Диабло мултиплеър – 2 дни и нещо без прекъсване

Diablo I

Доста отдавна бях обещал на Мишел да опиша една случка – и макар и късно, ето я историята. Става дума за най-първото Diablo 1. В него нямаше сейв при мултиплеър! Да, точно така – при мрежовата игра нямаше запис.

Действието се развива преди десетина (че и повече, не помня точно) години. Петък, привечер, няколко часа след края на работното време. Събрали сме се няколко запалени геймъри в помещението на една … организация, в която работи един от нас. Там има три компютъра Пентиум на 150 с 8 МВ РАМ, 2 гига хард, прилични видеокарти и 15 инчови монитори, вързани в мрежа (тогава локалните мрежи бяха от типа коаксиален кабел). Windows 95 Pan European Edition. Единият се води мултимедиен и има CD устройство, звукова карта и колонки! На него се инсталира „оригиналното“ Диабло. Тъй като компютъра, на който ще се пуска мултиплеър играта, и към който ще се връзват останалите, трябва да е с двойно повече РАМ, един от нас носи и забожда още една плочка от 8 MB. Нещо като лан-парти (lan party), но не с лични компютри ;).

След това по аналоговия модем се търсят, намират и свалят от Интернет няколко програми за емулиране на CD, с идеята да се ползват другите два компютъра. Единствено една от програмите успява да тръгне почти нормално, но и при нея (или в самият диск на Диаблото, не помня точно) има лек проблем. Един от нас отива … някъде, където чрез скоростен вдъхновен reverse engineering успява да реши/заобиколи проблема.

За да не губим време, междувременно правим копие на диска на Diablo, което да се „вкара“ във виртуалното CD на останалите компютри. Един от тях е препълнен с разни служебни неща – image файла не се побира, така че ни отнема известно време да разпределим файловете по останалите така, че да има място (водим записки кое къде е било, за да го възстановим после). Диабло-то не се инсталира на другите две не-мултимедийни машини – няма място, след като почти всичко свободно е заето от образа на диска, а програмката за виртуален компакт диск не работи добре по мрежата. А и няма смисъл – за мултиплеър е достатъчно само диска да е в устройството.

Всичко е готово и нагласено, малко преди полунощ мултимедийния компютър подкарва играта, другите два се връзват, всеки си избира съответния герой, за да е пълен комплекта (воин – магьосник – стрелец), и се почва.

Освен липсата на запис, установяваме и друг недостатък на геймплея – силата на гадините не се увеличава пропорционално на броя играчи. Ние вдигаме нива три пъти по-бавно, отколкото ако играеше един човек. Което значи, че сблъсъка ни с първия по-сериозен бос е почти фатален. Един грамадански скелет-стрелец, ако не се лъжа. Едва успяваме да го минем, с цената на неколкократни умирания на воина и два-три пъти на стрелкинята.

Тъй като е петък много късно през нощта (или събота много ранна сутрин), решаване, че ако играем непрекъснато, нон-стоп до началото на новата работна седмица, ще успеем да превъртим играта. Първите нива ги минаваме без сериозни проблеми. Постепенно си изграждаме и свикваме с единствения възможен при дадените обстоятелства начин на игра – воина е танкът в групата, обира почти всички удари на демоничните гадини – съответно се грижим да не му свършват колбичките живот; а другите двама са поддържащи и трепят от разстояние. Съответно и нивата ги вдигаме не както бихме го правили при единична игра. Всеки се съобразява с възможностите, предимствата, недостатъците и развитието на останалите. Консултациите и обсъжданията при всяко ново ниво/избор на умение на героите ни са задължителни.

