TotalBiscuit – част 4

Към TotalBiscuit – част 1, част 2, част 3

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
ТоталБискит има уникален стил на представяне на видео съдържание, тоест няма преки конкуренти. Обаче има голяма конкуренция в предоставянето на информация за видео игри и за новините и събитията в игровата индустрия като цяло. Има автори на съдържание в Ютюб, които предоставят много, прекалено подробна техническа информация. Има други, които показват нагледно как най-бързо и ефективно да се постигне успех в дадена видео игра. Има и такива, които играят видео игри единствено с цел да забавляват максимално своята публика, но с ниска информационна стойност. Съществуват предавания, които се занимават само с критика и анализ на строго определен жанр игри, или от определен разработчик/разпространител. Популярни са дори и такива, които се занимават само с една-единствена игра. Но това, което никой от изброените го няма, е комбинацията от фактори. ТоталБискит е искрен, автентичен, саркастичен, задълбочен, забавен, по британски сдържан, с редки агресивни изблици, брутално откровен, авторитетен експерт.

В Ютюб (в момента) почти всичко зависи от личността, която доставя видео съдържанието – от човека зад микрофона. … Предполагам, че затова хората ме гледат – защото ме харесват, или ме мразят. Но със сигурност не ме гледат заради липсващите ми умения в областта на видео игрите. Мога да представям, коментирам и анализирам игри. Но не ги играя добре.
Джон „ТоталБискит“ Бейн 14.11.2014

Източници:

Ютюб канал на ТоталБискит
Уикипедия статия за ТоталБискит
Туич.тиви канал на ТоталБискит
Йогкаст уикипедия за ТоталБискит
Статистики за Ютюб канала на ТоталБискит
Интервю на EUROGAMER.net с ТоталБискит
Online Games, Social Narratives от Esther MacCallum-Stewart
Routledge studies in new media and cyberculture
ISBN: 978-0-415-89190-5 (hbk) ISBN: 978-1-315-76375-0 (ebk)

TotalBiscuit – част 3

Към TotalBiscuit – част 1, част 2

„ПРОДУКТЪТ“ ТОТЛАБИСКИТ, АНАЛИЗ, АУДИТОРИЯ
Това, което ТоталБискит предлага, е информация за видео игри. Задоволява потребността от достоверна, проверена, актуална, доказана, обективна, подробна информация. Представена по интересен, заядлив, но забавен начин. От елитен британски експерт в областта на видео игрите. Не случайно той е твърдо против масовата „preorder“ практика на предварително купуване. Тъй като е известен интернет персонаж, активно търси и понякога получава предварителни, незавършени версии на игри. Той ги играе, изгражда си мнение, и ако договорката с разработчика на продукта позволява, си публикува видеото. Целта му е да предпази потребителите от това да си инвестират парите в нещо, което не си струва.
Другата информация, която той осигурява, е за игри, които имат малък, дори никакъв рекламен бюджет. И които, колкото и да са добре направени, никога не биха станали известни на широката публика. В един случай той попада на игра тип платформър, правена от малко студио от двама човека. ТоталБискит не харесва такъв тип игри, признава си този факт, но въпреки това играе. Преди публикуването на видеото му за тази игра тя се е продавала по две, три бройки на денонощие. 48 часа след това от играта са продадени над сто хиляди бройки.
Следващите две графики с данни представят частична демографска информация за хората, които гледат ТоталБискит. Едното видео е от участието му в Е3 конференцията през 2013 година, а другото е „WTF is …“ за популярната игра Bioshok Infinite:
TB demographics 01

TB demographics 02

Над 90 % от аудиторията му е от мъжки пол. Една четвърт от зрителите му са на възраст между 25 и 34 години, една пета са между 18 и 24 години, една трета са между 35 и 64 години. Има няколко причини за големия интерес у сериозните, улегнали зрители към информацията, която ТоталБискит осигурява. С течение на времето не само геймърите са съзрели – самите игри вече предлагат много повече комплексност, коренно различни форми и начини на взаимодействие с продукта. Видео игрите не са просто детски играчки за забавление. Те са подобни на телевизионните шоута, филмите, книгите и музиката. Могат да бъдат задълбочени, да засягат и развиват социални, икономически, психологически и други сериозни теми. Дори са много повече от традиционните медии поради своята вградена интерактивност. Вид изкуство, което обаче се променя под въздействието на потребителя. Видео игрите са съвсем отделна медийна форма, динамично развиваща се, насочена към широк демографски спектър от потребители. А по-възрастните, отговорни потребители не са склонни да си харчат парите за некачествени продукти. Те искат да взимат информирано решение въз основа на обективна и точна информация. Която циничният британец им предоставя убедително.

Гледането на видеотата на ТоталБискит в Ютюб е безплатно. Гледането на поточното му видео, когато излъчва в реално време, също е безплатно. Основните му приходи са от Гугъл системата за реклами Adsense (Гугъл е собственик на Ютюб). Рекламодателите промотират своите продукти в Интернет чрез текст, изображение, звук и видео. Този, който публикува видео съдържание в Ютюб, може да позволи на избрани от него тематично свързани рекламни пакети, независимо от формата им, да се показват преди, по време или след неговото предаване. Половината от парите, които е дал рекламодателя, са за Гугъл, а другата половина отиват при автора на видеото. Ценообразуването е сложно и гъвкаво – цената може да е твърдо зададена, но може и да зависи от формата на рекламата, продължителността и, честотата на показване, бройката гледания на конкретното видео, или от времето на гледането/четенето на самата реклама, и много други. Най-често се движи в границите между два и десет цента. Логично по-дългите видеота (над двадесет минути) позволяват излъчването/вграждането на повече реклами, но според глобалната статистика продължителността на гледане на видео в Ютюб не надвишава пет минути. Тази статистика обаче не важи за аудиторията на ТоталБискит – зрителите му с удоволствие го гледат в продължение на часове.
Приема се, че кратко видео в Ютюб е относително популярно, когато има над десет хиляди гледания за първите няколко дни след публикуването. За да бъде монетизирано успешно, обикновено трябва да има поне двадесет хиляди гледания за първите 48 часа. За дългите видеота тези цифри са по-малки. И тъй като ТоталБискит не прави кратки видеота, интересът към продължителните му предавания му осигурява висок доход.
Друг източник за доходи е от абонираните за неговия Туич.тиви канал, което струва 5 долара на месец. Въпреки, че гледането на поточното видео в реално време само по себе си е безплатно, абонаментът позволява на зрителите да участват пряко в излъчването, да подпомагат този, когото гледат, и да използват разнообразните полезни екстри, които предлага платформата. Бройката негови абонати не е публична информация, но се предполага, че е четирицифрено число.
ТоталБискит официално е спонсориран от GOG.com. Отборът му Axiom e-sports е спонсориран от Ейсър. На нередовни интервали от време той предлага тениски с щамповани характерни за него изрази и стилизирани изображения.
По данни от края на 2014 година във фирмата на ТоталБискит освен него самия работят още четири човека – графичен дизайнер, редактор, инженер по поддръжката и специалист за връзки с обществеността. Това, разбира се, са най-общи определения за „длъжностите“ им – те изпълняват едновременно няколко различни роли и поемат и други задължения, когато се налага. Също така всички (самият ТоталБискит включително) са частично взаимозаменяеми и техните отговорности често се преплитат.

Към TotalBiscuit – част 4

TotalBiscuit – част 2

Към TotalBiscuit – част 1

ПАЗАР, ПРОИЗВОДИТЕЛИ И ПОТРЕБИТЕЛИ НА (КОМПЮТЪРНИ) ВИДЕО ИГРИ
До началото на 21 век пазарът на видео игри се доминираше от едноцифрено число студиа-разработчици, издатели и разпространители. Те разполагат с огромен финансов, технологичен, човешки, властов, информационен и маркетингов ресурс. По подразбиране тези мултинационални корпоративни структури са машини за генериране на печалби, те използват максимално ефективните и най-ефикасните механизми, за да постигнат целта си. Стремят се да намалят разходите и времето по създаването на видео игра и да увеличат продажбите и за възможно най-дълъг срок от време.
Трудно е да се постигнат тези две цели едновременно. Нормалният алгоритъм се предполага, че е подобен както при всеки продукт, но все пак трябва да се имат в предвид спецификите на дейността по разработването, рекламирането и продажбата на видео игра. Подходящата идея, развита и осъществена от екип от талантливи разработчици – програмисти, дизайнери, артисти, мениджъри и други технически специалисти, при наличието на достатъчно време и хардуерен и софтуерен ресурс обикновено води до създаването на добра игра. Чрез разумна маркетингова кампания целевата група потребители ще разбере, че продуктът си струва, и ще бъде купуван продължително време. Което на теория ще доведе както до генериране на достатъчно печалби за всички, ангажирани в производствения процес, така и до удовлетворение в играчите, които са инвестирали парите си в нещо, което им е забавно и интересно.
Този процес обаче има сериозни изисквания. Необходим е много внимателен и прецизен мениджмънт, баланс и стиковане между различни трудно управляеми фактори като човешките ресурси, времето, технологиите и други. Но най-големия проблем е свързан с много голямата първоначална инвестиция, която няма бърза възвръщаемост. Затова понякога процесът силно се изкривява по неприятен за крайния потребител сценарий. Набързо направената игра от малко хора без талант и с малко ресурси най-вероятно няма да е хубава. Но! Ако още по време на разработването и, месеци преди завършването тя бъде предварително рекламирана като обещаваща, страхотна, невероятна. Ако бъдат „убедени“ гейм журналисти да дават добри оценки и известни личности да публикуват положителни интервюта за нея без да имат никаква реална представа. Ако медиите са залети със силно ретуширани и драстично редактирани снимки и видеота от играта. Ако се използват всичките крещящо-драматични методи на публична промоция. Тогава масата потребителите ще са до такава степен убедени и заслепени, че ще си я поръчат и платят още преди да е излязла. И може би ще има достатъчно предварителни продажби, за да останат производителите и дистрибуторите на печалба.
Проблемът идва, когато крайните потребители разберат, че купената от тях игра е некачествена. Това обикновено води до генерирането на изключителна лоша репутация на участващите в производствения, дистрибутивен и рекламен процес. Както и на естественото недоверие към всички останали, които реално са излъгали за качествата на продукта по време на кампанията. Но не за дълго. Масовият потребител, който предварително купува игра преди да е излязла, без да има достатъчно обективна, достоверна информация, има къса памет. Затова някои студиа и разпространители просто си сменяват името, избягват публични прояви за няколко месеца, и отново повтарят процеса. А журналисти, известни личности и медии, които да разпространяват подвеждаща информация има много, независимо с каква репутация са – важно е количеството.
Макар и по-скоро като изключение, съществуват и по-различни сценарии по отношението видео игрите. В един от тях разработката на играта продължава над 5 години. Рекламната кампания започва 1 година преди публикуването. Играта всъщност е доста хубава, част е от популярна серия, много впечатляваща е в графично отношение, има добър геймплей и интересна история. За първите 48 часа от официалното обявяване има над 1 милион продажби (в това са включени количествата предварително поръчани и платени бройки), а в първият месец – около 3 милиона и половина – което е изключителен успех за което и да било игрово заглавие. Заслужено печели много награди. Обаче вложените в целия процес ресурси са толкова големи, че продуктът излиза на печалба едва когато са продадени над 5 милиона бройки – десет месеца след излизането на играта.
Като контраст е важно да се отбележи, че има видео игри с много милионни продажби, които всъщност са разработени за кратко време и са публикувани и разпространявани само от един-единствен човек, и които са изключително семпли, елементарни дори, визуално непретенциозни и без никаква история, но поради различни други причини имат колосален успех.
В близките десетина години, с навлизането на масовата интернет свързаност и поевтиняването на софтуерните инструменти, необходими за разработката на игра, пазарът на видео игри изглежда доста по-различно. Събират се малки екипи от хора, които с малко ресурси, но много талант и работа успяват да направят качествени продукти. Геймърите от края на 20 век вече са „узрели“, като някои от тях все още се интересуват от добри видео игри, но от по-различен вид. Те искат да управляват и оценят начина, по който се развива характера на героя, на неговите спътници и опоненти. Търсят интересна, завладяваща, дори променлива история в зависимост от решенията и действията, които правят в играта. Интересно им е да прилагат комплексни тактики и сложни стратегии, за да се справят с предизвикателствата. Те искат сложна икономика с прецизен мениджмънт на добиваните и преработвани оскъдни ресурси. Необходима им е тръпката от реалистично трудното управляване на летателен апарат, пистов автомобил, подводница и т.н. И преди да купят видео игра, те правят проучване и търсят информация за продукта. Последното място, на което разумните хора биха гледали, е официалният сайт на играта – където обикновено качествата са преувеличени, а проблемите са премълчани. Големите сайтове, които правят оценки на видео игри, също не предлагат достатъчна обективна информация. Традиционните медии като списания, радио и телевизия практически вече не се и опитват да предоставят вярна информация и задълбочен анализ на видео игри. И тогава геймърите попадат на „WTF is …“ видеото на ТоталБискит за играта, която им е привлякла вниманието. Където в продължение на двадесет – тридесет минути те разбират всичко, което ги интересува. Как са различните елементи от геймплея. Каква е трудността, колко са сложни и продължителни предизвикателствата. Какви са основните механизми, чрез които героят им, или това, което управляват, си взаимодейства с останалите персонажи или околната среда в играта. Разбират какви са проблемите, ако има такива, дали могат да бъдат избегнати или пренебрегнати.

Към TotalBiscuit – част 3

TotalBiscuit – част 1

Това го писах през април тази година като курсова работа за дъщерята на някаква колежка на жена ми. Нямам никаква идея какво учи и за каква дисциплина и е трябвало. В НБУ ми писаха 5. Мисля, че е минало достатъчно време, и се надявам момичето да няма проблеми, като го публикувам тук. Поради големия обем разделям материала на 4 части, това е първата

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ
TotalBiscuitАнгличанинът Джон Бейн (роден на 08.07.1984 година) е един от най-знаменитите и влиятелни онлайн персонажи. Интернет псевдоним: ТоталБискит, или ТиБи, или Циничният Британец (TotalBiscuit, TB, The Cynical Brit). Той е най-популярният критик и анализатор на видео игри за компютър в Ютюб и е професионален коментатор на разнообразни събития в сферата на електронните спортове. Ютюб каналът му има над два милиона абонати. Представяното от него видео съдържание се гледа няколко стотин хиляди пъти в рамките на денонощие от публикуването. Отделни негови видео клипове имат над милион гледания. Държи първото място като куратор с над четиристотин и петдесет хиляди последователи (следващите трима общо имат по-малко от него) в Стийм – най-популярната платформа за купуване, споделяне, играене и дискутиране на видео игри. Анализира задълбочено, прогнозира и дискутира както с други специалисти, така и с обикновени потребители текущи, предстоящи и минали събития и новини, свързани с индустрията на видео игрите. Често излъчва нередактирано поточно видео в реално време в продължение на часове по най-популярната стрийминг платформа Туич.тиви (Twich.tv). Обръща непропорционално голямо внимание на видео игрите, произвеждани от така наречените независими разработчици, за сметка на игрите, произвеждани от големите известни студия. Той е изключително настоятелен застъпник на правата на потребителите на видео игри. Професионално обработеният му глас с умишлено подчертан британски акцент звучи авторитетно, безкомпромисно и драматично. Той е силна, значима личност с твърдо изразени, честни и непредубедени мнения, подкрепени от логични аргументи. Понякога (но не често) преценките са му доста крайни, скептични, категорични и представени с много сарказъм и ирония. Освен популярност, тези фактори привличат към него силни критики, омраза и дори нетърпимост както от страна на по-традиционните и закостенели медии и журналисти, така и от страна на незрелите млади хора.
Носител е и е номиниран за няколко награди, свързани с представяне, оценка и анализ на продукти, свързани с индустрията на видео игрите. Собственик е на корейски професионален отбор, с който има успешни участия в международни Старкафт 2 турнири. Няколко път е спонсорирал участията и развитието на отделни обещаващи състезатели в различни дисциплини електронни спортове. Участва активно в редовните събития, конференции и търговски изложения, организирани както от разработчиците на видео игри, така и от феновете и почитателите на видео игри. На два пъти е организирал подобни събития. Сумите, спечелени от наградите и от редките сделки с големи разработчици на видео игри дарява за благотворителни каузи. Озвучавал е няколко героя в различни indie видео игри.

ТоталБискит завършва право в университета Де Монтфорт в Лестър, Великобритания. Преди да започне да се занимава само с предлагането на качествено критично-аналитично визуално интернет съдържание, свързано с видео игри, той е работил съвсем стандартни неща. Продавач, консултант, по-късно помощник-мениджър в магазин за игри и аксесоари за конзоли, компютри, преносими устройства, както и настолни; чиновник в пощенска станция на нощна смяна; финансов съветник в провинциален офис на голяма инвестиционна компания и други. Кариерата му като човек зад микрофона започва още когато води екстремно метъл шоу в най-слушаемото време на студентското радио. По време на големия бум на онлайн играта „Светът на Уоркрафт“ (Wordl of Warcraft, или съкратено WoW) той води соло-шоу „Синьо моля“ (Blue Plz), което все още е най-популярното интернет предаване, водено от един-единствен човек. Логично по това време – 2005 година – започва да развива така нареченото „УоУ Радио“ (WoW radio) първоначално като водещ. Скоро се присъединяват още няколко човека. Радиото съществува в продължение на пет години, като четири от тях ТоталБискит изпълнява ролята и на мениджър. По това време той усъвършенства и доизгражда окончателно уникалния си стил на водене на шоу, на коментиране, на анализ и критика, като същевременно взима продължителни частни уроци по вокално актьорско майсторство.
През 2010 година, по време на голямата рецесия, той е уволнен от последната си официална, „нормална“ работа. Времето съвпада с излизането на последната по онова време бета версия на разширението на Светът на Уоркрафт: Каталкизъм. ТоталБискит съсредоточава цялото си време и инвестира целият си талант в създаването и качването в Ютюб на геймплей коментар за новия вариант на играта. В следващите седмици популярността на неговите видеота нараства взривоподобно. По това време с него се свързва „Хъски“ (Husky) – един от най-популярните коментатори на играта (която се играе и състезателно) Старкрафт 2 (Starcraft 2). ТоталБискит става част от игровата Ютюб мрежа наречена „Игровата станция“ (The Game Station), която в момента се нарича „Поларис“ (Polaris). Това е съвсем реално, голямо юридически легално търговско дружество, към което скоро се присъединяват „Йогкаст“ (Yogcast) и други подобни популярни Ютюбъри, предлагащи качествено, забавно, както поточно, така и редактирано интернет видео съдържание, често свързано с различни видове игри за всякакви платформи.
Бидейки наясно с тенденциите в игровата индустрия и с общите очаквания и изисквания на потребителите като играчи, ТоталБискит усеща навреме намаляването на интереса както към самата игра Светът на Уоркрафт, така и към свързаните с нея дейности, материали, информация и т.н. Затова постепенно и плавно той разширява кръгът от теми и игри, за които предлага коментар и критика, както и прави опити да въведе няколко различни, новаторски концепции. Например доста бързо навлиза в набиращата популярност като електронен спорт Старкрафт 2 и става един от най-известните професионални коментатори със продължителна серия видеота „ShoutCraft“ (ШаутКрафт). Прави поредица, озаглавена „I suck at Starcraft 2“ (Аз не мога да играя Старкрафт 2), в която се опитва да коментира едновременно докато играе напрегнати състезателни мачове, които често губи.
Най-успешна е продължаващата вече няколко години видео серия, озаглавена „WTF is …“ (Дабълю Ти Еф ис …). Този формат може да бъде наречен рецензия на дадена игра, която той прави, докато я играе в момента. Но не пълна оценка, а преди всичко първоначалните му впечатления за продукта. Те са най-често за компютър, но понякога и за други платформи, рядко за настолни игри. Повечето анализирани от него игри са на неизвестни разработчици с малък бюджет – така наречените „Indi“ (indie – independent developer). Големите компании и дистрибутори на видео игри могат да си позволят огромни разходи за реклама, докато малките просто нямат как да осъществят ефективен маркетинг.
Друга негова популярна поредица е „Content Patch“ (Обновяване на съдържанието), в която коментира, критикува и прави задълбочен анализ на различни актуални и важни новини и събития, свързани с игровата индустрия.
Ежеседмично, всеки вторник ТоталБискит излъчва на живо по Туич.тиви три часово шоу, наречено „Co-optional Podcast“ (Ко-опшънъл подкаст), което е наследник и продължение на подкаста на Игровата станция. По-късно нередактирания запис се качва за постоянно в Ютюб канала. В него обикновено има както няколко постоянни, така и различни гости, които са не само известни Интернет персонажи, но и журналисти, стриймъри, подкастъри, критици, коментатори, професионални играчи, влогъри и други. Обсъждат се в неформална обстановка различни игри, които гостите са играли през седмицата, или по-рано. Дискутират се предимствата и недостатъците на най-разнообразни видео игри – както нови, предстоящи, така и по-стари. Анализират се разнообразните събития и новините в игровата индустрия, динамичното развитие на хардуера и софтуера. Понякога се засягат и по-остри социални, икономически, психологични, физиологични други проблеми, отново свързани с видео игрите. Често се разменят остроумия, понякога дискусиите се отклоняват в най-неочаквани посоки. Прави се преглед с кратък съпътстващ коментар на игрите за всички платформи, които се очаква да излязат през следващата седмица.
Поредицата „Port Report“ (Доклад за порта) е по-технически насочена, тези видеота се публикуват по-рядко. В тях ТоталБискит коментира и анализира неща като самата механика на играта и геймплея, наличието или липсата на разнообразни настройки, визуализации, графики, поддържан хардуер и софтуер, съвместимост на периферните устройства, наличието или липсата на бъгове, гличове, хакове (bugs, glitches, hacks), онлайн и офлайн режими, взаимосвързаност, и други подобни технологични проблеми.
Много гледани поредици видеота са тези, в които играе и едновременно коментира (не винаги свързани със самата игра) популярни или не-толкова известни продукти, като се кооперира или състезава с други – като например Terraria, Hearthstone, PlanetSide 2, DotA 2, Smite, Trine 2, Magicka, Chivalry: Medieval Warfare и други.
Понякога ТоталБискит публикува видеота, наречени „My thoughts on …“ (Моите размисли за …), които представляват точно това – негови неструктурирани размишления и временно предварително мнение за играта, която играе в момента. Без оценка и заключение.
През различни интервали от време, с различна продължителност, Стийм платформата организира масови разпродажби, когато определени тематично свързани продукти, или по време на коледни празници, или по друг актуален повод голямо количество от предлаганите видео игри са с намаления, които варират от 10 до 90 процента. Тъй като новините и съобщенията в платформата са хаотични и подреждането е неадекватно, по време на тези разпродажби ТоталБискит прави преглед и препоръчва определени заглавия, които според него си струват. Тъй като информацията се променя много динамично, понякога той публикува две, дори три видеота на денонощие по време на тези разпродажби.

Към TotalBiscuit – част 2

Развод с Уникредит Булбанк

Пътен знак заобиколи препятствие на пътя - Уникредит Булбанк

Всъщност в България няма читава, нормална банка. Всичките са от един дол дренки. ‘Фани едната, удари другата, напсувай третата – маскари са, без изключения, и си го заслужават. Само че някои са по-зле от други, а действията на Уникредит Булбанк (или бездействията, де да знам каква може да е причината) в моя конкретен случай, за който ще мрънкам, са неадекватни. Като цяло също не стават – лихвите им по кредити са високи, цените на разните им дребни услуги – също, депозитите по влоговете са ниски, поддръжката и сроковете им са неадекватни, въобще нямат и един „банков продукт“, който да ме заинтересува.

Беше ми малко неприятно, защото обикновените служители нямат никаква вина за проблемите, които ми причини решението на някой техен високопоставен мега-компетентен свръх-експертен шеф. Бях им клиент от над 10 години (преди сливането бях в Биохим), и служителите от офисите им във Видин, с които съм работил, на различни длъжности, бяха учтиви, отзивчиви и коректни. Помагали са ми, съветвали са ме – въобще бях обслужван нормално.

По същество. Visa имат допълнителен XML базиран протокол „3-D secure“, търговското наименование на услугата е Verified by Visa. MasterCard също са лицензирали и ползват технологията, но аз ще пиша само за Виза. Претекста е да се предложи на клиентите, които пазаруват онлайн, допълнително ниво на защита при осъществяването на Интернет транзакции по дебитните и кредитни карти Visa и Visa Electron. Може да бъде активирано по желание, и не е задължително. Вече писах, че съществуват недостатъци в начина на изпълнение – има „дупки“ в процеса, а излишното усложняване по-скоро прави проблеми, отколкото да дава по-голяма сигурност. Полза от това имат само банките, защото отговорността при случай на измама се прехвърля върху клиента. Може би затова не са много големите онлайн търговци, които поддържат тая услуга. За мой кофти късмет нито един от сайтовете, от които съм пазарувал през последната година и половина, не поддържа Verified by Visa.

Лошо няма, това не би трябвало да е чак такъв проблем. Ако сайтът не поддържа 3-D secure, а картата Visa го има, пазаруването си продължава по стария, нормален начин. Просто не се визуализира и не се активира тоя допълнителен „защитен“ слой. Обратния вариант също си има решение – ако сайта го поддържа, а картата – не. Тогава си има опция (бутон/поле) за „скипване“, прескачане на допълнителната проверка. Независимо дали картата е нормална Visa, или Visa Electron.

Обаче някой „гений“, или няколко титани на мисълта в Уникредит Булбанк решил(и), че това чудо ще се активира за всички Visa Electron карти, издадени от тях, задължително.

