Откъс от действителен разговор на две „лели“ от нормална детска градина – не във Видин, но в друг, по-голям град:
– Здрасти, еди-коя-си. Днеска не ми се работи, боли ме глава, а имаме 30 деца – врякат, ама нема к’во да направа, учителките и тех ги мързи да гледат …
– О-о, здрасти. Ти знаеш ли ние к’во правим? Оставяме ги да потичат яко, че да се изпотят. Отваряме широко прозорците, става течение. И след ден-два сме само с 5-6 деца!
…