фантастични екшъни с продължения. Мръднах до централна ЖП гара – там в две книжарници – същата работа. Почудих се още малко и реших, че ще ида до НДК-то – по спомени там все би трябвало да има по-заредени книжарници. Речено-сторено. Тръгнах пеша. А София в неделя сутрин през почивния сезон изглежда направо неестествено притихнала, пуста, все едно бомба е паднала. Наистина странно усещане. Само едно-две кафенета отворени, нищо друго. По пътя заваля, но прецених, че не си струва да спирам. Около НДК също нямаше хора – обиколих малко базара долу – имаше отворени магазини, предимно с боклуци, и със скучаещи продавачи. В другия край на подлеза намерих отворена книжарница с по-богат избор от заглавия. Избрах си „Макатрицата“ на Братя Робертски и „Радиото на Дарвин“ на Грег Беър. Книгите биват. Първата е опит за саркастична пародия на филма „Матрицата“, по-скоро успешен. Втората не е фантастика въобще, но става за четене. Нищо особено.

Върнах се до гарата с трамвай, за да имам време да седна за кафе и цигари преди тръгването на автобуса. Билетчето станало 1 лев, неприятна изненада, не виждам нещо да се е променило към по-добро в обществения транспорт, че да оправдава покачването на цената. Както и да е.

Хванах автобуса за Троян, четох, дремех, и успешно пристигнах на време. По пътя неколкократно говорихме с жена ми – оказало се, че Шипково нещо не им е харесало, там правили някакви рокади … Хотела бил сравнително далече – и от селото, и от курорта (не разбрах по какви критерии са сметнали далече, но все пак сме с дете на 6 години, така че за него наистина може и да е било далеч). Отказали се, и намерили някаква бабка, рекламираща вилата си, или къща за почивка, както му казват, и без много да му мислят се съгласили за днес да сме там. Оказало общо взето мизерия – тоалетната е външна, сградата е паянтова, влагата се е просмукала навсякъде, нищо не се затваря нормално – нито врата, нито прозорци, одеялото било буквално мокро от влага. Та семейството само оставили багажа там, отказали се от плановете за следобеден сън и тръгнали из селото и курорта.

Добре, че в Ловеч живее и работи една от най-добрите приятелки и състудентки на жена ми, с която се познават и поддържат стабилна връзка още от времето на съквартиранстването. Плановете се формираха така: Аз изчаках приятелката, мъжа и и по-голямото дете да тръгнат от Ловеч и да ме вземат от гарата в Троян с техния автомобил, след това да идем то Шипково, да вземем и жената и детето, и после ще решим какво да правим. Хората се оказаха много приятни, готини, весели, услужливи, докато се возехме консултирах човека по разнообразни компютърджийски аспекти.

Та сбрахме се всичките в колата. Аз също установих, че Шипково не ми уйдисва – басейна с минерална вода е прекалено малък, навалица, селото е усойно и тясно, та дружно и единодушно се понесохме към Чифлик. Там намерихме някаква общо взето поносима вила, в която стаята за трима беше 40 лева за ден (при престой повече от 7 дни – отстъпка – 30 лева на ден). Оставихме големите багажи, и се върнахме в Троян. Докато останалите хапваха и си приказваха, аз щраках наоколо:

После нашите приятели ни върнаха в Чифлик, разбрахме се с тях след три дни, когато са свободни, и те да дойдат за един ден с нощуване.

Селото Чифлик на пръв поглед не се оказа по-различно от Шипково, но все пак има разлики. Не е толкова усойно, самото село и курорта са по-близо, някак си цялостното впечатление се оказа по-приятно. Срещнахме конско семейство:

Обществения минерален басейн е с олимпийски размери.

Температурата на водата беше към 36 градуса, а от душовете – 38 градуса. Спасител нямаше. Ползването на шезлонг и чадър се плаща допълнително. Едното от барчетата не работеше.

