Почивка 2008 (София, Троян, Шипково, Чифлик)

Тази чернова виси от няколко години – сега ми скимна да я пусна. Става дума за ходенето ни в Троянския Балкан, и по-точно до с. Чифлик през лятото на 2008 год.; има и снимки – клик за по-голям размер.

Уговорката беше жената и сина да идат до там директно – с автомобил на един добри познати, които бяха тръгнали на море. Те трябваше да останат да ме изчакат в Шипково, като се настанят в предварително резервирания за един ден хотел. Тъй като за мен нямаше място в автомобила, трябваше да пътувам с автобус. Не знам защо решихме, че няма голямо значение (от гледна точка на изгубено време и похарчени пари) дали ще мина през Плевен или през София. И така, хващам рано в неделя сутрин първия автобус на Алексиев, с няколко стотин MB музика и придремвания стигам към девет и нещо на централната автогара в София. Оказва се, че най-скорошния автобус до Троян е в дванадесет и половина. Какво да правя през това време … Първо малко ползване на безплатният Интернет на гарата:

Бутоните горе, над топчето, което играе ролята на мишка, са съответно лев и десен … като десният е изключен. Също така клавиатурата няма клавиши от сорта на ALT, CTRL и други, не намерих начин за превключване между кирилица и латиница, иначе достъпа беше с прилична скорост. Нямаше опашка, само изчаках преди мен една лелка да си провери пощата в абв. Мотах се, гледах и четох разни други неща из мрежата, и странно – все още никой не се нареди зад мен, очаквах при безплатен нет, и то на централна автогара, едва ли не да има опашка до вратата. Другия … „киоск“ ли, айде нека терминал да е, въпреки че редеше реклами на фирмата-доставчик, нещо не му работеше топчето, мишката де.

До обяд – време много. Потърсих някакви поносими фантастики в тамошната книжарница – йок, само модно фентъзи на кило (на тон по-скоро) или прекалено стари шлагерни класики или малоумни фантастични екшъни с продължения. Мръднах до централна ЖП гара – там в две книжарници – същата работа. Почудих се още малко и реших, че ще ида до НДК-то – по спомени там все би трябвало да има по-заредени книжарници. Речено-сторено. Тръгнах пеша. А София в неделя сутрин през почивния сезон изглежда направо неестествено притихнала, пуста, все едно бомба е паднала. Наистина странно усещане. Само едно-две кафенета отворени, нищо друго. По пътя заваля, но прецених, че не си струва да спирам. Около НДК също нямаше хора – обиколих малко базара долу – имаше отворени магазини, предимно с боклуци, и със скучаещи продавачи. В другия край на подлеза намерих отворена книжарница с по-богат избор от заглавия. Избрах си „Макатрицата“ на Братя Робертски и „Радиото на Дарвин“ на Грег Беър. Книгите биват. Първата е опит за саркастична пародия на филма „Матрицата“, по-скоро успешен. Втората не е фантастика въобще, но става за четене. Нищо особено.

Върнах се до гарата с трамвай, за да имам време да седна за кафе и цигари преди тръгването на автобуса. Билетчето станало 1 лев, неприятна изненада, не виждам нещо да се е променило към по-добро в обществения транспорт, че да оправдава покачването на цената. Както и да е.

Хванах автобуса за Троян, четох, дремех, и успешно пристигнах на време. По пътя неколкократно говорихме с жена ми – оказало се, че Шипково нещо не им е харесало, там правили някакви рокади … Хотела бил сравнително далече – и от селото, и от курорта (не разбрах по какви критерии са сметнали далече, но все пак сме с дете на 6 години, така че за него наистина може и да е било далеч). Отказали се, и намерили някаква бабка, рекламираща вилата си, или къща за почивка, както му казват, и без много да му мислят се съгласили за днес да сме там. Оказало общо взето мизерия – тоалетната е външна, сградата е паянтова, влагата се е просмукала навсякъде, нищо не се затваря нормално – нито врата, нито прозорци, одеялото било буквално мокро от влага. Та семейството само оставили багажа там, отказали се от плановете за следобеден сън и тръгнали из селото и курорта.

Добре, че в Ловеч живее и работи една от най-добрите приятелки и състудентки на жена ми, с която се познават и поддържат стабилна връзка още от времето на съквартиранстването. Плановете се формираха така: Аз изчаках приятелката, мъжа и и по-голямото дете да тръгнат от Ловеч и да ме вземат от гарата в Троян с техния автомобил, след това да идем то Шипково, да вземем и жената и детето, и после ще решим какво да правим. Хората се оказаха много приятни, готини, весели, услужливи, докато се возехме консултирах човека по разнообразни компютърджийски аспекти.

Та сбрахме се всичките в колата. Аз също установих, че Шипково не ми уйдисва – басейна с минерална вода е прекалено малък, навалица, селото е усойно и тясно, та дружно и единодушно се понесохме към Чифлик. Там намерихме някаква общо взето поносима вила, в която стаята за трима беше 40 лева за ден (при престой повече от 7 дни – отстъпка – 30 лева на ден). Оставихме големите багажи, и се върнахме в Троян. Докато останалите хапваха и си приказваха, аз щраках наоколо:

После нашите приятели ни върнаха в Чифлик, разбрахме се с тях след три дни, когато са свободни, и те да дойдат за един ден с нощуване.

Селото Чифлик на пръв поглед не се оказа по-различно от Шипково, но все пак има разлики. Не е толкова усойно, самото село и курорта са по-близо, някак си цялостното впечатление се оказа по-приятно. Срещнахме конско семейство:

Обществения минерален басейн е с олимпийски размери.

Температурата на водата беше към 36 градуса, а от душовете – 38 градуса. Спасител нямаше. Ползването на шезлонг и чадър се плаща допълнително. Едното от барчетата не работеше.

Около минералните извори има няколко нови хотела – повечето кокетни и приемливи, но по-скъпи, отколкото можехме да си позволим – в най-евтиния стая под 80 лева нямаше. Стаята ни във вилата имаше собствена баня и тоалетна, топла вода от слънчеви панели и бойлер, приемливо чисто, поносими мебели, тераса. Кухнята на сградата – с разните там печки, хладилник, скара, котлони, съдове, прибори, подправки и прочие беше на наше разположение … не че я използвахме много. Повечето пъти се хранихме по околните ресторантчета. В дворчето на вилата имаше интересно сковани от цели дървета маси и пейки. Телевизора не работеше, и сина ми не беше доволен от този факт. Добре, че бяха двете малки забавни котета, с които се харесаха взаимно и прекараха доста приятни моменти :)

Времето беше хубаво:

И въпреки че духаше, беше слънчево, зелено и приятно:

С красиви залези, след които бързо захладняваше:

Интересно решение на някакви почиващи – на палатка в съседно дворче:

Характерните пластове скали в региона – около извиващия се покрай реката път:

Реката е Бели Осъм:

Малкия водопад – отблизо:

Водата в рекичката:

Изглежда толкова прозрачна и чиста:

Ръждясалата табелка на народен парк централен Балкан:

Между другото, покрай пътя, на една ръка разстояние, растат много вкусни полу-диви къпини (нали това са къпини?):

Покрай вилата пък имаше цветя, които си отварят цветчетата само вечер-нощем:

Единия ден отидохме и на басейните на хотел „Балкан“, който приема посетители, които не са гости на хотела, ако има места, срещу разумно заплащане:

А това е температурата на минералната вода:

Детския басейн се намира в ляво на снимката (не се вижда целия), малък е, малко под метър дълбок, отделен е с оградка и стена от големия. Джакузито е малко, кръгло и плитко – в дясно. Топилните са в дъното на снимката, и представляват плитък кръгъл басейн, разделен отвътре на три части. Водата в едната част наистина беше гореща, ама много – нищо чудно наистина да е 48 градуса. Направих плах опит да тествам, постепенно, бавно потапяйки си краката до колената, издържах известно време, изчаках малко и … и това беше, стига толкоз, тая горещина не е за мен :). В цената е калкулирано ползването на шезлонг, масичка и чадър, барчето работеше, с музиката не се прекаляваше, но и тук не видях спасител.

Общо взето беше доста приятно и разтоварващо, като изключим едни неприятни моменти в края, които няма да ги споменавам, че да не развалям настроението :). Важното е, че ни хареса, и по-късно, когато вече имахме кола, пак си направихме лятната почивка в Троянския Балкан!

Лятна почивка на Златни пясъци 2012

Беше приятно, макар и кратко – от 5ти до 10ти юли, ама няма как повече.

Пътуването беше от Видин до Брусарци с кола, от там до Мездра, и после до Варна с влак, и накрая – автобус до Златните. Във влака имаше климатик, който едва в последната част, накъде преди Девня, започна да отстъпва в борбата с жегата. В общи линии си беше съвсем прилично отиване. На връщане ми изглеждаше по-досадно и неприятно, но това се дължи на други фактори.

Хотел Астория е типичен от соц времето – старичък, горе-долу стегнат, тесни стаи, няма басейн, няма безплатен Интернет, цените са прилични, има работещи климатици. В ал-инклузива за съжаление кафето беше само разтворимо, та от време на време си взимах нормално еспресо от бара. Наливната бира беше добра. Предимство беше и близостта до плажа – няма и 50 метра!

Заведенията по „party street“ дори и в най-човеконаселените привечерно-нощни часове са празни. Но пък пред по-популярните разнообразни атракции дори имаше опашки. Ние се проявихме на блъскащите се колички, бънджи-катапулта, виенското колело, и с някакви папагали – ама истински, шарени едни такива.

Персонала и продавачите изглеждат учтиви, разбрани и усмихнати хора – за разлика от южното черноморие. И още една драстична разлика – за тия 6 дни и половина не чух никъде, ама въобще нито една нотка чалга – чудо! В някои заведения имаше жива музика, но – пак повтарям – без чалга. Готино впечатление ми направи един музикант, който успяваше да се справя с няколко инструмента – синтезатор, китара, саксофон – че и да пее.

По субективни впечатления чужденци бяха около 90 % от почиващите. Предимно румънци, рускоговорещи (което значи не само руснаци) тук-таме немскоговорещи (германци и австрийци). Като цяло румънците се държаха най-невъзпитано – е, не чак откровено просташки, но … да кажа неуместно.

На сина ми морето му се струваше дълбоко, ама страшно се изкефи на вълните. Най-много му харесваше да е близо до брега, и да ги подскача/прескача :). Аз си висях под чадъра, в стаята, и в лоби бара – не съм голям фен на морето и пясъка.

Бяхме заедно с едно приятелско семейство, така че компания винаги имаше.

За цените няма какво толкова да кажа – изглеждаха ми прекалено надути, дори и за такъв уж по-елитен курорт. Но тъй или иначе се бяхме подготвили и психически, и донякъде финансово, че ще си имаме харчове, така че и това не беше проблем.

С едно изключение, което не е интересно, като цяло – почивката беше добра. Някоя друга година – пак.

За финал – малко снимки, клик за по-голям размер. Новите ми тениски това лято са с надписи „NERDS RULE“ и „i don’t need to „get a life“ – i’m a gamer, i have lots of lives“.

Family Astoria Zlatni Pjasaci 01

Mario Valeri

Old Ship Zlatni Pjasaci

Eiffel Tower Zlatni Pjasaci

Пауза

Заминаваме за известно време към Троянския балкан – Шипково, Чифлик, Рибарица. Багажа – опакован, транспорта – уреден, детето (чукам на дърво) е добре, ние – също, има някакви пари, фотоапарата е зареден с батерии, надявам се нищо съществено да не сме забравили :). Тъй като не знам предварително как ще е положението с достъпа до Интернет, и нямам намерение да мъкна лаптоп, не е ясно кога ще мога да пиша пак.

