...
Точно това ме води при теб, между другото. Грегор каза — моли и настоява, ни повече, ни по-малко! — да си ми изнесял лекцията за честта и репутацията, която си изнесъл на него. Сигурно е била незабравима.

Графът свъси чело.

— Лекция ли? А, да. — Усмихна се бегло. — Значи я е запомнил, добре. Понякога се чудиш, с младите хора, дали казаното от теб им влиза в главите, или просто си хабиш думите на вятъра.

Майлс се размърда неспокойно, чудеше се дали някаква част от последната забележка не се отнася и за него. Добре де, каква част от въпросната забележка?

— И? — подкани го той.

— Аз не бих я нарекъл лекция. По-скоро полезно различие, което прояснява мислите. — Протегна ръка с дланта нагоре, сякаш балансираше нещо. — Репутацията е онова, което хората знаят за теб. Честта е онова, което сам знаеш за себе си.

— Хм.

— Триене се получава, когато между двете се появи разлика. По въпроса за смъртта на Ворсоасон ти как оценяваш самия себе си?

„Как успява да стигне до центъра само с един удар?“

— Не съм сигурен. Нечистите помисли броят ли се?

— Не — твърдо рече графът. — Само съзнателните действия.

— А действията от глупост?

— Това е сива зона и не ми казвай, че за пръв път се озоваваш във въпросния полумрак.

— Живял съм там през по-голямата част от живота си, сър. Не че от време на време не съм изскачал и в ослепителния светлик на компетентността. Проблемът ми е с поддържането на височината.

Графът вдигна вежди и се усмихна криво, но милостиво се въздържа от потвърждение.

— Така. В такъв случай изглежда, че непосредственият ти проблем се отнася по-скоро до репутацията.

Майлс въздъхна.

— Имам чувството, че ме гризат плъхове от всички страни. Дребни, подривни плъхове, които изчезват преди да съм се обърнал и да съм им смазал главичките.

Графът заразглежда съсредоточено ноктите си.

— Можеше да е и по-лошо. Няма по-празно чувство от това честта ти да е разбитата парченца в краката ти, а неопетнената ти обществена репутация да те обсипва с награди. Това наистина може да унищожи душата на човек. Обратното просто е много, много неприятно.

— Много — горчиво се съгласи Майлс.

— Хм. Добре. Мога ли да предложа няколко успокоителни разсъждения?

— Ако обичате, да, сър.

— Първо, все някога и това ще отмине. Въпреки несъмнената щекотливост на комбинацията от секс, убийство, конспирация и още секс, накрая хората ще се отегчат и някой друг беден човечец ще направи друга ужасна грешка, която ще стане обществено достояние и ще привлече вниманието на хората към новата жертва.

— Какъв секс?! — отчаяно промърмори Майлс. — Никакъв секс не е имало. По дяволите! Иначе всичко това поне щеше да си струва. Дори не съм я целунал още!

Устните на графа потрепнаха.

— Моите съболезнования. Второ, предвид на тази толкова вълнуваща клюка, всяко друго не толкова вълнуващо обвинение, повдигнато срещу теб, няма да направи впечатление никому. В близкото бъдеще поне.

— О, супер. Това означава ли, че отсега нататък мога да си разигравам коня на воля, при условие че не стигам до предумишлено убийство?

— Ако щеш вярвай. — Част от доброто настроение на графа помръкна, поради какъв спомен, Майлс нямаше представа, но после усмивката му се върна отново. — Трето, няма такова нещо като контрол над мислите — ако имаше, досега да съм се възползвал сто пъти от него. Да се опиташ да се оформиш или да реагираш според онова, което всеки идиот на улицата си въобразява — на основата на недостатъчно логика и още по-малко информация, само ще те влуди и нищо повече.

— Мнението на някои хора наистина е от значение.

— Да, понякога. Ти вече определил ли си чие, в този случай?

— На Екатерин. На Ники. На Грегор. — Майлс се поколеба. — Това е всичко.

— Какво, бедните ти стареещи родители не са в списъка?

— Би било жалко, ако загубя доброто ви мнение за мен — бавно рече Майлс. — Но в този случай не вие… Не знам как точно да се изразя. Ако използвам терминологията на майка ми — не срещу вас съм прегрешил. Така че опрощението ви не играе.

— Хм — каза графът и изгледа Майлс с хладно одобрение. — Интересно. Така. Колкото до четвъртата ти утешаваща мисъл, позволи ми да отбележа, че тук — махна с ръка, обхващайки Ворбар Султана и Бараяр като продължение на столицата — да си създадеш репутация на ловък и опасен човек, който не би се поколебал да убие, за да защити своето, не е чак толкова лошо. Току-виж дори се оказало полезно за теб.

— Полезно! Това означава ли, че прозвището Касапина на Комар ви е било от полза, сър? — възмути се Майлс.

Очите на баща му се присвиха, отчасти в израз на мрачен хумор, отчасти в знак, че оценява добре премерения удар.

— С годините се убедих, че е проклятие от смесено… естество. Но да отговоря на въпроса ти — да, наистина съм се възползвал от тежестта на тази си репутация, от време на време, за да притисна някои по-податливи на давление хора. И защо не — бях си платил за нея. Саймън казва, че се е сблъскал със същото явление. След като наследил ИмпСи от Негри Великия, трябвало само да си седи спокойно и да си държи устата затворена, за да вземе страха на опонентите си.

