При проблем с живак, например счупен термометър

Актуализирано.

Вече няколко пъти се налага да обяснявам на хора, които по различни причини са потрошили живачен термометър (такива термометри вече не се продават, или поне не би трябвало), и се безпокоят за последствията, чудят се какво да правят … Още първия път потърсих информация в нета, разпитах местните медицински специалисти, събирайки тези достоверни и практически проверени съвети:

  1. Няма нужда от паника. В битовите термометри се използва така наречения метален живак, при него има опасност само ако се вдишват парите му с години наред, или ако има продължителен пряк контакт с кожата. По-опасните органични живачни съединения са изключително рядко срещани и е почти невъзможно да се сблъскате с тях при нормален живот :).
    Все пак трябва да се внимава и да се действа стегнато и целенасочено.
  2. Ако има малки деца наоколо (това естествено важи за всякакви възрасти, но децата са най-важните, нали), изведете ги от помещението. Ако не сте били там в момента, разпитайте ги спокойно, сериозно, старателно, без да им се карате – целта е да разберете възможно най-точно кога е станала случката, имали ли ли са пряк допир с подвижните блестящи топчета, как се чувстват.
  3. Ако са си играли с тях – незабавно се изхвърлят дрехите, а малчуганите се измиват обилно с вода и сапун.
  4. Ако са вдишали от живачните пари, се извеждат на чист въздух и се оставят в покой, да не рипат и подскачат наоколо, и да не се струпва камара народ около тях. (виж т.6)
  5. Ако има допир с лигавицата на устата (поглъщане) или с очите, се изплакват обилно с вода, поне десет минути. (виж т.6)
  6. (От т.4 и т.5) При последните два случая трябва да се потърси лекарска помощ – може да тръгнете с такси или собствен транспорт към някоя близка болница, или към филиал на спешната помощ. Може и да им се обадите и да ги чакате. Добре е още при телефонния разговор с тях да опишете ситуацията, настоявайки за консултация с токсиколог. Идеята е докато се придвижвате до там, през това време те да са се обадили на токсиколога, който се предполага, че е на разположение; или да са го извикали, ако е дежурен на място, с цел да спестите време.
  7. Едва след като сте се погрижили за хората, обръщате внимание на помещението. Отварят се всички прозорци, с цел да стане течение и да се проветри. Внимателно се оглежда мястото, където се е разпилял живака.
  8. Подготвяте си „инструментите“ за механично събиране на живака. Вероятно преди това ще ви се наложи посещение в аптеката за сяра на прах или манганов разтвор, както и пипета с гумен накрайник. Вършат работа и тънка лопатка, лейкопласт, влажна тоалетна хартия, дъвка дори, и вездесъщите сапун и вода. И съд, който се затваря добре (желателно е херметически).
  9. Парчетата от термометъра с поставят в съда.
    Достатъчно големите, видими капчици се събират с пипетата. Малките – с лейкопласта или тоалетната хартия. Ако живака е попаднал върху килими, мокети или подобни порести материали – лошо, най-добре да се изхвърлят. Ако живака се е наврял в цепнатини, например на дюшеме или паркет – не е лесно да се почисти. С ножче разширете цепнатината достатъчно (без да избутвате живака по-навътре), за да може с върха на пипетата и лейкопласта да достигнете и оберете всички капчици.
  10. След като старателно сте огледали и почистили, щедро посипвате мястото със сярата или мангановия разтвор. След известно време, примерно половин-един час, отново почиствате внимателно и събраното (заедно с парцала за почистване) поставяте в съда. Където вече би трябвало да са и събраните преди това капки живак, парчетата хартия, лейкопласта, пипетката. Мястото се измива със сапун и гореща вода, може да добавите и сода.
  11. Поради по-високата повърхностна кинетична енергия на течния живак има вероятност сярата да не направи химична реакция. Но поне помага за локализирането на живака и механичното му събиране, както и ограничава изпаренията. Разлятия живак сам по себе си не е опасен, опасни са изпаренията му. И на колкото по-малки топченца е, толкова по-бързо се изпарява. Като най-добър метод за събиране се препоръчва използването на метличка от медни жици, почистени с азотна киселина, но този комплект инструменти не се осигурява лесно ;).
  12. Оставяте помещението да съхне и да се проветрява с отворени прозорци два дни, без да спите вътре.
  13. Боклуците от съда не би трябвало да се изхвърлят в контейнерите. Но освен на градското сметище, или в пункт за стари метали, не се сещам как трябва да се процедира с живака …

Ще се радвам на полезни добавки към текста.

Източници:

Ако счупите термометър (съветите на Маги);

Промишлени отрови (Гражданска защита, най-долу на страницата);

Разлях живак! (клубовете на дир.бг);

РИОКОЗ – Видин

Токсиколог в МБАЛ „Св. Петка“ АД – гр. Видин