Най-подходящия (скриптов, динамичен?) език за програмиране на MMORPG?

Posted on 30/10/2008 by Assenoff

Чудя се, донякъде абстрактно … седя, и си мисля … (по някое време осъзнавам, че само седя; оказва се обаче, че всъщност джуркам все пак някаква висша мисловна дейност, но на друго, различно от съзнателното ниво, егати изречението в скоби, както и да е) кой ли ще да е тоя най-подходящ за масова онлайн игра динамичен език за програмиране?

Искам да подчертая, че тук не визирам такива бездушни маркетингови машини за пари от сорта на УоУ, нито подобни собственически формати както тъпото диабло, примерно.

Имам в предвид игри от сорта на Ogame, Bulfleet, Omerta, Eve Online, Runescape, Ultima Online, Lineage 2, и т.н. в този дух.

В този вид игри има редица особености – който е имал повечко време вземане-даване с тях, знае. Като начало, имаме хиляди играчи на един сървър/свят/вселена или каквато е там мерната единица на съответната игра. В някои случаи десетки хиляди. За стотици хиляди не съм чувал, но нищо чудно просто да не съм достатъчно информиран. Дори и в момента да няма, в недалечно бъдеще тази цифра обаче си е съвсем реална. Проблеми се появяват, когато всичките се изсипят онлайн в кратък, много близък интервал от време, и започнат активно да цъкат по строежи, конструкции, изследвания, войни, бойни единици, търговии, разузнавания, организации и комуникации … Това генерира огромен, трудно компресиращ се и кофти за управляване и разпределяне трафик. Освен това, натоварва страшно и самият софтуер, както и машините, дето се грижат за игрите. И на последно място създава работа на хората, дето се предполага, че трябва да се грижат цялата галимация да не се смърънгяса тотално :).

Грубо опростяване и обобщение, но върши работа, май. Сега – за хардуера – не е голям проблем. Винаги може да се добавят още памет, процесори, клъстери, нови машини дори. За някои от дейностите хора също ще се намерят – дори и за без пари, буквално! Най-големи ядове обаче в един момент започва да създава софтуера. Избора на среда, скриптов/динамичен език за програмиране. Сървърна технология.

Какво става в най-натоварените часове? 5 000 потребителя, които са едновременно онлайн, и като цъкнат нещо, в зависимост от върнатия резултат пак цъкат, за да стане нещо друго, и това го правят по 20 пъти в минута. Ако данните са само текст – има си трикове. Ако има и изображения – тегаво, но все пак и там има заобиколни решения. А ако всичко това е свързано в динамична триизмерна координатна система? Бр-р-р- … не ми се мисли :).

Изброявам няколко по-популярни, без да се задълбочавам в достоверни изследвания.

PHP – върши работа, но не е подходящ за НАИСТИНА ГОЛЕМИ натоварвания. Колкото ще да е бърз хардуера, и да е фино тунинговано апачито, и оптимизиран самият код – при няколко хиляди човека издъхва.

Perl – по-добро, особено, що се отнася до текст. Но и той си има кусури, не знам как би се оправил в примерната ситуация … трудно ще е, вероятно.

Python – това не знам, може ли да се използва ефективно с такава цел?

JavaScript – не, не е шега – само че не смея да предвиждам резултатите при такива натоварвания …

Ruby (on Rails, or without them) – това веднъж като зареди, и ако не му се подават глупости, може и да се справи … или не?

Други?

Осъзнавам, че има прекалено други фактори, които влияят – много важен е избора на структурата и формата на база данните, чистотата и оптимизацията на самият писан код, конфигурацията на сървърите, платформите, много са. Разбира се, винаги го има фактора пари – даже е още по-важен на фона на световната финансова криза. Да приемем, че в случая няма чак такова значение. Нека все пак разходите да бъдат … разумни? Бива, разбрахме се. Много неща са навързани, отговора не може да бъде прост и елементарен … но все пак, може да се опита с нещо семпло.

Искам да попитам всички – седящите, четящите, мислещите, знаещите, можещите, предполагащите и съмняващите се – кой според вас е най-подходящият език за програмиране на масова онлайн игра и защо?

Open TTD

Posted on 30/08/2008 by Assenoff

Open Transport Tycoon Delux е транспортна икономическа игра с отворен код (GNU GPL 2.0), клонирана и пренаписана възможно най-близо до TTD на Microprose, автор на оригинала – Chris Sawyer. Преоткрих я наскоро, като пихме кафе с приятеля, написал почти изцяло и поддържащ Speditor.NET – беше си дошъл за малко до Видин. Оригиналната игра е за DOS, с впечатляваща за времето си графика, изкуствен интелект, КАЧЕСТВЕНА! Най-добрата икономическа симулация, която все пак става за игра, която съм играл. По-късните версии на тайкуун – най-вече съм играл на railroad tycoon – макар и визуално много по-изпипани, нещо не можаха да ми харесат.

Open TTD върви на BeOS, FreeBSD, Linux, MacOS X (universal), MorphOS, OpenBSD, OS/2, Windows. Преди обаче да се подкара играта, е необходимо да се поставят някои файлове от оригиналната игра в data/ директорията:

sample.cat
trg1r.grf
trgcr.grf
trghr.grf
trgir.grf
trgtr.grf

Тъй като май е доста трудно да се намери и да се купи официално оригиналния TTD, в тази тема на добре поддържания им форум има актуален списък с почти всичко необходимо. Както и директна връзка към оригиналните файлове и графики.

Има поддръжка за много езици, български включително. Ако обаче надписите при първоначалния екран са от сорта на ????????? ??? (обикновено при windows), то значи TTD не се разбира със системния шрифт, могат да се променят настройките в конфигурационните файлове. Има добро и доста полезно readme, както и изключително подробно и пълно OpenTTD Wiki.

Накратко – играта се осъществява на карта (дали готова, или генерирана на случаен принцип по определени параметри, има и редактор, разбира се) с разнообразен релеф, съотношение суша-вода, разнообразни налични индустрии и различни по големина и разположение населени места. Почва се с 200К нисколихвен заем от банката. Идеята е транспортната ни компания да просперира, като превозва различните видове ресурси, стоки, хора и поща. Транспортните средства са камиони, автобуси, влакове, самолети, хеликоптери и кораби.

Общо взето камионите и автобусите се използват много рядко – товарят малко, възвръщаемостта е ниска, бавни са. Въпреки, че е по-евтино да се построи спирка и депо, и че се използва част от наличната пътна мрежа, този вид транспорт няма смисъл да се използва. Истината е във влаковете! Там обаче инвестициите излизат по-солено – гарите са по-големи, трябва да се строят железопътни линии, мостове и тунели (по-големите от тях наистина излизат скъпо), самите локомотиви и вагони са скъпи. Но пък си струва! След построяването на линия, купуването на влак и пускането му, при примерно 60-70 % средно извозвани стоки, ресурси, пътници или поща, се изплаща за половин година! Всеки вид ресурс си има определен вид вагон за превозването му. Нали, не можем да натоварим желязна руда във вагон за пшеница. Освен това, на колкото по-голямо разстояние се превозват нещата, толкова по-скъпо ни плащат. Но и не бива да се бавим и да претоварваме първоначално слабите локомотиви с прекалено много вагони, или да ги караме да изкачват големи наклони – защото с течение на времето стойността на превозените неща намалява (графиката е различна за различните ресурси, пощи, хора или стоки), тоест ако пътя между дестинациите отнеме прекалено дълго време – респективно намалява заплащането ни.

Има различни показатели на трудността, които могат да се променят. При ниско ниво на трудност конкурентните компании започват с няколко месеца след нас, скоростта им на строеж е ниска, а интелигентността – средна, максималния заем е двойно по-голям, лихвата е ниска, икономиката е стабилна, редуцирани са природните бедствия, приходите от субсидираните от кметствата превози са тройно по-големи, влаковете обръщат автоматично и в края на линията, и на гарите, цените на земите и конструкциите са сравнително ниски, вероятността за повреди в машините е ниска, и т.н.