В събота по някое време през деня един от нас отива и донася нещо за хапване, и подновява запасите от кафе и цигари – за което време вече сме му намерили заместник, за да не спира играта. И така се продължава до средните нива, където вече почват кризисни ситуации – и в играта, и в кондицията на отбора. Когато преценим, че някой прави прекалено много грешки и го видим как в най-буквалния смисъл заспива на клавиатурата, го пращаме на дивана за частична дрямка и възстановяване, а героят му се поема от заместника. Естествено приятелят ни не е съвсем свикнал с изградения стил на игра, и му отнема известно време да се приспособи – което забавя напредъка ни. И така се редуват да почиват и тримата основни играчи, като „резервата“ трябва да свиква с всеки един тип герой.

Минава съботата, вече е неделя през деня, отново хапваме нещо и продължаваме с кафето и цигарите. До вечерта нямаме сериозни кризи, а в играта навлизаме в последните най-трудни нива. Където се започват същинските проблеми. Тъй като развитието на нито един от нас не е достатъчно високо, към почти всеки един звяр подхождаме като към битка с бос. Сменяваме тактики/стратегии, парите за колбички привършват, практикуваме сякаш безкрайно повторяеми hit-and-run атаки. Отдавна сме престанали да броим умиранията на героите ни, вече просто се опитваме на края на силите си, крачка по крачка, с влудяващо бавно темпо да се доберем до финалната битка.

Само че преди нея има още едно трудно предизвикателство – мисля, че някакъв черен рицар ни се изрепчваше – последния сериозен противник преди върховният демон. Там почти зацикляме. Ужас, мъка, зор … и най-накрая – успех! Но ни отне … всъщност, не помня колко часа. Сещам се, че навън вече беше почнало да се развиделява – тоест понеделник ранна сутрин.

И така за съжаление не можахме да превъртим играта. Преди да си тръгнем трябваше да възстановим разхвърляните файлове и да махнем прекалено видимите следи – там разни програмки, че и самото Диабло; да разчистим боклуците от бюрата, пода и дивана, както и да проветрим. Сметнахме, че непрекъснатата ни игра е била над петдесет часа, може би около 54 часа. Всички участници трябваше след няколко часа (минути!) да са на работните си места. Доколко сме били работоспособни след този маратон, е друга тема :).

Мдам, приятно-носталгично ми беше да си припомня онези времена, когато бяхме на друг акъл, и възприемахме реалността по различен начин. Въпреки разнообразните проблеми и гадни моменти- имаше нещо (не знам точно какво, може и да е комбинация от „неща“), което им придаваше неустоим чар.

Оригинални или кракнати игри? Второто.

Зависи от няколко различни фактора. За мен най-важните са два:

Ако онлайн мултиплеъра е съществена част от играта – почти задължително е да е оригинална. Примери: Battlefield 2 и Bad Company, Need for Speed – Hot Pursuit, Starcraft Broodwar и 2. Ако не – замунда.

Съотношение цена/качество. В някои редки случаи се появяват изключително добри игри. Дотолкова, че след изиграването на кракнатата версия си заслужава да се купи оригинална, стига да не е прекалено скъпа. Примери: The Witcher и 2: Assassins of Kings, Dragon Age: Origins, Mass Effect и 2, Doom и 2, Wing Commander: Prophecy Gold, Freelancer, Civilization 2 и 4, Warcraft 2, Painkiller, Heroes of Might and Magic series.

Важно е уточнението, че това го пиша от гледна точка на живеещ в мизерна държавица с бедно население. Където е правило хората, играещи много (и като време, и като количество) компютърни игри, почти никога да не си ги купуват.

А всъщност трябва ли, редно ли е да се купуват оригинални игрите, които се играят? Не говоря за юридическата, формална страна на въпроса, а за съвсем прагматично-ежедневната реалност. Доколко удовлетворението от играта оправдава цената и.

При доход под 500 лева месечно – определено не. А такива са 66% от геймърите в България (точната стойност може да е получена чрез просветление, дошло след 10 секундно разфокусирано зяпане в тавана, но е реалистична, дори занижена). Над 500 лева – може, но внимателно и избирателно (дебнене на промоции и отстъпки, изчакване с месеци/години да падне цената). Предполагам, че при 5000 лева месечно игрите няма да са проблем. Само че хората с няколко хиляди месечен доход рядко са активни геймъри, поради различни обективни фактори.