— Работил съм със Саймън. На него му иде отвътре да взима страха на хората. А не защото има чип в главата, нито заради призрака на Негри. — Майлс поклати глава. Единствен баща му, със своята съвършена непринуденост, можеше да гледа на Саймън Илян като на обикновен имперски служител. — Както и да е. Хората може и да са смятали Саймън за зловещ, но никога не са го мислили за корумпиран. Нямаше да е и наполовина толкова страшен, ако не внушаваше убедително пълната си незаинтересованост от, ами, от всички човешки апетити. — Млъкна, замислен за смразяващия управленски стил на бившия си командир и наставник. — По дяволите, щом… щом враговете ми не са склонни да ми признаят поне минимално количество морал, поне да признаеха, че съм достатъчно компетентен, за да планирам едно престъпление като хората! Ако исках да убия някого, нямаше да забъркам такава отвратителна каша. Дори не биха си помислили, че е станало убийство, ха!

— Вярвам ти — успокои го графът. После кривна глава във внезапен пристъп на любопитство. — А… правил ли си го някога?

Майлс се почеса по бузата.

— Имаше една мисия, на която ме изпрати Илян… не ми се говори за това. Беше много трудна и неприятна задача, но се справихме някак. — Очите му се впериха замислено в една точка върху килима.

— Така значи. Бях го помолил да не ти възлага убийства.

— Защо? Боял си се да не прихвана лоши навици? Както и да е, онова беше доста по-сложно от обикновено убийство.

— Обикновено е така.

Майлс замълча за миг, вперил невиждащ поглед пред себе си.

— В общи линии, това, което ми казваш, се свежда до онова, което ми каза и Галени. Трябва да си стоя, да го изям и да се усмихвам.

— Не — каза баща му, — не е нужно да се усмихваш. Но ако наистина искаш съвет от опита, който съм натрупал с годините, той е следният — пази честта си. А репутацията ти нека се сгромолясва на воля. Важното е да надживееш копелетата.

Майлс вдигна заинтригувано поглед към лицето на баща си. Не помнеше времето, когато косата му е била черна. Сега беше почти напълно побеляла.

— Знам, че през годините си имал спадове и възходи. Първия път, когато репутацията ти е пострадала жестоко — как се справи тогава?

— О, първия път… това беше много отдавна. — Графът се наведе напред и потупа замислено с нокът по устните си. — Сега се сещам, че сред наблюдателите на определена възраст — малкото оцелели от онова поколение — бледият спомен за въпросния епизод може и да навреди на каузата ти. Какъвто бащата, такъв и синът? — Графът го погледна загрижено. — Това определено е последица, която никога не бих могъл да предвидя. Разбираш ли… след самоубийството на първата ми съпруга плъзнаха упорити слухове, че аз съм я убил. Защото ми е била невярна.

Майлс примигна. Беше чувал това-онова, но точно тази подробност от старата история не беше стигала до слуха му.

— А, тя… тя беше ли? Невярна?

— О, да. Стана голям скандал. Бях наранен, объркан — което се прояви в изблици на саморазрушителен гняв — и жестоко осакатен от бараярското си и ворско възпитание. Момент от живота ми, когато определено бих имал полза от няколко сеанса при бетански терапевт, вместо лошия бараярски съвет, който ми даде… няма значение. Не знаех… не можех да си представя, че съществува и такава алтернатива. Времената бяха мрачни, стари… други. Мъжете още се биеха на дуели, макар че по онова време дуелите вече бяха забранени.

— Но ти… ти нали не…

— Дали съм я убил ли? Не. Освен ако не приемем, че думите могат да убиват. — Сега беше ред на графа да отклони поглед и да присвие очи. — Макар че никога не установих със сигурност дали не го е направил дядо ти. Той уреди брака ни. Знам, че се е чувствал отговорен.

— Като знам какъв беше дядо, тази вероятност не изглежда съвсем невероятна. Ти попита ли го някога?

— Не. — Графът въздъхна. — Какво щях да правя, ако ми беше отговорил утвърдително?

Арал Воркосиган е бил на колко, на двайсет и две по онова време? Преди повече от половин век. „Тогава е бил много по-млад, отколкото съм аз сега. Боже, бил си е направо дете.“ Причерня му — целият му свят сякаш се завъртя бавно и настина в някаква нова и наклонена ос, с променена перспектива.

— И… ти как оцеля?

— Имах късмета на глупаците и лудите, предполагам. Със сигурност бях и двете. Не ми пукаше. Злобни клюки? Щях да им докажа, че ме подценяват, и да им дам нещо два пъти по-гадно, което да предъвкват. Мисля, че ги сащисах до степен да замлъкнат. Представи си един склонен към самоубийство откачен, който няма какво да губи и който се влачи залитайки в мъгла от алкохолно опиянение и враждебност. Въоръжен. Накрая ми писна от самия мен толкова, колкото навярно им е било писнало и ни другите, и просто престанах.

Обърканото момче вече го нямаше, останал беше само сериозният стар човек, който да го съди милостиво. Това обясняваше защо, макар част от разбиранията му да бяха стопроцентово бараярски, баща му никога не беше отварял дума за уреден брак, който да разреши романтичните проблеми на Майлс, нито беше коментирал по какъвто и да било начин интимните връзки на сина си. Майлс вирна брадичка и удостои баща си с крива усмивка.

— Вашата стратегия не ми е по вкуса, сър. От алкохола повръщам. Не се чувствам ни най-малко склонен към самоубийство. И определено имам какво да губя.
...