Без уведомяване на клиентите. Лично аз разбрах съвсем случайно, около месец време след като бяха стартирали тая издънка. По време на една от летните промоции в Steam цъкнах да си купя Fallout: New Vegas – и ми излезе съобщението, че банката е отказала транзакцията. Сигурен бях в данните на картата си – те са запомнени в Стийм платформата. Знаех, че има предостатъчно пари. Опитах чрез браузър, през сайта им, въвеждайки старателно и коректно необходимите данни от картата – същата работа. Малко след това видях една много изгодна и краткотрайна оферта в Амазон, но и там ударих на камък. Поразрових се, развънях се, и разбрах за какво иде реч.

Регнах се където трябва, получих си СМС-а, направих си 3Д парола – иначе банката блокира транзакциите, ако няма такава регистрация и парола. И какво стана … НИЩО. Пак не можах да си купя това, което исках, и промоциите приключиха!

Оказа се, че ако сайтът, от който се пазарува, не поддържа 3-D secure, Уникредит Булбанк блокира транзакциите.

Без право на избор!

Към отговорните топ „мениджъри“ и „специалисти“ в Уникредит Булбанк, взели и реализирали това решение – никой, особено пък индивиди като вас, няма да преценяват вместо мен аз от кои сайтове и как ще си пазарувам. Щом не можах да купя нищо от амазон и стийм, за чий ми бяха паролата, сметката и картата? (Да, Amazon.com не поддържа Verified by Visa!) Според самата огромна международна компания Visa изискването 3-D secure не е задължително, и независимо от наличието или отсъствието му може да се пазарува онлайн от всякакви сайтове. Да, ама не – вие знаехте най-добре, и с един замах премахнахте огромен процент от възможностите на клиентите ви за пазаруване в Интернет. А в моя случай процента е 100 – ЕПИЧНО!

5 минути (пътя до най-близкия офис) след като разбрах, че това нямаше никакъв начин да бъде променено – си прекратих сметка и карта Visa Electron в Уникредит Булбанк – това „удоволствие“ не беше безплатно. Надявам се с тия левчета да съм ви оправил живота, защото те бяха предпоследното нещо, което видяхте от мен. Нищо фатално не е станало, работете си спокойно, въобще да не ви пука какво е мнението на някакви си там тъпи клиенти физически лица. Разни претенциозни досадници (като мен) хленчат за глупости, голяма работа – нормално е да са ви по-важни тлъстите корпоративни клиенти. А аз междувременно си ликвидирах картата и сметката, по която ми превеждаха заплатата. И това не беше безплатно, но тези пари бяха последното, което взехте от мен.

И ви казвам с облекчение: По живо, по здраво, Уникредит Булбанк!

NO to UniCredit Bulbank

И ако трябва някога, някъде, по някакъв повод да заплащам каквото и да е на хора или организации, по сметки при вас – просто няма да го бъде, забравете. Ще търся такъв начин да се издължа, който не включва ваше участие. А ако не става, ще се наложи да мина и без конкретната стока/услуга, или ще се задоволя със заместител.

Вие от мен повече няма да видите НИЩО!

Докато черновата на публикацията зрееше, драстично редактирах грубите изрази – първоначалния вариант беше прекалено емоционален, нецензурен и не в мой стил. През това време си направих труда да проуча 5 банки с клонове във Видин, които поддържат 3-D secure за картите си VISA Electron. Просто от любопитство, нямам никакво намерение на ползвам тая „екстра“. Та оказва се, че Първа инвестиционна, Алианц, Инвестбанк, Сибанк и ДСК – при всички тях това е по избор на клиента и не задължително. Ако 3-D secure е активирано, но сайтът, от който купувам не го поддържа – пазаруването продължава по традиционния начин и транзакциите се осъществяват нормално. И не само това – всички изброени банки предлагат по-атрактивни продукти за физически лица.

Конкуренцията е хубаво нещо. Публичността – също. И търпението … А на Уникредит Булбанк най-искрено пожелавам да продължава все така творчески да прилага уникалните си управленски решения, докато не изгони/умори и последния си клиент.

Горното можеше да си остане хубав финал, ама все пак ще разваля ефекта с щипка неуместно празнично настроение в този иначе издържан, откровено и справедливо хейтърски пост. Пожелавам на банковите служители Весела Коледа и щастлива Нова година! Хо-хо-хо.

П.П. Препоръка към хората, които са задължени да „изследват“ удовлетвореността на клиента и въобще всички уникредитбулбанковци: не ми досаждайте по телефона – зная кой е бутона за прекъсване на разговора. Взимащите решенията при вас да са мислили предварително. Ей ми го мнението, написано на разбираем български. Няма какво повече да обсъждаме.

За ползата от компютърните курсове

Аз смятам (лично мнение), че няма смисъл от няколко десетки часа обучение на някакъв вид компютърна грамотност или работа с по-специализиран софтуер. Ако на човек редовно му се налага да работи с компютър или дадена специфична програма, ще се оправи и ориентира по някакъв начин, ще-не-ще, с малко помощ от приятели, колеги, печатни материали, Интернет и т.н. – без да плаща. А ако не тренира наученото, то ползата от курсовете е никаква. Ако има желание, няма лошо да се ходи на компютърно обучение, но може и без него. Единствената причина, поради която в миналото имаше смисъл от тях е заради официалния документ. Само дето в 21 век на никой не му пука има ли „тапия“ или няма – важното е да се върши възложената работа, по възможност бързо и качествено. Обаче! Напълно възможно е аз да греша, затова ето едно по-различно мнение, което ще се опита да разсее тези мои заблуди:

1. Моля, представи се накратко, кой си ти и за какво се бориш :) ?
Здравей, Марио! Благодаря за поканата за интервю и предоставената възможност да разкажем накратко за нас и нашата мисия.
Казвам се Виктор Бойчев и съм организатор и главен виновник за идеята и реализацията на www.it-kursove.com. Имам 9 години преподавателски опит по ИТ и Информационни технологии в софийски частни училища, като дори в момента съм лектор. Като професионална реализация съм уеб и графичен дизайнер на свободна практика, извършвам популяризация, уеб маркетинг и имам още няколко странични проекта. В свободното си време /колкото и да е малко/ обичам да пътувам с приятелката ми, да плувам и спортувам, да слушам различна музика.