Ако за играта се плаща, при кого отиват парите? Най-малко при тези, които реално са я направили – дизайнери, програмисти, разработчици. Най-много при разпространители, собственици на цифрови права, дистрибутори, продуценти, рекламисти, бордове на директори, мениджъри, големи търговски вериги и други подобни в навалицата по пътя на продукта до клиента. Айде нема нужда!

Личната ми статистика (играя игри от времената на Правец 8) показва, че 1 процент от игрите си струват парите. Да, точно така – от всеки 100 игри има само една, която безапелационно си заслужава купуването. И да кажем още 9, които са поносими, стават горе-долу. Останалите 90 не струват.

Няколко примера за проблеми с оригиналните игри (неработещи регистрации, невалидни кодове, регионални рестрикции, DRM и прочие).

Искам да разцъквам онлайн Dead Island (това как ще да е на български – мъртъв/мъртвешки остров, или острова на мъртвите/мъртъвците? Геймплея логично е как малкото останали нормални живи хора трепем камара зомбита – различни видове).

В пулсар беше 60 лева, което ми е много. В стийм е 33,49 евро – няма начин. Европейските потребители сме прецакани – в американския steam е също 33,49 – ама долара. Все още е повече, отколкото бих дал за компютърна игра. Намирам я в амазон.ком за 26.77 долара – за сваляне (НЕ английския или немския амазон, баш си американския). С кода за 7 долара отстъпка, който имам, я взимам за 19,77 долара – около 30 лева, по-бива … ама не съвсем. Това било само за клиенти на територията на съединените щати и американски пощенски адрес. Проблема е никакъв – просто пиша в полетата реален щатски адрес, плащам с кредитна карта и готово.

И греда – при опит за активиране на играта чрез steam акаунта ми – йок, тоя продукт не е достъпен за закупуване в държавата ми!? Бе вие шашави ли сте, или просто тъпи? Вероятно по време на процеса на активация се е включила защитата на играта регионално заключване – изглежда стийм клиента слага регионални ограничения чрез геопозициониране на IP адрес. Ако беше браузър – лесно, с два клика го правя американски. Но при steam е малко по-различно.

Излизам от приложението. Отивам с лаптоп до близкото Интернет кафене. Личните ми и други чувствителни данни са криптирани. Връзвам се с 7 минутен безплатен VPN към щатски сървър, логвам се в стийм, регистрирам си играта, и айде вън.

За проблема си с Need for Speed: Hot Pursuit споменах скоро. Добре, че не беше нещо сериозно.

Последната ми сага е с Dragon Age Ultimate Edition. Включени са всички DLC-та, както и разширението (добавката?) The Awakening. Като начало на проблемите е downloadera на Amazon – няма никакви опции (скорост, място за сваляне, нищо), започна да точи разни rar файлове. При амнайсет гигабайта нещо от архива се оказа недосвалено/повредено, и не можа да се инсталира.

Прежалих загубеното време, и тръгвам да активирам играта в Origin клиента. Ония от EA (Electronic Arts) не си поплюват – размера е вече 27 гига, ако не се лъжа. Пуснах да се тегли след обяд, на сутринта на другия ден беше готово. Не, че „свалячката“ им е по-добра, но поне след това нямаше проблеми с инсталацията.

Да да, ама не! Експанжъна The Awakening трябвало да се активира на сайта на Bioware, social-нещо-си (не чрез ориджин клиента). Там важи регистрацията ми в EA, която имам още от времето на BF2. Само за да се насладя на неприятното съобщение, че тоя код е невалиден. Да поясня, че имам два кода – единия за играта, втория за експанжъна. Почвам да си чатя с лайв съпорта на EA, слагам patch 1.5 според упътванията на помагача. След разни уточнения, уговорки и увъртания съм препратен към съпорта на амазон.

