В първата част засегнах бегло новостите в „Цивилизация 5: богове и крале“, разказах за основаването на държавата на маите, аргументирах се за избора си на цивилизация и на вида световна карта, разкрих част от света и си избрах място за втори град.

ДИПЛОМАЦИЯ, РЕЛИГИЯ, ПЪРВО ЧУДО И ВТОРО СЕЛИЩЕ

2760 година преди новата ера
След продължителни точни наблюдения и гениални прозрения хората на Пакал въвеждат система за организиране на дните чрез именуване на периоди от време, наречена календар. Това им позволява да започнат строежа на първият си дългосрочен амбициозен проект, наречен Стоунхендж.
Маите са имали безпрецедентни за древните векове отлични разбирания и разсъждения за концепцията за течение и измерване на времето. Иначе почти винаги – независимо с коя раса играя – се опитвам да направя първи това чудо, за да се възползвам в най-голяма степен от точките, които ми позволяват генерирането на велики инженери.

2760-2600 година преди новата ера
Воинът и скаутът/атлатъл продължават смело да разкриват нови територии, обирайки пътьом каквито руини намерят. Пакал има представа за разположението и развитието на останалите цивилизации, остава му да срещна само още един град-държава.

Разкриването на колективизма води до появата на доброволци, които нямат търпение да разширят границите на империята. Жрецът прави първото жертвоприношение от върха на пирамидата и обявява, че върховният бог Кукулкан (превод на Кетцакоатъл) ще бди над смелите заселници. Вдъхновени и екзалтирани, те се отправят на рискован поход към централните земи – без никаква военна подкрепа. Следвайки течението на реката, стигат до извора на Усумасинта, където попадат под угрозата на промъкналите се в близката гора варварски стрелци. Бързо, но без паника, организират защитата си и основават град Тикал, откъдето обстрелват враговете.

До момента съм доволен от късмета си – от руини получих +1 население в столицата, 90 злато, една технология, бонус вяра и разкриване на наличните варварски селища. Походът на неохранявания сетлър беше оправдан риск – аз съм първата цивилизация с втори град. Искаше ми се да е с една идея по на югозапад, но варварите ме принудиха да го основа там, докъдето съм стигнал.

С картагенците разменихме посолства, обиколил съм по-голямата част от територията на шведите и част от земите на хуните. Работника действа по задачите около столицата, чудото се строи бавно, но сигурно. Бойните единици вече са по-опитни, варварите не ме притесняват. Градовете-държави започнаха да изявяват желания в зависимост от насоката си – част от тях са изпълними. Натрупах достатъчно вяра за пантеон.

Намирането на религиозни артефакти и активните действия на жреца водят до основаването на първия световен пантеон. Пакал убеждава маите да изберат за основополагаща вяра идеята за „Пратеник на боговете“.
Това е единствения религиозен бонус, който подпомага научното развитие – дава +2 наука в градовете с търговски път.

Кратък преглед на наличните цивилизации:

Атила не крие презрението си към маите. Пакал с право се опасява от бързото му, относително ранно военно развитие. Хуните са на югоизток и обещават проблеми.
В съответствие с историческите факти, те са избрали бойно-агресивен път на развитие, избирайки честта като първа социална политика

Красивата Дидона е впечатлена от харизматичния Пакал, което води до обещания за бъдещо сближаване на двата народа. Картагенците са на югозапад, пред входа им има град-държава. От тяхна страна не се очакват военни проблеми.
Крайбрежният им бонус няма да е много полезен на тази карта. Въпреки, че се водят милитаристична цивилизация, са избрали социалната политика свобода.

Густав Адолф, въпреки ясно изразеното желание на Пакал за сътрудничество, е резервирано-неутрален. И двете цивилизации биха имали полза от десетте процента увеличаване на генерирането на велики личности, което е уникалната характеристика на шведите. Макар и в учтива форма, това все пак е отказ, който маите ще запомнят.
Странно, но те са избрали за първоначална социална политика честта. Може би искат да се справят лесно с варварите, а може и да имат по-дългосрочни агресивни планове.

2200 година преди новата ера
Дългогодишните усилия на неимоверно тежка работа се увенчават с успех и маите построяват първото чудо в световната история – комплексът Стоунхендж. Не след дълго пристига вестта, че картагенците са построили статуята на Зевс.
Почти винаги съм смятал останалите чудеса от древната ера за по-полезни, и не виждам особен смисъл в постижението на Дидона. Ама, тя си знае най-добре, може би се подготвя за някаква агресивна обсада? (Всички единици получават +15 бонус когато атакуват градове). А аз съм доволен от моя напредък и веднага започвам да строя Великата библиотека – не искам да изоставам с науката.

Няколко години по-късно Густав Адолф атакува града-държава Кейптаун. Маите разбират защо той е избрал милитаристичната опция. Ако успее в обсадата и анексира града (а не го направи марионетка) това е един лесен начин за ранно придобиване на следващ развит град. Спестява си заселник, време за развитие и растеж, работници, инфраструктура. Има два проблема. Насилственото превземане води до ширещо се недоволство в империята. Освен това за в бъдеще останалите градове-държави ще са много по-резервирани и няма да искат да имат нищо общо със шведите. За разлика от него, Пакал уважава по-малките си съседи, дори им помага. За сега …

Следва продължение: част 3та.