Как да дам хапче на коте?

Нашето малко коте

Имаме си коте. Малко. Неопределена порода ;). Взехме го преди месец и нещо – много е симпатично, добро, гальовно, игриво. Живее на двора, върти се ту покрай нас, ту покрай тъщата – дори на нея повече и досажда, защото май тя повече го храни :).

Сега проблема е как да му дадем хапчето – дори половин хапче, към пет милиметра в диаметър. Опитах, като го маскирах в някакъв мек колбас – не стана. Усети го и го изплю, като все пак изяде останалата част от салама. Опитахме и насила, да му отворим устата и да го бутнем между зъбите – пак не стана, с езичето го плюе.

Та търся съвет – как да накараме котето да си изяде лекарството?

Favourite Naruto songs – video (list & links)

Актуализирано в края на 2010, тъй като част от първоначално поставените клипове са свалени от youtube поради нарушение на „авторски права“. Що за глупост, явно скоро праводържателите няма да разберат, че този начин на конфронтация с потребителите е безсмислен – след съвсем кратко търсене намерих отново всички клипове. Този път, обаче, слагам и връзки към видеотата и във VBOX7. А за всеки случай ги свалих и на файлове :).

По принцип не съм аниме фен. Обаче покрай сина ми взе да ми харесва Naruto, та си изтеглих и от известно време го гледам упорито. Различните сезони почват и завършват с различни песни, част от които доста ми харесват. Установих, че японците имат добри попадения, част от рок музиката им (и по-тежките неща) са свежи, непосредствени, изпети и направени с много хъс, и се усеща нещо специфично, което не мога да го формулирам точно … При всички положения е приятно разнообразие от начина, по който европейските и американски групи изпълняват песните си. Разликата в самите клипове също – тези японски, които си харесах, изглеждат по-ръбати, непрофесионални, но пък има някаква … искреност ли, как да го кажа, която изглежда безвъзвратно загубена в западните клипове. Ето за какво става дума:

Mass Missile – „Ima Made Nando Mo“: YouTube, VBOX7

Asian Kung – Fu Generation – „Haruka Kanata“: YouTube, VBOX7

Flow – „Go! (Fighting Dreamers)“: YouTube, VBOX7

Stance Punks – „No Boy No Cry“: YouTube, VBOX7

Raiko – „Alive“: YouTube, VBOX7

Orange Range – „Viva Rock Japanese“: YouTube, VBOX7

Тези са само от Наруто, все още не съм стигнал до трите филма, едва след това ще тегля и Naruto Shippuuden (Наруто – „Ураганни Хроники“, така май се превежда).

Soundtrack-a – в музиката вътре, в самите епизоди също има добри неща, ще си направя mp3 подборка :).

Разни снимки от Видин

Графити (уж), табели, обява, котка, морско свинче, боклуци, тротинетка, notebook ASUS EEPC и други, които са ми се сторили интересни за снимане :). Това моя първи пост (моя редакция по-късно – и последен!), в който използвам вградения gallery feature на WordPress.

Лелки в детска градина

Откъс от действителен разговор на две „лели“ от нормална детска градина – не във Видин, но в друг, по-голям град:

– Здрасти, еди-коя-си. Днеска не ми се работи, боли ме глава, а имаме 30 деца – врякат, ама нема к’во да направа, учителките и тех ги мързи да гледат …

– О-о, здрасти. Ти знаеш ли ние к’во правим? Оставяме ги да потичат яко, че да се изпотят. Отваряме широко прозорците, става течение. И след ден-два сме само с 5-6 деца!

За или против колани в автомобилите?

След кратката, не много успешна и приключила преждевременно почивка (за нея ще пиша и пускам снимки по-късно) установихме, че за нормалното осъществяване на подобни планове ни е абсолютно необходим собствен автомобил. По-късно сигурно ще търся съвети за конкретния евтин модел втора употреба опел или фолксваген, сега ме интересува друго – отношението на хората към слагането на предпазните колани в автомобилите, в които се возят или които управляват. Като имам в предвид не само като водачи, или седящи до тях, ами и като возещи се на задните седалки. Както и към тези, които карат или се возят на камиони, бусове, въобще всички видове автомобили.

Лично аз винаги, абсолютно, без изключение си слагам колана – когато има такъв, разбира се. Независимо дали съм отпред или отзад. Когато пътувахме с автобуса – сравнително малък бус – от Плевен за Видин – на някои от седалките също имаше колани, които използвах.

Чувал съм различни мнения, като доста често учудени, недоумяващи погледи и реплики, особено от шофьорите на таксита. Единия от аргументите е, че при катастрофа понякога колана може да се заклещи и само да попречи да се излезе бързо от автомобила. Нямам никакъв опит с катастрофи, затова и логично няма какво да отговоря :).

Други пък в града не слагат колани, но мислят, че е необходимо при по-дълго или извън градско шофиране да са „вързани“.

Също така не ме интересуват особено нормативните аргументи съгласно Закона за движение по пътищата (или както там се казва). Интересува ме чисто личното, прагматично, субективно дори, от личен опит мнение на хората, които се возят и карат автомобили.

Знам, че за улеснение на читателите и отговарящите би трябвало да сложа анкета, но не мисля само заради тази публикация да търся, избирам и инсталирам (модифицирам до валиден HTML) анкетен widget.

Така че нека който има мнение, да го напише – надълго или накратко – дори и да не е аргументирано :).

Пауза

Заминаваме за известно време към Троянския балкан – Шипково, Чифлик, Рибарица. Багажа – опакован, транспорта – уреден, детето (чукам на дърво) е добре, ние – също, има някакви пари, фотоапарата е зареден с батерии, надявам се нищо съществено да не сме забравили :). Тъй като не знам предварително как ще е положението с достъпа до Интернет, и нямам намерение да мъкна лаптоп, не е ясно кога ще мога да пиша пак.

Моля коментиращите в блога ми да ме извинят, ако одобряването и визуализирането на текстовете им се забави – все още всички неща се преглеждат от мен, преди да станат видими, надявам се паузата да не е голяма :).

Хайде на минералните бани и на планината, ю-хуу! :)

Редакция, направена основно с тестова цел – естествено, ще продължа с нещата, описани преди :).

Издирва се Румен Динев (Dexter)


(клик на снимките за по-голям размер)

Молба за информация и помощ – чрез приятел от фото форум.

От 17 дни 28-годишния Румен Динев от София е в неизвестност. Младият мъж бе обявен за издирване от столичното Шесто РПУ, но до този момент явно няма резултати от официалното полицейско издирване. Роднини и близки организираха самостоятелна кампания – разлепват из страната плакати със снимка на Румен и молба за съдействие.

На 21 юли Румен Динев е напуснал вилата си в кв. „Симеоново“ с лек автомобил „Пежо 206“, сив металик, с регистрационен номер С 49 92 ХТ. Оттогава няма сведения за него.

Румен Динев в висок 180 см, слаб, с кафяви очи, леко чуплива къса черна коса и продълговато лице. Облича се спортно. Постоянен адрес – ж.к. “Младост” в столицата.
Румен Динев е свързан с Балчик. На провелия се в града през месец май тази година фотопленер две от трите му включени в изложбата снимки бяха отличени с награди.

Моля, който разполага с актуална информация за човека, да се обади на тел. 166, 02-982-17-60, 02-982-17-55 или в най-близкото управление на РПУ.

Отпуска, Battlefield 2, басейни

Та тъй, от началото на настоящата седмица съм отпуска, та чак до края на другия месец. Демек – „голямата годишна ваканция“. В работата няма големи спешни недовършени неща, а няколкото дребни проблема ги реших с едно идване за половин час. Служебната поща се пренасочва към една от личните, направих пълен архив на всичко по мрежата, тествах VPN-а …

Голяма част от хората чакат с нетърпение подобни отпуски с цел да избягат от натовареното ежедневие, стреса, да се заредят с енергия, и т.н. в този дух. Не, че на мен не ми е приятно, само че. Харесвам работата си, стреса не е чак толкова голям, натоварването е съвсем нормално, няма напрежение и хаос. Дори и да има, аз не го усещам по този начин. Факта, че за известно време няма да ходя на работа, не предизвиква голяма разлика в душевната ми нагласа.

Неприятното е, че много скоро семейно трябва да се занимаваме със сериозен здравословен проблем на много близък човек (самият той все още не знае, че се обсъжда вероятност изхода да е … летален). Нищо фатално все още не е станало, за късмет проблема е хванат в ранен стадий, създаваме стройна и последователна организация на действие, очакваме всичко да мине успешно … стига толкоз за това.

Тъщата, освободена от „задължението“ да гледа внука си, сега има повече време да се занимава с нейните си неща, например това (клик на снимките за по-голям размер):

Част от градинката в къщи

Радващото е, че прекарвам значително повече време със сина си, разхождаме се по градинките във Видин:

Фонтанче във Видин

Вписвам се в игрите му:

Игра с фигурки на войници

Като стана дума за войници, напреднах доста в

Battlefield 2

Бях си я купил отдавна, постепенно задобрявах, играта е твърдо най-добрия онлайн мултиплеър шутър – изключително реалистична, отвсякъде! Е, има сравнително високи хардуерни изисквания; добре, че видеокартата ми се справя без никакви проблеми с максимални настройки на качеството. Разбира се, опита на останалите участници в конфликтите по разнообразните и прецизно балансирани карти е много важен, но това, което гарантира успеха, е отборната игра. В BF2 „самотните вълци“ нямат шанс. Цялата тактика и стратегия е изградена около доброто организиране на взводовете и работата им в екип. Поне аз така си превеждам squad, въпреки, че според нашата армейска организация като че ли отделение е по-правилно – или поне речника ми казва, че platoon е взвод … Както и да е. Има си и командир (commander), който има допълнителни организационни екстри и други възможности
– примерно сканиране на картата за врагове, обстрел с артилерия, пускане на разузнавателни безпилотни самолети … Доста често разликата в качествата на командира са решаващи за крайния изход на битката. Важно е и разбира се взводните да са дисциплинирани, той също да ги слуша, както и самите взводове да се съобразяват със заповедите си. Иначе като показатели (живот, броня, въоръжение, „спринт“) командира е най-обикновен войник като всички останали, в зависимост от това, какъв кит си избере. Само че ако си върши работата както трябва, командирският екран заема цялата му енергия, и обикновено той се скатава на скришно място и почва да действа. Не случайно на повечето официални и престижни сървъри има съобщения от сорта „Fighting commander is not allowed – it’s a full time job“;
„Fighting commander is allowed, but do your job“. Има и доста сървъри, на които командира не е разрешен. Тогава вече става много важна добрата комуникация между взводовете и вътре в тях, стиковане на целите и избирането на съответния кит. Аз най-често играя картечар (който същевременно снабдява останалите с амуниции), но понякога, когато се налага съм и медик (който лекува и съживява), assault (заради хубавото оръжие и бронята), противотанков боец, и прочие. Между другото, в част от сървърите са забранени превозните средства и авиацията, в други са разрешени – въобще избор голям. Една от най-популярните карти за infantry only е Strike on Karkand.
В цялата игра действието се развива в съвсем близко бъдеще – примерно след 2-3 години, като оръжията, превозните средства, самолетите и хеликоптерите са почти точно копие на реалните, масово използващите се в момента на въоръжение в съвременните армии. Това, което е променено във характеристиките им е направено само заради баланса в различните лагери,които са три – United States Marine Corps (USMC – до болка познато), Middle East Coalition (MEC – изключително с руско оръжие), и китайските People’s Liberation Army (PLA – с тях почти не съм играл).
С напредването в играта има повишаване в ранг, като на определени „точки“ се разкриват различни нови, често по-добри оръжия.
В момента аз съм Gunnery Sergeant Serial_Healer – на връзката към тракера има и много други статистики, не се престаравайте в четене – все още ме убиват повече, отколкото аз убивам :).

Преди време ходихме на един от новите басейни във Видин – Диана, намиращ се в промишлената зона, близо до Химията – нещо не ни беше харесало. Стандартен правоъгълен голям дълбок басейн и по-малък детски без екстри; водата леко хладка за вкуса ми – 26-27 градуса; сравнително чиста, но с лек неприятен цветови оттенък; претрупано барче; разрешава се влизането на всякакви клиенти, включително и с естествен мургав тен; дори и при липса на места се пускат хора с намаление, което логично води до неприятна навалица; децата влизат с намаление; тревата е поизсъхнала и бодлива.

Затова със сина ми се насочихме решително към басейна на хотел Анна Кристина (безплатна реклама, хи-хик).

Фасадата на хотел Анна Кристина Видин

Представа си нямам за хотелската част и обслужването (освен че са скъпи), но басейна с чиста съвест го препоръчвам като най-добрия във Видин и околността:

Басей в хотел Анна Кристина Видин снимка 1

Имат твърда сегрегационна политика (моя редакция: или нещо от сорта, лично НЕобективно впечатление), тоест – цигани НЕ се допускат (моя редакция: или поне се обезкуражават ефективно, а може би и просто да не идват поради цените или незнание). Водата е разкошна – и като цвят, и като температура – 28 градуса. Големия басейн е с бъбрековидна форма, има три нива на дълбочина, като най-дълбокото ми стига до над брадичката. На две места има стъпала, като при едните има шуртящи близко до повърхността струи вода, нещо като воден масаж. Детския басейн е кръгъл, има малка водна пързалка, останалото се вижда на снимките:

Басей в хотел Анна Кристина Видин снимка 2

Има точно определен брой шезлонги, с масичка и чадър, внимателно преценени така, че дори и при максимално запълване няма неприятна навалица. Децата влизат безплатно. А при липса на свободни места – просто повече хора не се допускат. Барчето е приятно, цените са … нормални като за хотел. Всичко се поддържа чисто. В големия басейн не са разрешени пльосванията трупешката – при първото по-сериозно разплискване спасителя дискретно се приближава и прави приятелска забележка, досега не съм видял някой да повтори.

Добавено по-късно: оказва се, че гостите на хотела също си плащат за басейна, което може да се окаже неприятна изненада. Не знам защо са решили така, но не прави добро впечатление – досега във всички хотели, в които съм бил, ползването на басейна (ако има такъв) е включено в цената.

Като заключение – нетипична моя снимка по бански, без очила :)

Аз по бански без очила :)

Остава ни до края на август само да отидем и на море, и на планина!

Компютри :)

Поради различни причини, непреднамерено стечение на обстоятелствата, вчера сбрах четири (4) компютъра в къщи – личен, служебен, един за ремонт и един … хм, общ? :)

четири компютъра

На село

Уикенда прекарахме в селото на родителите ми, да видим малкия. Не бях ходил там от … забравих колко, но много време – май миналата година пропуснах, може би от по-миналата не бях стъпвал. Нямам и особено желание, освен „при други равни условия“, но това е друга тема … Въпреки, че първите си седем години съм прекарал почти изключително там (не съм ходил на детска) под усилените грижи на баба и дядо. Не беше лошо, но тогава си беше за тогава. Това ми е и дежурния отговор на въпроса къде ми се губят първите седем години – което си е самата истина :). Както и да е. Нещата изглеждат почти непроменени – както са били преди 30 години, а съдейки по спомените на по-дъртите – дори както преди 50-60. Снимах доста, пускам повечето неща (не само хубавите, има и безинтересни/бездарни) тук, затова е и тага -more- (клик върху снимките за по-голям размер) :). Има още