Амазонците пък нямат лайв чат за секцията софтуер сваляне и игри (game and software download). Пиша мейл на съответния съпорт. Отговора е общи приказки и няколко безполезни съвета. Препращат ме да пиша мейл на EA, само че директно на отдела им, който се занимава с покупките чрез амазон. Очаквало се от тяхната поддръжка да ми отговорят до 2 работни дни. За капак действието се развива в петък, в края на деня :(.

За сравнение – в Замунда пълния пакет с интегрирани всички ДЛЦта, разширения, добавки, бонуси и експанжъни, и на ориджинс, и на двойката (това са ДВЕ игри, не само първата!) е 16 гига. И най-важното – всичко работи, инсталира се и играе с кеф и без грижи.

Втората част на Вещерът (The Witcher 2: Assassins of Kings) първоначално излезе с някакъв вид DRM. След доста оплаквания на потребители с проблеми, сравнително бързо беше пуснат пач, който освен че оправи някои по-кофти недъзи, махна DRM защитата! И по-нататък, всички пачове, добавки, подобрения и разширения са без защита. Това го пиша като пример за добра практика.

В заключение: Скъпи представители (изредил съм някои по-горе) на корпоративната паплач, дето се изхранва на гърба на геймърите! Заявявам Ви, че почти няма да ви купувам игрите. Изключенията ще са рядкост. А чисто новите, току-що излезли игри, както и тия с предварителна заявка (pre-order) пък съвсем няма да ги купувам. И вместо да се пробвате да ме изнудвате, принуждавате, контролирате и ограничавате, можете примерно да ме помолите да ми оближете топките; и като не ви разреша тихичко да се върнете обратно в дупката, от която сте изпълзели.

Plough ’em all & shove off!

(Не е актуално вече!) Само днес в amazon.com – до 75% намаление на някои от бестселърите през 2011

Актуализирано – свърши промоцията, който ял – ял :). Затова и затварям коментарите.

Ако сметките ми за времевата зона са верни, тази промоция важи до 13:59 часа на 01 февруари 2012 наше време (11:59 PM PST). Става дума за американския амазон, секцията Digital Games & Software -> Game downloads. Накратко – някои от бестселърите през 2011 са с драстични намаления.

Ето ги всичките заглавия, повечето вече ги имам ;). За по-лесно съм смятал долара по 1,50 лева.

1. Duke Nukem Forever [Mac Download] за 7,50 лева. Няма проблем, че е за Мак! След купуване кода за играта е три групи букви и цифри, които се активират без проблем в стийм (steam) платформата, и от там вече се сваля и разцъква уиндоуската версия. Колкото и новия Дюк Нюкем да бяга от оригиналната атмосфера и геймплей, и да не е нищо особено на фона на съвременните стандартни шутъри, все пак 7,50 са нищо :).

2. Dragon Age Pack [Download] за 18 лева. Включва ориджинс ултимейт с ДЛЦ и двойката, също с ДЛЦ. Ако някой не е играл Dragon Age: Origins, значи не е играл ролева игра. Задължителна за всички RGP фенове.

3. Crysis 2 [Download] за 15 лева. Лично за мен това беше една стряскащо добра сделка!

4. Alice: Madness Returns [Download] за 11 лева. Нямам лично впечатления от играта, но отзивите са добри, пък и цената е направо никаква.

5. Civilization IV and V – Pack [Download] за 27 лева. Има ги и поотделно, всяка за по 13,50 лева – няма да ги пиша отново. Четворката е добра, петицата – не толкова, но според мен определено си струват парите. И двете.

