Да се цивилизоваме! – Маи, част 5та

В първата част засегнах бегло новостите в „Цивилизация 5: богове и крале“, разказах за основаването на държавата на маите, аргументирах се за избора си на цивилизация и на вида световна карта, разкрих част от света и си избрах място за втори град.
Във втората част построих Стоунхендж, основах втори град, срещнах шведите, хуните и картагенците, разкрих над половината свят и напреднах с вярата и науката.
В третата част основах и започнах да разпространявам религията Сериализъм, продължих многостранното си развитие и навлязох в класическата епоха, построих няколко чудеса на света, същото направиха шведите и картагенците, и започнах подготовката си за посрещането на предстоящото нашествие.
В четвъртата част спечелих първата си голяма война, въпреки, че бях изостанал във военно отношение, чрез технологично си превъзходство в оръжията, брилянтна тактика, и благодарение на едно чудо.

ЗЛАТНОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ НА МАИТЕ

0450 година
В началото на средните векове империята на маите не заема големи територии. Но е водещата сред великите сили с културното си, научно, религиозно и промишлено развитие. Религията сериализъм вече е обхванала половината свят. Производствения капацитет на Паленке е ненадминат. Новопостроената академия в Тикал подпомага научно-технологичното превъзходство. Търговията с градовете-държави и с другите нации процъфтява. Пакал е в добри отношения с останалите лидери.

Civilization V: Early Middle Ages Strategic overview

След приключване на войната е време за мирно развитие. Строя чудеса, ще направя още два града – един в „моята“ си територия, а втория може би на морския бряг на югоизток. Това най-вероятно пак ще раздразни Атила :).
От великите личности, генерирани от бонуса на маите на всеки 394 години похарчих един инженер за поредното чудо. В момента великия търговец се насочва към Монако, където ще осъществи търговска мисия. Това хем ще ми даде доста пари накуп, хем ще ми подобри отношенията с града-държава. Ще използвам излишъка в хазната за бързо купуване на някои основни сгради в новия град.

0475 – 1200 година
Основан е Чичен Ица, а по-късно – и Уксмал. Многобройните работници изграждат за кратко време търговските пътища между градовете и инфраструктурата. Увеличените приходи позволяват бързо издигане на основните сгради в новите селища. Новопоявилият се пророк допълнително укрепва религията сериализъм, която с помощта на мисионерите вече обхваща абсолютно целия свят! Пакал подписва изследователски споразумения с картагенците и с шведите. Четири градове-държави са постоянни дългогодишни съюзници и подпомагат развитието на маите със стратегически и луксозни стоки.

Civilization V: Palenque Renaissance Awesomeness

Паленке стана столица за чудо и приказ! Всъщност това важи за цялата ми „скромна“ (хи-хик) империя. Продукция, население, щастие, специалисти, култура, религия, наука … И двуцифрено число чудеса, успях да направя почти всички от средновековната и ренесансова епоха. Вярно, армията ми все още не е многобройна, но за сметка на това съм напред и с военната технология, както и с всичко останало. От тук нататък е просто въпрос на прищявка как ще довърша играта – не виждам кой и как може да ме спре!

Реализацията на концепцията за шпиионажа не ми хареса. Оказва се, че няма единица-шпионин! Вместо това има … меню? Където шпионин с някакво име мога да му давам задачи и да го местя. По-късно в зависимост от развитието се появяват още шпиони. С някаква сграда и много по-късни развити технология те могат да вдигат и рангове, тоест да са по-ефективни.

Civilization V: Spy concept

Спорът на Густав Адолф с Дидона по повод влиянието им над съседните им градове-държави, и напрежението по общата им граница прераства в открити бойни действия. Изтощителната война продължава дълги години с променлив успех. И шведите, и картагенците молят Пакал за военна помощ срещу другия. С внимателно политическо лавиране и много дипломация маите успяват да избегнат взимането на страна в конфликта, като същевременно запазват добрите си отношения и с двете държави.

1240 година
Хуните основават още два града. Но цивилизованото развитие и мирният растеж не им е в природата. Събрал прилична средновековна войска, Атила решава да се възмезди за предишното си поражение. Подмамен от привидно слабите единици по общата граница и незащитения нов град на маите, той напада неочаквано и стремително. При първоначалният щурм успява да стигне до покрайнините на Уксмал и взима в робство местните специалисти по земеделие и минно дело.

Civilization V: Doomed Second Hunnish Invasion

Е сега вече го размазах! На това му се казва сам да си изкопаеш гроба. Единият от милитаристичните градове-държави, с които сме съюзници, май Белград, на два пъти ми даде неопитни пиконосци. Тъй като си знаех, че рано или късно на Атила ще му писне да виси бездеен, ги държах около най-новият си град. Цитаделата, която се вижда, я направих не само за допълнителна защита. Тя замества културната бомба, която преди това разширение на Цивилизация 5 се правеше от велик артист. С нейна помощ обхванах наведнъж няколко полета, включително това с природната забележителност – без да се разширявам по нормалния начин, и без да харча пари за купуването на близки територии. На същата планина построих с помощта на поредния велик инженер Мачу Пикчу.

Нарочно държа ядрото на бойната си сила – рицарите-ветерани и арбалетчиците – по-навътре, в дълбочина, около основните градове. Не мисля да пазя и ъпгрейтвам тъпите алебардисти – те ще са пушечното месо, което ще прекъсне набега на хуните и вероятно ще попилее повечето от основната им паплач. После ще изчакам само още няколко хода, докато открия барута, ще подобря каквото мога до мускетари и чак тогава ще започна контраатака. Но този път вече няма да спра по средата – никакви парични и ресурсни подкупи не ще ме разсеят от главната ми цел – а именно покоряването на хунската империя!

Следва продължение: част 6та.

Да се цивилизоваме! – Маи, част 4та

В първата част засегнах бегло новостите в „Цивилизация 5: богове и крале“, разказах за основаването на държавата на маите, аргументирах се за избора си на цивилизация и на вида световна карта, разкрих част от света и си избрах място за втори град.
Във втората част построих Стоунхендж, основах втори град, срещнах шведите, хуните и картагенците, разкрих над половината свят и напреднах с вярата и науката.
В третата част основах и започнах да разпространявам религията Сериализъм, продължих многостранното си развитие и навлязох в класическата епоха; построих няколко чудеса на света, същото направиха шведите и картагенците, и се опитах да се подготвя за посрещането на неизбежната хунска инвазия.

ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ТИКАЛ

0275 година преди новата ера
Хуните обявяват война и нахлуват като мощна приливна вълна! В този мрачен час провидението се усмихва на маите. Богът на строителството Акнан се появява в човешки вид в тронната зала на двореца и предлага помощта си. Давайки последни спешни нареждания, Пакал напуска столицата и го придружава до обсадения град. Божественото присъствие и личния пример на лидера окуражават обезверените защитници. Въпреки това и Акнан, и Пакал осъзнават безнадеждната ситуация. Богът бързо взима решение. Отива в строящия се пазар в края на града и разгонва всички хора от там. Събирайки цялата си налична мощ, той се дематериализира с оглушителен взрив и ослепителен многоцветен блясък. Недовършената конструкция е напълно разрушена. Но Тикал вече е защитен от яка каменна стена. А около абсолютно цялата контролирана от маите територия се издига най-мащабната и грандиозна защита в света – Великата маиска стена!