Моля коментиращите в блога ми да ме извинят, ако одобряването и визуализирането на текстовете им се забави – все още всички неща се преглеждат от мен, преди да станат видими, надявам се паузата да не е голяма :).

Хайде на минералните бани и на планината, ю-хуу! :)

Редакция, направена основно с тестова цел – естествено, ще продължа с нещата, описани преди :).

Отпуска, Battlefield 2, басейни

Та тъй, от началото на настоящата седмица съм отпуска, та чак до края на другия месец. Демек – „голямата годишна ваканция“. В работата няма големи спешни недовършени неща, а няколкото дребни проблема ги реших с едно идване за половин час. Служебната поща се пренасочва към една от личните, направих пълен архив на всичко по мрежата, тествах VPN-а …

Голяма част от хората чакат с нетърпение подобни отпуски с цел да избягат от натовареното ежедневие, стреса, да се заредят с енергия, и т.н. в този дух. Не, че на мен не ми е приятно, само че. Харесвам работата си, стреса не е чак толкова голям, натоварването е съвсем нормално, няма напрежение и хаос. Дори и да има, аз не го усещам по този начин. Факта, че за известно време няма да ходя на работа, не предизвиква голяма разлика в душевната ми нагласа.

Неприятното е, че много скоро семейно трябва да се занимаваме със сериозен здравословен проблем на много близък човек (самият той все още не знае, че се обсъжда вероятност изхода да е … летален). Нищо фатално все още не е станало, за късмет проблема е хванат в ранен стадий, създаваме стройна и последователна организация на действие, очакваме всичко да мине успешно … стига толкоз за това.

Тъщата, освободена от „задължението“ да гледа внука си, сега има повече време да се занимава с нейните си неща, например това (клик на снимките за по-голям размер):

Част от градинката в къщи

Радващото е, че прекарвам значително повече време със сина си, разхождаме се по градинките във Видин:

Фонтанче във Видин

Вписвам се в игрите му:

Игра с фигурки на войници

Като стана дума за войници, напреднах доста в

Battlefield 2

Бях си я купил отдавна, постепенно задобрявах, играта е твърдо най-добрия онлайн мултиплеър шутър – изключително реалистична, отвсякъде! Е, има сравнително високи хардуерни изисквания; добре, че видеокартата ми се справя без никакви проблеми с максимални настройки на качеството. Разбира се, опита на останалите участници в конфликтите по разнообразните и прецизно балансирани карти е много важен, но това, което гарантира успеха, е отборната игра. В BF2 „самотните вълци“ нямат шанс. Цялата тактика и стратегия е изградена около доброто организиране на взводовете и работата им в екип. Поне аз така си превеждам squad, въпреки, че според нашата армейска организация като че ли отделение е по-правилно – или поне речника ми казва, че platoon е взвод … Както и да е. Има си и командир (commander), който има допълнителни организационни екстри и други възможности
– примерно сканиране на картата за врагове, обстрел с артилерия, пускане на разузнавателни безпилотни самолети … Доста често разликата в качествата на командира са решаващи за крайния изход на битката. Важно е и разбира се взводните да са дисциплинирани, той също да ги слуша, както и самите взводове да се съобразяват със заповедите си. Иначе като показатели (живот, броня, въоръжение, „спринт“) командира е най-обикновен войник като всички останали, в зависимост от това, какъв кит си избере. Само че ако си върши работата както трябва, командирският екран заема цялата му енергия, и обикновено той се скатава на скришно място и почва да действа. Не случайно на повечето официални и престижни сървъри има съобщения от сорта „Fighting commander is not allowed – it’s a full time job“;
„Fighting commander is allowed, but do your job“. Има и доста сървъри, на които командира не е разрешен. Тогава вече става много важна добрата комуникация между взводовете и вътре в тях, стиковане на целите и избирането на съответния кит. Аз най-често играя картечар (който същевременно снабдява останалите с амуниции), но понякога, когато се налага съм и медик (който лекува и съживява), assault (заради хубавото оръжие и бронята), противотанков боец, и прочие. Между другото, в част от сървърите са забранени превозните средства и авиацията, в други са разрешени – въобще избор голям. Една от най-популярните карти за infantry only е Strike on Karkand.
В цялата игра действието се развива в съвсем близко бъдеще – примерно след 2-3 години, като оръжията, превозните средства, самолетите и хеликоптерите са почти точно копие на реалните, масово използващите се в момента на въоръжение в съвременните армии. Това, което е променено във характеристиките им е направено само заради баланса в различните лагери,които са три – United States Marine Corps (USMC – до болка познато), Middle East Coalition (MEC – изключително с руско оръжие), и китайските People’s Liberation Army (PLA – с тях почти не съм играл).
С напредването в играта има повишаване в ранг, като на определени „точки“ се разкриват различни нови, често по-добри оръжия.
В момента аз съм Gunnery Sergeant Serial_Healer – на връзката към тракера има и много други статистики, не се престаравайте в четене – все още ме убиват повече, отколкото аз убивам :).