6. Need for Speed: Hot Pursuit [Download] за 12 лева. А точно този НФС е чудесен – страшно бързи коли, по-скоро аркадно, отколкото реалистично управление, много полиция, разнообразни като терен и атмосферни условия трасета, и приличен онлайн гейминг. Дори и да не сте рейсъри, играта си заслужава! Лично аз имах лек проблем – не точно с активирането, ами при връзката на съществуващия ми EA профил с Autolog системата. Но след като се свързах два пъти чрез чата на EA с поддръжката, проблема ми беше решен.

7. Darkspore [Download] за 12 лева. Нямам пряка представа, но след четене си изградих мнението, че играта няма нищо общо със Spore, и това е хубаво :).

8. Spore [Mac Download] за 12 лева. Ако беше за PC, можех да се замисля дали да не го взема за сина ми … Тук не знам дали е възможно да се направи активация така, че да става за уиндоус. Във всеки случай за Мак не ми трябва.

9. Battlefield Bad Company 2 [Download] за 12 лева. Един от най-читавите онлайн шутъри, и то само за 12 лева … без коментар!

10. Battlefield: Bad Company 2 Vietnam – Expansion [Online Game Code] за 12 лева. Не зная дали разширението си струва, без мнение.

11. Dead Space 2 [Download] за 12 лева. Много як хорър шутър – екшън, почти за без пари – екстра!

12. Dead Space [Download] за 7,50 лева. Първата част, за жълти стотинки си заслужава.

13. Bulletstorm [Download] за 12 лева. Перфектно! За мен остана загадка защо толкова забавно-кървава игра не направи големи продажби, предполагам е комбинация от кофти фактори във времето на пускане, гейминг разпространението, рекламата, конкуренцията и индустрията като цяло. Играта я препоръчвам. Силно!

14. Burnout Paradise: The Ultimate Box [Download] за 7,50 лева. Достоен конкурент на НФС, дори има мнения, че е по-читавия аркаден рейсър. Склонен съм да се съглася.

15. Medal of Honor [Download] за 12 лева. Не че е нещо особено, изглежда приличен шутър. За тия пари – толкова.

16. ANNO 2070 [Download] за 52,50 лева. След изчитане на разнообразни отзиви се бях засилил да го взимам, но цената ми се изрепчи. Това е и едно от най-мижавите намаления в промоцията – само с 30%, скръндзи :). Е няма пък да давам 50 лева точно сега, колкото и да ми се иска да я цъкам оригинална. Живот и здраве, след няколко месеца (година) цената ще се нормализира.

17. Crysis Maximum Edition [Download] 13,50 лева. Освен първия Crysis са включени Warhead и Wars. Общо взето мненията за играта са противоречиви. Мисля, че си заслужава всяко левче.

И преди да пожелая приятно пазаруване ще спомена, че за повечето игри в секцията Digital downloads на амазон.ком има (теоретично) ограничение – само живеещи на територията на щатите (с американски съществуваш реален адрес) могат да купуват. Не, че е проблем да се изпише в полето за адрес и телефон примерно
2972 Columbia St.
Torrance, CA 90503
United States
Phone: 310-212-7143
Добре де, примера не е случаен ;). И издадени в България карти Visa Electron вървят без проблем. Едно от най-лесните неща за амазон би било да проверяват по геолокация IP адреса, и те най-вероятно го правят. И въпреки официалната им позиция, щом трябва да вземат пари, не обръщат внимание на такива подробности, че IP адреса е български. За разлика от стийм, с чиято платформа имах проблеми, даже имам една чернова, може по-късно да я пусна (исках да добавя недоволството си от това, че в steam цените са в евро – ама без преизчисляване на курса. Демек ако играта струва 20 долара, аз би трябвало да я купя за 20 евро.)