Civilization V: Defending Tikal

Съотношението на силите в началото на конфликта е много зле за мен – едно към три в полза на хуните. Аз имам два композитни стрелеца – единият с един, а другия с два ъпгрейта. Имам и два боеца – единия без ъпгрейти (купих го миналия ход), другия с два. Атила идва (не всичко се вижда на екранната снимка, пък и не успях да „заснема“ битката ход по ход) с три тарана, четири обикновени стрелеца, четири боеца и два конни стрелеца. Не зная какви са им ъпгрейтите, но със сигурност имат поне по един.

Това, което ме спасява, е … културата :). Миналия ход натрупах достатъчно и разкрих последното останало от клона на социалната политика „Свобода“. Генерираната личност по мой избор беше велик инженер. Другият вариант беше да избера велик генерал, но в случая нямаше да ми помогне. Генералите дават бонус на атаката – което значи, че малкото ми единици щяха да правят по-голям демидж. Да, може би щях да направя по-големи щети на нападателите, но нямаше да мога да спася Тикал. Другата опция е да го превърна в цитадела, която всеки ход наранява по малко вражеските единици до нея, а моята единица вътре има +100% защитен бонус. Но това също нямаше да реши проблема със загубата на града.

Веднага изпратих инженера в Тикал, където прекъснах строежа на пазар и започнах Великата китайска стена. Като го „похарча“, той ще я построи за един ход! Дава ми безплатна крепостна стена в града, в който е построена и получавам +1 точка за велик инженер. Но най-важното е, че това чудо забавя хода на всички вражески единици с едно, когато са в моя територия. Това най-общо значи, че до откриването на модерни, съвременни бойни единици, всяка инвазия е обречена на провал. В редките случаи, когато се е случвало да има успешно нахлуване въпреки стената, нападателя има непропорционално, изключително големи загуби.

Откакто разкрих металообработването, пратих работника да прави мина на желязното находище до града, ще стане готова след два хода. Имам достатъчно пари да ъпгрейтвам и двата си боеца до мечоносци. С прецизно тактическо маневриране и използване на максимум на наличните ми единици мисля, че ще успея да удържа.

Таранът е уникална единица на хуните и замества копиеносеца. Има ужасно голям бонус при атака срещу градове, прилична защита срещу стрели, но е уязвим в близък бой с други единици. Задачата ми е да се справя приоритетно с тях – ще използвам всичко налично първо срещу единия, после срещу другия. Третият е явно по-назад и за момента не е опасен. След това …

Зависи как ще се променя тактическата ситуация. Идеята ми да оставям хунските далекобойни единици да стрелят колкото си искат – те не ме плашат. Град може да бъде превзет само от „меле“ единица. Което значи, че щом някой вражески боец застане до града, всичко налично го атакува, докато не го убие.

И чак накрая ще се оправям със хунските стрелци. Благодарение на Великата китайска стена нападението ще е драстично осакатено. Атила няма да може да маневрира, нито да концентрира силите си. Благодарение на това, а и на превъзходството си във военната технология се надявам да спася не само Тикал, но и поне двете единиците-ветерани. Все пак композитни стрелци и мечоносци не би трябвало да имат проблем срещу обикновени стрелци и първобитни бойци.

Защитниците са мрачни, но решителни. Защитени от крепостната стена, те обсипват хунските орди с дъжд от стрели. Скритите в съседната гора стрелци изненадват голяма група нападатели. Покосяват почти всички, преди оцелелите да се оттеглят в безреден бяг. Въпреки загубите, нападението продължава. Единият таран на Атила успява да се долепи плътно до крепостната стена, и облицованата му с метал глава започва да сипе тежки удари. Стената се пропуква, камъните се срутват.

В този момент пристигат опитните бойци, марширували по целия път чак от другия край на империята. Без да чака заповеди, още преди да е превъоръжил воините си с новите метални брони и мечове, капитанът им ги повежда в изненадваща атака. Преди да се усетят какво става, всички нападатели в тарана са изклани. Но тогава връхлитат конните стрелци на Атила. Капитанът заповядва на оцелелите бойци да се приберат зад крепостните стени, и се изправя сам срещу препускащата орда. Сякаш по свръхестествен начин той успява да избегне повечето стрели. Поваля един конник, после втори, и трети. Изглежда все едно самият бог на войната поддържа разпалената му ярост. Още няколко стрели го уцелват, но той не усеща болка, и се озовава в постепенно разширяващ се кръг от пръскащи кръв отсечени крайници, умиращи и мъртви врагове. Прекъснали устремното си нападение, върху него се скупчват всички конници и капитанът потъва в прииждащите вълни на хунската орда.

Неговата героична саможертва дава възможност на останалите бойци да се екипират с мечове и метални брони, а стрелците да подновят запасите си от стрели. Пакал заповядва контраатака. Водени лично от лидера си и изпълнени с жажда за мъст, всички жители на Тикал, годни да носят оръжие, се изсипват като пълноводна река от градските порти е се вчепкват в жестоко меле с нападателите. Докато трае битката в центъра стрелците напредват по единия фланг, а мечоносците – по другия. По даден сигнал оцелелите опълченци отстъпват и се прибират зад стената, Атила ги преследва.

Хуните съсредоточават усилията си към вече повредената част от стената. Няколко нападатели успяват да се изкачат, завързва се ръкопашен бой. Чрез използването на бутилки със силно запалително течност агресорите подпалват близките къщи, бушуващият пожар допълнително изтощава губещите сила опълченци. В този критичен момент мечоносците и стрелците изненадват по фланговете и в гръб основната хунска войска, а защитниците използват последния си коз – започват да изсипват казани с врящо олио върху нападателите.

0150 година преди новата ера
Застаналия на близкият хълм Атила е навъсен като буреносен облак. Великата стена пречи на подкрепленията да пристигнат навреме. Пред очите му всички бойци са избити до крак от обикновени селяни и граждани, подпомагани от малкото на брой, но смели ветерани с по-добро въоръжение и броня. Крепостната стена в Тикал е полуразрушена, града е в димящи руини, но все още се държи – горд и непокорим! Прикриван от единственият останал отряд стрелци, владетелят се спасява с бягство, като зарязва своите ранени и мъртви на бойното поле. Опиянени от победата си, мечоносците преследват и избиват остатъците от хунската армия, но Пакал ги предупреждава да не се отдалечават от границите на империята.

Civilization V: First major battle won

Унизеният Атила с отвращение е принуден да иска мир. Пакал се съгласява, но в замяна изгребва всичкото злато от хунската хазна и прибира всичките им ресурси. Хората празнуват победата, а вестта за отчаяната защита на Тикал и невероятната смелост на маиските воини обикаля света и им спечелва престиж и уважение не само сред градовете държави, но и пред другите цивилизации.

На връщане от преследването мечоносците минават покрай лобното място на техния капитан. Разравяйки труповете на коне и хора, те го откриват … още дишащ! По-късно, когато позакрепва и си излекува най-сериозните рани, на тържествена церемония Пакал го провъзгласява за Велик генерал, главнокомандуващ на всички войски на маите.

Следва продължение: Част 5та.

Да се цивилизоваме! – Маи, част 3та

В първата част засегнах бегло новостите в „Цивилизация 5: богове и крале“, разказах за основаването на държавата на маите, аргументирах се за избора си на цивилизация и на вида световна карта, разкрих част от света и си избрах място за втори град.
Във втората част построих Стоунхендж, основах втори град, срещнах шведите, хуните и картагенците, разкрих над половината свят и напреднах с вярата и науката.

РЕЛИГИЯТА СЕРИАЛИЗЪМ, МИРНО РАЗВИТИЕ, ЛОШИ НОВИНИ

1480 година преди новата ера
В покрайнините на Паленке расте дете с невероятен ум и интуиция на име Чилам Балам. Останал отрано сирак, той помага на жреците в поддържането на реликвите в пирамидата. Прекарва дълго време в съсредоточено съзерцаване на първите открити артефакти, и успява да разгадае част от надписите. Гениалните прозрения на детето-чудо предизвикват такъв взрив на религиозен плам, че маите основават първата световна религия – Сериализъм!
Името е напълно случайно избрано :). Чисто съвпадение е, че много голям процент от Интернет и геймърската ми активност е под никнейм Serial_H (с някои вариации, примерно Serial_Healer, или просто Serial). Ползвам го още от древните времена в началото на IRC епохата, първия мрежови Warcraft, през разните ММО-та, да то днешните Steam, Origin и прочие.
За бонуси избрах +1 злато на всеки 4 последователи и +1% продукция на всеки последовател (но не повече от 15%).

Civilization V: New Religion - Serialism

1400 година преди новата ера
Натрупалите опит строители започват да използват все по-сложни конструктивни елементи, което води на началото на класическата епоха за маите. Пакал обещава щедра награда за първия ковач, който успее да изработи оръжие от новооткритата желязна руда.

Civilization V: The Classical Era

1280 година преди новата ера
Пристига новината, че шведите са превзели Кейптаун, и са основали още един град. Междувременно, използвайки новопридобитите инженерни познания, работниците са почти готови с първата древна магистрала между Паланке и Тикал. Големият Царски Път е широк, гладък, с отводнителни канали от двете страни, минава през два здрави моста над Усумасинта и разсича по идеално права линия двата големи горски масива.
Пътят ще стимулира разпространението на религията до втория ми град и най-накрая ще мога да се възползвам от бонуса на търговския маршрут.

Civilization V: The Big King's Road

1200 – 0375 година преди новата ера
През тези векове всяка от цивилизациите се развива по избрания от нея начин. Маите завършват Великата библиотека, което тава тласък на научното им развитие. Но все още не могат да настигнат картагенците, които междувременно основават втори град. Шведите насочват всичките си ресурси в строителство на величествени сгради, издигайки храма на Артемида. Известно време след това отново будят възхищение в градовете-държави, построявайки висящите градини на Семирамида. Атила е в процес на увеличаване на военната си мощ, основал е втори град.

Пакал използва част от натрупаното злато в хазната, за да финансира бързото изграждане на мелници и в двата града, използвайки близостта на реката, за да повиши продуктивността им. Строи складове за дългосрочно съхраняване на селскостопанската продукция. Освен това в Паленке е построена каменоломна, а града расте с бързи темпове, постепенно превръщайки се в същински културен, промишлен, религиозен и научен център. Маите издигат мавзолея в Халикарнас, с което си спечелват почитта и благоразположението на някои от градове-държави. С религиозен плам първият мисионер се отправя на пълно с неизвестности пътешествие, за да разпространи учението на Сериализма в далечните земи, и да донесе просветление на всички хора по света.

И двете бойни единици вече са опитни ветерани, обиколили повечето от познатия свят по суша. Въз основа на техните описания е изработена първата карта на света. Единствената неизследвана територия е на югоизток – зад столицата на хуните. Всички варвари са разчистени в контролираната от маите територия. И докато в Тикал се строи библиотека, в Паленке е дадено началото на поредния мистичен амбициозен проект – Оракъл.

0350 година преди новата ера
Изпратения на разузнаване в хунската територия атлатъл докладва за огромна армия – конни и спешени стрелци, маршируващи бойци отряди, дори и тарани – насочваща се към земите на маите. Пакал е силно разтревожен, защото няма достатъчно войска, за да удържи хунските орди, и не иска веднага да пренасочва продукцията на двата града, които би означавало да се откаже от текущите си проекти. В този момент му съобщават за ковач, който е успял да изработи чудесен меч от новооткритата до Паленке мина с желязна руда. Веднага е разпоредено всички, които не са заети с текущите проекти, да съсредоточат усилията си в добиването и преработването на рудата и подобряването на оръжията и бронята на войската.

Civilization V: Prelude to War

Леле-мале, направо си заминах, беше първата ми реакция щом видях каква паплач идва. Доста често правя подобна грешка в началото – неглижирам военното развитие и защитата. Не стига, че войската ми е минимална, ами и нямам крепостни стени, нито казарми, нито време, да ги произведа. Наличните пари – не че са малко на тоя етап от играта, ама няма да ми стигнат да спася Тикал. Поне ще си ъпгрейтвам стрелците. По-късно, като обмислих внимателно няколко различни начина за реакция в тази трудна ситуация, май намерих един добър и доста хитър вариант.

При завръщането си разузнавачите донасят няколко откраднати хунски лъка. Оръжейниците веднага започват да прилагат новата комбинирано-съставна технология на използваните материали, която позволя по-далечна, прецизна, честа и мощна стрелба. Атлатълите стават композитни стрелци.

Следва продължение: Част 4та.

Да се цивилизоваме! – Маи, част 2ра

В първата част засегнах бегло новостите в „Цивилизация 5: богове и крале“, разказах за основаването на държавата на маите, аргументирах се за избора си на цивилизация и на вида световна карта, разкрих част от света и си избрах място за втори град.

ДИПЛОМАЦИЯ, РЕЛИГИЯ, ПЪРВО ЧУДО И ВТОРО СЕЛИЩЕ

2760 година преди новата ера
След продължителни точни наблюдения и гениални прозрения хората на Пакал въвеждат система за организиране на дните чрез именуване на периоди от време, наречена календар. Това им позволява да започнат строежа на първият си дългосрочен амбициозен проект, наречен Стоунхендж.
Маите са имали безпрецедентни за древните векове отлични разбирания и разсъждения за концепцията за течение и измерване на времето. Иначе почти винаги – независимо с коя раса играя – се опитвам да направя първи това чудо, за да се възползвам в най-голяма степен от точките, които ми позволяват генерирането на велики инженери.

2760-2600 година преди новата ера
Воинът и скаутът/атлатъл продължават смело да разкриват нови територии, обирайки пътьом каквито руини намерят. Пакал има представа за разположението и развитието на останалите цивилизации, остава му да срещна само още един град-държава.

Разкриването на колективизма води до появата на доброволци, които нямат търпение да разширят границите на империята. Жрецът прави първото жертвоприношение от върха на пирамидата и обявява, че върховният бог Кукулкан (превод на Кетцакоатъл) ще бди над смелите заселници. Вдъхновени и екзалтирани, те се отправят на рискован поход към централните земи – без никаква военна подкрепа. Следвайки течението на реката, стигат до извора на Усумасинта, където попадат под угрозата на промъкналите се в близката гора варварски стрелци. Бързо, но без паника, организират защитата си и основават град Тикал, откъдето обстрелват враговете.

Civilization V: The founding of Tikal

До момента съм доволен от късмета си – от руини получих +1 население в столицата, 90 злато, една технология, бонус вяра и разкриване на наличните варварски селища. Походът на неохранявания сетлър беше оправдан риск – аз съм първата цивилизация с втори град. Искаше ми се да е с една идея по на югозапад, но варварите ме принудиха да го основа там, докъдето съм стигнал.

С картагенците разменихме посолства, обиколил съм по-голямата част от територията на шведите и част от земите на хуните. Работника действа по задачите около столицата, чудото се строи бавно, но сигурно. Бойните единици вече са по-опитни, варварите не ме притесняват. Градовете-държави започнаха да изявяват желания в зависимост от насоката си – част от тях са изпълними. Натрупах достатъчно вяра за пантеон.

Civilization V: Religion - Pantheon

Намирането на религиозни артефакти и активните действия на жреца водят до основаването на първия световен пантеон. Пакал убеждава маите да изберат за основополагаща вяра идеята за „Пратеник на боговете“.
Това е единствения религиозен бонус, който подпомага научното развитие – дава +2 наука в градовете с търговски път.

Кратък преглед на наличните цивилизации:

Civilization V: Early diplomacy overview

Атила не крие презрението си към маите. Пакал с право се опасява от бързото му, относително ранно военно развитие. Хуните са на югоизток и обещават проблеми.
В съответствие с историческите факти, те са избрали бойно-агресивен път на развитие, избирайки честта като първа социална политика

Civilization V: Attila of the Huns

Красивата Дидона е впечатлена от харизматичния Пакал, което води до обещания за бъдещо сближаване на двата народа. Картагенците са на югозапад, пред входа им има град-държава. От тяхна страна не се очакват военни проблеми.
Крайбрежният им бонус няма да е много полезен на тази карта. Въпреки, че се водят милитаристична цивилизация, са избрали социалната политика свобода.

Civilization V: Dido of Carthage

Густав Адолф, въпреки ясно изразеното желание на Пакал за сътрудничество, е резервирано-неутрален. И двете цивилизации биха имали полза от десетте процента увеличаване на генерирането на велики личности, което е уникалната характеристика на шведите. Макар и в учтива форма, това все пак е отказ, който маите ще запомнят.
Странно, но те са избрали за първоначална социална политика честта. Може би искат да се справят лесно с варварите, а може и да имат по-дългосрочни агресивни планове.

Civilization V: Gustavus Adolphus the great of Sweden

2200 година преди новата ера
Дългогодишните усилия на неимоверно тежка работа се увенчават с успех и маите построяват първото чудо в световната история – комплексът Стоунхендж. Не след дълго пристига вестта, че картагенците са построили статуята на Зевс.
Почти винаги съм смятал останалите чудеса от древната ера за по-полезни, и не виждам особен смисъл в постижението на Дидона. Ама, тя си знае най-добре, може би се подготвя за някаква агресивна обсада? (Всички единици получават +15 бонус когато атакуват градове). А аз съм доволен от моя напредък и веднага започвам да строя Великата библиотека – не искам да изоставам с науката.

Няколко години по-късно Густав Адолф атакува града-държава Кейптаун. Маите разбират защо той е избрал милитаристичната опция. Ако успее в обсадата и анексира града (а не го направи марионетка) това е един лесен начин за ранно придобиване на следващ развит град. Спестява си заселник, време за развитие и растеж, работници, инфраструктура. Има два проблема. Насилственото превземане води до ширещо се недоволство в империята. Освен това за в бъдеще останалите градове-държави ще са много по-резервирани и няма да искат да имат нищо общо със шведите. За разлика от него, Пакал уважава по-малките си съседи, дори им помага. За сега …

Следва продължение: част 3та.

Да се цивилизоваме! – Маи, част 1ва

Civilization V: Gods & Kings expansion

ВЪВЕДЕНИЕ

Взимайки пример от PC gamer (барабар Петко с мъжете) реших да се опитам да разкажа една история с малко картинки (клик върху тях за по-голям размер). Поводът е последното разширение на Цивилизация 5: Богове и крале (Civilization V: Gods & Kings expansion), купено по време на предишното голямо намаление на цените в Амазон. Очаквайте възход (желателно е за мен и съюзниците ми), падения (на другите цивилизации, надявам се), епични битки, изграждане на съюзи и поддържането им, промени в глобалната политическа стратегия, прецизни (и не толкова) тактически решения. Има вероятност тази микстура да стане ако не забавно, то поне информативно четиво.

Очаквах с нетърпение разширението преди всичко заради нововъведените шпионаж и религия – наистина ми беше интересно как са реализирани тези концепции. Също така бях любопитен да видя новостите при нациите, видовете градове-държави, бойните единици, чудесата, сградите, ресурсите и технологиите.

Избрах да играя с маите, водени от Пакал „Велики“. Картата е „четири ъгъла“, много малка, всички настройки са оставени както са по подразбиране. В състезанието към величие ще се съревновавам с хуните, водени от „бичът Божи“ Атила, шведите на Густав Адолф – „Лъвът на севера“, и с митичната царица Дидона – основателка на Картаген. Има осем градове-държави. Трудността е нормална: Prince. Това според мен е оптималния вариант, в който компютърно управляваните цивилизации се справят възможно най-добре, без да имат нечестни предимства.

Civilization V: Advanced SetUp Game

Няколко думи за избора на карта. Four corners представлява четири големи парчета земя в четирите ъгъла, разделени помежду си от малки морета. Съединяват се в централно, пето, голямо парче земя, който кръстопът е от важно стратегическо значение. Картата е за четири играча, за всяка цивилизация по един ъгъл. Избрах малък размер, защото компютъра, на който играя в момента, не е особено бърз. Трудно смята и рисува по-големи карти, особено ако съм ги разкрил, дори и при намалени визуални настройки. Това води до по-концентрирано и фокусирано развитие, големи и малко на брой градове, без мащабни пространствени експанзии. И най-накрая се предполага, че при по-малките карти играта ще продължи по-кратко време – мисля, че при тази трудност ще успея да победя преди настъпването на модерната ера.

Civilization V: Pacal Mayan Empire

Нарочно избрах и своята, и другите цивилизации да са от новите. Уникалната единица на маите е атлатъл – вид копиехвъргач, който замества стрелеца, и е наличен дори преди разкриването на стрелбата с лък. Не е нищо особено. Това, заради което избрах маите е тяхната специална сграда пирамида, която ми дава +2 вяра и +2 наука. Замества олтара, който дава +1 вяра. Освен това започват с разкрито грънчарство. Също така ми хареса уникалната им характеристика – след разкриването на теологията, велика личност по мой избор се появява на всеки 394 години. Но не мога да избирам един и същи вид повече от един път. Всъщност то и не ми е необходимо – по един велик инженер, учен, търговец, пророк и евентуално генерал (в тази поредност) ще са ми напълно достатъчни :).

НАЧАЛО НА ПРИКЛЮЧЕНИЕТО

4000 година преди новата ера.
Края на новокаменната епоха (неолит). Човешките племена вече не са първобитни, овладели са земеделието и грънчарството. В просторната равнина до широкия завой на пълноводната река Усумасинта, в подножието на един хълм, точно до каменното находище, се появяват заселници. Под вдъхновеното ръководство на благородния Пакал е основано първото селище на маите, сърцето на бъдещата империя – столицата Паленке. Лидерът формира първия боен отряд от все още неопитни, но решителни воини. С подобаваща церемония ги изпраща на изследователско пътешествие в непознатите и пълни с опасности земи. Без никакво забавяне започват тренировките на следващия разузнавателен патрул.
Смятам да изпратя и двете единици на околосветско пътешествие. Така отрано ще имам информация за разположението на градовете държави, ресурсите, терена, другите цивилизации, за да мога да взимам обосновани стратегически решения.

