Актуализирано.
Вече няколко пъти се налага да обяснявам на хора, които по различни причини са потрошили живачен термометър (такива термометри вече не се продават, или поне не би трябвало), и се безпокоят за последствията, чудят се какво да правят … Още първия път потърсих информация в нета, разпитах местните медицински специалисти, събирайки тези достоверни и практически проверени съвети:
- Няма нужда от паника. В битовите термометри се използва така наречения метален живак, при него има опасност само ако се вдишват парите му с години наред, или ако има продължителен пряк контакт с кожата. По-опасните органични живачни съединения са изключително рядко срещани и е почти невъзможно да се сблъскате с тях при нормален живот :).
Все пак трябва да се внимава и да се действа стегнато и целенасочено. - Ако има малки деца наоколо (това естествено важи за всякакви възрасти, но децата са най-важните, нали), изведете ги от помещението. Ако не сте били там в момента, разпитайте ги спокойно, сериозно, старателно, без да им се карате – целта е да разберете възможно най-точно кога е станала случката, имали ли ли са пряк допир с подвижните блестящи топчета, как се чувстват.
- Ако са си играли с тях – незабавно се изхвърлят дрехите, а малчуганите се измиват обилно с вода и сапун.
- Ако са вдишали от живачните пари, се извеждат на чист въздух и се оставят в покой, да не рипат и подскачат наоколо, и да не се струпва камара народ около тях. (виж т.6)
- Ако има допир с лигавицата на устата (поглъщане) или с очите, се изплакват обилно с вода, поне десет минути. (виж т.6)
- (От т.4 и т.5) При последните два случая трябва да се потърси лекарска помощ – може да тръгнете с такси или собствен транспорт към някоя близка болница, или към филиал на спешната помощ. Може и да им се обадите и да ги чакате. Добре е още при телефонния разговор с тях да опишете ситуацията, настоявайки за консултация с токсиколог. Идеята е докато се придвижвате до там, през това време те да са се обадили на токсиколога, който се предполага, че е на разположение; или да са го извикали, ако е дежурен на място, с цел да спестите време.
- Едва след като сте се погрижили за хората, обръщате внимание на помещението. Отварят се всички прозорци, с цел да стане течение и да се проветри. Внимателно се оглежда мястото, където се е разпилял живака.
- Подготвяте си „инструментите“ за механично събиране на живака. Вероятно преди това ще ви се наложи посещение в аптеката за сяра на прах или манганов разтвор, както и пипета с гумен накрайник. Вършат работа и тънка лопатка, лейкопласт, влажна тоалетна хартия, дъвка дори, и вездесъщите сапун и вода. И съд, който се затваря добре (желателно е херметически).
- Парчетата от термометъра с поставят в съда.
Достатъчно големите, видими капчици се събират с пипетата. Малките – с лейкопласта или тоалетната хартия. Ако живака е попаднал върху килими, мокети или подобни порести материали – лошо, най-добре да се изхвърлят. Ако живака се е наврял в цепнатини, например на дюшеме или паркет – не е лесно да се почисти. С ножче разширете цепнатината достатъчно (без да избутвате живака по-навътре), за да може с върха на пипетата и лейкопласта да достигнете и оберете всички капчици. - След като старателно сте огледали и почистили, щедро посипвате мястото със сярата или мангановия разтвор. След известно време, примерно половин-един час, отново почиствате внимателно и събраното (заедно с парцала за почистване) поставяте в съда. Където вече би трябвало да са и събраните преди това капки живак, парчетата хартия, лейкопласта, пипетката. Мястото се измива със сапун и гореща вода, може да добавите и сода.
- Поради по-високата повърхностна кинетична енергия на течния живак има вероятност сярата да не направи химична реакция. Но поне помага за локализирането на живака и механичното му събиране, както и ограничава изпаренията. Разлятия живак сам по себе си не е опасен, опасни са изпаренията му. И на колкото по-малки топченца е, толкова по-бързо се изпарява. Като най-добър метод за събиране се препоръчва използването на метличка от медни жици, почистени с азотна киселина, но този комплект инструменти не се осигурява лесно ;).
- Оставяте помещението да съхне и да се проветрява с отворени прозорци два дни, без да спите вътре.
- Боклуците от съда не би трябвало да се изхвърлят в контейнерите. Но освен на градското сметище, или в пункт за стари метали, не се сещам как трябва да се процедира с живака …
Ще се радвам на полезни добавки към текста.
Източници:
Ако счупите термометър (съветите на Маги);
Промишлени отрови (Гражданска защита, най-долу на страницата);
Разлях живак! (клубовете на дир.бг);
Токсиколог в МБАЛ „Св. Петка“ АД – гр. Видин