Преди време ходихме на един от новите басейни във Видин – Диана, намиращ се в промишлената зона, близо до Химията – нещо не ни беше харесало. Стандартен правоъгълен голям дълбок басейн и по-малък детски без екстри; водата леко хладка за вкуса ми – 26-27 градуса; сравнително чиста, но с лек неприятен цветови оттенък; претрупано барче; разрешава се влизането на всякакви клиенти, включително и с естествен мургав тен; дори и при липса на места се пускат хора с намаление, което логично води до неприятна навалица; децата влизат с намаление; тревата е поизсъхнала и бодлива.

Затова със сина ми се насочихме решително към басейна на хотел Анна Кристина (безплатна реклама, хи-хик).

Фасадата на хотел Анна Кристина Видин

Представа си нямам за хотелската част и обслужването (освен че са скъпи), но басейна с чиста съвест го препоръчвам като най-добрия във Видин и околността:

Басей в хотел Анна Кристина Видин снимка 1

Имат твърда сегрегационна политика (моя редакция: или нещо от сорта, лично НЕобективно впечатление), тоест – цигани НЕ се допускат (моя редакция: или поне се обезкуражават ефективно, а може би и просто да не идват поради цените или незнание). Водата е разкошна – и като цвят, и като температура – 28 градуса. Големия басейн е с бъбрековидна форма, има три нива на дълбочина, като най-дълбокото ми стига до над брадичката. На две места има стъпала, като при едните има шуртящи близко до повърхността струи вода, нещо като воден масаж. Детския басейн е кръгъл, има малка водна пързалка, останалото се вижда на снимките:

Басей в хотел Анна Кристина Видин снимка 2

Има точно определен брой шезлонги, с масичка и чадър, внимателно преценени така, че дори и при максимално запълване няма неприятна навалица. Децата влизат безплатно. А при липса на свободни места – просто повече хора не се допускат. Барчето е приятно, цените са … нормални като за хотел. Всичко се поддържа чисто. В големия басейн не са разрешени пльосванията трупешката – при първото по-сериозно разплискване спасителя дискретно се приближава и прави приятелска забележка, досега не съм видял някой да повтори.

Добавено по-късно: оказва се, че гостите на хотела също си плащат за басейна, което може да се окаже неприятна изненада. Не знам защо са решили така, но не прави добро впечатление – досега във всички хотели, в които съм бил, ползването на басейна (ако има такъв) е включено в цената.

Като заключение – нетипична моя снимка по бански, без очила :)

Аз по бански без очила :)

Остава ни до края на август само да отидем и на море, и на планина!