Още от вчера бях решил, че днес ще е денят за дефрагментация и разчистване на дърварника – трябва да се смести новия енергиен ресурс за тази зима и да е лесен за достъп. Речено – сторено. … В това тиренце колко зор и непривични физически усилия са концентрирани, разкатах се! То си е полезно де, един вид, а имаше и логистика :).
В продължение на 10 часа май само това правих, и утре ще продължа. А, прекъсвах за кратък обяд и пуших учудващо малко цигари през това време. Още с отварянето на вратата сутринта ме обзема стъписване и лека неувереност, дали ще успея да се оправя с всичките откровени боклуци, неща със съмнителна полезност и наистина необходимите, но ужасно разхвърляни други предмети. Започвам с класификацията – истинските боклуци се отделят на купчинка за изхвърляне. Следващата камара е за неща, които може би ще потрябват някога, не са толкова калпави, но в близките месеци няма да са жизнено необходими. Те са за тавана – тук падна доста двоумене, триумене дори – между тази, предишната и следващата категория. Стигам до нещата, които все пак са за дърварника, но е необходимо да се обработят. И най-накрая са готовите дърва и подпалки, останали от предишния отоплителен сезон.
И тъй като – естествено – малкото пространство пред дърварника се запълва за отрицателно време, окупирам и чистичката преди площадка зад къщата. С боклуците и нещата за тавана (читави дъски, греди и летви, и здрави чували) се справям сравнително бързо – с ефективната помощ на жена ми. Решавам, че сега е момента да пренаредя наличните дърва и подпалките и то така, че да има място за следващите, и да са удобни за взимане – вече са изсъхнали. Започвам подреждане в две редици на около една четвърт от наличната площ. Рисковано – височината вече е над метър и половина, и колкото и внимателно да подбирам парчетата, става почти невъзможно цялото това да се закрепи – а има дърва за височина поне два метра. Аз обаче, тъпо и упорито, пак пренареждам, този път оставяйки малко по-широка основа, и успявам(!) да закрепя структурата. Следващата стъпка според плана е да подредя подпалките и дребните съчки в чували, като ги закрепя над тези дърва – нали, да използвам пълноценно празното пространство под тавана. Стъпил върху пън за сечене, много леко и внимателно, деликатно дори, поставям първия чувал, спускам го плавно, тежестта му нежно се поема от наредените дърва … И той к’во!? <#$#@!№$%(&%№&_&+)*(&№*%#$@*>
„Така му кажи, не псувай!“ Това е реплика на съседа, който няма пряка видимост, но има правилни предположения за инцидента. Всъщност звученето е „Та’а му ка’и, не псу’ъй“ … Както и да е, успокоявам се с втората за деня цигара и намирам решението. Закрепвам две дълги вертикални летви – от пода до гредите на тавана – в края на двете редици. Обаче … Анализирайки причините за следващото, за щастие по-малко по мащаби и последствия срутване, укрепвам горе, в средата и долу вертикалните летви с хоризонтални – иначе очевидно не издържат тежестта. Е, сега вече шест пълни чувала се събират без проблеми.
И започва най-тегавата част – въвеждане във вид, удобен за логаритмуване. Кха-кха. Имам значи останали четири комплекта дървени дограми от скорошната смяна с ПВЦ. Откакто ги „разглобих“ си стоят и мен чакат – кекави дъски, летви, греди, на дължина между един и два и половина метра, с пирони отвсякъде. Трябва да се превърнат в къси и тънки парченца за подпалки. И като седнах на пънчето, с тесла, брадвичка (манарче) и бичкия (трион за две ръце) под ръка, и като се засилих – та ча-а-ак докато се стъмни.
В момента има мускулна треска на дясната китка, и май на цялата дясна страна – гръб, ключица, крак. A ракийката ми се отразява добре – рядко пия, но след подобно физическо натоварване ми се услажда ;). Ще видя на сутринта как ще e, при всички положения е задължително до утре вечерта да съм готов, защото следващата публикация „Дърварник – пълнене и подреждане с нови нарязани, нацепени и мокри дърва и донбаски въглища“, пак мен чака …
It’s been a hard day’s night, and I’ve been working like a dog