Архив на категория: Компютърджийски

Компютърджийски

How to disable uTorrent’s annoying „Featured torrent“ and Remote Access error message when trying to change any setting

Posted on by
1

In Options / preferences / advanced / offers.sponsored_torrent_offer_enable set the value to false. Restart utorrent.
They may change this in the future so use the filter search for similar word that would disable the add.

„Please enter a computer name“ error may appear when the default playback device is changed to something other than it’s built-in player. A dull but effective solution is to type something completely random in the text boxes, then later disable the remote access setting.

I still remember the times when uTorrent was a very small and lightning fast torrent software, a simple .exe file. The increasingly bloated commercial add-filled check-box cluttered crap steadily drives me to the point that I will switch to some other client.

3-D secure (Verified by Visa) sucks

Posted on by
1

Once in a while I shop online – mostly games, software and services – when there are huge promotions and discounts. In the last year and a half I’ve purchased digital items from several sites and portals. None of them supports 3-D secure (Verified by Visa):

Amazon.com
Store.steampowered.com
GoG.com
Desura.com
G2PLAY.net
Pulsar.bg

In theory this XML-based protocol is supposed to improve security of online transaction. But practice has proven that it’s counterproductive garbage.

In my personal opinion, implementing it hurts both companies and consumers, and only benefits the banks themselves. It causes issues, which impacts sales. While fraud is more difficult with 3DSecure in place, all liability in case of fraud rests upon me as the consumer. To my knowledge banks get the best out of the deal, but sell this as a security feature. It does provide security, but not sharing my card details and login information does (objectively) the same thing. And if someone steals my card information, they can just use the card on a non-3DS service to steal and launder my money.

Basically 3DS is not secure. It has some issues (Wikipedia). It’s useless and hurts both customers and sellers/traders.

За ползата от компютърните курсове

Posted on by
Отговор

Аз смятам (лично мнение), че няма смисъл от няколко десетки часа обучение на някакъв вид компютърна грамотност или работа с по-специализиран софтуер. Ако на човек редовно му се налага да работи с компютър или дадена специфична програма, ще се оправи и ориентира по някакъв начин, ще-не-ще, с малко помощ от приятели, колеги, печатни материали, Интернет и т.н. – без да плаща. А ако не тренира наученото, то ползата от курсовете е никаква. Ако има желание, няма лошо да се ходи на компютърно обучение, но може и без него. Единствената причина, поради която в миналото имаше смисъл от тях е заради официалния документ. Само дето в 21 век на никой не му пука има ли „тапия“ или няма – важното е да се върши възложената работа, по възможност бързо и качествено. Обаче! Напълно възможно е аз да греша, затова ето едно по-различно мнение, което ще се опита да разсее тези мои заблуди:

1. Моля, представи се накратко, кой си ти и за какво се бориш :) ?
Здравей, Марио! Благодаря за поканата за интервю и предоставената възможност да разкажем накратко за нас и нашата мисия.
Казвам се Виктор Бойчев и съм организатор и главен виновник за идеята и реализацията на www.it-kursove.com. Имам 9 години преподавателски опит по ИТ и Информационни технологии в софийски частни училища, като дори в момента съм лектор. Като професионална реализация съм уеб и графичен дизайнер на свободна практика, извършвам популяризация, уеб маркетинг и имам още няколко странични проекта. В свободното си време /колкото и да е малко/ обичам да пътувам с приятелката ми, да плувам и спортувам, да слушам различна музика.

2. Как стигна до идеята от лектор в училище да провеждаш подобен вид ИТ курсове?
Може да ти стане странно, но винаги съм се опитвал да въвеждам Photoshop като учебно съдържание, дори в 8-9 клас. И резултатът е, че дори за 8-10 часа занимание учениците се пристрастяват към този софтуер и определено им става интересно да го изучават. Проблемът е, че в нашата образователна система има спуснати задължителни програми от Министерството на образованието и те не дават почти никаква свобода на преподавателя да разнообрази или да вкара свежи и полезни знания. Другият основен проблем е, че преподавателите стават все по-възрастни и все повече се дистанцират от съвременните знания и нужди на младото поколение. Питай един 50-55 годишен учител по ИТ как да си направите Facebook cover, или как да си свалите любимото клипче от YouTube, питайте го какво е Web2, какво е Google play… Не искам да продължавам, за да не обидя 95% от колегите си.
Разбира се те не са виновни – учили са информатика преди 30-ина години. Почти никой от младото поколение не иска да влиза в системата на ИТ образованието, парите не са стимул, а и държавата почти е абдикирала. Това е една спирала, в която се движим надолу вече 20 години и всяка следваща реформа в образованието го „закопава“ все повече. Много е писано и говорено по тази тема, и проблемите са много.

В този ред на мисли се зароди идеята да организирам компютърни курсове, които дават нов шанс на тези хора, които са го пропуснали в училище. Това е именно възможността да придобият модерни и полезни знания за съвременните компютърни системи, мултимедия и дизайн, уеб разработка, 3Д майсторство. За нашите компютърни и ИТ курсове каним лектори-професионалисти, които имат практически опит, работят с клиенти, знаят хитрините и детайлите на софтуера и занаята, който практикуват. Има една хубава дума – чалъм. Целта на нашите курсове е да покажем на курсистите чалъма…

3. След приключване на обучението, „изпитваш“ ли обучаемите какво са научили? И даваш ли някакъв документ, примерно както е IT card, или предпочиташ да наблегнеш на практичността на придобитите компютърни умения?
Най-важното, за да сме доволни от свършената работа след приключване на всеки курс, е че сме научили още няколко човека. На първо място са знанията, практическите умения, натрупания опит, радостта на хората, че знаят нещо ново и интересно от света на компютърните науки.
Да, даваме и сертификат. В него отразяваме с обща оценка нивото на придобитите умения на всеки курсист, резултатите от теста в края на курса, резултатите от самостоятелните работи в групата, както и тези от домашните задания след всяка лекция.

4. Програмата Фотошоп струва около 1000 лева. Какъв е смисъла да учиш хората да работят на продукт, който най-вероятно никога няма да могат да си позволят? Какво мислиш за алтернативен софтуер, който върши почти същите неща, но е с отворен код (безплатен), както и за подобни продукти с много по-ниска цена?
Идеята на компютърните курсове е да подготвим хора, които са начинаещи или напреднали и желаят да се самоусъвършенстват. Хора, които търсят възможност, реализация и самочувствие да кандидатстват за дадена позиция, като професионалисти. Само със завършването на един курс не се става професионалист. Трябва още много четене, много практика, много провали и започване на чисто, но по-добре да се почне от някъде. Относно софтуера, почти всеки знае как да се сдобие с 30-дневна пробна версия на любимата програма и да я разучава в къщи, а когато започне работа, грижата за лицензирания софтуер е на работодателя.
Относно софтуерът с отворен код принципно съм ЗА, особено за домашни нужди. Но когато става въпрос за професионални и качествено изработени материали, продуктите на Adobe, Corel или Autodesk нямат алтернатива. Тези фирми въвеждат стандартите, те дърпат напред цялата индустрия. Всички печатни, експониращи и други устройства се съобразяват с тези стандарти. Мисля че, в България няма професионална рекламна агенция или печатница, която да ползва Gimp. Ако има ще остана приятно изненадан, особено ако създават качествени продукти.

5. На кои версии на Уиндоус и МС Офис ще обучаваш желаещите? Знаем, че има големи разлики между ХР и Уин7, както и между офис пакетите преди 2003 и след 2008. И отново, какво мислиш за безплатните операционни системи и офис пакети с отворен код?
Версиите на операционната система, колкото и да са различни, като визия, толкова начините за работа и функционалности са почти еднотипни. Пак ще спомена, че в нашите компютърни курсове ще показваме чалъма. Всъщност, дали иконката се казва „Add/Remove Programs“ или „Uninstall a program“ това е маловажно, но ще бъде споменато. Една от целите ни е да научим курсистите как сами да учат, как да създават логически връзки и как дори сами да намират функции и настройки, за които не е останало време в курса. Целта на всеки курс /без значение дали езиков или компютърен/ е да даде стабилна база от знания и практически умения. Който е мотивиран, ще учи и чете допълнително, или ще се запише на следващото ниво, за да допълни знанията си.