3800 година преди новата ера.
Идва задъхан пратеник с новини – бойците са стигнали до Голямата вода. Но по-важното е, че в откритите от тях древни руини са намерени каменни плочи с рисунки, графики и текст. Те са неразбираеми, но са изработени невероятно прецизно, с изключителни детайли, сякаш прогорени. Шаманът обявява реликвите за свещени, изпратени от звездните богове, което допълнително въодушевява хората. До такава степен, че натрупаната култура предизвиква приемането на първата в историята социална политика.

Civilization V: Social policies - Liberty tree

Смятам да развия изцяло тази клон на социалните политики. Бонусът култура е добре дошъл. След откриване на републиката ще се насоча към колективизма, за да използвам генерирания заселник за втория си град. След това ще разкривам другия клон на гражданството, после „безплатния“ работник ще ми свърши идеална работа в облагородяването на земите около столицата. Ранното повишаване на производителността, растежа, щастието и науката в основния град е от съществено значение. После ще се насоча към станалите бонуси, важни за ранното развитие. Приключването на целия клон „Свобода“ ще стартира златна ера и ще генерира велика личност по мой избор.

3640 година преди новата ера.
Столицата все още е с размерите на селце. След задължителния скаут мъдрият Пакал преценява, че трябва да разшири влиянието на зараждащата се културата на маите. На север селището граничи с обширни пшеничени полета. Горите до тях са пълни с багрила, а на изток има тамян. Обработването на тези ресурси ще доведе до запълване на складовете с храна и до увеличаване щастието на жителите. Затова с голямо желание маите строят първата сграда – паметник.

Civilization V: Start the journey

Местоположението … общо взето, не е зле. Има всякакъв вид терен с изключение на планини. Реката дава бонус злато, а след откриването на държавната служба и +1 храна. Хълмовете са подходящи за строеж на мини с цел увеличаване на продукцията, има и гори – за изсичане или за дъскорезници. Пустинните области обаче ми идват в повече, но не може всичко да е идеално

3520 година преди новата ера.
Натрупалия опит разузнавателен отряд намира в изоставени руини примитивни копия и бързо се научава да ги използва.
До тук имам късмет с руините. Безплатния ъпгрейт на скаута до атлатъл толкова рано е безценно. А най-хубавото е, че си запазва възможността да има два хода през всякакъв терен, включително реки.

Пакал събира племенния съвет, за да обсъдят скорошните доклади от разузнавателните групи, текущата ситуация и да вземат важни решения за бъдещото развитие. Хората са впечатлени от спиращата дъха красота на високия заснежен действащ вулкан Фуджи и отпечатъка на Божия крак на върха на Адам (Шри Пада) в планинската област, наречена Шри Ланка. На бойния отряд е наредено незабавно да излезе от контролираната от Квебек територия и да неутрализира заплахата от близкото варварско селище на североизток. При първа възможност ще бъдат изпратени заселници в равнините и горите на югозапад. Жрецът настоява след приключването на паметника да започне строеж на пирамида. Лидера и старейшините са съгласни.

Civilization V: Early strategic view

3160 година преди новата ера.
След приключването на пирамидата Пакал слага началото на набирането и обучението на специалисти, които за първи път ще излязат да обработват природните богатства извън сигурността на селището.
Работникът ми е задължителен на този етап от играта, и не мога да чакам натрупването на култура, за да се генерира безплатно; пък и без това избрах първо да развия другия клон на социалната политика.

Разузнавачите докладват за няколко нови зараждащи се империи, но за тях ще стане дума по-късно. За сега само ще кажа, че първият, когото срещам, е Атила.

Стратегически анализ. Разположението на основния ми град – на входа към горния десен регион – изключва възможността друга цивилизация да се разпростре в „моето“ парче земя. Планините на брега на морето на север, и в западната част на долния десен ъгъл (в неразкритата част най-вероятно има град-държава) обезкуражават чуждата пространствената експанзия по вода. Тоест няма нужда да бързам и да заемам територията, която ми се полага, и в която никой няма как да ме конкурира. А наличието на цели две чудеса на света в ключовата централна част направо ме задължават да си построя там втория град. Трудна ще бъде защитата му от военна гледна точка. Откритите пространства и достъпността от всички посоки ще бъдат проблем при евентуална агресия на някоя от останалите три цивилизации.
Културата и щастието ми са екстра. Приходите са стабилни, хазната се пълни постепенно. Научното развитие е задоволително. Религия все още нямам, вярата от пирамидата тепърва ще се натрупва.

Следва продължение: част 2ра.

Безплатна Battlefield 1942™

Battlefield logo

По повод 10тата годишнина от излизането на първото „Бойно поле“ (Battlefield video game series) EA пускат безплатно играта Battlefield 1942. Това е оригиналната версия от 2002 год., с вградени необходимите актуализации и кръпки. Направени са минимални корекции, за да може играта да е съвместима с Origin клиента. Хубаво е да се знае, че НЕ е съвместима със старата, диск-базирана версия, но това не е голям проблем. С малко повечко четене и стабилна широколентова връзка всеки може да си настрои, популяризира и пусне сървър. Ако рязко се повиши натоварването на системите в следствие на новопоявилите се голямо количество играчи, може да се очакват мрежови проблеми със свързаността.

За съжаление разширенията The Road To Rome и Secret Weapons Of WWII не са включени. Все пак има малък 150 MB бонус – колекция от концептуални графики и други изображения, които DICE екипа е направил преди повече от 10 години: Download. Играта в оригиналният си вид е чудесен мултиплеър шутър. Тия дни мисля да си я припомня :).

Източник.

(Приключено) Чудни седмични сделки за игри в Амазон и прекрасно отношение на поддръжката

Заключвам защото ми писна да трия спамерски коментари.

Ъпдейт – списъкът с игри в амазон по повод Labor day е огромен – в момента над 450 заглавия, и почти всичко е със страхотни намаления! И вече се сдобих с Mass Effect 3 Digital Deluxe за 20$ :).

Офертите тази седмица в секцията Digital Game Downloads на amazon.com са много привлекателни. Call of Duty: Modern Warfare 2 [Download] за 10 долара, Black Ops за 20, Prototype за 10, двата BioShock – пак по 10 всяка, и X-COM: Collection [Online Game Code] за 4 са само няколко заглавия от големия (и динамичен) списък.

Но това, което ми грабна вниманието, е The Darkness II – само за 10 долара, 80% намаление! Е, как да не ги обича човек :).

И между другото поддръжката им я бива. И отношението на служителите им към клиентите е много по-добро от традиционното нашенско. Имах някакъв проблем с една покупка. Поради определени причини нямаше как да ми помогнат чрез онлайн чат, така че ми отговориха на мейла да се свържа безплатно с конкретен техен телефон. Звъня от скайпа (имам малко останал кредит, но не се наложи да го харча – разговора наистина се оказа безплатен) до щатите, на второто позвъняване ми отговаря човек от поддръжката – няма мелодийки и изчакване. И то точно от отдела им, който се занимава с разплитане на описания от мен казус.

Започваме с него, постепенно, стъпка по стъпка да уточняваме заявките и статуса на конкретната игра и състоянието на поръчката ми. Разгледахме опциите, променихме някои неща, опитахме няколко пъти, в крайна сметка конкретизирахме проблема и стигнахме до решение. През цялото това време (15 минути) амазонеца беше безкрайно учтив, подробен, търпелив, спокоен и най-важното – компетентен. Полагаше сериозни, искрени усилия да ми помогне във възможно най-пълна степен. И успя.

Бих искал някога и в България да бъда обект на такова обслужване. Много искам …

Gas Guzzlers Combat Carnage rules!

Gas Guzzlers Combat Carnage

Ако не ви се чете ревюто, хоп направо на краткия ютюб геймплей във full HD: Gas Guzzlers Combat Carnage – Gameplay HD. И да ви се чете – пак не пречи да го гледате – само 2 минути е. (Снимките в публикацията – клик за по-голям размер).

Съвсем малко обща информация: Gas-Guzzler (от уикипедия) е накратко автомобил, който консумира гориво неефикасно. Такива са повечето супер коли (Ламбурджини, Бентли, Ферари, Майбах), големите джипове (Гранд Чероки, Хамър) и легендарното BMW M5 :). Добрите стари времена в последната четвърт на 20ти век, когато екологичните енергоспестяващи простотии бяха екзотични изгъзици. Когато истинските коли пукаха незащитени тъпанчета при форсиране и пушеха като софийската топлофикация. И във Формулите нямаха ограничения за мощност и големина на двигателите … Та така.

Почти няма игра с такъв идиотски, просташки, грубиянски – въобще уникален хумор! На пръв поглед не изглежда нищо особено – не е нова идеята за игра с разни състезателни коли, на които са монтирани оръжия. Само дето е направена от изцяло хърватския екип Gamepires. Единствените не-сърбо-хърватски имена са на двамата, озвучаващи репликите на попупияния шофьор.

Gas Guzzlers Combat Carnage start

Хиленето ми започна от атмосферата в пропадналия гараж, където е колата. Вътре се разхождат кокошки (буквално). Има нещо, което ми изглежда (и звучи) като сръбския вариант на ВЕФ радио. „Пилота“ прави странни неща, трябва да се видят. Има плакати – например типично надупената мацка върху якия лъскав мотор е с грамадански увиснали 200 килограмови сланини!

Описанията на колите къртят! It can be handled well in a state of intoxication; A number one choise for mobsters and middle-aged bald men; Won’t get you laid (at least not with the hot chicks). Култова е FLAG STOYKA: The fastest racing car behind the Iron curtain. Enough room for a whole vegan family (along with close relatives). A pine tree air freshener included for free. И една от най-ценните:

Gas Guzzlers Combat Carnage HOUND DX

По време на състезанията понякога може да се види (ама не я взима винаги) надуваемата мацка на пилота – или хвърлена на задната седалка, или завързана с колан до него. На няколко пъти, когато в резултат на мелето ми се потроши капака на багажника, вътре забелязвам два-три големи вързопа. Първата ми асоциация е за увързани в черни чували трупове :).

Имената на пистите също са блестящи: Crapstone Speedway в Англия, God’s Dam Circuit в Канада, Course de Corps-Nuds във Франция, Swelling Butte Chalange в САЩ, Forrest Gimp Autorenn в Германия и любимата ми Египетска:

Gas Guzzlers Combat Carnage Baklava Trophy

Описанията на пистите не отстъпват на общия фон, описан до тук – примерно: Drive through the countryside full of colorfull vineyards and try some of the best wines in the world, but don’t drink and drive!; или A fast-paced race track located in the former East Germany. It’s tight, demanding and curved like a Bavarian housewife!

Имената на съперниците в състезанията са, разбира се, особено оригинални: Izzy Cumming, The Stig, Ken U.Seemee, Mary Juana, Jed I. Knight, Stu Pitt, Jack Kass, Yuri Diculous и прочие в този дух. Количеството на кретенизма в играта е направо гениално, какво да кажа!

Да бе-е, трябва да кажа нещо по същество, демек – геймплей, графика, писти, оръжия, звук, дъра-бъра, заключение … нещо от тоя сорт и поредност, нали? Всъщност за моя изненада управлението е сравнително реалистично, и не е много лесно. Поведението на колите, зависимостта от настилката, атмосферните условия, ускорението, качествата на автомобила имат голямо значение. Е, не е съвсем „истински“ симулатор (няма и претенции да бъде), но е много по-реално, отколкото повечето NFS заглавия. Дори и след като свикнах с клавиатурата (нямам волан, а за джойстика не съм и помислял) и понаучих пистите, някои състезания ги преигравах бая пъти, особено към края на играта.

Gas Guzzlers Combat Carnage Gameplay

Графиката е прекрасна! Prana engine май е собствена разработка на хърватите и изглежда много впечатляващо! Като натоварване на компютъра и изисквания не мога да кажа как е, ама и не ми пука. Нали за това си сглобих машинката така, че игрите да вървят на максимални настройки и да ги фрапсвам, без да усещам забавяне :).

Пистите не са много, но не са и малко – стигат. Асфалтът е разнообразен с дъжд, сняг, поледица, пясъчни дюни, прах, чакъл и т.н. Има скокчета, остри завои, дълги прави участъци, тук-таме преки пътища (понякога не си струват, а с определени типове автомобили/скорости въобще не са „преки“), абе от всичко – както си трябва.

Има три режима. В класическото състезание колата е без монтирани оръжия. Разчита се само на разхвърляните по пътя благинки, които се сбират и после се активират – мини (3 броя), димни завеси в лилав, оранжев, светло-зелен, тъмно-син и други такива прекрасни цветове (пак може да се активира 3 пъти) и мазут за подхлъзване на настървените догонващи (3 броя за героя). Има експлодиращи и „мазни“ варели. И нитро. И парични бонуси. Та от тия екстри може да е активна само една – демек ако имам още дим за пускане, но взема мини, вече мога само да пускам мините. А, и да не забравя има и едни гаечни ключове, с които колата се поправя по малко.

А демидж по колата има, без да се отразява на управлението, само визуален. Но в бойните режими, като не внимавам, се случи да ме потрошат изцяло и да загубя състезание, в което водех.

В бойния и knockout режим е истината, хора! Страхотно хаотичното високоскоростно стрелково забавление! Изборът на оръжия е голям – от пушка, картечница, през gatling gun, гранатомет, касетъчни бомби, до рейл-гън … и още нещо ;). Част от оръжията са ценни с това, че имат и режим на стрелба назад. В много случаи аз ги използвах именно с тази цел – защото не е трудно да стана в челото, трудното е да се задържа там.

Саундтракът по време на състезанията е инструментален рок – от индъстриъл до дет метъл. Вписва се перфектно. Гласа на пилота в началото ме кефеше, ама нещо взе да ме дразни към края – все едно Serious Sam е вътре и си ръси еднообразните реплики. Има добри попадения, примерно като му писне да настъпва чужди мини или да го млатят с оръжия отзад, вика (цитатът не е точен, но по спомен е нещо от сорта): „Do that again, and I’ll shove more than my fist in your back tailpipe, I swear!“

В гаража музичката е много по-обикновена и за фон, но лично мен ме впечатли футболния коментар. Не заради друго, ами защото през 1983 го бях слушал по сръбската телевизия в директно предаване, че и съм го бил запомнил! Тогава повечето мачове ги гледахме така, щото нашите коментатори си бяха умрели в кожата, а сърбите много се вживяваха. Става дума за квалификацията за Евро ’84, решителен мач между България и Югославия, в последната минута резултата е 2:2, което тогава ни е устройвало, може би, или пък на сърбите не им е стигало. Както и да е, драмата е била голяма. Но в последния момент, буквално, сърбите ни вкарват, и техния коментатор се насира от кеф – вика, преграква, прекъсва му гласа – а бе, дерби. „Како йе то могуче, люди мои, шта йе ово … Каква среча, тресу се трибине … Раданович, Раданович“ и т.н.

Като победя и в последния шампионат (от общо 3), се появява вдъхновяващия финален надпис:

Gas Guzzlers Combat Carnage Victory

И за да бъде концепцията съвършена, е необходимо само да се дочака до последните надписи в кредитите – подробните статистики за работата на екипа:

Gas Guzzlers Combat Carnage Development Facts

Е как да не даде човек 24 € в Origin?

Диабло мултиплеър – 2 дни и нещо без прекъсване

Diablo I

Доста отдавна бях обещал на Мишел да опиша една случка – и макар и късно, ето я историята. Става дума за най-първото Diablo 1. В него нямаше сейв при мултиплеър! Да, точно така – при мрежовата игра нямаше запис.

Действието се развива преди десетина (че и повече, не помня точно) години. Петък, привечер, няколко часа след края на работното време. Събрали сме се няколко запалени геймъри в помещението на една … организация, в която работи един от нас. Там има три компютъра Пентиум на 150 с 8 МВ РАМ, 2 гига хард, прилични видеокарти и 15 инчови монитори, вързани в мрежа (тогава локалните мрежи бяха от типа коаксиален кабел). Windows 95 Pan European Edition. Единият се води мултимедиен и има CD устройство, звукова карта и колонки! На него се инсталира „оригиналното“ Диабло. Тъй като компютъра, на който ще се пуска мултиплеър играта, и към който ще се връзват останалите, трябва да е с двойно повече РАМ, един от нас носи и забожда още една плочка от 8 MB. Нещо като лан-парти (lan party), но не с лични компютри ;).

След това по аналоговия модем се търсят, намират и свалят от Интернет няколко програми за емулиране на CD, с идеята да се ползват другите два компютъра. Единствено една от програмите успява да тръгне почти нормално, но и при нея (или в самият диск на Диаблото, не помня точно) има лек проблем. Един от нас отива … някъде, където чрез скоростен вдъхновен reverse engineering успява да реши/заобиколи проблема.

За да не губим време, междувременно правим копие на диска на Diablo, което да се „вкара“ във виртуалното CD на останалите компютри. Един от тях е препълнен с разни служебни неща – image файла не се побира, така че ни отнема известно време да разпределим файловете по останалите така, че да има място (водим записки кое къде е било, за да го възстановим после). Диабло-то не се инсталира на другите две не-мултимедийни машини – няма място, след като почти всичко свободно е заето от образа на диска, а програмката за виртуален компакт диск не работи добре по мрежата. А и няма смисъл – за мултиплеър е достатъчно само диска да е в устройството.

Всичко е готово и нагласено, малко преди полунощ мултимедийния компютър подкарва играта, другите два се връзват, всеки си избира съответния герой, за да е пълен комплекта (воин – магьосник – стрелец), и се почва.

Освен липсата на запис, установяваме и друг недостатък на геймплея – силата на гадините не се увеличава пропорционално на броя играчи. Ние вдигаме нива три пъти по-бавно, отколкото ако играеше един човек. Което значи, че сблъсъка ни с първия по-сериозен бос е почти фатален. Един грамадански скелет-стрелец, ако не се лъжа. Едва успяваме да го минем, с цената на неколкократни умирания на воина и два-три пъти на стрелкинята.

Тъй като е петък много късно през нощта (или събота много ранна сутрин), решаване, че ако играем непрекъснато, нон-стоп до началото на новата работна седмица, ще успеем да превъртим играта. Първите нива ги минаваме без сериозни проблеми. Постепенно си изграждаме и свикваме с единствения възможен при дадените обстоятелства начин на игра – воина е танкът в групата, обира почти всички удари на демоничните гадини – съответно се грижим да не му свършват колбичките живот; а другите двама са поддържащи и трепят от разстояние. Съответно и нивата ги вдигаме не както бихме го правили при единична игра. Всеки се съобразява с възможностите, предимствата, недостатъците и развитието на останалите. Консултациите и обсъжданията при всяко ново ниво/избор на умение на героите ни са задължителни.

В събота по някое време през деня един от нас отива и донася нещо за хапване, и подновява запасите от кафе и цигари – за което време вече сме му намерили заместник, за да не спира играта. И така се продължава до средните нива, където вече почват кризисни ситуации – и в играта, и в кондицията на отбора. Когато преценим, че някой прави прекалено много грешки и го видим как в най-буквалния смисъл заспива на клавиатурата, го пращаме на дивана за частична дрямка и възстановяване, а героят му се поема от заместника. Естествено приятелят ни не е съвсем свикнал с изградения стил на игра, и му отнема известно време да се приспособи – което забавя напредъка ни. И така се редуват да почиват и тримата основни играчи, като „резервата“ трябва да свиква с всеки един тип герой.

Минава съботата, вече е неделя през деня, отново хапваме нещо и продължаваме с кафето и цигарите. До вечерта нямаме сериозни кризи, а в играта навлизаме в последните най-трудни нива. Където се започват същинските проблеми. Тъй като развитието на нито един от нас не е достатъчно високо, към почти всеки един звяр подхождаме като към битка с бос. Сменяваме тактики/стратегии, парите за колбички привършват, практикуваме сякаш безкрайно повторяеми hit-and-run атаки. Отдавна сме престанали да броим умиранията на героите ни, вече просто се опитваме на края на силите си, крачка по крачка, с влудяващо бавно темпо да се доберем до финалната битка.

Само че преди нея има още едно трудно предизвикателство – мисля, че някакъв черен рицар ни се изрепчваше – последния сериозен противник преди върховният демон. Там почти зацикляме. Ужас, мъка, зор … и най-накрая – успех! Но ни отне … всъщност, не помня колко часа. Сещам се, че навън вече беше почнало да се развиделява – тоест понеделник ранна сутрин.

И така за съжаление не можахме да превъртим играта. Преди да си тръгнем трябваше да възстановим разхвърляните файлове и да махнем прекалено видимите следи – там разни програмки, че и самото Диабло; да разчистим боклуците от бюрата, пода и дивана, както и да проветрим. Сметнахме, че непрекъснатата ни игра е била над петдесет часа, може би около 54 часа. Всички участници трябваше след няколко часа (минути!) да са на работните си места. Доколко сме били работоспособни след този маратон, е друга тема :).

Мдам, приятно-носталгично ми беше да си припомня онези времена, когато бяхме на друг акъл, и възприемахме реалността по различен начин. Въпреки разнообразните проблеми и гадни моменти- имаше нещо (не знам точно какво, може и да е комбинация от „неща“), което им придаваше неустоим чар.

Оригинални или кракнати игри? Второто.

Зависи от няколко различни фактора. За мен най-важните са два:

Ако онлайн мултиплеъра е съществена част от играта – почти задължително е да е оригинална. Примери: Battlefield 2 и Bad Company, Need for Speed – Hot Pursuit, Starcraft Broodwar и 2. Ако не – замунда.

Съотношение цена/качество. В някои редки случаи се появяват изключително добри игри. Дотолкова, че след изиграването на кракнатата версия си заслужава да се купи оригинална, стига да не е прекалено скъпа. Примери: The Witcher и 2: Assassins of Kings, Dragon Age: Origins, Mass Effect и 2, Doom и 2, Wing Commander: Prophecy Gold, Freelancer, Civilization 2 и 4, Warcraft 2, Painkiller, Heroes of Might and Magic series.

Важно е уточнението, че това го пиша от гледна точка на живеещ в мизерна държавица с бедно население. Където е правило хората, играещи много (и като време, и като количество) компютърни игри, почти никога да не си ги купуват.

А всъщност трябва ли, редно ли е да се купуват оригинални игрите, които се играят? Не говоря за юридическата, формална страна на въпроса, а за съвсем прагматично-ежедневната реалност. Доколко удовлетворението от играта оправдава цената и.

При доход под 500 лева месечно – определено не. А такива са 66% от геймърите в България (точната стойност може да е получена чрез просветление, дошло след 10 секундно разфокусирано зяпане в тавана, но е реалистична, дори занижена). Над 500 лева – може, но внимателно и избирателно (дебнене на промоции и отстъпки, изчакване с месеци/години да падне цената). Предполагам, че при 5000 лева месечно игрите няма да са проблем. Само че хората с няколко хиляди месечен доход рядко са активни геймъри, поради различни обективни фактори.

Ако за играта се плаща, при кого отиват парите? Най-малко при тези, които реално са я направили – дизайнери, програмисти, разработчици. Най-много при разпространители, собственици на цифрови права, дистрибутори, продуценти, рекламисти, бордове на директори, мениджъри, големи търговски вериги и други подобни в навалицата по пътя на продукта до клиента. Айде нема нужда!

Личната ми статистика (играя игри от времената на Правец 8) показва, че 1 процент от игрите си струват парите. Да, точно така – от всеки 100 игри има само една, която безапелационно си заслужава купуването. И да кажем още 9, които са поносими, стават горе-долу. Останалите 90 не струват.

Няколко примера за проблеми с оригиналните игри (неработещи регистрации, невалидни кодове, регионални рестрикции, DRM и прочие).

Искам да разцъквам онлайн Dead Island (това как ще да е на български – мъртъв/мъртвешки остров, или острова на мъртвите/мъртъвците? Геймплея логично е как малкото останали нормални живи хора трепем камара зомбита – различни видове).

В пулсар беше 60 лева, което ми е много. В стийм е 33,49 евро – няма начин. Европейските потребители сме прецакани – в американския steam е също 33,49 – ама долара. Все още е повече, отколкото бих дал за компютърна игра. Намирам я в амазон.ком за 26.77 долара – за сваляне (НЕ английския или немския амазон, баш си американския). С кода за 7 долара отстъпка, който имам, я взимам за 19,77 долара – около 30 лева, по-бива … ама не съвсем. Това било само за клиенти на територията на съединените щати и американски пощенски адрес. Проблема е никакъв – просто пиша в полетата реален щатски адрес, плащам с кредитна карта и готово.

И греда – при опит за активиране на играта чрез steam акаунта ми – йок, тоя продукт не е достъпен за закупуване в държавата ми!? Бе вие шашави ли сте, или просто тъпи? Вероятно по време на процеса на активация се е включила защитата на играта регионално заключване – изглежда стийм клиента слага регионални ограничения чрез геопозициониране на IP адрес. Ако беше браузър – лесно, с два клика го правя американски. Но при steam е малко по-различно.

Излизам от приложението. Отивам с лаптоп до близкото Интернет кафене. Личните ми и други чувствителни данни са криптирани. Връзвам се с 7 минутен безплатен VPN към щатски сървър, логвам се в стийм, регистрирам си играта, и айде вън.

За проблема си с Need for Speed: Hot Pursuit споменах скоро. Добре, че не беше нещо сериозно.

Последната ми сага е с Dragon Age Ultimate Edition. Включени са всички DLC-та, както и разширението (добавката?) The Awakening. Като начало на проблемите е downloadera на Amazon – няма никакви опции (скорост, място за сваляне, нищо), започна да точи разни rar файлове. При амнайсет гигабайта нещо от архива се оказа недосвалено/повредено, и не можа да се инсталира.

Прежалих загубеното време, и тръгвам да активирам играта в Origin клиента. Ония от EA (Electronic Arts) не си поплюват – размера е вече 27 гига, ако не се лъжа. Пуснах да се тегли след обяд, на сутринта на другия ден беше готово. Не, че „свалячката“ им е по-добра, но поне след това нямаше проблеми с инсталацията.

Да да, ама не! Експанжъна The Awakening трябвало да се активира на сайта на Bioware, social-нещо-си (не чрез ориджин клиента). Там важи регистрацията ми в EA, която имам още от времето на BF2. Само за да се насладя на неприятното съобщение, че тоя код е невалиден. Да поясня, че имам два кода – единия за играта, втория за експанжъна. Почвам да си чатя с лайв съпорта на EA, слагам patch 1.5 според упътванията на помагача. След разни уточнения, уговорки и увъртания съм препратен към съпорта на амазон.

Амазонците пък нямат лайв чат за секцията софтуер сваляне и игри (game and software download). Пиша мейл на съответния съпорт. Отговора е общи приказки и няколко безполезни съвета. Препращат ме да пиша мейл на EA, само че директно на отдела им, който се занимава с покупките чрез амазон. Очаквало се от тяхната поддръжка да ми отговорят до 2 работни дни. За капак действието се развива в петък, в края на деня :(.

За сравнение – в Замунда пълния пакет с интегрирани всички ДЛЦта, разширения, добавки, бонуси и експанжъни, и на ориджинс, и на двойката (това са ДВЕ игри, не само първата!) е 16 гига. И най-важното – всичко работи, инсталира се и играе с кеф и без грижи.

Втората част на Вещерът (The Witcher 2: Assassins of Kings) първоначално излезе с някакъв вид DRM. След доста оплаквания на потребители с проблеми, сравнително бързо беше пуснат пач, който освен че оправи някои по-кофти недъзи, махна DRM защитата! И по-нататък, всички пачове, добавки, подобрения и разширения са без защита. Това го пиша като пример за добра практика.

В заключение: Скъпи представители (изредил съм някои по-горе) на корпоративната паплач, дето се изхранва на гърба на геймърите! Заявявам Ви, че почти няма да ви купувам игрите. Изключенията ще са рядкост. А чисто новите, току-що излезли игри, както и тия с предварителна заявка (pre-order) пък съвсем няма да ги купувам. И вместо да се пробвате да ме изнудвате, принуждавате, контролирате и ограничавате, можете примерно да ме помолите да ми оближете топките; и като не ви разреша тихичко да се върнете обратно в дупката, от която сте изпълзели.

Plough ’em all & shove off!