DayZ някой? …

Има ли някой, на когото да му е интересно и да играе активно? Зная, че този мод на Arma II въобще не е популярен в България. А още по-малко са сериозните хора, които биха го играли с основна цел оцеляване, а не детмач. Въпреки това ще използвам блога си, за да потърся съмишленици; или поне български геймъри.

В Интернет – примерно в Уикипедия, в официалната страница на проекта, във всякакви специализирани форуми също – има достатъчно информация какво е DayZ. Както писах хората, с които бих играл, е желателно да възрастни – и то не само на години, но да се държат като зрели личности. Желателно е да имат купена оригинална версия на Арма 2 + Operation Arrowhead, и да могат да се оправят с инсталирането и подкарването на мода.

Моля ентусиастите, проявяващи задълбочен интерес, да драснат някой ред в коментарите, или да ми пишат на мейла (в страничката „За мен“).

А аз междувременно ще си цъкам предимно соло, и ще продължавам да подбирам между европейските кланове/сървъръри някой, който да отговаря и на останалите ми изисквания :).

„Моите“ подове

Навремето, в детско-юношеската си възраст – докато на 19 станах студент – живеех при родителите си. На първия етаж в стандартна соц панелка. Под нас бяха само мазетата. На пода дълго време единствената настилка беше „фабрично“ лепнатия грозен и тънък мокет. Една от неприятните асоциации за такъв тип жилище ще си остане това, че ми беше студено на краката. Непрекъснато, винаги, по всяко време на годината! Независимо с колко дебели чорапи или чехли бях, или какви килими имаше по-късно.

Положението значително се подобри, когато в някакъв момент родителите ми събраха достатъчно (МНОГО за онова време) пари да положат дюшеме в стаята ми, като в същата беше изградена и вътрешна облицовка. Разликата в температурата беше драстична. А най-важното – усещането от това, да НЕ ми е непрекъснато студено на краката – беше страхотно!

Доста по-късно в живота ми, малко след като се роди сина ми, си купихме жилище в тухлен блок. На деветия етаж (от общо десет), вътрешно разположение. Уж цялата сграда също е била изграждана по соц време, но нямаше нищо общо с панелките. Стените бяха дебели и добре изолиращи. А подовете навсякъде бяха с паркет. Докато правехме полу-козметичния ремонт, преди да се нанесем семейно, трябваше да се подмени паркетът в един участък в кухнята. Тогава видях, че всъщност има няколко слоя от разни изолиращи материали между бетона на подовата плоча и самите дървени паркетни плоскости най-отгоре. Нищо чудно, че апартаментът беше толкова топъл.

В момента живеем в етаж от къща. Един от важните фактори да се спрем точно на това жилище бяха естествения паркет и дюшемето във всички стаи. Сградата е изграждана през 70те години и е много стабилна и топла. В основната си част дървеният паркет и подовете бяха сравнително запазени и минахме само с циклене и лакиране. Проблемът беше в кухнята, където положението беше плачевно. Почти невъзможно за поправка и при мисълта колко скъпо ще излезе цялата операция изглеждаше като „мисията невъзможна“. След доста обмисляне и консултации със специалисти и приятели намерихме евтино и ефективно решение. А именно ламинат върху съществуващият паркет. В момента нашата кухня изглежда идеално, и с един куршум уцелихме 3 заека: пода на кухнята е топъл заради естествения паркет отдолу, минах с минимални средства, и не на последно място изглежда прилично заради ламинатчето.

За всеки материал, дори и за такава изкуствена гадост, може да се намери добро приложение. Знам, че няма по-добро решение от естествения паркет, но в случая съм предоволен.

Ако правите основен ремонт или обзавеждате ново жилище и се двоумите каква подова настилка да сложите във вашия дом, лично моето мнение е да не се колебаете и да монтирате паркет. В Интернет има достатъчно материали по темата, както и достатъчно фирми, които внасят и продават масивен, екзотичен, стандартен и трислоен паркет. За да ви спестя малко време ви препоръчвам да почнете своето търсене от тук: floordesign.bg

Интересно преставяне на някои годишни (2012) данни за блога ми от wordpress.com / jetpack

От време на време си гледам статистиките на вградения в wordpress Jetpack, който иначе се хоства на wordpress.com. Днес забелязах интересният начин, по който са визуализирали някои статистики за моя блог от миналата година. Като общи прегледи, популярни постове/публикации, резултати от търсачките, от къде са били препращани посетителите, разпределение по държави и други подобни. Възползвах се от възможността да направя доклада публичен. Клик на картинката :).

Assenoff.net annual blog report 2012

Развод с Уникредит Булбанк

Пътен знак заобиколи препятствие на пътя - Уникредит Булбанк

Всъщност в България няма читава, нормална банка. Всичките са от един дол дренки. ‘Фани едната, удари другата, напсувай третата – маскари са, без изключения, и си го заслужават. Само че някои са по-зле от други, а действията на Уникредит Булбанк (или бездействията, де да знам каква може да е причината) в моя конкретен случай, за който ще мрънкам, са неадекватни. Като цяло също не стават – лихвите им по кредити са високи, цените на разните им дребни услуги – също, депозитите по влоговете са ниски, поддръжката и сроковете им са неадекватни, въобще нямат и един „банков продукт“, който да ме заинтересува.

Беше ми малко неприятно, защото обикновените служители нямат никаква вина за проблемите, които ми причини решението на някой техен високопоставен мега-компетентен свръх-експертен шеф. Бях им клиент от над 10 години (преди сливането бях в Биохим), и служителите от офисите им във Видин, с които съм работил, на различни длъжности, бяха учтиви, отзивчиви и коректни. Помагали са ми, съветвали са ме – въобще бях обслужван нормално.

По същество. Visa имат допълнителен XML базиран протокол „3-D secure“, търговското наименование на услугата е Verified by Visa. MasterCard също са лицензирали и ползват технологията, но аз ще пиша само за Виза. Претекста е да се предложи на клиентите, които пазаруват онлайн, допълнително ниво на защита при осъществяването на Интернет транзакции по дебитните и кредитни карти Visa и Visa Electron. Може да бъде активирано по желание, и не е задължително. Вече писах, че съществуват недостатъци в начина на изпълнение – има „дупки“ в процеса, а излишното усложняване по-скоро прави проблеми, отколкото да дава по-голяма сигурност. Полза от това имат само банките, защото отговорността при случай на измама се прехвърля върху клиента. Може би затова не са много големите онлайн търговци, които поддържат тая услуга. За мой кофти късмет нито един от сайтовете, от които съм пазарувал през последната година и половина, не поддържа Verified by Visa.

Лошо няма, това не би трябвало да е чак такъв проблем. Ако сайтът не поддържа 3-D secure, а картата Visa го има, пазаруването си продължава по стария, нормален начин. Просто не се визуализира и не се активира тоя допълнителен „защитен“ слой. Обратния вариант също си има решение – ако сайта го поддържа, а картата – не. Тогава си има опция (бутон/поле) за „скипване“, прескачане на допълнителната проверка. Независимо дали картата е нормална Visa, или Visa Electron.

Обаче някой „гений“, или няколко титани на мисълта в Уникредит Булбанк решил(и), че това чудо ще се активира за всички Visa Electron карти, издадени от тях, задължително.

Без уведомяване на клиентите. Лично аз разбрах съвсем случайно, около месец време след като бяха стартирали тая издънка. По време на една от летните промоции в Steam цъкнах да си купя Fallout: New Vegas – и ми излезе съобщението, че банката е отказала транзакцията. Сигурен бях в данните на картата си – те са запомнени в Стийм платформата. Знаех, че има предостатъчно пари. Опитах чрез браузър, през сайта им, въвеждайки старателно и коректно необходимите данни от картата – същата работа. Малко след това видях една много изгодна и краткотрайна оферта в Амазон, но и там ударих на камък. Поразрових се, развънях се, и разбрах за какво иде реч.

Регнах се където трябва, получих си СМС-а, направих си 3Д парола – иначе банката блокира транзакциите, ако няма такава регистрация и парола. И какво стана … НИЩО. Пак не можах да си купя това, което исках, и промоциите приключиха!

Оказа се, че ако сайтът, от който се пазарува, не поддържа 3-D secure, Уникредит Булбанк блокира транзакциите.

Без право на избор!

Към отговорните топ „мениджъри“ и „специалисти“ в Уникредит Булбанк, взели и реализирали това решение – никой, особено пък индивиди като вас, няма да преценяват вместо мен аз от кои сайтове и как ще си пазарувам. Щом не можах да купя нищо от амазон и стийм, за чий ми бяха паролата, сметката и картата? (Да, Amazon.com не поддържа Verified by Visa!) Според самата огромна международна компания Visa изискването 3-D secure не е задължително, и независимо от наличието или отсъствието му може да се пазарува онлайн от всякакви сайтове. Да, ама не – вие знаехте най-добре, и с един замах премахнахте огромен процент от възможностите на клиентите ви за пазаруване в Интернет. А в моя случай процента е 100 – ЕПИЧНО!

5 минути (пътя до най-близкия офис) след като разбрах, че това нямаше никакъв начин да бъде променено – си прекратих сметка и карта Visa Electron в Уникредит Булбанк – това „удоволствие“ не беше безплатно. Надявам се с тия левчета да съм ви оправил живота, защото те бяха предпоследното нещо, което видяхте от мен. Нищо фатално не е станало, работете си спокойно, въобще да не ви пука какво е мнението на някакви си там тъпи клиенти физически лица. Разни претенциозни досадници (като мен) хленчат за глупости, голяма работа – нормално е да са ви по-важни тлъстите корпоративни клиенти. А аз междувременно си ликвидирах картата и сметката, по която ми превеждаха заплатата. И това не беше безплатно, но тези пари бяха последното, което взехте от мен.

И ви казвам с облекчение: По живо, по здраво, Уникредит Булбанк!

NO to UniCredit Bulbank

И ако трябва някога, някъде, по някакъв повод да заплащам каквото и да е на хора или организации, по сметки при вас – просто няма да го бъде, забравете. Ще търся такъв начин да се издължа, който не включва ваше участие. А ако не става, ще се наложи да мина и без конкретната стока/услуга, или ще се задоволя със заместител.

Вие от мен повече няма да видите НИЩО!

Докато черновата на публикацията зрееше, драстично редактирах грубите изрази – първоначалния вариант беше прекалено емоционален, нецензурен и не в мой стил. През това време си направих труда да проуча 5 банки с клонове във Видин, които поддържат 3-D secure за картите си VISA Electron. Просто от любопитство, нямам никакво намерение на ползвам тая „екстра“. Та оказва се, че Първа инвестиционна, Алианц, Инвестбанк, Сибанк и ДСК – при всички тях това е по избор на клиента и не задължително. Ако 3-D secure е активирано, но сайтът, от който купувам не го поддържа – пазаруването продължава по традиционния начин и транзакциите се осъществяват нормално. И не само това – всички изброени банки предлагат по-атрактивни продукти за физически лица.

Конкуренцията е хубаво нещо. Публичността – също. И търпението … А на Уникредит Булбанк най-искрено пожелавам да продължава все така творчески да прилага уникалните си управленски решения, докато не изгони/умори и последния си клиент.

Горното можеше да си остане хубав финал, ама все пак ще разваля ефекта с щипка неуместно празнично настроение в този иначе издържан, откровено и справедливо хейтърски пост. Пожелавам на банковите служители Весела Коледа и щастлива Нова година! Хо-хо-хо.

П.П. Препоръка към хората, които са задължени да „изследват“ удовлетвореността на клиента и въобще всички уникредитбулбанковци: не ми досаждайте по телефона – зная кой е бутона за прекъсване на разговора. Взимащите решенията при вас да са мислили предварително. Ей ми го мнението, написано на разбираем български. Няма какво повече да обсъждаме.

Да се цивилизоваме! – Маи, част 7ма и последна

В първата част засегнах бегло новостите в „Цивилизация 5: богове и крале“, разказах за основаването на държавата на маите, аргументирах се за избора си на цивилизация и на вида световна карта, разкрих част от света и си избрах място за втори град.
Във втората част построих Стоунхендж, основах втори град, срещнах шведите, хуните и картагенците, разкрих над половината свят и напреднах с вярата и науката.
В третата част основах и започнах да разпространявам религията Сериализъм, продължих многостранното си развитие и навлязох в класическата епоха, построих няколко чудеса на света, същото направиха шведите и картагенците, и започнах подготовката си за посрещането на предстоящото хунско нашествие.
В четвъртата част спечелих първата си голяма война, въпреки, че бях изостанал във военно отношение, чрез технологично си превъзходство в оръжията, брилянтна тактика, и благодарение на едно чудо.
В петата част разширих империята си, успешно реализирах мирно добросъседско развитие, навлязох в ренесанса, утвърдих се като водеща световна сила в научно-техническо и социално отношение и се приготвих да разбия Атила.
В шестата част изтрих хуните от лицето на земята и се насочих приоритетно към шведите.

ВОЕНЕН ТРИУМФ; ФИНАЛ

1660 – 1695 година
В края на временното примирие съм струпал всички войски по шведската граница. Мисля да се вклиня в пространството между столицата им и превзетия град-държава Генуа, като по този начин ще им разделя армията. Те току-що са открили барута, навлизат в индустриалната ера, но все още нямат произведени и тренирани с новата технология единици.

Civilization V: Invading Sweden

В изпълнение на договора си с Картаген маите атакуват завзетата от шведите Генуа. Подпомагани от местното население, което ги смята за освободители, и благодарение на по-напредналата военна технология, както и на мощните обсадни топове, армията на маите разгонва нашествениците и освобождава града-държава.

Консолидирайки силите си, главнокомандуващият нахлува в основната шведска територия. Стреми се да достигне и обсади Стокхолм, но среща ожесточена съпротива. След трезва преценка на обстановката вижда, че офанзивата е рискована и нападението ще даде прекалено много жертви, при това без да е сигурно превземането на шведската столица.

1740 – 1770 година
Пехотата на маите вече е ъпгрейтвана с новите винтовки (пушки?), осъвременени са формациите на войсковите подразделения и са разработени съответните тактики (riflemen). Въоръжена с усъвършенстваните, още по-смъртоносни оръжия армията навлиза отново в шведска територия. Прикривани от кавалерия по фланговете, охранявайки обсадните топове, след няколкодневен тежък поход войските достигат Стокхолм. Сред непрекъсната артилерийска стрелба се провежда масирана атака, която макар и с големи загуби, успява да превземе града. Столицата на шведите пада. Победения Густав Адолф едва успява да се изнесе в Сигтуна и след трудни преговори, плащайки големи репарации, сключва мир. Маите анексират Стокхолм. Пакал обръща поглед на югозапад.

Мисля, че вече стана очевидно – насочвам се към чисто военна победа (domination victory). Това става ако аз съм последният играч, който притежава оригиналната си столица (1вия стартов град). Общо взето този вид победа носи най-малко точки. На малки карти при по-нормалните нива на трудност е най-бързия и лесен начин да се постигне успех. Разбира се, бих могъл да си се развивам пасивно още доста време, докато постигна някой от останалите видове победа. Можех да си поддържам минимум войска за охрана на границите, да строя чудеса, да си увеличавам населението, културата, щастието, да напредвам в науката и прочие. Но това би отнело доста ходове, през което време не би се случвало нищо интересно, колкото и да се опитвам да разкрасявам и раздухвам историята.

1822 година
Дидона е разтревожена от засиленото военно присъствие по границите и. Тя недоумява какво прави войската на маите толкова далеч от своите територии. Пакал я уведомява, че – логично – целта е инвазия. Обявена е война и неподготвените картагенци започват отчаяна мобилизация.

Civilization V: Karthage Siege

Но армията им е разпокъсана и безнадеждно изостанала във военно-техническо отношение. След откриването на динамита оръдията на маите вече стрелят от огромно разстояние с разрушителните 88 милиметрови снаряди. Единствената задача на картечарите и пехотата е да охраняват артилерийските единици, които с ужасяваща мощ помитат всичко по пътя си.

1828 година
С превземането на Картаген маите стават единствената доминираща цивилизация на света. След разсейването на пушеците на войната Пакал е върховен лидер на всички народи. Велики и мощни цивилизации се издигаха и падаха през изминалите векове. Маите не само оцеляха, но подчиниха всички на своята воля. Светът дълго ще слави техния изключителен триумф!

Civilization V: Mayan Domination Victory

И така приключва моя вариант на историята за маите по пътя им към величие. Като изключим критичния момент малко след началото, когато едвам удържах на ранното хунско нападение, останалата част от играта мина добре. Плановете ми се осъществяваха гладко, успях да построя навреме най-важните чудеса, почти винаги имах научно-техническо, религиозно и културно превъзходство. От графиката се вижда, че до ранното средновековие с Швеция се развиваме почти еднакво. Необходимостта да се защитавам от Атила и после да се възстановявам след войната забави за известно време териториалната ми експанзия, докато Густав Адолф успя рано да превземе един град държава. Но след това наваксах бързо и ефективно постигнах доминираща победа.

Civilization V: Graphs

Като цяло съм много доволен от това разширение на Цивилизация 5. От шпионажа би могло да се желае още. Допаднаха ми ми разнообразните промени в поведението, изискванията и характеристиките на градовете-държави. Новите нации и лидери имат интересни особености. Може би следващия път ще се пробвам с Австрия – Мария-Тереза има много примамлива уникална възможност за мирно териториално разширение :). Промените в системата за битки и новите единици също са стъпка напред – според мен така е по-добре. Реализацията на концепцията за религията е екстра. В тази конкретна игра честно казано не обърнах голямо внимание на новостите в технологиите. Не усетих и голямо влияние на специалните ресурси, които се осигуряват само от съюзническите градове-държави. И последно – новите сгради и чудеса са уместни и полезни.

Обмислям дали да не започна още една подобна хроника, но на по-голяма карта.

Да се цивилизоваме! – Маи, част 6та

В първата част засегнах бегло новостите в „Цивилизация 5: богове и крале“, разказах за основаването на държавата на маите, аргументирах се за избора си на цивилизация и на вида световна карта, разкрих част от света и си избрах място за втори град.
Във втората част построих Стоунхендж, основах втори град, срещнах шведите, хуните и картагенците, разкрих над половината свят и напреднах с вярата и науката.
В третата част основах и започнах да разпространявам религията Сериализъм, продължих многостранното си развитие и навлязох в класическата епоха, построих няколко чудеса на света, същото направиха шведите и картагенците, и започнах подготовката си за посрещането на предстоящото хунско нашествие.
В четвъртата част спечелих първата си голяма война, въпреки, че бях изостанал във военно отношение, чрез технологично си превъзходство в оръжията, брилянтна тактика, и благодарение на едно чудо.
В петата част разширих империята си, успешно реализирах мирно добросъседско развитие, навлязох в ренесанса, утвърдих се като водеща световна сила в научно-техническо и социално отношение и се приготвих да разбия Атила.

ХУНСКИ ГЕНОЦИД

1430 година
Отне ми повече време, отколкото предполагах, но най-накрая отблъснах второто (и последно, обещавам!) хунско нашествие. Ъпгрейтвах се до мускетари, произведох си още няколко, и реших без повече бавене да нападна. Смятам да се оправя и без обсадна техника, единиците ми и технологичното превъзходство ще ми осигурят успех във войната. Очаквам малки загуби.

Civilization V: Invading The Huns

Воденa от великия главнокомандуващ, дисциплинираната и екипирана с най-съвременно оръжие опитна армия на маите навлиза в територията на хуните. Напредва предпазливо, постепенно и неумолимо, избивайки всичко по пътя си. Атила прави няколко опита да разпокъса войската чрез нападения по фланговете, но те са успешно отблъснати. Средновековните брони не могат да предпазят хуните от синхронизираните залпове от мускетите. Тежките стрели от арбалетите на маите с лекота пронизват и кожените, а от по-близко разстояние – и металните доспехи.

1500 година
Ужасеното население бяга панически пред настъпващата войска. Маите достигат крепостните стени на столицата на хуните без сериозна съпротива, отминавайки изоставени ферми, рудници и плантации. Започва обсадата на двореца на Атила.

Civilization V: Attack on Atilla's Court

Столицата на хуните е допълнително защитена от реката, която затруднява маневрирането на нападателите. Въпреки това, под прикритието на смъртоносно точния огън на арбалетистите, първо една, а по-късно и втора група мускетари успяват да пресекат реката. Генералът заповядва на тези, които са понесли най-големи загуби, да се окопаят. Междувременно първата група мускетари успешно прекъсва търговско-снабдителният път и изолира изцяло града от останалата част на хунската империя.

Обсадата не трае дълго. В хаоса на едно нощно нападение, Атила бяга от двореца. Защитниците са обезверени, неорганизирани и изтощени, запасите им от продоволствие и амуниции привършват. Градските стени трудно издържат на постоянния обстрел. Непрекъснато избухват пожари. Възползвайки се от пристигналите свежи подкрепления, генералът на маите заповядва масирана атака. Столицата на хуните пада!

Нататък вече е лесно. Спокойно, без да рискувам, и без загуби, един по един завземам и останалите три хунски града. Анексирах само бившата столица, другите ги оставих марионетни, за да не ми падне щастието. Към края вече имах и артилерия (топове), но станаха готови и пристигнаха за битката с последната хунска твърдина.

1570 година
Атила е притиснат и заловен в Коба – последното гранично селище, държано от остатъците на последните съществуващи етнически хуни. Безцеремонно генералът заповядва разстрела на всички жители начело с лидера им, а градчето е сравнено със земята. Което ознаменува загиването на хунската цивилизация.

1595 година
Докато унищожавам хуните, шведите взимат превес в конфликта с картагенците. Въпреки, че Дидона успява чрез различни методи да си осигури подкрепата на два града държава, Густав Адолф просто превзема тези градове държави, които подкрепят противника му и пречат.

Маите сключват договор за сътрудничество и взаимопомощ с картегнците, обявяват война на шведите и превземат Момбаса. Това е бивш град-държава, но е покорен от толкова отдавна, че коренното население отдавна е претопено. Затова Пакал решава да не го освобождава, а само назначава марионетно правителство.

1650 година
Густав Адолф, атакуван от две страни и с остаряла военна технология предлага стоки и злато в замяна на мир. Единственото, на което маите се съгласяват, е прекратяване на активните бойни действия за няколко години.

Края на ренесансовата епоха бележи и упадъка на религията като основен фактор, който определя обществения и социален живот на населението. Последните масови кланета и жертвоприношения на хуни предизвикват недоволство в империята на маите и извън нея. Затова Пакал има нужда от няколко години без военни конфликти, за да се справи с вътрешното напрежение. Следва бърз строеж на сгради за масови забавления, контрол над населението и прокарване на по-приемливи социални политики. Недоволството е туширано, и лидера отново се заема с външно-политическите проблеми.

Следва продължение: част 7ма (последна).

Да се цивилизоваме! – Маи, част 5та

В първата част засегнах бегло новостите в „Цивилизация 5: богове и крале“, разказах за основаването на държавата на маите, аргументирах се за избора си на цивилизация и на вида световна карта, разкрих част от света и си избрах място за втори град.
Във втората част построих Стоунхендж, основах втори град, срещнах шведите, хуните и картагенците, разкрих над половината свят и напреднах с вярата и науката.
В третата част основах и започнах да разпространявам религията Сериализъм, продължих многостранното си развитие и навлязох в класическата епоха, построих няколко чудеса на света, същото направиха шведите и картагенците, и започнах подготовката си за посрещането на предстоящото нашествие.
В четвъртата част спечелих първата си голяма война, въпреки, че бях изостанал във военно отношение, чрез технологично си превъзходство в оръжията, брилянтна тактика, и благодарение на едно чудо.

ЗЛАТНОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ НА МАИТЕ

0450 година
В началото на средните векове империята на маите не заема големи територии. Но е водещата сред великите сили с културното си, научно, религиозно и промишлено развитие. Религията сериализъм вече е обхванала половината свят. Производствения капацитет на Паленке е ненадминат. Новопостроената академия в Тикал подпомага научно-технологичното превъзходство. Търговията с градовете-държави и с другите нации процъфтява. Пакал е в добри отношения с останалите лидери.

