Хора с увреждания и европейски пари

Както Владдд ми каза по ICQ – „започнах борба с вятърни мелници :)“. Написал е писмо до г-н Захариев, директор на НЦСР – Национален Център за Социална Рехабилитация, съдебно регистрирана като сдружение с нестопанска цел и представителна организация на национално равнище.

http://bg.netlog.com/vladd_d/blog/blogid=13838#blog

Накратко – безпардонно, грубо отношение към хората с увреждания, заради които уж се прави семинара в Белгия. Тип „няма ли най-накрая да се разкарат, тия, невалидните …“. Формално отчитане на дейност. Усвояване на европейски пари, оправдание да се напише отчета. Безотговорност. Безнаказаност. Безхаберие. Невежество. Наглост.

Много цитати:

болшинството от нас идваха от Варна, Бургас и Плевен, единствено на представителите от Бургас беше подсигурен хотел и транспорт до София. Пристигнахме на летището в Брюксел след 30-часово будуване, напълно изтощени и уморени. Оказа се, че отговорникът по посрещането ни там закъснява, а нашия придружител, от страна на НЦСР-Боряна Андонова, дори на летището все още не беше наясно къде точно отиваме и по какъв начин ще се проведе предстоящия семинар.

След всички „премеждия”, най-сетне пристигнахме в хотела, настаниха ни, обядвахме и веднага бе поставено началото на семинара. На молбата от наша страна: да ни бъде предоставена някаква почивка, последва уверение, че това е демонстрация на неуважение, спрямо лекторката- младо, здраво момиче, пропътувало „цели три часа път”, за да открие семинара чрез опознавателни игри с надуваема детска топка. Проиграхме чинно всички игри, за първи път видяхме материалите, подготвени от домакините, за провеждане на обучението. За да не „обидим” домакините, стоически издържахме 30-те часа безсъние, период от време, напълно достатъчен, за да достигнем предела на физическите си сили. Хората, използващи инвалидни колички, вече не чувстваха дори подвижната част от телата си, а за останалите от нас– патериците вече не бяха достатъчно надеждни, за да пазим равновесие.

за 5-дневния ни престой там не е предвиден нито полуден, нито час дори за посещение на каквото и да е било, извън рамките на курортното градче, в което бяхме настанени.Оказа се, че през целия период на престоя ни ще бъдем само обитатели на хотелчето ни, намиращо се в град, в който живота замира след 18ч., при положение че нашето свободно време настъпваше в 19.30ч.- след приключване на вечерята ни. Ще подминем описанието на усилията, които положихме, за да убедим организаторите, че никой от нас не приема с безразличие факта, че сме превърнати, против волята ни в затворници и заложници на нечия некомпететност, антипрофесионализъм и крайно безотговорно отношение.

На втория ден от престоя ни помолихме да бъде организирано посещение на групата ни до гр.Брюж, емблематичен белгийски град, за който бяхме чували само прекрасни отзиви. Повярвайте, това съвсем естествено и мотивирано предложение от наша страна беше прието като проява на лошо възпитание и неуважение към домакините. Боряна си позволи да направи опит да ни вмени чувство за вина, заяви, че сме нагрубили лектора ни, демонстрира пренебрежение и безскрупулно отношение, спрямо мнението и желанията ни да посетим места, различни от градчето, където бяхме настанени. Направи изявление, че тя е длъжна да си направи отчета и да подготви доклада от семинара, а нашите желания и предпочития са маловажни и неосъществими. Уверяваме Ви, никой от нас не беше предприел това пътуване до Белгия с мисълта, че отива на приятна безплатна екскурзия, но също така никой от нас не допускаше, че ще бъдем буквално „арестувани” в малък хотел, в провинциално градче на брега на Северно море. Едва ли нормален човек би допуснал да го въвлекат в петдневен непрекъснат семинар, с полагащи се единствено и само по две 15-минутни почивки на ден,като нашата непрекъсната заетост бе от 7.30 сутринта до 19.30 вечерта. За всички нас, хора с двигателни проблеми, тази натовареност е сигурна предпоставка за образуване на труднолечими декубитални рани и множество други проблеми. Темата на обучението ни да се състоеше в следното: как всеки един от нас да си създаде „ индивидуален житейски план” и завръщайки се в Българияпоемаме ангажимента месеци наред да обучи поне още шест човека с увреждания да изготвят за себе си подобен житейски план, следвайки стъпките на белгийските си „братя по съдба” .Осъзнахме трезво създалото се положение и вече бяхме наясно, че нашата толерантност и въздържаност до момента са неоценени и за пореден път се прави опит да бъдем използвани и манипулирани в полза на нечии интереси. Сами се организирахме и успяхме със собствени средства да посетим дори само за няколко часа гр. Брюж и да се насладим на свободата си. За целта се наложи трима от нас предварително да изминат маршрута от Остендюнкерке до Брюж, за да сме убедени, че можем да се справим сами, без наличието на ничия помощ от страна на организаторите.

Уверяваме Ви, болшинството от нас са интелигентни, образовани и независими хора с професии и ангажименти. Повярвайте ни, организаторите на семинара ни накараха да се почувстваме не като група от хора с физически увреждания- те си позволиха да ни третират като стадо бозайници с ментални и психически увреждания, които нямат право на лично мнение, а камо ли на някакви предпочитания и желания. Като че ли бяхме подложени на нечии експеримент, докъде стигат пределите на издръжливост на хора с физически проблеми, поставени в извънредни обстоятелства, в непозната среда. Някои от нас споделиха, че се чувстват като герои от зле режисиран трагикомичен филм.

приемете писмо ни като форма на протест, като проява на самоуважение и явна демонстрация на достойнство ни; тълкувайте го дори като предупреждение – никога повече няма да допуснем тази бутафорност (имитираща организация на семинар) да се случи отново и всички ние да сме доброволни участници в нея! Не приемайте като заплаха ,а само като проява на добронамереност от наша страна -да Ви споделим всичко преживяно, да опишем недостатъците и безбройните пропуски, за да бъдат осмислени и избегнати в бъдеще. Също така, повода да изложим на Вашето внимание преживяванията ни са провокирани от вярата ни, че ще проявите чувството си за справедливост и хората, носещи отговорността за провала на организирането на семинара ще поемат своята вина и ще бъдат съответстващо санкционирани. Държим да подчертаем, че Лиляна Николова (организаторката ни от белгийска страна), в последния ден от пребиваването ни, прояви доблестта да ни се извини за причинените ни неудобства и за всичко преживяно от нас, подробно ни обясни, че тя от своя страна е положила очакваните усилия, два месеца предварително е изпратила до Боряна необходимата информация и материалите , касаещи семинара. Лично тя е останала с впечатлението, че от ответната страна ( на НЦСР) е проявено пренебрежително отношение и дори имейлите й са оставали непрочетени, което я е провокирало да ипрати всички материали по пощата на книжен носител. За съжаление се наложи ние да се извиняваме и обясняваме за нередностите и неточностите, защото се оказа, че още предния ден Боряна е напуснала семинара и е отлетяла за Германия

В коментарите има и отговора на Plamen Zahariev (да, целия е на шльокавица). И ще завърша пак с цитат от края на коментара към този отговор:

Няма спор, че НЦСР е направил добри неща. Вероятно и за напред ще направи. Просто смятам, че когато има проблем – не трябва да се премълчава. Колкото и голям да е проблема. Ако една система не бъде критикувана и дори атакувана за показани слабости – няма какво да я накара да се усъвършенства.

Между другото, при търсене в Интернет излязоха нееднозначни резултати за НЦСР, шефа, Боряна Андонова и Лиляна Николова – особено след първите страници ;).

3 мнения по „Хора с увреждания и европейски пари

  1. Хм, интересно.

