Почивка 2008 (София, Троян, Шипково, Чифлик)

Posted on by
Отговор

Тази чернова виси от няколко години – сега ми скимна да я пусна. Става дума за ходенето ни в Троянския Балкан, и по-точно до с. Чифлик през лятото на 2008 год.; има и снимки – клик за по-голям размер.

Уговорката беше жената и сина да идат до там директно – с автомобил на един добри познати, които бяха тръгнали на море. Те трябваше да останат да ме изчакат в Шипково, като се настанят в предварително резервирания за един ден хотел. Тъй като за мен нямаше място в автомобила, трябваше да пътувам с автобус. Не знам защо решихме, че няма голямо значение (от гледна точка на изгубено време и похарчени пари) дали ще мина през Плевен или през София. И така, хващам рано в неделя сутрин първия автобус на Алексиев, с няколко стотин MB музика и придремвания стигам към девет и нещо на централната автогара в София. Оказва се, че най-скорошния автобус до Троян е в дванадесет и половина. Какво да правя през това време … Първо малко ползване на безплатният Интернет на гарата:

Бутоните горе, над топчето, което играе ролята на мишка, са съответно лев и десен … като десният е изключен. Също така клавиатурата няма клавиши от сорта на ALT, CTRL и други, не намерих начин за превключване между кирилица и латиница, иначе достъпа беше с прилична скорост. Нямаше опашка, само изчаках преди мен една лелка да си провери пощата в абв. Мотах се, гледах и четох разни други неща из мрежата, и странно – все още никой не се нареди зад мен, очаквах при безплатен нет, и то на централна автогара, едва ли не да има опашка до вратата. Другия … „киоск“ ли, айде нека терминал да е, въпреки че редеше реклами на фирмата-доставчик, нещо не му работеше топчето, мишката де.

До обяд – време много. Потърсих някакви поносими фантастики в тамошната книжарница – йок, само модно фентъзи на кило (на тон по-скоро) или прекалено стари шлагерни класики или малоумни фантастични екшъни с продължения. Мръднах до централна ЖП гара – там в две книжарници – същата работа. Почудих се още малко и реших, че ще ида до НДК-то – по спомени там все би трябвало да има по-заредени книжарници. Речено-сторено. Тръгнах пеша. А София в неделя сутрин през почивния сезон изглежда направо неестествено притихнала, пуста, все едно бомба е паднала. Наистина странно усещане. Само едно-две кафенета отворени, нищо друго. По пътя заваля, но прецених, че не си струва да спирам. Около НДК също нямаше хора – обиколих малко базара долу – имаше отворени магазини, предимно с боклуци, и със скучаещи продавачи. В другия край на подлеза намерих отворена книжарница с по-богат избор от заглавия. Избрах си „Макатрицата“ на Братя Робертски и „Радиото на Дарвин“ на Грег Беър. Книгите биват. Първата е опит за саркастична пародия на филма „Матрицата“, по-скоро успешен. Втората не е фантастика въобще, но става за четене. Нищо особено.

Върнах се до гарата с трамвай, за да имам време да седна за кафе и цигари преди тръгването на автобуса. Билетчето станало 1 лев, неприятна изненада, не виждам нещо да се е променило към по-добро в обществения транспорт, че да оправдава покачването на цената. Както и да е.

Хванах автобуса за Троян, четох, дремех, и успешно пристигнах на време. По пътя неколкократно говорихме с жена ми – оказало се, че Шипково нещо не им е харесало, там правили някакви рокади … Хотела бил сравнително далече – и от селото, и от курорта (не разбрах по какви критерии са сметнали далече, но все пак сме с дете на 6 години, така че за него наистина може и да е било далеч). Отказали се, и намерили някаква бабка, рекламираща вилата си, или къща за почивка, както му казват, и без много да му мислят се съгласили за днес да сме там. Оказало общо взето мизерия – тоалетната е външна, сградата е паянтова, влагата се е просмукала навсякъде, нищо не се затваря нормално – нито врата, нито прозорци, одеялото било буквално мокро от влага. Та семейството само оставили багажа там, отказали се от плановете за следобеден сън и тръгнали из селото и курорта.

Добре, че в Ловеч живее и работи една от най-добрите приятелки и състудентки на жена ми, с която се познават и поддържат стабилна връзка още от времето на съквартиранстването. Плановете се формираха така: Аз изчаках приятелката, мъжа и и по-голямото дете да тръгнат от Ловеч и да ме вземат от гарата в Троян с техния автомобил, след това да идем то Шипково, да вземем и жената и детето, и после ще решим какво да правим. Хората се оказаха много приятни, готини, весели, услужливи, докато се возехме консултирах човека по разнообразни компютърджийски аспекти.

Та сбрахме се всичките в колата. Аз също установих, че Шипково не ми уйдисва – басейна с минерална вода е прекалено малък, навалица, селото е усойно и тясно, та дружно и единодушно се понесохме към Чифлик. Там намерихме някаква общо взето поносима вила, в която стаята за трима беше 40 лева за ден (при престой повече от 7 дни – отстъпка – 30 лева на ден). Оставихме големите багажи, и се върнахме в Троян. Докато останалите хапваха и си приказваха, аз щраках наоколо:

После нашите приятели ни върнаха в Чифлик, разбрахме се с тях след три дни, когато са свободни, и те да дойдат за един ден с нощуване.

Селото Чифлик на пръв поглед не се оказа по-различно от Шипково, но все пак има разлики. Не е толкова усойно, самото село и курорта са по-близо, някак си цялостното впечатление се оказа по-приятно. Срещнахме конско семейство:

Обществения минерален басейн е с олимпийски размери.

Температурата на водата беше към 36 градуса, а от душовете – 38 градуса. Спасител нямаше. Ползването на шезлонг и чадър се плаща допълнително. Едното от барчетата не работеше.

Около минералните извори има няколко нови хотела – повечето кокетни и приемливи, но по-скъпи, отколкото можехме да си позволим – в най-евтиния стая под 80 лева нямаше. Стаята ни във вилата имаше собствена баня и тоалетна, топла вода от слънчеви панели и бойлер, приемливо чисто, поносими мебели, тераса. Кухнята на сградата – с разните там печки, хладилник, скара, котлони, съдове, прибори, подправки и прочие беше на наше разположение … не че я използвахме много. Повечето пъти се хранихме по околните ресторантчета. В дворчето на вилата имаше интересно сковани от цели дървета маси и пейки. Телевизора не работеше, и сина ми не беше доволен от този факт. Добре, че бяха двете малки забавни котета, с които се харесаха взаимно и прекараха доста приятни моменти :)

Времето беше хубаво:

И въпреки че духаше, беше слънчево, зелено и приятно:

С красиви залези, след които бързо захладняваше:

Интересно решение на някакви почиващи – на палатка в съседно дворче:

Характерните пластове скали в региона – около извиващия се покрай реката път:

Реката е Бели Осъм:

Малкия водопад – отблизо:

Водата в рекичката:

Изглежда толкова прозрачна и чиста:

Ръждясалата табелка на народен парк централен Балкан:

Между другото, покрай пътя, на една ръка разстояние, растат много вкусни полу-диви къпини (нали това са къпини?):

Покрай вилата пък имаше цветя, които си отварят цветчетата само вечер-нощем:

Единия ден отидохме и на басейните на хотел „Балкан“, който приема посетители, които не са гости на хотела, ако има места, срещу разумно заплащане:

А това е температурата на минералната вода:

Детския басейн се намира в ляво на снимката (не се вижда целия), малък е, малко под метър дълбок, отделен е с оградка и стена от големия. Джакузито е малко, кръгло и плитко – в дясно. Топилните са в дъното на снимката, и представляват плитък кръгъл басейн, разделен отвътре на три части. Водата в едната част наистина беше гореща, ама много – нищо чудно наистина да е 48 градуса. Направих плах опит да тествам, постепенно, бавно потапяйки си краката до колената, издържах известно време, изчаках малко и … и това беше, стига толкоз, тая горещина не е за мен :). В цената е калкулирано ползването на шезлонг, масичка и чадър, барчето работеше, с музиката не се прекаляваше, но и тук не видях спасител.

Общо взето беше доста приятно и разтоварващо, като изключим едни неприятни моменти в края, които няма да ги споменавам, че да не развалям настроението :). Важното е, че ни хареса, и по-късно, когато вече имахме кола, пак си направихме лятната почивка в Троянския Балкан!

(Приключено) Чудни седмични сделки за игри в Амазон и прекрасно отношение на поддръжката

Posted on by

Заключвам защото ми писна да трия спамерски коментари.

Ъпдейт – списъкът с игри в амазон по повод Labor day е огромен – в момента над 450 заглавия, и почти всичко е със страхотни намаления! И вече се сдобих с Mass Effect 3 Digital Deluxe за 20$ :).

Офертите тази седмица в секцията Digital Game Downloads на amazon.com са много привлекателни. Call of Duty: Modern Warfare 2 [Download] за 10 долара, Black Ops за 20, Prototype за 10, двата BioShock – пак по 10 всяка, и X-COM: Collection [Online Game Code] за 4 са само няколко заглавия от големия (и динамичен) списък.

Но това, което ми грабна вниманието, е The Darkness II – само за 10 долара, 80% намаление! Е, как да не ги обича човек :).

И между другото поддръжката им я бива. И отношението на служителите им към клиентите е много по-добро от традиционното нашенско. Имах някакъв проблем с една покупка. Поради определени причини нямаше как да ми помогнат чрез онлайн чат, така че ми отговориха на мейла да се свържа безплатно с конкретен техен телефон. Звъня от скайпа (имам малко останал кредит, но не се наложи да го харча – разговора наистина се оказа безплатен) до щатите, на второто позвъняване ми отговаря човек от поддръжката – няма мелодийки и изчакване. И то точно от отдела им, който се занимава с разплитане на описания от мен казус.

Започваме с него, постепенно, стъпка по стъпка да уточняваме заявките и статуса на конкретната игра и състоянието на поръчката ми. Разгледахме опциите, променихме някои неща, опитахме няколко пъти, в крайна сметка конкретизирахме проблема и стигнахме до решение. През цялото това време (15 минути) амазонеца беше безкрайно учтив, подробен, търпелив, спокоен и най-важното – компетентен. Полагаше сериозни, искрени усилия да ми помогне във възможно най-пълна степен. И успя.

Бих искал някога и в България да бъда обект на такова обслужване. Много искам …

Малък избор от вътрешни/вградени четци за карти (internal card reader)

Posted on by
Отговор

Компютър с вграден четец за карти памет

След ровичкане по известни и не толкова популярни онлайн и офлайн компютърни магазини намерих няколко оферти. В онлайнмагазин.бг, както и в Пласио има модели на TEAC, и са в наличност. Човека от местният офис на Жар компютри ми предложи някакъв на Spire. Във Вали компютри имат Captiva, което всъщност се оказа модел на производител Spire. В списъка на Мултиком виси един KME, но го няма в момента, и не се очаква да го има. На още няколко места намерих вътрешен четец за карти в офертите, но фирмите го нямаха в наличност. Оказва се, че точно такъв вид … да го нарека периферия – явно не се търси, и може би затова – логично – фирмите избягват да го зареждат. Честно казано, наистина очаквах да има по-голям избор, но, какво да се прави – ще се работи с каквото има.

Последно се спрях на този модел: CARD READER KME INTR WHITE 3.5. Единствената причина, поради която го предпочетох, е малко по-ниската цена – на всички други места продуктите от този тип бяха между 11 и 13 лева. А в електронния магазин на unexbg е 10 лв.

Да спомена и за друг маловажен проблем. Няма card reader за компютър в черен цвят! Разбира се, това не е фатален недостатък – бялото работи по същия начин като черното, или поне така се надявам :). Но цялата ми компютърна кутия е черна, и като пльосна по средата един бял панел, ще стои като на свинче – звънче. Веднага си признавам, че не отбирам много от стил и рядко ми правят впечатление визуалните несъвършенства. Ама ако реализирам това свое „дизайнерско“ решение дразненето може да ми дойде малко в повече. Та ако не намеря черен четец за карти памет, ще си купя бял, какво да се прави. И ако почне да ми боде очите непоносимо, просто ще го боядисам! Голяма работа, че ще падне гаранцията – важното е аз да съм удовлетворен :).

Добавка. Докато редактирах за последно публикацията от офиса, се усетих как ще си реша проблема с цвета. Няколко от служебните компютри са с черен card reader и нищо не ми коства да си поръчам бял и да ги разменя. Визуалното дразнене ще е минимално, защото компютърните кутии в работата са така направени, че четеца е зад подвижен панел, който обикновено стои затворен. Ще го бъде!

Снимки от старите ленти

Posted on by
1

Сканирах и качих някои фотоси, които съм снимал като малък. Когато фотоапаратът ми беше Вилия (ако не се лъжа), лентите бяха черно-бели OR-WO и всичко се настройваше ръчно. Качени са в директорията B&W. Ето 5 сравнително успешни, клик за по-голям размер.

Оголено есенно дърво в градската градина - Видин

Автопортрет - захилен очилатко с бомбе

Истински телескоп

Корени на дървета до дунавския бряг - Видин

Зимни скали

Gas Guzzlers Combat Carnage rules!

Posted on by
Отговор

Gas Guzzlers Combat Carnage

Ако не ви се чете ревюто, хоп направо на краткия ютюб геймплей във full HD: Gas Guzzlers Combat Carnage – Gameplay HD. И да ви се чете – пак не пречи да го гледате – само 2 минути е. (Снимките в публикацията – клик за по-голям размер).

Съвсем малко обща информация: Gas-Guzzler (от уикипедия) е накратко автомобил, който консумира гориво неефикасно. Такива са повечето супер коли (Ламбурджини, Бентли, Ферари, Майбах), големите джипове (Гранд Чероки, Хамър) и легендарното BMW M5 :). Добрите стари времена в последната четвърт на 20ти век, когато екологичните енергоспестяващи простотии бяха екзотични изгъзици. Когато истинските коли пукаха незащитени тъпанчета при форсиране и пушеха като софийската топлофикация. И във Формулите нямаха ограничения за мощност и големина на двигателите … Та така.

Почти няма игра с такъв идиотски, просташки, грубиянски – въобще уникален хумор! На пръв поглед не изглежда нищо особено – не е нова идеята за игра с разни състезателни коли, на които са монтирани оръжия. Само дето е направена от изцяло хърватския екип Gamepires. Единствените не-сърбо-хърватски имена са на двамата, озвучаващи репликите на попупияния шофьор.

Gas Guzzlers Combat Carnage start

Хиленето ми започна от атмосферата в пропадналия гараж, където е колата. Вътре се разхождат кокошки (буквално). Има нещо, което ми изглежда (и звучи) като сръбския вариант на ВЕФ радио. „Пилота“ прави странни неща, трябва да се видят. Има плакати – например типично надупената мацка върху якия лъскав мотор е с грамадански увиснали 200 килограмови сланини!

Описанията на колите къртят! It can be handled well in a state of intoxication; A number one choise for mobsters and middle-aged bald men; Won’t get you laid (at least not with the hot chicks). Култова е FLAG STOYKA: The fastest racing car behind the Iron curtain. Enough room for a whole vegan family (along with close relatives). A pine tree air freshener included for free. И една от най-ценните:

Gas Guzzlers Combat Carnage HOUND DX

По време на състезанията понякога може да се види (ама не я взима винаги) надуваемата мацка на пилота – или хвърлена на задната седалка, или завързана с колан до него. На няколко пъти, когато в резултат на мелето ми се потроши капака на багажника, вътре забелязвам два-три големи вързопа. Първата ми асоциация е за увързани в черни чували трупове :).

Имената на пистите също са блестящи: Crapstone Speedway в Англия, God’s Dam Circuit в Канада, Course de Corps-Nuds във Франция, Swelling Butte Chalange в САЩ, Forrest Gimp Autorenn в Германия и любимата ми Египетска:

Gas Guzzlers Combat Carnage Baklava Trophy

Описанията на пистите не отстъпват на общия фон, описан до тук – примерно: Drive through the countryside full of colorfull vineyards and try some of the best wines in the world, but don’t drink and drive!; или A fast-paced race track located in the former East Germany. It’s tight, demanding and curved like a Bavarian housewife!

Имената на съперниците в състезанията са, разбира се, особено оригинални: Izzy Cumming, The Stig, Ken U.Seemee, Mary Juana, Jed I. Knight, Stu Pitt, Jack Kass, Yuri Diculous и прочие в този дух. Количеството на кретенизма в играта е направо гениално, какво да кажа!

Да бе-е, трябва да кажа нещо по същество, демек – геймплей, графика, писти, оръжия, звук, дъра-бъра, заключение … нещо от тоя сорт и поредност, нали? Всъщност за моя изненада управлението е сравнително реалистично, и не е много лесно. Поведението на колите, зависимостта от настилката, атмосферните условия, ускорението, качествата на автомобила имат голямо значение. Е, не е съвсем „истински“ симулатор (няма и претенции да бъде), но е много по-реално, отколкото повечето NFS заглавия. Дори и след като свикнах с клавиатурата (нямам волан, а за джойстика не съм и помислял) и понаучих пистите, някои състезания ги преигравах бая пъти, особено към края на играта.

Gas Guzzlers Combat Carnage Gameplay

Графиката е прекрасна! Prana engine май е собствена разработка на хърватите и изглежда много впечатляващо! Като натоварване на компютъра и изисквания не мога да кажа как е, ама и не ми пука. Нали за това си сглобих машинката така, че игрите да вървят на максимални настройки и да ги фрапсвам, без да усещам забавяне :).

Пистите не са много, но не са и малко – стигат. Асфалтът е разнообразен с дъжд, сняг, поледица, пясъчни дюни, прах, чакъл и т.н. Има скокчета, остри завои, дълги прави участъци, тук-таме преки пътища (понякога не си струват, а с определени типове автомобили/скорости въобще не са „преки“), абе от всичко – както си трябва.

Има три режима. В класическото състезание колата е без монтирани оръжия. Разчита се само на разхвърляните по пътя благинки, които се сбират и после се активират – мини (3 броя), димни завеси в лилав, оранжев, светло-зелен, тъмно-син и други такива прекрасни цветове (пак може да се активира 3 пъти) и мазут за подхлъзване на настървените догонващи (3 броя за героя). Има експлодиращи и „мазни“ варели. И нитро. И парични бонуси. Та от тия екстри може да е активна само една – демек ако имам още дим за пускане, но взема мини, вече мога само да пускам мините. А, и да не забравя има и едни гаечни ключове, с които колата се поправя по малко.

А демидж по колата има, без да се отразява на управлението, само визуален. Но в бойните режими, като не внимавам, се случи да ме потрошат изцяло и да загубя състезание, в което водех.

В бойния и knockout режим е истината, хора! Страхотно хаотичното високоскоростно стрелково забавление! Изборът на оръжия е голям – от пушка, картечница, през gatling gun, гранатомет, касетъчни бомби, до рейл-гън … и още нещо ;). Част от оръжията са ценни с това, че имат и режим на стрелба назад. В много случаи аз ги използвах именно с тази цел – защото не е трудно да стана в челото, трудното е да се задържа там.

Саундтракът по време на състезанията е инструментален рок – от индъстриъл до дет метъл. Вписва се перфектно. Гласа на пилота в началото ме кефеше, ама нещо взе да ме дразни към края – все едно Serious Sam е вътре и си ръси еднообразните реплики. Има добри попадения, примерно като му писне да настъпва чужди мини или да го млатят с оръжия отзад, вика (цитатът не е точен, но по спомен е нещо от сорта): „Do that again, and I’ll shove more than my fist in your back tailpipe, I swear!“

В гаража музичката е много по-обикновена и за фон, но лично мен ме впечатли футболния коментар. Не заради друго, ами защото през 1983 го бях слушал по сръбската телевизия в директно предаване, че и съм го бил запомнил! Тогава повечето мачове ги гледахме така, щото нашите коментатори си бяха умрели в кожата, а сърбите много се вживяваха. Става дума за квалификацията за Евро ’84, решителен мач между България и Югославия, в последната минута резултата е 2:2, което тогава ни е устройвало, може би, или пък на сърбите не им е стигало. Както и да е, драмата е била голяма. Но в последния момент, буквално, сърбите ни вкарват, и техния коментатор се насира от кеф – вика, преграква, прекъсва му гласа – а бе, дерби. „Како йе то могуче, люди мои, шта йе ово … Каква среча, тресу се трибине … Раданович, Раданович“ и т.н.

Като победя и в последния шампионат (от общо 3), се появява вдъхновяващия финален надпис:

Gas Guzzlers Combat Carnage Victory

И за да бъде концепцията съвършена, е необходимо само да се дочака до последните надписи в кредитите – подробните статистики за работата на екипа:

Gas Guzzlers Combat Carnage Development Facts

Е как да не даде човек 24 € в Origin?

Безплатни програми, които инсталирам с Уиндоус Екс Пи

Posted on by
3

Преди две години и половина писах за тях, това е по-скоро актуализация на връзките и софтуера. Повечето неща са същите, но има и разлики. Подредил съм ги в приблизителна логическа последователност.

ВАЖНО подсещане – при процеса на инсталация на някои програми, на различни места, по различно време, те се опитват да си пробутат рекламите, да подменят стартовата страница на браузъра по подразбиране, да инсталират туулбарове, добавки, плъгини, търсачки, „оптимизатори“ и прочие разнообразни досадни (а понякога направо вредни) простотии. Затова трябва да се действа с мисъл и четене, да се внимава какви отметки се слагат и къде не трябва да се поставят; а не само next -> next -> next -> finish.

  1. След драйверите – уиндоус ъпдейт до дупка. Това обикновено е най-досадната част, ама няма как.
  2. DirectX 9.0c June 2010. И после за всеки случай последната версия на DirectX уеб инсталатора.
  3. Всичките MS Visual C++ Redistributable Packages с някои от сервизните им пакети: 2005, 2005 SP1, 2005 SP1 MFC Security Update, 2008, 2008 SP1, 2008 SP1 MFC Security Update, 2010 и 2010 SP1.
    И за всеки случай Microsoft XNA Framework Redistributable 4.0.
    Може и Silverlight, който по принцип е в пакета Windows Live Essentials, откъдето примерно би могло да се използва (избира се при инсталирането) Family Safety.
    Понякога се налага и инсталирането на Games for Windows Marketplace Client (бившето Games for Windows – Live).
  4. Интерфейс на български – по желание на клиента :).
  5. След всичко това пак се минава през уиндоус ъпдейт.
  6. Mozilla Firefox – българската версия е в началото на списъка, добре, че са подредени по азбучен ред. Естествено задължителната добавка Adblock Plus с махната отметка на чекбокса, с който се позволяват ненатрапчиви реклами (демек, не искам НИКАКВИ реклами), и освен включения по подразбиране easy list bulgarian, добавен и fanboy’s list.
  7. Докато сме на тема Мозила, при необходимост се слага и настройва Thunderbird.
  8. AVG free edition (няма български), Avira Free Antivirus (няма български) или Avast! free antivirus (има български, ама не случайно е на последно място в списъка).
  9. Spybot S&D (може да се превключи на български).
  10. 7-Zip, има български интерфейс. Отказах се от IZArc, щото последния инсталатор не само е уеб базиран, ами и включват тъпи рекламно-следящи добавки, които после трябва да се махат с add/remove programs.
  11. Фонетична кирилица.
  12. Libre Office или Apache OpenOffice. Не съм обръщал внимание дали имат потребителски интерфейс на български, а и няма голямо значение. По-важното е, че и двата си имат проверка на правописа и речници на български. Ако трябва задължително да е майкрософтско – Office 2003. По-късните офис бози не ща да ги виждам, и никога не ги слагам.
    Ако офис пакета е на Microsoft, пак трябва да се мине през windows update – не само заради кръпките по сигурността. По-важни са добавките, които позволяват на дъртия софтуер да чете „новите“ формати на майкрософт, дето завършват на s.
  13. Foxit Readerr за гледане на PDF файлове.
  14. Четеца на Adobe си има горния чудесен заместител, ама от останалите неща не може да се избяга. А именно Flash Player, Shockwave Player, и в някои случаи – Adobe Air.
  15. Окарълската java (която все още е на sun.com).
  16. Paint.net.
  17. K-Lite Codec Pack – full – има Media Player Clasic и сума ти други полезни неща.
  18. Winamp 2.95.
  19. ImgBurn (има интерфейс на български, изтегля се отделно).
  20. µTorrent.
  21. Skype – колкото и да го мразя, хората го ползват :(.
  22. Създаване на PDF файлове: CutePDF. Writer-а изисква да има PS2PDF конвертор като например препоръчвания Ghostscript.
  23. Чат клиент: Miranda IM – поддържа IRC, ICQ, MSN, YAHOO и други.
  24. Българско – английски речник: SA Dictionary.
  25. Емулация на CD/DVD: Daemon Tools Lite – Free.

Лятна почивка на Златни пясъци 2012

Posted on by
2

Беше приятно, макар и кратко – от 5ти до 10ти юли, ама няма как повече.

Пътуването беше от Видин до Брусарци с кола, от там до Мездра, и после до Варна с влак, и накрая – автобус до Златните. Във влака имаше климатик, който едва в последната част, накъде преди Девня, започна да отстъпва в борбата с жегата. В общи линии си беше съвсем прилично отиване. На връщане ми изглеждаше по-досадно и неприятно, но това се дължи на други фактори.

Хотел Астория е типичен от соц времето – старичък, горе-долу стегнат, тесни стаи, няма басейн, няма безплатен Интернет, цените са прилични, има работещи климатици. В ал-инклузива за съжаление кафето беше само разтворимо, та от време на време си взимах нормално еспресо от бара. Наливната бира беше добра. Предимство беше и близостта до плажа – няма и 50 метра!

Заведенията по „party street“ дори и в най-човеконаселените привечерно-нощни часове са празни. Но пък пред по-популярните разнообразни атракции дори имаше опашки. Ние се проявихме на блъскащите се колички, бънджи-катапулта, виенското колело, и с някакви папагали – ама истински, шарени едни такива.

Персонала и продавачите изглеждат учтиви, разбрани и усмихнати хора – за разлика от южното черноморие. И още една драстична разлика – за тия 6 дни и половина не чух никъде, ама въобще нито една нотка чалга – чудо! В някои заведения имаше жива музика, но – пак повтарям – без чалга. Готино впечатление ми направи един музикант, който успяваше да се справя с няколко инструмента – синтезатор, китара, саксофон – че и да пее.

По субективни впечатления чужденци бяха около 90 % от почиващите. Предимно румънци, рускоговорещи (което значи не само руснаци) тук-таме немскоговорещи (германци и австрийци). Като цяло румънците се държаха най-невъзпитано – е, не чак откровено просташки, но … да кажа неуместно.

На сина ми морето му се струваше дълбоко, ама страшно се изкефи на вълните. Най-много му харесваше да е близо до брега, и да ги подскача/прескача :). Аз си висях под чадъра, в стаята, и в лоби бара – не съм голям фен на морето и пясъка.

Бяхме заедно с едно приятелско семейство, така че компания винаги имаше.

За цените няма какво толкова да кажа – изглеждаха ми прекалено надути, дори и за такъв уж по-елитен курорт. Но тъй или иначе се бяхме подготвили и психически, и донякъде финансово, че ще си имаме харчове, така че и това не беше проблем.

С едно изключение, което не е интересно, като цяло – почивката беше добра. Някоя друга година – пак.

За финал – малко снимки, клик за по-голям размер. Новите ми тениски това лято са с надписи „NERDS RULE“ и „i don’t need to „get a life“ – i’m a gamer, i have lots of lives“.

Family Astoria Zlatni Pjasaci 01

Mario Valeri

Old Ship Zlatni Pjasaci

Eiffel Tower Zlatni Pjasaci

Диабло мултиплеър – 2 дни и нещо без прекъсване

Posted on by
1

Diablo I

Доста отдавна бях обещал на Мишел да опиша една случка – и макар и късно, ето я историята. Става дума за най-първото Diablo 1. В него нямаше сейв при мултиплеър! Да, точно така – при мрежовата игра нямаше запис.

Действието се развива преди десетина (че и повече, не помня точно) години. Петък, привечер, няколко часа след края на работното време. Събрали сме се няколко запалени геймъри в помещението на една … организация, в която работи един от нас. Там има три компютъра Пентиум на 150 с 8 МВ РАМ, 2 гига хард, прилични видеокарти и 15 инчови монитори, вързани в мрежа (тогава локалните мрежи бяха от типа коаксиален кабел). Windows 95 Pan European Edition. Единият се води мултимедиен и има CD устройство, звукова карта и колонки! На него се инсталира „оригиналното“ Диабло. Тъй като компютъра, на който ще се пуска мултиплеър играта, и към който ще се връзват останалите, трябва да е с двойно повече РАМ, един от нас носи и забожда още една плочка от 8 MB. Нещо като лан-парти (lan party), но не с лични компютри ;).

След това по аналоговия модем се търсят, намират и свалят от Интернет няколко програми за емулиране на CD, с идеята да се ползват другите два компютъра. Единствено една от програмите успява да тръгне почти нормално, но и при нея (или в самият диск на Диаблото, не помня точно) има лек проблем. Един от нас отива … някъде, където чрез скоростен вдъхновен reverse engineering успява да реши/заобиколи проблема.

За да не губим време, междувременно правим копие на диска на Diablo, което да се „вкара“ във виртуалното CD на останалите компютри. Един от тях е препълнен с разни служебни неща – image файла не се побира, така че ни отнема известно време да разпределим файловете по останалите така, че да има място (водим записки кое къде е било, за да го възстановим после). Диабло-то не се инсталира на другите две не-мултимедийни машини – няма място, след като почти всичко свободно е заето от образа на диска, а програмката за виртуален компакт диск не работи добре по мрежата. А и няма смисъл – за мултиплеър е достатъчно само диска да е в устройството.

Всичко е готово и нагласено, малко преди полунощ мултимедийния компютър подкарва играта, другите два се връзват, всеки си избира съответния герой, за да е пълен комплекта (воин – магьосник – стрелец), и се почва.

Освен липсата на запис, установяваме и друг недостатък на геймплея – силата на гадините не се увеличава пропорционално на броя играчи. Ние вдигаме нива три пъти по-бавно, отколкото ако играеше един човек. Което значи, че сблъсъка ни с първия по-сериозен бос е почти фатален. Един грамадански скелет-стрелец, ако не се лъжа. Едва успяваме да го минем, с цената на неколкократни умирания на воина и два-три пъти на стрелкинята.

Тъй като е петък много късно през нощта (или събота много ранна сутрин), решаване, че ако играем непрекъснато, нон-стоп до началото на новата работна седмица, ще успеем да превъртим играта. Първите нива ги минаваме без сериозни проблеми. Постепенно си изграждаме и свикваме с единствения възможен при дадените обстоятелства начин на игра – воина е танкът в групата, обира почти всички удари на демоничните гадини – съответно се грижим да не му свършват колбичките живот; а другите двама са поддържащи и трепят от разстояние. Съответно и нивата ги вдигаме не както бихме го правили при единична игра. Всеки се съобразява с възможностите, предимствата, недостатъците и развитието на останалите. Консултациите и обсъжданията при всяко ново ниво/избор на умение на героите ни са задължителни.

В събота по някое време през деня един от нас отива и донася нещо за хапване, и подновява запасите от кафе и цигари – за което време вече сме му намерили заместник, за да не спира играта. И така се продължава до средните нива, където вече почват кризисни ситуации – и в играта, и в кондицията на отбора. Когато преценим, че някой прави прекалено много грешки и го видим как в най-буквалния смисъл заспива на клавиатурата, го пращаме на дивана за частична дрямка и възстановяване, а героят му се поема от заместника. Естествено приятелят ни не е съвсем свикнал с изградения стил на игра, и му отнема известно време да се приспособи – което забавя напредъка ни. И така се редуват да почиват и тримата основни играчи, като „резервата“ трябва да свиква с всеки един тип герой.

Минава съботата, вече е неделя през деня, отново хапваме нещо и продължаваме с кафето и цигарите. До вечерта нямаме сериозни кризи, а в играта навлизаме в последните най-трудни нива. Където се започват същинските проблеми. Тъй като развитието на нито един от нас не е достатъчно високо, към почти всеки един звяр подхождаме като към битка с бос. Сменяваме тактики/стратегии, парите за колбички привършват, практикуваме сякаш безкрайно повторяеми hit-and-run атаки. Отдавна сме престанали да броим умиранията на героите ни, вече просто се опитваме на края на силите си, крачка по крачка, с влудяващо бавно темпо да се доберем до финалната битка.

Само че преди нея има още едно трудно предизвикателство – мисля, че някакъв черен рицар ни се изрепчваше – последния сериозен противник преди върховният демон. Там почти зацикляме. Ужас, мъка, зор … и най-накрая – успех! Но ни отне … всъщност, не помня колко часа. Сещам се, че навън вече беше почнало да се развиделява – тоест понеделник ранна сутрин.

И така за съжаление не можахме да превъртим играта. Преди да си тръгнем трябваше да възстановим разхвърляните файлове и да махнем прекалено видимите следи – там разни програмки, че и самото Диабло; да разчистим боклуците от бюрата, пода и дивана, както и да проветрим. Сметнахме, че непрекъснатата ни игра е била над петдесет часа, може би около 54 часа. Всички участници трябваше след няколко часа (минути!) да са на работните си места. Доколко сме били работоспособни след този маратон, е друга тема :).

Мдам, приятно-носталгично ми беше да си припомня онези времена, когато бяхме на друг акъл, и възприемахме реалността по различен начин. Въпреки разнообразните проблеми и гадни моменти- имаше нещо (не знам точно какво, може и да е комбинация от „неща“), което им придаваше неустоим чар.

Оригинални или кракнати игри? Второто.

Posted on by
Отговор

Зависи от няколко различни фактора. За мен най-важните са два:

Ако онлайн мултиплеъра е съществена част от играта – почти задължително е да е оригинална. Примери: Battlefield 2 и Bad Company, Need for Speed – Hot Pursuit, Starcraft Broodwar и 2. Ако не – замунда.

Съотношение цена/качество. В някои редки случаи се появяват изключително добри игри. Дотолкова, че след изиграването на кракнатата версия си заслужава да се купи оригинална, стига да не е прекалено скъпа. Примери: The Witcher и 2: Assassins of Kings, Dragon Age: Origins, Mass Effect и 2, Doom и 2, Wing Commander: Prophecy Gold, Freelancer, Civilization 2 и 4, Warcraft 2, Painkiller, Heroes of Might and Magic series.

Важно е уточнението, че това го пиша от гледна точка на живеещ в мизерна държавица с бедно население. Където е правило хората, играещи много (и като време, и като количество) компютърни игри, почти никога да не си ги купуват.

А всъщност трябва ли, редно ли е да се купуват оригинални игрите, които се играят? Не говоря за юридическата, формална страна на въпроса, а за съвсем прагматично-ежедневната реалност. Доколко удовлетворението от играта оправдава цената и.

При доход под 500 лева месечно – определено не. А такива са 66% от геймърите в България (точната стойност може да е получена чрез просветление, дошло след 10 секундно разфокусирано зяпане в тавана, но е реалистична, дори занижена). Над 500 лева – може, но внимателно и избирателно (дебнене на промоции и отстъпки, изчакване с месеци/години да падне цената). Предполагам, че при 5000 лева месечно игрите няма да са проблем. Само че хората с няколко хиляди месечен доход рядко са активни геймъри, поради различни обективни фактори.

Ако за играта се плаща, при кого отиват парите? Най-малко при тези, които реално са я направили – дизайнери, програмисти, разработчици. Най-много при разпространители, собственици на цифрови права, дистрибутори, продуценти, рекламисти, бордове на директори, мениджъри, големи търговски вериги и други подобни в навалицата по пътя на продукта до клиента. Айде нема нужда!

Личната ми статистика (играя игри от времената на Правец 8) показва, че 1 процент от игрите си струват парите. Да, точно така – от всеки 100 игри има само една, която безапелационно си заслужава купуването. И да кажем още 9, които са поносими, стават горе-долу. Останалите 90 не струват.

Няколко примера за проблеми с оригиналните игри (неработещи регистрации, невалидни кодове, регионални рестрикции, DRM и прочие).

Искам да разцъквам онлайн Dead Island (това как ще да е на български – мъртъв/мъртвешки остров, или острова на мъртвите/мъртъвците? Геймплея логично е как малкото останали нормални живи хора трепем камара зомбита – различни видове).

В пулсар беше 60 лева, което ми е много. В стийм е 33,49 евро – няма начин. Европейските потребители сме прецакани – в американския steam е също 33,49 – ама долара. Все още е повече, отколкото бих дал за компютърна игра. Намирам я в амазон.ком за 26.77 долара – за сваляне (НЕ английския или немския амазон, баш си американския). С кода за 7 долара отстъпка, който имам, я взимам за 19,77 долара – около 30 лева, по-бива … ама не съвсем. Това било само за клиенти на територията на съединените щати и американски пощенски адрес. Проблема е никакъв – просто пиша в полетата реален щатски адрес, плащам с кредитна карта и готово.

И греда – при опит за активиране на играта чрез steam акаунта ми – йок, тоя продукт не е достъпен за закупуване в държавата ми!? Бе вие шашави ли сте, или просто тъпи? Вероятно по време на процеса на активация се е включила защитата на играта регионално заключване – изглежда стийм клиента слага регионални ограничения чрез геопозициониране на IP адрес. Ако беше браузър – лесно, с два клика го правя американски. Но при steam е малко по-различно.

Излизам от приложението. Отивам с лаптоп до близкото Интернет кафене. Личните ми и други чувствителни данни са криптирани. Връзвам се с 7 минутен безплатен VPN към щатски сървър, логвам се в стийм, регистрирам си играта, и айде вън.

За проблема си с Need for Speed: Hot Pursuit споменах скоро. Добре, че не беше нещо сериозно.

Последната ми сага е с Dragon Age Ultimate Edition. Включени са всички DLC-та, както и разширението (добавката?) The Awakening. Като начало на проблемите е downloadera на Amazon – няма никакви опции (скорост, място за сваляне, нищо), започна да точи разни rar файлове. При амнайсет гигабайта нещо от архива се оказа недосвалено/повредено, и не можа да се инсталира.

Прежалих загубеното време, и тръгвам да активирам играта в Origin клиента. Ония от EA (Electronic Arts) не си поплюват – размера е вече 27 гига, ако не се лъжа. Пуснах да се тегли след обяд, на сутринта на другия ден беше готово. Не, че „свалячката“ им е по-добра, но поне след това нямаше проблеми с инсталацията.

Да да, ама не! Експанжъна The Awakening трябвало да се активира на сайта на Bioware, social-нещо-си (не чрез ориджин клиента). Там важи регистрацията ми в EA, която имам още от времето на BF2. Само за да се насладя на неприятното съобщение, че тоя код е невалиден. Да поясня, че имам два кода – единия за играта, втория за експанжъна. Почвам да си чатя с лайв съпорта на EA, слагам patch 1.5 според упътванията на помагача. След разни уточнения, уговорки и увъртания съм препратен към съпорта на амазон.

Амазонците пък нямат лайв чат за секцията софтуер сваляне и игри (game and software download). Пиша мейл на съответния съпорт. Отговора е общи приказки и няколко безполезни съвета. Препращат ме да пиша мейл на EA, само че директно на отдела им, който се занимава с покупките чрез амазон. Очаквало се от тяхната поддръжка да ми отговорят до 2 работни дни. За капак действието се развива в петък, в края на деня :(.

За сравнение – в Замунда пълния пакет с интегрирани всички ДЛЦта, разширения, добавки, бонуси и експанжъни, и на ориджинс, и на двойката (това са ДВЕ игри, не само първата!) е 16 гига. И най-важното – всичко работи, инсталира се и играе с кеф и без грижи.

Втората част на Вещерът (The Witcher 2: Assassins of Kings) първоначално излезе с някакъв вид DRM. След доста оплаквания на потребители с проблеми, сравнително бързо беше пуснат пач, който освен че оправи някои по-кофти недъзи, махна DRM защитата! И по-нататък, всички пачове, добавки, подобрения и разширения са без защита. Това го пиша като пример за добра практика.

В заключение: Скъпи представители (изредил съм някои по-горе) на корпоративната паплач, дето се изхранва на гърба на геймърите! Заявявам Ви, че почти няма да ви купувам игрите. Изключенията ще са рядкост. А чисто новите, току-що излезли игри, както и тия с предварителна заявка (pre-order) пък съвсем няма да ги купувам. И вместо да се пробвате да ме изнудвате, принуждавате, контролирате и ограничавате, можете примерно да ме помолите да ми оближете топките; и като не ви разреша тихичко да се върнете обратно в дупката, от която сте изпълзели.

Plough ’em all & shove off!