Да се цивилизоваме! – Маи, част 6та

В първата част засегнах бегло новостите в „Цивилизация 5: богове и крале“, разказах за основаването на държавата на маите, аргументирах се за избора си на цивилизация и на вида световна карта, разкрих част от света и си избрах място за втори град.
Във втората част построих Стоунхендж, основах втори град, срещнах шведите, хуните и картагенците, разкрих над половината свят и напреднах с вярата и науката.
В третата част основах и започнах да разпространявам религията Сериализъм, продължих многостранното си развитие и навлязох в класическата епоха, построих няколко чудеса на света, същото направиха шведите и картагенците, и започнах подготовката си за посрещането на предстоящото хунско нашествие.
В четвъртата част спечелих първата си голяма война, въпреки, че бях изостанал във военно отношение, чрез технологично си превъзходство в оръжията, брилянтна тактика, и благодарение на едно чудо.
В петата част разширих империята си, успешно реализирах мирно добросъседско развитие, навлязох в ренесанса, утвърдих се като водеща световна сила в научно-техническо и социално отношение и се приготвих да разбия Атила.

ХУНСКИ ГЕНОЦИД

1430 година
Отне ми повече време, отколкото предполагах, но най-накрая отблъснах второто (и последно, обещавам!) хунско нашествие. Ъпгрейтвах се до мускетари, произведох си още няколко, и реших без повече бавене да нападна. Смятам да се оправя и без обсадна техника, единиците ми и технологичното превъзходство ще ми осигурят успех във войната. Очаквам малки загуби.

Civilization V: Invading The Huns

Воденa от великия главнокомандуващ, дисциплинираната и екипирана с най-съвременно оръжие опитна армия на маите навлиза в територията на хуните. Напредва предпазливо, постепенно и неумолимо, избивайки всичко по пътя си. Атила прави няколко опита да разпокъса войската чрез нападения по фланговете, но те са успешно отблъснати. Средновековните брони не могат да предпазят хуните от синхронизираните залпове от мускетите. Тежките стрели от арбалетите на маите с лекота пронизват и кожените, а от по-близко разстояние – и металните доспехи.

1500 година
Ужасеното население бяга панически пред настъпващата войска. Маите достигат крепостните стени на столицата на хуните без сериозна съпротива, отминавайки изоставени ферми, рудници и плантации. Започва обсадата на двореца на Атила.

Civilization V: Attack on Atilla's Court

Столицата на хуните е допълнително защитена от реката, която затруднява маневрирането на нападателите. Въпреки това, под прикритието на смъртоносно точния огън на арбалетистите, първо една, а по-късно и втора група мускетари успяват да пресекат реката. Генералът заповядва на тези, които са понесли най-големи загуби, да се окопаят. Междувременно първата група мускетари успешно прекъсва търговско-снабдителният път и изолира изцяло града от останалата част на хунската империя.

Обсадата не трае дълго. В хаоса на едно нощно нападение, Атила бяга от двореца. Защитниците са обезверени, неорганизирани и изтощени, запасите им от продоволствие и амуниции привършват. Градските стени трудно издържат на постоянния обстрел. Непрекъснато избухват пожари. Възползвайки се от пристигналите свежи подкрепления, генералът на маите заповядва масирана атака. Столицата на хуните пада!

Нататък вече е лесно. Спокойно, без да рискувам, и без загуби, един по един завземам и останалите три хунски града. Анексирах само бившата столица, другите ги оставих марионетни, за да не ми падне щастието. Към края вече имах и артилерия (топове), но станаха готови и пристигнаха за битката с последната хунска твърдина.

1570 година
Атила е притиснат и заловен в Коба – последното гранично селище, държано от остатъците на последните съществуващи етнически хуни. Безцеремонно генералът заповядва разстрела на всички жители начело с лидера им, а градчето е сравнено със земята. Което ознаменува загиването на хунската цивилизация.

1595 година
Докато унищожавам хуните, шведите взимат превес в конфликта с картагенците. Въпреки, че Дидона успява чрез различни методи да си осигури подкрепата на два града държава, Густав Адолф просто превзема тези градове държави, които подкрепят противника му и пречат.

Маите сключват договор за сътрудничество и взаимопомощ с картегнците, обявяват война на шведите и превземат Момбаса. Това е бивш град-държава, но е покорен от толкова отдавна, че коренното население отдавна е претопено. Затова Пакал решава да не го освобождава, а само назначава марионетно правителство.

1650 година
Густав Адолф, атакуван от две страни и с остаряла военна технология предлага стоки и злато в замяна на мир. Единственото, на което маите се съгласяват, е прекратяване на активните бойни действия за няколко години.

Края на ренесансовата епоха бележи и упадъка на религията като основен фактор, който определя обществения и социален живот на населението. Последните масови кланета и жертвоприношения на хуни предизвикват недоволство в империята на маите и извън нея. Затова Пакал има нужда от няколко години без военни конфликти, за да се справи с вътрешното напрежение. Следва бърз строеж на сгради за масови забавления, контрол над населението и прокарване на по-приемливи социални политики. Недоволството е туширано, и лидера отново се заема с външно-политическите проблеми.

Следва продължение: част 7ма (последна).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *