Метъл ноември

Малко късно разбирам добрата новина – освен съвместния концерт на Gamma Ray и Helloween на 11 ноември, няколко дни преди това ще има NUCLEAR BLAST FESTIVAL – 3 ноември, София!

Място: Зимен дворец на спорта (Студентски град)
Начало: 16:00 ч. (вратите се отварят в 15:00 ч.)
Билети: 35 лв. (предварително) / 45 лв. (в деня на концерта)

Amorphis – разтърсващите уникални финландци;

Edguy – мощен германски пауър метъл с лидера си Тоби – вече писах за очакваното му продължение на метъл операта;

Benediction – английски дет метъл, оцелял още от времето, когато стила беше твърде ъндърграунд, за съжаление двама от тогавашните им членове ги няма;

Agathodaimon – отново германци – не може без мелодичен блек метъл;

The Revenge Project и Overdawn – България – за първите съм чувал не лоши неща, но последните нищо не ми говорят, ще поинтересувам междувременно.

Цитати от Тангра Мега Рок:

Точно две десетилетия след основаването на немската звукозаписна компания Nuclear Blast, 12 години след стъпването й на българска земя благодарение на музикална компания Wizard и само седмица след провеждането на първия „20 Years Nuclear Blast Festival“ в Щутгарт на 27 октомври 2007 г…

Билетите за фестивала ще бъдат пуснати в продажба следващата седмица.

HAIL!

Headbanger's ball

Дърварник – SEO & clean-up :)

Още от вчера бях решил, че днес ще е денят за дефрагментация и разчистване на дърварника – трябва да се смести новия енергиен ресурс за тази зима и да е лесен за достъп. Речено – сторено. … В това тиренце колко зор и непривични физически усилия са концентрирани, разкатах се! То си е полезно де, един вид, а имаше и логистика :). Има още

Коса – Let the Sunshine In

Страхотен филм, много, невероятно емоционална песен! Финалната сцена е разтърсваща … http://www.youtube.com/watch?v=fhNrqc6yvTU

За тези, които не знаят предисторията – минимално необходимата информация: Има още

Нова клавиатура (и един съвет за лаптоп) ;)

KM-X381 Keyboard

Намерих си някакви задоволителни причини да сменя клавиатурата вкъщи. KM-X381 има съмнителната чест да е новото ми притежание – да издържа на ежедневния тормоз :)

Основният цвят е сребрист, клавишите са черни с бели букви. Мултимедийните бутони горе не работят под линукс, и не ми се рови да търся как да ги подкарам – не е толковa важно. По-важно е самото удобство за работа. Усещането от натиска на клавишите е същото като от добра клавиатура на лаптоп – леко, но същевременно отчетливо, тихо, комфортно и приятно, и най-важното – без сгъчкаността, присъща на преносимите компютри.

А какъв лаптоп съвет дадох? Докато тествах петнайсетте изложени клавиатури, слушах как продавачката се опитва да говори с клиентка, която май че иска да си купи лаптоп, но не знае точно какъв … Самият диалог на няколко пъти ме накара да положа усилия да не се изсмея с глас, имаше бисери. Интересно, че продавачката не полагаше никакви усилия да осъществи продажба и да помогне в избора, и въпреки че беше любезна, като цяло се изказваше неангажиращо, направо пасивно. След като направих избора си, момичето се зае да търси в склада опаковката, да пише фактура, да попълва гаранция, а аз си поговорих с потенциалната клиентка. Оказа се в крайна сметка, че и трябва машина за текстообработка, интернет и филми – класика! Без никакви други сериозни или обмислени изисквания. А защо да е мобилен – оказва се, че това било удобно и модерно … Логичния ми съвет беше – възможно най-евтиния модел, без значение дизайна, производителя и вносителя. Но я притеснявала цената – според продавачката нямало лаптоп под 1100 лева. Авторитетно и убедително я осведомих, че тази информация е подвеждаща – точно в този магазин сигурно няма. Но във Видин има представител на небезизвестна фирма, която продава чисто нов лаптоп с характеристики дори надхвърлящи минимално необходимите за целта, за която и трябва, и то само за 800 лева крайна цена. Този факт изненада и двете мацки, дори продавачката прояви искрен интерес, явно личен!

А дали да направя безплатна реклама на фирмата … мне-е, засега – не. Ако има интерес – ще помисля :).

Кого обслужва блога – отговарям на Longanlon

Тескта стана дълъг, и си заслужава отделна нова тема. Пък и там беше на английски. За and и запетаята – всъщност съм на мнение, че на английски на повечето места не се слага запетая, общо взето карам по усет – може и да греша, ама това няма голямо значение – нали текста е без фрапиращи грешки … Whatever ;)

Водата е мокра – айде бе :) В някои агрегатни състояния … Погледнах отгоре-отгоре дискусията за която споменаваш – при теб и при Michel. Дори и в този случай ти пишеш за твоите, лични виждания и аргументираш поведението си. Доколко успешно е друга дълга тема ;). Но пак фокуса е върху личността на автора. Така, сега по същество. Има още

Видински панаир – панаир Видин – ROTTEN SCUM

Обобщено: Какафония, простотия, цигания, скъпотия, срам. До осми септември не идвайте във Видин, или поне стойте надалеч от панаира. Моля! Панаир. Панаири – и – и …

Място – открито, в края на града до гробищата, оградено с мрежа.

Терен – комбинация от прах, пясък, разбит асфалт и проскубана бодлива трева.

Постройки – брезент с въжета и колци; мукавени павилиони; палатки; автомобили; фургони; високи и ниски маси; нарядко – пластмасови павилиони; една бивша „палата“ от метални тръби и покрив без стени. И добра закрита сцена за родните и сръбски поп-фолк диви.

Звук – влашко-ромско-северно-диалектно-българска реч; тръби, пищялки, сирени и аларми; чалга, диско, сръбско, гръцко; трополене и трясъци.

Цени – на 90 % от стоките и услугите цените са с над 100 % по-скъпи, отколкото в града. Някои стигат и до 200 %.

Хората – с преобладаващ цвят, леко невъздържани; както и родени преди повече от 60 години.

Облеклото – не-е, тук нямам думи просто, съжалявам …

Цялостно впечатление – чалга подход в най-лошото му проявление и откровена цигания (да не се бърка последната дума с някои етнически групи с характерен говор, оттенък на кожата и стаден инстинкт).

И срам – че това става във Видин – роден град, който при други равни условия не е толкова лош и гаден, тук все още живея, работя и отглеждам детето си. Или поне се опитвам …

Уж винаги си имам едно наум, че възприемам действителността около себе си по изкривен и нестандартен начин, но понякога се случва реалността да ме изненада, по-често неприятно, както и в този случай.

Бариерите, с които игнорирам простотията, просто не издържаха на инвазията и се срутиха с трясък, което, логично, леко ме зашемети. И не е само това, просто видинския панаир е най-грубия пример и симптом …

Махайте се от Видин и на добър час. Не идвайте отново. Няма смисъл.

Май това ще е първия пост, в който коментарите няма да са разрешени. Ай честито.

Answer to „Who Does Your Blog Serve?“

The simple answer – my personal blog serves me. My point of view. Details – below.

(edited) ***V*** in the comment on August 31st, 2007 6:26 am on Darren’s blog summarised it. But I will elaborate a bit and give a simple example.

It is MY decision if my writings benefit greater audience, or just some minor specialised group. That is why my blog is my own personal virtual home. If my visitors do not like something inside my living room or my music choice or my colours or religion or style or …, I will politely show them the door. I could hear their different opinion, but most likely I will not react.

If I wanted to make it a commercial hotel, I would rather start another blog-two, with all SEO and adds and relevant content aimed towards readers. I will hire charming receptionist and design rooms for the sake of visitors, and firmly stick to polite and quick and cheap services. Will promote in every possible way. Will never argue with customers and will constantly ask for their opinion. There are a lot of such blogs. Fine, I agree – freedom of thought, expression, and monetarising, decent business – let them be – no harm done, but not true blogging.
Do not care (much) how many feed I have. I do not have any commercials, ads, banners, whatever. If there are a lot of posts without comments – so what. I do not think about balance and probably never will. Too arrogant – probably, who cares …

The point is not at the blog, the focus should be at the BLOGGER as a person. If that person grows intellectually, morally, is social enough and his knowledge and ways of expression are favoured and useful and is never satisfied with current achievements and seeks ways to improve himself AND shares experience freely … If the blogger is sincere and express himself in a way he feels it is right, all of these inner changes will reflect in his writings. Then can you guess using simple straightforward logic how will his readers-visitors react? What will be his popularity in long term?

Writing for the audience is OK, giving them what they think they want – but in the long term the author will probably realise, that it is not really him, who is writing. He will doubt to post something that his viewers will maybe dislike. And this will be just the beginning. Do not sound good to me.

I am strongly convinced a blog should be personal. Period.

BTW, not bad video, interesting issues are raised. Best regards. Next time express your thoughts in writing.

P.S. Sorry for my not so fluent English.

P.S.2. – Velqn – I dislike video blogging.

Blogday 2007

Едва сега намерих време да поразгледам из блог околността, и какво да видя – то настанал „Деня на блоговете“. Няма начин, отделям малко време от заетия петък, за да споделя тези, които са ми направили впечатление – не бих казал, че всички са нови, и няма да ограничавам бройката :)

Връзките към Technorati – http://technorati.com/tag/BlogDay2007 , и към сайта на инициативата – http://www.blogday.org/ .

Започвам с Майк Рам – The Man OnThe Silver Moutain – пише разнообразно, в добро количество и интересно, слуша любимата тежка музика и ме е споменал в неговия списък :)

Николай Бачийски – Аз, Света и сметачите – заради качествените и полезни материали за WordPress на български

Пейо Попов – Трънки и блогинки – всичко, което е там, си заслужава прочитането – и лично, и техническо, винаги полезно, понякога провокативно.

Ивайло Борисов – Тхе журнал – заради непосредствения изказ и стил на писане – много искрен, понякога прекаляващ с епитетите, но винаги занимателен.

Ясен Праматаров – direct publicism site – изключително полезни неща за мрежата, Интернета и интранета, линукс.

Нели Огнянова – Медийно право – за мен това се превърна направо в портал за актуална правна информация по отношение новостите, свързани с прилагането, създаването и ползването на настоящи и нови информационни и комуникационни технологии и свързаните с това юридическите проблеми и решения.

Дзвер – Чорба от греховете на dzver – заради интересните анкети, които пуска, и честотата му на писане – то все любопитни неща, по които е добре да се дискутира.

Боби Димитров – Хапвам, значи съм! – то заглавието е ясно, но по-интересни са алкохолните експерименти, а иначе човека ми е приятен още от времето, когато flashBG беше само форум, и когато не знаех на кого дължа превода на phpBB на български … Доскоро не знаех, че има блог.

Владо и Бо Георгиеви – ВеБ:лог -Заради искрената информация, която получаваме от отвъд голямата вода, както и за останалото интересно съдържание и размисли-изводи.

Калоян Доганов – Regular Impressions – пише рядко, но каквото публикува, заслужава 100 % внимание! И заради качествените преводи и цялата останала дейност, която развива във връзка с свободния софтуер, както и заради дипломната му работа.

Григор Гачев – A Weblog – човек с безкомпромисна и твърда позиция по някои човешки въпроси, която защитава аргументирано, нетрадиционни идеи; страхотен Писател.

Делян Делчев – Блогът на Делян Делчев – заради актуалните компютърно-технологично-мрежово-комуникационно свързани новини и начина на представянето им, аргументираните критики и анализи.

Богомил „Бого“ Шопов – iBogomil – заради информацията по отношение на Свободния софтуер, заради списанието и заради организаторските му способности.

Антония – Дни – Една дама за цвят ;). Наистина има интересни гледни точки и свеж хумор.

Димитър Николов – Kreativen.com – и нещо комерсиално :). Полезни статии, съвети, добри практики и примери за начинаещите в областта на правенето на онлайн бизнес и печелене на пари от интернет.

И за финал доайенът на българската блог култура, култовата личност, връхтъ на елитъ, най-хакерския балкански субект – Йовко Ламбрев – Yovko in a nutshell – каквото и да напиша да го възвелича, все ще е невзрачно и неизразително, затова оставам без думи. Дано не се разсърди на този опит за шега с квалификациите, Йовко, наистина много те чета и уважавам :)

Да ни е честит! Viva la blog, viva la Internet :)

Наспах се за 12 часа :)

Това скоро не ми се беше случвало. Предполагам, че организмът ми е отказал да се вслушва в разума и е решил безапелационно да даде на тялото необходимата му почивка. Лошо няма :). Имах работа за вършене, но нищо спешно, пък и съботата и неделята мен ме чакат …  Приятно усещане е да се събудя в 7 сутринта и да съм свеж, да пия кафе пушейки цигара с кеф и добро настроение след хубавата закуска. Едно добро начало на деня.