В първата част засегнах бегло новостите в „Цивилизация 5: богове и крале“, разказах за основаването на държавата на маите, аргументирах се за избора си на цивилизация и на вида световна карта, разкрих част от света и си избрах място за втори град.
Във втората част построих Стоунхендж, основах втори град, срещнах шведите, хуните и картагенците, разкрих над половината свят и напреднах с вярата и науката.
В третата част основах и започнах да разпространявам религията Сериализъм, продължих многостранното си развитие и навлязох в класическата епоха, построих няколко чудеса на света, същото направиха шведите и картагенците, и започнах подготовката си за посрещането на предстоящото хунско нашествие.
В четвъртата част спечелих първата си голяма война, въпреки, че бях изостанал във военно отношение, чрез технологично си превъзходство в оръжията, брилянтна тактика, и благодарение на едно чудо.
В петата част разширих империята си, успешно реализирах мирно добросъседско развитие, навлязох в ренесанса, утвърдих се като водеща световна сила в научно-техническо и социално отношение и се приготвих да разбия Атила.
В шестата част изтрих хуните от лицето на земята и се насочих приоритетно към шведите.

ВОЕНЕН ТРИУМФ; ФИНАЛ

1660 – 1695 година
В края на временното примирие съм струпал всички войски по шведската граница. Мисля да се вклиня в пространството между столицата им и превзетия град-държава Генуа, като по този начин ще им разделя армията. Те току-що са открили барута, навлизат в индустриалната ера, но все още нямат произведени и тренирани с новата технология единици.

В изпълнение на договора си с Картаген маите атакуват завзетата от шведите Генуа. Подпомагани от местното население, което ги смята за освободители, и благодарение на по-напредналата военна технология, както и на мощните обсадни топове, армията на маите разгонва нашествениците и освобождава града-държава.

Консолидирайки силите си, главнокомандуващият нахлува в основната шведска територия. Стреми се да достигне и обсади Стокхолм, но среща ожесточена съпротива. След трезва преценка на обстановката вижда, че офанзивата е рискована и нападението ще даде прекалено много жертви, при това без да е сигурно превземането на шведската столица.

1740 – 1770 година
Пехотата на маите вече е ъпгрейтвана с новите винтовки (пушки?), осъвременени са формациите на войсковите подразделения и са разработени съответните тактики (riflemen). Въоръжена с усъвършенстваните, още по-смъртоносни оръжия армията навлиза отново в шведска територия. Прикривани от кавалерия по фланговете, охранявайки обсадните топове, след няколкодневен тежък поход войските достигат Стокхолм. Сред непрекъсната артилерийска стрелба се провежда масирана атака, която макар и с големи загуби, успява да превземе града. Столицата на шведите пада. Победения Густав Адолф едва успява да се изнесе в Сигтуна и след трудни преговори, плащайки големи репарации, сключва мир. Маите анексират Стокхолм. Пакал обръща поглед на югозапад.

Мисля, че вече стана очевидно – насочвам се към чисто военна победа (domination victory). Това става ако аз съм последният играч, който притежава оригиналната си столица (1вия стартов град). Общо взето този вид победа носи най-малко точки. На малки карти при по-нормалните нива на трудност е най-бързия и лесен начин да се постигне успех. Разбира се, бих могъл да си се развивам пасивно още доста време, докато постигна някой от останалите видове победа. Можех да си поддържам минимум войска за охрана на границите, да строя чудеса, да си увеличавам населението, културата, щастието, да напредвам в науката и прочие. Но това би отнело доста ходове, през което време не би се случвало нищо интересно, колкото и да се опитвам да разкрасявам и раздухвам историята.

1822 година
Дидона е разтревожена от засиленото военно присъствие по границите и. Тя недоумява какво прави войската на маите толкова далеч от своите територии. Пакал я уведомява, че – логично – целта е инвазия. Обявена е война и неподготвените картагенци започват отчаяна мобилизация.

Но армията им е разпокъсана и безнадеждно изостанала във военно-техническо отношение. След откриването на динамита оръдията на маите вече стрелят от огромно разстояние с разрушителните 88 милиметрови снаряди. Единствената задача на картечарите и пехотата е да охраняват артилерийските единици, които с ужасяваща мощ помитат всичко по пътя си.

1828 година
С превземането на Картаген маите стават единствената доминираща цивилизация на света. След разсейването на пушеците на войната Пакал е върховен лидер на всички народи. Велики и мощни цивилизации се издигаха и падаха през изминалите векове. Маите не само оцеляха, но подчиниха всички на своята воля. Светът дълго ще слави техния изключителен триумф!

И така приключва моя вариант на историята за маите по пътя им към величие. Като изключим критичния момент малко след началото, когато едвам удържах на ранното хунско нападение, останалата част от играта мина добре. Плановете ми се осъществяваха гладко, успях да построя навреме най-важните чудеса, почти винаги имах научно-техническо, религиозно и културно превъзходство. От графиката се вижда, че до ранното средновековие с Швеция се развиваме почти еднакво. Необходимостта да се защитавам от Атила и после да се възстановявам след войната забави за известно време териториалната ми експанзия, докато Густав Адолф успя рано да превземе един град държава. Но след това наваксах бързо и ефективно постигнах доминираща победа.

Като цяло съм много доволен от това разширение на Цивилизация 5. От шпионажа би могло да се желае още. Допаднаха ми ми разнообразните промени в поведението, изискванията и характеристиките на градовете-държави. Новите нации и лидери имат интересни особености. Може би следващия път ще се пробвам с Австрия – Мария-Тереза има много примамлива уникална възможност за мирно териториално разширение :). Промените в системата за битки и новите единици също са стъпка напред – според мен така е по-добре. Реализацията на концепцията за религията е екстра. В тази конкретна игра честно казано не обърнах голямо внимание на новостите в технологиите. Не усетих и голямо влияние на специалните ресурси, които се осигуряват само от съюзническите градове-държави. И последно – новите сгради и чудеса са уместни и полезни.

Обмислям дали да не започна още една подобна хроника, но на по-голяма карта.