2. Как стигна до идеята от лектор в училище да провеждаш подобен вид ИТ курсове?
Може да ти стане странно, но винаги съм се опитвал да въвеждам Photoshop като учебно съдържание, дори в 8-9 клас. И резултатът е, че дори за 8-10 часа занимание учениците се пристрастяват към този софтуер и определено им става интересно да го изучават. Проблемът е, че в нашата образователна система има спуснати задължителни програми от Министерството на образованието и те не дават почти никаква свобода на преподавателя да разнообрази или да вкара свежи и полезни знания. Другият основен проблем е, че преподавателите стават все по-възрастни и все повече се дистанцират от съвременните знания и нужди на младото поколение. Питай един 50-55 годишен учител по ИТ как да си направите Facebook cover, или как да си свалите любимото клипче от YouTube, питайте го какво е Web2, какво е Google play… Не искам да продължавам, за да не обидя 95% от колегите си.
Разбира се те не са виновни – учили са информатика преди 30-ина години. Почти никой от младото поколение не иска да влиза в системата на ИТ образованието, парите не са стимул, а и държавата почти е абдикирала. Това е една спирала, в която се движим надолу вече 20 години и всяка следваща реформа в образованието го „закопава“ все повече. Много е писано и говорено по тази тема, и проблемите са много.

В този ред на мисли се зароди идеята да организирам компютърни курсове, които дават нов шанс на тези хора, които са го пропуснали в училище. Това е именно възможността да придобият модерни и полезни знания за съвременните компютърни системи, мултимедия и дизайн, уеб разработка, 3Д майсторство. За нашите компютърни и ИТ курсове каним лектори-професионалисти, които имат практически опит, работят с клиенти, знаят хитрините и детайлите на софтуера и занаята, който практикуват. Има една хубава дума – чалъм. Целта на нашите курсове е да покажем на курсистите чалъма…

3. След приключване на обучението, „изпитваш“ ли обучаемите какво са научили? И даваш ли някакъв документ, примерно както е IT card, или предпочиташ да наблегнеш на практичността на придобитите компютърни умения?
Най-важното, за да сме доволни от свършената работа след приключване на всеки курс, е че сме научили още няколко човека. На първо място са знанията, практическите умения, натрупания опит, радостта на хората, че знаят нещо ново и интересно от света на компютърните науки.
Да, даваме и сертификат. В него отразяваме с обща оценка нивото на придобитите умения на всеки курсист, резултатите от теста в края на курса, резултатите от самостоятелните работи в групата, както и тези от домашните задания след всяка лекция.

4. Програмата Фотошоп струва около 1000 лева. Какъв е смисъла да учиш хората да работят на продукт, който най-вероятно никога няма да могат да си позволят? Какво мислиш за алтернативен софтуер, който върши почти същите неща, но е с отворен код (безплатен), както и за подобни продукти с много по-ниска цена?
Идеята на компютърните курсове е да подготвим хора, които са начинаещи или напреднали и желаят да се самоусъвършенстват. Хора, които търсят възможност, реализация и самочувствие да кандидатстват за дадена позиция, като професионалисти. Само със завършването на един курс не се става професионалист. Трябва още много четене, много практика, много провали и започване на чисто, но по-добре да се почне от някъде. Относно софтуера, почти всеки знае как да се сдобие с 30-дневна пробна версия на любимата програма и да я разучава в къщи, а когато започне работа, грижата за лицензирания софтуер е на работодателя.
Относно софтуерът с отворен код принципно съм ЗА, особено за домашни нужди. Но когато става въпрос за професионални и качествено изработени материали, продуктите на Adobe, Corel или Autodesk нямат алтернатива. Тези фирми въвеждат стандартите, те дърпат напред цялата индустрия. Всички печатни, експониращи и други устройства се съобразяват с тези стандарти. Мисля че, в България няма професионална рекламна агенция или печатница, която да ползва Gimp. Ако има ще остана приятно изненадан, особено ако създават качествени продукти.

5. На кои версии на Уиндоус и МС Офис ще обучаваш желаещите? Знаем, че има големи разлики между ХР и Уин7, както и между офис пакетите преди 2003 и след 2008. И отново, какво мислиш за безплатните операционни системи и офис пакети с отворен код?
Версиите на операционната система, колкото и да са различни, като визия, толкова начините за работа и функционалности са почти еднотипни. Пак ще спомена, че в нашите компютърни курсове ще показваме чалъма. Всъщност, дали иконката се казва „Add/Remove Programs“ или „Uninstall a program“ това е маловажно, но ще бъде споменато. Една от целите ни е да научим курсистите как сами да учат, как да създават логически връзки и как дори сами да намират функции и настройки, за които не е останало време в курса. Целта на всеки курс /без значение дали езиков или компютърен/ е да даде стабилна база от знания и практически умения. Който е мотивиран, ще учи и чете допълнително, или ще се запише на следващото ниво, за да допълни знанията си.

5. Разкажи ми по-подробно за системата Lan Classroom. Имаш ли вече някой проведен курс с нея? Къде на друго място се прилага: официален сайт, предимства, препоръки?
Знаеш ли как протича един учебен час по ИТ в повечето училища? Преподавателят говори или пише нещо на дъската, в най-добрия случай показва нещо на проектор. Няколко ученика с повече амбиции или висока степен на прилежност го слушат и се опитват да запомнят нещо. За останалата част от класа има „по-интересни занимания“ като Facebook, Skype, сайтове с онлайн или флаш игри, YouTube, а защо не игра на 3-5-8… Ефективност нулева…
Системата Lan Classroom „клонира“ картината от преподавателския монитор и я показва на всички студентски дисплеи. С това се изолират всички външни фактори и дразнители. Отрязва се достъпът до клавиатура, мишка или периферни устройства и учениците или курсистите не могат да правят нищо друго, освен да гледат и учат. Системата е най-подходяща за ИТ обучение и компютърни курсове понеже там е важно да се наблюдават действията на лектора и получените резултати. Чрез Lan Classroom е възможен и пълен контрол над компютрите в мрежата: включване, изключване, наблюдение на действията на курсистите и степента на справяне с поставена задача, показване на картина от студентски компютър на всички останали, задаване на домашна работа, чат връзка в реално време…
Аз преподавах и продължавам да я ползвам почти 5 години. Много мои колеги също я ползват.

