(Не е актуално вече!) Само днес в amazon.com – до 75% намаление на някои от бестселърите през 2011

Актуализирано – свърши промоцията, който ял – ял :). Затова и затварям коментарите.

Ако сметките ми за времевата зона са верни, тази промоция важи до 13:59 часа на 01 февруари 2012 наше време (11:59 PM PST). Става дума за американския амазон, секцията Digital Games & Software -> Game downloads. Накратко – някои от бестселърите през 2011 са с драстични намаления.

Ето ги всичките заглавия, повечето вече ги имам ;). За по-лесно съм смятал долара по 1,50 лева.

1. Duke Nukem Forever [Mac Download] за 7,50 лева. Няма проблем, че е за Мак! След купуване кода за играта е три групи букви и цифри, които се активират без проблем в стийм (steam) платформата, и от там вече се сваля и разцъква уиндоуската версия. Колкото и новия Дюк Нюкем да бяга от оригиналната атмосфера и геймплей, и да не е нищо особено на фона на съвременните стандартни шутъри, все пак 7,50 са нищо :).

2. Dragon Age Pack [Download] за 18 лева. Включва ориджинс ултимейт с ДЛЦ и двойката, също с ДЛЦ. Ако някой не е играл Dragon Age: Origins, значи не е играл ролева игра. Задължителна за всички RGP фенове.

3. Crysis 2 [Download] за 15 лева. Лично за мен това беше една стряскащо добра сделка!

4. Alice: Madness Returns [Download] за 11 лева. Нямам лично впечатления от играта, но отзивите са добри, пък и цената е направо никаква.

5. Civilization IV and V – Pack [Download] за 27 лева. Има ги и поотделно, всяка за по 13,50 лева – няма да ги пиша отново. Четворката е добра, петицата – не толкова, но според мен определено си струват парите. И двете.

6. Need for Speed: Hot Pursuit [Download] за 12 лева. А точно този НФС е чудесен – страшно бързи коли, по-скоро аркадно, отколкото реалистично управление, много полиция, разнообразни като терен и атмосферни условия трасета, и приличен онлайн гейминг. Дори и да не сте рейсъри, играта си заслужава! Лично аз имах лек проблем – не точно с активирането, ами при връзката на съществуващия ми EA профил с Autolog системата. Но след като се свързах два пъти чрез чата на EA с поддръжката, проблема ми беше решен.

7. Darkspore [Download] за 12 лева. Нямам пряка представа, но след четене си изградих мнението, че играта няма нищо общо със Spore, и това е хубаво :).

8. Spore [Mac Download] за 12 лева. Ако беше за PC, можех да се замисля дали да не го взема за сина ми … Тук не знам дали е възможно да се направи активация така, че да става за уиндоус. Във всеки случай за Мак не ми трябва.

9. Battlefield Bad Company 2 [Download] за 12 лева. Един от най-читавите онлайн шутъри, и то само за 12 лева … без коментар!

10. Battlefield: Bad Company 2 Vietnam – Expansion [Online Game Code] за 12 лева. Не зная дали разширението си струва, без мнение.

11. Dead Space 2 [Download] за 12 лева. Много як хорър шутър – екшън, почти за без пари – екстра!

12. Dead Space [Download] за 7,50 лева. Първата част, за жълти стотинки си заслужава.

13. Bulletstorm [Download] за 12 лева. Перфектно! За мен остана загадка защо толкова забавно-кървава игра не направи големи продажби, предполагам е комбинация от кофти фактори във времето на пускане, гейминг разпространението, рекламата, конкуренцията и индустрията като цяло. Играта я препоръчвам. Силно!

14. Burnout Paradise: The Ultimate Box [Download] за 7,50 лева. Достоен конкурент на НФС, дори има мнения, че е по-читавия аркаден рейсър. Склонен съм да се съглася.

15. Medal of Honor [Download] за 12 лева. Не че е нещо особено, изглежда приличен шутър. За тия пари – толкова.

16. ANNO 2070 [Download] за 52,50 лева. След изчитане на разнообразни отзиви се бях засилил да го взимам, но цената ми се изрепчи. Това е и едно от най-мижавите намаления в промоцията – само с 30%, скръндзи :). Е няма пък да давам 50 лева точно сега, колкото и да ми се иска да я цъкам оригинална. Живот и здраве, след няколко месеца (година) цената ще се нормализира.

17. Crysis Maximum Edition [Download] 13,50 лева. Освен първия Crysis са включени Warhead и Wars. Общо взето мненията за играта са противоречиви. Мисля, че си заслужава всяко левче.

И преди да пожелая приятно пазаруване ще спомена, че за повечето игри в секцията Digital downloads на амазон.ком има (теоретично) ограничение – само живеещи на територията на щатите (с американски съществуваш реален адрес) могат да купуват. Не, че е проблем да се изпише в полето за адрес и телефон примерно
2972 Columbia St.
Torrance, CA 90503
United States
Phone: 310-212-7143
Добре де, примера не е случаен ;). И издадени в България карти Visa Electron вървят без проблем. Едно от най-лесните неща за амазон би било да проверяват по геолокация IP адреса, и те най-вероятно го правят. И въпреки официалната им позиция, щом трябва да вземат пари, не обръщат внимание на такива подробности, че IP адреса е български. За разлика от стийм, с чиято платформа имах проблеми, даже имам една чернова, може по-късно да я пусна (исках да добавя недоволството си от това, че в steam цените са в евро – ама без преизчисляване на курса. Демек ако играта струва 20 долара, аз би трябвало да я купя за 20 евро.)

Happy Game-Shopping-Gaming! :D

Зададения URL не е валиден и не може да бъде зареден

Обикновено това се причинява от кофти добавки, или някакви визуални теми с проблеми. Би трябвало при рестартирането на Firefox в safe mode (run: firefox -p) да проработи. Ама не винаги. При един конкретен случай вчера се оказа, че не помага – тоест проблема не е нито в браузъра (дали?) нито в добавките.

Чиста инсталация на Windows XP със Service Pack 3, и първата ми работа е да инсталирам лиското. И първото нещо, което виждам, е това съобщение за грешка. Излиза не само на страницата по подразбиране, проблема е и в няколкото about:, и на половината неща с https://, които цъках.

Решението – актуализиране на ВСИЧКИ (и стари, и нови) компоненти на .net framework и visual C++ redistributables. От официалния сайт на windows update, не само задължителните – да са включени и опционалните. Няколко рестартирания – и готово.

По спомени, в предишна версия на Firefox – мисля, че 6 – нямаше такава зависимост от майкрософтските продукти. Изглежда нещо ключово в някоя от по-късните версии е променено (не знам дали в 7, 8, или само настоящата 9).

Стандартната ми процедура при инсталация на нов уиндоус е да актуализирам всичко възможно от windows update, и чак после да сложа лиското. Сега избързах, нещо ми трябваше спешно да чета в Интернет паралелно с точенето на актуализациите … Е, вече ще знам да не бързам чак толкова :).

Нов геймърски компютър, Windows 7 и SSD

New gaming PC

Като коледен/новогодишен подарък за сина ми. И за мен, естествено :). Параметрите са следните:

Монитор: 23 инча AOC e2343F2, FULL HD LED, 2ms, 50 000 000:1 250cd/m2, 2xHDMI
Кутия: COOLER MASTER ELITE 330 BLACK, w/o PSU
Захранване: COOLER MASTER SILENT PRO M700, 700W
Дъно: GIGABYTE Z68X-UD4-B3 socket 1155
Процесор: INTEL CORE i5-2500K, 3.30GHz, 6M, BOX, LGA1155
Памет: KINGSTON 2 x 4GB DDR III 1600 XMP
Видео: ASUS ENGTX560 TI DC/2DI/1GD5 ASUS TURBO NVIDIA GeForce GTX 970
Диск: A-DATA SSD S511 120 GB SATA 3 (+ един стар 250 гигабайтов като storage)
2ри вентилатор за кутията: COOLER MASTER Fan 120mm, 1200 rpm, 19.8 dB
Клавиатура: A4TECH G800MU 3X FAST GAMING PS/2
Мишка: A4TECH XL-755BK Gamer Oscar laser mouse
Подложка за мишка: A4TECH X7-200MP GAMING MOUSE PAD
ДВД: DVD±RW LG GH22NS50, SATA, DL, OEM, Black
Джойстик: CYBORG V. 1 Flight Stick

Идеята на така сглобената конфигурация е да е максимално близко до най-съвременните технологии с мисъл за бъдещето, без да се изпада в излишни разходи. Да позволява при нужда и необходимост ъпгрейд и овърклок, без да се налага смяна и купуване на нови, ключови компоненти. Да вървят плавно не само съвременните тежки и големи игри, но и бъдещите, очаквани заглавия.

В следващ пост ще пиша за част от игрите, които играхме (аз и чадото) през 2011 – някои ни разочароваха, други бяха ОК.

Уиндоус 7 е Enterprise edition, 64bit. Тъй като машинката е с SSD като основен диск, на който е операционната система, но поради ограниченията на технологията и парите – с малък капацитет, направих някои промени. Отчасти поради обективна необходимост, отчасти за мое собствено удобство и в съответствие с предпочитанията ми.

Махнах UAC, хибернацията, Superfetch, автоматичното дефрагментиране, подсещането за бекап, QoS, Remote Differential Compression, притурките (Gadgets), и някои други неща. System restore ми е на 2%. Преместих почти всичко от Libraries, Downloads, My Documents и прочие на хард диска, и пак там настроих индексните файлове от търсачката. За антивирусна ползвам Microsoft Security Essentials. От богатия набор софтуер, който дойде с дъното и видеото, не ползвам нищо – само оригиналните последни драйвери от сайтовете на Intel, и съответно nVidia. Монитора беше разпознат без проблеми. Клавиатурата е без драйвери, а за мишката и джойстика се наложи да изтегля по-актуални.

Като скорост и производителност – направо хвърчи! Няколко примера. От натискането на копчето на кутията до пълноценно зареден Уиндоус (с всичките му там разидентни и стартиращите се програми) – около 20 секунди (от които 4-5 секунди са инициализирането, разпознаването и съобщенията в POST сесията). Windows 7 си има вграден малък и бърз комплект от 4 теста за призводителност, мери по скалата от 1 до 7,9 – аз съм на 7,5. Battlefield 3 върви плавно с възможно най-екстремни насторйки на 1920х1080. Skyrim – също.

Надявам се в близките 2-3 години да не пипам нищо по конфигурацията. А след 4-5 – да мина само с овърклок на памет и процесор (нов охладител), най-вероятно още една видеокарта за SLI, нов хард, и може би още памет.

Космически симулатори (space simulators)

PC only, само за ПС.

The few space sim games I’ve played and one word evaluation; also a longer list of the ones I plan to test.
За сега това е нещо като списък и оценка на тези космически симулатори, които вече съм ги играл; както и доста повече, които мисля да тествам.

Descent (average, горе-долу)
Darkstar One (good, добра)
Freelancer (excellent, чудесна)
Freespace 2 (good, добра)
Star Wars: Rogue Squadron (average, горе-долу)
Star Wars: Starfighter (bad, не става)
X2: The Threat (bad, не става)
Wing Commander: Secret Ops (excellent, чудесна)
Wing Commander: Privateer Remake (average, горе-долу)

Battlecruiser Millennium Gold
Beyond the Red Line (mod based on Freespace 2 source code project, Battlestar Galactica universe)
Descent 3
Evochron series & Avroch Conflict
Gratuitous Space Battles
Independence War 2: Edge of Chaos
Parkan II
Precursors
Shattered Origins: Guardians of Unity
Space Combat
Space Force: Rogue Universe
Starpoint Gemini
Starshatter: The Gathering Storm
Star Trek: Starfleet Command III
Tarr Chronicles & Dark Horizon
The Babylon Project (mod based on Freespace 2 source code project, Babylon 5 universe)
The Tomorrow War
Universal Combat Collectors’ Edition
X3: Reunion & Terran Conflict
X-Plane: Space Combat Sim
X-Wing vs TIE Fighter
Wing Commander: Privateer Gemini Gold
White Gold: War in Paradise
CSiS (Combat Simulation System – early stage of development)

Links, връзки:

List of space flight simulator games on wikipedia, списък на космическите симулаторни игри в уикипедия.

SpaceSimCentral – a WordPress based site with a few reviews, comprehensive list of Space & SciFi games and fairly good amount of downloads. Уърдпрес базиран сайт с малко публикации по темата, обширен списък на космически и научно-фантастични игри и доста пълна секция за „сваляне“.

Давам си акаунта в Икариам – над 3 милиона точки (не е актуално)

НЕ Е АКТУАЛНО!

След около 3 години игра с кеф, реших вече да се отказвам от поста си във икариамския форум. Също така ще зарязвам и играта. Но за да не отиде на вятъра свършеното до момента, искам да обявя, че си давам акаунта в свят Алфа срещу определени условия.

Подробности за акаунта:
http://assenoff.net/pics/ogame/Ika_my_account.jpg
http://assenoff.net/pics/ogame/Ika_my_account.pdf
Карта на разположението на градовете:
http://assenoff.net/pics/ogame/Ika_my_map.jpg
http://assenoff.net/pics/ogame/Ika_my_map.pdf

Условията ще обсъдя само на скайп: assenoff (Mario Assenoff)

Приятно ми беше, но стига толкова.

Чао, Икариам!

Кървава Коледа

Сивото зимно небе притиска града. Белезникавите валма на мъглата разтягат пипалата си, пъплят бавно, полека обгръщат всичко и размиват очертанията на сградите. Стелят се и тихомълком покриват мрачните релефи на белезникавата кал, наситена с ръждиви петна на засъхнала кръв. Въздуха сякаш скован от страх стаен, а изтощената от битката с нощта утрин се опитва да пробие тежките облаци. Те, надвиснали като оловен похлупак излъчват почти осезаема заплаха. Студа реже с наточен кинжал и капки мъгла се стичат по полите на зимата. Воя на вятъра заглъхва като скърцането на портата, заглушено в уморена безнадежност.

Умислен губернатора запретна ръкави , за да намести резето на портата. Нощната стража изплува от сенките за да помогне на своя водач. Уморен от усилието, бършейки потно чело въпреки студа, той се вгледа в нашареното от белези на дребна шарка лице на копиеносеца. Замръзнала струйка гной проблясва изпод провиснала очна превръзка. Безмълвния обвинителен поглед на другото око го кара да извърне глава.

Погледа му се плъзна по изнурените и замръзнали треви и се впи като пиявица в превития гръб на войника, който се бавно стопи в мъглата. Губернатора сведе глава, пое си дъх и изнуреното му тяло пое по познатата пътека към потискащо празния склад. Леко убождане в крака го кара да спре. Причерня му. Глада като стар разярен звяр го захапа и напомни за себе си. Стария войн впи замръзнали пръсти в подметката на разпарцаливения си ботуш и напипа странично разцепен връх на стрела. Мъжът потъна в спомени за отминали години , когато децата играеха с кончета, а не с останали трофеи от битки.Спомените се стопиха и действителността го прегърна с грубите си ръце. Огледа парчето в ръката си и го захвърли с отвращение в тревите.

Освен воя на вятъра и стоновете на мъглата ухото му като че ли долови странен звук. Косъмчетата по врата му настръхнаха осезаемо и онова странно усещане за беда го обви като мъглата. Огледа се за часовоя, който трябваше да пази дори и в този ранен час. Очите му срещнаха само стената на работилницата и оцелелите останки на опожарената наблюдателна кула. Погледа му се плъзна по стената до нишата на мангала, където мярна ботушите на белязания страж. Тръгна към него с въздишка, защото знаеше колко е излишно да крещи, да се кара и наказва войника, напуснал безсмисления си пост. Стража не помръдна, а губернатора усети надвиснала опасност.

Тренираният слух на воина долови звука на прокрадващи се стъпки. С едно единствено отработено движение той се завъртя, извади ножа си и със силен замах го заби в незащитените гърди на промъкващия се вражески шпионин. Острието се плъзна по реброто, премина през сухожилията, и потъна в черното сърце на врага. Тялото на шпионина потръпна в предсмъртна конвулсия. И сякаш за да покаже триумфа си с угасващ поглед върху трупа на мъртвия пазач, и последната искра живот изтля безволево вперена в бездушното безразлично небе.

Все още под въздействие на бушуващия адреналин, губернаторът усети още едно присъствие зад себе си. С рязко движение измъкна ножа си от гърдите на мъртвеца, завъртя се със замах … и спря на косъм от тънкото вратле на едничката си оцеляла рожба. Детето носеше клонки елха и малко дървено конче. „Тате, Коледа е …“ промълви уплашеното дете, а гласчето му потрепери страхливо и заглъхна. Очите му се окръглиха от ужасено неверие, проследявайки стичащите се капки кръв от ножа. Кървави язви върху белия снежец. Невинността си отиде завинаги от детските очи, които сякаш запечатваха смразяващата сцена – трупове, прясна кръв по острието , и тежко дишащ отчаян баща-убиец.

Час по-късно пред укреплението застана вестоносец от вражеските войски, обсадили града. Носеше официално предложение за временно спиране на бойните действия по време на коледния празник. Без да се колебае, губернаторът прие предложението. Вестоносецът отнесе отговора на обсадния генерал, и всички гледаха първо с неверие, а после с надежда как пълчищата вражеските войски постепенно се изтеглят. Дотича един от стражите, които наблюдаваха пристанището и докладва, че морската блокада също се оттегля.

В главата на губернатора се зароди рискован план. Изчака всички здрави мъже да се съберат в резиденцията – единствената останала сграда със стени и покрив, която можеше да побере оцелелите. Хората си шушукаха на групички, гледайки как могъщия войн поглажда с ръка рамката на най-ценното притежание – позлатената арфа, подарък от краля. Инструмента заемаше почетно място в сърцата на хората. Беше докаран още с основаването на колонията, със специален кораб. Поддържан старателно и с много любов, беше озвучавал не едно празненство в отминалите щастливи дни на разцвет. Губернаторът посегна към струните, изви се звук напомнящ детския плач и разговорите секнаха. Поглед му обходи едно по едно лицата, намирайки в тях страх, отчаяние и безразличие, но и надежда, решителност и смелост. Започна директно, без предисловие. В очите му се разгоря опасен, но вдъхновяващ блясък, гласът му укрепна и закънтя по-мощно с всяко следващо изречение.

„От два дни нямаме храна. Посевите са стъпкани. Всички животни са убити или изядени. Снощи водата в кладенеца замръзна, вино дори не помня колко отдавна не сме вкусвали. Заредихме с последната сяра огнестрелните оръжия. Въглищата свършиха още миналата седмица. Дървата ще стигнат до утре. Други няма. Няма и с какво да поправяме броните. Половината остриета са изпочупени. Няма и лекове за ранените, остана ни само едно – надеждата.
Ние няма да се предадем, защото надежда винаги има!
Враговете ни лекомислено и самонадеяно ни дадоха шанс да победим проблемите си. Не се заблуждавам, че са далеч – зная, че дебнат от разстояние. А на нас толкова ни трябва. Това може би ще ни е достатъчно.
Защото тази коледна вечер ние няма да празнуваме.
Ще строим салове. За последно ще се опитаме да бъдем горди, и да се измъкнем от лапите на чудовищата.
Ще бъде трудно, но не е невъзможно. И сме длъжни да го направим. На всяка цена. Ще избягаме, за да можем, ако не ние, то поне нашите деца да отмъстят на враговете ни! Ако празнуваме сега, ще празнуваме утрешната си смърт. Защото умрелите губят, само те нямат надежда!
Как ще го направим?! Ще разрушим резиденцията заради гредите. Ще вземем дърва и трупи от всички сгради, които могат да се използват.
От всичко, което е дървено!
Дори и от това …“

Губернаторът изрита арфата, която заплашително се наклони . От удара разкъсаните струни изплакаха от болка и безсилие . Воинът усети как вътре в него нещо се къса. Обърна се и се насочи към близката открехната врата, за да скрие напиращите сълзи. Там съзря обнадежденото лице на сина си, който сякаш вече не се страхуваше. Не, ужасът от смъртта никога нямаше да изчезне; всъщност страха му беше подтиснат от упованието в безграничната бащина сила и воля. „Татко, аз ти ВЯРВАМ – ще успеем!“ Воинът клекна, погледна го сериозно в очите и му заговори искрено. „Сине, не е сигурно. В безизходица сме. Това е дързък, неочакван, но много опасен отчаян ход. За нас не знам, но съм убеден, че ти – да, именно ТИ – ще успееш!“
Всички се впрегнаха в изтощителната работа, дори и леко ранените се включиха. Гладни, с окъсани дрехи, недоспали, уморени до смърт, премръзнали … Но с несекваща воля, неуморно подтиквани от губернатора, успяха до вечерта да сглобят два сала. Багаж, лични предмети, храна, вода, оръжия – всичко това трябваше да бъде зарязано. Докторът се приближаваше с решително изражение, спря и заяви: „Говорих с всички тежко ранени. Ще останат тук. И аз със тях. Вие тръгвайте, докато има мъгла, в която да се промъкнете около морските патрули.“ Губернаторът се опита да отговори, да спори, но просто никакви думи не можаха да излязат от устата му. Докторът го прегърна и го разтърси. „Да, зная. Ужасно е. И никога не си предполагал, че ще ти се наложи да взимаш такова мъчително решение. Но сега нямаш избор. Ти си им необходим – жив, за да окуражаваш, напътстваш и спасяваш тези, които има смисъл. Стегни се и занимавайте! Мен не ме мисли – дъртак като мен се е примирил отдавна.“ Губернаторът продължаваше да мълчи, а мъката в очите му говореше повече от всички думи. Бавно започна да обиколя походните легла в санитарната палатка. Спираше се при всеки един ранен, мълчаливо поставяше ръка на челото му, вглеждаше се, сякаш за да го запомни завинаги, целуваше бащински бузите им и продължаваше. С всяко спиране бръчките по лицето на стария войн се вкопаваха все по-дълбоко, а раменете му провисваха с всяка крачка.

На изхода го посрещна сина му. „Тате, полунощ е?“ Губернаторът тръсна глава, изправи снага, прегърна сина през раменете и закрачиха към пристанището, докато очертанията им се размиха в тъмнината. Докторът гледаше след тях с последната усмивка в живота си, докато стенанието на един от ранените не го прекъсна. Сграбчил последните заредени мускети, потъна в палатката.

***

Вече няколко часа се влачеха в открито море. Вълните бяха ниски, но някои от тях обливаха саловете, причинявайки парещ студ в краката на хората. Ледените пръски от греблата жилеха незащитените лица и ръце. Мъченици от тези скромни спасителни салове умираха, потънали в безпаметната снежна смърт. Губернаторът започна да губи надежда. Мъглата се беше вдигнала, но луна нямаше. Посоката беше вярна, но само по звездите не можеше да прецени какво разстояние са изминали и колко им остава до съседния остров от архипелага. Сякаш се клатушкаха вечно, в някакво безвремево усещане за вцепененост.

Воинът се сепна. На другия сал хората се разшумяха, сочеха нещо. На изток се развиделяваше, и всички с удвоени усилия загребаха към очерталия се на бледото зарево мрачен базалтово-гранитен бряг. Губернаторът им даде знак да пазят тишина, и напрегнато се загледа в острова. Да, бяха пристигнали, но не можеше да слязат на скалите, без да се разбият. След кратък напрегнат спор поеха наляво, и не след дълго наближиха малка рекичка, която се вливаше в морето. Около устието имаше малко пясък, натрошени камъни, храсти, няколко ниски дървета и като че ли достатъчно място за спиране поне на единия сал.

Докато се приближаваха бавно, губернаторът се мъчеше да усети какво е това, което го тревожеше едва доловимо. Прокара ръка по ледената вода, намръщи се … Потопи цялата си глава във водата и го чу отчетливо – тътен на двигатели, задвижващи масивните перки и греблата на парни тарани. Най-малко пет. Идваха с пълна скорост в тяхната посока.

Хората зарязаха всякаква предпазливост. Първия сал се удари тежко в брега, наклони се, няколко деца изпаднаха и течението на реката ги понесе към морето. А храстите на брега сякаш изригнаха! Страховити варвари с дрезгав рев изскочиха от всяко възможно прикритие, и започнаха да покосяват безмилостно с бойните си брадви беззащитните хора на първия сал. Въздуха се изпълни с нечовешки писъци, докато черепи се пръскаха, смесваха се с отвратителния звук на трошещи се кости под метални остриета, а фонтани кръв бликаха от разпарчетосаните тела и обагряха цялата река в розово. Жестокото клане приключи за минути. Точно насочена брадва, с още полепнали по острието парченца плът, покоси едно от децата, което се опита да се спаси от ужаса Друго дете размаха безпомощно ръце за последен път, докато червените води на реката се сключиха над главата му. Единствен сина на губернатора, прегърнал дървеното конче, се беше насочил решително странично към брега, по-далеч от саловете. Няколко неточно хвърлени брадви цопнаха около него.

Водачът огледа оцелелите съграждани на сала около себе си. Те все още бяха в шок, някои едва сега осъзнаваха неминуемата безнадеждност на положението си. Звукът от парните тарани се приближаваше застрашително. Губернаторът се обърна и ги видя – петте издължени силуета, пяната около кила на корабите, приближаващи се бързо право към тях. Няколкото облачета дим му подсказаха, че току-що са стреляли с предните оръдия. След секунди долетя гърмежът заедно с гюлетата, които вдигнаха облак от пръски на метри от тях, принуждавайки паникьосаните хора да се скупчат безпомощно в другия край. Салът се наклони опасно, нашия войн импулсивно промени стойката си, за да запази равновесие. Знаеше, че следващото прицелване ще е смъртоносно.

На брега синът му успя да се изтегли от водата с помощта на корена на близкото дърво, все още стиснал дървеното конче в другата си ръка. Един от варварите го забеляза и се затича се към него, вдигнал брадвата си в широк смъртоносен замах. За губернатора времето сякаш спря. Извади прецизно балансирания си верен нож с гравиран фамилен герб. Присви очи, опитвайки се да се прицели въпреки клатушкането на сала и невъзможното разстояние. С мощен замах от цялото си тяло, концентрирал в едно единствено движение огромния си боен опит, той запрати блестящото острие. Свистящата стомана прониза въздуха като мълния и се заби в главата на варварина, брадвата изпадна от ръцете му, а тялото му се стовари с мъртва тежест върху изтощеното момче. То се опита да го избута, вперило поглед в сала, където баща му окуражително вдигна ръка за поздрав. В този момент втория залп на парните тарани помете сала и всички на него, гейзер от вода, парчета дъски и тела се смесиха в ужасяваща експлозия.
Миговете отлитаха немощно, а момчето лежеше затиснато от огромния варварин. Стискаше ножа в едната си ръка, а кончето в другата и по окървавеното детско лице се стичаха сълзи. Шум на стъпки, капки капеща кръв. Взрени сини очи и варварски шлем. Един от варварите го наблюдаваше в безпомощната борба с мъртвото тяло на нападателя. Зашеметен от желанието му за живот, воина спря и извика другарите си.
Останалите варвари се приближиха до момчето. С усилие то успя да се извади изпод тялото на мъртвеца и се изправи, потрепвайки, навело глава. Варварите спряха на няколко крачки от него. С удивление се загледаха как постепенно цвета от косата на детето се оттича, избледнява пред очите им, и за секунди стана чисто бял. Синът на губернатора вдигна тежък поглед, и силата в него сякаш постави непреодолима стена пред жестоките воини. Водачът им понечи да мръдне крачка напред, за да замахне и отсече тази непокорна глава, да се отърве от този пронизващ нечовешки взор. Краката му сякаш бяха вкопани в пясъка. Тогава запрати от броени метри брадвата си. Детето не помръдна. Брадвата профуча на косъм от главата му и се запремята в храстите зад него. Воините респектирано ахнаха. А момчето направи крачка, после втора, трета, и застана плътно срещу вожда на варварския отряд. Стигаше едва до гърдите му. С бавно, почти нежно движение опря бащиния нож в корема на огромния войн. Онзи се паникьоса, виждаше смъртта си, но стоеше вцепенен в плен на тези, тези, ТЕЗИ очи! Острието плавно проникна тялото му. Болката сякаш взриви мозъка на варварина, и ставаше все по огромна, всепоглъщаща, докато света не угасна за него в благословена тъмнина.

Трупът на варварския водач се свлече, разкривайки пред момчето невероятна гледка. Всички безмилостни воини бяха коленичили и свели глави пред него, и мълвяха неразбираеми повтарящи се слова на техния си език. В този момента последните искрици воля, които крепяха изнуреното тяло на детето, угаснаха, и то припадна. Почтително и много внимателно варварите го увиха в топли кожи и го понесоха като на импровизиран трон към селището си …

***

Десет години по-късно вестоносецът, който беше донесъл на губернатора предложението за примирие, се беше издигнал до капитан на разузнавателен отряд. Беше изпратен лично от краля на архипелага да разбере защо от няколко дни се е изгубила връзката с един от островите. Капитанът оглеждаше през бинокъла неприветливия гранит на бреговата ивица. Не видя нищо. Подаде знак и корабите с катапулти заеха позиция на задната линия, а огнехвъргачите продължиха предпазливо напред. Заобиколиха острова в широка дъга и се насочиха към вливащата се в морето малка рекичка. По брега все още не се виждаха никакви следи от човешко присъствие. Капитанът се зачуди – пред деня обикновени винаги имаше рибарски лодки и други малки съдове, които влизаха и излизаха постоянно от устието на реката. Имаше нещо свързано, в миналото, точно с този остров и с реката, но той все не можеше да се сети какво точно.

Огнехвъргачите заеха позиции около и в реката. Заобиколена от катапултите, галерата бавно се приближи до брега и акостира на пясъка. Командирът нагласи капитанската си шапка, приглади униформата си, махна с ръка и лично обучените от него стражи спуснаха мостика. Дори и професионалисти като тях се чувстваха нервни, пристъпяха полека с извадени оръжия и се оглеждаха напрегнато. Напеченият от слънцето въздух тегнеше неподвижно. Лишен от разхлаждащия бриз на движещ се кораб, капитана започна да се поти в неудобната си официална униформа. Лениво бръмчене на мухи привлече вниманието му към близките храсти. Кимна с глава към хората си и се насочи натам. Внезапно се закова на място – осъзна, че тези мухи се навъртат само около трупове. Пое си дълбоко дъх и едва сега усети едва доловимата, предизвикваща гадене миризма на разложена плът. Отвори уста, за да изкрещи заповед …

И в този миг върху тях се отприщи адът. Сякаш самите скали изплюха стотици копия с горящи върхове, които като облак разгневени стършели покриха корабите. Някои от тях подпалиха мунициите им и оглушаващи взривове разпръснаха отломки и тела във всички посоки. Едновременно с това няколко варвари изскочиха от прикритието си в храстите, с огромни скокове стигнаха до слезлите на брега и със светкавични движения ги убиха. Движенията им бяха толкова бързи, че очите му не можеха да ги проследят. Хората му дори не успяваха да извикат. Капитанът едва успя да извади сабята си, тримата оцелели от елитните му воини образуваха жив щит около него. С неверие гледаше как огромна брадва, запратена с невероятна сила, разсече на две воина от дясно, преминавайки през укрепения щит, тежката бронята и костите все едно са хартия. Копие профуча със страшна скорост и прикова стража отляво като пеперуда към близкото дърво. Последния останал му войн пред него сякаш се вкамени. Над рамото му капитанът видя един белокос варварин да се приближава бавно с изваден нож. Човека пред него потрепери, но не помръдна да се защити. А водача на варварите вече беше до тях, протегна ръка, допря ножа до бронята на стража и постепенно натисна. Закалената стомана на бронята не издържа, започна да се разцепва със стържене от страшния натиск на неунищожимото острие. Ножа продължи пътя си, разкъса вътрешностите на човека, излезе откъм гърба му и разцепи и задната страна на бронята. Капитанът гледаше невярващо появилия се връх от гърба на своя воин. С едно рязко движение варваринът отхвърли трупа в страни и впи поглед в униформата. Ужасеният капитан вдигна очи и остана като поразен. Сякаш висша сила го вкамени, парализира всякаква негова мисъл за движение. Огромната мощ на очите срещу него разпердушини волята му на парченца, и го остави безпомощно прикован срещу този неописуем, нечовешки взор. Гледаше като насън как ножа се приближава до него. Върху дръжката разпозна родовия герб на отдавна заличеното селище на упорития губернатор. И някои от чертите на лицето му, но в по-млад и невероятно жесток вариант във варварина пред себе си. Същото момче, за което беше чувал легенди, издържало на страшни изтезания и обучено като елитен боец, а после избягало от войската за да се бори за бащините си земи. А ножът вече опираше в униформата, опръсканата с кръвта на неговите стражи. Неистово се мъчеше да помръдне, да извика, но гласът му го нямаше, а крясъкът закънтя вътре в главата му като огромна камбана. Белокосият варварин просто избърса старателно острието в униформата, отново го огледа, и пренебрежително му извърна гръб.

Сякаш огромна тежест падна от плещите на капитана. Той се свлече на подсмърчаща купчина, забравил сабята, но осъзнаващ ясно, че се е изпуснал. А варваринът му заговори на перфектен островен официален език, с безразличие. „Пак ще си вестоносец. Ще получиш лодка с гребла и платно. Ще стигнеш до двореца на централния остров. Ще кажеш на господаря си, краля, че мога да пощадя вашия народ. Ако поискам. А за да поискам трябва той заедно със всички благородници, войници, жреци, и техните семейства да ми се предадат като роби. Или да получат бърза и милостива смърт – по избор. Имате шест дни. Ако до тогава вашите водачи не са се предали със семействата си – ще избия всички. Целия ви народ. Без изключения. ВСИЧКИ!“

Белокосият кимва с глава и един от шестте варвари, участващи в нападението, се приближава. Без да продума, варварския водач с едно движение отсече ръката на своя войн, същата която държи брадвата. Ранения само леко се смръщи, после лицето му придоби отново обичайното си безразличие. С другата ръка откъсна парче плат от дрехата си и помощта на зъбите си бързо пристегна пръскащото кръв чуканче. Изтръска отсечената ръка от дръжката, хваща брадвата с другата и се връща при останалите.

Кимна за последен път: „Помислете си …“

***

Три дни по-късно изтощеният, обезводнен, залитащ пратеник е приет на спешна аудиенция при краля. Величественият монарх се опита да проумее как седем опърпани варварина са успели да победят за секунди стотиците воини от елитния разузнавателен отряд, подкрепен с цялата огнева мощ на корабите. Изслуша с нарастващо неверие описанието на съсипания мъж. Някъде из архипелага все още има няколко изолирани варварски селища, но те не представляват опасност за мощта на разпрострялата се островна империя. След побеждаването на последните упорити врагове няма кой да оспори абсолютната му власт. Сети се смътно за губернатора, който му беше избягал в една далечна коледна нощ, преди много години, но помнеше, че на следващия ден ги бяха настигнали и потопили жалките им салове, а бреговите варвари бяха избили всички останали. Поколеба се, и се замисли – ами ако не са избили всички? Тръсна глава, отпрати пелтечещия и досаден бивш капитан, отказвайки да повярва на фантасмагориите му. Решен да се занимае за разнообразие лично с проблема, нареди общ военен сбор след три дни.

***

Няколко месеца по-късно империята рухна в яркочервени руини. Варварските орди, с безмерна жестокост, хладнокръвна методичност, невероятно успешна тактика и неудържим устрем покосяват и давят в кръв остров след остров. Жертвите на кланетата достигаха стотици хиляди. Нищо не може да спре страховитите воини, за първи път в историята на човечеството слуховете за зверствата им не са преувеличени. Малцината оцелели се събираха в последната твърдина, зад огромната укрепена стена, пред двореца на централния остров.

Зима е, навечерието на Коледа. В двореца никой не мисли за празник, няма вода, храна, оръжие, облекло. Под натиска на огромното множество от народа преждевременно съсухрения крал, без никаква следа от някогашното си достойнство, реши да проси милост. Срещат се с варварския вожд пред портите на крепостта. Всички оцелели надничат иззад крепостните стени. Монархът се унижава, моли, обещава, наистина е убедителен, но сякаш нищо не може да пробие безразличието на воина срещу него. В един момент чува как страховития варварин мълви: „По Коледа стават чудеса, нали …“ Обнадежден, кралят вдигна поглед, за да види изсвистяването на острието на ножа, което се впи във врата му и кръвта шурна по някога скъпата дреха. Това е знака, след който ордите разбиват портата и нахлуват. Светкавичното клане по нищо не се различава от досегашните, само дето всички глави се отсичат и се събират. В навечерието на Коледа са довършени и изклани в скривалищата им и последните жени, старци, деца и ранени, а отсечените глави се струпват на огромна клада, по-висока от двореца.

Точно в полунощ Белокосия пристъпва към кладата със запалена факла, и я възпламенява. Дяволска кървава елха. Всички останали варвари стояха на разстояние питайки се какво става с вожда им. А младежът, вперил поглед в бумтенето на извисяващите се пламъци, изкрещява на родния си език:

„ТАТЕЕЕЕЕЕЕ, ЧЕСТИТА КОЛЕДААААА !!!“

Викът сякаш обхваща целият остров, разтърсва самите устои на земята и небето, което му отговаря с величествен гръм и заслепяващи светкавици.

КРАЙ

Автор:
Марио Асенов
Съавтор, редактор и коректор:
Добромира

НЕ всички права запазени!
Лиценз – Криейтив комънс: Признание, Некомерсиално, Споделяне на споделеното

Забележка: Първоначално идеята тръгна от един конкурс за коледен разказ на форума на българския Икариам. Но като членове на екипа не можехме да участваме в класацията. Което не ни попречи да завършим произведението си :). А то заслужава малко повече внимание, не само от полу-затворена общност на потребителите в браузърната игра. Благодарим, че стигнахте до края на този разказ!

Печат на заключен, защитен ПДФ файл (Print a password protected PDF)

(Bulgarian text – below; На български – по-долу)

Freeware PDF unlocker is a neat, small and freeware software that will remove the password and restrictions on any secured PDF file that are readable. Most commonly used to remove restrictions such as No printing or copy & paste functions. Uses a simple drag and drop method. Removes 40 or 128 bit passwords. Tested on Windows 2000 and XP. May work (not tested) on Vista and 7. if the PDF file can not be opened or read, the program will not work. Make sure the directory of the original file is not read only, as the new file will be saved to the same directory. Read the review on CyberNet News and follow the download links there. Decompress, install, then drag & drop the secured PDF file onto the icon. Wait a bit while the quickly flash screen disappears, and look for the output file in the same location as the original one, with „_noPW“ attached on to the end of the file name.

There is a bonus – Convert from PS or EPS to PNG bitmap (900dpi). 7650×9900 page.

If for some reason the original download links are not working, or removed, I have a copy on my own FTP. Just drop a line here to make it public ;).

– На български –

На колежка и се наложи да разпечата ПДФ файл, който е заключен, с парола, и е защитен от разпечатване. Информацията в документа не е нито чувствителна, нито конфиденциална – просто някакъв график в списъчен вид за изготвяне и получаване на отчетни формуляри. Администрацията, която го е изготвила и ни го е предоставила е общо взето над нас е йерархията, но не са ни ръководители в прекия смисъл на думата, някакви началници. По-скоро осъществяват методична помощ и обобщават получените регионални данни, като след това се предполага, че трябва да ги анализират.
Но нищо от това не оправдава заключването на файла и забраната за разпечатване. Явно някой е прекалил с настройките по сигурността в процеса на изготвяне на ПДФ файла. Или може би е ползвал наготово начин, който е бил предназначен за създаване на ПДФ с информация, която си е заслужавало да бъде защитена от разпечатване, но не се е сетил да промени настройките.

Кратко търсене в Интернет ме доведе до страницата на CyberNet News, където е представена програмата Freeware PDF unlocker, безплатна, която ми реши проблема. Има и работеща връзка (линк) за сваляне на програмата. Ако някога, поради някаква причина изчезне – запазил съм копие в ФТПто си, просто драснете един ред тук, че да направя директорията публична ;).

Възможности – премахва 40 или 128 битови пароли. След дезархивиране (разкомпресиране на ЗИП архива) и инсталиране се появява иконка на десктопа. След това ПДФ файла просто се „влачи“ и „пуска“ върху иконата на програмата, изчаква се няколко секунди да бъде обработен, през което време за кратко се появява „досовски“ прозорец с разни надписи. Като изчезне, в същата директория, където е бил защитения файл, се е появил нов, който няма защита, като към наименованието на оригиналния е добавено „_noPW“. И вече може да бъде разпечатван. Това върши работа и за защитите от копиране или пействане.

Има и някои ограничения – тествано е и работи с Уиндоус 2000 и ЕксПи. Не зная дали работи с виста или седмицата. За да свърши работа, ПДФ файла все пак трябва да може да бъде отворен и видян. Ако файла не може да се отвори и визуализира, излиза грешка. Трябва да има права за запис, не само четене в директорията, където е оригиналния файл, защото програмата поставя там получения изходен незащитен ПДФ.

Има и бонус – конвертор от PS или EPS към PNG изображение.

Вече с OpenID, и редакция на страницата „За мен“

Реших и си сложих добавката за поддръжка на OpenID. В Уикипедия има подробни обяснения за какво служи, как се използва и прилага, предимствата и недостатъците. Накратко това е лесен и бърз начин човек да се идентифицира навсякъде в уеб пространството. Със своя личен OpenID може да се логне във всеки сайт, който го поддържа, и да се идентифицира като себе си. Само едно потребителско име и парола навсякъде, където се поддържа този отворен протокол. Повода да се сетя беше, че масовата онлайн игра, която играя, добави възможност за OpenID логване, от което веднага се възползвах. Има много услуги, и стават все повече, които поддържат, макар и в различна степен и по различни начини, някои със забележки, OpenID идентификация. Това е хубаво, добро нещо.

Отдавна не бях пипал страницата за мен, информацията беше поостаряла. Коригирах каквото трябваше и добавих някои неща. Имам още за писане там, но се разсеях и си забравих мисълта, останалите неща които исках да включа … Стои недовършено, знам. Трябва и последователността да редактирам, но няма да е скоро.

„Как да задаваме находчиви въпроси“ също подлежи на актуализация, Ерик Реймънд е направил някои промени в оригинала. И там имам бая неща за довършване, изглаждане и преформулиране; не зная кога ще ми дойде вдъхновението да се занимая сериозно, а не „на парче“. Може би когато ми се появи някаква друга досадна работа, ще се окаже, че преди това е просто наложително да се оправя с превода :).