Happy Game-Shopping-Gaming! :D

Нов геймърски компютър, Windows 7 и SSD

New gaming PC

Като коледен/новогодишен подарък за сина ми. И за мен, естествено :). Параметрите са следните:

Монитор: 23 инча AOC e2343F2, FULL HD LED, 2ms, 50 000 000:1 250cd/m2, 2xHDMI
Кутия: COOLER MASTER ELITE 330 BLACK, w/o PSU
Захранване: COOLER MASTER SILENT PRO M700, 700W
Дъно: GIGABYTE Z68X-UD4-B3 socket 1155
Процесор: INTEL CORE i5-2500K, 3.30GHz, 6M, BOX, LGA1155
Памет: KINGSTON 2 x 4GB DDR III 1600 XMP
Видео: ASUS ENGTX560 TI DC/2DI/1GD5 ASUS TURBO NVIDIA GeForce GTX 970
Диск: A-DATA SSD S511 120 GB SATA 3 (+ един стар 250 гигабайтов като storage)
2ри вентилатор за кутията: COOLER MASTER Fan 120mm, 1200 rpm, 19.8 dB
Клавиатура: A4TECH G800MU 3X FAST GAMING PS/2
Мишка: A4TECH XL-755BK Gamer Oscar laser mouse
Подложка за мишка: A4TECH X7-200MP GAMING MOUSE PAD
ДВД: DVD±RW LG GH22NS50, SATA, DL, OEM, Black
Джойстик: CYBORG V. 1 Flight Stick

Идеята на така сглобената конфигурация е да е максимално близко до най-съвременните технологии с мисъл за бъдещето, без да се изпада в излишни разходи. Да позволява при нужда и необходимост ъпгрейд и овърклок, без да се налага смяна и купуване на нови, ключови компоненти. Да вървят плавно не само съвременните тежки и големи игри, но и бъдещите, очаквани заглавия.

В следващ пост ще пиша за част от игрите, които играхме (аз и чадото) през 2011 – някои ни разочароваха, други бяха ОК.

Уиндоус 7 е Enterprise edition, 64bit. Тъй като машинката е с SSD като основен диск, на който е операционната система, но поради ограниченията на технологията и парите – с малък капацитет, направих някои промени. Отчасти поради обективна необходимост, отчасти за мое собствено удобство и в съответствие с предпочитанията ми.

Махнах UAC, хибернацията, Superfetch, автоматичното дефрагментиране, подсещането за бекап, QoS, Remote Differential Compression, притурките (Gadgets), и някои други неща. System restore ми е на 2%. Преместих почти всичко от Libraries, Downloads, My Documents и прочие на хард диска, и пак там настроих индексните файлове от търсачката. За антивирусна ползвам Microsoft Security Essentials. От богатия набор софтуер, който дойде с дъното и видеото, не ползвам нищо – само оригиналните последни драйвери от сайтовете на Intel, и съответно nVidia. Монитора беше разпознат без проблеми. Клавиатурата е без драйвери, а за мишката и джойстика се наложи да изтегля по-актуални.

Като скорост и производителност – направо хвърчи! Няколко примера. От натискането на копчето на кутията до пълноценно зареден Уиндоус (с всичките му там разидентни и стартиращите се програми) – около 20 секунди (от които 4-5 секунди са инициализирането, разпознаването и съобщенията в POST сесията). Windows 7 си има вграден малък и бърз комплект от 4 теста за призводителност, мери по скалата от 1 до 7,9 – аз съм на 7,5. Battlefield 3 върви плавно с възможно най-екстремни насторйки на 1920х1080. Skyrim – също.

Надявам се в близките 2-3 години да не пипам нищо по конфигурацията. А след 4-5 – да мина само с овърклок на памет и процесор (нов охладител), най-вероятно още една видеокарта за SLI, нов хард, и може би още памет.

Космически симулатори (space simulators)

PC only, само за ПС.

The few space sim games I’ve played and one word evaluation; also a longer list of the ones I plan to test.
За сега това е нещо като списък и оценка на тези космически симулатори, които вече съм ги играл; както и доста повече, които мисля да тествам.

Descent (average, горе-долу)
Darkstar One (good, добра)
Freelancer (excellent, чудесна)
Freespace 2 (good, добра)
Star Wars: Rogue Squadron (average, горе-долу)
Star Wars: Starfighter (bad, не става)
X2: The Threat (bad, не става)
Wing Commander: Secret Ops (excellent, чудесна)
Wing Commander: Privateer Remake (average, горе-долу)

Battlecruiser Millennium Gold
Beyond the Red Line (mod based on Freespace 2 source code project, Battlestar Galactica universe)
Descent 3
Evochron series & Avroch Conflict
Gratuitous Space Battles
Independence War 2: Edge of Chaos
Parkan II
Precursors
Shattered Origins: Guardians of Unity
Space Combat
Space Force: Rogue Universe
Starpoint Gemini
Starshatter: The Gathering Storm
Star Trek: Starfleet Command III
Tarr Chronicles & Dark Horizon
The Babylon Project (mod based on Freespace 2 source code project, Babylon 5 universe)
The Tomorrow War
Universal Combat Collectors’ Edition
X3: Reunion & Terran Conflict
X-Plane: Space Combat Sim
X-Wing vs TIE Fighter
Wing Commander: Privateer Gemini Gold
White Gold: War in Paradise
CSiS (Combat Simulation System – early stage of development)

Links, връзки:

List of space flight simulator games on wikipedia, списък на космическите симулаторни игри в уикипедия.

SpaceSimCentral – a WordPress based site with a few reviews, comprehensive list of Space & SciFi games and fairly good amount of downloads. Уърдпрес базиран сайт с малко публикации по темата, обширен списък на космически и научно-фантастични игри и доста пълна секция за „сваляне“.

Давам си акаунта в Икариам – над 3 милиона точки (не е актуално)

НЕ Е АКТУАЛНО!

След около 3 години игра с кеф, реших вече да се отказвам от поста си във икариамския форум. Също така ще зарязвам и играта. Но за да не отиде на вятъра свършеното до момента, искам да обявя, че си давам акаунта в свят Алфа срещу определени условия.

Подробности за акаунта:
http://assenoff.net/pics/ogame/Ika_my_account.jpg
http://assenoff.net/pics/ogame/Ika_my_account.pdf
Карта на разположението на градовете:
http://assenoff.net/pics/ogame/Ika_my_map.jpg
http://assenoff.net/pics/ogame/Ika_my_map.pdf

Условията ще обсъдя само на скайп: assenoff (Mario Assenoff)

Приятно ми беше, но стига толкова.

Чао, Икариам!

Носталгичен гейминг: DOOM I & II

Doom II - Hell on Earth - Cover
(copyright notice: авторските права върху изображението са на id Software)

Doom I & II са според мен най-добрите компютърни (PC) „пуцалки“, FPS (single player) за всички времена, нищо, че дърти – от преди 15 години! Екшън от старата школа в първо лице – да се избият всичките гадини, преди да те претрепят (много), или се изпозастрелят приятелите/беглите познати/непознатите, доказвайки кой е по-добрият зад клавиатурата и монитора :). Дуум е революционен за времето си, разпространява се за отрицателно време, променя лицето на гейминга завинаги и полага стандарти, които се спазват и до днес! (Тези клишета най-вероятно съм ги прочел някъде, но описват много добре отношението ми към играта).

Има още

Need for Speed Undercover

need for speed undercover bugatti

need for speed undercover bugatti

Хайде по колите! Екранната снимка е от края на играта – да, наистина „леко“ се оттърквам в някакъв полицейски автомобил, движейки се с 425 км/ч в насрещното движение! И взимам резки завои под прав ъгъл с 200 … Скорост, адреналин, преследвания, бягства, състезания, малко предателства, и най-накрая – хепи енд. Дванадесетото издание на Need for Speed – Undercover (под прикритие).

Играта бива. Става, горе-долу, струва си да се „превърти“ един път. Но нищо повече. Един вид микс от Most wanted и Carbon … с елементи от Undeground :). Pro street дори няма да го коментирам – беше провал отвсякъде. Това, обаче, е добро – има подобрение. В Интернет има достатъчно ревюта, и аз няма да напиша нищо кой-знае колко по-различно от общия хор.