    Обаче аз имам един единствен въпрос. Тези хора на семинар ли са отивали или на почивка? Ако е второто, то тогава са напълно в правото си да негодуват, че са били „принудени“ да седят на петдневен семинар и да слушат здраво и право момиче, вместо да ги разхождат до Брюж. Ако е първото обаче, то тогава наистина е неуважение към лектора, бил той здрава и права девойка, да негодуваш срещу присъствието му и да искаш да разглеждаш Брюж, вместо да слушаш какво ти се говори.

    30-те часа път… Там пък съвсем не разбирам каква е историята. Ами пътува се със самолет, има прекачвания, има висене по летища и автобусни спирки примерно… И затова ли има виновен? Честно казано, мисля си, че би било много по-удачно да се чуе мнението и на двете страни, щото тъй като чета, си вадя следното заключение: някакви хора протестират, че отивайки на семинар, никой не ги е завел на екскурзия, още повече, че са с увреждания. Тоест, ако не бяха с увреждания, нямаше да имат нищо против да седят пет дена на семинар, пердназначен за хора с увреждания. Но понеже са с увреждания, следователно от тях се очаква да не седят на семинара, а да ги разхождат като на екскурзия. Няколко пъти го четох туй чудо, но ето на, с такова впечатление останах. Не знам, ама ми е странно.

  2. Ама това наистина е възмутително- всички мероприятия се организират като съчетание на полезното с приятното-т.е. семинар, но и възможност за посещения на интересни места, а и за развлечения. И не защото са хора с увреждания- това няма никакво значение в случая- а защото просто са ХОРА. Наистина са били използвани- някой просто е гушнал парите по проекта, без да си мърда много пръста. Отвратително е!
    А и си представям колко са били обучени- просто е поканен някакъв лектор, който да си гушне парите, без да има особена полза за тези, за които е предназначено обучението.
    Не говоря празни приказки- учители с над 10-годишен стаж в професията бяха на обучителна лекция на тема “ Видове педагогика и създаване на педагогиката“ по проект“ Да живеем заедно“- алиооооооооо, докопалите се до проекта- как обучихте учителите не ми е ясно или ги сбъркахте със студенти 1-вокурсници. Просто парите по този проект са прахосани, а „различните- цигани и българи.“ пак не са заедно. За съжаление- щастието, Санчо, е на върха на копието…

  3. Хм, аз доколкото разбирам, семинарът е бил организиран от белгийците. Следователно, ако някой има претенции спрямо „гушнати“ пари или недобре нагласена и дори „отвратителна“ програма, би следвало да ги отправи към съответните организатори. Не е ли така?

    В така изнесеното писмо аз лично, в качеството си на страничен и безпристрастен наблюдател, оставам с впечатлението за група хора, които отиват на семинар, без абсолютно да са наясно с целта му. Логично е човек да се заинтересува предварително къде и защо отива, не е ли така? Вместо това цитираното тук писмо започва с негодувание, че придружителката (именно така е написано, придружителка, не организаторка), дори на летището не била наясно къде отиват оплакващите се. Вероятно има някаква причина, според която придружителката на хората, записали се за участие в семинар да е по-наясно от тях самите на какъв семинар те са се записали за участие, но аз от това писмо не мога да добия представа за нея.

    А и какво означава „представям колко са били обучени- просто е поканен някакъв лектор, който да си гушне парите, без да има особена полза за тези, за които е предназначено обучението.“?! Че да започнем с това! Напълно съзнавам, че от нас по-знаещи и по-можещи няма, ама чак пък толкова? Що направо не си написала в коментара си, Ина, че е срамота, дето въобще някой е имал наглостта да изисква от участника в даден семинар въобще да присъства на семинара, ами направо не го е пратил на няколкодневна екскурзия из вътрешността на страната?! Нали така и така си знаем всичко? Как беше тя? „На мен акъл не ми требе, дай ми пари“. Е няма такава байганювщина, честно.

    Колкото до цитата от „Дон Кихот“ – свободата е на върха на копието, не щастието. Според авторът и според симпатичният побъркан идалго. Според мен, обаче, свободата е състояние на духа. Ако човек сам си е изковал веригите, няма копие, което да може да го освободи, а още по-малко – да го направи щастлив.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *