Ако не ви се чете ревюто, хоп направо на краткия ютюб геймплей във full HD: Gas Guzzlers Combat Carnage – Gameplay HD. И да ви се чете – пак не пречи да го гледате – само 2 минути е. (Снимките в публикацията – клик за по-голям размер).
Съвсем малко обща информация: Gas-Guzzler (от уикипедия) е накратко автомобил, който консумира гориво неефикасно. Такива са повечето супер коли (Ламбурджини, Бентли, Ферари, Майбах), големите джипове (Гранд Чероки, Хамър) и легендарното BMW M5 :). Добрите стари времена в последната четвърт на 20ти век, когато екологичните енергоспестяващи простотии бяха екзотични изгъзици. Когато истинските коли пукаха незащитени тъпанчета при форсиране и пушеха като софийската топлофикация. И във Формулите нямаха ограничения за мощност и големина на двигателите … Та така.
Почти няма игра с такъв идиотски, просташки, грубиянски – въобще уникален хумор! На пръв поглед не изглежда нищо особено – не е нова идеята за игра с разни състезателни коли, на които са монтирани оръжия. Само дето е направена от изцяло хърватския екип Gamepires. Единствените не-сърбо-хърватски имена са на двамата, озвучаващи репликите на попупияния шофьор.
Хиленето ми започна от атмосферата в пропадналия гараж, където е колата. Вътре се разхождат кокошки (буквално). Има нещо, което ми изглежда (и звучи) като сръбския вариант на ВЕФ радио. „Пилота“ прави странни неща, трябва да се видят. Има плакати – например типично надупената мацка върху якия лъскав мотор е с грамадански увиснали 200 килограмови сланини!
Описанията на колите къртят! It can be handled well in a state of intoxication; A number one choise for mobsters and middle-aged bald men; Won’t get you laid (at least not with the hot chicks). Култова е FLAG STOYKA: The fastest racing car behind the Iron curtain. Enough room for a whole vegan family (along with close relatives). A pine tree air freshener included for free. И една от най-ценните:
По време на състезанията понякога може да се види (ама не я взима винаги) надуваемата мацка на пилота – или хвърлена на задната седалка, или завързана с колан до него. На няколко пъти, когато в резултат на мелето ми се потроши капака на багажника, вътре забелязвам два-три големи вързопа. Първата ми асоциация е за увързани в черни чували трупове :).
Имената на пистите също са блестящи: Crapstone Speedway в Англия, God’s Dam Circuit в Канада, Course de Corps-Nuds във Франция, Swelling Butte Chalange в САЩ, Forrest Gimp Autorenn в Германия и любимата ми Египетска:
Описанията на пистите не отстъпват на общия фон, описан до тук – примерно: Drive through the countryside full of colorfull vineyards and try some of the best wines in the world, but don’t drink and drive!; или A fast-paced race track located in the former East Germany. It’s tight, demanding and curved like a Bavarian housewife!
Имената на съперниците в състезанията са, разбира се, особено оригинални: Izzy Cumming, The Stig, Ken U.Seemee, Mary Juana, Jed I. Knight, Stu Pitt, Jack Kass, Yuri Diculous и прочие в този дух. Количеството на кретенизма в играта е направо гениално, какво да кажа!
Да бе-е, трябва да кажа нещо по същество, демек – геймплей, графика, писти, оръжия, звук, дъра-бъра, заключение … нещо от тоя сорт и поредност, нали? Всъщност за моя изненада управлението е сравнително реалистично, и не е много лесно. Поведението на колите, зависимостта от настилката, атмосферните условия, ускорението, качествата на автомобила имат голямо значение. Е, не е съвсем „истински“ симулатор (няма и претенции да бъде), но е много по-реално, отколкото повечето NFS заглавия. Дори и след като свикнах с клавиатурата (нямам волан, а за джойстика не съм и помислял) и понаучих пистите, някои състезания ги преигравах бая пъти, особено към края на играта.
Графиката е прекрасна! Prana engine май е собствена разработка на хърватите и изглежда много впечатляващо! Като натоварване на компютъра и изисквания не мога да кажа как е, ама и не ми пука. Нали за това си сглобих машинката така, че игрите да вървят на максимални настройки и да ги фрапсвам, без да усещам забавяне :).
Пистите не са много, но не са и малко – стигат. Асфалтът е разнообразен с дъжд, сняг, поледица, пясъчни дюни, прах, чакъл и т.н. Има скокчета, остри завои, дълги прави участъци, тук-таме преки пътища (понякога не си струват, а с определени типове автомобили/скорости въобще не са „преки“), абе от всичко – както си трябва.
Има три режима. В класическото състезание колата е без монтирани оръжия. Разчита се само на разхвърляните по пътя благинки, които се сбират и после се активират – мини (3 броя), димни завеси в лилав, оранжев, светло-зелен, тъмно-син и други такива прекрасни цветове (пак може да се активира 3 пъти) и мазут за подхлъзване на настървените догонващи (3 броя за героя). Има експлодиращи и „мазни“ варели. И нитро. И парични бонуси. Та от тия екстри може да е активна само една – демек ако имам още дим за пускане, но взема мини, вече мога само да пускам мините. А, и да не забравя има и едни гаечни ключове, с които колата се поправя по малко.
А демидж по колата има, без да се отразява на управлението, само визуален. Но в бойните режими, като не внимавам, се случи да ме потрошат изцяло и да загубя състезание, в което водех.
В бойния и knockout режим е истината, хора! Страхотно хаотичното високоскоростно стрелково забавление! Изборът на оръжия е голям – от пушка, картечница, през gatling gun, гранатомет, касетъчни бомби, до рейл-гън … и още нещо ;). Част от оръжията са ценни с това, че имат и режим на стрелба назад. В много случаи аз ги използвах именно с тази цел – защото не е трудно да стана в челото, трудното е да се задържа там.
Саундтракът по време на състезанията е инструментален рок – от индъстриъл до дет метъл. Вписва се перфектно. Гласа на пилота в началото ме кефеше, ама нещо взе да ме дразни към края – все едно Serious Sam е вътре и си ръси еднообразните реплики. Има добри попадения, примерно като му писне да настъпва чужди мини или да го млатят с оръжия отзад, вика (цитатът не е точен, но по спомен е нещо от сорта): „Do that again, and I’ll shove more than my fist in your back tailpipe, I swear!“
В гаража музичката е много по-обикновена и за фон, но лично мен ме впечатли футболния коментар. Не заради друго, ами защото през 1983 го бях слушал по сръбската телевизия в директно предаване, че и съм го бил запомнил! Тогава повечето мачове ги гледахме така, щото нашите коментатори си бяха умрели в кожата, а сърбите много се вживяваха. Става дума за квалификацията за Евро ’84, решителен мач между България и Югославия, в последната минута резултата е 2:2, което тогава ни е устройвало, може би, или пък на сърбите не им е стигало. Както и да е, драмата е била голяма. Но в последния момент, буквално, сърбите ни вкарват, и техния коментатор се насира от кеф – вика, преграква, прекъсва му гласа – а бе, дерби. „Како йе то могуче, люди мои, шта йе ово … Каква среча, тресу се трибине … Раданович, Раданович“ и т.н.
Като победя и в последния шампионат (от общо 3), се появява вдъхновяващия финален надпис:
И за да бъде концепцията съвършена, е необходимо само да се дочака до последните надписи в кредитите – подробните статистики за работата на екипа:
Е как да не даде човек 24 € в Origin?