Беше приятно, макар и кратко – от 5ти до 10ти юли, ама няма как повече.
Пътуването беше от Видин до Брусарци с кола, от там до Мездра, и после до Варна с влак, и накрая – автобус до Златните. Във влака имаше климатик, който едва в последната част, накъде преди Девня, започна да отстъпва в борбата с жегата. В общи линии си беше съвсем прилично отиване. На връщане ми изглеждаше по-досадно и неприятно, но това се дължи на други фактори.
Хотел Астория е типичен от соц времето – старичък, горе-долу стегнат, тесни стаи, няма басейн, няма безплатен Интернет, цените са прилични, има работещи климатици. В ал-инклузива за съжаление кафето беше само разтворимо, та от време на време си взимах нормално еспресо от бара. Наливната бира беше добра. Предимство беше и близостта до плажа – няма и 50 метра!
Заведенията по „party street“ дори и в най-човеконаселените привечерно-нощни часове са празни. Но пък пред по-популярните разнообразни атракции дори имаше опашки. Ние се проявихме на блъскащите се колички, бънджи-катапулта, виенското колело, и с някакви папагали – ама истински, шарени едни такива.
Персонала и продавачите изглеждат учтиви, разбрани и усмихнати хора – за разлика от южното черноморие. И още една драстична разлика – за тия 6 дни и половина не чух никъде, ама въобще нито една нотка чалга – чудо! В някои заведения имаше жива музика, но – пак повтарям – без чалга. Готино впечатление ми направи един музикант, който успяваше да се справя с няколко инструмента – синтезатор, китара, саксофон – че и да пее.
По субективни впечатления чужденци бяха около 90 % от почиващите. Предимно румънци, рускоговорещи (което значи не само руснаци) тук-таме немскоговорещи (германци и австрийци). Като цяло румънците се държаха най-невъзпитано – е, не чак откровено просташки, но … да кажа неуместно.
На сина ми морето му се струваше дълбоко, ама страшно се изкефи на вълните. Най-много му харесваше да е близо до брега, и да ги подскача/прескача :). Аз си висях под чадъра, в стаята, и в лоби бара – не съм голям фен на морето и пясъка.
Бяхме заедно с едно приятелско семейство, така че компания винаги имаше.
За цените няма какво толкова да кажа – изглеждаха ми прекалено надути, дори и за такъв уж по-елитен курорт. Но тъй или иначе се бяхме подготвили и психически, и донякъде финансово, че ще си имаме харчове, така че и това не беше проблем.
С едно изключение, което не е интересно, като цяло – почивката беше добра. Някоя друга година – пак.
За финал – малко снимки, клик за по-голям размер. Новите ми тениски това лято са с надписи „NERDS RULE“ и „i don’t need to „get a life“ – i’m a gamer, i have lots of lives“.