Civilization V: Early Middle Ages Strategic overview

След приключване на войната е време за мирно развитие. Строя чудеса, ще направя още два града – един в „моята“ си територия, а втория може би на морския бряг на югоизток. Това най-вероятно пак ще раздразни Атила :).
От великите личности, генерирани от бонуса на маите на всеки 394 години похарчих един инженер за поредното чудо. В момента великия търговец се насочва към Монако, където ще осъществи търговска мисия. Това хем ще ми даде доста пари накуп, хем ще ми подобри отношенията с града-държава. Ще използвам излишъка в хазната за бързо купуване на някои основни сгради в новия град.

0475 – 1200 година
Основан е Чичен Ица, а по-късно – и Уксмал. Многобройните работници изграждат за кратко време търговските пътища между градовете и инфраструктурата. Увеличените приходи позволяват бързо издигане на основните сгради в новите селища. Новопоявилият се пророк допълнително укрепва религията сериализъм, която с помощта на мисионерите вече обхваща абсолютно целия свят! Пакал подписва изследователски споразумения с картагенците и с шведите. Четири градове-държави са постоянни дългогодишни съюзници и подпомагат развитието на маите със стратегически и луксозни стоки.

Civilization V: Palenque Renaissance Awesomeness

Паленке стана столица за чудо и приказ! Всъщност това важи за цялата ми „скромна“ (хи-хик) империя. Продукция, население, щастие, специалисти, култура, религия, наука … И двуцифрено число чудеса, успях да направя почти всички от средновековната и ренесансова епоха. Вярно, армията ми все още не е многобройна, но за сметка на това съм напред и с военната технология, както и с всичко останало. От тук нататък е просто въпрос на прищявка как ще довърша играта – не виждам кой и как може да ме спре!

Реализацията на концепцията за шпиионажа не ми хареса. Оказва се, че няма единица-шпионин! Вместо това има … меню? Където шпионин с някакво име мога да му давам задачи и да го местя. По-късно в зависимост от развитието се появяват още шпиони. С някаква сграда и много по-късни развити технология те могат да вдигат и рангове, тоест да са по-ефективни.

Civilization V: Spy concept

Спорът на Густав Адолф с Дидона по повод влиянието им над съседните им градове-държави, и напрежението по общата им граница прераства в открити бойни действия. Изтощителната война продължава дълги години с променлив успех. И шведите, и картагенците молят Пакал за военна помощ срещу другия. С внимателно политическо лавиране и много дипломация маите успяват да избегнат взимането на страна в конфликта, като същевременно запазват добрите си отношения и с двете държави.

1240 година
Хуните основават още два града. Но цивилизованото развитие и мирният растеж не им е в природата. Събрал прилична средновековна войска, Атила решава да се възмезди за предишното си поражение. Подмамен от привидно слабите единици по общата граница и незащитения нов град на маите, той напада неочаквано и стремително. При първоначалният щурм успява да стигне до покрайнините на Уксмал и взима в робство местните специалисти по земеделие и минно дело.

Civilization V: Doomed Second Hunnish Invasion

Е сега вече го размазах! На това му се казва сам да си изкопаеш гроба. Единият от милитаристичните градове-държави, с които сме съюзници, май Белград, на два пъти ми даде неопитни пиконосци. Тъй като си знаех, че рано или късно на Атила ще му писне да виси бездеен, ги държах около най-новият си град. Цитаделата, която се вижда, я направих не само за допълнителна защита. Тя замества културната бомба, която преди това разширение на Цивилизация 5 се правеше от велик артист. С нейна помощ обхванах наведнъж няколко полета, включително това с природната забележителност – без да се разширявам по нормалния начин, и без да харча пари за купуването на близки територии. На същата планина построих с помощта на поредния велик инженер Мачу Пикчу.

Нарочно държа ядрото на бойната си сила – рицарите-ветерани и арбалетчиците – по-навътре, в дълбочина, около основните градове. Не мисля да пазя и ъпгрейтвам тъпите алебардисти – те ще са пушечното месо, което ще прекъсне набега на хуните и вероятно ще попилее повечето от основната им паплач. После ще изчакам само още няколко хода, докато открия барута, ще подобря каквото мога до мускетари и чак тогава ще започна контраатака. Но този път вече няма да спра по средата – никакви парични и ресурсни подкупи не ще ме разсеят от главната ми цел – а именно покоряването на хунската империя!

Следва продължение: част 6та.

Да се цивилизоваме! – Маи, част 4та

В първата част засегнах бегло новостите в „Цивилизация 5: богове и крале“, разказах за основаването на държавата на маите, аргументирах се за избора си на цивилизация и на вида световна карта, разкрих част от света и си избрах място за втори град.
Във втората част построих Стоунхендж, основах втори град, срещнах шведите, хуните и картагенците, разкрих над половината свят и напреднах с вярата и науката.
В третата част основах и започнах да разпространявам религията Сериализъм, продължих многостранното си развитие и навлязох в класическата епоха; построих няколко чудеса на света, същото направиха шведите и картагенците, и се опитах да се подготвя за посрещането на неизбежната хунска инвазия.

ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ТИКАЛ

0275 година преди новата ера
Хуните обявяват война и нахлуват като мощна приливна вълна! В този мрачен час провидението се усмихва на маите. Богът на строителството Акнан се появява в човешки вид в тронната зала на двореца и предлага помощта си. Давайки последни спешни нареждания, Пакал напуска столицата и го придружава до обсадения град. Божественото присъствие и личния пример на лидера окуражават обезверените защитници. Въпреки това и Акнан, и Пакал осъзнават безнадеждната ситуация. Богът бързо взима решение. Отива в строящия се пазар в края на града и разгонва всички хора от там. Събирайки цялата си налична мощ, той се дематериализира с оглушителен взрив и ослепителен многоцветен блясък. Недовършената конструкция е напълно разрушена. Но Тикал вече е защитен от яка каменна стена. А около абсолютно цялата контролирана от маите територия се издига най-мащабната и грандиозна защита в света – Великата маиска стена!

Civilization V: Defending Tikal

Съотношението на силите в началото на конфликта е много зле за мен – едно към три в полза на хуните. Аз имам два композитни стрелеца – единият с един, а другия с два ъпгрейта. Имам и два боеца – единия без ъпгрейти (купих го миналия ход), другия с два. Атила идва (не всичко се вижда на екранната снимка, пък и не успях да „заснема“ битката ход по ход) с три тарана, четири обикновени стрелеца, четири боеца и два конни стрелеца. Не зная какви са им ъпгрейтите, но със сигурност имат поне по един.

Това, което ме спасява, е … културата :). Миналия ход натрупах достатъчно и разкрих последното останало от клона на социалната политика „Свобода“. Генерираната личност по мой избор беше велик инженер. Другият вариант беше да избера велик генерал, но в случая нямаше да ми помогне. Генералите дават бонус на атаката – което значи, че малкото ми единици щяха да правят по-голям демидж. Да, може би щях да направя по-големи щети на нападателите, но нямаше да мога да спася Тикал. Другата опция е да го превърна в цитадела, която всеки ход наранява по малко вражеските единици до нея, а моята единица вътре има +100% защитен бонус. Но това също нямаше да реши проблема със загубата на града.

Веднага изпратих инженера в Тикал, където прекъснах строежа на пазар и започнах Великата китайска стена. Като го „похарча“, той ще я построи за един ход! Дава ми безплатна крепостна стена в града, в който е построена и получавам +1 точка за велик инженер. Но най-важното е, че това чудо забавя хода на всички вражески единици с едно, когато са в моя територия. Това най-общо значи, че до откриването на модерни, съвременни бойни единици, всяка инвазия е обречена на провал. В редките случаи, когато се е случвало да има успешно нахлуване въпреки стената, нападателя има непропорционално, изключително големи загуби.

Откакто разкрих металообработването, пратих работника да прави мина на желязното находище до града, ще стане готова след два хода. Имам достатъчно пари да ъпгрейтвам и двата си боеца до мечоносци. С прецизно тактическо маневриране и използване на максимум на наличните ми единици мисля, че ще успея да удържа.

Таранът е уникална единица на хуните и замества копиеносеца. Има ужасно голям бонус при атака срещу градове, прилична защита срещу стрели, но е уязвим в близък бой с други единици. Задачата ми е да се справя приоритетно с тях – ще използвам всичко налично първо срещу единия, после срещу другия. Третият е явно по-назад и за момента не е опасен. След това …

Зависи как ще се променя тактическата ситуация. Идеята ми да оставям хунските далекобойни единици да стрелят колкото си искат – те не ме плашат. Град може да бъде превзет само от „меле“ единица. Което значи, че щом някой вражески боец застане до града, всичко налично го атакува, докато не го убие.

И чак накрая ще се оправям със хунските стрелци. Благодарение на Великата китайска стена нападението ще е драстично осакатено. Атила няма да може да маневрира, нито да концентрира силите си. Благодарение на това, а и на превъзходството си във военната технология се надявам да спася не само Тикал, но и поне двете единиците-ветерани. Все пак композитни стрелци и мечоносци не би трябвало да имат проблем срещу обикновени стрелци и първобитни бойци.

Защитниците са мрачни, но решителни. Защитени от крепостната стена, те обсипват хунските орди с дъжд от стрели. Скритите в съседната гора стрелци изненадват голяма група нападатели. Покосяват почти всички, преди оцелелите да се оттеглят в безреден бяг. Въпреки загубите, нападението продължава. Единият таран на Атила успява да се долепи плътно до крепостната стена, и облицованата му с метал глава започва да сипе тежки удари. Стената се пропуква, камъните се срутват.

В този момент пристигат опитните бойци, марширували по целия път чак от другия край на империята. Без да чака заповеди, още преди да е превъоръжил воините си с новите метални брони и мечове, капитанът им ги повежда в изненадваща атака. Преди да се усетят какво става, всички нападатели в тарана са изклани. Но тогава връхлитат конните стрелци на Атила. Капитанът заповядва на оцелелите бойци да се приберат зад крепостните стени, и се изправя сам срещу препускащата орда. Сякаш по свръхестествен начин той успява да избегне повечето стрели. Поваля един конник, после втори, и трети. Изглежда все едно самият бог на войната поддържа разпалената му ярост. Още няколко стрели го уцелват, но той не усеща болка, и се озовава в постепенно разширяващ се кръг от пръскащи кръв отсечени крайници, умиращи и мъртви врагове. Прекъснали устремното си нападение, върху него се скупчват всички конници и капитанът потъва в прииждащите вълни на хунската орда.

Неговата героична саможертва дава възможност на останалите бойци да се екипират с мечове и метални брони, а стрелците да подновят запасите си от стрели. Пакал заповядва контраатака. Водени лично от лидера си и изпълнени с жажда за мъст, всички жители на Тикал, годни да носят оръжие, се изсипват като пълноводна река от градските порти е се вчепкват в жестоко меле с нападателите. Докато трае битката в центъра стрелците напредват по единия фланг, а мечоносците – по другия. По даден сигнал оцелелите опълченци отстъпват и се прибират зад стената, Атила ги преследва.

Хуните съсредоточават усилията си към вече повредената част от стената. Няколко нападатели успяват да се изкачат, завързва се ръкопашен бой. Чрез използването на бутилки със силно запалително течност агресорите подпалват близките къщи, бушуващият пожар допълнително изтощава губещите сила опълченци. В този критичен момент мечоносците и стрелците изненадват по фланговете и в гръб основната хунска войска, а защитниците използват последния си коз – започват да изсипват казани с врящо олио върху нападателите.

0150 година преди новата ера
Застаналия на близкият хълм Атила е навъсен като буреносен облак. Великата стена пречи на подкрепленията да пристигнат навреме. Пред очите му всички бойци са избити до крак от обикновени селяни и граждани, подпомагани от малкото на брой, но смели ветерани с по-добро въоръжение и броня. Крепостната стена в Тикал е полуразрушена, града е в димящи руини, но все още се държи – горд и непокорим! Прикриван от единственият останал отряд стрелци, владетелят се спасява с бягство, като зарязва своите ранени и мъртви на бойното поле. Опиянени от победата си, мечоносците преследват и избиват остатъците от хунската армия, но Пакал ги предупреждава да не се отдалечават от границите на империята.

Civilization V: First major battle won

Унизеният Атила с отвращение е принуден да иска мир. Пакал се съгласява, но в замяна изгребва всичкото злато от хунската хазна и прибира всичките им ресурси. Хората празнуват победата, а вестта за отчаяната защита на Тикал и невероятната смелост на маиските воини обикаля света и им спечелва престиж и уважение не само сред градовете държави, но и пред другите цивилизации.

На връщане от преследването мечоносците минават покрай лобното място на техния капитан. Разравяйки труповете на коне и хора, те го откриват … още дишащ! По-късно, когато позакрепва и си излекува най-сериозните рани, на тържествена церемония Пакал го провъзгласява за Велик генерал, главнокомандуващ на всички войски на маите.

Следва продължение: Част 5та.

Да се цивилизоваме! – Маи, част 3та

В първата част засегнах бегло новостите в „Цивилизация 5: богове и крале“, разказах за основаването на държавата на маите, аргументирах се за избора си на цивилизация и на вида световна карта, разкрих част от света и си избрах място за втори град.
Във втората част построих Стоунхендж, основах втори град, срещнах шведите, хуните и картагенците, разкрих над половината свят и напреднах с вярата и науката.

РЕЛИГИЯТА СЕРИАЛИЗЪМ, МИРНО РАЗВИТИЕ, ЛОШИ НОВИНИ

1480 година преди новата ера
В покрайнините на Паленке расте дете с невероятен ум и интуиция на име Чилам Балам. Останал отрано сирак, той помага на жреците в поддържането на реликвите в пирамидата. Прекарва дълго време в съсредоточено съзерцаване на първите открити артефакти, и успява да разгадае част от надписите. Гениалните прозрения на детето-чудо предизвикват такъв взрив на религиозен плам, че маите основават първата световна религия – Сериализъм!
Името е напълно случайно избрано :). Чисто съвпадение е, че много голям процент от Интернет и геймърската ми активност е под никнейм Serial_H (с някои вариации, примерно Serial_Healer, или просто Serial). Ползвам го още от древните времена в началото на IRC епохата, първия мрежови Warcraft, през разните ММО-та, да то днешните Steam, Origin и прочие.
За бонуси избрах +1 злато на всеки 4 последователи и +1% продукция на всеки последовател (но не повече от 15%).

Civilization V: New Religion - Serialism

1400 година преди новата ера
Натрупалите опит строители започват да използват все по-сложни конструктивни елементи, което води на началото на класическата епоха за маите. Пакал обещава щедра награда за първия ковач, който успее да изработи оръжие от новооткритата желязна руда.

Civilization V: The Classical Era

1280 година преди новата ера
Пристига новината, че шведите са превзели Кейптаун, и са основали още един град. Междувременно, използвайки новопридобитите инженерни познания, работниците са почти готови с първата древна магистрала между Паланке и Тикал. Големият Царски Път е широк, гладък, с отводнителни канали от двете страни, минава през два здрави моста над Усумасинта и разсича по идеално права линия двата големи горски масива.
Пътят ще стимулира разпространението на религията до втория ми град и най-накрая ще мога да се възползвам от бонуса на търговския маршрут.

Civilization V: The Big King's Road

1200 – 0375 година преди новата ера
През тези векове всяка от цивилизациите се развива по избрания от нея начин. Маите завършват Великата библиотека, което тава тласък на научното им развитие. Но все още не могат да настигнат картагенците, които междувременно основават втори град. Шведите насочват всичките си ресурси в строителство на величествени сгради, издигайки храма на Артемида. Известно време след това отново будят възхищение в градовете-държави, построявайки висящите градини на Семирамида. Атила е в процес на увеличаване на военната си мощ, основал е втори град.

Пакал използва част от натрупаното злато в хазната, за да финансира бързото изграждане на мелници и в двата града, използвайки близостта на реката, за да повиши продуктивността им. Строи складове за дългосрочно съхраняване на селскостопанската продукция. Освен това в Паленке е построена каменоломна, а града расте с бързи темпове, постепенно превръщайки се в същински културен, промишлен, религиозен и научен център. Маите издигат мавзолея в Халикарнас, с което си спечелват почитта и благоразположението на някои от градове-държави. С религиозен плам първият мисионер се отправя на пълно с неизвестности пътешествие, за да разпространи учението на Сериализма в далечните земи, и да донесе просветление на всички хора по света.

И двете бойни единици вече са опитни ветерани, обиколили повечето от познатия свят по суша. Въз основа на техните описания е изработена първата карта на света. Единствената неизследвана територия е на югоизток – зад столицата на хуните. Всички варвари са разчистени в контролираната от маите територия. И докато в Тикал се строи библиотека, в Паленке е дадено началото на поредния мистичен амбициозен проект – Оракъл.

0350 година преди новата ера
Изпратения на разузнаване в хунската територия атлатъл докладва за огромна армия – конни и спешени стрелци, маршируващи бойци отряди, дори и тарани – насочваща се към земите на маите. Пакал е силно разтревожен, защото няма достатъчно войска, за да удържи хунските орди, и не иска веднага да пренасочва продукцията на двата града, които би означавало да се откаже от текущите си проекти. В този момент му съобщават за ковач, който е успял да изработи чудесен меч от новооткритата до Паленке мина с желязна руда. Веднага е разпоредено всички, които не са заети с текущите проекти, да съсредоточат усилията си в добиването и преработването на рудата и подобряването на оръжията и бронята на войската.

Civilization V: Prelude to War

Леле-мале, направо си заминах, беше първата ми реакция щом видях каква паплач идва. Доста често правя подобна грешка в началото – неглижирам военното развитие и защитата. Не стига, че войската ми е минимална, ами и нямам крепостни стени, нито казарми, нито време, да ги произведа. Наличните пари – не че са малко на тоя етап от играта, ама няма да ми стигнат да спася Тикал. Поне ще си ъпгрейтвам стрелците. По-късно, като обмислих внимателно няколко различни начина за реакция в тази трудна ситуация, май намерих един добър и доста хитър вариант.

При завръщането си разузнавачите донасят няколко откраднати хунски лъка. Оръжейниците веднага започват да прилагат новата комбинирано-съставна технология на използваните материали, която позволя по-далечна, прецизна, честа и мощна стрелба. Атлатълите стават композитни стрелци.

Следва продължение: Част 4та.

Да се цивилизоваме! – Маи, част 2ра

В първата част засегнах бегло новостите в „Цивилизация 5: богове и крале“, разказах за основаването на държавата на маите, аргументирах се за избора си на цивилизация и на вида световна карта, разкрих част от света и си избрах място за втори град.

ДИПЛОМАЦИЯ, РЕЛИГИЯ, ПЪРВО ЧУДО И ВТОРО СЕЛИЩЕ

2760 година преди новата ера
След продължителни точни наблюдения и гениални прозрения хората на Пакал въвеждат система за организиране на дните чрез именуване на периоди от време, наречена календар. Това им позволява да започнат строежа на първият си дългосрочен амбициозен проект, наречен Стоунхендж.
Маите са имали безпрецедентни за древните векове отлични разбирания и разсъждения за концепцията за течение и измерване на времето. Иначе почти винаги – независимо с коя раса играя – се опитвам да направя първи това чудо, за да се възползвам в най-голяма степен от точките, които ми позволяват генерирането на велики инженери.

2760-2600 година преди новата ера
Воинът и скаутът/атлатъл продължават смело да разкриват нови територии, обирайки пътьом каквито руини намерят. Пакал има представа за разположението и развитието на останалите цивилизации, остава му да срещна само още един град-държава.

Разкриването на колективизма води до появата на доброволци, които нямат търпение да разширят границите на империята. Жрецът прави първото жертвоприношение от върха на пирамидата и обявява, че върховният бог Кукулкан (превод на Кетцакоатъл) ще бди над смелите заселници. Вдъхновени и екзалтирани, те се отправят на рискован поход към централните земи – без никаква военна подкрепа. Следвайки течението на реката, стигат до извора на Усумасинта, където попадат под угрозата на промъкналите се в близката гора варварски стрелци. Бързо, но без паника, организират защитата си и основават град Тикал, откъдето обстрелват враговете.

Civilization V: The founding of Tikal

До момента съм доволен от късмета си – от руини получих +1 население в столицата, 90 злато, една технология, бонус вяра и разкриване на наличните варварски селища. Походът на неохранявания сетлър беше оправдан риск – аз съм първата цивилизация с втори град. Искаше ми се да е с една идея по на югозапад, но варварите ме принудиха да го основа там, докъдето съм стигнал.

С картагенците разменихме посолства, обиколил съм по-голямата част от територията на шведите и част от земите на хуните. Работника действа по задачите около столицата, чудото се строи бавно, но сигурно. Бойните единици вече са по-опитни, варварите не ме притесняват. Градовете-държави започнаха да изявяват желания в зависимост от насоката си – част от тях са изпълними. Натрупах достатъчно вяра за пантеон.

Civilization V: Religion - Pantheon

Намирането на религиозни артефакти и активните действия на жреца водят до основаването на първия световен пантеон. Пакал убеждава маите да изберат за основополагаща вяра идеята за „Пратеник на боговете“.
Това е единствения религиозен бонус, който подпомага научното развитие – дава +2 наука в градовете с търговски път.

Кратък преглед на наличните цивилизации:

Civilization V: Early diplomacy overview

Атила не крие презрението си към маите. Пакал с право се опасява от бързото му, относително ранно военно развитие. Хуните са на югоизток и обещават проблеми.
В съответствие с историческите факти, те са избрали бойно-агресивен път на развитие, избирайки честта като първа социална политика

Civilization V: Attila of the Huns

Красивата Дидона е впечатлена от харизматичния Пакал, което води до обещания за бъдещо сближаване на двата народа. Картагенците са на югозапад, пред входа им има град-държава. От тяхна страна не се очакват военни проблеми.
Крайбрежният им бонус няма да е много полезен на тази карта. Въпреки, че се водят милитаристична цивилизация, са избрали социалната политика свобода.

Civilization V: Dido of Carthage

Густав Адолф, въпреки ясно изразеното желание на Пакал за сътрудничество, е резервирано-неутрален. И двете цивилизации биха имали полза от десетте процента увеличаване на генерирането на велики личности, което е уникалната характеристика на шведите. Макар и в учтива форма, това все пак е отказ, който маите ще запомнят.
Странно, но те са избрали за първоначална социална политика честта. Може би искат да се справят лесно с варварите, а може и да имат по-дългосрочни агресивни планове.

Civilization V: Gustavus Adolphus the great of Sweden

2200 година преди новата ера
Дългогодишните усилия на неимоверно тежка работа се увенчават с успех и маите построяват първото чудо в световната история – комплексът Стоунхендж. Не след дълго пристига вестта, че картагенците са построили статуята на Зевс.
Почти винаги съм смятал останалите чудеса от древната ера за по-полезни, и не виждам особен смисъл в постижението на Дидона. Ама, тя си знае най-добре, може би се подготвя за някаква агресивна обсада? (Всички единици получават +15 бонус когато атакуват градове). А аз съм доволен от моя напредък и веднага започвам да строя Великата библиотека – не искам да изоставам с науката.

Няколко години по-късно Густав Адолф атакува града-държава Кейптаун. Маите разбират защо той е избрал милитаристичната опция. Ако успее в обсадата и анексира града (а не го направи марионетка) това е един лесен начин за ранно придобиване на следващ развит град. Спестява си заселник, време за развитие и растеж, работници, инфраструктура. Има два проблема. Насилственото превземане води до ширещо се недоволство в империята. Освен това за в бъдеще останалите градове-държави ще са много по-резервирани и няма да искат да имат нищо общо със шведите. За разлика от него, Пакал уважава по-малките си съседи, дори им помага. За сега …

Следва продължение: част 3та.