6. Какви са ти предварителните очаквания за хората, които ще се запишат твоите обучения – ученици, студенти, ентусиасти, напреднали потребители, държавни служители, частни фирми, други?
Добре дошли са всички с желание за учене, с интерес към новите технологии, с нужда за развитие или опит за нова професионална реализация. Надяваме се, че нашите компютърни курсове ще отговорят на всички тези изисквания и ще бъдем максимално полезни. На твоите читатели и приятели пожелавам да разгледат сайта ни и ако имат нужда от ИТ обучение да заповядат при нас: Сайтът, където могат да се осведомят или запишат за компютърни курсове е www.it-kursove.com

7. Някакви твои заключителни думи?
Ще цитирам Бенджамин Франклин – „Инвестицията в знание винаги носи най-добрата лихва“

HP Pavilion wireless problem (orange LED light) solved

A neighbour in the upper floor laboratory has several years old HP Pavilion. Recently she came to me with a problem – the wireless suddenly went dead. The led indicator was constantly orange – meaning that no matter how she positioned the switch, the wireless network card was permanently off line. Looked in the device manager and found found only LAN network adapter – nothing more.

I ran a variety of tests, did a lot of diagnostics – primary software since I had to make sure it’s not a driver or operating system issue. Disabled all power saving features, removed HP wireless assistant, tried to do thing manually, etc. Even updated the BIOS but nothing seemed to help. It is a widespread and quite known issue – a motherboard-wireless problematic connection and lack of power supply to the wireless network card in a lot of HP notebooks/laptops. After some serious Internet digging finally found on Techspot’s forums the only solution that worked for me:
I fixed orange light HP/Compaq wireless problem

The basic idea is that rising the temperature inside the machine to the risky 80C for 10 minutes somehow „repairs“ the broken power link between the wireless adapter and other chipset components. The guy in the forum post achieved this using software stability test that stresses the CPU/GPU, covering the vents and thus generating enough heat inside the machine. Having in mind the high potential damage this overheat procedure might cause I borrowed from the laboratory above their temperature measuring device with silicon sensors and off-chip processing (a kind of advanced thermometer). Disconnected all cables, removed the battery, disassembled the notebook, positioned the thermometer sensors, and gradually started heating specific areas inside the laptop by a hair dryer with narrow airflow concentrator.

The first several attempts were unsuccessful because I do not feel comfortable sustaining high temperatures in a computer for a long time. Started with small steps – 70C for a minute, 75 for 2 minutes, etc. A time consuming process since I paused after each try to let the system cool down, reconnect, power up and wait to see if something new happens. Finally when I kept the temperature at 80C for 4 minutes, reconnected and started the notebook, the device manager greeted me with „new hardware found“ – the wireless was live!

Actually I am amazed that this solution worked at all! The bad news is that if the computer is turned off and cooled down to room temperature, most of the time the wireless adapter will be lost again. Repeating the heating procedure (no matter how it’s achieved) usually does it’s magic, but it’s not a permanent solution. Leaving it constantly on, working non-stop 24/7 is always an option – still it’s just avoiding the problem, not final resolution.

Best advice – actually two of them :)
1. Buy external USB Wireless adapter – it should be no more than 20$.
2. Avoid giving money for HP / Compaq portable products!

Безплатни програми, които инсталирам с Уиндоус Екс Пи

Преди две години и половина писах за тях, това е по-скоро актуализация на връзките и софтуера. Повечето неща са същите, но има и разлики. Подредил съм ги в приблизителна логическа последователност.

ВАЖНО подсещане – при процеса на инсталация на някои програми, на различни места, по различно време, те се опитват да си пробутат рекламите, да подменят стартовата страница на браузъра по подразбиране, да инсталират туулбарове, добавки, плъгини, търсачки, „оптимизатори“ и прочие разнообразни досадни (а понякога направо вредни) простотии. Затова трябва да се действа с мисъл и четене, да се внимава какви отметки се слагат и къде не трябва да се поставят; а не само next -> next -> next -> finish.

  1. След драйверите – уиндоус ъпдейт до дупка. Това обикновено е най-досадната част, ама няма как.
  2. DirectX 9.0c June 2010. И после за всеки случай последната версия на DirectX уеб инсталатора.
  3. Всичките MS Visual C++ Redistributable Packages с някои от сервизните им пакети: 2005, 2005 SP1, 2005 SP1 MFC Security Update, 2008, 2008 SP1, 2008 SP1 MFC Security Update, 2010 и 2010 SP1.
    И за всеки случай Microsoft XNA Framework Redistributable 4.0.
    Може и Silverlight, който по принцип е в пакета Windows Live Essentials, откъдето примерно би могло да се използва (избира се при инсталирането) Family Safety.
    Понякога се налага и инсталирането на Games for Windows Marketplace Client (бившето Games for Windows – Live).
  4. Интерфейс на български – по желание на клиента :).
  5. След всичко това пак се минава през уиндоус ъпдейт.
  6. Mozilla Firefox – българската версия е в началото на списъка, добре, че са подредени по азбучен ред. Естествено задължителната добавка Adblock Plus с махната отметка на чекбокса, с който се позволяват ненатрапчиви реклами (демек, не искам НИКАКВИ реклами), и освен включения по подразбиране easy list bulgarian, добавен и fanboy’s list.
  7. Докато сме на тема Мозила, при необходимост се слага и настройва Thunderbird.
  8. AVG free edition (няма български), Avira Free Antivirus (няма български) или Avast! free antivirus (има български, ама не случайно е на последно място в списъка).
  9. Spybot S&D (може да се превключи на български).
  10. 7-Zip, има български интерфейс. Отказах се от IZArc, щото последния инсталатор не само е уеб базиран, ами и включват тъпи рекламно-следящи добавки, които после трябва да се махат с add/remove programs.
  11. Фонетична кирилица.
  12. Libre Office или Apache OpenOffice. Не съм обръщал внимание дали имат потребителски интерфейс на български, а и няма голямо значение. По-важното е, че и двата си имат проверка на правописа и речници на български. Ако трябва задължително да е майкрософтско – Office 2003. По-късните офис бози не ща да ги виждам, и никога не ги слагам.
    Ако офис пакета е на Microsoft, пак трябва да се мине през windows update – не само заради кръпките по сигурността. По-важни са добавките, които позволяват на дъртия софтуер да чете „новите“ формати на майкрософт, дето завършват на s.
  13. Foxit Readerr за гледане на PDF файлове.
  14. Четеца на Adobe си има горния чудесен заместител, ама от останалите неща не може да се избяга. А именно Flash Player, Shockwave Player, и в някои случаи – Adobe Air.
  15. Окарълската java (която все още е на sun.com).
  16. Paint.net.
  17. K-Lite Codec Pack – full – има Media Player Clasic и сума ти други полезни неща.
  18. Winamp 2.95.
  19. ImgBurn (има интерфейс на български, изтегля се отделно).
  20. µTorrent.
  21. Skype – колкото и да го мразя, хората го ползват :(.
  22. Създаване на PDF файлове: CutePDF. Writer-а изисква да има PS2PDF конвертор като например препоръчвания Ghostscript.
  23. Чат клиент: Miranda IM – поддържа IRC, ICQ, MSN, YAHOO и други.
  24. Българско – английски речник: SA Dictionary.
  25. Емулация на CD/DVD: Daemon Tools Lite – Free.