5. Разкажи ми по-подробно за системата Lan Classroom. Имаш ли вече някой проведен курс с нея? Къде на друго място се прилага: официален сайт, предимства, препоръки?
Знаеш ли как протича един учебен час по ИТ в повечето училища? Преподавателят говори или пише нещо на дъската, в най-добрия случай показва нещо на проектор. Няколко ученика с повече амбиции или висока степен на прилежност го слушат и се опитват да запомнят нещо. За останалата част от класа има „по-интересни занимания“ като Facebook, Skype, сайтове с онлайн или флаш игри, YouTube, а защо не игра на 3-5-8… Ефективност нулева…
Системата Lan Classroom „клонира“ картината от преподавателския монитор и я показва на всички студентски дисплеи. С това се изолират всички външни фактори и дразнители. Отрязва се достъпът до клавиатура, мишка или периферни устройства и учениците или курсистите не могат да правят нищо друго, освен да гледат и учат. Системата е най-подходяща за ИТ обучение и компютърни курсове понеже там е важно да се наблюдават действията на лектора и получените резултати. Чрез Lan Classroom е възможен и пълен контрол над компютрите в мрежата: включване, изключване, наблюдение на действията на курсистите и степента на справяне с поставена задача, показване на картина от студентски компютър на всички останали, задаване на домашна работа, чат връзка в реално време…
Аз преподавах и продължавам да я ползвам почти 5 години. Много мои колеги също я ползват.

6. Какви са ти предварителните очаквания за хората, които ще се запишат твоите обучения – ученици, студенти, ентусиасти, напреднали потребители, държавни служители, частни фирми, други?
Добре дошли са всички с желание за учене, с интерес към новите технологии, с нужда за развитие или опит за нова професионална реализация. Надяваме се, че нашите компютърни курсове ще отговорят на всички тези изисквания и ще бъдем максимално полезни. На твоите читатели и приятели пожелавам да разгледат сайта ни и ако имат нужда от ИТ обучение да заповядат при нас: Сайтът, където могат да се осведомят или запишат за компютърни курсове е www.it-kursove.com

7. Някакви твои заключителни думи?
Ще цитирам Бенджамин Франклин – „Инвестицията в знание винаги носи най-добрата лихва“

HP Pavilion wireless problem (orange LED light) solved

Posted on by
1

A neighbour in the upper floor laboratory has several years old HP Pavilion. Recently she came to me with a problem – the wireless suddenly went dead. The led indicator was constantly orange – meaning that no matter how she positioned the switch, the wireless network card was permanently off line. Looked in the device manager and found found only LAN network adapter – nothing more.

I ran a variety of tests, did a lot of diagnostics – primary software since I had to make sure it’s not a driver or operating system issue. Disabled all power saving features, removed HP wireless assistant, tried to do thing manually, etc. Even updated the BIOS but nothing seemed to help. It is a widespread and quite known issue – a motherboard-wireless problematic connection and lack of power supply to the wireless network card in a lot of HP notebooks/laptops. After some serious Internet digging finally found on Techspot’s forums the only solution that worked for me:
I fixed orange light HP/Compaq wireless problem

The basic idea is that rising the temperature inside the machine to the risky 80C for 10 minutes somehow „repairs“ the broken power link between the wireless adapter and other chipset components. The guy in the forum post achieved this using software stability test that stresses the CPU/GPU, covering the vents and thus generating enough heat inside the machine. Having in mind the high potential damage this overheat procedure might cause I borrowed from the laboratory above their temperature measuring device with silicon sensors and off-chip processing (a kind of advanced thermometer). Disconnected all cables, removed the battery, disassembled the notebook, positioned the thermometer sensors, and gradually started heating specific areas inside the laptop by a hair dryer with narrow airflow concentrator.

The first several attempts were unsuccessful because I do not feel comfortable sustaining high temperatures in a computer for a long time. Started with small steps – 70C for a minute, 75 for 2 minutes, etc. A time consuming process since I paused after each try to let the system cool down, reconnect, power up and wait to see if something new happens. Finally when I kept the temperature at 80C for 4 minutes, reconnected and started the notebook, the device manager greeted me with „new hardware found“ – the wireless was live!

Actually I am amazed that this solution worked at all! The bad news is that if the computer is turned off and cooled down to room temperature, most of the time the wireless adapter will be lost again. Repeating the heating procedure (no matter how it’s achieved) usually does it’s magic, but it’s not a permanent solution. Leaving it constantly on, working non-stop 24/7 is always an option – still it’s just avoiding the problem, not final resolution.

Best advice – actually two of them :)
1. Buy external USB Wireless adapter – it should be no more than 20$.
2. Avoid giving money for HP / Compaq portable products!

Евтин геймърски лаптоп?

Posted on by
2

Acer laptop

Нека още отначало да поясня – според мен такова животно нЕма! Трите думи в заглавието накуп – въпреки, че привличат вниманието – са в абсолютно противоречие. Две по две понятията са съвместими. Има достатъчно евтини лаптопи, както и евтини геймърски компютри. Дори се произвеждат преносими компютри, на които тръгват повечето съвременни игри с ниско качество и доста компромиси – което не ги прави „игрови“. Но не са евтини, като тези с по-ниските цени обикновено имат нужда от допълнителни приставки.

Съвременните триизмерни игри са сравнително тежки и имат по-сериозни изисквания. Трябва мощен хардуер, който да издържи на натоварването – и по-точно процесор и видеокарта, консумиращи много енергия. И памет, твърди дискове, дънна платка, върху която се монтират всичките неща, че и съответното захранване. А това от своя страна води до голямо количество отделяна топлина, която трябва да бъде разкарана от компютъра чрез радиатори и вентилатори. И ето го противоречието – по подразбиране един лаптоп се конструира и произвежда с цел възможно най-малко количество консумирана енергия и малки по размер компоненти. Първо, за да могат да се съберат в минимално пространство многото джаджи. Второ, за да може все пак в теснотията на един ноутбук да има някакво охлаждане. И трето, за да може компютърът да издържи по-дълго време на батерии. Логично от всичко това страда производителността на цялата машина.

Не случайно има цели серии от отделно произвеждащи се мобилни версии на различните видове хардуер. Така процесорите за лаптопи се правят с понижени характеристики, орязани са по най-различни начини, за да не загряват чак толкова много и да са по-малки. Същото важи и за видео ускорителите (ако въобще ги има отделно, не говоря за вградените видеокарти). И за дънните платки, паметта, хардовете, захранването … Когато всичко това е осакатено по обективна необходимост, не може да се очаква примерно Skyrim да върви плавно с прилични ефекти, да не говорим пък едновременно да се записва HD видео на геймплея.

Лаптопа на снимката е купуван миналата година за сина на колега, с подобни на този мобилен компютър характеристики. Добре си спомням как се опитвах да го разубеждавам, когато се консултира с мен относно трудния избор. Принципно, на теория, той се беше съгласил с аргументираното ми мнение, че една геймърска машина следва да е десктоп изпълнение. Но не успя да убеди детето си, което си беше втълпило, че иска новият компютър да е преносим – демек лаптоп. И се примириха с факта, че някои от най-тежките съвременни игри въобще няма да тръгнат.

Въпреки моите предупреждения, останаха доста изненадани от температурата, която разви машината след половин час игра на някакъв Need for Speed. Едно място на бюрото – точно до изхода за вентилация на лаптопа – така се беше нагорещило, че не можеше да се пипне с голи ръце! Та като си представиха колко ли градуса е вътре в машината, и какво би станало след примерно 5 часа игра през лятото, набързо се наложи да направят още един разход: охладителна поставка за преносими компютри. Не помня точния модел, който избраха, но беше с един голям вентилатор – бавнооборотен, с цел намаляване на шума.

И още един типичен недостатък на преносимите компютри – този охладител за лаптоп се захранва през USB порт. А техния модел има само един такъв порт, от който включения хардуер може да черпи нормално за работата си (или зареждането) захранване. Всички останали USB портове са с драстично намалени напрежения. Опитах се да включа външен хард диск на някое от другите USB-та – никакъв шанс.

Зная, че има модели лаптопи и допълнителни джаджи, с които дори и на преносим компютър може да се играе Battlefield 3 с максимални настройки, като едновременно с това се прави компресирано видео. Все пак, и аз съм гледал и съм си мечтал за Alienware :). Само че лично на мен ми изглеждат неоправдано, ужасно скъпи. Което ме води до заключението, с което почнах:

Евтин геймърски лаптоп НЯМА!

Нов лиценз: CC BY 2.5 BG

Posted on by
Отговор

I’ve change my license to creative commons attribution. It’s valid for all previous and future publications, materials, images, text, unless stated otherwise.

Накратко: промених лиценза на блога си на Криейтив Комънс – Признание 2.5 България. Прецених, че ограниченията на предишния лиценз са излишни. Съгласно новия договор единственото, което искам при използване на мои материали, е аз да бъда посочен като автор с връзка (линк) към блога ми. Няма проблем „произведенията“ ми да бъдат преработвани, използвани комерсиално, копирани и прочие – достатъчно е да бъде изпълнено цитираното условие.

Това важи за всички мои предишни и следващи авторски материали като текст, изображения, и други – въобще за цялото мое предишно и бъдещо съдържание; освен ако в самата публикация не е изрично посочено нечие друго авторство или по-различно условие.

Естествено промених линка на CC иконката и съдържанието в служебната част долу в дясно. Кратката страничка, към която сочи връзката е само опростено резюме – това е пълния текст на договора.

Малък избор от вътрешни/вградени четци за карти (internal card reader)

Posted on by
Отговор

Компютър с вграден четец за карти памет

След ровичкане по известни и не толкова популярни онлайн и офлайн компютърни магазини намерих няколко оферти. В онлайнмагазин.бг, както и в Пласио има модели на TEAC, и са в наличност. Човека от местният офис на Жар компютри ми предложи някакъв на Spire. Във Вали компютри имат Captiva, което всъщност се оказа модел на производител Spire. В списъка на Мултиком виси един KME, но го няма в момента, и не се очаква да го има. На още няколко места намерих вътрешен четец за карти в офертите, но фирмите го нямаха в наличност. Оказва се, че точно такъв вид … да го нарека периферия – явно не се търси, и може би затова – логично – фирмите избягват да го зареждат. Честно казано, наистина очаквах да има по-голям избор, но, какво да се прави – ще се работи с каквото има.

Последно се спрях на този модел: CARD READER KME INTR WHITE 3.5. Единствената причина, поради която го предпочетох, е малко по-ниската цена – на всички други места продуктите от този тип бяха между 11 и 13 лева. А в електронния магазин на unexbg е 10 лв.

Да спомена и за друг маловажен проблем. Няма card reader за компютър в черен цвят! Разбира се, това не е фатален недостатък – бялото работи по същия начин като черното, или поне така се надявам :). Но цялата ми компютърна кутия е черна, и като пльосна по средата един бял панел, ще стои като на свинче – звънче. Веднага си признавам, че не отбирам много от стил и рядко ми правят впечатление визуалните несъвършенства. Ама ако реализирам това свое „дизайнерско“ решение дразненето може да ми дойде малко в повече. Та ако не намеря черен четец за карти памет, ще си купя бял, какво да се прави. И ако почне да ми боде очите непоносимо, просто ще го боядисам! Голяма работа, че ще падне гаранцията – важното е аз да съм удовлетворен :).

Добавка. Докато редактирах за последно публикацията от офиса, се усетих как ще си реша проблема с цвета. Няколко от служебните компютри са с черен card reader и нищо не ми коства да си поръчам бял и да ги разменя. Визуалното дразнене ще е минимално, защото компютърните кутии в работата са така направени, че четеца е зад подвижен панел, който обикновено стои затворен. Ще го бъде!

Безплатни програми, които инсталирам с Уиндоус Екс Пи

Posted on by
3

Преди две години и половина писах за тях, това е по-скоро актуализация на връзките и софтуера. Повечето неща са същите, но има и разлики. Подредил съм ги в приблизителна логическа последователност.

ВАЖНО подсещане – при процеса на инсталация на някои програми, на различни места, по различно време, те се опитват да си пробутат рекламите, да подменят стартовата страница на браузъра по подразбиране, да инсталират туулбарове, добавки, плъгини, търсачки, „оптимизатори“ и прочие разнообразни досадни (а понякога направо вредни) простотии. Затова трябва да се действа с мисъл и четене, да се внимава какви отметки се слагат и къде не трябва да се поставят; а не само next -> next -> next -> finish.

  1. След драйверите – уиндоус ъпдейт до дупка. Това обикновено е най-досадната част, ама няма как.
  2. DirectX 9.0c June 2010. И после за всеки случай последната версия на DirectX уеб инсталатора.
  3. Всичките MS Visual C++ Redistributable Packages с някои от сервизните им пакети: 2005, 2005 SP1, 2005 SP1 MFC Security Update, 2008, 2008 SP1, 2008 SP1 MFC Security Update, 2010 и 2010 SP1.
    И за всеки случай Microsoft XNA Framework Redistributable 4.0.
    Може и Silverlight, който по принцип е в пакета Windows Live Essentials, откъдето примерно би могло да се използва (избира се при инсталирането) Family Safety.
    Понякога се налага и инсталирането на Games for Windows Marketplace Client (бившето Games for Windows – Live).
  4. Интерфейс на български – по желание на клиента :).
  5. След всичко това пак се минава през уиндоус ъпдейт.
  6. Mozilla Firefox – българската версия е в началото на списъка, добре, че са подредени по азбучен ред. Естествено задължителната добавка Adblock Plus с махната отметка на чекбокса, с който се позволяват ненатрапчиви реклами (демек, не искам НИКАКВИ реклами), и освен включения по подразбиране easy list bulgarian, добавен и fanboy’s list.
  7. Докато сме на тема Мозила, при необходимост се слага и настройва Thunderbird.
  8. AVG free edition (няма български), Avira Free Antivirus (няма български) или Avast! free antivirus (има български, ама не случайно е на последно място в списъка).
  9. Spybot S&D (може да се превключи на български).
  10. 7-Zip, има български интерфейс. Отказах се от IZArc, щото последния инсталатор не само е уеб базиран, ами и включват тъпи рекламно-следящи добавки, които после трябва да се махат с add/remove programs.
  11. Фонетична кирилица.
  12. Libre Office или Apache OpenOffice. Не съм обръщал внимание дали имат потребителски интерфейс на български, а и няма голямо значение. По-важното е, че и двата си имат проверка на правописа и речници на български. Ако трябва задължително да е майкрософтско – Office 2003. По-късните офис бози не ща да ги виждам, и никога не ги слагам.
    Ако офис пакета е на Microsoft, пак трябва да се мине през windows update – не само заради кръпките по сигурността. По-важни са добавките, които позволяват на дъртия софтуер да чете „новите“ формати на майкрософт, дето завършват на s.
  13. Foxit Readerr за гледане на PDF файлове.
  14. Четеца на Adobe си има горния чудесен заместител, ама от останалите неща не може да се избяга. А именно Flash Player, Shockwave Player, и в някои случаи – Adobe Air.
  15. Окарълската java (която все още е на sun.com).
  16. Paint.net.
  17. K-Lite Codec Pack – full – има Media Player Clasic и сума ти други полезни неща.
  18. Winamp 2.95.
  19. ImgBurn (има интерфейс на български, изтегля се отделно).
  20. µTorrent.
  21. Skype – колкото и да го мразя, хората го ползват :(.
  22. Създаване на PDF файлове: CutePDF. Writer-а изисква да има PS2PDF конвертор като например препоръчвания Ghostscript.
  23. Чат клиент: Miranda IM – поддържа IRC, ICQ, MSN, YAHOO и други.
  24. Българско – английски речник: SA Dictionary.
  25. Емулация на CD/DVD: Daemon Tools Lite – Free.

Диабло мултиплеър – 2 дни и нещо без прекъсване

Posted on by
1

Diablo I

Доста отдавна бях обещал на Мишел да опиша една случка – и макар и късно, ето я историята. Става дума за най-първото Diablo 1. В него нямаше сейв при мултиплеър! Да, точно така – при мрежовата игра нямаше запис.

Действието се развива преди десетина (че и повече, не помня точно) години. Петък, привечер, няколко часа след края на работното време. Събрали сме се няколко запалени геймъри в помещението на една … организация, в която работи един от нас. Там има три компютъра Пентиум на 150 с 8 МВ РАМ, 2 гига хард, прилични видеокарти и 15 инчови монитори, вързани в мрежа (тогава локалните мрежи бяха от типа коаксиален кабел). Windows 95 Pan European Edition. Единият се води мултимедиен и има CD устройство, звукова карта и колонки! На него се инсталира „оригиналното“ Диабло. Тъй като компютъра, на който ще се пуска мултиплеър играта, и към който ще се връзват останалите, трябва да е с двойно повече РАМ, един от нас носи и забожда още една плочка от 8 MB. Нещо като лан-парти (lan party), но не с лични компютри ;).

След това по аналоговия модем се търсят, намират и свалят от Интернет няколко програми за емулиране на CD, с идеята да се ползват другите два компютъра. Единствено една от програмите успява да тръгне почти нормално, но и при нея (или в самият диск на Диаблото, не помня точно) има лек проблем. Един от нас отива … някъде, където чрез скоростен вдъхновен reverse engineering успява да реши/заобиколи проблема.

За да не губим време, междувременно правим копие на диска на Diablo, което да се „вкара“ във виртуалното CD на останалите компютри. Един от тях е препълнен с разни служебни неща – image файла не се побира, така че ни отнема известно време да разпределим файловете по останалите така, че да има място (водим записки кое къде е било, за да го възстановим после). Диабло-то не се инсталира на другите две не-мултимедийни машини – няма място, след като почти всичко свободно е заето от образа на диска, а програмката за виртуален компакт диск не работи добре по мрежата. А и няма смисъл – за мултиплеър е достатъчно само диска да е в устройството.

Всичко е готово и нагласено, малко преди полунощ мултимедийния компютър подкарва играта, другите два се връзват, всеки си избира съответния герой, за да е пълен комплекта (воин – магьосник – стрелец), и се почва.

Освен липсата на запис, установяваме и друг недостатък на геймплея – силата на гадините не се увеличава пропорционално на броя играчи. Ние вдигаме нива три пъти по-бавно, отколкото ако играеше един човек. Което значи, че сблъсъка ни с първия по-сериозен бос е почти фатален. Един грамадански скелет-стрелец, ако не се лъжа. Едва успяваме да го минем, с цената на неколкократни умирания на воина и два-три пъти на стрелкинята.

Тъй като е петък много късно през нощта (или събота много ранна сутрин), решаване, че ако играем непрекъснато, нон-стоп до началото на новата работна седмица, ще успеем да превъртим играта. Първите нива ги минаваме без сериозни проблеми. Постепенно си изграждаме и свикваме с единствения възможен при дадените обстоятелства начин на игра – воина е танкът в групата, обира почти всички удари на демоничните гадини – съответно се грижим да не му свършват колбичките живот; а другите двама са поддържащи и трепят от разстояние. Съответно и нивата ги вдигаме не както бихме го правили при единична игра. Всеки се съобразява с възможностите, предимствата, недостатъците и развитието на останалите. Консултациите и обсъжданията при всяко ново ниво/избор на умение на героите ни са задължителни.

В събота по някое време през деня един от нас отива и донася нещо за хапване, и подновява запасите от кафе и цигари – за което време вече сме му намерили заместник, за да не спира играта. И така се продължава до средните нива, където вече почват кризисни ситуации – и в играта, и в кондицията на отбора. Когато преценим, че някой прави прекалено много грешки и го видим как в най-буквалния смисъл заспива на клавиатурата, го пращаме на дивана за частична дрямка и възстановяване, а героят му се поема от заместника. Естествено приятелят ни не е съвсем свикнал с изградения стил на игра, и му отнема известно време да се приспособи – което забавя напредъка ни. И така се редуват да почиват и тримата основни играчи, като „резервата“ трябва да свиква с всеки един тип герой.

Минава съботата, вече е неделя през деня, отново хапваме нещо и продължаваме с кафето и цигарите. До вечерта нямаме сериозни кризи, а в играта навлизаме в последните най-трудни нива. Където се започват същинските проблеми. Тъй като развитието на нито един от нас не е достатъчно високо, към почти всеки един звяр подхождаме като към битка с бос. Сменяваме тактики/стратегии, парите за колбички привършват, практикуваме сякаш безкрайно повторяеми hit-and-run атаки. Отдавна сме престанали да броим умиранията на героите ни, вече просто се опитваме на края на силите си, крачка по крачка, с влудяващо бавно темпо да се доберем до финалната битка.

Само че преди нея има още едно трудно предизвикателство – мисля, че някакъв черен рицар ни се изрепчваше – последния сериозен противник преди върховният демон. Там почти зацикляме. Ужас, мъка, зор … и най-накрая – успех! Но ни отне … всъщност, не помня колко часа. Сещам се, че навън вече беше почнало да се развиделява – тоест понеделник ранна сутрин.

И така за съжаление не можахме да превъртим играта. Преди да си тръгнем трябваше да възстановим разхвърляните файлове и да махнем прекалено видимите следи – там разни програмки, че и самото Диабло; да разчистим боклуците от бюрата, пода и дивана, както и да проветрим. Сметнахме, че непрекъснатата ни игра е била над петдесет часа, може би около 54 часа. Всички участници трябваше след няколко часа (минути!) да са на работните си места. Доколко сме били работоспособни след този маратон, е друга тема :).

Мдам, приятно-носталгично ми беше да си припомня онези времена, когато бяхме на друг акъл, и възприемахме реалността по различен начин. Въпреки разнообразните проблеми и гадни моменти- имаше нещо (не знам точно какво, може и да е комбинация от „неща“), което им придаваше неустоим чар.