Да се цивилизоваме! – Маи, част 7ма и последна

В първата част засегнах бегло новостите в „Цивилизация 5: богове и крале“, разказах за основаването на държавата на маите, аргументирах се за избора си на цивилизация и на вида световна карта, разкрих част от света и си избрах място за втори град.
Във втората част построих Стоунхендж, основах втори град, срещнах шведите, хуните и картагенците, разкрих над половината свят и напреднах с вярата и науката.
В третата част основах и започнах да разпространявам религията Сериализъм, продължих многостранното си развитие и навлязох в класическата епоха, построих няколко чудеса на света, същото направиха шведите и картагенците, и започнах подготовката си за посрещането на предстоящото хунско нашествие.
В четвъртата част спечелих първата си голяма война, въпреки, че бях изостанал във военно отношение, чрез технологично си превъзходство в оръжията, брилянтна тактика, и благодарение на едно чудо.
В петата част разширих империята си, успешно реализирах мирно добросъседско развитие, навлязох в ренесанса, утвърдих се като водеща световна сила в научно-техническо и социално отношение и се приготвих да разбия Атила.
В шестата част изтрих хуните от лицето на земята и се насочих приоритетно към шведите.

ВОЕНЕН ТРИУМФ; ФИНАЛ

1660 – 1695 година
В края на временното примирие съм струпал всички войски по шведската граница. Мисля да се вклиня в пространството между столицата им и превзетия град-държава Генуа, като по този начин ще им разделя армията. Те току-що са открили барута, навлизат в индустриалната ера, но все още нямат произведени и тренирани с новата технология единици.

Civilization V: Invading Sweden

В изпълнение на договора си с Картаген маите атакуват завзетата от шведите Генуа. Подпомагани от местното население, което ги смята за освободители, и благодарение на по-напредналата военна технология, както и на мощните обсадни топове, армията на маите разгонва нашествениците и освобождава града-държава.

Консолидирайки силите си, главнокомандуващият нахлува в основната шведска територия. Стреми се да достигне и обсади Стокхолм, но среща ожесточена съпротива. След трезва преценка на обстановката вижда, че офанзивата е рискована и нападението ще даде прекалено много жертви, при това без да е сигурно превземането на шведската столица.

1740 – 1770 година
Пехотата на маите вече е ъпгрейтвана с новите винтовки (пушки?), осъвременени са формациите на войсковите подразделения и са разработени съответните тактики (riflemen). Въоръжена с усъвършенстваните, още по-смъртоносни оръжия армията навлиза отново в шведска територия. Прикривани от кавалерия по фланговете, охранявайки обсадните топове, след няколкодневен тежък поход войските достигат Стокхолм. Сред непрекъсната артилерийска стрелба се провежда масирана атака, която макар и с големи загуби, успява да превземе града. Столицата на шведите пада. Победения Густав Адолф едва успява да се изнесе в Сигтуна и след трудни преговори, плащайки големи репарации, сключва мир. Маите анексират Стокхолм. Пакал обръща поглед на югозапад.

Мисля, че вече стана очевидно – насочвам се към чисто военна победа (domination victory). Това става ако аз съм последният играч, който притежава оригиналната си столица (1вия стартов град). Общо взето този вид победа носи най-малко точки. На малки карти при по-нормалните нива на трудност е най-бързия и лесен начин да се постигне успех. Разбира се, бих могъл да си се развивам пасивно още доста време, докато постигна някой от останалите видове победа. Можех да си поддържам минимум войска за охрана на границите, да строя чудеса, да си увеличавам населението, културата, щастието, да напредвам в науката и прочие. Но това би отнело доста ходове, през което време не би се случвало нищо интересно, колкото и да се опитвам да разкрасявам и раздухвам историята.

1822 година
Дидона е разтревожена от засиленото военно присъствие по границите и. Тя недоумява какво прави войската на маите толкова далеч от своите територии. Пакал я уведомява, че – логично – целта е инвазия. Обявена е война и неподготвените картагенци започват отчаяна мобилизация.

Civilization V: Karthage Siege

Но армията им е разпокъсана и безнадеждно изостанала във военно-техническо отношение. След откриването на динамита оръдията на маите вече стрелят от огромно разстояние с разрушителните 88 милиметрови снаряди. Единствената задача на картечарите и пехотата е да охраняват артилерийските единици, които с ужасяваща мощ помитат всичко по пътя си.

1828 година
С превземането на Картаген маите стават единствената доминираща цивилизация на света. След разсейването на пушеците на войната Пакал е върховен лидер на всички народи. Велики и мощни цивилизации се издигаха и падаха през изминалите векове. Маите не само оцеляха, но подчиниха всички на своята воля. Светът дълго ще слави техния изключителен триумф!

Civilization V: Mayan Domination Victory

И така приключва моя вариант на историята за маите по пътя им към величие. Като изключим критичния момент малко след началото, когато едвам удържах на ранното хунско нападение, останалата част от играта мина добре. Плановете ми се осъществяваха гладко, успях да построя навреме най-важните чудеса, почти винаги имах научно-техническо, религиозно и културно превъзходство. От графиката се вижда, че до ранното средновековие с Швеция се развиваме почти еднакво. Необходимостта да се защитавам от Атила и после да се възстановявам след войната забави за известно време териториалната ми експанзия, докато Густав Адолф успя рано да превземе един град държава. Но след това наваксах бързо и ефективно постигнах доминираща победа.

Civilization V: Graphs

Като цяло съм много доволен от това разширение на Цивилизация 5. От шпионажа би могло да се желае още. Допаднаха ми ми разнообразните промени в поведението, изискванията и характеристиките на градовете-държави. Новите нации и лидери имат интересни особености. Може би следващия път ще се пробвам с Австрия – Мария-Тереза има много примамлива уникална възможност за мирно териториално разширение :). Промените в системата за битки и новите единици също са стъпка напред – според мен така е по-добре. Реализацията на концепцията за религията е екстра. В тази конкретна игра честно казано не обърнах голямо внимание на новостите в технологиите. Не усетих и голямо влияние на специалните ресурси, които се осигуряват само от съюзническите градове-държави. И последно – новите сгради и чудеса са уместни и полезни.

Обмислям дали да не започна още една подобна хроника, но на по-голяма карта.

Да се цивилизоваме! – Маи, част 6та

В първата част засегнах бегло новостите в „Цивилизация 5: богове и крале“, разказах за основаването на държавата на маите, аргументирах се за избора си на цивилизация и на вида световна карта, разкрих част от света и си избрах място за втори град.
Във втората част построих Стоунхендж, основах втори град, срещнах шведите, хуните и картагенците, разкрих над половината свят и напреднах с вярата и науката.
В третата част основах и започнах да разпространявам религията Сериализъм, продължих многостранното си развитие и навлязох в класическата епоха, построих няколко чудеса на света, същото направиха шведите и картагенците, и започнах подготовката си за посрещането на предстоящото хунско нашествие.
В четвъртата част спечелих първата си голяма война, въпреки, че бях изостанал във военно отношение, чрез технологично си превъзходство в оръжията, брилянтна тактика, и благодарение на едно чудо.
В петата част разширих империята си, успешно реализирах мирно добросъседско развитие, навлязох в ренесанса, утвърдих се като водеща световна сила в научно-техническо и социално отношение и се приготвих да разбия Атила.

ХУНСКИ ГЕНОЦИД

1430 година
Отне ми повече време, отколкото предполагах, но най-накрая отблъснах второто (и последно, обещавам!) хунско нашествие. Ъпгрейтвах се до мускетари, произведох си още няколко, и реших без повече бавене да нападна. Смятам да се оправя и без обсадна техника, единиците ми и технологичното превъзходство ще ми осигурят успех във войната. Очаквам малки загуби.

Civilization V: Invading The Huns

Воденa от великия главнокомандуващ, дисциплинираната и екипирана с най-съвременно оръжие опитна армия на маите навлиза в територията на хуните. Напредва предпазливо, постепенно и неумолимо, избивайки всичко по пътя си. Атила прави няколко опита да разпокъса войската чрез нападения по фланговете, но те са успешно отблъснати. Средновековните брони не могат да предпазят хуните от синхронизираните залпове от мускетите. Тежките стрели от арбалетите на маите с лекота пронизват и кожените, а от по-близко разстояние – и металните доспехи.

1500 година
Ужасеното население бяга панически пред настъпващата войска. Маите достигат крепостните стени на столицата на хуните без сериозна съпротива, отминавайки изоставени ферми, рудници и плантации. Започва обсадата на двореца на Атила.

Civilization V: Attack on Atilla's Court

Столицата на хуните е допълнително защитена от реката, която затруднява маневрирането на нападателите. Въпреки това, под прикритието на смъртоносно точния огън на арбалетистите, първо една, а по-късно и втора група мускетари успяват да пресекат реката. Генералът заповядва на тези, които са понесли най-големи загуби, да се окопаят. Междувременно първата група мускетари успешно прекъсва търговско-снабдителният път и изолира изцяло града от останалата част на хунската империя.

Обсадата не трае дълго. В хаоса на едно нощно нападение, Атила бяга от двореца. Защитниците са обезверени, неорганизирани и изтощени, запасите им от продоволствие и амуниции привършват. Градските стени трудно издържат на постоянния обстрел. Непрекъснато избухват пожари. Възползвайки се от пристигналите свежи подкрепления, генералът на маите заповядва масирана атака. Столицата на хуните пада!

Нататък вече е лесно. Спокойно, без да рискувам, и без загуби, един по един завземам и останалите три хунски града. Анексирах само бившата столица, другите ги оставих марионетни, за да не ми падне щастието. Към края вече имах и артилерия (топове), но станаха готови и пристигнаха за битката с последната хунска твърдина.

1570 година
Атила е притиснат и заловен в Коба – последното гранично селище, държано от остатъците на последните съществуващи етнически хуни. Безцеремонно генералът заповядва разстрела на всички жители начело с лидера им, а градчето е сравнено със земята. Което ознаменува загиването на хунската цивилизация.

1595 година
Докато унищожавам хуните, шведите взимат превес в конфликта с картагенците. Въпреки, че Дидона успява чрез различни методи да си осигури подкрепата на два града държава, Густав Адолф просто превзема тези градове държави, които подкрепят противника му и пречат.

Маите сключват договор за сътрудничество и взаимопомощ с картегнците, обявяват война на шведите и превземат Момбаса. Това е бивш град-държава, но е покорен от толкова отдавна, че коренното население отдавна е претопено. Затова Пакал решава да не го освобождава, а само назначава марионетно правителство.

1650 година
Густав Адолф, атакуван от две страни и с остаряла военна технология предлага стоки и злато в замяна на мир. Единственото, на което маите се съгласяват, е прекратяване на активните бойни действия за няколко години.

Края на ренесансовата епоха бележи и упадъка на религията като основен фактор, който определя обществения и социален живот на населението. Последните масови кланета и жертвоприношения на хуни предизвикват недоволство в империята на маите и извън нея. Затова Пакал има нужда от няколко години без военни конфликти, за да се справи с вътрешното напрежение. Следва бърз строеж на сгради за масови забавления, контрол над населението и прокарване на по-приемливи социални политики. Недоволството е туширано, и лидера отново се заема с външно-политическите проблеми.

Следва продължение: част 7ма (последна).

Да се цивилизоваме! – Маи, част 5та

В първата част засегнах бегло новостите в „Цивилизация 5: богове и крале“, разказах за основаването на държавата на маите, аргументирах се за избора си на цивилизация и на вида световна карта, разкрих част от света и си избрах място за втори град.
Във втората част построих Стоунхендж, основах втори град, срещнах шведите, хуните и картагенците, разкрих над половината свят и напреднах с вярата и науката.
В третата част основах и започнах да разпространявам религията Сериализъм, продължих многостранното си развитие и навлязох в класическата епоха, построих няколко чудеса на света, същото направиха шведите и картагенците, и започнах подготовката си за посрещането на предстоящото нашествие.
В четвъртата част спечелих първата си голяма война, въпреки, че бях изостанал във военно отношение, чрез технологично си превъзходство в оръжията, брилянтна тактика, и благодарение на едно чудо.

ЗЛАТНОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ НА МАИТЕ

0450 година
В началото на средните векове империята на маите не заема големи територии. Но е водещата сред великите сили с културното си, научно, религиозно и промишлено развитие. Религията сериализъм вече е обхванала половината свят. Производствения капацитет на Паленке е ненадминат. Новопостроената академия в Тикал подпомага научно-технологичното превъзходство. Търговията с градовете-държави и с другите нации процъфтява. Пакал е в добри отношения с останалите лидери.

Civilization V: Early Middle Ages Strategic overview

След приключване на войната е време за мирно развитие. Строя чудеса, ще направя още два града – един в „моята“ си територия, а втория може би на морския бряг на югоизток. Това най-вероятно пак ще раздразни Атила :).
От великите личности, генерирани от бонуса на маите на всеки 394 години похарчих един инженер за поредното чудо. В момента великия търговец се насочва към Монако, където ще осъществи търговска мисия. Това хем ще ми даде доста пари накуп, хем ще ми подобри отношенията с града-държава. Ще използвам излишъка в хазната за бързо купуване на някои основни сгради в новия град.

0475 – 1200 година
Основан е Чичен Ица, а по-късно – и Уксмал. Многобройните работници изграждат за кратко време търговските пътища между градовете и инфраструктурата. Увеличените приходи позволяват бързо издигане на основните сгради в новите селища. Новопоявилият се пророк допълнително укрепва религията сериализъм, която с помощта на мисионерите вече обхваща абсолютно целия свят! Пакал подписва изследователски споразумения с картагенците и с шведите. Четири градове-държави са постоянни дългогодишни съюзници и подпомагат развитието на маите със стратегически и луксозни стоки.

Civilization V: Palenque Renaissance Awesomeness

Паленке стана столица за чудо и приказ! Всъщност това важи за цялата ми „скромна“ (хи-хик) империя. Продукция, население, щастие, специалисти, култура, религия, наука … И двуцифрено число чудеса, успях да направя почти всички от средновековната и ренесансова епоха. Вярно, армията ми все още не е многобройна, но за сметка на това съм напред и с военната технология, както и с всичко останало. От тук нататък е просто въпрос на прищявка как ще довърша играта – не виждам кой и как може да ме спре!

Реализацията на концепцията за шпиионажа не ми хареса. Оказва се, че няма единица-шпионин! Вместо това има … меню? Където шпионин с някакво име мога да му давам задачи и да го местя. По-късно в зависимост от развитието се появяват още шпиони. С някаква сграда и много по-късни развити технология те могат да вдигат и рангове, тоест да са по-ефективни.

Civilization V: Spy concept

Спорът на Густав Адолф с Дидона по повод влиянието им над съседните им градове-държави, и напрежението по общата им граница прераства в открити бойни действия. Изтощителната война продължава дълги години с променлив успех. И шведите, и картагенците молят Пакал за военна помощ срещу другия. С внимателно политическо лавиране и много дипломация маите успяват да избегнат взимането на страна в конфликта, като същевременно запазват добрите си отношения и с двете държави.

1240 година
Хуните основават още два града. Но цивилизованото развитие и мирният растеж не им е в природата. Събрал прилична средновековна войска, Атила решава да се възмезди за предишното си поражение. Подмамен от привидно слабите единици по общата граница и незащитения нов град на маите, той напада неочаквано и стремително. При първоначалният щурм успява да стигне до покрайнините на Уксмал и взима в робство местните специалисти по земеделие и минно дело.

Civilization V: Doomed Second Hunnish Invasion

Е сега вече го размазах! На това му се казва сам да си изкопаеш гроба. Единият от милитаристичните градове-държави, с които сме съюзници, май Белград, на два пъти ми даде неопитни пиконосци. Тъй като си знаех, че рано или късно на Атила ще му писне да виси бездеен, ги държах около най-новият си град. Цитаделата, която се вижда, я направих не само за допълнителна защита. Тя замества културната бомба, която преди това разширение на Цивилизация 5 се правеше от велик артист. С нейна помощ обхванах наведнъж няколко полета, включително това с природната забележителност – без да се разширявам по нормалния начин, и без да харча пари за купуването на близки територии. На същата планина построих с помощта на поредния велик инженер Мачу Пикчу.

Нарочно държа ядрото на бойната си сила – рицарите-ветерани и арбалетчиците – по-навътре, в дълбочина, около основните градове. Не мисля да пазя и ъпгрейтвам тъпите алебардисти – те ще са пушечното месо, което ще прекъсне набега на хуните и вероятно ще попилее повечето от основната им паплач. После ще изчакам само още няколко хода, докато открия барута, ще подобря каквото мога до мускетари и чак тогава ще започна контраатака. Но този път вече няма да спра по средата – никакви парични и ресурсни подкупи не ще ме разсеят от главната ми цел – а именно покоряването на хунската империя!

Следва продължение: част 6та.

Да се цивилизоваме! – Маи, част 4та

В първата част засегнах бегло новостите в „Цивилизация 5: богове и крале“, разказах за основаването на държавата на маите, аргументирах се за избора си на цивилизация и на вида световна карта, разкрих част от света и си избрах място за втори град.
Във втората част построих Стоунхендж, основах втори град, срещнах шведите, хуните и картагенците, разкрих над половината свят и напреднах с вярата и науката.
В третата част основах и започнах да разпространявам религията Сериализъм, продължих многостранното си развитие и навлязох в класическата епоха; построих няколко чудеса на света, същото направиха шведите и картагенците, и се опитах да се подготвя за посрещането на неизбежната хунска инвазия.

ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ТИКАЛ

0275 година преди новата ера
Хуните обявяват война и нахлуват като мощна приливна вълна! В този мрачен час провидението се усмихва на маите. Богът на строителството Акнан се появява в човешки вид в тронната зала на двореца и предлага помощта си. Давайки последни спешни нареждания, Пакал напуска столицата и го придружава до обсадения град. Божественото присъствие и личния пример на лидера окуражават обезверените защитници. Въпреки това и Акнан, и Пакал осъзнават безнадеждната ситуация. Богът бързо взима решение. Отива в строящия се пазар в края на града и разгонва всички хора от там. Събирайки цялата си налична мощ, той се дематериализира с оглушителен взрив и ослепителен многоцветен блясък. Недовършената конструкция е напълно разрушена. Но Тикал вече е защитен от яка каменна стена. А около абсолютно цялата контролирана от маите територия се издига най-мащабната и грандиозна защита в света – Великата маиска стена!

Civilization V: Defending Tikal

Съотношението на силите в началото на конфликта е много зле за мен – едно към три в полза на хуните. Аз имам два композитни стрелеца – единият с един, а другия с два ъпгрейта. Имам и два боеца – единия без ъпгрейти (купих го миналия ход), другия с два. Атила идва (не всичко се вижда на екранната снимка, пък и не успях да „заснема“ битката ход по ход) с три тарана, четири обикновени стрелеца, четири боеца и два конни стрелеца. Не зная какви са им ъпгрейтите, но със сигурност имат поне по един.

Това, което ме спасява, е … културата :). Миналия ход натрупах достатъчно и разкрих последното останало от клона на социалната политика „Свобода“. Генерираната личност по мой избор беше велик инженер. Другият вариант беше да избера велик генерал, но в случая нямаше да ми помогне. Генералите дават бонус на атаката – което значи, че малкото ми единици щяха да правят по-голям демидж. Да, може би щях да направя по-големи щети на нападателите, но нямаше да мога да спася Тикал. Другата опция е да го превърна в цитадела, която всеки ход наранява по малко вражеските единици до нея, а моята единица вътре има +100% защитен бонус. Но това също нямаше да реши проблема със загубата на града.

Веднага изпратих инженера в Тикал, където прекъснах строежа на пазар и започнах Великата китайска стена. Като го „похарча“, той ще я построи за един ход! Дава ми безплатна крепостна стена в града, в който е построена и получавам +1 точка за велик инженер. Но най-важното е, че това чудо забавя хода на всички вражески единици с едно, когато са в моя територия. Това най-общо значи, че до откриването на модерни, съвременни бойни единици, всяка инвазия е обречена на провал. В редките случаи, когато се е случвало да има успешно нахлуване въпреки стената, нападателя има непропорционално, изключително големи загуби.

Откакто разкрих металообработването, пратих работника да прави мина на желязното находище до града, ще стане готова след два хода. Имам достатъчно пари да ъпгрейтвам и двата си боеца до мечоносци. С прецизно тактическо маневриране и използване на максимум на наличните ми единици мисля, че ще успея да удържа.

Таранът е уникална единица на хуните и замества копиеносеца. Има ужасно голям бонус при атака срещу градове, прилична защита срещу стрели, но е уязвим в близък бой с други единици. Задачата ми е да се справя приоритетно с тях – ще използвам всичко налично първо срещу единия, после срещу другия. Третият е явно по-назад и за момента не е опасен. След това …

Зависи как ще се променя тактическата ситуация. Идеята ми да оставям хунските далекобойни единици да стрелят колкото си искат – те не ме плашат. Град може да бъде превзет само от „меле“ единица. Което значи, че щом някой вражески боец застане до града, всичко налично го атакува, докато не го убие.

И чак накрая ще се оправям със хунските стрелци. Благодарение на Великата китайска стена нападението ще е драстично осакатено. Атила няма да може да маневрира, нито да концентрира силите си. Благодарение на това, а и на превъзходството си във военната технология се надявам да спася не само Тикал, но и поне двете единиците-ветерани. Все пак композитни стрелци и мечоносци не би трябвало да имат проблем срещу обикновени стрелци и първобитни бойци.

Защитниците са мрачни, но решителни. Защитени от крепостната стена, те обсипват хунските орди с дъжд от стрели. Скритите в съседната гора стрелци изненадват голяма група нападатели. Покосяват почти всички, преди оцелелите да се оттеглят в безреден бяг. Въпреки загубите, нападението продължава. Единият таран на Атила успява да се долепи плътно до крепостната стена, и облицованата му с метал глава започва да сипе тежки удари. Стената се пропуква, камъните се срутват.

В този момент пристигат опитните бойци, марширували по целия път чак от другия край на империята. Без да чака заповеди, още преди да е превъоръжил воините си с новите метални брони и мечове, капитанът им ги повежда в изненадваща атака. Преди да се усетят какво става, всички нападатели в тарана са изклани. Но тогава връхлитат конните стрелци на Атила. Капитанът заповядва на оцелелите бойци да се приберат зад крепостните стени, и се изправя сам срещу препускащата орда. Сякаш по свръхестествен начин той успява да избегне повечето стрели. Поваля един конник, после втори, и трети. Изглежда все едно самият бог на войната поддържа разпалената му ярост. Още няколко стрели го уцелват, но той не усеща болка, и се озовава в постепенно разширяващ се кръг от пръскащи кръв отсечени крайници, умиращи и мъртви врагове. Прекъснали устремното си нападение, върху него се скупчват всички конници и капитанът потъва в прииждащите вълни на хунската орда.

Неговата героична саможертва дава възможност на останалите бойци да се екипират с мечове и метални брони, а стрелците да подновят запасите си от стрели. Пакал заповядва контраатака. Водени лично от лидера си и изпълнени с жажда за мъст, всички жители на Тикал, годни да носят оръжие, се изсипват като пълноводна река от градските порти е се вчепкват в жестоко меле с нападателите. Докато трае битката в центъра стрелците напредват по единия фланг, а мечоносците – по другия. По даден сигнал оцелелите опълченци отстъпват и се прибират зад стената, Атила ги преследва.

Хуните съсредоточават усилията си към вече повредената част от стената. Няколко нападатели успяват да се изкачат, завързва се ръкопашен бой. Чрез използването на бутилки със силно запалително течност агресорите подпалват близките къщи, бушуващият пожар допълнително изтощава губещите сила опълченци. В този критичен момент мечоносците и стрелците изненадват по фланговете и в гръб основната хунска войска, а защитниците използват последния си коз – започват да изсипват казани с врящо олио върху нападателите.

0150 година преди новата ера
Застаналия на близкият хълм Атила е навъсен като буреносен облак. Великата стена пречи на подкрепленията да пристигнат навреме. Пред очите му всички бойци са избити до крак от обикновени селяни и граждани, подпомагани от малкото на брой, но смели ветерани с по-добро въоръжение и броня. Крепостната стена в Тикал е полуразрушена, града е в димящи руини, но все още се държи – горд и непокорим! Прикриван от единственият останал отряд стрелци, владетелят се спасява с бягство, като зарязва своите ранени и мъртви на бойното поле. Опиянени от победата си, мечоносците преследват и избиват остатъците от хунската армия, но Пакал ги предупреждава да не се отдалечават от границите на империята.

Civilization V: First major battle won

Унизеният Атила с отвращение е принуден да иска мир. Пакал се съгласява, но в замяна изгребва всичкото злато от хунската хазна и прибира всичките им ресурси. Хората празнуват победата, а вестта за отчаяната защита на Тикал и невероятната смелост на маиските воини обикаля света и им спечелва престиж и уважение не само сред градовете държави, но и пред другите цивилизации.

На връщане от преследването мечоносците минават покрай лобното място на техния капитан. Разравяйки труповете на коне и хора, те го откриват … още дишащ! По-късно, когато позакрепва и си излекува най-сериозните рани, на тържествена церемония Пакал го провъзгласява за Велик генерал, главнокомандуващ на всички войски на маите.

Следва продължение: Част 5та.

Да се цивилизоваме! – Маи, част 3та

В първата част засегнах бегло новостите в „Цивилизация 5: богове и крале“, разказах за основаването на държавата на маите, аргументирах се за избора си на цивилизация и на вида световна карта, разкрих част от света и си избрах място за втори град.
Във втората част построих Стоунхендж, основах втори град, срещнах шведите, хуните и картагенците, разкрих над половината свят и напреднах с вярата и науката.

РЕЛИГИЯТА СЕРИАЛИЗЪМ, МИРНО РАЗВИТИЕ, ЛОШИ НОВИНИ

1480 година преди новата ера
В покрайнините на Паленке расте дете с невероятен ум и интуиция на име Чилам Балам. Останал отрано сирак, той помага на жреците в поддържането на реликвите в пирамидата. Прекарва дълго време в съсредоточено съзерцаване на първите открити артефакти, и успява да разгадае част от надписите. Гениалните прозрения на детето-чудо предизвикват такъв взрив на религиозен плам, че маите основават първата световна религия – Сериализъм!
Името е напълно случайно избрано :). Чисто съвпадение е, че много голям процент от Интернет и геймърската ми активност е под никнейм Serial_H (с някои вариации, примерно Serial_Healer, или просто Serial). Ползвам го още от древните времена в началото на IRC епохата, първия мрежови Warcraft, през разните ММО-та, да то днешните Steam, Origin и прочие.
За бонуси избрах +1 злато на всеки 4 последователи и +1% продукция на всеки последовател (но не повече от 15%).

Civilization V: New Religion - Serialism

1400 година преди новата ера
Натрупалите опит строители започват да използват все по-сложни конструктивни елементи, което води на началото на класическата епоха за маите. Пакал обещава щедра награда за първия ковач, който успее да изработи оръжие от новооткритата желязна руда.

Civilization V: The Classical Era

1280 година преди новата ера
Пристига новината, че шведите са превзели Кейптаун, и са основали още един град. Междувременно, използвайки новопридобитите инженерни познания, работниците са почти готови с първата древна магистрала между Паланке и Тикал. Големият Царски Път е широк, гладък, с отводнителни канали от двете страни, минава през два здрави моста над Усумасинта и разсича по идеално права линия двата големи горски масива.
Пътят ще стимулира разпространението на религията до втория ми град и най-накрая ще мога да се възползвам от бонуса на търговския маршрут.

Civilization V: The Big King's Road

1200 – 0375 година преди новата ера
През тези векове всяка от цивилизациите се развива по избрания от нея начин. Маите завършват Великата библиотека, което тава тласък на научното им развитие. Но все още не могат да настигнат картагенците, които междувременно основават втори град. Шведите насочват всичките си ресурси в строителство на величествени сгради, издигайки храма на Артемида. Известно време след това отново будят възхищение в градовете-държави, построявайки висящите градини на Семирамида. Атила е в процес на увеличаване на военната си мощ, основал е втори град.

Пакал използва част от натрупаното злато в хазната, за да финансира бързото изграждане на мелници и в двата града, използвайки близостта на реката, за да повиши продуктивността им. Строи складове за дългосрочно съхраняване на селскостопанската продукция. Освен това в Паленке е построена каменоломна, а града расте с бързи темпове, постепенно превръщайки се в същински културен, промишлен, религиозен и научен център. Маите издигат мавзолея в Халикарнас, с което си спечелват почитта и благоразположението на някои от градове-държави. С религиозен плам първият мисионер се отправя на пълно с неизвестности пътешествие, за да разпространи учението на Сериализма в далечните земи, и да донесе просветление на всички хора по света.

И двете бойни единици вече са опитни ветерани, обиколили повечето от познатия свят по суша. Въз основа на техните описания е изработена първата карта на света. Единствената неизследвана територия е на югоизток – зад столицата на хуните. Всички варвари са разчистени в контролираната от маите територия. И докато в Тикал се строи библиотека, в Паленке е дадено началото на поредния мистичен амбициозен проект – Оракъл.

0350 година преди новата ера
Изпратения на разузнаване в хунската територия атлатъл докладва за огромна армия – конни и спешени стрелци, маршируващи бойци отряди, дори и тарани – насочваща се към земите на маите. Пакал е силно разтревожен, защото няма достатъчно войска, за да удържи хунските орди, и не иска веднага да пренасочва продукцията на двата града, които би означавало да се откаже от текущите си проекти. В този момент му съобщават за ковач, който е успял да изработи чудесен меч от новооткритата до Паленке мина с желязна руда. Веднага е разпоредено всички, които не са заети с текущите проекти, да съсредоточат усилията си в добиването и преработването на рудата и подобряването на оръжията и бронята на войската.

Civilization V: Prelude to War

Леле-мале, направо си заминах, беше първата ми реакция щом видях каква паплач идва. Доста често правя подобна грешка в началото – неглижирам военното развитие и защитата. Не стига, че войската ми е минимална, ами и нямам крепостни стени, нито казарми, нито време, да ги произведа. Наличните пари – не че са малко на тоя етап от играта, ама няма да ми стигнат да спася Тикал. Поне ще си ъпгрейтвам стрелците. По-късно, като обмислих внимателно няколко различни начина за реакция в тази трудна ситуация, май намерих един добър и доста хитър вариант.

При завръщането си разузнавачите донасят няколко откраднати хунски лъка. Оръжейниците веднага започват да прилагат новата комбинирано-съставна технология на използваните материали, която позволя по-далечна, прецизна, честа и мощна стрелба. Атлатълите стават композитни стрелци.

Следва продължение: Част 4та.

Да се цивилизоваме! – Маи, част 2ра

В първата част засегнах бегло новостите в „Цивилизация 5: богове и крале“, разказах за основаването на държавата на маите, аргументирах се за избора си на цивилизация и на вида световна карта, разкрих част от света и си избрах място за втори град.

ДИПЛОМАЦИЯ, РЕЛИГИЯ, ПЪРВО ЧУДО И ВТОРО СЕЛИЩЕ

2760 година преди новата ера
След продължителни точни наблюдения и гениални прозрения хората на Пакал въвеждат система за организиране на дните чрез именуване на периоди от време, наречена календар. Това им позволява да започнат строежа на първият си дългосрочен амбициозен проект, наречен Стоунхендж.
Маите са имали безпрецедентни за древните векове отлични разбирания и разсъждения за концепцията за течение и измерване на времето. Иначе почти винаги – независимо с коя раса играя – се опитвам да направя първи това чудо, за да се възползвам в най-голяма степен от точките, които ми позволяват генерирането на велики инженери.

2760-2600 година преди новата ера
Воинът и скаутът/атлатъл продължават смело да разкриват нови територии, обирайки пътьом каквито руини намерят. Пакал има представа за разположението и развитието на останалите цивилизации, остава му да срещна само още един град-държава.

Разкриването на колективизма води до появата на доброволци, които нямат търпение да разширят границите на империята. Жрецът прави първото жертвоприношение от върха на пирамидата и обявява, че върховният бог Кукулкан (превод на Кетцакоатъл) ще бди над смелите заселници. Вдъхновени и екзалтирани, те се отправят на рискован поход към централните земи – без никаква военна подкрепа. Следвайки течението на реката, стигат до извора на Усумасинта, където попадат под угрозата на промъкналите се в близката гора варварски стрелци. Бързо, но без паника, организират защитата си и основават град Тикал, откъдето обстрелват враговете.

Civilization V: The founding of Tikal

До момента съм доволен от късмета си – от руини получих +1 население в столицата, 90 злато, една технология, бонус вяра и разкриване на наличните варварски селища. Походът на неохранявания сетлър беше оправдан риск – аз съм първата цивилизация с втори град. Искаше ми се да е с една идея по на югозапад, но варварите ме принудиха да го основа там, докъдето съм стигнал.

С картагенците разменихме посолства, обиколил съм по-голямата част от територията на шведите и част от земите на хуните. Работника действа по задачите около столицата, чудото се строи бавно, но сигурно. Бойните единици вече са по-опитни, варварите не ме притесняват. Градовете-държави започнаха да изявяват желания в зависимост от насоката си – част от тях са изпълними. Натрупах достатъчно вяра за пантеон.

Civilization V: Religion - Pantheon

Намирането на религиозни артефакти и активните действия на жреца водят до основаването на първия световен пантеон. Пакал убеждава маите да изберат за основополагаща вяра идеята за „Пратеник на боговете“.
Това е единствения религиозен бонус, който подпомага научното развитие – дава +2 наука в градовете с търговски път.

Кратък преглед на наличните цивилизации:

Civilization V: Early diplomacy overview

Атила не крие презрението си към маите. Пакал с право се опасява от бързото му, относително ранно военно развитие. Хуните са на югоизток и обещават проблеми.
В съответствие с историческите факти, те са избрали бойно-агресивен път на развитие, избирайки честта като първа социална политика

Civilization V: Attila of the Huns

Красивата Дидона е впечатлена от харизматичния Пакал, което води до обещания за бъдещо сближаване на двата народа. Картагенците са на югозапад, пред входа им има град-държава. От тяхна страна не се очакват военни проблеми.
Крайбрежният им бонус няма да е много полезен на тази карта. Въпреки, че се водят милитаристична цивилизация, са избрали социалната политика свобода.

Civilization V: Dido of Carthage

Густав Адолф, въпреки ясно изразеното желание на Пакал за сътрудничество, е резервирано-неутрален. И двете цивилизации биха имали полза от десетте процента увеличаване на генерирането на велики личности, което е уникалната характеристика на шведите. Макар и в учтива форма, това все пак е отказ, който маите ще запомнят.
Странно, но те са избрали за първоначална социална политика честта. Може би искат да се справят лесно с варварите, а може и да имат по-дългосрочни агресивни планове.

Civilization V: Gustavus Adolphus the great of Sweden

2200 година преди новата ера
Дългогодишните усилия на неимоверно тежка работа се увенчават с успех и маите построяват първото чудо в световната история – комплексът Стоунхендж. Не след дълго пристига вестта, че картагенците са построили статуята на Зевс.
Почти винаги съм смятал останалите чудеса от древната ера за по-полезни, и не виждам особен смисъл в постижението на Дидона. Ама, тя си знае най-добре, може би се подготвя за някаква агресивна обсада? (Всички единици получават +15 бонус когато атакуват градове). А аз съм доволен от моя напредък и веднага започвам да строя Великата библиотека – не искам да изоставам с науката.

Няколко години по-късно Густав Адолф атакува града-държава Кейптаун. Маите разбират защо той е избрал милитаристичната опция. Ако успее в обсадата и анексира града (а не го направи марионетка) това е един лесен начин за ранно придобиване на следващ развит град. Спестява си заселник, време за развитие и растеж, работници, инфраструктура. Има два проблема. Насилственото превземане води до ширещо се недоволство в империята. Освен това за в бъдеще останалите градове-държави ще са много по-резервирани и няма да искат да имат нищо общо със шведите. За разлика от него, Пакал уважава по-малките си съседи, дори им помага. За сега …

Следва продължение: част 3та.

Да се цивилизоваме! – Маи, част 1ва

Civilization V: Gods & Kings expansion

ВЪВЕДЕНИЕ

Взимайки пример от PC gamer (барабар Петко с мъжете) реших да се опитам да разкажа една история с малко картинки (клик върху тях за по-голям размер). Поводът е последното разширение на Цивилизация 5: Богове и крале (Civilization V: Gods & Kings expansion), купено по време на предишното голямо намаление на цените в Амазон. Очаквайте възход (желателно е за мен и съюзниците ми), падения (на другите цивилизации, надявам се), епични битки, изграждане на съюзи и поддържането им, промени в глобалната политическа стратегия, прецизни (и не толкова) тактически решения. Има вероятност тази микстура да стане ако не забавно, то поне информативно четиво.

Очаквах с нетърпение разширението преди всичко заради нововъведените шпионаж и религия – наистина ми беше интересно как са реализирани тези концепции. Също така бях любопитен да видя новостите при нациите, видовете градове-държави, бойните единици, чудесата, сградите, ресурсите и технологиите.

Избрах да играя с маите, водени от Пакал „Велики“. Картата е „четири ъгъла“, много малка, всички настройки са оставени както са по подразбиране. В състезанието към величие ще се съревновавам с хуните, водени от „бичът Божи“ Атила, шведите на Густав Адолф – „Лъвът на севера“, и с митичната царица Дидона – основателка на Картаген. Има осем градове-държави. Трудността е нормална: Prince. Това според мен е оптималния вариант, в който компютърно управляваните цивилизации се справят възможно най-добре, без да имат нечестни предимства.

Civilization V: Advanced SetUp Game

Няколко думи за избора на карта. Four corners представлява четири големи парчета земя в четирите ъгъла, разделени помежду си от малки морета. Съединяват се в централно, пето, голямо парче земя, който кръстопът е от важно стратегическо значение. Картата е за четири играча, за всяка цивилизация по един ъгъл. Избрах малък размер, защото компютъра, на който играя в момента, не е особено бърз. Трудно смята и рисува по-големи карти, особено ако съм ги разкрил, дори и при намалени визуални настройки. Това води до по-концентрирано и фокусирано развитие, големи и малко на брой градове, без мащабни пространствени експанзии. И най-накрая се предполага, че при по-малките карти играта ще продължи по-кратко време – мисля, че при тази трудност ще успея да победя преди настъпването на модерната ера.

Civilization V: Pacal Mayan Empire

Нарочно избрах и своята, и другите цивилизации да са от новите. Уникалната единица на маите е атлатъл – вид копиехвъргач, който замества стрелеца, и е наличен дори преди разкриването на стрелбата с лък. Не е нищо особено. Това, заради което избрах маите е тяхната специална сграда пирамида, която ми дава +2 вяра и +2 наука. Замества олтара, който дава +1 вяра. Освен това започват с разкрито грънчарство. Също така ми хареса уникалната им характеристика – след разкриването на теологията, велика личност по мой избор се появява на всеки 394 години. Но не мога да избирам един и същи вид повече от един път. Всъщност то и не ми е необходимо – по един велик инженер, учен, търговец, пророк и евентуално генерал (в тази поредност) ще са ми напълно достатъчни :).

НАЧАЛО НА ПРИКЛЮЧЕНИЕТО

4000 година преди новата ера.
Края на новокаменната епоха (неолит). Човешките племена вече не са първобитни, овладели са земеделието и грънчарството. В просторната равнина до широкия завой на пълноводната река Усумасинта, в подножието на един хълм, точно до каменното находище, се появяват заселници. Под вдъхновеното ръководство на благородния Пакал е основано първото селище на маите, сърцето на бъдещата империя – столицата Паленке. Лидерът формира първия боен отряд от все още неопитни, но решителни воини. С подобаваща церемония ги изпраща на изследователско пътешествие в непознатите и пълни с опасности земи. Без никакво забавяне започват тренировките на следващия разузнавателен патрул.
Смятам да изпратя и двете единици на околосветско пътешествие. Така отрано ще имам информация за разположението на градовете държави, ресурсите, терена, другите цивилизации, за да мога да взимам обосновани стратегически решения.

3800 година преди новата ера.
Идва задъхан пратеник с новини – бойците са стигнали до Голямата вода. Но по-важното е, че в откритите от тях древни руини са намерени каменни плочи с рисунки, графики и текст. Те са неразбираеми, но са изработени невероятно прецизно, с изключителни детайли, сякаш прогорени. Шаманът обявява реликвите за свещени, изпратени от звездните богове, което допълнително въодушевява хората. До такава степен, че натрупаната култура предизвиква приемането на първата в историята социална политика.

Civilization V: Social policies - Liberty tree

Смятам да развия изцяло тази клон на социалните политики. Бонусът култура е добре дошъл. След откриване на републиката ще се насоча към колективизма, за да използвам генерирания заселник за втория си град. След това ще разкривам другия клон на гражданството, после „безплатния“ работник ще ми свърши идеална работа в облагородяването на земите около столицата. Ранното повишаване на производителността, растежа, щастието и науката в основния град е от съществено значение. После ще се насоча към станалите бонуси, важни за ранното развитие. Приключването на целия клон „Свобода“ ще стартира златна ера и ще генерира велика личност по мой избор.

3640 година преди новата ера.
Столицата все още е с размерите на селце. След задължителния скаут мъдрият Пакал преценява, че трябва да разшири влиянието на зараждащата се културата на маите. На север селището граничи с обширни пшеничени полета. Горите до тях са пълни с багрила, а на изток има тамян. Обработването на тези ресурси ще доведе до запълване на складовете с храна и до увеличаване щастието на жителите. Затова с голямо желание маите строят първата сграда – паметник.

Civilization V: Start the journey

Местоположението … общо взето, не е зле. Има всякакъв вид терен с изключение на планини. Реката дава бонус злато, а след откриването на държавната служба и +1 храна. Хълмовете са подходящи за строеж на мини с цел увеличаване на продукцията, има и гори – за изсичане или за дъскорезници. Пустинните области обаче ми идват в повече, но не може всичко да е идеално

3520 година преди новата ера.
Натрупалия опит разузнавателен отряд намира в изоставени руини примитивни копия и бързо се научава да ги използва.
До тук имам късмет с руините. Безплатния ъпгрейт на скаута до атлатъл толкова рано е безценно. А най-хубавото е, че си запазва възможността да има два хода през всякакъв терен, включително реки.

Пакал събира племенния съвет, за да обсъдят скорошните доклади от разузнавателните групи, текущата ситуация и да вземат важни решения за бъдещото развитие. Хората са впечатлени от спиращата дъха красота на високия заснежен действащ вулкан Фуджи и отпечатъка на Божия крак на върха на Адам (Шри Пада) в планинската област, наречена Шри Ланка. На бойния отряд е наредено незабавно да излезе от контролираната от Квебек територия и да неутрализира заплахата от близкото варварско селище на североизток. При първа възможност ще бъдат изпратени заселници в равнините и горите на югозапад. Жрецът настоява след приключването на паметника да започне строеж на пирамида. Лидера и старейшините са съгласни.

Civilization V: Early strategic view

3160 година преди новата ера.
След приключването на пирамидата Пакал слага началото на набирането и обучението на специалисти, които за първи път ще излязат да обработват природните богатства извън сигурността на селището.
Работникът ми е задължителен на този етап от играта, и не мога да чакам натрупването на култура, за да се генерира безплатно; пък и без това избрах първо да развия другия клон на социалната политика.

Разузнавачите докладват за няколко нови зараждащи се империи, но за тях ще стане дума по-късно. За сега само ще кажа, че първият, когото срещам, е Атила.

Стратегически анализ. Разположението на основния ми град – на входа към горния десен регион – изключва възможността друга цивилизация да се разпростре в „моето“ парче земя. Планините на брега на морето на север, и в западната част на долния десен ъгъл (в неразкритата част най-вероятно има град-държава) обезкуражават чуждата пространствената експанзия по вода. Тоест няма нужда да бързам и да заемам територията, която ми се полага, и в която никой няма как да ме конкурира. А наличието на цели две чудеса на света в ключовата централна част направо ме задължават да си построя там втория град. Трудна ще бъде защитата му от военна гледна точка. Откритите пространства и достъпността от всички посоки ще бъдат проблем при евентуална агресия на някоя от останалите три цивилизации.
Културата и щастието ми са екстра. Приходите са стабилни, хазната се пълни постепенно. Научното развитие е задоволително. Религия все още нямам, вярата от пирамидата тепърва ще се натрупва.

Следва продължение: част 2ра.