Лятна почивка на Златни пясъци 2012

Беше приятно, макар и кратко – от 5ти до 10ти юли, ама няма как повече.

Пътуването беше от Видин до Брусарци с кола, от там до Мездра, и после до Варна с влак, и накрая – автобус до Златните. Във влака имаше климатик, който едва в последната част, накъде преди Девня, започна да отстъпва в борбата с жегата. В общи линии си беше съвсем прилично отиване. На връщане ми изглеждаше по-досадно и неприятно, но това се дължи на други фактори.

Хотел Астория е типичен от соц времето – старичък, горе-долу стегнат, тесни стаи, няма басейн, няма безплатен Интернет, цените са прилични, има работещи климатици. В ал-инклузива за съжаление кафето беше само разтворимо, та от време на време си взимах нормално еспресо от бара. Наливната бира беше добра. Предимство беше и близостта до плажа – няма и 50 метра!

Заведенията по „party street“ дори и в най-човеконаселените привечерно-нощни часове са празни. Но пък пред по-популярните разнообразни атракции дори имаше опашки. Ние се проявихме на блъскащите се колички, бънджи-катапулта, виенското колело, и с някакви папагали – ама истински, шарени едни такива.

Персонала и продавачите изглеждат учтиви, разбрани и усмихнати хора – за разлика от южното черноморие. И още една драстична разлика – за тия 6 дни и половина не чух никъде, ама въобще нито една нотка чалга – чудо! В някои заведения имаше жива музика, но – пак повтарям – без чалга. Готино впечатление ми направи един музикант, който успяваше да се справя с няколко инструмента – синтезатор, китара, саксофон – че и да пее.

По субективни впечатления чужденци бяха около 90 % от почиващите. Предимно румънци, рускоговорещи (което значи не само руснаци) тук-таме немскоговорещи (германци и австрийци). Като цяло румънците се държаха най-невъзпитано – е, не чак откровено просташки, но … да кажа неуместно.

На сина ми морето му се струваше дълбоко, ама страшно се изкефи на вълните. Най-много му харесваше да е близо до брега, и да ги подскача/прескача :). Аз си висях под чадъра, в стаята, и в лоби бара – не съм голям фен на морето и пясъка.

Бяхме заедно с едно приятелско семейство, така че компания винаги имаше.

За цените няма какво толкова да кажа – изглеждаха ми прекалено надути, дори и за такъв уж по-елитен курорт. Но тъй или иначе се бяхме подготвили и психически, и донякъде финансово, че ще си имаме харчове, така че и това не беше проблем.

С едно изключение, което не е интересно, като цяло – почивката беше добра. Някоя друга година – пак.

За финал – малко снимки, клик за по-голям размер. Новите ми тениски това лято са с надписи „NERDS RULE“ и „i don’t need to „get a life“ – i’m a gamer, i have lots of lives“.

Family Astoria Zlatni Pjasaci 01

Mario Valeri

Old Ship Zlatni Pjasaci

Eiffel Tower Zlatni Pjasaci

Печат на заключен, защитен ПДФ файл (Print a password protected PDF)

(Bulgarian text – below; На български – по-долу)

Freeware PDF unlocker is a neat, small and freeware software that will remove the password and restrictions on any secured PDF file that are readable. Most commonly used to remove restrictions such as No printing or copy & paste functions. Uses a simple drag and drop method. Removes 40 or 128 bit passwords. Tested on Windows 2000 and XP. May work (not tested) on Vista and 7. if the PDF file can not be opened or read, the program will not work. Make sure the directory of the original file is not read only, as the new file will be saved to the same directory. Read the review on CyberNet News and follow the download links there. Decompress, install, then drag & drop the secured PDF file onto the icon. Wait a bit while the quickly flash screen disappears, and look for the output file in the same location as the original one, with „_noPW“ attached on to the end of the file name.

There is a bonus – Convert from PS or EPS to PNG bitmap (900dpi). 7650×9900 page.

If for some reason the original download links are not working, or removed, I have a copy on my own FTP. Just drop a line here to make it public ;).

– На български –

На колежка и се наложи да разпечата ПДФ файл, който е заключен, с парола, и е защитен от разпечатване. Информацията в документа не е нито чувствителна, нито конфиденциална – просто някакъв график в списъчен вид за изготвяне и получаване на отчетни формуляри. Администрацията, която го е изготвила и ни го е предоставила е общо взето над нас е йерархията, но не са ни ръководители в прекия смисъл на думата, някакви началници. По-скоро осъществяват методична помощ и обобщават получените регионални данни, като след това се предполага, че трябва да ги анализират.
Но нищо от това не оправдава заключването на файла и забраната за разпечатване. Явно някой е прекалил с настройките по сигурността в процеса на изготвяне на ПДФ файла. Или може би е ползвал наготово начин, който е бил предназначен за създаване на ПДФ с информация, която си е заслужавало да бъде защитена от разпечатване, но не се е сетил да промени настройките.

Кратко търсене в Интернет ме доведе до страницата на CyberNet News, където е представена програмата Freeware PDF unlocker, безплатна, която ми реши проблема. Има и работеща връзка (линк) за сваляне на програмата. Ако някога, поради някаква причина изчезне – запазил съм копие в ФТПто си, просто драснете един ред тук, че да направя директорията публична ;).

Възможности – премахва 40 или 128 битови пароли. След дезархивиране (разкомпресиране на ЗИП архива) и инсталиране се появява иконка на десктопа. След това ПДФ файла просто се „влачи“ и „пуска“ върху иконата на програмата, изчаква се няколко секунди да бъде обработен, през което време за кратко се появява „досовски“ прозорец с разни надписи. Като изчезне, в същата директория, където е бил защитения файл, се е появил нов, който няма защита, като към наименованието на оригиналния е добавено „_noPW“. И вече може да бъде разпечатван. Това върши работа и за защитите от копиране или пействане.

Има и някои ограничения – тествано е и работи с Уиндоус 2000 и ЕксПи. Не зная дали работи с виста или седмицата. За да свърши работа, ПДФ файла все пак трябва да може да бъде отворен и видян. Ако файла не може да се отвори и визуализира, излиза грешка. Трябва да има права за запис, не само четене в директорията, където е оригиналния файл, защото програмата поставя там получения изходен незащитен ПДФ.

Има и бонус – конвертор от PS или EPS към PNG изображение.