Коледата си бяхме в къщи, по семейному, спокойно и приятно. И доста свинско месце, благодарение на родителите, да са живи и здрави, и вкусно сготвено от жена ми! Наистина прясното и току-що опечено/задушено месо от домашно прасе няма нищо общо със замразение боклуци, които се продават по магазините. А пък домашната гроздова над 55 градуса … хм, да видим двулитровата дамаджана докога ще стигне …

Сина ми се опита да дигне температура, размина ни се, обаче останаха гадните сополи и кашлица … Явно е кофти синузит, щото нослето му не е спряло да тече камара време. Иначе сменихме няколко терапии, какви ли не силни и слаби лекарства предписваше педиатърката … всуе. Повече или по-малко кашлица, сополи, минахме и вируса с разтройство (аз също), въобще „веселба“. Днес трябваше да го водя на рентгенова снимка в обедната почивка, не успях, щото точно тогава служебната работа беше презглава, и бях скастрен от половинката – повече или по-малко справедливо. Утре се надявам да не е късно, защото не е само снимката – трябва и месното УНГ величие да е на работа и да ни прегледа.

Подаръци имаше за всички от сърце :). Много играчки за наследника, по списък, намерихме почти всичко, и този път не са откровени боклуци, засега няма нито една потрошена, което е добро постижение! За мен имаше облекло, което по друг повод трудно бих се навил да обикалям и да търся, сега поне набързо си накупих необходимите неща. Благоверната също се прояви, но доста скромно откъм харчене – благодаря и за което, като знам какво можеше да бъде :)

Видях се с Милен, който за кратко си беше във Видин. Да кажем, че е било микро-блогърска среща :). В разговоря нямаше много технически термини, както може да се очаква при среща на двама сисадмини. Общо взето възгледите ни са близки по разни въпроси – от съученици-познати, през свободен-несвободен софтуер, хардуер, избутване на висше, до кръчми … Нямахме чак толкоз много време да задълбаваме. Интересно ми беше съвпадението, че е имал кратка „кариера“ в хранително-ресторантьорския бизнес по време на студентството си: тръгнал от мияч на чинии, издигнал се до помощник готвач! Аз също съм минал по този път, само че по различно време на друго място. Надявам се да не ми се сърди, че споделям публично този момент от живота му, ако каже – го махам, да не черним автобиографията. Присъединявам се към поканата – ако има други блогъри/блогващи от Видин и региона, да се чустват добре дошли на среща следващата коледа!

Има някакъв уеб паяк от tvsetmp3.com – сакън, да НЕ се клика там, сайта се опитва да ръгне буболечка от типа JS/Downloader.

На работата климатика не бачка. Не знам какъв сакатлък направиха пишман майсторите, но по време на поправката успяха да скапят и дограмата. В резултат сега от горе до долу на прозореца има над сантиметър цепнатина, през която не само студ и вятър, а и снежинки може да прехвърчат. Обърнал съм всичките машини със захранванията към себе си, както и духалката е постоянно включена на половин киловат. Температурата не успява да се качи над 15 градуса. За осем часа работен ден не съм си стоял в стаята повече от два часа общо … и това е много.

Покрай занимавката с компютъра на един познат ми попадна Need for Speed – Hot Pursuit 2. Въпреки, че е старичка, игрицата си я бива – няма кой-знае какви изисквания, неангажираща е, и най-вече колите НЕ се трошат. Отдавна не бях пускал състезтателен симулатор, изкефих се, и добре се позабавлявахме със сина ми. Ето едно видео на двойна скорост – далеч съм от доброто шофиране с клавиатура, единият пряк път го подминах, звука не се чува много добре, и като за капак е в quick time формат, но дава някаква представа.