Да се цивилизоваме! – Маи, част 4та

В първата част засегнах бегло новостите в „Цивилизация 5: богове и крале“, разказах за основаването на държавата на маите, аргументирах се за избора си на цивилизация и на вида световна карта, разкрих част от света и си избрах място за втори град.
Във втората част построих Стоунхендж, основах втори град, срещнах шведите, хуните и картагенците, разкрих над половината свят и напреднах с вярата и науката.
В третата част основах и започнах да разпространявам религията Сериализъм, продължих многостранното си развитие и навлязох в класическата епоха; построих няколко чудеса на света, същото направиха шведите и картагенците, и се опитах да се подготвя за посрещането на неизбежната хунска инвазия.

ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ТИКАЛ

0275 година преди новата ера
Хуните обявяват война и нахлуват като мощна приливна вълна! В този мрачен час провидението се усмихва на маите. Богът на строителството Акнан се появява в човешки вид в тронната зала на двореца и предлага помощта си. Давайки последни спешни нареждания, Пакал напуска столицата и го придружава до обсадения град. Божественото присъствие и личния пример на лидера окуражават обезверените защитници. Въпреки това и Акнан, и Пакал осъзнават безнадеждната ситуация. Богът бързо взима решение. Отива в строящия се пазар в края на града и разгонва всички хора от там. Събирайки цялата си налична мощ, той се дематериализира с оглушителен взрив и ослепителен многоцветен блясък. Недовършената конструкция е напълно разрушена. Но Тикал вече е защитен от яка каменна стена. А около абсолютно цялата контролирана от маите територия се издига най-мащабната и грандиозна защита в света – Великата маиска стена!

Civilization V: Defending Tikal

Съотношението на силите в началото на конфликта е много зле за мен – едно към три в полза на хуните. Аз имам два композитни стрелеца – единият с един, а другия с два ъпгрейта. Имам и два боеца – единия без ъпгрейти (купих го миналия ход), другия с два. Атила идва (не всичко се вижда на екранната снимка, пък и не успях да „заснема“ битката ход по ход) с три тарана, четири обикновени стрелеца, четири боеца и два конни стрелеца. Не зная какви са им ъпгрейтите, но със сигурност имат поне по един.

Това, което ме спасява, е … културата :). Миналия ход натрупах достатъчно и разкрих последното останало от клона на социалната политика „Свобода“. Генерираната личност по мой избор беше велик инженер. Другият вариант беше да избера велик генерал, но в случая нямаше да ми помогне. Генералите дават бонус на атаката – което значи, че малкото ми единици щяха да правят по-голям демидж. Да, може би щях да направя по-големи щети на нападателите, но нямаше да мога да спася Тикал. Другата опция е да го превърна в цитадела, която всеки ход наранява по малко вражеските единици до нея, а моята единица вътре има +100% защитен бонус. Но това също нямаше да реши проблема със загубата на града.

Веднага изпратих инженера в Тикал, където прекъснах строежа на пазар и започнах Великата китайска стена. Като го „похарча“, той ще я построи за един ход! Дава ми безплатна крепостна стена в града, в който е построена и получавам +1 точка за велик инженер. Но най-важното е, че това чудо забавя хода на всички вражески единици с едно, когато са в моя територия. Това най-общо значи, че до откриването на модерни, съвременни бойни единици, всяка инвазия е обречена на провал. В редките случаи, когато се е случвало да има успешно нахлуване въпреки стената, нападателя има непропорционално, изключително големи загуби.

Откакто разкрих металообработването, пратих работника да прави мина на желязното находище до града, ще стане готова след два хода. Имам достатъчно пари да ъпгрейтвам и двата си боеца до мечоносци. С прецизно тактическо маневриране и използване на максимум на наличните ми единици мисля, че ще успея да удържа.

Таранът е уникална единица на хуните и замества копиеносеца. Има ужасно голям бонус при атака срещу градове, прилична защита срещу стрели, но е уязвим в близък бой с други единици. Задачата ми е да се справя приоритетно с тях – ще използвам всичко налично първо срещу единия, после срещу другия. Третият е явно по-назад и за момента не е опасен. След това …

Зависи как ще се променя тактическата ситуация. Идеята ми да оставям хунските далекобойни единици да стрелят колкото си искат – те не ме плашат. Град може да бъде превзет само от „меле“ единица. Което значи, че щом някой вражески боец застане до града, всичко налично го атакува, докато не го убие.