Около минералните извори има няколко нови хотела – повечето кокетни и приемливи, но по-скъпи, отколкото можехме да си позволим – в най-евтиния стая под 80 лева нямаше. Стаята ни във вилата имаше собствена баня и тоалетна, топла вода от слънчеви панели и бойлер, приемливо чисто, поносими мебели, тераса. Кухнята на сградата – с разните там печки, хладилник, скара, котлони, съдове, прибори, подправки и прочие беше на наше разположение … не че я използвахме много. Повечето пъти се хранихме по околните ресторантчета. В дворчето на вилата имаше интересно сковани от цели дървета маси и пейки. Телевизора не работеше, и сина ми не беше доволен от този факт. Добре, че бяха двете малки забавни котета, с които се харесаха взаимно и прекараха доста приятни моменти :)

Времето беше хубаво:

И въпреки че духаше, беше слънчево, зелено и приятно:

С красиви залези, след които бързо захладняваше:

Интересно решение на някакви почиващи – на палатка в съседно дворче:

Характерните пластове скали в региона – около извиващия се покрай реката път:

Реката е Бели Осъм:

Малкия водопад – отблизо:

Водата в рекичката:

Изглежда толкова прозрачна и чиста:

Ръждясалата табелка на народен парк централен Балкан:

Между другото, покрай пътя, на една ръка разстояние, растат много вкусни полу-диви къпини (нали това са къпини?):

Покрай вилата пък имаше цветя, които си отварят цветчетата само вечер-нощем:

Единия ден отидохме и на басейните на хотел „Балкан“, който приема посетители, които не са гости на хотела, ако има места, срещу разумно заплащане:

А това е температурата на минералната вода:

Детския басейн се намира в ляво на снимката (не се вижда целия), малък е, малко под метър дълбок, отделен е с оградка и стена от големия. Джакузито е малко, кръгло и плитко – в дясно. Топилните са в дъното на снимката, и представляват плитък кръгъл басейн, разделен отвътре на три части. Водата в едната част наистина беше гореща, ама много – нищо чудно наистина да е 48 градуса. Направих плах опит да тествам, постепенно, бавно потапяйки си краката до колената, издържах известно време, изчаках малко и … и това беше, стига толкоз, тая горещина не е за мен :). В цената е калкулирано ползването на шезлонг, масичка и чадър, барчето работеше, с музиката не се прекаляваше, но и тук не видях спасител.

Общо взето беше доста приятно и разтоварващо, като изключим едни неприятни моменти в края, които няма да ги споменавам, че да не развалям настроението :). Важното е, че ни хареса, и по-късно, когато вече имахме кола, пак си направихме лятната почивка в Троянския Балкан!

(Приключено) Чудни седмични сделки за игри в Амазон и прекрасно отношение на поддръжката

Заключвам защото ми писна да трия спамерски коментари.

Ъпдейт – списъкът с игри в амазон по повод Labor day е огромен – в момента над 450 заглавия, и почти всичко е със страхотни намаления! И вече се сдобих с Mass Effect 3 Digital Deluxe за 20$ :).

Офертите тази седмица в секцията Digital Game Downloads на amazon.com са много привлекателни. Call of Duty: Modern Warfare 2 [Download] за 10 долара, Black Ops за 20, Prototype за 10, двата BioShock – пак по 10 всяка, и X-COM: Collection [Online Game Code] за 4 са само няколко заглавия от големия (и динамичен) списък.

Но това, което ми грабна вниманието, е The Darkness II – само за 10 долара, 80% намаление! Е, как да не ги обича човек :).

И между другото поддръжката им я бива. И отношението на служителите им към клиентите е много по-добро от традиционното нашенско. Имах някакъв проблем с една покупка. Поради определени причини нямаше как да ми помогнат чрез онлайн чат, така че ми отговориха на мейла да се свържа безплатно с конкретен техен телефон. Звъня от скайпа (имам малко останал кредит, но не се наложи да го харча – разговора наистина се оказа безплатен) до щатите, на второто позвъняване ми отговаря човек от поддръжката – няма мелодийки и изчакване. И то точно от отдела им, който се занимава с разплитане на описания от мен казус.

Започваме с него, постепенно, стъпка по стъпка да уточняваме заявките и статуса на конкретната игра и състоянието на поръчката ми. Разгледахме опциите, променихме някои неща, опитахме няколко пъти, в крайна сметка конкретизирахме проблема и стигнахме до решение. През цялото това време (15 минути) амазонеца беше безкрайно учтив, подробен, търпелив, спокоен и най-важното – компетентен. Полагаше сериозни, искрени усилия да ми помогне във възможно най-пълна степен. И успя.

Бих искал някога и в България да бъда обект на такова обслужване. Много искам …