Колебая се как да оценя управлението на автомобилите. Ако можех да покарам с волан, вероятно бих казал, че е по-добро от предишните серии. С клавиатура обаче ми беше по-трудно. И свикването не беше лесно, но се справих учудващо добре.

И за съжаление – бързо … Стигнах до края за около 30 часа игрово време. Заедно с „минаването“ и на пропуснатите задачи след официалното превъртане и кредитите.

Графиката е прилична, но нищо ново. По принцип NFS сериите нямат големи системни изисквания. Карбон с ниски настройки върви на четири годишна машина! Сегашния ми компютър се справя с Undercover перфектно: всичко на макс при разделителна способност 1024×768.

Историята е накъсана, съшита с бели конци. В мост уонтед и карбон са се справили много по-добре.

Видеотата смучат. Въпреки, че технически, как да го напиша, визуално са добре, текста е изкуствен до немай-къде, както и обстановката, и облеклото, и поведението. Мацките не ми харесаха – нито една, за разлика от Emmanuelle Vaugier (youtube).

Повечето състезания и задачи са лесни, веднъж като му хванах цаката и научих горе-долу маршрутите. Има си определени ключови места и трикове, които гарантират победата, дори и с кекав автомобил. Е, разбира се, има и такива, които се наложи да ги преиграя по десетина пъти, докато успея, но бяха малко.

Автомобилите – нищо не отбирам от коли, дори книжка нямам … Не че това има нещо общо, де :). Не ползвах нито един американски – кофти управление, ниска максимална скорост. От японските два нисана – първия, с който започва играта (разкарах го максимално бързо), и Nissan Skyline. Който се позадържа. Другите бяха европейски. Повечето време движех с порше, и по-точно с Porsche 991 GT3 RS. По някое време в началото бях с Lotus Elise. И в последните състезания, бягства от полицаи и разрушавания с Bugatti Veyron 16.4.

Противниците и полицейските коли са направени абсурдно тежки! Без това да се отразява на маневреността и скоростта им. Бутат ме и ме завъртат без никакъв проблем, нямам шанс. Случайния трафик – същата работа. Не бях свикнал … Налага се да карам много внимателно, че да избягвам най-вече автомобилите на конкурентите (защото понякога им хрумва да ме блъснат, стремейки се да карат по оптималния маршрут, което в повечето случаи води до рестарт на състезанието), както и другите участници в движението. Иначе, потрошавам полицейска кола, като се нахакам в блокада под определен ъгъл, или дебна най-кекавите – първите патрулки – по изчанчен начин. Естествено, pursuit breakers (това на български?) обектите спасяват положението – като падне кран или ламарини или тръби, всичко около мен измира (без моето возило, нали).

Ефекта на диазотния оксид (nitrous oxide, NOS, нитро) е намален. В предните версии обикновено го настройвах на максимална сила, за сметка на продължителността, и увеличаването на скоростта беше … драматично! В Undercover се оказва, че е по-добре да го ползвам в другата крайност – максимална продължителност.

Горе-долу това е, което се сещам да споделя. В играта имам достатъчно пари да пробвам още два от по-екстремните европейски автомобили (Tier 1), след което най-вероятно ще я изтрия. За край – малко статистика:

need for speed undercover stats career

need for speed undercover stats career

need for speed undercover stats game

need for speed undercover stats game

need for speed undercover stats pursuit

need for speed undercover stats pursuit

Булфлийт смуче, Геймфордж – по-малко

Или – Bulfleet sucks, Gameforge – less. GF са по-известни с масовата онлайн php базирана игра ogame, но конкретното сега ще ги насоля заради ikariam. Булфа е на XS Software. Само че германците най-вероятно ще прокопсат, за разлика от нашенците. Защо ли .. чети нататък ;).

Има още