По подразбиране началната година е 1950, когато са налични 3 вида парни локомотиви. Първият е много евтин, сравнително надежден, но слабичък и относително бавен – става за кратки разстояния, с малко завои, без изкачвания. Вторият е почти двойно по-скъп, много надежден, по-бърз, и почти двойно по-мощен – добър за средни и далечни разстояния, но пак да не се претоварва с прекалено много вагони, и изкачванията да не са големи, както и да не се прекалява със завоите по линията. Последния е най-скъп, но не особено надежден, за сметка на това е най-бърз и мощен, но и поддръжката му е по-скъпа. Да се ползва когато изкачванията и завоите са неизбежни.

С началото на играта в single player ПЪРВОТО нещо е да се кликне иконката за пауза – най-горе най-ляво. Гледа се картата подробно, внимателно, задълбочено, аналитично, с водене на записки, ако трябва – наличните индустрии, разстоянията между тях, релефа, откъде може да се мине със заобикаляне, и откъде с мост/тунел, къде са по-големите градове, вероятните маршрути … Това е може би най-важната част от играта – в този момент се изграждат стратегическите планове за следващите няколко години от развитието.

А възможностите са много! Примерно ако се сложи гара до гора, от там ще превозваме дърва към фабриката за дърва (дъскорезница), където ще се преработват в потребителски стоки, които ще трябва да се извозват към някой достатъчно голям град, че да приема такива стоки. Обикновено градове с население над 1000 започват да приемат goods. Трудно е да се нацели така положението на гарата в малък град, че хем да е по-близо до центъра (ако в включена опцията highlight, гарата показва каква площ покрива), че да обхваща повече сгради с население, хем да не се разруши голяма част от града, че да се освободи място за такава гара. Ако прекалим с разрушаването, кметството ни забранява да строим каквото и да било за доста дълго време, което си е кофти отвсякъде. Може да установим, че към същата дъскорезница може да докараме дърва от още една гора, която е по-далеч. Така че гарата в дъскорезницата е препоръчително да е с четири линии – по една за двете гори, една за извозване на произведените стоки, и една резервна – ако се наложи да снабдяваме друг град, или ако се появи още някаква гора. Хубаво е да не се смесват и преплитат железопътните линии и маршрути – по принцип могат да се регулират с внимателно пресмятане и поставяне на разширения, отклонения и задължителните семафори, но е прекалено голяма играчка всичко да се стикова и напасне идеално. В общия случай въпреки разходите е по-добре да има отделни линии за всеки вид превозван ресурс – така няма да има забавяне в доставките и всичко е лесно за проследяване и контролиране.

Има и доста по-сложни схеми – примерно желязната руда се превозва до леярната, откъдето се произвежда стомана, която се превозва до фабриката, в която също се приемат пшеница и жива стока, и откъдето се произвеждат стоки, които да се закарат до големите градове, където се появяват все повече пътници и поща, които искат да пътуват към други големи градове, и така нататък :).

Примерно аз започвам с превозване на въглищата от каменовъглена мина до електроцентрала. Подбирам такива, които да са на … хм, средно разстояние, и да няма голяма разлика в надморската им височина. Построявам гара с една линия до мината и гара с три линии до електроцентралата. Нарочно – най-вероятно наоколо има още мини, а електроцентралите са малко, така че няколко в повече никога не са излишни. Дължината на тези гари е около 5 квадратчета – напълно достатъчно, по принцип за този вид и 4 стигат, но винаги се презастраховам с резервни :). На всяко квадратче на гарата се събират две единици – примерно на 5-те квадратчета се сбират 1 локомотив и 9 вагона. Или 2 локомотива и 8 вагона, и т.н. Свързвам ги, строейки железопътни линии по такъв начин, че да има възможно най-малко завои, същевременно пътят да е къс, и да няма изкачвания – къде с мостове, къде с тунели, щом се налага. Строя депо. Купувам от локомотива със средни показатели, пет или шест вагона за въглища. Давам му първоначално да отиде и да се напълни до горе в гарата на мината (full load), и след това да се разтовари на гарата при електроцентралата (unload). Интервала, в който локомотивите минават през депото за ремонт, по подразбиране е 150 дни – това може и да не се пипа при лесното ниво на трудност.

Най-хубавото е, че играта поддържа мултиплеър – има активни много сървъри, населени, които се поддържат, с различни правила. Друго си е човек да се състезава с истински, реални конкуренти – хора, не компютърно генерирани. Или да си прави подли номерца (когато са разрешени) с тях :). Там разликата е, че бутона пауза не може да се използва – което си е нормално и логично.

И последно – внимание, една пълноценна игра продължава минимум 5 часа, понякога стигайки и до двадесет часа! И докато на сингъл плеър има бутон, с помощта на който може да се „превърта“ времето с петорно по-голяма бързина, то в онлайн играта просто трябва да се чака търпеливо :).

Screenshots

Отпуска, Battlefield 2, басейни

Posted on 02/08/2008 by Assenoff

Та тъй, от началото на настоящата седмица съм отпуска, та чак до края на другия месец. Демек – „голямата годишна ваканция“. В работата няма големи спешни недовършени неща, а няколкото дребни проблема ги реших с едно идване за половин час. Служебната поща се пренасочва към една от личните, направих пълен архив на всичко по мрежата, тествах VPN-а …

Голяма част от хората чакат с нетърпение подобни отпуски с цел да избягат от натовареното ежедневие, стреса, да се заредят с енергия, и т.н. в този дух. Не, че на мен не ми е приятно, само че. Харесвам работата си, стреса не е чак толкова голям, натоварването е съвсем нормално, няма напрежение и хаос. Дори и да има, аз не го усещам по този начин. Факта, че за известно време няма да ходя на работа, не предизвиква голяма разлика в душевната ми нагласа.

Неприятното е, че много скоро семейно трябва да се занимаваме със сериозен здравословен проблем на много близък човек (самият той все още не знае, че се обсъжда вероятност изхода да е … летален). Нищо фатално все още не е станало, за късмет проблема е хванат в ранен стадий, създаваме стройна и последователна организация на действие, очакваме всичко да мине успешно … стига толкоз за това.

Тъщата, освободена от „задължението“ да гледа внука си, сега има повече време да се занимава с нейните си неща, например това (клик на снимките за по-голям размер):

Радващото е, че прекарвам значително повече време със сина си, разхождаме се по градинките във Видин:

Вписвам се в игрите му:

Като стана дума за войници, напреднах доста в

Бях си я купил отдавна, постепенно задобрявах, играта е твърдо най-добрия онлайн мултиплеър шутър – изключително реалистична, отвсякъде! Е, има сравнително високи хардуерни изисквания; добре, че видеокартата ми се справя без никакви проблеми с максимални настройки на качеството. Разбира се, опита на останалите участници в конфликтите по разнообразните и прецизно балансирани карти е много важен, но това, което гарантира успеха, е отборната игра. В BF2 „самотните вълци“ нямат шанс. Цялата тактика и стратегия е изградена около доброто организиране на взводовете и работата им в екип. Поне аз така си превеждам squad, въпреки, че според нашата армейска организация като че ли отделение е по-правилно – или поне речника ми казва, че platoon е взвод … Както и да е. Има си и командир (commander), който има допълнителни организационни екстри и други възможности
– примерно сканиране на картата за врагове, обстрел с артилерия, пускане на разузнавателни безпилотни самолети … Доста често разликата в качествата на командира са решаващи за крайния изход на битката. Важно е и разбира се взводните да са дисциплинирани, той също да ги слуша, както и самите взводове да се съобразяват със заповедите си. Иначе като показатели (живот, броня, въоръжение, „спринт“) командира е най-обикновен войник като всички останали, в зависимост от това, какъв кит си избере. Само че ако си върши работата както трябва, командирският екран заема цялата му енергия, и обикновено той се скатава на скришно място и почва да действа. Не случайно на повечето официални и престижни сървъри има съобщения от сорта „Fighting commander is not allowed – it’s a full time job“;
„Fighting commander is allowed, but do your job“. Има и доста сървъри, на които командира не е разрешен. Тогава вече става много важна добрата комуникация между взводовете и вътре в тях, стиковане на целите и избирането на съответния кит. Аз най-често играя картечар (който същевременно снабдява останалите с амуниции), но понякога, когато се налага съм и медик (който лекува и съживява), assault (заради хубавото оръжие и бронята), противотанков боец, и прочие. Между другото, в част от сървърите са забранени превозните средства и авиацията, в други са разрешени – въобще избор голям. Една от най-популярните карти за infantry only е Strike on Karkand.
В цялата игра действието се развива в съвсем близко бъдеще – примерно след 2-3 години, като оръжията, превозните средства, самолетите и хеликоптерите са почти точно копие на реалните, масово използващите се в момента на въоръжение в съвременните армии. Това, което е променено във характеристиките им е направено само заради баланса в различните лагери,които са три – United States Marine Corps (USMC – до болка познато), Middle East Coalition (MEC – изключително с руско оръжие), и китайските People’s Liberation Army (PLA – с тях почти не съм играл).
С напредването в играта има повишаване в ранг, като на определени „точки“ се разкриват различни нови, често по-добри оръжия.
В момента аз съм Gunnery Sergeant Serial_Healer – на връзката към тракера има и много други статистики, не се престаравайте в четене – все още ме убиват повече, отколкото аз убивам :).

Преди време ходихме на един от новите басейни във Видин – Диана, намиращ се в промишлената зона, близо до Химията – нещо не ни беше харесало. Стандартен правоъгълен голям дълбок басейн и по-малък детски без екстри; водата леко хладка за вкуса ми – 26-27 градуса; сравнително чиста, но с лек неприятен цветови оттенък; претрупано барче; разрешава се влизането на всякакви клиенти, включително и с естествен мургав тен; дори и при липса на места се пускат хора с намаление, което логично води до неприятна навалица; децата влизат с намаление; тревата е поизсъхнала и бодлива.

Затова със сина ми се насочихме решително към басейна на хотел Анна Кристина (безплатна реклама, хи-хик).

Представа си нямам за хотелската част и обслужването (освен че са скъпи), но басейна с чиста съвест го препоръчвам като най-добрия във Видин и околността:

Имат твърда сегрегационна политика (моя редакция: или нещо от сорта, лично НЕобективно впечатление), тоест – цигани НЕ се допускат (моя редакция: или поне се обезкуражават ефективно, а може би и просто да не идват поради цените или незнание). Водата е разкошна – и като цвят, и като температура – 28 градуса. Големия басейн е с бъбрековидна форма, има три нива на дълбочина, като най-дълбокото ми стига до над брадичката. На две места има стъпала, като при едните има шуртящи близко до повърхността струи вода, нещо като воден масаж. Детския басейн е кръгъл, има малка водна пързалка, останалото се вижда на снимките:

Има точно определен брой шезлонги, с масичка и чадър, внимателно преценени така, че дори и при максимално запълване няма неприятна навалица. Децата влизат безплатно. А при липса на свободни места – просто повече хора не се допускат. Барчето е приятно, цените са … нормални като за хотел. Всичко се поддържа чисто. В големия басейн не са разрешени пльосванията трупешката – при първото по-сериозно разплискване спасителя дискретно се приближава и прави приятелска забележка, досега не съм видял някой да повтори.

Добавено по-късно: оказва се, че гостите на хотела също си плащат за басейна, което може да се окаже неприятна изненада. Не знам защо са решили така, но не прави добро впечатление – досега във всички хотели, в които съм бил, ползването на басейна (ако има такъв) е включено в цената.

Като заключение – нетипична моя снимка по бански, без очила :)

Остава ни до края на август само да отидем и на море, и на планина!

Хардуер ъпгрейд

Posted on 05/04/2008 by Assenoff

Не съм писал от много време, това просто като констатация, иначе не съм се загубил, нищо ми няма. И направо продължавам, все едно нищо не е станало …

Вчера се сдобих с този „звяр“:

8800GT

Който заедно с двуядрения интелски процесор E2160 @ 1.80 GHz, работещ в момента на 2.16 GHz, двата гигабайта РАМ на 800 MHz шина и големия сериал АТА 2 хард диск, всичко това върху подходящо дъно, правят една доста сериозна машина :) …

Има и мултиформатна DVD записвачка, както и една джаджа с много „дупки“ за SM, xD, SD/MMC, miniSD, CF/MD, MS и MS Duo карти.

Няма флопи, не ми и трябва.

Чудех се дали захранването, което е от световно неизвестната марка speeze, модел EE-ATX-400W (дори го обсъждах с приятел) ще съумее да се справи с товара. Е, за момента всичко се държи чудесно!

Имах и леки притеснения как федора ще се оправи с новите драйвери, открити на сайта на nvidia. Нямам голям опит с подмяната на видеокарти под линукс, наложи се първо да стартирам с някакъв универсален дисплей адаптер, после ръчно да спра X средата, нататък нямах грижи :).

Няколкочасовият тест до момента показва, че Battlefield 2 и Call of Duty 4 вървят на максимални настройки при 1280 х 1024 изключително гладко.

А да ми е честито!

Bulfleet – нов рунд, вселена 1

Posted on 05/01/2008 by Assenoff

Старата либофф ръжда не ‘фаща :). Днес следобяд започва поредния, седми рунд на първата българска масова онлайн игра Bulfleet. Въпреки, че по някое време миналата година се отказах от играта, и от администрирането на вселена Хардкор (сега спийд/speed), бях запазил акаунта си във форума и от време на време помагах (или поне не пречех, хихик), въобще се опитвах да съм в час. И съответно беше неизбежно да се изкуша, като чета за новите промени.

А те са доста, свързани са с динамизирането на геймплея: има нова раса със съответния специфичен кораб, който може да извършва и пиратски полети, нови полезни функции на бомбардировачите, промени в начина на формиране на класацията, използването на ваканциите, изцяло и коренно променена система за битки, както и подробни доклади, проучванията на различните видове системи, оръжия и защити ще влияят по различен начин на съответните корабии наземни установки, които изискват тези проучвания, въоръжението и бронята на защитата и флотата ще си влияят по различен начин, тоест се стимулира по-разнообразната флота, мотивацията вече ще влияе на бавните полети вместо на атаката-защитата, съществени изменения и изпълване със смисъл на външната политика на съюзите при обявяването на алианс или война, и други. Ако не се лъжа, вече може да се атакува със шпионски сонди, както и вече всички щитове ще дават рециклаж.

Да не пропусна да спомена за новата, подобрена, удобно структурирана и подробна система за помощ и информация по всички аспекти от играта.

Който се интересува – да ме търси с обичайния ник Serial_H в съюз Heavy Metal, и ако не е от приятелски съюз – да внимава!

Дали ще ми е интересно е въпрос, на който няма еднозначен отговор. Сълно ме съмнява старите съюзници да започнат, и не мога да предвидя дали въобще ще завърша рунда. Масата потребители в играта са общо взето на ниво тийнейджъри избиващи комплекси (или поне се държат като такива). Надявам се неприятните емоции да са малко, а кефа да е достатъчен, че да оправдае губенето на време и висенето по нощите …

При всички положения – браво на разработчика River Run, на глав(д)ния администратор Хера, въобще – на целия екип, че се занимава да изслушва, филтрира и прилага на практика осъществимите предложения на опитните играчи и колеги. Пожелавам много приходи от нанокредити, безаварийно работа на машините и софтуера, и липса на проблеми с комуникациите и ISP-тата.

Поздрав с Gamma Ray – Into The Storm. Успех!

Компютърни забавления за деца

Posted on 24/09/2007 by Assenoff

gaming

Колкото повече расте детето ми, толкова повече дискутираме с него кога и колко да ползва компютъра. Все пак гледаме да не го оставяме повече от три – четири часа. В момента е на пет и половина години. Предполагам, че до първи клас вече ще трябва да му сглобя отделна машина :)

Детските филмчета са ясни – пускам му някой нов или любим от по-старите, и час – час и половина нямам грижи. Скоро и сам ще може да си ги пуска. Проявява и голям интерес към програмите за създаване и обработка на изображения, вече има доста опит с MS Paint – ако е в креативно и спокойно настроение, сяда и съвсем сериозно започва да чертае, свързва, запълва. В началото искаше аз да му показвам, да правя вместо него, но учудващо бързо схвана логиката на почти всички инструменти и започна да се оправя сам! Първото е мое, второто – негово:

Paint_scooter Paint_house

Но игрите са най-приятното му компютърно занимание. Инсталираните на хард диска – вече ги знае, не са му интересни, въпреки, че ги пуска от време на време. По-трудните кара баща му да ги играе, като не се скъпи на съвети ;).

И тук идва на помощ вездесъщата Интернет мрежа. Съществуват огромен брой игри и всякакви занимавки – за малки, големи и още по-големи! Повечето на flash. По този повод се сещам да направя списък със сайтовете и порталите, където има подходящи за деца игри. Дори го слагам като отделна страница с връзки и кратки коментари. Ще се опитвам да го актуализирам от време на време – ако нещо съм пропуснал, коментарите тук (да, същия пост) са добре дошли.

Някои от игрите са поучителни и твърде интересни дори и за по-дърти (както например четящите този материал), така че като някой установи, че губи твърде много време в разцъкване на забавните връзки от посочената страничка, да не ме обвинява ;). Да остави детето в нас да си поиграе!

There will be no multiplayer in this game

Posted on 10/09/2007 by Assenoff

Дискусията тръгна от причината, заради която Мишел си направи upgrade на видеокартата. Визуализирането на филмче за една предстояща игра на Майкрософт – оказа се, че не е обикновено видео, нито проблема е в самият кодек, а в High Definition Video -то, което ламти за процесорна мощ, но както и да е. За играта ми е думата – пиша тук, там вече се изясни казуса.

Значи минаваш я веднъж и толкоз … One night stand :). Явно идеята е да направят качествен хитов продукт преди всичко за конзолата си. ОК. Ще върви само под виста и хикс-бокс – кофти, но разбираемо. Предполагам, че избраният жанр ще е интересен за singleplayer – лошо няма. Само че ми се струва тъпо отвсякъде заявявенето, че няма да има Multiplayer. Честно казано, аз предпочитам един класически Doom2 deathmatch (с достоен противник/противници) с безобразната си за съвременните критерии графика. Или quake – първия. Дори и Warcraft II. Предстоящото галениче на ~~Майкрософт~~ Remedy Games ще има страхотната визия, супер-реалистична графика и достойна за трилър фабула и ще бъде по-по-най гладно за хардуер (тяхно твърдение). Обаче дали това ще бъде хубава игра, която да се играе с удоволствие? Има нещо неуловимо в правенето на игри, които да изкефят човек, и което повечето гейм дизайнери, кодери и идеалисти не успяват да локализират. Защото не е измеримо с шейдъри, пиксели, херцове, пари и рекламни кампании. На всички бивши и настоящи колоси в гейм индустрията ~~Майкрософт~~ (Remedy Games) им липсват добри игри, които да доставят удоволствие – въпреки огромните им човешки, финансови, интелектуални и маркетингови ресурси.

Сещам се и за Far Cry – която помня, че също беше гладна за хардуер, имаше страхотна графика, не лоша интрига, но … служеше преди всичко за тест :). Както и последния Doom – така и не го изиграх до края, а за тестване на компютърни конфигурации – става.

Обаче! Дори и неизпипаната, слаба (singleplayer) игра има шанс да достави удоволствие, когато се включи един от най-важните фактори – а именно multiplayer режим. Просто все още няма начин да бъде създаден и внедрен в компютърно генерираните противници в игрите такъв интелект, който да е сравним с човешки разум – пък бил той и геймърски атрофирал :). Сблъсъка или сътрудничеството с други, реални, живи хора, дори и през интерфейса на някаква геймка, доставя такива емоции, които никой компютърен алгоритъм не може да наподоби или да предизвика.

Отдавна мина времето, когато геймърите имаха ореол на неспособни на сериозна странична мисъл асоциални самотни чудаци. Компютърните и конзолни игри понякога създават устойчиви общества, субкулури дори. В съвременния свързан свят една претенциозна игра на претенциозна компания няма да има успех дори и пред непретенциозните обработени масови играчи, ако остане singleplayer. Халал да им е. А аз винаги ще се опитвам да намирам време за някой multiplayer.

П.С. Обмислям и инвестирането в Battlefield II, но това е друга тема ;).

Assenoff

Моето виртуално място

Архив на категория: игри (gaming)