need for speed undercover bugatti

Хайде по колите! Екранната снимка е от края на играта – да, наистина „леко“ се оттърквам в някакъв полицейски автомобил, движейки се с 425 км/ч в насрещното движение! И взимам резки завои под прав ъгъл с 200 … Скорост, адреналин, преследвания, бягства, състезания, малко предателства, и най-накрая – хепи енд. Дванадесетото издание на Need for Speed – Undercover (под прикритие).

Играта бива. Става, горе-долу, струва си да се „превърти“ един път. Но нищо повече. Един вид микс от Most wanted и Carbon … с елементи от Undeground :). Pro street дори няма да го коментирам – беше провал отвсякъде. Това, обаче, е добро – има подобрение. В Интернет има достатъчно ревюта, и аз няма да напиша нищо кой-знае колко по-различно от общия хор.

Колебая се как да оценя управлението на автомобилите. Ако можех да покарам с волан, вероятно бих казал, че е по-добро от предишните серии. С клавиатура обаче ми беше по-трудно. И свикването не беше лесно, но се справих учудващо добре.

И за съжаление – бързо … Стигнах до края за около 30 часа игрово време. Заедно с „минаването“ и на пропуснатите задачи след официалното превъртане и кредитите.

Графиката е прилична, но нищо ново. По принцип NFS сериите нямат големи системни изисквания. Карбон с ниски настройки върви на четири годишна машина! Сегашния ми компютър се справя с Undercover перфектно: всичко на макс при разделителна способност 1024×768.

Историята е накъсана, съшита с бели конци. В мост уонтед и карбон са се справили много по-добре.

Видеотата смучат. Въпреки, че технически, как да го напиша, визуално са добре, текста е изкуствен до немай-къде, както и обстановката, и облеклото, и поведението. Мацките не ми харесаха – нито една, за разлика от Emmanuelle Vaugier (youtube).

Повечето състезания и задачи са лесни, веднъж като му хванах цаката и научих горе-долу маршрутите. Има си определени ключови места и трикове, които гарантират победата, дори и с кекав автомобил. Е, разбира се, има и такива, които се наложи да ги преиграя по десетина пъти, докато успея, но бяха малко.

Автомобилите – нищо не отбирам от коли, дори книжка нямам … Не че това има нещо общо, де :). Не ползвах нито един американски – кофти управление, ниска максимална скорост. От японските два нисана – първия, с който започва играта (разкарах го максимално бързо), и Nissan Skyline. Който се позадържа. Другите бяха европейски. Повечето време движех с порше, и по-точно с Porsche 991 GT3 RS. По някое време в началото бях с Lotus Elise. И в последните състезания, бягства от полицаи и разрушавания с Bugatti Veyron 16.4.

Противниците и полицейските коли са направени абсурдно тежки! Без това да се отразява на маневреността и скоростта им. Бутат ме и ме завъртат без никакъв проблем, нямам шанс. Случайния трафик – същата работа. Не бях свикнал … Налага се да карам много внимателно, че да избягвам най-вече автомобилите на конкурентите (защото понякога им хрумва да ме блъснат, стремейки се да карат по оптималния маршрут, което в повечето случаи води до рестарт на състезанието), както и другите участници в движението. Иначе, потрошавам полицейска кола, като се нахакам в блокада под определен ъгъл, или дебна най-кекавите – първите патрулки – по изчанчен начин. Естествено, pursuit breakers (това на български?) обектите спасяват положението – като падне кран или ламарини или тръби, всичко около мен измира (без моето возило, нали).

Ефекта на диазотния оксид (nitrous oxide, NOS, нитро) е намален. В предните версии обикновено го настройвах на максимална сила, за сметка на продължителността, и увеличаването на скоростта беше … драматично! В Undercover се оказва, че е по-добре да го ползвам в другата крайност – максимална продължителност.

Горе-долу това е, което се сещам да споделя. В играта имам достатъчно пари да пробвам още два от по-екстремните европейски автомобили (Tier 1), след което най-вероятно ще я изтрия. За край – малко статистика:

need for speed undercover stats career

need for speed undercover stats game

need for speed undercover stats pursuit