И чак накрая ще се оправям със хунските стрелци. Благодарение на Великата китайска стена нападението ще е драстично осакатено. Атила няма да може да маневрира, нито да концентрира силите си. Благодарение на това, а и на превъзходството си във военната технология се надявам да спася не само Тикал, но и поне двете единиците-ветерани. Все пак композитни стрелци и мечоносци не би трябвало да имат проблем срещу обикновени стрелци и първобитни бойци.

Защитниците са мрачни, но решителни. Защитени от крепостната стена, те обсипват хунските орди с дъжд от стрели. Скритите в съседната гора стрелци изненадват голяма група нападатели. Покосяват почти всички, преди оцелелите да се оттеглят в безреден бяг. Въпреки загубите, нападението продължава. Единият таран на Атила успява да се долепи плътно до крепостната стена, и облицованата му с метал глава започва да сипе тежки удари. Стената се пропуква, камъните се срутват.

В този момент пристигат опитните бойци, марширували по целия път чак от другия край на империята. Без да чака заповеди, още преди да е превъоръжил воините си с новите метални брони и мечове, капитанът им ги повежда в изненадваща атака. Преди да се усетят какво става, всички нападатели в тарана са изклани. Но тогава връхлитат конните стрелци на Атила. Капитанът заповядва на оцелелите бойци да се приберат зад крепостните стени, и се изправя сам срещу препускащата орда. Сякаш по свръхестествен начин той успява да избегне повечето стрели. Поваля един конник, после втори, и трети. Изглежда все едно самият бог на войната поддържа разпалената му ярост. Още няколко стрели го уцелват, но той не усеща болка, и се озовава в постепенно разширяващ се кръг от пръскащи кръв отсечени крайници, умиращи и мъртви врагове. Прекъснали устремното си нападение, върху него се скупчват всички конници и капитанът потъва в прииждащите вълни на хунската орда.

Неговата героична саможертва дава възможност на останалите бойци да се екипират с мечове и метални брони, а стрелците да подновят запасите си от стрели. Пакал заповядва контраатака. Водени лично от лидера си и изпълнени с жажда за мъст, всички жители на Тикал, годни да носят оръжие, се изсипват като пълноводна река от градските порти е се вчепкват в жестоко меле с нападателите. Докато трае битката в центъра стрелците напредват по единия фланг, а мечоносците – по другия. По даден сигнал оцелелите опълченци отстъпват и се прибират зад стената, Атила ги преследва.

Хуните съсредоточават усилията си към вече повредената част от стената. Няколко нападатели успяват да се изкачат, завързва се ръкопашен бой. Чрез използването на бутилки със силно запалително течност агресорите подпалват близките къщи, бушуващият пожар допълнително изтощава губещите сила опълченци. В този критичен момент мечоносците и стрелците изненадват по фланговете и в гръб основната хунска войска, а защитниците използват последния си коз – започват да изсипват казани с врящо олио върху нападателите.

0150 година преди новата ера
Застаналия на близкият хълм Атила е навъсен като буреносен облак. Великата стена пречи на подкрепленията да пристигнат навреме. Пред очите му всички бойци са избити до крак от обикновени селяни и граждани, подпомагани от малкото на брой, но смели ветерани с по-добро въоръжение и броня. Крепостната стена в Тикал е полуразрушена, града е в димящи руини, но все още се държи – горд и непокорим! Прикриван от единственият останал отряд стрелци, владетелят се спасява с бягство, като зарязва своите ранени и мъртви на бойното поле. Опиянени от победата си, мечоносците преследват и избиват остатъците от хунската армия, но Пакал ги предупреждава да не се отдалечават от границите на империята.

Civilization V: First major battle won

Унизеният Атила с отвращение е принуден да иска мир. Пакал се съгласява, но в замяна изгребва всичкото злато от хунската хазна и прибира всичките им ресурси. Хората празнуват победата, а вестта за отчаяната защита на Тикал и невероятната смелост на маиските воини обикаля света и им спечелва престиж и уважение не само сред градовете държави, но и пред другите цивилизации.

На връщане от преследването мечоносците минават покрай лобното място на техния капитан. Разравяйки труповете на коне и хора, те го откриват … още дишащ! По-късно, когато позакрепва и си излекува най-сериозните рани, на тържествена церемония Пакал го провъзгласява за Велик генерал, главнокомандуващ на всички войски на маите.

Следва продължение: Част 5та.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *