Обобщено: Какафония, простотия, цигания, скъпотия, срам. До осми септември не идвайте във Видин, или поне стойте надалеч от панаира. Моля! Панаир. Панаири – и – и …
Място – открито, в края на града до гробищата, оградено с мрежа.
Терен – комбинация от прах, пясък, разбит асфалт и проскубана бодлива трева.
Постройки – брезент с въжета и колци; мукавени павилиони; палатки; автомобили; фургони; високи и ниски маси; нарядко – пластмасови павилиони; една бивша „палата“ от метални тръби и покрив без стени. И добра закрита сцена за родните и сръбски поп-фолк диви.
Звук – влашко-ромско-северно-диалектно-българска реч; тръби, пищялки, сирени и аларми; чалга, диско, сръбско, гръцко; трополене и трясъци.
Цени – на 90 % от стоките и услугите цените са с над 100 % по-скъпи, отколкото в града. Някои стигат и до 200 %.
Хората – с преобладаващ цвят, леко невъздържани; както и родени преди повече от 60 години.
Облеклото – не-е, тук нямам думи просто, съжалявам …
Цялостно впечатление – чалга подход в най-лошото му проявление и откровена цигания (да не се бърка последната дума с някои етнически групи с характерен говор, оттенък на кожата и стаден инстинкт).
И срам – че това става във Видин – роден град, който при други равни условия не е толкова лош и гаден, тук все още живея, работя и отглеждам детето си. Или поне се опитвам …
Уж винаги си имам едно наум, че възприемам действителността около себе си по изкривен и нестандартен начин, но понякога се случва реалността да ме изненада, по-често неприятно, както и в този случай.
Бариерите, с които игнорирам простотията, просто не издържаха на инвазията и се срутиха с трясък, което, логично, леко ме зашемети. И не е само това, просто видинския панаир е най-грубия пример и симптом …
Махайте се от Видин и на добър час. Не идвайте отново. Няма смисъл.
Май това ще е първия пост, в който коментарите няма да са разрешени. Ай честито.